Резюме: Дълбоките корени на скалното катерене може да се открият още от Ренесанса. Тогава катераческата дейност е била приоритет на събирачите на кристали по планинските върхове. От задоволяване на икономически нужди катеренето се превръща в спорт чак след Втората световна война. През периода 1945-47 г. в Кавказ се провеждат първите състезания не само за техника, но и за бързина. Въведени са и определени правила. Сега спортът е известен като състезателно катерене.
скалното катерене е атрактивен вид спорт, представляващ катерене по скални образования с различна форма и височина. Има различни видове катерене:спортно, катерене по изкуствени стени, ‘Big wall’, болдър катерене, традиционно катерене и ледено катерене, свободно катерене и катерене над водни повърхности.
При различните видове катерене се използват няколко вида екипировка. Основните принадлежности са карабинери, еспадрилите, устройствата за осигуряване, седалката, каска, осигурителни въжета и др.
Освен това има и различни стилове на катерене.те са най-разнообразни и биват: “TOP ROPE” , “ALL FREE”, “YO-YO” , “RED POINT” , “FLASH” , "ON SIGHT" и “SOLO” .
В България скалното катерене се развива от 1952 г.,
През 1993 г. България е домакин на кръг от Световната купа. Състезанието се провежда в курорта Албена на изкуствена стена наше производство. То е на открито.
По успехи се нареждаме директно в авангарда на този млад спорт. Калин Гърбов е европейски шампион за младежи от Линц (Ав) през 1995 г. На следващата, 1996 г., той става трети за Европейската купа в Кран (Слвн). Милен Видиновски е 7-и на световното за мъже в дисциплината скорост през 1995 г. в Женева (Швейц). През миналата година пък Цвета Кожухарова е първа в III кръг от Европейската купа и трета в крайното класиране в дисциплината трудност.
Най- известните трасета за скално катерене в нашата страна са гара Лакатник, Вражите дупки , Алпийска поляна и Септември и Кръста и др
Сподели с приятели: |