Том 45, свитък I, Геология, София, 2002, стр. 41-47



Дата25.10.2018
Размер426 Kb.
#97183



Годишник на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски"

том 45, свитък I, Геология, София, 2002, стр. 41-47
Сребърни и сребро-съдържащи минерали от находищаТА Чала и Пчелояд (Източни родопи) и находище Еньовче (централни родопи)
Сергей Добрев1, Страшимир Страшимиров1, Маргарита Василева1, Харалампи Драгиев2
1 Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски” София 1700, България, Е-mail: sergey@staff.mgu.bg; sbs@staff.mgu.bg

2 ГОРУБСО – Кърджали ЕАД, ул. “Републиканска” 83, Кърджали 6600, България, Е-mail: gorubso@kj.bia-bg.com
РЕЗЮМЕ

Изследвани са образци от Pb-Zn минерализации в трите находища с цел определяне формата на присъствие на среброто и други елементи-примеси в тях. Установени са Ag и Ag-съдържащи минерали като акантит, Те-съдържащ акантит, фрайбергит, Zn-фрайбергит, Ag-съдържащ Zn-тенантит, пирсеит, Те-съдържащ пирсеит, Ag-съдържащ енаргит, сервелеит (?) и минерална фаза със състав (Cu1.75Ag1.29Zn0.26)3.30(Sb0.44Te0.33)0.77S2.93 означена като “минерал А”. Сребро е установено като изоморфен примес в галенита, а също така и във вторични медни минерали (вероятно като механичен примес от акантит). Новоустановените минерали за находищата са пирсеит [(Ag11.41Cu4.12Fe1.01)16.54As1.47S11.00] и Te-пирсеит [(Ag11.32Cu4.09Fe0.65)16.06(As1.68Sb0.13)1.81(S10.95Te0.18)11.13]. Окончателната диагностика на сервелеита (?) и на “минерал А” изисква допълнителни изследвания

Ключови думи: Pb-Zn находища, елементи примеси, Ag и Ag-съдържащи минерали.


Въведение
Обект на изследване е формата на присъствие на среброто в промишлените парагенези на трите находища. Проблемът за разпространението на среброто в оловно-цинковите находища от Родопите е обсъждан в редица публикации досега (Бресковска и др., 1984; Кольковски и Манев, 1988; Бонев и Нейков, 1990; и др.), но публику­ваните данни за трите находища са твърде оскъдни. Този проблем е важен не само за изясняване на геохимичното развитие на рудообразувателните системи, но също така от практическа гледна точка, поради неговото значение за оптимизация на обогатителните процеси и извличането на среброто от рудите.

Материали и Методи


Изследването се базира на 35 бр. рудни образци от находищата Еньовче (20) Пчелояд (10) и Чала (5). Изготвени са 40 бр. аншлифи, които са изследвани с микроскопи NU-2 и Amplival pol-U при увеличения от x 64 до 900. Микрофотографиите са направени с дигитална камера Panasonic CCD модел GP KR22, и са обработени чрез Matroх Rainbow Runner Studio, iPhoto Express, Photoshop 5.0. Микросондовите анализи са извършени на рентгеноспектрален микроанализатор JEOL JSM 35 CF (Tracor Northern TH 2000) със система EDEX при използ­ване на фирмени стандарти на JEOL в лабораторията на фирма EUROTEST АД., София.

геоложка позиция


Находище Еньовче е типичен представител на Pb-Zn находища от Централнородопския купол (Ivanov et al., 2000). Поради своята локализация, находището обикно­вено се разглежда като самостоятелно и не се включва към известните рудни полета. В някои публикации то се описва като част от Неделинското рудно поле (Богданов, 1959, и др.). Рудните тела представляват стръмно западащи жили с посока ЗСЗ, пресичащи метаморфитите (Фиг. 1). Добре са представени и метосоматични рудни тела в дистални скарни сред мраморите.
Находищата Пчелояд и Чала се отнасят към Звездел-Пчелоядското и Спахиевското рудни полета, разположени в Източнородопската палеогенска депресия (Фиг. 1). Двете рудни полета са свързани с палеогенски вулкано-плутонични центрове и рудните тела са представени от жили със субекваториална ориентация, локализирани в радиални разломи (Бресковска и Гергелчев, 1988; Манева, 1988; и др.). Вместващите скали на оловно-цинковата минерализация се отнасят към палеогенския вулкано-седиментен комплекс.

Минераложка характеристика на сребрърните и сребро-съдържащиТе фази


Находище Еньовче

Изследваните образци са както от рудните жили в находището (хор. 200), така също и от метасоматичните рудни тела (хор. 550 и 600). Сребърните и сребро­съдържащи фази се срещат по-често в метасоматичните рудни тела от източния фланг на находището.


Акантит. Установените при настоящото изследване състави в системата Ag – S са номинирани като акантит. Отсъствието на минералтермометрични изследвания затруднява определянето на температурните условия на формиране на съставите, доколкото акантита и аргентита


Фигура 1.Схематична геоложка карта, показваща позицията на трите находища. (по Геоложка карта на Р. България 1989; Металогенна карта на България, 1989).

Означения на врезката: MP – Мизийска плоча; B – Балканиди; SG – Средногорска зона; R – Родопи.

1. неогенски теригенни седименти; 2. палеогенска моласа; 3. хипоабисални интрузивни скали; 4. субвулкански риолитови тела; 5. еоцен-олигоценски седиментни, вулканоседиментни и вулкански скали (Източнородопска депресия); 6. горнокредни гранитоиди; 7. триаски пясъчници, шисти, мрамори; 8. серпентинити; 9. Родопска супергрупа (шисти, гнайси, мрамори, амфиболити и др.); 10. Прародопска супергрупа (гнайси, гнайсо-шисти, амфиболити, мигматити и др.); 11. разломи (a), възседи и навлаци (b); 12. оловно-цинкови рудни полета и изучавани находища: I – Маданско рудно поле, II – Неделинско рудно поле (1- находище Еньовче), III – Ардинско рудно поле, IV – Давидковско рудно поле, V – Звездел-Пчелоядско рудно поле (2- находище Пче-лояд), VI – Спахиевско рудно поле (3- находище Чала).
са изохимични. Първоначално вероятно се е образувал аргентит, тъй-като установените фази асоциират с халкопирит и сфалерит, които се отлагат обикновено при Т над 200° C, и от друга страна променителните процеси засягащи тези минерали са твърде слабо проявени.
Известно е, че аргентитът е стабилен над 192° C, и в този смисъл наблюдаваните фази следва да се означат като акантит. Акантитовите зърна са установени сред халкопирит като добре изразени кантове (20x100÷200 μm), разположени самостоятелно или локализирани на контакта между халкопирит, анкерит и Mn-калцит (Сн. A), или като по-големи зърна (50-200 μm) в халкопирит близо до контакта му с пирит. Микросондовите анализи показват минимално присъствие на Cu и Fe (табл. 1, No 1, 2, 3), което вероятно се дължи на влиянието на матрицата от халкопирит, в която са включени изследваните зърна.
Малък изометричен агрегат съдържащ Ag, Te, Cu, S  Sb (10 x 15 μm) е установен в галенита близо до контакта му с пирит. Той е изграден от четири различни фази с малки размери и интимно прорастнали, което затруднява точното им диагностициране. Високото съдържание на Ag допълнително затруднява тяхното определяне, поради възможното развитие на фотокорозионни ефекти.
Фрайбергитът е наблюдаван като малки изометрични включения в галенит или в асоциация с тенантит, като включения в галенит в близост до контакта му с халкопирит (Сн. B). Цветът на двата минерала е светлосив и в отразена светлина те почти не се отличават, но при наблюдение в сканиращ електронен микроскоп (врезката на Сн. B) лесно могат да бъдат разграничени. Микросон­довите анализи показват съдържания на Ag около 12 тегл % и фазата може да бъде номинирана като сребърна разновидност на тетраедрита, известна като фрайбергит (съгласно Мозгова и Цепин, 1983, Чвилева и др. 1988). Съдържанието на цинк в някои от анализираните зърна достига до 6 тегл. % и те могат да бъдат означени като Zn фрайбергит (тaбл. 1, No 4, и 5).
Ag-съдържащ Zn тенантит е установен като малки овални зърна с размери до 10–30 μm около контакта между сфалерит и галенит или в асоциация с халкоцит. Отсъствието на антимон в него го определя като краен член в редицата тенантит-тетраедрит, а повишеното количество цинк (до 10.61 тегл. %), го номинира като цинкова разновидност на тенантита. Съдържанието на сребро в него не е високо (до 0.27 тегл. %), но е постоянно в рамките на изследваните зърна (тaбл. 1, No 6, 7).
Сервелеитът (?) е един изключително рядък сребърен минерал установен за пръв път в изоставения рудник Бамбола, (известен в миналото като телурово находище Моктецума), щата Сонора, Мексико (Criddle et all. 1989) като тънък кант около акантит в хесит, в асоциация със самородно сребро, бенлеонардит, пирит и сфалерит. Минералът представлява телуров аналог на агвиларита. Подобен на сервелеит минерал е установен от Helmy (1999) в докамбрийското вулканогенно, богато на сребро Zn-Cu-Pb находище Ум Замуки (Източна пустиня, Египет). Тук са отбелязани две разновидности на минерала – едната богата на мед (Cu до 6 тегл. %), а другата съдържаща Cu < 0.25 тегл. %.
Находки на подобни минерали са описвани като “ненаи­менован минерал” от Гаджева (1983, 1985) в находище Шадийца (Неделинско рудно поле, Централни Родопи). По-късно Бонев и Нейков (1990) и Бонев (1991) описват в Pb-

Таблица 1.Микросондови анализи на Ag и Ag-съдържащи фази




No

No

Мине-рална фаза

Елемент, съдържание [тегл. %]

Формула

No


Проба

mpr. an.

Ag

Cu

Zn

Fe

As

Sb

Te

S

Σ

Находище Еньовче

1

9

4

acnt

82.89

-

-

-

-

-

-

16.72

99.61

Ag1.79S1.21

2

9

5

acnt

84.02

1.77

-

-

-

-

-

14.66

100.45

(Ag1.85Cu0.07)1.92S1.08

3

9

7

acnt

84.76

1.29

-

0.24

-

-

-

12.78

99.07

(Ag1.95 Cu0.05 Fe0.01)2.01S0.99

4

13

14

Zn frbg

17.96

27.05

4.59

-

-

25.44

-

24.55

99.59

(Cu7.55Ag2.94Zn1.24)11.73Sb3.70S13.57

5

18

25

Zn frbg

12.01

27.66

6.11

0.14

1.24

28.95

-

23.61

99.72

(Cu7.73Ag1.97Zn1.65Fe0.04)11.39 (Sb4.22As0.29)4.51S13.08

6

12

8

Ag-bear.

Zn ten


0.27

40.91

9.54

1.31

16.94

1.38

-

29.12

99.47

(Cu9.52Ag0.04Zn2.16Fe0.35)12.07 (As3.34Sb0.17)3.51S13.43

7

6

24

Ag-bear.

Zn ten


0.15

41.95

10.61

0.93

17.93

-

-

28.40

99.97

(Cu9.74Ag0.02Zn2.39Fe0.25)12.40As3.53S13.07

8

13

10

cerv(?)

58.15

12.51

1.55

-

-

-

17.85

9.71

99.77

(Ag2.69Cu0.98Zn0.12)3.79(Te0.70S0.30)1.00S1.21

9

13

11

cerv(?)

59.70

10.52

0.42

-

-

-

21.15

8.45

100.24

(Ag2.87Cu0.86Zn0.03)3.76(Te0.86S0.14)1.00S1.23

10

13

12

min. A

30.16

24.03

3.71

-

-

11.63

8.96

20.32

98.81

(Cu1.75Ag1.29Zn0.26)3.30(Sb0.44Te0.33)0.77S2.93

Находище Пчелояд

11

30

36

prc

60.94

12.96

-

2.80

5.45

-

-

17.46

99.61

(Ag11.41Cu4.12Fe1.01)16.54As1.47S11.00

12

30

35

Te-bear. prc

59.75

12.72

-

1.77

6.16

0.74

1.16

17.18

99.48

(Ag11.32Cu4.09Fe0.65)16.06(As1.68Sb0.13)1.81 (S10.95Te0.18)11.13

13

25

19

(Ag,Te) Zn tetr

0.26

37.04

5.51

0.38

3.25

27.63

0.30

25.29

99.66

(Cu9.73Ag0.04Zn1.41Fe0.11)11.29 (Sb3.78As0.72)4.50(S13.16Te0.04)13.20

14

25

21

(Ag) Zn ten-tetr

0.55

40.83

8.81

0.39

12.84

9.01

-

27.43

99.86

(Cu9.86Ag0.08Zn2.07Fe0.11)12.12 (As2.63Sb1.14)3.77S13.12

15

26

28

Ag Zn ten-tetr

7.13

35.55

9.73

0.40

5.48

15.99

-

25.83

100.11

(Cu9.05Ag1.07Zn2.40Fe0.11)12.63 (Sb2.13As1.17)3.30S13.04

16

26

29

Ag Zn tetr

7.79

37.03

6.48

0.44

4.32

18.90

-

24.37

99.33

(Cu9.74Ag1.21Zn1.65Fe0.13)12.73 (Sb2.60As0.96)3.56S12.71

Находище Чала

17

32

32

(Te) acnt

88.69

-

-

-

-

-

1.55

9.41

99.65

Ag2.19(S0.78Te0.03)0.81

18

31

22

(Ag) enrg

1.55

46.14

-

2.15

16.26

-

-

33.11

99.21

(Cu2.86Ag0.06Fe0.15)3.07As0.86S4.07

19

31

23

(Ag) enrg

0.68

48.08

-

1.61

17.54

-

-

32.66

100.57

(Cu2.96Ag0.02Fe0.11)3.09As0.92S3.99

20

32

31

(Ag) enrg

1.25

46.53

-

1.62

16.84

-

-

32.92

99.16

(Cu2.89Ag0.05Fe0.11)3.05As0.89S4.06

21

34

34

(Ag) enrg

0.32

46.41

-

2.23

17.26

-

-

32.93

99.15

(Cu2.88Ag0.01Fe0.16)3.05As0.91S4.05

22

32

30

Ag cov(?)

10.85

55.86

-

0.77

2.08

-

-

29.99

99.55

смес

23

34

33

2500 μm2

9.86

48.57

0.20

5.60

5.24

-

-

31.27

100.74

смес

Съкращения: Ag-bear.=(Ag) – Ag-съдържащ; Te-bear=(Te) – Te-съдържащ; ten – тенантит; acnt – акантит; frbg – фрайбергит; cerv – сервелеит; min. A – минерал A (формулата е изчислена като скинерит); prc – пирсеит; ten-tetr – тенантит-тетраедрит; enrg – енаргит; cov – ковелин, mpr. an. – микросондов анализ





Zn находище Ардино минерал с твърде сходен състав до този отбелязан от Гаджева (1985). Ag4TeS фаза е диагностицирана от Маринова и Кольковски (1994) в находище Белевско (Давидковско рудно поле, Централни Родопи). Във всички тези находки съдържанието на мед варира в широки граници – от 3.3 тегл. % (Гаджева, 1985) до 18.17 тегл. % (Маринова и Кольковски, 1994). Анализът на публикуваните данни показва, че тези вариации в съ­държанието на мед се дължат на възможността за замест­ване на позиции на среброто от медта в кристалната решетка на минерала.
Като правило описваните минерални находки имат твърде малки размери и точната им диагностика се затруднява от възможното протичане на фотокорозионни ефекти.

Сервелеитът (?) в находище Еньовче за пръв път е описан от Добрев (Dobrev, 2001). Той е развит в централната част на голям галенитов агрегат (Сн. C) под формата на неправилни зърна. В отразена светлина минералът е сив със слаб зеленикав оттенък. Отражението му е относително високо, но с около 3 – 5% по-ниско от това на галенита. Наблюдаваните зърна са изотропни. С два количествени анализа (тaбл. 1, No 8 и 9) се установяват състави, които са близки до този на сервелеита и позволяват да се изчислят кристалохимични формули от вида: (Ag2.69Cu0.98Zn0.12)3.79(Te0.70S0.30)1.00S1.21 и

(Ag2.87Cu0.86Zn0.03)3.76(Te0.86S0.14)1.00S1.23
Минерал A е наблюдаван като тънък кант с дебелина няколко микрона около сервелеит (?) (Сн. C и D). В отразена светлина е сив, но по-тъмен в сравнение със сервелеита (?) и отражението му е чувствително по-ниско от това на сервелеита и галенита (приблизително около 30%). Малките размери на минерала не позволяват наблюдението на отчетливо изразени анизотропни ефекти. Микросондовите анализи (табл 1, № 10) показват състав близък до голдфилдит и фрайбергит, но кристалохимич­ните разчети водят до формула подобна на тази на скинерита (Karup-Moller and Makovicky, 1974) с известен дефицит в катионната част и високо съдържание на сребро (Cu1.75Ag1.29Zn0.26)3.30(Sb0.44Te0.33)0.77S2.93. Възможно е изследваната фаза да е с междинен състав между голдфилдит, скинерит и пираргирит или да е механична смес от трите минерала, което трудно може да се установи при използваните увеличения. Встрани от контура, маркиран от минерала се наблюдава още едно минерално зърно с удължена форма и оптични свойства близки до тези на “минерал А” и сервелеита (?). Микросондовите анализи показват съдържания на Ag, Te, Cu и Sb, но малките размери на анализираното зърно не позволяват по-точна диагностика. Възможно е то да представлява много фини прораствания между “минерал А” и сервелеит (?).
От проведените изследвания може да се направи извода, че най-разпространените носители на сребро в находище Еньовче са минералите от редицата тенантит-тетраедрит. Те се характеризират с широка гама от елементи примеси като освен сребро, в тях често присъстват Zn и Te.
Находище Пчелояд

Образците от находището са от рудни зони 2 и 14 (хор. 490) и галерия № 56.


Пирсеитът е установен в асоциация с халкопирит и пирит. Той оформя неправилни включения в халкопирит покрай контактите му с пирит (Сн. E). Цветът му в отразена светлина е светлосив, но поради малките размери на зърната (20–30 μm) типичните за минерала анизотропни ефекти не са ясно изразени. Микросондовите анализи показват повишени съдържания на Te и Sb в някои зърна (табл. 1, № 11 и 12), които са характерни примеси за минералите от пирсеит-полибазитовата група. Кристалохимичната формула на пирсеита с повишено съдържание на Te е:

(Ag11.32 Cu4.09 Fe0.65)16.06(As1.68Sb0.13)1.81(S10.95Te0.18)11.13

и фазата е номинирана като Te-съдържащ пирсеит.
Ag-съдържащ тенантит-тетраедрит е относително често срещан в асоциация с галенит и сфалерит. Наблюдаваните находки оформят тънки жилки сред сфалерит, неправилни изометрични или слабо заоблени зърна около контакта между сфалерит и пирит или халкопирит. По-рядко фазите асоциират с вторичен ковелин, развит по халкопирит или заедно с халкопирит образуват тънки жилки пресичащи сфалерит. Някои зърна често достигат 200–300 μm или дори 2 – 3 mm. Анализите показват повишени количества на сребро в изследваните членове от редицата. Химическият състав на някои от тях също така се отличава с повишени съдържания на Zn и присъствие на Te (табл. 1, № 13 – 16).
Съдържанието на сребро в тях достига до 7–8 тегл. %, но не е достатъчно да ги номинира като фрайбергит (по Чвилева и др., 1988). В случаите когато Sb доминира над As фазите са представени от членове по-близки до тетраедрита и са означени като Ag-Zn тетраедрит. Кристалохимичните им формули са показани в Табл. 1.
Находище Чала

Изследвани са ограничен брой образци от рудна зона 5, хор. 474 на находището. В тях са установени Те-акантит, Ag-съдържащ енаргит и Ag-съдържащ ковелин.


Te-акантит е установен като дребни изометрични зърна на контакта на борнит и Ag-енаргит. Цветът му в отразена светлина е светлосив и в отразена светлина наблю­даваните зърна трудно се разграничават от околните минерали. Изследването със сканиращ електронен микро­скоп позволява отчетливото им разграничаване, а микросондовите анализи ги определят като Те-съдържащ акантит – Te = 1.55 тегл. %, (табл. 1, № 17, Сн. H).
Ag-съдържащ енаргит. Включения от минерала са наблюдавани сред халкопиритови агрегати (Сн. F), често в асоциация с идиоморфен пирит. Те са с квадратни прерези, удължени или с неправилна форма и размери 40–100 μm. В някои случаи образуват кант от фини зърна върху кородиран кварц на контакта му с халкопирит. Удължени енаргит-галенитови агрегати (около 130 μm по дългата ос) или единични удължени енаргитови зърна (70 μm по дългата ос) в галенит също се наблюдават. Фини прораствания с други сулфиди са много характерни за енаргита от находището (Сн. G). Разграничаването на енаргита от лузонита (с когото са изохимични) в случая е извършено на базата на различията в оптичните характеристики на двата минерала. Съдържанието на Ag в изследваните фази варира от 0.32 до 1.55 тегл.% и те могат да бъдат означени като Ag-съдържащ енаргит (Табл. 1, № 18-21).
Ag-съдържащ ковелин е развит в асоциация с борнит и халкоцит върху първоначално образувани халкопирит и тенантит. Той се характеризира с нехомогенна структура и съдържа многобройни участъци със светлосив цвят. Участъците отчетливо изпъкват при наблюдение в сканиращ електронен микроскоп в режим COMPO (Сн. H). Те вероятно са резултат от фино прорастване между ковелин и Те-съдържащ акантит, което е причината за повишеното съдържание на сребро в тях (над 10 тегл. %) регистрирано в анализите (Табл 1, № 22).
По-високото съдържание на сребро в наблюдаваната асоциация от вторични медни минерали се подтвърждава от количествени микросондови анализи покриващи площи от около 2 500 μm2 в централната част на агрегата и установяващи около 10 тегл. % Ag (Табл. 1, № 23). Отделните минерални фази в него не могат да се разграничат, поради твърде интимното им прорастване. Анализите насочват вниманието към асоциацията включваща минерали на медта, като възможен носител на част от среброто в находището.



Сн. A. находище Еньовче. Акантит (acnt) развит около контакта на сулфидни минерали. (пирит – 1, галенит – 2, сфалерит – 3, тъмносиво – нерудни минерали) – Отр. св. N ІІ.

Сн. B. находище Еньовче. Включения от тенантит и фрайбергит (1) в галенит (2) около контакт с халкопирит (3). Тенантитът и фрайбергитът почти не се различават в отразена светлина. В десния горен ъгъл е показан фрагмент от Сн. B заснет в СЕМ (изображение в обратно отразени електрони, режим COMPO). Тенантит – (T), фрайбергит – (F).

Сн. C. находище Еньовче. Агрегат изграден от сервелеит(?) и минерал “A” (в квадрата) около контакт между галенит (2) и пирит (3), (4) – сфалерит, тъмносиво – нерудни минерали. – Отр. св. N ІІ.

Сн. D. Фрагмент от Сн. C. Цифрите в кръгчетата показват мястото и номера на микросондовите анализи.

Сн. E. находище Пчелояд. Пирсеит (1) около контакта между халкопирит (2) и пирит (3). – Отр. св. N ІІ.

Сн. F. находище Чала. Ag-съдържащ енаргит (1) до идиоморфен пиритов кристал (2) сред халкопирит (3). – Отр. св. N ІІ.

Сн. G. находище Чала. Сфалерит-халкопирит-енаргитов агрегат (sp, chpy, enrg) на контакта между галенит (ga) с кварц. Вторичните медни минерали се различават отчетливо (ковелин – cov, халкозин – chct, борнит – brnt). – Отр. св. N ІІ.

Сн. H. Фрагмент от Сн. G. Ковелин-енаргит-халкопирит-борнит-халкозин-сфалеритов агрегат с акантит. Цифрите в кръгчетата показват мястото и номера на микросондовия анализ. – Обратно отразени електрони, режим COMPO.



ИЗВОДИ
Резултатите от проведеното изследване показват, че галенитът в трите находища, често асоциира с минерални микровключения от сребърни и сребро-съдържащи минерали като акантит, фрайбергит, Ag-съдържащ Zn тенантит, сервелеит (?) (находище Еньовче), пирсеит, Te-съдържащ пирсеит, Ag – тенантит-тетраедрит (находище Пчелояд), Te-акантит, Ag-съдържащ енаргит, Ag-съдържащ ковелин (находище Чала). С ICP анализи на мономинерални галенитови проби се установява сребро в широки граници (от следи до138 ppm), но в повечето случаи изследваният галенит най-вероятно съдържа микровключения от сребро-съдържащи фази. Тези микровключения не могат да бъдат отделени в процеса на подготовката на мономинералните проби , поради което не е възможно да се направи оценка на съотношението между изоморфно включеното в галенита сребро и това, присъстващо под формата на собствени минерали.
Образците от метасоматичните рудни тела в находище Еньовче съдържат по-голям набор от различни сребърни и сребро-съдържащи минерали в сравнение с тези от жилната част на находището. Това може да бъде обяснено с преразпределение на елементите при развитието на процеси на ремобилизация по време на метасоматизма.

Най-често установяваните сребросъдържащи фази в находище Пчелояд представляват междинни членове в редицата тенантит-тетраедрит, развити около контактите между галенит и халкопирит. Следва да бъде отбелязано, че в повечето случаи фазите по състав са по-близо до тетраедритовия краен член на редицата, като в тези случаи и съдържанието на сребро в тях е забележимо по-високо.

ЛИТЕРАТУРА
Богданов, Б. 1959. Някои закономерности в прост­ранственото разпределение на оловно-цинковите месторождения от Неделинския район.– Годишник на Минно-геоложкия институт, 5, 2, 137-183

Бонев, И., Нейков, Х. 1990. Минерали на среброто, бисмута и телура от полиметалното находище Ардино.– Геохимия, минералогия и петрология, 26, 3-19.

Бонев, И. 1991. Минералогия и геохимия на полиметалното находище Ардино.– Геохимия, минералогия и петрология, 27, 25-62.

Бресковска, В. В., Мозгова, Н. Н., Бортников, Н. С., Цепин, А. И. 1984. Особенности химического состава блек­лых руд свинцово-цинковых месторождений Родоп, Болгария.– Известия АН СССР, серия геология, 1, 78-84.

Бресковска, В., Гергелчев, В. 1988. Звездел-Пчелоядско рудно поле.– В: Оловно-цинковите находища в Бъл­гария, С., Техника, 142-147.

Гаджева, Т. И. 1983. Телуриды из месторождения Шадийца, Центральные Родопы.– Доклады БАН, 36, 2, 245-247.

Гаджева, Т. И. 1985. Минерал (Ag, Cu)4TeS из месторож­дения Шадийца, Ц. Родопы.– Доклады БАН, 38, 2, 211-213.

Геоложка карта на Н. Р. България в М 1:500000. 1989.– Чешитев, Г., Кънчев, И. (Ред.), София, Комитет по Геология.

Кольковски, Б., Манев, Д. 1988. Маданско рудно поле.– В: Оловно-цинковите находища в България, С., Техника, 37-64.

Манева, Б. 1988. Спахиевско рудно поле.– В: Оловно-цин­ковите находища в България, С., Техника, 147-160.

Маринова, И., Кольковски, Б. 1994. Нови данни за последователността на хипогенното минерало-образуване и минералогията на Давидковското рудно поле, Централни Родопи.– Годишник на СУ ,,Св. Климент Охридски”, 1- Геология, 84, 301-343.

Мозгова, Н. Н., Цепин, А. И. 1983. Блеклые руды (особе­нности химического состава и свойства).– Москва, Наука, 280.

Чвилëва, Т. Н. , Безсмертная, М. С., Спиридонов, Е. М., Агроскин, А. С., Папаян, Г. В., Виноградова, Р. А., Лебедева, С. И., Завьялов, Е. Н., Филимонова, А. А., Петров, В. К., Раутиан, Л. П., Свешникова, О. Л. 1988. Справочник – определитель рудных минералов в отраженном свете.– Москва, Недра, 504.

Criddle, A. J., Chisholm, J. E., Stanley, C. J. 1989. Cervelleite, Ag4TeS, a new mineral from the Bambolla mine, Mexico, and a description of a photo-chemical reaction involving cervelleite, acanthite, and hessite.– European Journal of Mineralogy, 1, 371-380.

Dobrev, S. 2001. Silver-bearing minerals from Madan base metal deposits, Bulgaria.– ABCD-GEODE 2001 Workshop, Vata Bai, Romania, 8-12 June, 2001, Abstracts, Bucharest, 2001, 52-53.

Helmy, H. M. 1999. The UM Samiuki volcanogenic Zn-Cu–Pb–Ag deposit, Eastern Desert, Egypt: a possible new occurrence of cervelleite.– Canadian Mineralogist, 37, 1, 143-158.

Ivanov, Z., Kolkovski, B., Dimov, D., Sarov, S., Dobrev, S. 2000. Structure, Alpine evolution and mineralizations of the Central Rhodopes Area (South Bulgaria).– ABCD-GEODE 2000 Workshop, Borovets, Bulgaria, Guidebook to exc. B, Sofia, 50.

Karup–Moller, S., Makovicky, E. 1974. Skinnerite Cu3SbS3 , a new sulfosalt from the Ilimaussaq alkaline intrusion, South Greenland.– American Mineralogist, 59, 889-895.



Metallogenic Map of Bulgaria in scale 1:1000000. 1989.– Dokov, R., Vassileff, L. (Eds). Sofia, CIPP map-making.



Препоръчана за публикуване от

катедра “Геология и проучване на полезни изкопаеми” на ГПФ





Каталог: annual -> public html -> 2002
2002 -> Марин Цветков
2002 -> Annual of the University of Mining and Geology "St. Ivan Rilski"
2002 -> The mineralogical education in bulgaria as exposed in textbooks from the XIX and first half of the XX century
2002 -> Том 44-45, свитък III, Механизация, електрификация и автоматизация на мините, София, 2002, стр. 71-72
2002 -> Технология на обработка на гранитни материали за единични дебелостенни изделия
2002 -> Юлиян Димитров
2002 -> Пластична зона на срязване и разломи на крехко разрушаване в югозападния склон на златишко-тетевенска планина
2002 -> Том 44-45, свитък III, Механизация, електрификация и автоматизация на мините, София, 2002, стр. 105-108
2002 -> Том 44-45, свитък III, Механизация, електрификация и автоматизация на мините, София, 2002, стр. 73-75
2002 -> Том 45, свитък I, Геология, София, 2002, стр. 69-74 ценни съпътстващи компоненти в състава на българските медно-порфирни находища


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница