Том 2 чл. 9 Добър екологичен статус чл. 10 Екологични цели и индикатори



страница8/9
Дата29.08.2016
Размер1.46 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

V. Дескриптор 5. Еутрофикация
Целите и индикаторите за доброто състояние са формулирани в съответствие с критериите, определени в COM Decision 2010/477/EU.
Критерий 5.1 Нива на биогени

Индикатор 5.1.1 Концентрация на биогени във водния стълб
Формулиране на Добро състояние на морската околна среда и екологични цели за неговото постигане за българската акватория на Черно море може да бъде направено само за химичните параметри, за които има натрупан достатъчен масив от данни. За общите форми на азота и фосфора, разтворени в морската вода, данните са недостатъчни, а за референтен период (преди периода на еутрофикация –изобщо липсват). Параметрите, които се предлагат да се включват в индикатор 5.1.1 Концентрации на биогени във водния стълб са: амониев азот, нитратен азот и фосфатен фосфор.

За съжаление липсва достатъчно информация относно органичните форми на фосфор и азот за българската акватория, а те са потенциален ресурс за постъпване на неорганичните форми вследствие минерализация на органичното вещество, независимо дали произходът им е алохтонен или автохтонен. Определено за еутрофикацията са от значение не само минералните форми на азота и фосфора. Особено това важи за органичния фосфор, който много по-бързо се минерализира от азота (с по-висока скорост на регенерация) и може да обезпечи попълване на недостига на фосфати в морската вода.

В Доклада за ПО на състоянието са разгледани основните особености в разпределението на биогените и трендовете в рамките на периода на оценка (2006 2011). Тук са представени промените на база периода 2000 2005г. Сравнението с предходния период (Moncheva et al., 2010; Krastev et al., 2005; Shtereva et al., 2011, 2012) показва обогатяване на горния хомогенен слой през лятото с амониев азот в шелфовия и крайбрежния райони, а с нитрати само в крайбрежния (Фиг. 5.1.1 ). В останалите райони тенденцията е в обратна посока.




Фигура 5.1.1 Амониев азот и нитратен азот по периоди


Таблица 5.1.1.  Нитратен и амониев азот по райони

Параметър

Концен-

трация

Пролет

Лято

крайбрежие

шелф

откритом.

крайбрежие

шелф

откритом.

нитратен N

минимум

0.18

0.11

0.04

0.12

0.19

0.18




максимум

3.72

1.46

0.87

1.94

0.97

1.11




средна

2.21

0.63

0.41

0.64

0.46

0.47




ст.отклон.

2.24

0.51

0.35

0.76

0.36

0.50

aмониев N

минимум

0.40

0.30

0.34

0.52

0.40

0.36




максимум

1.05

1.41

0.64

3.65

2.09

1.45




средна

0.70

0.80

0.46

1.36

1.12

0.83




ст.отклон.

0.24

0.40

0.13

1.32

0.82

0.55

Аналогично, при фосфатите се установява тренд на повишаване на нивото в крайбрежния район и в шелфа през лятото (Фиг. 5.1.2).

Съпоставката на средносезонните концентрации на силиция показва ясна тенденция към намаление в откритата и шелфова акватория и обратно –нарастване в крайбрежната през лятото.


Фигура 5.1.2  Фосфатен фосфор и силиций по периоди


По-голямата вариабилност на биогените в крайбрежния район (видно от таблиците) логично е свързана с по-силното влияние на антропогенните фактори, в частност на наземните източници на натиск. Средните концентрации на биогените на шелфа са близки до тези на откритоморския район именно поради отслабване на това влияние.

Таблица 5.1.2 Фосфатен фосфор през периода на оценка по райони



Параметър

Концен-

трация

Пролет

Лято

крайбрежие

шелф

откритом.

крайбрежие

шелф

откритом.

Фосфатен Р

минимум

0.06

0.05

0.00

0.08

0.04

0.06

максимум

0.35

0.19

0.16

0.18

0.19

0.21

средна

0.17

0.09

0.06

0.13

0.10

0.11

ст.отклон.

0.11

0.06

0.07

0.05

0.06

0.08

Обобщавайки установените тенденции може да се каже, че :

  • В крайбрежния район се установява повишение на всички биогени през периода на оценка (2006-2011) в сравнение с предходния период 2000-2005 през двата сезона

  • В шелфовия район подобна тенденция се наблюдава при фосфатите и амония само през лятото

  • В откритоморския район тенденцията е обратна и през двата сезона или липсва такава.

На база ПО на състоянието и установените тенденции за последния 12 годишен период се предлага следната целПонижение на концентрациите на биогени в крайбрежния район и конкретно понижение на азота в шелфовия район в съответствие с прагови стойности в Табл. 5.1.3. Праговите стойности са установени на база съвременното състояние.

Постигането ú се очаква да допринесе за подобряване на състоянието на морската среда в духа и на една от основните дългосрочни екологични цели на Черноморския план за действие (Strategic Action Plan, 2009) Намаляване на еутрофикацията.


Табл. 5.1.3 Прагови стойности за биогени

Концен-

трация,μМ/l

Пролет

Лято

крайбрежие

шелф

откритом.

крайбрежие

шелф

откритом.

Фосфатен Р

0.30

0.2

0.2

0.25

0.2

0.1

Нитратен N

2.5

1.5

1

1.5

1

0.8

Амониев N

1.5

1

1

1.5

1

0.8


Индикатор 5.1.2 Съотношения на биогени (силиций, азот и фосфор)

Съотношенията на азота и фосфора могат да бъдат изчислени от всеки един метод за оценка, който измерва биогенните елементи.

През пролетта N/P в шелфовия и откритоморския район намалява, докато в крайбрежния нараства неколкократно през 2011 за сметка на пониженото фосфатно съдържание (Фиг. 5.1.3.). Подобна тенденция се наблюдава за открито море при съотношение Si/P като амплитудата между 2008г. и 2010г. е много по-голяма.

Фигура 5.1.3 Съотношения на N, P и Si през пролетта (СО-крайбрежен, SН шелф, O открито море)

През лятото N/P намалява и в трите района (Фиг. 5.1.4) като през двата сезона N/P пада под 16 в шелфовия район.

Съпоставката между районите показва, че тенденциите са подобни за открито море и шелф през двата сезона, а именно нарастване на Si/P и намаляване на N/P, докато в крайбрежната акватория се наблюдава обратното.



Фигура 5.1.4. Съотношения на N, P и Si през лятото (СО-крайбрежен, SН шелф, O открито море)


Критерий 5.2 Преки последици от обогатяването на средата

Концентрация на хлорофил във водния стълб (5.2.1)

Прозрачност на водата, свързана с увеличението на фитопланктона, където е целесъобразно  (5.2.2)

Обилие на опортюнистични макроводорасли (5.2.3)

Смяна на видовете в състава на флората, като съотношение на кремъчни към динофлагелати, смяна от бентосни към пелагични видове, както и случаи на вреден/токсичен цъфтеж на водораслите (например цианобактерии), причинени от човешките дейности (5.2.4)

Концентрация на хлорофил във водния стълб (5.2.1)

Подходът за определяне на базисното състояние по този индикатор е аналогичен с приложения подход при разработената класификационната система за РДВ (процедурата е детайлно описана в Moncheva, Slabakova, 2008) и масив от in situ за трите района на полигон Галата и сателитни данни за шелфа, разгледани в Раздел 8.А на Доклада за Първоначлна оценка.


Таблица 5.2.1.1. Касификационна система за екологично качество по хлорофил а (РДВ, по Мончева 2012)


 

 

Пролет

 

 

 

Мн. Добро

Добро

Умерено

Лошо

Мн. лошо

РДВ

1.3-1.7

1.7-2.5

2.5-4.3

4.3-8.5

>8.5

РДМС

<2.5

>2.5

EQR

1-0.80

0.80-0.63

0.63-0.43

0.43-0.23

0.23-0.0



















 

 

Лято

 

 

 

Мн. Добро

Добро

Умерено

Лошо

Мн. лошо

РДВ

<0.7

0.7-1.2

1.2-2.5

2.5-5.5

>5.5

РДМС

 <1.2

>1.2

EQR

1-0.80

0.80-0.63

0.63-0.43

0.43-0.23

0.23-0.0

За базисна стойност е приета долната квартила на дългогодишен ред от данни (1990-2011), a за прагова стойност на ДСМОС отклонение от референтната стойност 37% (EQR = 0.63), в съответствие с концепцията приложена по РДВ за граница добро/умерено екологично състояние - Табл. 5.2.1.1



За базисна стойност за открито море са използвани литературни данни (Yunev et al, 2007). Определените базисни стойности за трите района за топлия период на годината са представени в Табл. 5.2.1.2

Таблица 5.2.1.2. Базисни/прагови стойности за концентрации на хлорофил а (mg/m3) за пролетен и летен сезон за определените пелагични хабитати (крайбрежен, шелф и открито море)

Сезон

Пролет

Лято

Крайбрежие

1.2 - 1.7

0.60-0.8

Шелф

0.8 - 1.0

0.5-0.7

Открито море

0.2-0.25

0.15-0.2




Фигура 5.2.1.1 Тенденции в динамиката на концентрацията на хлорофил а по райони на полигон Галата (пролет)
За периода 2006-2011 в крайбрежния и шелфов район подобно на биомасата на фитопланктона като цяло концентрациите варират в диапазона на доброто състояние, но през 2009 са установени стойности от порядъка на 90-те, т.е. тренда е нестабилен, докато в откритоморския регион в над 60% от измерванията праговите стойности са превишени, и вариабилността е висока – Фиг. 5.2.1.2.



Фигура 5.2.1.2 Тенденции в динамиката на концентрацията на хлорофил а по райони на полигон Галата (лято)
През летния сезон в крайбрежието и шелфа има тренд на намаляване на концентрациите в сравнение с 90, и в периода 2006-2011 вариабилността е относително ниска, за разлика от района на открито море, където няма стабилен тренд. И в трите акватории обаче се поддържат концентрации по-високи от праговите в над 60 % от измерванията - Фиг. 5.2.1.2.

Цел за ДСМОС: Физичните, хидроложки и химични условия са подходящи за дългосрочното поддържане на концентрацията на хлорофил а на ниво неповлияно от антропогенно въздействие

Критеррий за напредъка за постигане на ДСМОС: в рамките на 6 годишен период 95% процентил на ежемесечните стойности на концентрациите на хлорофил а да не надвишават праговите стойности в повече от 10% през пролетта, а за летния сезон в по-вече от 5% от ежемесечните наблюдения или тренда на изменение да е към намаляване.

Достоверност на оценката: Качеството на данните е високо, но данните по честота и пространствен и времеви обхват са недостатъчни, поради което оценката е със средна достоверност (базирана на изследвания/ частичен мониторинг или ниска пространствена резолюция), с изключение на шелфа, където за оценка е използвана и сателитна информация (Таблица III.8.А.1, Фигура III.8.A3 от Доклада за първоначална оценка на състоянието)

Състояние на развитие на индикатора: оперативен до 2014, необходимост от верифициране и валидиране на праговите стойности спрямо индикаторите за натиск Въвеждане в оперативен режим на адекватен алгоритъм за Черно море за оценка на състоянието до 2018.

Недостатъци в данните и научно знание: необходим е масив от данни с адекватна пространствено-времева резолюция и обхват (поне двуседмични данни) включително и през зимния период, за който за сега липсват проучвания, въвеждане на съвременни технологични мониторингови подходи (Full-Featured Flow Cytometer, буйкови станции оборудвани с химични и биологични сензори) и паралелни наблюдения с индикаторите за натиск (разнообразни източници на биогени) и хидродинамични параметри. Особено важно е въвеждането в оперативен режим на дистанционните методи за мониторинг, т.е. решаване на проблема със създаването на адекватен алгоритъм, посока в която за Черно море включително има положително развитие (Churilova, Suslin, 2012, Slabakova & Slabakova, 2008, Slabakova et al, 2012).

Необходима е количествена оценка на причинно-следствената зависимост между индикатора концентрация на хлорофил а като proxy за биомаса на фитопланктона и въздействията индуцирани от климатичните промените и тези индуцирани от антропогенните фактори (потоции на биогени).

Възможен подход за разграничаване на антропогенния от климатичния сигнал е паралелния мониторинг на крайбрежни, шелфови и откритоморски райони и сравнителен анализ на векторите на изменение, както и ситуационен монитoринг, свързан с екстремални явления (наводнения, силни щормове и др.).

Прозрачност на водата, свързана с увеличението на фитопланктона, където е целесъобразно  (5.2.2)
Прозрачността на водата е функция както от количественото развитие на новопродуцираното органично вещество в акваторията (фитопланктон) и на други представители на биотата (медузи, желеобразни, Ноктилука) така и от концентрацията на неживо суспендирано органично вещество (т.н. жълто вещество), последното със значима роля в крайбрежната акватория. Същевременно прозрачността е важен индикатор за състоянието на средата и нормалното протичане на продукционните процеси в морската среда (фитопланктон и бентосна флора).

Корелационните зависимости между концентрациите на хлорофил а и стойностите на прозрачността (диск на Секи) са достатъчно високи и статистически значими както за крайбрежието така и за шелфовия район – Фиг. 5.2.2.1

За определяне на базисното състояние по този индикатор за крайбрежната акватория и шелфа е използван 90 процентил на дълъг ред от данни за периода 1991-2011 от българската акватория, а за открито море исторически данни от референтния период за екосистемата на Черно море (Vladimirov et al., 1997) – Табл.5.2.2.1.
Таблица 5.2.1.2. Базисни/прагови стойности за концентрации на хлорофил а (mg/m3) за пролетния и летен период за определените пелагични хабитати (крайбрежен, шелф и открито море)


Сезон

Пролет

Лято

Крайбрежие

4.5 - 7

5.5-7

Шелф

7-9

8 -10

Открито море

14-18

18-20



Фигура 5.2.2.1. Корелационни зависимости между концентрацията на хлорофил а (mg/m3) и прозрачността по диск на Секи (м) (log скала).

Общият тренд и за двата сезона и за двата района е пложителен, повишаване на прозрачността, но с висока вариабилност., като през пролетта в 75 % от измерванията е под праговата стойност и за двата района, докато през лятото в около 30 % - Фиг. 5.2.2.2

За открито море състоянието не може да бъде оценено поради липса на достатъчно данни.




Фигура 5.2.2.2. Тренд в изменението на прозрачността по диск на Секи (м) през пролетния (горен панел) и летен (долен панел) сезон в крайбрежието и шелфа

Цел за ДСМОС: Физичните, хидроложки и химични условия са подходящи за дългосрочното поддържане на прозрачността на водата на ниво неповлияно от антропогенно въздействие

Критеррий за напредъка за постигане на ДСМОС: в рамките на 6 годишен период 95% процентил на ежемесечните стойности на прозрачността да не надвишават праговите стойности в повече от 10% през пролетта, а за летния сезон в по-вече от 5% от ежемесечните наблюдения или тренда на изменение да се поддържа положителен.

Достоверност на оценката: Данните по честота и пространствен и времеви обхват са недостатъчни, поради което оценката е със средна достоверност (базирана на изследвания/ частичен мониторинг или ниска пространствена резолюция).

Състояние на развитие на индикатора: оперативен до 2014, необходимост от верифициране и валидиране на праговите стойности спрямо индикаторите за натиск Въвеждане в оперативен режим на адекватен биооптичен алгоритъм за Черно море за оценка на състоянието до 2018.

Недостатъци в данните и научно знание: необходим е масив от данни с адекватна пространствено-времева резолюция и обхват (поне двуседмични данни). Особено важно е въвеждането в оперативен режим на дистанционните методи за мониторинг, т.е. решаване на проблема със създаването на адекватен биооптичен алгоритъм.

Необходима е количествена оценка на причинно-следствената зависимост между индикатора и въздействията индуцирани от климатичните промените и тези индуцирани от антропогенните фактори (потоции на биогени).



Възможен подход за разграничаване на антропогенния от климатичния сигнал е паралелния мониторинг на крайбрежни, шелфови и откритоморски райони и сравнителен анализ на векторите на изменение, както и ситуационен монитoринг, свързан с екстремални явления (наводнения, силни щормове и др.).

Смяна на видовете в състава на флората, като съотношение на кремъчни към динофлагелати, смяна от бентосни към пелагични видове, както и случаи на вреден/токсичен цъфтеж на водораслите (например цианобактерии), причинени от човешките дейности (5.2.4)
За да се осигури съпоставимост на системите за оценка на екологичното качество по РДВ и доброто екологично състояние на морската околна среда по РДМС са използвани част от таксономично - базираните индикатори, на които се основава разработената национална класификационна система по РДВ (Мончева, 2012, Наредба 4/14.09.2012 на МОСВ), хармонизирана (Чл. 5(2)) за водите на държавите членки на общността в Черно море (Румъния) в процеса на 2-рата фаза на интеркалибрация (Мoncheva, Boicenco, 2010, решение на Европейската Комисия (Draft Commission Decission, 2012):

  • Пропорция на сумарното процентно участие в общата численост на фитопланктонните съобщества на алтернативните таксономични групи Microflagellates, Euglenophyceae, Cyanophyceae, обозначено като (MEC %), само за летен сезон. Увеличената концентрация на тези групи се счита за индикатор на повишено съдържание на органика във водната среда и дисбаланс в продукционно деструкционните процеси.

Базисното състояние е определено въз основа на данни от референтния период на екосистемата 1960-1970, относително неповлиян от антропогенни въздействия, a за прагова стойност на ДСМОС отклонение от референтната стойност 37% (EQR = 0.63), в съответствие с концепцията приложена по РДВ за граница добро/умерено екологично състояние – Табл. 5.2.4.1.

Таблица 5.2.4.1. Класификационна система за категоризация на екологичното състояние по РДВ и РДМС по пропорционалното участие на Microflagellates, Euglenophyceae, Cyanophyceae (MEC %) в общата численост на фитопланктона (лято)








МЕС %













Мн. Добро

Добро

Умерено

Лошо

Мн. лошо

РДВ

2(5)-20

20-35

35-55

56-75

>75

РДМС

< 35

>35

EQR

1-0.80

0.80-0.63

0.63-0.43

0.43-0.23

0.23-0.0






Фигура 5.2.4.1. Пропорционално участие на на Microflagellates, Euglenophyceae, Cyanophyceae (MEC %) в общата численост на фитопланктона (лято)

За периода 2006-2011 общата тенденция е поддържане на пропорционалното участие на MEC % в общата численост на фитопланктона над базисните стойности – Фиг. 5.2.4.1.



Цел за ДСМОС: Физичните, хидроложки и химични условия са подходящи за дългосрочното поддържане на състава и таксономичната структура на фитопланктонните съобшества на ниво неповлияно от антропогенно въздействие.

Критеррий за напредъка за постигане на ДСМОС: тренда на пропорционалното участие на Microflagellates, Euglenophyceae, Cyanophyceae (MEC %) в общата численост на фитопланктона през лятото да е по посока на намаляване.

Достоверност на оценката: Данните по честота и пространствен и времеви обхват са недостатъчни, поради което оценката е със средна достоверност (базирана на изследвания/ частичен мониторинг или ниска пространствена резолюция).

Състояние на развитие на индикатора: необходимо е доразвиване на индикатора ( до 2018)

Недостатъци в данните и научно знание: необходим е масив от данни с адекватна пространствено-времева резолюция и обхват (поне ежемесечни данни), въвеждане на съвременни технологични мониторингови подходи (Full-Featured Flow Cytometer , Continuous Counting Recorder, буйкови станции оборудвани с химични и биологични сензори) и паралелни наблюдения както на индикаторите за състояние, така и на индикаторите за натиск ( особено концентрации на амоний и разтворена органика, биогени). За достоверна оценка на ролята на пикопланктона в структурата на фитопланктонните съобщества е необходимо използването на съвременни генетични/молекулярни техники.


  • Смяна в съотношение на кремъчни към динофлагелати по биомаса обозначено като (Bac:Din) за пролетния сезон (5.2.4) Това съотношение се прилага широко в изследванията на Черно море и се основава на преструктурирането на фитопланктонните съобщества от доминиране на диатомеи към доминиране на динофлагелати, свързано с промяна в съотношението на Si:N и Si:P в морската среда индуцирано от антропогенни фактори (Humborg et al., 1997).

От типичното за референтния период на екосистемата (до 70-те) съотношение 10:1 в периода на интензивна еутрофизация (80-те) то е инверсно (1:10) (Петрова-Караджова, 1984, Moncheva, Krastev, 1997) Тези отношения са използвани като горна (много добро) и долна (много лошо) граница на обхвата на изменение на това съотношение в класификационната система по РДВ. При определяне на границите на класификационната скала е използван еднакъв подход с този на останалите таксономично базирани метрики и са представени в Табл.5.2.4.2.
Таблица 5.2.4.2. Класификационна система за категоризация на екологичното състояние по РДВ и РДМС по съотношението по биомаса на кремъчни към динофлагелати (Bac:Din) през пролетния сезон







Bac:Din













Мн. Добро

Добро

Умерено

Лошо

Мн. лошо

РДВ

10-8

8-6.3

6.3-4.3

4.3-2.3

2.3

РДМС




< 6.3




>6.3




EQR

1-0.80

0.80-0.63

0.63-0.43

0.43-0.23

0.23-0.0

За крайбрежния район (РДВ) независимо от високата вариабилност тенденцията на дисбаланс в съотношението диатомеи: динофлагелати за периода след 2000 е доминираща и в периода 2006-2011 - Фиг. 5.2.4.2





Фигура 5.2.4.2 Тенденции в динамиката на отношението на биомасата на диатомеи:динофлагелати (Bac:Din) в крайбрежния район през пролетния сезон (РДВ); зелената линия – прагова стойност за ДСМОС
Аналогична е тенденцията и в трите района на оценка, като в повече от 60% от анализите индикаторът е под базисната/прагова стойност – Фиг. 5.2.4.3


Фигура 5.2.4.3 Тенденции в динамиката на отношението на биомасата на диатомеи:динофлагелати (Bac:Din) по райони през пролетния сезон; зелената линия – прагова стойност за ДСМОС

Цел за ДСМОС: Физичните, хидроложки и химични условия са подходящи за дългосрочното поддържане на състава и структурата на фитопланктонните съобшества на ниво неповлияно от антропогенно въздействие

Критеррий за напредъка за постигане на ДСМОС: тренда на отношението на биомасата на диатомеи:динофлагелати (Bac:Din) през пролетния сезон да е по посока на намаляване.

Достоверност на оценката: Данните по честота и пространствен и времеви обхват (пълносезонен мониторинг) са недостатъчни, поради което оценката е със средна достоверност (базирана на изследвания/ частичен мониторинг или ниска пространствена резолюция).

Състояние на развитие на индикатора: оперативен

Недостатъци в данните и научно знание: необходим е масив от данни с адекватна пространствено-времева резолюция и обхват (поне ежемесечни данни), въвеждане на съвременни технологични мониторингови подходи (Full-Featured Flow Cytometer , Continuous Counting Recorder, буйкови станции оборудвани с химични и биологични сензори) и паралелни наблюдения както на индикаторите за състояние, така и на индикаторите за натиск (концентрации на органични и неорганични биогени).

Необходима е количествена оценка на причинно-следствената зависимост между индикатора и въздействията индуцирани от климатичните промените и тези индуцирани от антропогенните фактори (потоции на биогени и промяна в съотношението на биогените).

Възможен подход за разграничаване на антропогенния от климатичния сигнал е паралелния мониторинг на крайбрежни, шелфови и откритоморски райони и сравнителен анализ на векторите на изменение.


  • Данните за периода 2006-2011 са недостатъчни за достоверна оценка на тенденциите в цъфтежите на фитопланктона на таксономично ниво (5.2.4). Предложени са два нови индикатора базирани на сателитни данни, подробно разгледани в раздел III.8A, Табл. III.8.А1, Фиг. III.8.A3, III.8.A5. като са определени 2 нови индикатора за цъфтеж, интензитет и площ на цъфтежите за шелфовия район и праговите стойности на основни и вторични цъфтежи – Табл. 5.2.4.3


Таблица 5.2.4.3 Прагови стойности за основните и вторични фитоплактонни цъфтежи по сезони (пролет, лято)


Сезон

Вид на цъфтежа

Прагови стойности (mg.m-3)

Пролет

Основен

3.50

Пролет

Вторичен

2.92

Лято

Основен

2.62

Лято

Вторичен

2.02

За базисно състояние се приемат определените прагови стойности за основни и вторични цъфтежи за съвременния период.

Основната тенденция за периода 1998 -2010 за шелфа е намаляване на цъфтежите и по площ през летния период, и независимо от добре изразените междугодишни флуктуации обхвата на цъфтежната площ е под 5% от площта на шелфа. – Фиг. 5.2.4.4




Фигура 5.2.4.4 Пропорция на площа на пролетните и летните (основни и вторични) фитоплактонни цъфтежи към общата площта на шелфа [%]
Цел за ДСМОС: Физичните, хидроложки и химични условия са подходящи за дългосрочното поддържане на концентрацията на хлорофил а на ниво неповлияно от антропогенно въздействие.

Критеррий за напредъка за постигане на ДСМОС: запазва се теденцията за намаляване на интензитета на цъфтежите и площта се запазва под 5%.

Достоверност на оценката: Обхватът и пространствено-времевата рвезолюция на данните е висока, достоверността на оценките е висока.

Състояние на развитие на индикатора: необходимост от доразвиване, необходимост от верифициране и валидиране на праговите стойности и въвеждане в оперативен режим на адекватен алгоритъм за Черно море за оценка на състоянието до 2018.

Недостатъци в данните и научно знание:. Особено важно е въвеждането в оперативен режим на дистанционните методи за мониторинг, т.е. решаване на проблема със създаването на адекватен алгоритъм за крайбрежни води на Черно море и прилагане на подхода за откритоморските райони.

Необходима е количествена оценка на причинно-следствената зависимост между индикатора концентрация и характер на разпределение на хлорофил а като proxy за биомаса на фитопланктона и въздействията индуцирани от климатичните промените и тези индуцирани от антропогенните фактори (потоции на биогени).

Възможен подход за разграничаване на антропогенния от климатичния сигнал е паралелния мониторинг на крайбрежни, шелфови и откритоморски райони и сравнителен анализ на векторите на изменение, както и ситуационен монитoринг, свързан с екстремални явления (наводнения, силни щормове и др.).


  • Процент от биомасата на Noctiluca scintillans (%N.sci )- (5.2.4)

Видът Noctiluca scintillans (Macartney) Kofoid & Swezy, 1921 заема особена екологична позиция в планктонните съобщества с принадлежността си към фитопланктона (Dinoflagellata) и включването му към групата на зоопланктона.
Описание на предложения индикатор

Процент от биомасата на Noctiluca scintillans (%N.sci )- представлява приноса на биомасата на N.scintillans към общата биомаса на мезозоопланктона. Видът заема изключително важно място в структурата на зоопланктона като се намира в обратна корелация с мезозоопланктонната биомаса. Развитието на хетеротрофната динофлагелата се асоциира с еутрофикационните процеси като в годините (1980 - началото на1990) на интензивна еутрофикация за черноморската екосистема доминира с над 80% участие в планктонното съобщество (Konsulov, Kamburska 1997). Видът се храни с фитопланктон, зоопланктон и детрит, реагира бързо на променящите се температурни и трофични параметри (Консулов, 1991), транспортира големи количества органична материя от брега към открито море и от повърхността към дъното. Поради факта, че не служи за храна на други организми се разглежда като краен потребител в хранителната верига „dead-end”. Еутрофикацията води до увеличаване на числеността и продуктивността на фитопланктона, което стимулира развитието на N.scintillans с едновременното действие на хидрологичните фактори -повишение на температурата и тихо време (Adnan Al-Azri et al., 2007). В допълнение, нарастналата биомаса на вида предполага намалено качество и количество на хранителна база за рибите. Предложеният индикатор е за състояние и отговаря на критериите на Д5. Индикатор 5.2.4 и индиректно този показател може да има отношение към Дескриптор 1 (Биоразнообразие).

За установяване на базисното състояние и приемливата вариабилност на индикатора, тенденциите и референтния период (1967-1973) бяха оценени чрез използването на средната стойност и 95% доверителен интервал (Cl). Тъй като променливите не са нормално разпределени, стандартното отклонение бе изчислено, прилагайки трансформация (arcsin) и след това обратна трансформация на данните, за да се определи горната и долната граница на 95% доверителен интервал (HELCOM, 2012). В контекста на постигането на добро екологично състояние за %N.sci  горната граница на 95% доверителен интервал се приема като граница за добро и респективно недобро състояние т.е %N.sci  не трябва да бъде над тази граница, за да бъде добър екологичния статус. Установената прагова стойност е <31 % N.sci от общата биоамаса на мезозоопланктона за поддържане на добро екологично състояние.



Видът повлиява силно мезозоопланктонното съобщество особено през пролетта и началото на лятото. Методът приложен за определянето на граничната стойност за добро, респективно не добро състояние на средата е след трансформацията на данните и обратната трансформация, приложено за установяване доверителния интервал се използва горната граница, над която екологичния статус е нисък (HELCOM, 2012). Референтният период обхваща годините 1969-1973 (фигура 5.2.4.5). От средата на 70-те до 2000 година се поддържат високи концентрации на вида, особено в крайбрежната акватория (около 60%). Независимо, че след 2000 година хетеротрофната динофлагелата е с под 30 процентно участие в планктонния комплекс, в пролетните месеци делът й силно нараства. За съвременния период 2006-2011 тенденцията е към намаляване (виж т. II.2.2.2 фиг. II.2.2.2.1).



Фигура 5.2.4.5 Междугодишни изменения в дела на N. scintillans отнесен към биомасата на мезозоопланктона (%N.sci) в крайбрежната акватория пред н. Галата (1966-2009). Пунктирана линия – горната граница на доверителния интервал, синя зона - отразява добро състояние (%N.sci <31).

Цел: Поддържане ниски стойности на биомасата на N.scintillans, отсъствие на цъфтежи или намаляване честота им, намаляване обхвата на цъфтежите в пространствен аспект.

Базисно състояние: референти условия.

Състояние на развитие на индикатора: необходимост от доразвиване (очаква се да бъде приложен до 2018 г., ако бъде адаптиран)

Слабости и липсващи данни:

  • слабо пространствено покритие на данните и ниска честота на пробонабирането, данните са съсредоточени върху определена акватория и определен период от годината, което отразява частично вариабилността в развитието на вида, създава се опасност от пропускане на „цъфтежни” състояния, което води до ниска надеждност на данните

  • необходимост от доразвиване, тестване и прилагане на индикатора върху данни от южната част на българското крайбрежие



Критерий 5.3 Непреки последици от обогатяването на средата с биогени

Индикатор 5.3.2 Разтворен кислород, т.е. промени, които се дължат на разграждане на органични вещества
Концентрацията на кислород е един от физико-химичните елементи за качество, който подлежи на оценка за екологичната класификация на крайбрежните води по РДВ. При избраното райониране за оценката, освен за крайбрежния район формулираните цели важат и за шелфовия район, когато касаят придънните води

  • Концентрацията на кислород, която може да бъде намалена в следствие от обогатяване на водите с биогени, т.е. като непряко следствие от обогатяването, трябва да остане над специфичните за района минимални нива

  • Не трябва да се допуска измиране на бентосни организми като следствие от недостиг на кислород в придънните водни слоеве

Представената информация за данните в Табл. 5.3.2.1 показва по-голяма вариабилност в крайбрежния район. Както вече бе разгледано в раздел III.8 на Първоначалната оценка (ПО), кислородното съдържание и съответно наситеност в придънните води в периферията на шелфа са ниски поради по-големите дълбочини приближаващи се до дълбочината на пикноклина, т.е. поради съществуващата в басейна плътностна стратификация и наличието на сяроводород (анаеробна зона). С други думи, причините за тези ниски концентрации в тази част на шелфовия район са естествени.

Таблица 5.3.2.1 Кислородна наситеност в горния хомогенен слой по райони



OS, %

Пролет

Лято

крайбрежие

шелф

откритом.

крайбрежие

шелф

откритом.

минимум

83.65

98.55

107.75

82.03

95.00

97.19

максимум

123.58

113.38

119.18

105.92

108.45

107.32

средна

100.98

106.52

112.05

95.53

99.38

101.32

ст.отклонение

14.55

5.31

5.47

8.61

6.18

5.07

Сравнението с предходния период 2000 2005г. показва тенденция към намаление на наситеността, най-добре изразена в крайбрежния район (Фиг. 5.3.2.1 ).


Фигура 5.3.2.1 Кислородна наситеност по периоди

Тъй като стойностите на кислородната наситеност нарастват при интензивна продукция на кислород от фитопланктона, този параметър се явява индикатор на нивото на еутрофикация. В горния хомогенен слой референтните граници по литературни данни (Рождественски, 1964; 1986) са, както е показано в Табл. 5.3.2.2. Понижението на кислородното съдържание и наситеност в придънните води, детайлно разгледано в раздел III.8 на ПО, се дължи на деструкцията на органичното вещество постъпващо (седиментиращо) от слоя на активна фотосинтеза, където то се продуцира. Още повече през топлия период (лятото) оформеният сезонен термоклин пречи на вертикалния обмен и „разделя” деструкционните процеси от продукционните. Първите остават в слоя под него, а вторите протичащи интензивно в горния слой, над термоклина, водят до пресищане на водата с кислород.
Цели:


  • Съхраняване на такива кислородните условия, при които придънните води или слоят под термоклина при лятната стратификация са добре аерирани и не се инициират явления на хипоксия вследствие интензивни окислителни процеси с участие на продуцираната органична материя.

  • Същевременно, да не се допуска пресищане на горния слой извън рамките на границите определени в Табл. 5.3.2.2

Таблица 5.3.2.2 Кислородна наситеност – референтни стойности

OS, %

Сезон

Крайбрежен

Шелф

Открито море

Горен хомогенен слой

Пролет

100 120

100 120

100 120

Лято

95 120

100 115

100 115

Придънен слой (до 40м)

Лято

>75

-

-

Няма информация за провеждани изследвания върху обхванати от хипоксия райони (за изчислени засегнати площи, честота и продължителност на наблюдаваното явление и др.).

Дълбочината на шелфа варира в зависимост от района и поради обособената анаеробна зона в Черно море, разтвореният кислород/наситеност закономерно намалява в придънния слой до изчерпване на дълбочина приблизително 90 120м. Затова за шелфовия район не поставяме ограничение за придънна концентрация на кислородната наситеност. Границата на редокс-слоя или дълбочината на поява на сяроводорода, както вече бе представено подробно в Раздел I.2 от Първоначалната оценка, варира в зависимост от хидрологичната структура формирана през съответния сезон. Поради особеностите на Черно море, включващи ограничената мощност (по вертикала) на кислородната зона и произтичащата от това чувствителност към антропогенно въздействие, е задължително осъщесвяването на наблюдения върху концентрацията на сяроводород, за да се следи динамиката в разположението на тази граница. От тук произтича една от екологичните цели.



Цел: Съхраняване на стабилни кислородни условия в целия еуфотичен слой, които да не позволяват издигане на границата на субокси-зоната на по-малка дълбочина.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница