Том 2 чл. 9 Добър екологичен статус чл. 10 Екологични цели и индикатори


Дескриптор 9: Замърсителите в рибата и в други морски хранителни продукти за консумация от човека не надхвърлят равнищата, установени от законодателството на Общността или от други приложими стандарти



страница9/9
Дата29.08.2016
Размер1.46 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Дескриптор 9: Замърсителите в рибата и в други морски хранителни продукти за консумация от човека не надхвърлят равнищата, установени от законодателството на Общността или от други приложими стандарти.


За този дескриптор Решението на Комисията гласи, че е необходимо държавите-членки да следят ядливите части на рибата, ракообразните, мекотелите и др. уловени или събрани от природата, за евентуално наличие на вещества, за които за установени максимални нива на европейско, регионално или национално равнище в продуктите, предназначени за консумация от човека. Настоящият подход за мониторинг на рибата и останалите морски хранителни продукти, за съответствие с нивата, установени за опазване на общественото здраве е различен от мониторинга на флората и фауната за екологични цели. Съществуващите програми за мониторинг на риба и морски хранителни продукти за общественото здраве като цяло се фокусира по-скоро върху оценката на потребителската експозиция, отколкото върху оценка на екологичното състояние.
Критерий 9.1 Нива, брой и честота на замърсителите

Индикатор 9.1.1 Действителни нива на замърсителите и брой замърсители, които са превишили максималните разрешени нива

Максимално допустимите нива за риба и други морски хранителни продукти са установени в законодателството на Общността за замърсителите олово, кадмий, живак, неорганичен калай, 3-MCPD (3-monochloropropane-1,2-diol or 3-chloropropane-1,2-diol), диоксин и диоксиноподобни полихлорирани бифенили (РСВs) и полициклични ароматни въглеводороди (бензо(а)пирен). Регламент (ЕО) № 333/2007 на ЕК от 28 март 2007г. за определяне на методите за вземане на проби и анализ за официален контрол върху съдържанието на олово, кадмий, живак, неорганичен калай, 3-MCPD и бензо[a]пирен в храни, както и Регламент (ЕО) № 1883/2006 на ЕК от 19 декември 2006г. за методи за вземане на проби и методи за анализ за целите на официалния контрол за съдържание на диоксин и диоксиноподобни полихлорирани бифенили (ПХБ) в определени храни, определят разпоредбите относно процедури за пробонабиране и метод на анализ. На национално ниво Наредба за стандарти за качество на околната среда.(СКОС) от 2010г. регламентира норми за живак, хексахлорбензен и хексахлорбутадиен в риба., а в аспекта на безопасност на храните –действаща е Наредба №31 за замърсители в храни.

Устойчивите органични замърсители (УОЗ) трайно замърсяват околната среда и по хранителната верига могат да попаднат в човешкия организъм. Акумулирайки се в него, те предизвикат смущения и разстройства на имунната, репродуктивната нервната системи и др. и могат да окажат негативно въздействие върху здравето на човека. Експозицията на човека с УОЗ и тежки метали може да се осъществи по различен начин, но основно чрез водата и храната, които се приемат. Като компонент на храната, явяваща се основен източник и път за попадането им в организма на човека, рибата подлежи на мониторинг и контрол. От различните замърсители, които рибите акумулират от околната среда, в голяма степен това се отнася за УОЗ и тежките метали.

Устойчиви органични замърсители

Разгледаните в Доклада по Първоначалната оценка (ПО) данни за съдържание на замърсители (метали и УОЗ) в 10 вида черноморски риби от българското крайбрежие през периода 2004 2011г. (есен и пролет) показват, че няма случаи на превишаване на допустимите концентрации. Измервания на полихлорирани бифенили като сума от 15 ПХБ и на отделни представители са проведени в рибите: трицона (Sprattus Sprattus), кая (Gobiidae), сафрид (Trachurus mediterraneus), карагьоз (Alosa immaculata), кефал (Mugil cephalus), барбуна (Mullus barbatus), паламуд (Sarda sarda), чернокоп (Pomatomus saltatrix), калкан (Scophthalmus maeoticus) и зарган (Belone belone). Между тях са 7 индикаторни ПХБ, в това число и представители на диоксиноподобните ПХБ. Тенденцията за периода 2007 2011 е представена на Фиг. 9.1.


Фигура 9.1 Средни концентрации на ΣПХБ в риби (Станчева, 2012)


Установява се, че при кефал и кая има тренд на намаляване през периода 2007-2011г, докато при карагьоза, обратно   към нарастване. По-слабо изразен тренд на намаление се наблюдава при сафрид и чернокоп. Средни концентрации на ПХБ и интервал на вариране са представени в Табл. 9.1.
Таблица 9.1 Съдържание на ПХБ в риби (Станчева, 2012)

Година

Брой проби

Средна конц.

ng/g ww

Доверителен интервал

Минимална

ng/g ww

Максимална

ng/g ww

2007

21

20.2

13.5 26.8

3.7

60

2008

19

17.9

13.0 22.8

4.4

44.5

2009

24

20.9

15.2 26.5

2.5

59.4

2010

19

16.4

8.7 24.1

2.8

63.6

2011

11

16.2

8.5 24

3.0

28.0

По отношение на сумарното съдържание на ДДТ (ДДТ+ДДД+ДДЕ) тенденция за намаляване в годините 2010   2011г. се наблюдава при всички изследвани риби (Фиг. 9.2, Табл. 9.2), добре изразена при кая, трицона, кефал и сафрид, слабо изразена при карагьоз. Година 2009 се отличава с висока или максимална концентрация при трицона, сафрид, карагьоз и чернокоп.



Фигура 9.2. Средни концентрации на ΣДДТ(ng/g ww) в риби


Таблица 9.2 Съдържание на ΣДДТ (ng/g ww) в риби (Станчева, 2012)

Година

Брой

проби

Средна конц.

ng/g ww

Доверителен интервал

Минимална

ng/g ww

Максимална

ng/g ww

2007

21

80

48 113

8.81

325

2008

19

68

33 105

3.03

265

2009

24

108

70 147

15.8

311

2010

19

77

42 113

5.61

261

2011

11

50

40 107

4.78

159.27

Метали

Резултатите за метали показват многократно намаление за периода 2010  2011г. като при медта то е до 2-3пъти, а при олово и кадмий около десет пъти (Табл. 9.3). Най-малка кратност на понижение на концентрациите се наблюдава при карагьоза.


Таблица 9.3 Съдържание на метали (mg/kg ww) в риби по периоди (Станчева, 2012)

Метал

Период

Трицона

Кая

Сафрид

Карагьоз

Pb

2004 2005

0.66

0.72

0.49

0.33

2010 2011

0.06

0.05

0.05

0.05

Cd

2004 2005

0.12

0.09

0.10

0.07

2010 2011

0.01

0.01

0.01

0.01

Cu

2004 2005

1.55

1.37

1.42

1.64

2010 2011

0.85

0.48

0.49

0.44

Във връзка с оценка на безопасността на храни Световната здравна организация (WHO) въвежда методология с прилагането на т.нар. токсична еквивалентна концентрация (TEQ). Резултатите показват, че рибните видове, които се характеризират с ниско липидно съдържание (кая и калкан) имат ниски стойности на ТЕQ, въпреки че сумарната концентрация на ПХБ, изразена като ng/g липидно тегло е висока. Тези с по-високо липидно съдържание (карагьоз, чернокоп, зарган, паламуд) показват по-високи стойности на ТЕQ. Токсичните еквивалентни концентрации дават информация за въздействието на тези бифенили върху организмите и показват каква е тежестта на токсичното влияние. За всички изследвани черноморски видове риби TEQ стойности са по-малки от 1pg/g ww (Станчева, 2012) и са значително по-ниски от определените за Европейския съюз стойности за риба и рибни продукти: 8 pg/g ww WHO-TEQ (Regulation 1881/2006 г.)

Седем от анализираните ПХБ    № 28, №52, №101, №118, №138, №153 и №180 са определени от Европейската комисия като индикаторни и също се използват при оценка на замърсяването на храните. Наличието на индикаторни ПХБ е важно за оценка степента на липофилно замърсяване. В Европейския съюз са определени гранични стойности за ПХБ (200 ng/g lw като сума от индикаторни ПХБ) за месо, но не и за риба и рибни продукти.

Допустимата граница на замърсяване с ПХБ са определени за 6 индикаторни ПХБ според законодателството на Германия. За всеки от двата ПХБ с № 153 и № 138 максимално допустимата концентрация (МДК) в морска риба е 100 ng/g ww, докато МДК за ПХБ №28, 52, 101 и 180 е 80 ng/g ww. Измерените концентрации на тези ПХБ за всички анализирани видове черноморска риба при изследванията 2007 2011 са значително по-ниски от посочените стойности.

От гледна точка на здравето на човека, приоритетно трябва да бъде оценен рискът от замърсяване на черноморските риби, използвани като храна като се разширява наборът от замърсители, особено в посока токсичност и се обезпечава проследаване на местоположението на улова.

Цел: Съответствие на черноморски риби и други морски организми използвани като хранителни продукти с нормите за замърсители, регламентирани в националното и Европейско законодателство.
Индикатор 9.1.2 Честота на превишаване на разрешените нива

Нямаме информация по този индикатор. Доколкото ни е известно не съществуват методологични стандарти за този индикатор в рамките на европейските или международните конвенции.



Разработили:

  1. Дескриптор 1. Биологично разнообразие - формулиране на доброто състояние и дефиниране на екологичните цели

I.3.1.Фитопланктон – (Снежана Мончева)

I.1. Видове (риби без стопанските, бозайници)(М. Панайотова)

I.1.1 Риби - (М. Панайотова)

I.1.2 Бозайници - (М. Панайотова)


  1. Дескриптор 2. Чужди видове - формулиране на доброто състояние и дефиниране на екологичните цели

.... Кр.  Стефанова, Сн. Мончева

.... Радка Мавродиева (техническо съдействие фитопланктон)



III. Дескриптор 3. Популации на стопански видове - формулиране на доброто състояние и дефиниране на екологичните цели – (М.Панайотова)

III.1 Критерии и индикатори на състоянието, натиска и въздействието

III.1.1 Sprattus sprattus – Трицона – (М. Панайотова, В. Райков)

III.1.2 Scophthalmus maeoticus – Калкан – (М. Панайотова)

III.1.3 Engraulis encrasicolus – Хамсия (М. Панайотова)

III.1.4 Trachurus mediterraneus – Сафрид (М. Панайотова)

III.1.5 Mullus barbatus – Барбуня (М. Панайотова)

III.1.6 Squalus acanthias – Черноморска бодлива акула (М. Панайотова)

III.1.7 Rapanа spp. – Рапана (М. Панайотова)
V. Дескриптор 5. Еутрофикация

V. 5.1 Нива на биогени – (Г. Щерева)

V. 5.2 Преки последици от обогатяването на средата с биогени – (Сн. Мончева)

V. 5.3 Непреки последици от обогатяването на средата с биогени - Разтворен кислород – (Г. Щерева)



ІХ. Дескриптор 9. Замърсителите в рибата и в други морски хранителни продукти

ІХ. 9.1 Нива, брой и честота на замърсителите – (Г. Щерева)



Литература:
Камбурска Л., 2004. Ролята на алохтонните ктенофори Mnemiopsis leidyi Beroe ovata за промените в структурата на на зоопланктона на Черно море пред българския бряг. Дисертация за придобиване на образователна степен, ИО-БАН, 171

Кривенко О.В., А. В. Пархоменко, 2010. Пространственная и временная изменчивость биомассы фитопланктона в Чёрном Море за период 1948 – 2001 гг. Морський екологічний журнал, № 4, Т. IX. 2010, 5-24.

Михнева В., 2011. Ролята на Aurelia aurita и Mnemiopsis leidyi при формиране на структурата и функционирането на зоопланктонното съобщество в западната част на Черно море. Дисертация за получаване на научна и образователна степен доктор, Институт по биоразнообарзие и екосистемни изследвания – София, БАН,162

Мончева, 2012 . Национална класификационна система за внедряване на Рамковата Директива за Водите в Черно море по БЕК фитопланктон. Наредба 4/14.09.2012 на МОСВ.

Наредба №31 за максимално допустимите количества замърсители в храни от 29юли 2004, обн. В ДВ бр.88 от 8.10.2004, изм. ДВ бр.51 от 23юни 2006.

Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители, приета с ПМС № 256 от 1.11.2010 г., обн., ДВ, бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 9.11.2010 г

Регламент (ЕО) № 333/2007 на Комисията от 28 март 2007 година за определяне на методите за вземане на проби и анализ за официалния контрол върху съдържанието на олово, кадмий, живак, неорганичен калай, 3-MCPD и бензо[a]пирен в храни

Регламент (ЕО) № 1883/2006 на Комисията от 19 декември 2006 година за определяне на методи за вземане на проби и методи за анализ за целите на официалния контрол за съдържание на диоксин и диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB) в определени храни

Рождественский, А., 1964. Водите на Черно море и животът в тях., ДИ Варна, 71с.

Рождественский, А., 1986. Хидрохимия на българския сектор на Черно море, БАН, София, 189с.

Станчева М. 2012. Устойчиви органични замърсители и тежки метали в черноморски риби, автореферат за НС „доктор на науките” МУ, Варна, 90.

COMMISSION DECISION of 1 September 2010 on criteria and methodological standards on good environmental status of marine waters, 2010/477/EU

Daskalov G., A. Grishin, S. Rodionov and V. Mihneva, 2007. Trophic cascades triggered by overfishing reveal possible mechanisms of ecosystem regime shifts. PNAS, vol. 104, no. 25.

Daskalov, G., Cardinale, M., Charef, A., Duzgunes, E., Genç, Y., Gümüş, A., Maximov, V., Mikhaylyuk, A., Nikolaev, S., Osio, G. C., Panayotova, M., Radu, G., Raykov, V., Shlyakhov, V., Yankova, M. and Zengin, M., STECF members: Casey, J., Abella, J. A., Andersen, J., Bailey, N., Bertignac, M., Cardinale, M., Curtis, H., Daskalov, G., Delaney, A., Döring, R., Garcia Rodriguez, M., Gascuel, D., Graham, N., Gustavsson, T., Jennings, S., Kenny, A., Kirkegaard, E., Kraak, S., Kuikka, S., Malvarosa, L., Martin, P., Motova, A., Murua, H., Nowakowski, P., Prellezo, R., Sala, A., Somarakis, S., Stransky, C., Theret, F., Ulrich, C., Vanhee, W. and Van Oostenbrugge, H., 2012. JRC Scientific and Policy Reports. Scientific, Technical and Economic Committee for Fisheries. Assessment of Black Sea Stocks (STECF-12-15). JRC 76532 , EUR 25580 EN, ISBN 978-92-79-27208-0, ISSN 1831-9424, doi:10.2788/63715

Daskalov, G.M., 2002. Overfishing drives a trophic cascade in the Black Sea. Marine Ecology Progress Series 225, 53–63.

Grégoire, M.; Beckers, J.-M. (2004). Modeling the nitrogen fluxes in the Black Sea using a 3D coupled hydrodynamical-biogeochemical model: transport versus biogeochemical processes, exchanges across the shelf break and comparison of the shelf and deep sea ecodynamics Biogeosciences 1(1): 33-61 http://www.blacksea-commission.org/_bssap2009.asp

Konsulov A., L. Kamburska, 1998. Black Sea zooplankton structural dynamic and variability off the Bulgarian Black Sea coast during 1991 1995. NATO ASI Series, “NATO TU BLACK SEA PROJECT Ecosystem Modeling as a Management Tool for the Black Sea, Symposium on Scientific Results”, L. Ivanov & T. Oguz [eds.], Kluwer Academic Publishers, v. 1, 281 293Korshenko A. and Alexandrov B., 2006. Manual for zooplankton sampling and analysis in the Black Sea. 35pp. OSPAR Commission, 2009a. Report of the Utrecht Workshop - Regional assessment. (Publication 468/2010), 102pp.

Krastev A., G. Shtereva, O. Hristova, B. Dzhurova. 2005. Peculiarities of Indicative Chemical Parameters Distribution of Bulgarian Black Sea Area in 1998-2003 period, In: Black Sea Coastal Region BULGARIA - Ecological and Socio-economic Indicators, S. Moncheva [ed], CESUM-BS collected papers, 79-86.

Marañón E, Cermeño P, Latasa M, Tadonléké R D, 2012, Temperature, resources, and phytoplankton size structure in the ocean, Limnology and Oceanography, 57,5, 1266-1278, doi: 10.4319/lo.2012.57.5.1266

Mikaelyan А., A.G. Zatsepin, V. K. Chasovnikov, 2013. Long-term changes in nutrient supply of phytoplankton growth in the Black Sea. Journal of Marine Systems 117–118 , 53–64.

Mikaelyan, A. S, S. Moncheva, L.Boicenco, 2011. Long-term changes in Black Sea Phytoplankton. SESAME Final Conference, 04-08 April, Athens, 2011.

Moncheva S., G. Shtereva, K. Stefanova, N. Slabakova, A. Krastev, O. Hristova, B. Djurova, V. Slabakova, R. Mavrodieva, 2010. On the Resent Feutures of Chemical and Biological Regimes in the western Black Sea Ecosystem. Proceedings of tenth international conference of marine sciences and technologies “Black Sea’2010”, pp. 288-296

Moncheva S., Kambusrka L. 2003. Plankton stowaways in the Black Sea – impacts on biodiversity and ecosystem health. “Alien marine organisms introduced by ships in the Mediterranean and Black Seas”. CIESM Workshop Monographs №20, 47-53.

Moncheva S., L. Boicenko, 2010. Compliance of national assessment methods with the WFD requirements (Romania and Bulgaria) WFD Intercalibration Phase 2: Milestone 4b report- Black Sea GIG

Moncheva S., N. Slabakova, 2008. Section 3 – Phytoplankton: 2.2 Black Sea. In: Water Framework Directive intercalibration technical report Part 3: Coastal and Transitional waters. GIG. A. Carletti and A-S. Heiskanent [ed]. pp 110-121 Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities, ISSN 1018-5593

Panayotova M., V. Todorova, Ts. Konsulova, 2006. Assessment of the Black Sea turbot (Psetta maxima) stock along the Bulgarian Black Sea coast by swept area method. Project report for the National Agency of Fisheries and Aquaculture, 38 pp.

Panayotova M., V. Todorova, Ts. Konsulova, V. Raykov, 2008a. „Turbot stock assessment (Psetta maxima) by swept area method in front of Bulgarian Black Sea coast during autumn - winter 2007”. Project report for the National Agency of Fisheries and Aquaculture.

Panayotova M., V. Todorova, Ts. Konsulova, V. Raykov, 2008b. „Turbot stock assessment (Psetta maxima) by swept area method in front of Bulgarian Black Sea coast during spring 2008”. Project report for the National Agency of Fisheries and Aquaculture.

Panayotova M., V. Todorova, Ts. Konsulova, V. Raykov, 2009. „Turbot stock assessment (Psetta maxima) by swept area method in front of Bulgarian Black Sea coast during spring 2009”. Project report for the National Agency of Fisheries and Aquaculture.

Panayotova M., V. Todorova, Ts. Konsulova, V. Raykov, M. Yankova, E. Petrova, Stoykov, 2007a. Species composition, distribution and stocks of demersal fish species along the Bulgarian Black Sea coast in 2006. Project report for the National Agency of Fisheries and Aquaculture, 71 pp.

Panayotova M., V. Todorova, Ts. Konsulova, V. Raykov, M. Yankova, E. Petrova, Stoykov, 2007b. „Turbot stock assessment (Psetta maxima) by swept area method in front of Bulgarian Black Sea coast during spring 2007”. Project report for the National Agency of Fisheries and Aquaculture.

Panayotova M., V.Marinova,V.Raykov, K.Stefanova, G.Shtereva, A.Apostolov, A.Krastev, 2012. Scientific report of Hydroacoustic survey for the assessment of pelagic fish stocks in front of Bulgarian Black Sea coast in November – December 2011 to National Agency of Fisheries and Aquaculture of Bulgaria in relation to National Data Collection program for 2011, 40 pp.

Panayotova M., V.Raykov, 2012. Scientific report from International Bottom Trawl Survey in the Black Sea, October-November 2011. Scientific report to National Agencies of Fisheries and Aquaculture of Bulgaria and Romania in relation to National Data Collection programs for 2011, 60 pp.

Panayotova M., V.Raykov, G.Radu, V.Maximov, E.Anton, 2011a. Scientific report from International Bottom Trawl Survey in the Black Sea, October-November 2010. Scientific report to National Agencies of Fisheries and Aquaculture of Bulgaria and Romania in relation to National Data Collection programs for 2010, 60 pp.

Panayotova M., V.Todorova, V.Raykov, G.Radu, V.Maximov, E.Anton, 2010. Report from International Bottom Trawl Survey in the Black Sea, June 2010. Scientific report to National Agencies of Fisheries and Aquaculture of Bulgaria and Romania in relation to National Data Collection programs for 2010, 60 pp.

Prodanov K., S. Moncheva, A. Konsulov, L. Kamburska, Ts. Konsulova, K. Dencheva, 2001. Recent ecosystem trends along the Bulgarian Black Sea coast. Oceanology, IO, v.3, 110-128.

Raykov,V. M Yankova,, V. Mihneva,.M. Dineva S., Petrova D., Panayotova, 2007 Stock Assessment of Sprat (Sprattus sprattus) by Swept Area Method during the spring season of 2007 along the Bulgarian Black Sea coast. Technical report, 2007.

Raykov,V. M Yankova,, V. Mihneva,.M. Panayotova, 2008 Stock Assessment of Sprat (Sprattus sprattus) by Swept Area Method during the spring season of 2008 along the Bulgarian Black Sea coast. Technical report, 2008.

Raykov,V. M Yankova,, V. Mihneva,.M. Panayotova, 2009 Stock Assessment of Sprat (Sprattus sprattus) by Swept Area Method during the spring season of 2008 along the Bulgarian Black Sea coast. Technical report, 2009.

Raykov,V. M. Panayotova, Maximov, V., Radu Gh., Anton, E. 2010 International pelagic trawl survey in Bulgarian and Romanian marine waters,2010

Shapiro G.I. , D. L. Aleynik and L. D. Mee, 2010. Long term trends in the sea surface temperature of the Black Sea. Ocean Sci., 6, 491–501, www.ocean-sci.net/6/491/2010/ doi:10.5194/os-6-491-2010

Shtereva G., A. Krastev, В. Dzhurova, О. Hristova. 2012. Resent state of western Black Sea area (2004-2009). Proceeding of 11-th International Conference on Marine Sciences and Technologies “Black Sea’2012”, October 2012, Varna, 121-128

Shtereva G., O. Hristova, B. Dzhurova, A. Krastev. 2011. Hydrochemistry of Varna Bay, JEPE, Vol. 13, 3A, 1695 -1702.

Strategic Action Plan for the Environmental Protection and Rehabilitation of the Black Sea http://www.blacksea-commission.org/_bssap2009.asp

Strategic Action Plan for the Environmental Protection and Rehabilitation of the Black Sea

Vinogradov M., Lebedeva L. Vinogradov G., et al. 2005. Monitoring of the Pelagic Communities of the Northeastern Part of the Black Sea in 2004: Macro- and Mesoplankton, Oceanology 45 (3), 356–367 .



Yunev, O. A., J .Carstensen, S. Moncheva, A. Khaliulin, G. Ertebjerg, and S. Nixon, 2007. Nutrient and phytoplankton trends on the western Black Sea shelf in response to cultural eutrophication and climate changes, Estuarine, Coast. Shelf Sci., 74, 63–76.

Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница