Годишник на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски"
том 45, свитък I, Геология, София, 2002, стр. 41-47
Сребърни и сребро-съдържащи минерали от находищаТА Чала и Пчелояд (Източни родопи) и находище Еньовче (централни родопи)
Сергей Добрев1, Страшимир Страшимиров1, Маргарита Василева1, Харалампи Драгиев2
1 Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски” София 1700, България, Е-mail: sergey@staff.mgu.bg; sbs@staff.mgu.bg
2 ГОРУБСО – Кърджали ЕАД, ул. “Републиканска” 83, Кърджали 6600, България, Е-mail: gorubso@kj.bia-bg.com
РЕЗЮМЕ
Изследвани са образци от Pb-Zn минерализации в трите находища с цел определяне формата на присъствие на среброто и други елементи-примеси в тях. Установени са Ag и Ag-съдържащи минерали като акантит, Те-съдържащ акантит, фрайбергит, Zn-фрайбергит, Ag-съдържащ Zn-тенантит, пирсеит, Те-съдържащ пирсеит, Ag-съдържащ енаргит, сервелеит (?) и минерална фаза със състав (Cu1.75Ag1.29Zn0.26)3.30(Sb0.44Te0.33)0.77S2.93 означена като “минерал А”. Сребро е установено като изоморфен примес в галенита, а също така и във вторични медни минерали (вероятно като механичен примес от акантит). Новоустановените минерали за находищата са пирсеит [(Ag11.41Cu4.12Fe1.01)16.54As1.47S11.00] и Te-пирсеит [(Ag11.32Cu4.09Fe0.65)16.06(As1.68Sb0.13)1.81(S10.95Te0.18)11.13]. Окончателната диагностика на сервелеита (?) и на “минерал А” изисква допълнителни изследвания
Ключови думи: Pb-Zn находища, елементи примеси, Ag и Ag-съдържащи минерали.
Въведение
Обект на изследване е формата на присъствие на среброто в промишлените парагенези на трите находища. Проблемът за разпространението на среброто в оловно-цинковите находища от Родопите е обсъждан в редица публикации досега (Бресковска и др., 1984; Кольковски и Манев, 1988; Бонев и Нейков, 1990; и др.), но публикуваните данни за трите находища са твърде оскъдни. Този проблем е важен не само за изясняване на геохимичното развитие на рудообразувателните системи, но също така от практическа гледна точка, поради неговото значение за оптимизация на обогатителните процеси и извличането на среброто от рудите.
Материали и Методи
Изследването се базира на 35 бр. рудни образци от находищата Еньовче (20) Пчелояд (10) и Чала (5). Изготвени са 40 бр. аншлифи, които са изследвани с микроскопи NU-2 и Amplival pol-U при увеличения от x 64 до 900. Микрофотографиите са направени с дигитална камера Panasonic CCD модел GP KR22, и са обработени чрез Matroх Rainbow Runner Studio, iPhoto Express, Photoshop 5.0. Микросондовите анализи са извършени на рентгеноспектрален микроанализатор JEOL JSM 35 CF (Tracor Northern TH 2000) със система EDEX при използване на фирмени стандарти на JEOL в лабораторията на фирма EUROTEST АД., София.
геоложка позиция
Находище Еньовче е типичен представител на Pb-Zn находища от Централнородопския купол (Ivanov et al., 2000). Поради своята локализация, находището обикновено се разглежда като самостоятелно и не се включва към известните рудни полета. В някои публикации то се описва като част от Неделинското рудно поле (Богданов, 1959, и др.). Рудните тела представляват стръмно западащи жили с посока ЗСЗ, пресичащи метаморфитите (Фиг. 1). Добре са представени и метосоматични рудни тела в дистални скарни сред мраморите.
Находищата Пчелояд и Чала се отнасят към Звездел-Пчелоядското и Спахиевското рудни полета, разположени в Източнородопската палеогенска депресия (Фиг. 1). Двете рудни полета са свързани с палеогенски вулкано-плутонични центрове и рудните тела са представени от жили със субекваториална ориентация, локализирани в радиални разломи (Бресковска и Гергелчев, 1988; Манева, 1988; и др.). Вместващите скали на оловно-цинковата минерализация се отнасят към палеогенския вулкано-седиментен комплекс.
Минераложка характеристика на сребрърните и сребро-съдържащиТе фази
Находище Еньовче
Изследваните образци са както от рудните жили в находището (хор. 200), така също и от метасоматичните рудни тела (хор. 550 и 600). Сребърните и сребросъдържащи фази се срещат по-често в метасоматичните рудни тела от източния фланг на находището.
Акантит. Установените при настоящото изследване състави в системата Ag – S са номинирани като акантит. Отсъствието на минералтермометрични изследвания затруднява определянето на температурните условия на формиране на съставите, доколкото акантита и аргентита
Фигура 1.Схематична геоложка карта, показваща позицията на трите находища. (по Геоложка карта на Р. България 1989; Металогенна карта на България, 1989).
Означения на врезката: MP – Мизийска плоча; B – Балканиди; SG – Средногорска зона; R – Родопи.
1. неогенски теригенни седименти; 2. палеогенска моласа; 3. хипоабисални интрузивни скали; 4. субвулкански риолитови тела; 5. еоцен-олигоценски седиментни, вулканоседиментни и вулкански скали (Източнородопска депресия); 6. горнокредни гранитоиди; 7. триаски пясъчници, шисти, мрамори; 8. серпентинити; 9. Родопска супергрупа (шисти, гнайси, мрамори, амфиболити и др.); 10. Прародопска супергрупа (гнайси, гнайсо-шисти, амфиболити, мигматити и др.); 11. разломи (a), възседи и навлаци (b); 12. оловно-цинкови рудни полета и изучавани находища: I – Маданско рудно поле, II – Неделинско рудно поле (1- находище Еньовче), III – Ардинско рудно поле, IV – Давидковско рудно поле, V – Звездел-Пчелоядско рудно поле (2- находище Пче-лояд), VI – Спахиевско рудно поле (3- находище Чала).
са изохимични. Първоначално вероятно се е образувал аргентит, тъй-като установените фази асоциират с халкопирит и сфалерит, които се отлагат обикновено при Т над 200° C, и от друга страна променителните процеси засягащи тези минерали са твърде слабо проявени.
Известно е, че аргентитът е стабилен над 192° C, и в този смисъл наблюдаваните фази следва да се означат като акантит. Акантитовите зърна са установени сред халкопирит като добре изразени кантове (20x100÷200 μm), разположени самостоятелно или локализирани на контакта между халкопирит, анкерит и Mn-калцит (Сн. A), или като по-големи зърна (50-200 μm) в халкопирит близо до контакта му с пирит. Микросондовите анализи показват минимално присъствие на Cu и Fe (табл. 1, No 1, 2, 3), което вероятно се дължи на влиянието на матрицата от халкопирит, в която са включени изследваните зърна.
Малък изометричен агрегат съдържащ Ag, Te, Cu, S Sb (10 x 15 μm) е установен в галенита близо до контакта му с пирит. Той е изграден от четири различни фази с малки размери и интимно прорастнали, което затруднява точното им диагностициране. Високото съдържание на Ag допълнително затруднява тяхното определяне, поради възможното развитие на фотокорозионни ефекти.
Фрайбергитът е наблюдаван като малки изометрични включения в галенит или в асоциация с тенантит, като включения в галенит в близост до контакта му с халкопирит (Сн. B). Цветът на двата минерала е светлосив и в отразена светлина те почти не се отличават, но при наблюдение в сканиращ електронен микроскоп (врезката на Сн. B) лесно могат да бъдат разграничени. Микросондовите анализи показват съдържания на Ag около 12 тегл % и фазата може да бъде номинирана като сребърна разновидност на тетраедрита, известна като фрайбергит (съгласно Мозгова и Цепин, 1983, Чвилева и др. 1988). Съдържанието на цинк в някои от анализираните зърна достига до 6 тегл. % и те могат да бъдат означени като Zn фрайбергит (тaбл. 1, No 4, и 5).
Ag-съдържащ Zn тенантит е установен като малки овални зърна с размери до 10–30 μm около контакта между сфалерит и галенит или в асоциация с халкоцит. Отсъствието на антимон в него го определя като краен член в редицата тенантит-тетраедрит, а повишеното количество цинк (до 10.61 тегл. %), го номинира като цинкова разновидност на тенантита. Съдържанието на сребро в него не е високо (до 0.27 тегл. %), но е постоянно в рамките на изследваните зърна (тaбл. 1, No 6, 7).
Сервелеитът (?) е един изключително рядък сребърен минерал установен за пръв път в изоставения рудник Бамбола, (известен в миналото като телурово находище Моктецума), щата Сонора, Мексико (Criddle et all. 1989) като тънък кант около акантит в хесит, в асоциация със самородно сребро, бенлеонардит, пирит и сфалерит. Минералът представлява телуров аналог на агвиларита. Подобен на сервелеит минерал е установен от Helmy (1999) в докамбрийското вулканогенно, богато на сребро Zn-Cu-Pb находище Ум Замуки (Източна пустиня, Египет). Тук са отбелязани две разновидности на минерала – едната богата на мед (Cu до 6 тегл. %), а другата съдържаща Cu < 0.25 тегл. %.
Находки на подобни минерали са описвани като “ненаименован минерал” от Гаджева (1983, 1985) в находище Шадийца (Неделинско рудно поле, Централни Родопи). По-късно Бонев и Нейков (1990) и Бонев (1991) описват в Pb-
Таблица 1.Микросондови анализи на Ag и Ag-съдържащи фази
|
No
|
No
|
Мине-рална фаза
|
Елемент, съдържание [тегл. %]
|
Формула
|
No
|
Проба
|
mpr. an.
|
Ag
|
Cu
|
Zn
|
Fe
|
As
|
Sb
|
Te
|
S
|
Σ
|
Находище Еньовче
1
|
9
|
4
|
acnt
|
82.89
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
16.72
|
99.61
|
Ag1.79S1.21
|
2
|
9
|
5
|
acnt
|
84.02
|
1.77
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
14.66
|
100.45
|
(Ag1.85Cu0.07)1.92S1.08
|
3
|
9
|
7
|
acnt
|
84.76
|
1.29
|
-
|
0.24
|
-
|
-
|
-
|
12.78
|
99.07
|
(Ag1.95 Cu0.05 Fe0.01)2.01S0.99
|
4
|
13
|
14
|
Zn frbg
|
17.96
|
27.05
|
4.59
|
-
|
-
|
25.44
|
-
|
24.55
|
99.59
|
(Cu7.55Ag2.94Zn1.24)11.73Sb3.70S13.57
|
5
|
18
|
25
|
Zn frbg
|
12.01
|
27.66
|
6.11
|
0.14
|
1.24
|
28.95
|
-
|
23.61
|
99.72
|
(Cu7.73Ag1.97Zn1.65Fe0.04)11.39 (Sb4.22As0.29)4.51S13.08
|
6
|
12
|
8
|
Ag-bear.
Zn ten
|
0.27
|
40.91
|
9.54
|
1.31
|
16.94
|
1.38
|
-
|
29.12
|
99.47
|
(Cu9.52Ag0.04Zn2.16Fe0.35)12.07 (As3.34Sb0.17)3.51S13.43
|
7
|
6
|
24
|
Ag-bear.
Zn ten
|
0.15
|
41.95
|
10.61
|
0.93
|
17.93
|
-
|
-
|
28.40
|
99.97
|
(Cu9.74Ag0.02Zn2.39Fe0.25)12.40As3.53S13.07
|
8
|
13
|
10
|
cerv(?)
|
58.15
|
12.51
|
1.55
|
-
|
-
|
-
|
17.85
|
9.71
|
99.77
|
(Ag2.69Cu0.98Zn0.12)3.79(Te0.70S0.30)1.00S1.21
|
9
|
13
|
11
|
cerv(?)
|
59.70
|
10.52
|
0.42
|
-
|
-
|
-
|
21.15
|
8.45
|
100.24
|
(Ag2.87Cu0.86Zn0.03)3.76(Te0.86S0.14)1.00S1.23
|
10
|
13
|
12
|
min. A
|
30.16
|
24.03
|
3.71
|
-
|
-
|
11.63
|
8.96
|
20.32
|
98.81
|
(Cu1.75Ag1.29Zn0.26)3.30(Sb0.44Te0.33)0.77S2.93
|
Находище Пчелояд
11
|
30
|
36
|
prc
|
60.94
|
12.96
|
-
|
2.80
|
5.45
|
-
|
-
|
17.46
|
99.61
|
(Ag11.41Cu4.12Fe1.01)16.54As1.47S11.00
|
12
|
30
|
35
|
Te-bear. prc
|
59.75
|
12.72
|
-
|
1.77
|
6.16
|
0.74
|
1.16
|
17.18
|
99.48
|
(Ag11.32Cu4.09Fe0.65)16.06(As1.68Sb0.13)1.81 (S10.95Te0.18)11.13
|
13
|
25
|
19
|
(Ag,Te) Zn tetr
|
0.26
|
37.04
|
5.51
|
0.38
|
3.25
|
27.63
|
0.30
|
25.29
|
99.66
|
(Cu9.73Ag0.04Zn1.41Fe0.11)11.29 (Sb3.78As0.72)4.50(S13.16Te0.04)13.20
|
14
|
25
|
21
|
(Ag) Zn ten-tetr
|
0.55
|
40.83
|
8.81
|
0.39
|
12.84
|
9.01
|
-
|
27.43
|
99.86
|
(Cu9.86Ag0.08Zn2.07Fe0.11)12.12 (As2.63Sb1.14)3.77S13.12
|
15
|
26
|
28
|
Ag Zn ten-tetr
|
7.13
|
35.55
|
9.73
|
0.40
|
5.48
|
15.99
|
-
|
25.83
|
100.11
|
(Cu9.05Ag1.07Zn2.40Fe0.11)12.63 (Sb2.13As1.17)3.30S13.04
|
16
|
26
|
29
|
Ag Zn tetr
|
7.79
|
37.03
|
6.48
|
0.44
|
4.32
|
18.90
|
-
|
24.37
|
99.33
|
(Cu9.74Ag1.21Zn1.65Fe0.13)12.73 (Sb2.60As0.96)3.56S12.71
|
Находище Чала
17
|
32
|
32
|
(Te) acnt
|
88.69
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
1.55
|
9.41
|
99.65
|
Ag2.19(S0.78Te0.03)0.81
|
18
|
31
|
22
|
(Ag) enrg
|
1.55
|
46.14
|
-
|
2.15
|
16.26
|
-
|
-
|
33.11
|
99.21
|
(Cu2.86Ag0.06Fe0.15)3.07As0.86S4.07
|
19
|
31
|
23
|
(Ag) enrg
|
0.68
|
48.08
|
-
|
1.61
|
17.54
|
-
|
-
|
32.66
|
100.57
|
(Cu2.96Ag0.02Fe0.11)3.09As0.92S3.99
|
20
|
32
|
31
|
(Ag) enrg
|
1.25
|
46.53
|
-
|
1.62
|
16.84
|
-
|
-
|
32.92
|
99.16
|
(Cu2.89Ag0.05Fe0.11)3.05As0.89S4.06
|
21
|
34
|
34
|
(Ag) enrg
|
0.32
|
46.41
|
-
|
2.23
|
17.26
|
-
|
-
|
32.93
|
99.15
|
(Cu2.88Ag0.01Fe0.16)3.05As0.91S4.05
|
22
|
32
|
30
|
Ag cov(?)
|
10.85
|
55.86
|
-
|
0.77
|
2.08
|
-
|
-
|
29.99
|
99.55
|
смес
|
23
|
34
|
33
|
2500 μm2
|
9.86
|
48.57
|
0.20
|
5.60
|
5.24
|
-
|
-
|
31.27
|
100.74
|
смес
|
Съкращения: Ag-bear.=(Ag) – Ag-съдържащ; Te-bear=(Te) – Te-съдържащ; ten – тенантит; acnt – акантит; frbg – фрайбергит; cerv – сервелеит; min. A – минерал A (формулата е изчислена като скинерит); prc – пирсеит; ten-tetr – тенантит-тетраедрит; enrg – енаргит; cov – ковелин, mpr. an. – микросондов анализ
Zn находище Ардино минерал с твърде сходен състав до този отбелязан от Гаджева (1985). Ag4TeS фаза е диагностицирана от Маринова и Кольковски (1994) в находище Белевско (Давидковско рудно поле, Централни Родопи). Във всички тези находки съдържанието на мед варира в широки граници – от 3.3 тегл. % (Гаджева, 1985) до 18.17 тегл. % (Маринова и Кольковски, 1994). Анализът на публикуваните данни показва, че тези вариации в съдържанието на мед се дължат на възможността за заместване на позиции на среброто от медта в кристалната решетка на минерала.
Като правило описваните минерални находки имат твърде малки размери и точната им диагностика се затруднява от възможното протичане на фотокорозионни ефекти.
Сервелеитът (?) в находище Еньовче за пръв път е описан от Добрев (Dobrev, 2001). Той е развит в централната част на голям галенитов агрегат (Сн. C) под формата на неправилни зърна. В отразена светлина минералът е сив със слаб зеленикав оттенък. Отражението му е относително високо, но с около 3 – 5% по-ниско от това на галенита. Наблюдаваните зърна са изотропни. С два количествени анализа (тaбл. 1, No 8 и 9) се установяват състави, които са близки до този на сервелеита и позволяват да се изчислят кристалохимични формули от вида: (Ag2.69Cu0.98Zn0.12)3.79(Te0.70S0.30)1.00S1.21 и
(Ag2.87Cu0.86Zn0.03)3.76(Te0.86S0.14)1.00S1.23
Минерал A е наблюдаван като тънък кант с дебелина няколко микрона около сервелеит (?) (Сн. C и D). В отразена светлина е сив, но по-тъмен в сравнение със сервелеита (?) и отражението му е чувствително по-ниско от това на сервелеита и галенита (приблизително около 30%). Малките размери на минерала не позволяват наблюдението на отчетливо изразени анизотропни ефекти. Микросондовите анализи (табл 1, № 10) показват състав близък до голдфилдит и фрайбергит, но кристалохимичните разчети водят до формула подобна на тази на скинерита (Karup-Moller and Makovicky, 1974) с известен дефицит в катионната част и високо съдържание на сребро (Cu1.75Ag1.29Zn0.26)3.30(Sb0.44Te0.33)0.77S2.93. Възможно е изследваната фаза да е с междинен състав между голдфилдит, скинерит и пираргирит или да е механична смес от трите минерала, което трудно може да се установи при използваните увеличения. Встрани от контура, маркиран от минерала се наблюдава още едно минерално зърно с удължена форма и оптични свойства близки до тези на “минерал А” и сервелеита (?). Микросондовите анализи показват съдържания на Ag, Te, Cu и Sb, но малките размери на анализираното зърно не позволяват по-точна диагностика. Възможно е то да представлява много фини прораствания между “минерал А” и сервелеит (?).
От проведените изследвания може да се направи извода, че най-разпространените носители на сребро в находище Еньовче са минералите от редицата тенантит-тетраедрит. Те се характеризират с широка гама от елементи примеси като освен сребро, в тях често присъстват Zn и Te.
Находище Пчелояд
Образците от находището са от рудни зони 2 и 14 (хор. 490) и галерия № 56.
Пирсеитът е установен в асоциация с халкопирит и пирит. Той оформя неправилни включения в халкопирит покрай контактите му с пирит (Сн. E). Цветът му в отразена светлина е светлосив, но поради малките размери на зърната (20–30 μm) типичните за минерала анизотропни ефекти не са ясно изразени. Микросондовите анализи показват повишени съдържания на Te и Sb в някои зърна (табл. 1, № 11 и 12), които са характерни примеси за минералите от пирсеит-полибазитовата група. Кристалохимичната формула на пирсеита с повишено съдържание на Te е:
(Ag11.32 Cu4.09 Fe0.65)16.06(As1.68Sb0.13)1.81(S10.95Te0.18)11.13
и фазата е номинирана като Te-съдържащ пирсеит.
Ag-съдържащ тенантит-тетраедрит е относително често срещан в асоциация с галенит и сфалерит. Наблюдаваните находки оформят тънки жилки сред сфалерит, неправилни изометрични или слабо заоблени зърна около контакта между сфалерит и пирит или халкопирит. По-рядко фазите асоциират с вторичен ковелин, развит по халкопирит или заедно с халкопирит образуват тънки жилки пресичащи сфалерит. Някои зърна често достигат 200–300 μm или дори 2 – 3 mm. Анализите показват повишени количества на сребро в изследваните членове от редицата. Химическият състав на някои от тях също така се отличава с повишени съдържания на Zn и присъствие на Te (табл. 1, № 13 – 16).
Съдържанието на сребро в тях достига до 7–8 тегл. %, но не е достатъчно да ги номинира като фрайбергит (по Чвилева и др., 1988). В случаите когато Sb доминира над As фазите са представени от членове по-близки до тетраедрита и са означени като Ag-Zn тетраедрит. Кристалохимичните им формули са показани в Табл. 1.
Находище Чала
Изследвани са ограничен брой образци от рудна зона 5, хор. 474 на находището. В тях са установени Те-акантит, Ag-съдържащ енаргит и Ag-съдържащ ковелин.
Te-акантит е установен като дребни изометрични зърна на контакта на борнит и Ag-енаргит. Цветът му в отразена светлина е светлосив и в отразена светлина наблюдаваните зърна трудно се разграничават от околните минерали. Изследването със сканиращ електронен микроскоп позволява отчетливото им разграничаване, а микросондовите анализи ги определят като Те-съдържащ акантит – Te = 1.55 тегл. %, (табл. 1, № 17, Сн. H).
Ag-съдържащ енаргит. Включения от минерала са наблюдавани сред халкопиритови агрегати (Сн. F), често в асоциация с идиоморфен пирит. Те са с квадратни прерези, удължени или с неправилна форма и размери 40–100 μm. В някои случаи образуват кант от фини зърна върху кородиран кварц на контакта му с халкопирит. Удължени енаргит-галенитови агрегати (около 130 μm по дългата ос) или единични удължени енаргитови зърна (70 μm по дългата ос) в галенит също се наблюдават. Фини прораствания с други сулфиди са много характерни за енаргита от находището (Сн. G). Разграничаването на енаргита от лузонита (с когото са изохимични) в случая е извършено на базата на различията в оптичните характеристики на двата минерала. Съдържанието на Ag в изследваните фази варира от 0.32 до 1.55 тегл.% и те могат да бъдат означени като Ag-съдържащ енаргит (Табл. 1, № 18-21).
Ag-съдържащ ковелин е развит в асоциация с борнит и халкоцит върху първоначално образувани халкопирит и тенантит. Той се характеризира с нехомогенна структура и съдържа многобройни участъци със светлосив цвят. Участъците отчетливо изпъкват при наблюдение в сканиращ електронен микроскоп в режим COMPO (Сн. H). Те вероятно са резултат от фино прорастване между ковелин и Те-съдържащ акантит, което е причината за повишеното съдържание на сребро в тях (над 10 тегл. %) регистрирано в анализите (Табл 1, № 22).
По-високото съдържание на сребро в наблюдаваната асоциация от вторични медни минерали се подтвърждава от количествени микросондови анализи покриващи площи от около 2 500 μm2 в централната част на агрегата и установяващи около 10 тегл. % Ag (Табл. 1, № 23). Отделните минерални фази в него не могат да се разграничат, поради твърде интимното им прорастване. Анализите насочват вниманието към асоциацията включваща минерали на медта, като възможен носител на част от среброто в находището.
Сн. A. находище Еньовче. Акантит (acnt) развит около контакта на сулфидни минерали. (пирит – 1, галенит – 2, сфалерит – 3, тъмносиво – нерудни минерали) – Отр. св. N ІІ.
Сн. B. находище Еньовче. Включения от тенантит и фрайбергит (1) в галенит (2) около контакт с халкопирит (3). Тенантитът и фрайбергитът почти не се различават в отразена светлина. В десния горен ъгъл е показан фрагмент от Сн. B заснет в СЕМ (изображение в обратно отразени електрони, режим COMPO). Тенантит – (T), фрайбергит – (F).
Сн. C. находище Еньовче. Агрегат изграден от сервелеит(?) и минерал “A” (в квадрата) около контакт между галенит (2) и пирит (3), (4) – сфалерит, тъмносиво – нерудни минерали. – Отр. св. N ІІ.
Сн. D. Фрагмент от Сн. C. Цифрите в кръгчетата показват мястото и номера на микросондовите анализи.
Сн. E. находище Пчелояд. Пирсеит (1) около контакта между халкопирит (2) и пирит (3). – Отр. св. N ІІ.
Сн. F. находище Чала. Ag-съдържащ енаргит (1) до идиоморфен пиритов кристал (2) сред халкопирит (3). – Отр. св. N ІІ.
Сн. G. находище Чала. Сфалерит-халкопирит-енаргитов агрегат (sp, chpy, enrg) на контакта между галенит (ga) с кварц. Вторичните медни минерали се различават отчетливо (ковелин – cov, халкозин – chct, борнит – brnt). – Отр. св. N ІІ.
Сн. H. Фрагмент от Сн. G. Ковелин-енаргит-халкопирит-борнит-халкозин-сфалеритов агрегат с акантит. Цифрите в кръгчетата показват мястото и номера на микросондовия анализ. – Обратно отразени електрони, режим COMPO.
ИЗВОДИ
Резултатите от проведеното изследване показват, че галенитът в трите находища, често асоциира с минерални микровключения от сребърни и сребро-съдържащи минерали като акантит, фрайбергит, Ag-съдържащ Zn тенантит, сервелеит (?) (находище Еньовче), пирсеит, Te-съдържащ пирсеит, Ag – тенантит-тетраедрит (находище Пчелояд), Te-акантит, Ag-съдържащ енаргит, Ag-съдържащ ковелин (находище Чала). С ICP анализи на мономинерални галенитови проби се установява сребро в широки граници (от следи до138 ppm), но в повечето случаи изследваният галенит най-вероятно съдържа микровключения от сребро-съдържащи фази. Тези микровключения не могат да бъдат отделени в процеса на подготовката на мономинералните проби , поради което не е възможно да се направи оценка на съотношението между изоморфно включеното в галенита сребро и това, присъстващо под формата на собствени минерали.
Образците от метасоматичните рудни тела в находище Еньовче съдържат по-голям набор от различни сребърни и сребро-съдържащи минерали в сравнение с тези от жилната част на находището. Това може да бъде обяснено с преразпределение на елементите при развитието на процеси на ремобилизация по време на метасоматизма.
Най-често установяваните сребросъдържащи фази в находище Пчелояд представляват междинни членове в редицата тенантит-тетраедрит, развити около контактите между галенит и халкопирит. Следва да бъде отбелязано, че в повечето случаи фазите по състав са по-близо до тетраедритовия краен член на редицата, като в тези случаи и съдържанието на сребро в тях е забележимо по-високо.
ЛИТЕРАТУРА
Богданов, Б. 1959. Някои закономерности в пространственото разпределение на оловно-цинковите месторождения от Неделинския район.– Годишник на Минно-геоложкия институт, 5, 2, 137-183
Бонев, И., Нейков, Х. 1990. Минерали на среброто, бисмута и телура от полиметалното находище Ардино.– Геохимия, минералогия и петрология, 26, 3-19.
Бонев, И. 1991. Минералогия и геохимия на полиметалното находище Ардино.– Геохимия, минералогия и петрология, 27, 25-62.
Бресковска, В. В., Мозгова, Н. Н., Бортников, Н. С., Цепин, А. И. 1984. Особенности химического состава блеклых руд свинцово-цинковых месторождений Родоп, Болгария.– Известия АН СССР, серия геология, 1, 78-84.
Бресковска, В., Гергелчев, В. 1988. Звездел-Пчелоядско рудно поле.– В: Оловно-цинковите находища в България, С., Техника, 142-147.
Гаджева, Т. И. 1983. Телуриды из месторождения Шадийца, Центральные Родопы.– Доклады БАН, 36, 2, 245-247.
Гаджева, Т. И. 1985. Минерал (Ag, Cu)4TeS из месторождения Шадийца, Ц. Родопы.– Доклады БАН, 38, 2, 211-213.
Геоложка карта на Н. Р. България в М 1:500000. 1989.– Чешитев, Г., Кънчев, И. (Ред.), София, Комитет по Геология.
Кольковски, Б., Манев, Д. 1988. Маданско рудно поле.– В: Оловно-цинковите находища в България, С., Техника, 37-64.
Манева, Б. 1988. Спахиевско рудно поле.– В: Оловно-цинковите находища в България, С., Техника, 147-160.
Маринова, И., Кольковски, Б. 1994. Нови данни за последователността на хипогенното минерало-образуване и минералогията на Давидковското рудно поле, Централни Родопи.– Годишник на СУ ,,Св. Климент Охридски”, 1- Геология, 84, 301-343.
Мозгова, Н. Н., Цепин, А. И. 1983. Блеклые руды (особенности химического состава и свойства).– Москва, Наука, 280.
Чвилëва, Т. Н. , Безсмертная, М. С., Спиридонов, Е. М., Агроскин, А. С., Папаян, Г. В., Виноградова, Р. А., Лебедева, С. И., Завьялов, Е. Н., Филимонова, А. А., Петров, В. К., Раутиан, Л. П., Свешникова, О. Л. 1988. Справочник – определитель рудных минералов в отраженном свете.– Москва, Недра, 504.
Criddle, A. J., Chisholm, J. E., Stanley, C. J. 1989. Cervelleite, Ag4TeS, a new mineral from the Bambolla mine, Mexico, and a description of a photo-chemical reaction involving cervelleite, acanthite, and hessite.– European Journal of Mineralogy, 1, 371-380.
Dobrev, S. 2001. Silver-bearing minerals from Madan base metal deposits, Bulgaria.– ABCD-GEODE 2001 Workshop, Vata Bai, Romania, 8-12 June, 2001, Abstracts, Bucharest, 2001, 52-53.
Helmy, H. M. 1999. The UM Samiuki volcanogenic Zn-Cu–Pb–Ag deposit, Eastern Desert, Egypt: a possible new occurrence of cervelleite.– Canadian Mineralogist, 37, 1, 143-158.
Ivanov, Z., Kolkovski, B., Dimov, D., Sarov, S., Dobrev, S. 2000. Structure, Alpine evolution and mineralizations of the Central Rhodopes Area (South Bulgaria).– ABCD-GEODE 2000 Workshop, Borovets, Bulgaria, Guidebook to exc. B, Sofia, 50.
Karup–Moller, S., Makovicky, E. 1974. Skinnerite Cu3SbS3 , a new sulfosalt from the Ilimaussaq alkaline intrusion, South Greenland.– American Mineralogist, 59, 889-895.
Metallogenic Map of Bulgaria in scale 1:1000000. 1989.– Dokov, R., Vassileff, L. (Eds). Sofia, CIPP map-making.
Препоръчана за публикуване от
катедра “Геология и проучване на полезни изкопаеми” на ГПФ
Каталог: annual -> public html -> 20022002 -> Марин Цветков2002 -> Annual of the University of Mining and Geology "St. Ivan Rilski"2002 -> The mineralogical education in bulgaria as exposed in textbooks from the XIX and first half of the XX century2002 -> Том 44-45, свитък III, Механизация, електрификация и автоматизация на мините, София, 2002, стр. 71-722002 -> Технология на обработка на гранитни материали за единични дебелостенни изделия2002 -> Юлиян Димитров2002 -> Пластична зона на срязване и разломи на крехко разрушаване в югозападния склон на златишко-тетевенска планина2002 -> Том 44-45, свитък III, Механизация, електрификация и автоматизация на мините, София, 2002, стр. 105-1082002 -> Том 44-45, свитък III, Механизация, електрификация и автоматизация на мините, София, 2002, стр. 73-752002 -> Том 45, свитък I, Геология, София, 2002, стр. 69-74 ценни съпътстващи компоненти в състава на българските медно-порфирни находища
Сподели с приятели: |