Това са медитации, с които постигате много повече
Изтегляне 204.31 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ВСИЧКИ БЛАГА СА ТУК ЗА МОЯ НАСЛАДА
- Отвори очи. Започни да се наслаждаваш на този живот... КОННИКЪТ И ЗЛАТНАТА СВЕТЛИНА
- Спомни си... Беше преди много, много време... Беше още в Началото...
- Нещо повече, беше го правил милиони пъти... И сега щеще да го направи пак...Както в самото Начало...
- Отвори очи...Нека златната светлина винаги осветява твоя живот. ЕНЕРГИЙНАТА МАТРИЦА
- Почувствай колко е уютно, топло и прохладно едновременно вътре в тази твоя обвивка. И е просторно, много просторно. Би могъл да вземеш при себе си всичко, което поискаш.
- Отвори очи...Бавно раздвижи тялото си... Нека силата на цялата природа бъде винаги с теб... НЕФРИТЪТ – КАМЪКЪТ НА ТРЕТОТО ОКО
- Нека силата на благородния нефрит бъде винаги с нас. ПРЕЧИСТВАНЕ В ИЗВОРА
- После ти обясниха, че тук, в този свят само се пипа, гледа и слуша, а ти се стремеше да усетиш звука, да прозреш в тишината, да поговориш с дъжда…
- ...Отвори очи. Нека тази Сила бъде с теб!
ПРЕДГОВОР Скъпи читатели, това не са обикновени медитации, с които постигате по-релаксирано състояние на тялото и се отпускате, така че да позволите на енергийните и физически структури да се обновят и заредят отново. Това са медитации, с които постигате много повече... Тези текстове носят образност, която ви свързва с Вашето подсъзнание и с Източника, от Който произлизат всички неща.. Дори ако само ги четете, поне по два пъти на ден, те ще ви помогнат да увеличите Силата си да създавате своята реалност. Оставете се думите да ви водят, да извикват у вас спомени, асоциации и необичайни усещания. Ще усетите, че съзнанието ви се разширява, а вие се чувствате по-самоуверени и устойчиви. Можете да използвате медитациите по реда, по който са подредени, по една всеки ден от седмицата, или да си избирате за съответния ден тази, която най-много отговаря на състоянието и настроението ви в момента. Както и да решите да ги използвате, те ще имат изключително силен ефект върху вашия свят, давайки ви една по-широка перспектива на възприятие и разкривайки ви постепенно по образен път начините, по които всички ние създаваме своята лична реалност. На добър час! Имате възможност да поръчате сборника и като аудиокнига, в която медитациите са не само озвучени с глас, но и поднесени с музикално оформление, което подпомага тяхното още по-дълбоко въздействие върху подсъзнанието. Не се лишавайте от това уникално преживяване. Поръчайте аудиокнигата на имейл: anasstasova.gmail.bg БОЖЕСТВЕНАТА ИСКРА Затвори очи. Почувствай мускулите, ставите, костите. Те са твоята опора, около която се подреждат твоите органи, системи, части, твоите плът и кръв. Всички те са твоето тяло – единствено, неповторимо и прекрасно. Съвършено творение на един Творец, който пресъздава себе си милиони пъти от хиляди години. Може ли творението да не носи в себе си величието на Твореца? Едва ли. То носи дори нещо много повече от това – Неговата мечта за вечност и Неговата любов, наречена Божествена искра. Огледай мислено своето тяло и после се вслушай внимателно. Поискай да откриеш Божествената искра, защото благодарение на нея дробовете дишат, стомахът приема храната, а мозъкът управлява. Всичко в теб се движи, трепти и работи благодарение на нея. Но къде ли е самата тя? Дали е навсякъде или никъде? Дали осветява като пламък на свещ или разпраща снопове светлина като взрив. Дали събужда или умиротворява. Дали кара нервните клетки да предават сигналите помежду си забързано, яростно, неспокойно, или пък ги възпира и ги кара да забавят темпото, защото в бавното движение има повече осъзнаване, повече чувство и може би повече яснота... Къде е тази божествена искра, която, за по –просто и по-кратко, наричаме „живот”? Отблясъците от нея се намират навсякъде. Виж как осветяват отвътре черепната кухина. Ако няма препятствия, става светло и в гърлото, където гласните струни пазят най-нежните тонове за търпение и любов. Огледай хубаво всяко кътче от гръдната кухина и ако забележиш малка паяжина някъде там, освети я с искрицата светлина и виж как тя се стопява, виж я как изчезва. После изчакай, дали няма отново да се появи, може би на друго място, може би малко по-различна, но пак ще прилича на тъмна изплетена мрежа, сякаш пипала на непознато насекомо... Освети я отново и знай, че тъгата, обидата и ненавистта, ако са свили гнездо в твоите гърди, именно те са я настанили там. Освети белите дробове ярко и силно. Нека тъгата си тръгне от там и вземе със себе си тънката паяжина на собствената си болка. Сега огледай с радост чистите бели дробове, бавно пулсиращи, изпълнени с лекота и точно тогава ще я видиш. Тя ще се разкрие пред теб с целия си блясък, с цялото великолепие на своя безметежен порив. Разбира се, че е там. Къде другаде би могла да е? Божествената искра, дар от Създателя, от Твореца на всички неща. Поставена от него точно там – в човешкото сърце. Тя е тази, заради която то винаги пулсира и никога не почива. Тя е вечното движение, вечния живот и ритъм на Земята, Слънцето и Луната в едно, тя е Божественият огън и Безкрайната любов. Тя е началото на физическият живот и неговият край. Тя е в твоето сърце, откакто си дошъл на този свят. И досега е чакала да я потърсиш, да поискаш да я видиш, да я докоснеш, да се сгрееш на нейния пламък. Просто да я познаеш. Освети с нея всички тъмни пространства вътре в теб. Изгори паяжините на своето недоволство, отрицание и самота. Изпълни целия свой вътрешен свят със златисто сияние. Тогава всяка клетка ще вземе частица от тази светлина и от нея ще създаде здраве и изцеление за себе си и органа, който изгражда. Виж как златната целебна светлина прониква и захранва всеки орган, всяка система, всяка малка частица, докато не остане нито едно тъмно кътче в теб. Когато усетиш трептенето на Божествената искра в себе си и топлото сияние на Светлината, ще знаеш, че никаква болест и дисхармония не могат да съществуват близо до тази вибрация на чистота, покой и мир. И винаги ще търсиш добрите мисли, защото те подхранват тази светлина, помагат й да се усилва и лекува. Огледай отново с вътрешния си поглед това съвършено творение- твоето собствено тяло. Всяка клетка в него е уникална и изпълнява прекрасно своята роля. Насочи вниманието си за пореден път към орган или част от него, която изпитва дискомфорт и за да върнеш хармонията в нея, освети я с Божествена искра, скрита в своето сърце. Знай, че тя е твоят лек и винаги мисли за нея с любов и благодарност, че я има и че завинаги те свързва с Бога в теб. Бавно отвори очи и се наслаждавай на напълно здравото си тяло, ясния си ум и чистото си осъзнаване, че ти си мостът между човешкото битие и Божествения свят. Отвори очи... Нека силата на любовта бъде винаги с теб! ВСИЧКИ БЛАГА СА ТУК ЗА МОЯ НАСЛАДА Затвори очи. Отпусни се. Почувствай как всички тревоги и грижи си отиват от теб. Почувствай как тялото ти става все по- релаксирано и спокойно. А сега спокойствието се разлива в посока от сърцето по ръцете ти чак до върховете на пръстите. После от сърцето, надолу по коремната стена и по краката, чак до стъпалата. Когато тялото се отпусне напълно и усетиш, че спокойствието е проникнало навсякъде, ще забележиш, че и умът се е успокоил и само отвреме навреме лениво подхвърля по някоя мисъл, но тя сякаш се плъзга по гладката равна повърхност на неподвижно езеро и отплува надалече, без дори да те докосне. И ти самият с лекота се носиш в прозрачната вода, потопен напълно в удоволствието слънцето да гали лицето ти, вятърът да целува очите ти, а ръцете да си играят с прохладата на чистата вода. Намокри лицето си с нея, докосни я с устните си, усети вкуса й. Толкова е сладка, сякаш неземна райска сладост изпълва цялото езеро. Почувствай как тази сладост прониква в душата ти, кара те да се чувстваш още по-жив. Радостно се огледай наоколо и помисли за това, което най-много обичаш да правиш. Кое е онова, което ти доставя най-голямо удоволствие? Може би искаш да вземеш кучето и да побегнеш с него на воля, да почувствате заедно свободата от скъсаните вериги, а вятърът да попива сълзите ти преди някой да е разбрал, колко много си искал, и търсил, и плакал за глътката свобода и мига безметежност, в който ти и верният ти приятел сякаш ставате едно. А може би искаш да отидеш отново на горската полянка с маргаритки, където плетеше венчета, за да украсят като корона меките ти коси. Маргаритките още са там и поляната все си е същата, и даже малкото дете отдавна чака да се върнеш, защото..май си го забравил там преди много, много години... Време е да отидеш и да вземеш подаръка, който иска да ти даде. Позна ли го? Спомни ли си най-накрая – този сладолед с вкус на детство и безгрижие... Да, сега можеш да го опиташ отново. Наслади му се напълно, както някога. Той беше най-желаното, най-мечтаното сладко нещо на света – уж студен, а толкова слънчева радост имаше в него. Извиквай вкуса му винаги, когато почувстваш тревога или безпокойство. Когато страхът сграбчи душата ти и скове мускулите, ти весело му намигни и като опитен фокусник, извади сякаш от нищото този винаги вкусен, винаги сладък слодолед от твоето детство- най-ценното твое притежание, защото това беше просто другото име на радостта от живота. А може би искаш да надникнеш отново на стария прашен таван, където се криеше, като си мислеше, че никой не знае къде си, и те, разбира се, знаеха, но никой и не мислеше да прекъсва най-любимото ти занимание – сгушен върху купчина стари, меки дрехи жадно да поглъщаш поредните истории за пирати, за принцове и тайнствени рицари, героични и смели, силни, достойни, решителни и винаги победители и беше толкова лесно да бъдеш един от тях. Вече можеш да си спомниш кой си. Ти все още си един от тях. Ти си този, който винаги побеждава, ти си този, който винаги се радва на победите си, на хармонията, която сам е създал в своя приказен свят. Ти си този, който има право на всички блага, защото те са дар именно за него от техния Създател. Вече можеш да се отпуснеш напълно и да се наслаждаваш на прекрасното си пътуване в този мъничък отрязък от вечността, наречен „живот” и да знаеш, че имаш пълното право на всички радости и удоволствия, които ще срещнеш по този чудесен път. Сладостта на живота те заобикаля отвсякъде, тя е твое законно притежание. Тя е в приятелството, в любимите хора, в чистите детски очи, в мъничките дребни удоволствия. Тя е в приказната тайнственост на среднощния дъжд и в магическата лунна светлина, но няма нужда да я задържаш в себе си. Можеш да почувстваш сладостта на живота винаги, когато поискаш това. Защото всички блага са тук за твоя наслада, а всички хора са тук за твое добро. Отвори очи. Започни да се наслаждаваш на този живот... КОННИКЪТ И ЗЛАТНАТА СВЕТЛИНА Затвори очи...отпусни се...почувствай ръцете си, виж как бавно се доближават до тялото ти. Почувствай и най-малката частица от тях и нека всяко мускулче и костичка се изпълнят с блаженство и покой. Почувствай ги как все повече натежават, докато накрая напълно се отпуснат. Усети как ръцете ти дишат заедно с гръдния кош, леко и ритмично се движат нагоре-надолу – също като него. Когато дишането ти се успокои напълно, бавно започни да повдигаш мислено ръцете си, докато достигнат нивото на очите ти. Огледай ги с вътрешното си зрение и обърни внимание на светлината, която започва да струи от тях. В началото по-слабо, но все по-силно и по-силно...Ще разпознаеш този цвят, още щом го зърнат очите ти. Цветът, който струи от ръцете ти... Виждал си го някога, много, много отдавна... Спомни си... Беше преди много, много време... Беше още в Началото... Един конник яздеше през пустиня от солени морски пясъци. Вятърът развяваше златната грива на коня му и тя се удряше по отпуснатите му ръце. Умората се опитваше да превие изправения му гръб и само лекият тръст на животното го задържаше буден, изправен и нащрек. Не беше слизал от коня от месеци, освен за кратки почивки насред сивата пустош наоколо. Планини от мъгли, езера от облаци, сгъстен от изпарения въздух – това го заобикаляше от стотици километри насам. Понякога му се струваше, че нечии стъпки отекват зад него, друг път пред уморените му очи се мяркаха образи, често пъти душата му обземаше копнеж да докосне кора на дърво, листенца на цвете, връхчета на трева, но той много добре знаеше, че това са само миражи, които мамеха съзнанието му. Сетивата му отдавна привикнаха към играта на въображението и умът много бързо улавяше илюзорните форми. Защото той прекрасно знаеше, че няма и не може да има жива душа наоколо, нито жива природа, нито жива вода, нито дори небе и земя. Той знаеше отдавна, че е в Нищото, където Земята и Въздухът са само думи без съдържание, а Огънят и Водата – само метафори на природни стихии, каквито отдавна не съществуват. ...Какво задържаше още върху седлото Последният Воин на тази Земя, опустошена като след космически взрив, безмълвна като изпепелена звезда, ненужна като безцелно скитащ се метеор, празна като тъмния диск на Луната. Какво беше онова, което не изпускаше от погледа си той въпреки умората и тежестта в гърдите си...? Едва забележима светлинка, подобно отблясък на падаща звезда се мержелееше някъде далече, далече напред. Съвсем по мъничко се увеличаваше с всеки изминал ден. Беше останал без сили, когато преди много време пое към нея. И колкото повече я доближаваше, толкова повече радост обземаше сърцето му. Знаеше, че когато стигне там, ще намери онова, от което отчаяно се нуждаеше, за да укрепи физическата си мощ, да въздигне духа си и пак да стане Господар на Света на Формите и на Всички Неща. Вече виждаше сияещата топка пред себе си подобно на златно кълбо – все по ярко, все по-златно ставаше то. Но уви...все така далечно... Изведнаж разбра – никога нямаше да стигне до Там, защото нямаше сили да язди повече. Беше на ръба на пълното изтощение. Животното също пристъпваше трудно и безмълвно извръщайки глава назад, към него, сякаш молеше за глътка покой. С премрежен поглед конникът огледа сивата мъглявина около себе си. Дотук стигаха силите на човека, оцелял по волята на съдбата, но обречен на гибел заради нетрайното си тленно тяло, достигайки предела на своите човешки възможности. Е, поне се опитах – помисли си той, свличайки се със сетни сили от седлото, притвори очи и поиска да погали за последно своя другар... Този, който единствен остана до него, когато безумно реши да тръгне към Светлината, този, който безкористно го носи върху гърба си, когато краката му отказаха дългия път, този, който му даваше топлината си, когато той се тресеше от студ, този в чийто очи се оглеждаше, когато... Чакай малко, какво беше това, което сега го заслепяваше право срещу него, точно когато очакваше мракът да го обгърне завинаги и да склопи уморените му очи. Заедно с дълбоката му въздишка на благодарност към верния му приятел, ярка светлина го заслепи и той извика, поразен от внезапно прозрение... Сиянието, към което толкова дълго вървя, светлината, към която толкова отдавна се запъти, заради която търпя лишенията и несгодите по пътя, още от самото Начало на Пътуването всъщност е била тук, в тези големи, верни, топли очи - водила го е, осветявала е пътя му, била е пред него, а не срещу него, точно тя го е водила през цялото време...А пред себе си той е виждал просто....нейното отражение...там в далечината. Безмълвен, потресен от простотата на това, което откри, той бавно започна да проумява- напълни шепите си с искрящата от очите на коня светлина и ръцете му се обагриха в златно. След малко златното сияние обгърна цялото му тяло. И тогава си спомни как преди милиони години с ръцете и ума си създаде планините, океаните, дърветата и птиците. Най –напред като образувания от златиста, сияйна светлина, от която произлязоха всички останали багри, а от тънката, фина материя – всички останали форми... Нещо повече, беше го правил милиони пъти... И сега щеще да го направи пак...Както в самото Начало... Спомни си сиянието, което те обгърна тогава. То още е тук, още е в теб. Струи от ръцете ти в очакване да започнеш онова, за което дойде на тази земя – да започнеш да създаваш формите, звуците и багрите на твоя свят. Отвори очи...Нека златната светлина винаги осветява твоя живот. ЕНЕРГИЙНАТА МАТРИЦА Затвори очи... Успокой дишането си... Отпусни тялото...Първо започни от гръбначния стълб, после краката от таза до ходилата, след тях раменете и ръцете до върховете на пръстите. Нека блаженство и покой обземат всичките ти сетива, нека нежна пулсация премине като вълна по цялото ти тяло. Оттегли вниманието си напълно от външните звуци и шумове и го насочи изцяло към вътрешното си същество. Вслушай се дълбоко и с умиление навътре в себе си. Ти не си просто сбор от органи, кости, кожа и мускули, ти си едно пространство, в което са поместени всички тези неща, но което е нещо много повече от това. То е фино и неосезаемо. Вгледай се в обвивката, която като мантия обгръща физическото тяло, затваря го като във златна клетка, едновременно нежна като паяжина и непробиваема като броня. Тя е твоят щит и плащ, твоята защита и твоето оръжие. Когато успееш ясно да я видиш с вътрешното си зрение, ще забележиш, че мантията ти има продълговата овална форма и сякаш е най-сгъстена над главата и под краката ти. Сега се почувствай потопен в тази форма, обгърнат от прозрачната лека мъгла, от тази фина материя, изтъкана от светлина и още нещо... Виж яркото бяло-синьо сияние, което те заобикаля отвсякъде. Още повече отпусни ръцете, краката, гръбначния стълб и леко докосни небцето зад предните горни зъби с върха на езика си. Знай, че така затваряш енергийната верига на тялото и включваш още по-искряща светлина. Виж я как мощно заструява от твоята повърхност, какви силни отблясъци хвърля надалеч, колко ярко почва да свети тя. Остани така и й се наслаждавай. Нищо и никой не може да те откъсне от нея. Ти си в нея и тя е в теб. Тук и сега и завинаги. Почувствай колко е уютно, топло и прохладно едновременно вътре в тази твоя обвивка. И е просторно, много просторно. Би могъл да вземеш при себе си всичко, което поискаш. Най-напред покани Слънцето. То е животворният източник на твоята сила. То е огнената колесница на твоя ум. Помоли го за помощ и закрила с думите – „Скъпа душа, ум и тяло на Слънцето, аз ви обичам, аз ви обичам, аз ви обичам. Сгрейте с вашата топлина всяко кътче от моето тяло и нека благословеният Огън изгори всички нечисти мисли и неприятни преживявания. Нека той ме пречисти изцяло.” Сега виж със своето вътрешно зрение как малка огнена топка влиза в теб през стъпалото на десния крак, изкачва се нагоре и през коляното се устремява към бедрото и оттам влиза в коремната област. После по посока на часовниковата стрелка започва да извършва бавни, кръгови движения, издига се към гърдите и след това по лявата повърхност на коремната стена, слизайки надолу по левия крак, напуска тялото през средата на стъпалото. Благодари на огненато кълбо, че отнесе със себе си всички застояли емоции и ненужни енергии. Сега виж как твоята сфера засиява още повече, като нежно зластисто сияние се прибавя от вътрешната й страна. След като огънят пречисти всички твои части, остави сега Водата да отмие и страховете ти. Вземи водната стихия в своята обвивка и наблюдавай как едри капки се стичат по повърхността на сияйната ти мантия. И всяка капка увлича със себе си и по една неизплакана досега сълза за стара болка, за пропуснат шанс, за всичко, което някога си искал, но не си могъл да имаш. Пусни го да си отиде сега заедно с кристалните капки благословен дъжд, които валят над теб. Нека всички неосъществени, отдавна забравени стари мечти си отидат завинаги и да останат само светлите тонове от твоята нова музикална симфония. И звукът от нея да отекне като камбанено ехо в цялата тази прекрасна и щедра Вселена. Огледай отново своята енрегийна обвивка и виж как свети от чистота. Никое чуждо влияние не би проникнало тук. Никой неканен не може да влезе. Пази я такава, извиквай я пред вътрешния си поглед всеки път, когато имаш нужда и знай, че тя и ти сте едно. Тук и сега и завинаги. Отвори очи...Бавно раздвижи тялото си... Нека силата на цялата природа бъде винаги с теб... НЕФРИТЪТ – КАМЪКЪТ НА ТРЕТОТО ОКО Затвори очи. Отпусни се. Помисли за тялото си, за всички негови части – колко са спокойни, отпуснати, изпълнени с блаженство и покой. Бавно насочи вътрешният си поглед към пръстите на краката, усети как се отпускат и приятно се затоплят. Топлината бавно започва да се изкачва нагоре по глезените, после по коленете, пълзи бавно по бедрата, колкото повече се изкачва нагоре, толкова повече се усилва. Забавяме малко движението в областта на малкия таз. Почувствай как цялата област се загрява, как живителна, подхранваща и целебна топлина се разлива там и захранва всички органи, всяка частица от теб получава импулс да е по-здрава, по-радостна и по щастлива. Всяка малка клетчица получава послание от топлината – Бъди здрава, бъди красива, бъди себе си. Всяка клетка получава послание – Изпълнявай брилянтно своята роля в грандиозния спектакъл, наречен човешко тяло. Ти си важна, ти си прекрасна – от теб зависи здравето, просперитета и благополучието. Сега топлината обгражда с нежно сияние и активира по своя път нагоре всяка чакра, която се намира по средната линия на тялото. Достига до слънчевия сплит и поздравявва трета чакра Манипура - чакрата на нашите желания, скрити стремления, тайни , непрошепнати дори на себе си копнежи, всичко е тук. Топлината ще го задвижи и укрепи. Почувствай топлината в областта на слънчевия сплит, виж я как става все по - ярка и свети с жълточервен пламък. Тя е като малко слънце в центъра на тялото, което излъчва светлина във всичите посоки и се върти, за да разпръсква навсякъде своето блаженство и покой. Скъпа чакра Манипура, запази равновесието в мен, хармонизирай всички органи и структури, за да стане покоя мое постоянно състояние. Нека Божуствен ред цари навсякъде в мен и извън мен. Блаженство и покой да изпълвят цялото ми същество. Сега почувствай как топлината се разпростира още по-нагоре, прониква във всяка клетка на гръдния кош, на белите дробове, устремява се с пълна сила към сърцето, ласкаво го обгръща, люлее го и тихо му говори- Скъпо мое сърце, ти си великото изобретение на Господ Бог, вложил в твойто мъничко пространство най-голямата сила на света, наречена любов. Всеки твой удар ни отдалечава от мига, в който дойдохме на тази земя и ни изпълва с удивление към чудото наречено живот. Искаме да останем в нашия мъничък дом – планетата Земя докато все още имаме копнежа да я пазим и обичаме. Искаме да се освободим от оковите на всички негативни мисли, чувства и постъпки. Скъпо сърце, приеми цялата ми благодарност и любов за твоята безкористност и неуморен ритъм. Обичам те. Нека топлината продължи през гърлото, където като синя въртяща се топка ще събере всички сподавени емоции и заседнали думи, за да изчисти от тяхната отрова това пространство, създадено да бъде чисто и свято. То е центърът на нашия свят, който сами създаваме – именно тук го сътворяваме всеки нов ден, във всеки следващ миг- чрез думите, които изричаме, захвърляме, изплакваме или изпяваме. Добрите думи са като музика и те тъкат всички прекрасни възможности в нашия свят. Нека думите ми оттук нататък бъдат чисти, нежни и добри. Към мен и към другите.. Стремително се изкачва топлината към мястото между веждите и остава там за по-дълго време. Третото око- шеста чакра Аджна. Виж как нежна зелена светлина започва да пулсира между очите ти. Благородният нефрит-камъкът на изцелението от всички заблуди. Почувствай как нефритът започва да пулсира в началото бавно, на леки тласъци, после по-бързо и още по-бързо. Усилва се ритъмът на вибрациите, докато сияйна топка от зелена светлина се отлепва от камъка между веждите и поема надолу точно по средната линия на тялото. Едно пътуване през чакрите надолу, едно завръщане към източника, едно ново подмладяване на всички органи и структури, откъдето преди това е преминала топлината. Виж как нефритеният облак обгръща нежно всяка част от теб, изпълва гръдния кош, нежно докосва сърцето, слиза надолу в коремната кухина, после се раздвоява и по вэътрешността на краката достига чак до върховете на пръстите. Сега цялото ти тяло сияе със зелена светлина. Пълен релакс, покой за всяка клетка, нефритът е лечебната сила за всяко твое страдание. Виж как всеки дискомфорт, където и да се намира той, се стопява от бледата и нежна зелена светлина. Извиквай тази сила и този цвят винаги в своите представи щом почувстваш нужда от повече хармония и здраве. Той вече е запечатан във всяка твоя клетка и излъчва целебни вълни на радост и блаженство. Отпусни се напълно, почувствай мирът и покоя вътре в себе си и знай, че те винаги ще бъдат тук. Когато отвориш очи ще си бодър и ще се чувстваш прекрасно. Отвори очи. Нека силата на благородния нефрит бъде винаги с нас. ПРЕЧИСТВАНЕ В ИЗВОРА Затвори очи...Отпусни се. Почувствай тялото си, осъзнай тялото си. Осъзнай дясната ръка – от върховете на пръстите до рамото – погали я с вътрешния си поглед, виж я колко е красива и силна. Нека тя се отпусне напълно. Сега осъзнай лявата си ръка – огледай я и виж колко красота и сила има и в нея. Нека и тя се отпусне напълно. Сега осъзнай десния крак и след него левия. Виж ги такива, каквито ги искаш – силни, здрави, гъвкави крака с добре оформени мускули под гладката кадифена кожа. Наслади им се, те са твои. Осъзнай гръдния кош, благодари му, че приютява и защитава най-важните за теб органи. Погали с поглед сърцето си, докосни го и му изпрати мисли за радост и покой. Дълбоко му се поклони и повтаряй след мен – скъпо мое сърце, благодаря ти за радостта да съм жив, здрав и щастлив. Благодаря ти, че поемаш всичките ми негативни емоции и ги преобразуваш в чиста светлина. Бъди благословено. Сега погали гръбначния стълб и спри погледа си на всеки прешлен, последователно се изкачи по прешлените нагоре и почувствай топлината в тях, слез надолу и нека топлината се засили още повече. И пак нагоре – още по –силна топлина се придвижва нагоре, нагоре по прешлените, стига до шията и продължава към главата. Нека скалпът се отпудсне напълно, също и лицевите мускули. Погали мислено лицето си и се наслади на прекрасната му кожа, блестящите очи, спри за малко върху устните и виж как дъхът плавно излиза между тях. После влиза. Отвори вътрешните си очи и виж в каква красива градина се намираш. Слънцето меко блести и гали топлата ти кожа, около теб ухае от невероятно красивите цветя наоколо. Ти вървиш по тясна пътечка и листенцата им нежно докосват краката ти. В разцъфтелите храсти и дървета малки птичка пърхат с крилата си – чуй песента им - мелодична, завладяваща, възвисяваща, сякаш ангелски хор им приглася и звуците галят нежното ти лице и ти вървиш, поел от невероятната красота на този миг. Запечатай го в ума си и в съзнанието си, за да можеш да го извикваш винаги, където и да си. Споменът за него всеки път ще те връща на това божествено място, което извира от твоята собствена същност. Това е твоят истински дом на тази планета – между небето и земята и това красиво езеро, към което ти все повече се доближаваш. Виж гладката и прозрачна вода, огледай прелестните лотоси, разцъфтели вътре, които сякаш те викат да споделиш очарованието на този миг с тях. Бавно и с наслада влез в езерото. Почувствай хладката вода върху кожата си, виж я как отмива и последните полепнали прашинки прах по нея и тя заблестява – сияйна и златиста. Огледай я – виждал ли си такава блестяща кожа. Ти си същество от светлина – виж истинската си природа. Отпусни се във водата по гръб и виж как златно сияние те обгръща напълно. Слънцето изплита около теб тънка златна паяжина, съедини се с нея, разтвори се в нея, ти си слънчева любов и светлина. Сега почувствай как водата прониква през кожата ти навътре в тялото.Тялото ти няма вече ясни очертания, то се разтваря напълно в прозрачната вода. Почувствай как водата навлиза през стъпалата, изкачва се нагоре по краката и измива костите, мускулите, сухожилията от всякакви шлаки и токсини. Откъдето мине водата, след нея остава само светлина и чистота. Почувствай как водата прониква в коремната кухина, как нежно измива червата отвътре и отвън и отнася всички замърсявания и те засияват- чисто нови и здрави. Водата вече облива сърцето и белите дробове. Почувствай колко нежно тя гали сърцето ти, сякаш отмива всичките ти тревоги, страхове, безпокойства, всичко негативно, което някога е било събрано там, вече го няма, то е отмито, разтворено във всепоглъщащата златна светлина и на негово място има само чистота и покой. Почувствай твоето чисто ново сърце и виж как равномерно пулсира и с всекит тласък на кръвта все по- ярка светлина струи от него. Сега виж как водата измива гърлото, като вихър се върти и обира всички негативни емоции, казани лоши думи и неиказани лоши мисли, виж как изважда всички преглътнати обиди, с мощно въртеливо движение ги изхвърля навън, те се разтварят в златната светлина и изчезват, сякаш никога не са били там. Водата оставя послание в гърлото ти, запомни го – Бъди безгрешен в словото си. Бъди безгрешен в словото си и ще бъдеш господар на живота си. Бъди безгрешен в сложвото си. Почувствай колко спокойно преглъщаш сега, когато гърлото ти е свободно и е отворено за думите на любов и нежност, които от тук нататък стават твоя същност. Обичам тялото си, такова каквото е. Обичам кожата си –гладка и красива, обичам сърцето си – изпълнено с нежност и светлина. Обичам живота си, дар от Бога. Обичам Бог, който е източникът на всичките ми блага. Сега съм пречистен отвътре и отвън. И нека се увеличават свободата на моя дух, силата на моята душа, светлината на моя ум и добротата на моето сърце. Отвори очи . Нека любовта да бъде с теб! ЖИВОТЪТ Е БЪРЗА РЕКА Затвори очи…отпусни се… Няма защо да бързаш, тъй като, накъдето и да си се запътил, ти вече си Там. Наслади се на пътуването, на красивия пейзаж и чудните звуци. Има смисъл да мислиш има ли смисъл, защото откакто дойде, ти все се съмняваш….Знаеше от самото начало какво си, но така и не се осмели да попиташ Кой си. Най-напред, още щом се научи да ходиш, по виковете около себе си разбра, че най-лесно е, тичайки, да паднеш. Внимавай, ще паднеш, ще паднеш, ще паднеш – дочуваше ясно от всички страни. Това те отказа да тичаш и както беше решил, дори да летиш… После ти обясниха, че тук, в този свят само се пипа, гледа и слуша, а ти се стремеше да усетиш звука, да прозреш в тишината, да поговориш с дъжда… Най-накрая разбра, че си просто подобен на всички, че случайно си тук, и си жив, и че имаш право на глас само в общия хор… И тогава загуби интерес към примамливите за теб светове, към празничните усещания, с които бе пълна душата ти и всичко наоколо се превърна или в тежък товар, или в изпитания, които ставаха все повече и все по - непоносими, докато накрая намрази това тяло, заприличало вече на развалина и този живот, наподобяващ нечий сбъднат кошмар. Понякога, но рядко, в съзнанието ти проблясваше един прост и много ясен въпрос: Кой направи с мен всичко това? Кой сътвори от празника наказание, кой превърна феерията от звуци и светлини в безвкусен спектакъл, с една мръсна, продрана завеса, изпод която прозират дори нескопосаните маски на актьорите. Кой направи този маскарад и сега го представя за велика пиеса? В чия „Комедия от грешки” изпълняваш главната роля сега? И това ли е тя – ролята, за която мечтаеше и заради която си тук? Сега отпусни още повече всички мускули и нека всяко напрежение в тялото ти се стопи. Твоето прекрасно тяло, с което дойде, все още е с теб и и готово да бъде пак свършената дреха на твоята душа. Във вените и артериите, в мъничките капиляри, във всяка частица от теб все още тече онази безсмъртна субстанция, наричана „дух”. Вече можеш да се отпуснеш напълно. Времето на трудните въпроси свърши и сега е ред на отговорите...Тези отговори, които винаги си носил със себе си, вложени специално за теб в „черната кутия” на подсъзнанието ти, в случай, че поискаш да ги научиш... В случай, че искаш да научиш истината, се приготви да отвориш съзнанието си, да включиш ума си на честоти, каквито не си използвал досега и да проумееш неща, отвъд обичайните възприятия, с които си свикнал. Слушай това, все едно слушаш приказка, каквато ти разказваха преди много години, когато се сгушваше в уютния дом на твоето детство, широко отворил очи и уши за нечувани вълшебства, за магьосници и далечни земи. ....Ти си този, който сътвори твоя свят. Ти си този, който вкара в него чудовищата, нещастията и бедите. Ти си този, който намрази другите, както и те постъпиха с теб. Ти си този, който обвиняваше злата съдба за всичките си проблеми, без да забележиш, че тя има твоето лице. За да направиш всичко това, ти употреби цялата си Сила. Затова сега ти се струва, че не можеш да продължиш нататък, че си изчерпан и празен като спукан балон. ...Но никой не може да ограничи безграничното и никой не може да пресуши неизчерпаемото. И тъй като Силата ти бе дадена без наръчник с инструкции, ти трябваше да ги откриваш сам. Отвъд сетивата и материята, трябваше да видиш невидимото, да разбереш немислимото, и да приемеш недопустимото. Защото животът е бърза река, но ти стоя на брега й до днес. Време е да я оставиш сега да те понесе в своя бяг, да разтвори страховете ти и да отмие всички съмнения. Само тогава ще си спомниш кой си в действителност и за какво си дошъл. Само тогава ще вземеш обратно своята Сила да сътворяваш за себе си обстоятелства, събития и хора. ...Отвори очи. Нека тази Сила бъде с теб! Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 204.31 Kb. Сподели с приятели:
|