„топли и студени цветове
Изтегляне 0.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Разработил: Катя Иванова, ф-н № 2205012121 Специалност: Предучилищна и начална училищна педагогика I курс-задочно обучение 2022-2023г.
- Велико Търново 2022
|
РЕФЕРАТ Учебна дисциплина: Детето и изкуството Поставена задача: Проект за реферат: Тема: „ТОПЛИ И СТУДЕНИ ЦВЕТОВЕ“ Разработил: Катя Иванова, ф-н № 2205012121 Специалност: Предучилищна и начална училищна педагогика I курс-задочно обучение 2022-2023г. Проверил:…………….……………………. (проф. дпн Пламен Анатолиев Легкоступ) Велико Търново 2022 Преливането, допълването и контрастирането на различните цветни съчетания, които правят приятно впечатление на окото е хармония на цветовете. Това е живописна задача, разрешаването на която е привличало вниманието на мнозина учени и художници през вековете. През различните епохи вкусът към цветните съчетания се е променял и разрешаването на тази живописна задача е било различно. Цветните комбинации са огледало на вкуса, на културата, на бита и светогледа на хората от дадена епоха. Това се чувства не само в живописните творби, но и в декоративните предмети за домашно потребление, с които хората са си служили, в дрехите, които са носили. Цветовете имат свойството да въздействат и психологически върху хората. В зависимост от различното им въздействие те се делят на „топли“ и „студени“. Зелено-жълтите, жълтите, оранжевите, охра-кафявите, червените, които се доближават до цвета на огъня, са топли цветове. Зелено-сините, сините, синьо-виолетовите, напомнящи цвета на леда и водата, въздушното пространство, далечината, са студени цветове. Доказано е, че усещанията за цветовете на боите е различно при различните хора. От физиката знаем, че светлината се разпространява от източника във вид на вълнообразно движещи се различно осветени лъчи. Така например при преминаване на слънчевата светлина през стъклена призма, тя се разлага на червени, оранжеви, жълти, зелени, сини и виолетови. За да имаме представа за цвета на една боя е необходимо да се налице няколко условия: Жълтите, оранжевите, червените и част от виолетовите цветове наричаме “топли“ защото ни внушават по психо-физичен път представата за топло. Сините, зелените и друга част от виолетовите са студени. Чрез тях художниците получават цветовете за изобразяване на вода, ливади, гори, планини, небе. Те също по психо-физичен път ни внушават представа за прохлада. Така например има по-топли и по-студени червени бои, по-топли и по-студени жълти, оранжеви. Същото се отнася и за студените цветове. Осветлението играе съществена роля при определяне наситеността на цветовете на боята. Така например при изкуствено осветление те изглеждат по-интензивни, отколкото на дневна светлина. Оптическото правило за цветовете ни убеждава, че топлите тонове при еднаква отдалеченост със студените цветове изпъкват повече, като чели са по-близо до нас. Обратно – студените цветове, особено синият и виолетовият, като че ли са отдалечени от нас и се разтварят и потъват. Тази оптическа измама на цветовете се използва от художниците за създаване в творбите на илюзия за дълбочина, прозрачност на въздуха, лекост на облаците. Цветът е мощна енергия, която влияе на човешкото тяло. Хората малко се замислят за ролята на цвета в живота им, какво сериозно влияние има върху тяхното физическо, психическо и духовно състояние. От раждането си всеки знае как се подобрява настроението, веднага щом слънцето излезе иззад облаците в облачен ден. Всичко живо е възникнало и расте под слънцето. На цвета отдавна се приписва специално значение, което има благоприятие или отрицателен ефект върху човека. Някои цветове са приятни за окото, успокояват, допринасят за прилив на вътрешна сила; други – дразнят, потискат, причиняват негативни емоции. Познаването на значението на цвета в живота на човека е необходимо, тъй като влияе на настроението, чувствата, мислите или на цялото човешко здраве. В „ Учение за цвета“ Гьоте пише: “Цветът е продукт на светлината, които предизвиква емоции“. Когато казваме „почернях от скръб, почервенял от срам, позеленя от гняв, посивял от страх“, ние не приемаме тези изрази буквално, а интуитивно свързване емоциите с цвят, които може да ги изрази. Когато искат да нарисуват нещо добро, приятно, красиво децата най-често използват светлина, ярки цветове-жълто, оранжево, червено, синьо, изумруденозелено. Цветовата схема на красивото при децата от всички страни е сходна, цветовете в повечето случаи са топли и чисти. Децата, запознавайки се с рисунки на свои връстници от други страни, безпогрешно определят по цвета на рисунката на рисунката къде е изобразено „ красиво“ и къде „грозно“. Не случайно Марина избира да оцвети своя замък с всички цветове на дъгата. Той греел от слънце, райски птици летели наоколо, на небето нямало облачета, слънцето весело светело. Дори като ракът сякаш искал да поживее в чудния замък на Марина. Тя е избрала да нарисува замъка на Добрата Фея, използвала е топли цветове. Те са „слънчеви, ярки, загряващи“. Даже на котаракът Цезар му става топло и се е разнежил. В рисунката на Анатолий царели мраз и мрак. Тъмни, оловни мъгли обвивали кулите на замъка. По сивите стени течали мътни поточета. Замъкът зловещо насочвал черните си кули и войници към Цезар и той настръхнал от ужас и студ. Това бил замъкът на Злия Магьосник, който омагьосал замята и хората и затова момчето използвало студени цветове. Но не винаги жълтият цвят е топъл, а синият-студен. Зеленият може да бъде и топъл и студен, зависи от оттенъка. Слънчевото жълто може да бъде и студено, това е зимното слънце, то свети, но не топли. Цялата загадка е в това, че цветът може да има оттенък. Той се появява тогава, когато цветовете са близо един до друг и се влияят. Изкуството е важен фактор за интелектуалното развитие на децата в предучилищна възраст. Ето защо в детската градина се отделя специално внимание на въздействието на произведенията на изкуството и средствата му върху детето, с цел използването на различните изкуства за личностно формиране на подрастващите. Всички видове художествено-творчески дейности са свързани с важни психични процеси: възприятие, образно мислене, въображение, внимание и памет. Всяка детска рисунка отразява усвоения от детето визуален, сетивен и практически опит. Постепенно тяхната чувствителност към красотата се обогатява и се пренася във всяка друга дейност. Въз основа на придобития изобразителен опит и под влияние на обучението и възпитанието в детската градина детето разширява и обогатява изразните си средства. Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|