Този формат на списанието е изработен за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени



Дата09.04.2018
Размер0.71 Mb.
#65398
СПИСАНИЕ «БОЖИЯ ЛЮБОВ»

Този формат на списанието е изработен за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени


СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ!
Божието благословение да бъде с всички вас през цялата 2003 година!

На спасението на безценната човешка душа и на утвърждаването на общението ни с Господа е посветено списание Божия любов. Благодарим ви, че абонирайки се за него, вие ставате наши скъпоценни съработници, защото помагате списанието да излиза.

Божия любов е вече отново и в Интернет! Скоро там ще можете да намерите всички досега излезли броеве на Божия любов!

И през 2003-та, както беше и през миналата година, ще излязат три броя на списание Божия любов – на всеки 4 месеца.

От сърце благодарим на служението с Филма “Исус”, за прекрасните кадри, които ни предостави, и които ние в пълнота използвахме в този и в миналите броеве на Божия любов!

Божият мир да изпълва сърцата ви, винаги!


Вашият Кирил Попов

Абонамент за 2003 година – 3 лева.

Абонирането продължава!

Със запис изпратен на софийския ни адрес.


bozialubov.webbg.com
Тираж 2000

В брой 39:


Двата пътя 3

Вашите писма 7

Кръвта на Исус 8

Тази кръв е за тебе! 12

Очистването 13

Ролите в брака 15

За децата и не само 19

Използвай здравето си 21

Исус Вседържателят 24

Молитва за спасение 27

ДВАТА ПЪТЯ
Добре си спомням как преди дванадесет години, в Атина, се съветвах с моя приятел, полския пастор Антони Домбровски. По онова време още нямаше българска църква и аз посещавах Евангелизационната Мисия за поляците в Гърция - “Керигма”. Като млад, съвсем млад християнин, само от месец-два във вярата, лъкатушех между греха и чистия живот. С единия крак в света – с другия в църквата, се чудех кой път да избера, защото все още ме привличаше фалшивия блясък на света. Едва по-късно, от опит, разбрах, че докато те привлича света, в твоето сърце няма много място за Бога!

Дори не помня какво точно ми каза пастора и колко време продължи нашия разговор, но едно нещо съм запомнил до ден днешен. Той ми каза с прискърбие, защото виждаше, че в сърцето си бях избрал пътя на света: “Кириле, можеш да избереш който път си искаш! Бог ти е дал свободна воля! Но ако избереш пътя на света – не можеш да разчиташ на благословения от Бога!”.

Поради тогавашната си твърдоглавост, аз опитах на практика верността на тези думи и се убедих, че бяха истина. Отклоних се по пътя на света, напуснах църквата и дори говорех срещу нея, но Божиите благословения съвсем изчезнаха от моя живот.

След четири месеца, почти стигнал до катастрофа, в отчаяно духовно и душевно състояние, без работа и в безпътица, аз се върнах обратно при Бога. Започнах отново да посещавам богослуженията, отказах се от пътя на греха, започнах да имам все по-близко общение с вярващите и с Бога, и Неговото присъствие започна да става все по-осезателно в моя живот. И благословенията на Господа започнаха да се изливат с все по-голяма сила всеки ден.

Малко след завръщането си на Божия път, взех твърдото решение да служа на Бога и само на Бога и да Му отдам целия си живот и всички свои пътища. И да Му посветя всички материални блага, с който Той ме е благословил – така, че за нищо да не претендирам, че е мое, но всичко да бъде посветено на Господа.

След като направих този завет с Бога и се кръстих във вода, Бог, постепенно, започна да реализира Своя план в моя живот. Месец след водното ми кръщение Бог ми даде видението и вдъхновението да започна издаването на едно ново християнско списание – Божия любов. А четири месеца по-късно, на 22 юни 1992 година, петима, новородени в Атина, българи, с Божията благодат, основавахме Евангелизацийната мисия за българите в Гърция “Благата вест” - Атина. И от тогава до днес животът ми върви във възходяща линия с Господа, въпреки всичките проблеми и изпитания, които трябваше да преодолея по пътя!

Един ден Бог, чрез Свой слуга, бащински ми проговори: “Не можеш да видиш великите и чудесни дела, които върша в теб, чрез теб и далече от теб!…”. Думи, които завинаги се запечатиха в моето сърце!

Бог има чудесен план за живота на всеки един човек, но той започва да се изпълнява едва когато човек се подчини на Божията воля и заживее в послушание към Него. Защото Бог, ако и да е Бог, не принуждава насила никого да го следва и да върви по Неговия път!

И още звучат в ушите ми думите на пастор Домбровски: “Можеш да избереш който път си искаш, но ако избереш пътя на света – не можеш да очакваш никакви благословения от Бога!”. Същото се отнася за всеки един от нас: ако изберем пътя на света - не можем да очакваме благословения от Бога! Него просто няма да Го има по пътя, по който вървим! Но освен пътя на света, съществува и Божия път!

Бог увещава, призовава, обича ни и е протегнал бащината си ръка към нас, с горещо желание да ни благослови! Но Той ще остави ние самите да решим по кой път да вървим!

Показателен е случая с блудния син от 15-та глава на Евангелието от Лука. Той поиска да си тръгне от дома на Отца, където животът му преливаше от благословения, и бащата, макар и много да тъжеше, не го възпря! Бог няма да възпре и теб, ако ти решиш да живееш далеч от Него!

Блудният син си отиде, но когато животът му стигна до пълна безизходица, и нямаше вече никакви перспективи за живот, той се върна при баща си. И бащата го прие с отворени обятия! Ако и ти тръгнеш по своите си пътища – далеч от Бога – ще пожънеш същите плодове: разочарование, огорчение, безпътица, лишение, нещастие… Бог, макар да те обича с цялата си същност, няма да направи нищо против твоята воля! Не ще те спре насила, ако започнеш да се отдалечаваш от Него, но сърцето Му ще страда заедно с теб. Бог никога няма да престане да те очаква! И когато решиш да се завърнеш – Той ще те приеме с отворени обятия! Ще те прегърне и ще те разцелува. Ще ти върне мира, ще ти върне радостта, ще ти върне изобилието, от което си бил лишен, докато си бил без Бога.

Няма живот без Бога! Няма радост и благословение далеч от Него! В това са се убеждавали хиляди и милиони хора.

В 6-та глава на евангелието на Йоана е разказана случката, когато, поради това че не приемаха Неговото слово, някои от учениците, които дотогава следваха Исус, решиха да Го напуснат и да тръгнат по своите си пътища. Исус не ги възпря, но дори се обърна към своите 12 ученика и ги попита дали не биха искали и те да си отидат! А Петър, с Божията мъдрост, отговори: “Къде да отидем, Господи!? Само Ти имаш думи на вечен живот!”. Тази истина е в пълна сила и днес: Само в Божието присъствие има живот! Само с Господа животът има смисъл и цел, само за Господа си струва да се живее! Това беше разбрал Петър, това беше прозрял и апостол Павел, който беше и учен, и известен, и влиятелен, и гражданин на Рим /което е било от огромна важност по онова време/… Имал титли и блестящи житейски перспективи пред себе си, но, познал Христа, със смирение и убедителност пише на Филипяните: “Това, което беше за мен придобивка – като загуба го счетох за Христа! А още всичко считам като загуба, поради това превъзходно нещо познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото загубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия!”.

Няма значение колко си известен и какви успехи си постигнал в живота! Дори да си на върха на своята кариера, да си най-успешния лекар или най-успелия бизнесмен… Една истина важи – ако не познаваш Господа Христа и не живееш за Него – животът ти няма да има нито смисъл, нито ясна цел; нито ще имаш мир и удовлетворение… А доколкото ги имаш – те бързо ще отлетят!

В историята е записано името на най-богатия грък на всички времена, известния в цял свят Онасис. В края на неговия живот, той бил интервюиран и му бил зададен следния въпрос: “Господин Онасис! Толкова сте богат и толкова известен!… Сигурно Вие сте човекът, който може да ни каже най-много неща за щастието… Разкажете ни за него!”. Но Онасис с тъга погледнал репортерката и отговорил: “За щастието не мога нищо да кажа, но виж за нещастието - бих могъл да споделя много неща…”

А друг, известен по цял свят мъж, който бил запитан какво е за него смъртта, с неувереност и страх отвърнал: “Смъртта ли? О-о, това за мен е скок в тъмното и неизвестното…”

Те не познаваха Бога. Не живееха за Негова слава и Божието благословение отсъстваше от техния живот.

Евангелизаторът Били Греъм пише за една друга група известни и богати мъже, които живеели без Бога, отдадени на земните богатства и удоволствия и които, на пръв поглед, достигнали мечтаните върхове на славата.

Били Греъм разказва: “До една маса седяха осем мъже, които разполагаха с богатство по-голямо от държавното съкровище на САЩ. Успешният им материален възход бе известен на всеки ученик. За много хора те бяха образците, на които се опитваха да подражават. Това бяха финансовите и индустриалните магнати на Америка. По времето, когато тези мъже седяха около кръглата маса, всеки от тях беше както Мойсей – застанал на кръстопът. Пред тях бяха двата пътя: надолу и нагоре. Сега, когато са записани заключителните глави на техния живот, ние можем да обозрим целия техен житейски земен път, както можем да прочетем за живота на Мойсей. Какво стана с тези осем мъже?

Чарлз Шваб, президент на дружеството за стомана в Америка, според биографите, е изживял последните си години в оскъдица. Вземал е пари в заем за най-обикновените нужди и умрял като бедняк. Артур Кутен, най-големият житен спекулант, е завършил живота си в пълна неплатежоспособност в чужбина. Ричард Уитней, председател на нюйоркската борса е излежал присъда в затвора и починал у дома си. Другите трима: лъвът от Уолстрийт, директорът на банката на международни плащания и ръководителят на най-големия монопол в света – се самоубили. Тези мъже притежаваха власт, слава, образование, материален блясък, всичко… Но им липсваше най-важното: вярата в Бога и живота за Негова слава. А колко по-различно можеше да протече техния живот и колко по-различно би било тяхното бъдеще, ако те бяха прели Господа Исуса Христа в своите сърца, ако бяха живели с Бога!…

Господ е жив! Той иска ние да вървим по Неговия път. Копнее да се изпълни Неговия план в нашия живот и благословенията Му да бъдат наша всекидневна опитност.

Има път с Бога. Има и път без Бога! Разбира се, те водят на различни места.

Ти… кой път ще избереш?!…


Кирил Попов

БОЖИЯТА ЛЮБОВ…


Божия любов не ме упреква, че съм бедна, саката и болна. Не ме упреква в неправилно кръщение в Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святия Дух. Не ме обвинява, че нямам вяра, че не се моля правилно, и поради това не съм изцелена. Божия любов ме насърчава, дава ми вяра, надежда, любов!…
Мариела Въндева, София
С ВДИГНАТИ РЪЦЕ И СЪЛЗИ НА ОЧИ
Веднъж, в молитва, един час преди богослужението, Бог ми откри, че ще дойде човек с главоболие.

И действително, по време на хвалението, с викове и крясъци, държейки се за главата, със спринцовка в ръка, влезе една жена: “Не искам да отивам в лудницата! Господи, помогни ми! Не искам да си инжектирам наркотици!”.

Попитах: “Как ти е името?”. Тя каза: “Магдалена”. Отново попитах как ти е името. Тя извика: “Страх, Страх!”. Тогава заповядах на духа на страх, в Името на Исус, да излезе от нея. Тя изпищя много силно и започна, освободена, да се радва в Господа, заедно с цялата Църква! Хвалеше Бога с вдигнати ръце и сълзи на очи!…

Какви чудеса се случват, когато сме събрани в Името на Исус!…


Пламен Димитров, Провадия
ТОТОТО
Един ден, на молитвено събрание, разглеждахме пасажа “Просите и не получавате, защото зле просите”. В сърцето си разбрах, че това слово бе лично за мен. Затова, у дома, се помолих на Бога: “Господи, какво искаш да ми кажеш с този стих? Научи ме! Посъветвай ме! Ако в нещо съм Ти съгрешила – изяви ми го!”.

През нощта сънувам, че се намирам в съда на нашия град, пред съдията. И чувам глас, отекващ в залата: “Парите от тотото са проклети, мерзостни, нечестиви, съдебни!”. Веднага се събудих. В голямо неспокойствие се помолих: “Господи, прости ми! Господи, прости ми!”. И, в следващия миг, със сълзи на очи, усетих Божието присъствие! А сърцето ми плачеше от радост за милостта Му…


Веселина, Етрополе

ИСТИНСКИЯТ УЧЕНИК


Истинският ученик на Христос е без грижата да си спечели приятели, без копнеж по светските блага; безчувствен към светските загуби, без неспокойствие за житейските потребности, без страх от смъртта. Той е човек без егоистични стремежи, завладян от една, едничка мисъл – благовестието на Христос; човек посветен на една, единствена цел – Божията слава! Готов да понесе обиди и унижения заради Христос, и да изглежда странен в хорските очи.

Библията е въгленът, който може да изгори моите и твоите грехове и да ни запали за истинското следване на Христа!…”


Красен Атанасов, Варна КРЪВТА НА ИСУС
Рон Уйлямс

Вечерта, преди да умре горе на кръста, Исус се обърна към Своите ученици и им каза: “Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам”. След това разчупи и им раздаде хляба и им даде да пият от виното с думите: “Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв, която за вас се пролива”.

Макар всичко да ставаше пред очите им, учениците така и не разбираха напълно какво се случваше на онази пасхална вечеря. Исус, обаче, знаеше. Защото Той беше вечното Божие Агне, и отдаваше едно много по-дълбоко и различно значение на събитията, които щяха да се случат онази нощ и на следващия ден. Този, Който беше вечен, щеше да умре! Този, Който беше създал дърветата и горите, щеше да умре прикован на дървен кръст!…

Исус проля кръвта Си за нас! Именно Неговата кръв и силата на нашето свидетелстване ни правят да бъдем повече от победители и да преодоляваме всяко препятствие в нашия живот.

Жертвата на Божието Агне, в преобрази, присъства в цялата Библия.

Адам и Ева се намираха в Рая и можеха да ядат от плодовете на всички дървета в градината, освен от едно. Но избраха да не послушат Бога и се разбунтуваха срещу Него. Тяхната постъпка не представляваше просто само една малка, глупава небрежност, но беше най-сериозната грешка, която изобщо можеха да направят! Защото чрез тяхното непослушание, във всичките хора, във всеки един от нас, дойде тази стара природа, както я наричаме, за да ни води към греха и да ни прави нещастни.

Човекът, който преди грехопадението беше невинен - сега стана виновен и голотата му само изявяваше греха и срама, който дойде с него.

В тази трагична действителност, Господ-Бог слезе сред греха на човека! И първото нещо, което Той направи беше да убие едно животно и с неговата кожа да покрие голотата на Адам и Ева. Виждаме - нещо трябваше да пролее кръвта си! Трябваше да има смърт! Трябваше нещо да умре за Адам и Ева, за човека, за да покрие неговия срам и грях.

В четвърта глава на книгата Битие четем за Авел и Каин. И двамата жертваха на Бога. Каин жертва от делото на ръцете си, Авел обаче проля кръв чрез жертвата, която принесе пред Бога. Жертвата на Каин беше отхвърлена, а на Авел беше приета, защото имаше проливане на кръв.

Авраам взема своя единствен син Исаак и го качва на хълма Мория, като казва на двамата си слуги: “Чакайте ни тук! Ние със сина ми ще се върнем”. Синът пита: “Татко, къде е жертвата” и ето - когато Авраам връзва сина си върху жертвеника и вдига нож да го убие - Бог е промислил агнето за жертвата!

Чрез всички тези старозаветни жертви, Бог още от самото начало казваше, че ще приготви един заместник, който, да пролее кръвта си и да плати за човешките грехове.

Когато народът на Израил влезе в обещаната земя, съществуваше цялата система за жертване в храма. Не беше нещо нито красиво, нито привлекателно.

Къпалнята във Витезда, която познаваме от раздвижването на водата, беше и място, където носеха агнетата, за да ги умият преди да ги занесат за жертване. И, като почистеха агнето, го водеха при свещеника, който му прерязваше гърлото. Кръвта на животното изтичаше, слагаха я в един съд и го носеха пред жертвеника на Бога, където изливаха кръвта.

Разбираме, че прощаването на греховете ни има връзка с проливането на кръв, което не беше изобщо хубаво нещо. За да се справи Бог с нашия грях, трябваше да извърши една много твърда и тежка работа. Можем да прочетем колко ужасно щеше да бъде онова, което щеше да се случи, и в Исаия 53-та глава, където се описва как ще изглежда Месията, когато ще Го разпъват. Казва се, че ще гледаме лицето Му, но то ще бъде толкова обезобразено, че няма дори да разпознаем кой е човека.

Кръвта на Христа е основно поучение в цялата Библия. В Римляни 3:25 е записано, че сме изкупени с кръвта на Исус Христос. В Евреи 9:11 четем: “Христос дойде като първосвещеник… Той влезе веднъж завинаги в Светая светих, за да жертва кръвта не на телета, но Своята кръв и така ни осигури вечно спасение!”.

Не е необходимо ние да правим жертвоприношения в храма. Жертвата на Исус, горе на кръста, извърши всичко съвършено, без да може и без да трябва нищо повече да се добави! Когато Исус извика от кръста “Свърши се!”, означаваше, че това, което беше се случило, беше достатъчно за прощение на греховете ни, веднъж завинаги!

В Стария завет имаше една непрекъснато повтаряща се жертва на животни. Сега нашето изкупление се основава на една единствена жертва – на Исус Христос, Божия дар за нас!

Римляни 5:6 казва: “Христос, въпреки че ние бяхме още неспособни да вършим доброто, умря за нас, нечестивите хора, на определеното време. Бог показа любовта си към нас, защото, докато ние живеехме още в греха, Христос даде живота си за нас! Затова много повече сега, като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от идещия гняв чрез Него. Въпреки че бяхме врагове на Бога, Исус ни сприятели с Него. Ако бяхме помирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели - колко повече сега, като сме примирени, ще се спасим чрез Неговия живот!”.

В Ефесяни 1:7 е записано: “Изкупи ни с кръвта на Христа, прости греховете ни с богатата си благодат, която ни разпръсна изобилно”. “Вие, които някога бяхте далеч от Бога, сега сте дошли близо до Него, чрез жертвата на кръста на Христос!”.

Жертвата на Христос с пълна сила изкупува и днес!

Преди няколко месеца аз и моята съпруга бяхме в една църква в щата Аризона. Докато проповядвах, без самият аз да знам защо, Бог ме поведе да разкажа свидетелството за чудотворното изцеление на жена ми, която, три години преди това, Бог беше спасил от смъртта! В този момент, в залата влезе една жена и седна на последния ред.

В края на проповедта попитах дали някой иска да приеме Исус за свой личен Спасител, но тъй като вярвах че всички, които са в залата са вярващи, очаквах че може би няма да има кой да приеме тази покана. Жената, която влезе със закъснение, обаче, вдигна ръка и прие Исуса!

Като я поведох в молитва за покаяние и уредих среща между нея и пасторското семейство, я попитах защо именно прие днес Исус Христос. “И аз не разбирам защо – отговори жената и продължи - Миналия понеделник, загубила всяка надежда, бях се предала, не исках повече да живея и се опитах да се самоубия. Изпих абсолютно всичките хапчета, които имах в шкафчето с лекарства! Лекарите ме спасиха, но ми казаха, че ако съм била взела само две хапчета повече – съм щяла да умра. Заведоха ме в психиатрична клиника. Вчера излязох оттам. И реших тази сутрин, че след като така или иначе ще живея, имам нужда да си купя нещо за ядене.

Докато вървях по пътя, внезапно и неочаквано, един глас заговори вътре в мен и ми каза: “Отговорът за бъдещето си няма да го намериш в супермаркета, където отиваш! Ще го намериш в тази малка бяла сграда отсреща! Влез там и слушай!”.

И ето, че точно онази сутрин тази обезверена жена намери Исуса Христа, своя Спасител!

Като я поздравих за най-правилното и съдбоносно решение, което беше взела, попитах: “Знаете ли къде щяхте да бъдете днес, ако бяхте изпили само две хапчета повече?”. Отговорът й беше кратък: “Щях да бъда в пъкъла!”.

Знаете ли - и аз, и вие, натам отивахме, но с вяра и приехме Исус Христос и се спасихме!

Отговорът и на твоя проблем не се намира никъде другаде, а само при кръста на Христа!

Вярващите в Господа имат общение с Него, възкресение е станало в живота им! До Господа по друг начин гледаме на живота и всичко, което с случва в света. И с радост очакваме да срещнем Бога. Защото полагането на нашата вяра в Исус Христос променя не само нашето настояще, но и нашето бъдеще!

Апостол Петър пише: “Знаете добре какво беше платено, за да бъдете освободени от суетния начин на живот, който наследихте от вашите бащи. Не беше дадено в замяна нещо, което се разваля, както е среброто и златото, но безценната кръв на Христос, Който се жертва като чисто, безукорно агне!”. Смъртта на Исус Христос носи живот вътре в теб!

В 1 Йоана 1:7 Бог говори и на вярващите, защото не сме съвършени: “Ако живеем в светлината, както Бог е в светлината, тогава имаме общение помежду си и кръвта, която проля Сина Му Исус ни очиства от всеки грях. Ако твърдим, че сме безгрешни лъжем, мамим себе си и не казваме истината!”.

Ние всички понякога падаме, защото имаме все още в себе си старата природа. Но вместо да се предаваме и да казваме “Не мога да живея християнския живот” - отиваме при Исус Христос, като сънаследници, и Той ни прощава греховете! Кръвта на Исус продължава да ни умива и очиства и, въпреки че падаме, можем да станем и да продължим да вървим! Със сърца преливащи от благодарност към Бога.

Кръвта на Христа ни очиства и ни прави царе и свещеници на нашия Бог! Ще ви разкажа една чудесна история от Аржентина. Един младеж на име Виктор бил чул за Исус Христос от преданията в страната му, но решил че няма да следва тези предания и станал един от най-големите търговци на наркотици. Ръководел разпространението на наркотиците в по-голямата част на Буенос Айрес.

Един ден се върнал у дома да посети майка си и когато влязъл, много се разгневил и разярил. Майка му беше приела Исус Христос като личен Спасител и сега била поканила вярващи на домашна молитва. Синът започнал да крещи на майка си, да я обижда и да я нарича безумна. Тръгнал да излиза от задната врата на дома и когато стигнал до нея, без да вижда нищо пред себе си, внезапно огромна сила го ударила и съборила на пода. Самият той изповядва: “Не знам дали лежах там две минути или два часа, но докато бях по гръб на пода, самият Бог ми говори!”.

Щом станал, отишъл в предната стая и казал на събраните там хора, че иска да се покае за греховете си и да приеме Исус Христос като свой личен Спасител!

Започнал да споделя своето свидетелство и с другите наркотрафиканти. А те, виждайки очевидната промяна която била настъпила в живота на Виктор, един след друг също приемали Исус Христос. Разпространението на наркотици в онази част на Буенос Айрес спряла! Бившите, вече, наркомани се заели с нова дейност - построили фурна и започнали да произвеждат хляб. А със спечелените пари започнали да правят евангелизационни походи по цяла Аржентина! Посещавали градове и села, раздавали брошури със своите свидетелства. В тези групи, освен бивши наркомани, били и жени спасени от Исус от проституцията, бивши алкохолици… Посланието им било много просто – “Исус направи това за мен, може да го направи и за теб!”. По този начин се основали нови 30 църкви на пълното евангелие в тяхната страна! По 200 души всекидневно отдавали сърцата си на Исус Христос!

Исус взема в ръцете си един объркан живот и му дава смисъл и цел! Нас, победените и депресирани хора - направи Свои поклонници.

В Откровението 19:13 дрехите на Царя на царете и Господа на господарите не са бели, защото са били потопени в кръв! Кръвта на Исус Христос е символ на нашата вяра пред целия свят и свидетелство за Божието господство. Успели сме да победим дявола, защото дрехите на Царя са потопени в кръв. Чрез тази кръв и силата на нашето свидетелстване ние сме повече от победители!…


ТАЗИ КРЪВ Е ЗА ТЕБЕ!
Насилствено ръцете Му хванаха

и ги вързаха въоръжени, силни войници.

Ужасно Го биха с камшик.

Камшикът от кожа, с остри костни парчета в краищата му,

когато със сила изплющяваше върху Него

Ме разкъсваше плътта

Капки кръв хвърчаха настрани, при всеки удар от човека.

И като раните ставаха все по-дълбоки - коленете Му се подгънаха.

Тогава вдигна глава и войникът, който го удряше се поклати,

когато Го чу да казва: “Тази кръв е за тебе!” .

Хвърлиха една дреха върху окървавеното Му тяло

Кръвното Му падна смъртоносно, като народът се събираше за да види.

Принудиха Го кръста Си да вдигне, по нагорнището да го носи.

Заплюваха лицето Му и Го удряха.

Дървени съчки, от грубия кръст, се забиваха дълбоко в рамото Му.

Езикът Му започна да се подува от липса на сън и обезводняване.

И пророкът, учителят, падна!

Беше загубил много кръв и не издържа.

Малко от кръвта Му падна върху обувката на някого, който се казваше Симон. И като се наведе да се избърше учителят го погледна и му каза:

“Симоне, тази кръв е за теб!”.


Тази кръв спасява, изкупува душата, изцелява тялото и всяка рана на сърцето; пътя ти отваря за трона на Бога! Пролята бе за тебе кръвта на Агнето!

След това със силни чукове Му забиха големи пирони между костите на китките, разкъсвайки артерии и вени.

И когато хвърлиха кръста в дупката, която бяха изкопали, тялото се сви от болка от мъченичество и агония, които никой, никога няма да познае.

Една любов, която никога преди това светът не беше виждал.

Исус в пълен контрол на ума си, обръща лицето Си към небето и казва: “Татко, прости им, защото не знаят какво правят!

И, като даваше живота си за всички нас, загубените в греха, казваше: “Тази кръв е за теб!”.

Защото Тази кръв спасява, изкупва душата, тялото изцелява и на сърцето всяка рана заздравява.

Тази кръв отваря трона на Бога за теб.

Пролята беше кръвта на Агнето - за тебе!!!
Ако си сам и загубен със синхиси в ума ако се чувстваш наранен и някога си бил онеправдаван знай кръвта му бе пролята за теб за да те изкупи кръвта на христа

Тази кръв спасява изкупва душата тялото изцелява и на сърцето всяка рана пътя ти отваря за трона на Бога пролята беше за тебе кръвта на агнето

ОЧИСТВАНЕТО
П-р Ангел Пилев
Човек трябва да преосмисля нещата в своя живот, защото има такива които не са ценни, не са стойностни; имат форма и вид на благочестие, но са отречени от неговата сила.

Те неусетно запълват живота ни с всякакви, на пръв поглед, духовни дейности, които не са угодни на Бога.

Така беше често и с народа на Израил, който, в определени периоди, сякаш вършеше правилни дела, но Бог не беше удовлетворен: “Устройвате празници, принасяте жертви, но в себе си сте натрупали прекалено много примеси и вече не сте чисти!”.

Святия Бог търси чисти съдове, за да ги употреби. Той не се нуждае от златни или сребърни, а от чисти съдове. Дървени, глинени… но чисти!

Ако след вечеря не си измил чинията, ще я използваш ли отново на следващият ден, ще си хапнеш ли от нея с апетит? Така и духовната нечистота е главната причина Бог да не може да употребява Свои чада. Примесите пречат на Божието помазание и Божията сила да протичат с пълна сила през тях! Съд, който не е приготвен съвършено, който е мръсен, не може да бъде изпълнен, колкото и човек да изповядва силна вяра и каквито и изповеди сам да прави!

В Библията има много примери на герои на вярата, Божии хора, които, докато не бяха изчистени и подготвени, не можеха да бъдат употребени от Бога, защото не биха могли да извършат работата, която Той имаше за тях!

Често пъти отговора, който търсим е вътре, в самите нас!

“Ето, очистих те, но не като сребро; изпитах те в пещта на скръбта”, казва Господ в 48-ма глава на книгата Исаия. - Среброто се чисти чрез огън, а Аз ще те очистя като те прекарам през скръб, през изпитание”… Това са онези моменти, когато всички излишни неща в нашия живот започват да падат. Сред тях и такива, които биха могли дори да попречат на спасението ни!

Господ винаги ни обича, но когато в нас има примеси, те пречат за протичането на Божието благословение, както през една затлачена тръба водата не може да протича свободно. Може да прокапе, но не и да тече.

Периодично ние се нуждаем от прочистване, защото има моменти, в които започваме да не чуваме толкова ясно Божия глас. С Него сме, но не сме толкова близо; вярваме, но не тръпнем в очакване...

Нуждаем се от очистване защото, когато няма свят страх, ходатайство, търсене на Божието лице, няма и да виждаме чудесата на Бога.

Дори не е необходимо да съгрешаваш - ако позволиш житейските грижи да те погълнат, те ще заглушат Божието слово!

Проблеми и работа винаги ще има, но струва ли си заради тях да загубиш взаимоотношенията си с Бога?!

Винаги, когато изоставаме от Бога по някакъв начин, сме най-уязвими от дявола, защото не можем да го победим с нашата сила, святост или качества, а само ако Исус е реален и силен в нас.

Спомнете си синовете на юдейския свещеник Скева, които се опитаха да гонят демони, така както Павел ги гонеше. Те направиха същото, което и Божия слуга, но пострадаха, защото не бяха близо до Бога, нямаха близки взаимоотношения с Него и Той не стоеше зад тях.

Нуждаем се от очистване.

Яков казва в своето послание: “Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост”. Изпитанието на вярата, макар че не е нещо на което да се радваш, ще изгради у тебе качества, които са ти необходими, за да побеждаваш в бъдещите битки в живота.

Ако не преодолееш проблема, а избягаш от него, ти няма да изградиш тези качества!

Рано или късно проблемът ще те намери, и няма да можеш да се справиш с него.

Бог е имал призванието Си върху различни хора, по различно време, и ги е изчаквал докато бъдат готови да го изпълнят. Елисей трябваше да ходи девет години с Илия, да се подготвя, въпреки че Божият призив в живота му беше налице и кожухът беше хвърлен върху него. Елисей трябваше да израсне, да научи някои неща, да пожертва, да се промени… Едва тогава Божията сила можеше да протече през него. Елисей можеше просто да бъде един историк или летописец за живота на Илия и цял живот да разказва за него… Но той съумя да хване духа, да хване помазанието, да тича с Господа, и да приготви себе си като съд за мощна употреба.

Апостол Павел ни призовава да бъдем като спортисти. Спортистът е посветен в това което прави, устремен към целта – подготвя, жертва и дисциплинира себе си, отдава себе си напълно. Публиката създава емоции, активно дава съвети и наставления, пълни стадионите, но не плаща цената за победата.

Спортистът е който спечелва победата! Както и самият Исус ни казва: “Царството не идва така че да го видите, а само който се насили, той ще го грабне”.

Неангажираността и липсата на посвещение е лесният вид християнство, но то е лишено от плода на Духа и чудесата на Бога.

Много поучителна е и историята на Гедеон от книгата Съдии, 6-та глава.

Божият план беше Гедеон да освободи израилтяните от нашествията на мадиамците и изпратеният при него Божий ангел му каза: “Господ е с тебе, мъжо силни и храбри!”.

Но преди Гедеон да може да изпълни призванието си, той трябваше да започне очистването от себе си, от собствения си дом! И първото нещо, което Гедеон направи, бе да унищожи идолите на Ваал в бащиния му двор. С това си навлече неприятности от врага, но получи Божието помазание и сила! И Господ го употреби мощно. Само с 300, и то невъоръжени, мъже, Гедеон завоюва разгромна победа над врага! Сам Бог водеше битката, защото Гедеон Му се довери, очисти себе си и позволи Бог да работи в живота му.

Любящият Бог познава Своите чада и винаги се обръща към тях по име. Знае и мислите и чувствата на всекиго от нас. Никой друг не е така близо и толкова тясно свързан с теб от Господа, никой друг не те обича така силно като Него!

Очистването е началото… на Божиите чудеса в живота ти!

Малката, четиригодишна Маги взема в ръчичките си Коментар на Новия Завет и с нежно гласче казва: - Мамо, слушай да ти прочета нещо от Библията и вземи химикал, да си записваш, защото Господ ще говори!

И за радост и умиление на мама Дани, мъничката издига една прекрасна, благодарствена молитва към Бога, Своя Създател, с неподправена искреност и кристална чистота:


Благословен бъди, Господи,

че благославяш тези, които са добри!


Благодаря Ти, че плати за нашите грехове на кръста!
Благословен бъди, Господи,

защото даваш на тати Кирил храна

да ни носи и да ни храни!
Благословен бъди, Господи,

че даваш конструктори на децата!


Благословен бъди, Господи,

че даваш пифчета, в магазина, за купуване!


Благословен бъди, Господи,

че даваш молитви на децата!


Благословен бъди, Господи,

че даваш на децата играчки и тетрадки!


Благословен бъди, Господи,

че благославяш и пазиш децата!


Благословен бъди, Господи,

че се грижиш за сирачетата!


Благословен бъди, Господи,

че благославяш майките!


Тати Бог, Ти Си добър, много добър!

Обичам Те, тати Бог! Много Те обичам!


Колко е вярно Божието Слово като казва:

“От устата на сучещите и младенците

приготвил Си хвала”!!!

МЕТЛАТА
Майката на малкия Георги го помолила да донесе метлата от двора. Семейството живеело в къщичка в малко селце. Георги обичал Господа, бил послушен на своите родители и винаги с готовност помагал за къщната работа. Но сега, за метлата която трябвало да донесе, било необходимо да излезе вън от къщата, да премине през двора и да я вземе от отсрещния навес, където били домашните животни. А било тъмно.

Георги тръгнал, но се спрял, колебаейки се дали да отиде или не. Правел ту крачка напред, ту крачка назад. Притеснявала го тъмнината.

Майката не знаела за терзанията на малкото си синче и всеки момент чакала то да донесе онова, за което го била помолила. А през същото време тя вършела друга домакинска работа. Но тъй като Георги се бавел, слязла за да види каква е причината. И заварила малкия да стои в колебание пред вратата, водеща към двора. Не отказвал да отиде, но и бил в нерешителност поради мрака.

Майката веднага, дори и без думи, разбрала всичко. Прегърнала сина си, когото толкова много обичала и с много любов му прошепнала:

- Какво миличък, от тъмнината ли се боиш?

- Не… – започнал своя отговор Георги, но след миг казал истината. – Да!

- Но защо?! Господ, в Когото искрено вярваме, е навсякъде с нас! Където и да отидем, където и да сме, през каквото и да преминаваме, Той е винаги до нас! Ти го знаеш!…

- Е, да! Но… Исус е навсякъде по едно и също време?!…

- Разбира се!

- Тоест, Той е и тук, у дома, и на двора??!…

- Да, разбира се! Това е самата истина от Библията!

След тези убедителни думи Георги повече нищо не казал, въпреки, че и не дал изблик на никакви свои емоции. Само лекичко открехнал вратата на къщата и погледнал към тъмния двор. За съвсем кратичко останал така в мълчание и, като че, в недоумение. В следващия миг, подавайки само главата си навън, със страхопочитание и нескрито любопитство, с детското си гласче извикал:

- Исусе!!…

Почакал малко. А след това отново, този път по-настойчиво, извисил гласче:

- Исусе, ако наистина Си там, моля Те – донеси метлата!


Тя беше парализирана, без да може да вижда или говори, с мисълта, че никога няма да бъде добре отново

ИЗПОЛЗВАЙ ЗДРАВЕТО, КОЕТО ИМАШ

Линда Уйлямс, Вашингтон

Това се случи в зъболекарския кабинет, две седмици преди деня, в който щях да се омъжа. Отидох да пломбирам мъдреца си. “Не искаш да имаш зъбобол по време на медения месец, нали?”, убеждаваше ме Дейвид.

“Готово!”, каза зъболекарят като изправи стола. “Готово!”, повтори той, когато не станах.

Не можех да се помръдна. Бях закарана в болница, където лекарите констатираха странна парализа, следствие на използваната от зъболекаря упойка.

Много бавно движенията се върнаха. Останах в болницата един месец и още шест месеца минаха преди да мога да се върна в училището за медицински сестри, където учех.

Дейвид все още искаше да се оженим веднага, но аз настоявах да изчакаме. Как можех да помоля Дейвид да вземе болна съпруга?

Бяхме млади. Аз бях на 20, той - на 23. Можехме да си позволим да чакаме. Аз завърших медицинските курсове и си намерих работа в болница. Имах съмнения, че не всичко със здравето ми е наред, но не бях сигурна. Понякога, в края на работната смяна, левият ми крак започваше леко да се влачи. “Ти просто си работила твърде много”, казваше Дейвид. През 1974 година, три години след набелязаната дата, ние се оженихме.

Следващата година се роди Дженифър, две години след това – Трайша. Случиха се цяла поредица от усложнения: болести, инфекция на бъбреците – свързани с бременността, както ме уверяваха.

Искайки да си имаме наш дом, купихме подвижна къща, втора употреба, в щата Вашингтон. Аз работех втора смяна в болницата “Бес Кейзер” в Портланд, на около 50 километра разстояние. Тръгвах, когато Дейвид се връщаше от неговата работа по поправяне на заваръчни машини. Следвайки това свое ежедневие, започнах да забелязвам, че цялата ми лява страна често изостава от дясната.

Дейвид и аз винаги ставахме в 5 часа сутринта, за да се молим заедно, преди той да тръгне на работа. Всеки ден, вече, се молехме за изцеление. Започнах да отслабвам толкова бързо, че в болницата ми дадоха да работя на намален работен ден и ми направиха редица изследвания, без да стигнат до точна диагноза.

До 1980 година теглото ми намаля от 59 на 34 килограма и лекарите настояваха да постъпя в болница. Два дни след това аз се събудих в болничната стая и открих, че не мога да повдигна главата си, краката и ръцете. Както и на зъболекарския стол преди 10 години, отговор за това нямаше.

До края на седмицата само храненето със спринцовка и катетрите ме поддържаха жива. Около мен стаята потъмня. Накрая знаех кога е ден, само когато питах сестрата. После парализата стигна до гърлото ми и не можех да правя дори това.

Най-накрая един специалист откри, че страдам от множествена склероза. Като медицинска сестра, познавах много добре тази болест, която прогресивно разрушава нервите. Бях на 30 години и осъзнавах, че може да умра. След прекарани два месеца в болницата, бях изпратена в частна клиника. Сляпа, няма и парализирана, аз се нуждаех от пълно обслужване. Дейвид държеше моята нереагираща ръка, когато докторът му даде някои инструкции: “Можете да ги прегледате, господин Уйлямс и после ми се обадете”.

“Няма защо да ги преглеждам”. Беше гласът на Дейвид. “Линда се връща в къщи!”.

Въпреки протестите на лекаря, аз си тръгнах за дома. Бях сигурна, че шест и четири годишните Дженифър и Трайша ще се ужасят от гората от тръбички по мен. Но чух само вълнение в гласа им: “Мама е в къщи!”

Мама? Каква майка можех да бъда, когато очаквах да умра в малкия подвижен дом? Обградена от медицински сестри, аз лежах седмица след седмица, без да мога да се помръдна, да гледам или да говоря, в очакване краят да дойде по-бързо. Бог, Който винаги беше толкова близо до мен, сега като че ли бе на милиони километри разстояние. Аз знаех, че Бог може да изцелява, защото бях виждала да прави това за хората, за които се бях молела. Но когато се молех за собственото си здраве - нямаше отговор.

ТИ ИМАШ ЗДРАВЕ. ИЗПОЛЗВАЙ ГО! Аз имах… какво??! Откъде идваха тези абсурдни мисли? Разбира се, не от мен. Аз бях болна, безпомощна. Единствената част от тялото си, която можех да движа, беше малкия пръст на дясната ми ръка!

ТОГАВА ДВИЖИ ТОЗИ ПРЪСТ! Там, в тъмнината, аз движех този пръст. С потреперване, но го движех. Следващия ден, и следващия, и другия след това аз спрях да мисля за всичко, което НЕ можех да правя и се фокусирах върху този отговарящ мускул. Физически това беше придвижване на сантиметри, но според разбиранията ми – пътешествие на светлинни години. Вместо да бомбандирам небето за изцеление, аз се концентрирах върху здравето, което имах.

Например слушането. Аз можех да слушам вятъра в еловите дървета, бъбренето на децата, когато обличаха куклите си.

Можех да мисля, можех да разсъждавам! Можех да се моля – да благодаря на Бог за съпруга ми, за децата, за Самия Него.

Какво можеше да направи един малък пръст? Да поздрави, когато чуех стъпки в стаята.

Един ден, когато “махах” на Дейвид по този начин, трепна втори пръст! Седмица по-късно от гърлото ми излязоха няколко звука. Скоро след това видях едно кафяво и едно жълто неясно петно близо до леглото си. По-тъмното беше тъмната главичка на Джени, а жълтото – на русичката Трайша.

Докато зрението ми се подобряваше и повече мускули на дясната ми ръка започваха да реагират, открих удивителна активност на сантиметри от себе си. Джени и Трайша се опитваха да развиват способността ми да говоря смислено. С превода на момичетата, аз предадох на Дейвид една идея. Би ли могъл да постави възглавниците зад мен, за да седна? Може ли да постави шевната ми машина върху таблата на леглото? И накрая – би ли сложил ръчния педал под дясната ми ръка?

По този начин аз и момичетата започнахме да приготвяме дрехите им за пролетта. Те отрязваха плата и го поставяха в машината, а аз, прилагайки твърде много усилия, трябваше да задвижвам и спирам иглата.

Лекарите констатираха, че това временно раздвижване не бе необичайно за множествената склероза. Състоянието може да се подобри, но рано или късно болестта си казва думата.

Бях спряла да се концентрирам върху болестта и просто се радвах на всеки дар на здравето. Като примерно мига, когато седнала в инвалидната количка, за първи път излязох от спалнята. Или когато учех момичетата да готвят. Те ме избутваха, с количката, в кухнята и заедно препичахме хляб, правехме супа или кейк.

Дейвид изгради рампа до стъпалата пред дома, така че аз вече можех да излизам с количката и на двора! Когато растителния сезон дойде, мъжът ми приспособи моята количка да може да върви между посевите с боб и моркови. Така имах вълнуващата опитност, лежейки с лицето си надолу, да дълбая с пръстите си във влажната почва на редовете.

ИЗПОЛЗВАЙ ЗДРАВЕТО, КОЕТО ИМАШ! Бог продължаваше да ми говори, и колко много приложения, към всяка възвърната способност, имаше! Здравето ми се беше подобрило толкова много! Беше очевидно, че не можех, с инвалидната количка да бъда отново медицинска сестра, но имаше толкова много други неща, които аз можех да правя. Например: да бъда родител, да обучавам, да окуражавам, да обичам. Когато научихме, че нашата църква поддържа едно сиропиталище в Гватемала, ние пожелахме да осиновим дете и, през 1984 година, четиригодишната Сара стана наша. Грижите за малкото дете поглъщаха всяка частица от здравето, което имах. Но колкото повече здраве изразходвах, толкова повече здраве идваше!

За да мога да се грижа по-добре за Сара, докато тя ставаше все по-голяма, аз се записах в курс за осиновители, предложен от държавната социална агенция, и там с гордост чух, че домът ми е определен като “идеален дом за малки деца”.

Но множествената склероза се активизира отново. Дишането често беше борба, дори с кислородна маска. От време на време ме закарваха в болница, обявяваха края ми, но оживявах, за да се завърна още един път у дома. Беше трудно да използвам здравето, което имах, тъй като болката в коремната ми област стана постоянна. Обикновено на пациент даваха по 10 милиграма морфин, но през 1990 година аз получавах по цели 400 милиграма на ден.

Когато дори това беше недостатъчно, през август 1992 година, хирурзите ми предложиха да прекъснат гръбначния ми мозък. Това означаваше, че никога повече аз нямаше да мога да ходя – но, така или иначе, аз и сега не можех. Друга възможност беше отстраняването на част от храносмилателния ми тракт. След като 11 години не бях приемала храна през устата, това също нямаше голямо значение за мен.

Причината да откажа и двете интервенции, ще трябва да е била доста нелепа за околните, и тя беше, че Бог все още ми казваше: “ТИ ИМАШ ЗДРАВЕ. ИЗПОЛЗВАЙ ГО!”

Няколко месеца, след тези крайни предложения на хирурзите, у дома дойде нашето първо осиновено момче. Никога нямаше да се реша на това сама, но нашите три момичета горяха от такова нетърпение да имат братче, че ние се решихме. Тригодишният Брандън беше тихо дете, което никога не се беше усмихвало. Беше голяма радост да го видим как, скоро след това, той стана жизнено и шумно малко момченце, на което прегръдките са му винаги малко.

Един ден, когато бях влязла в кухнята, за да взема обяда на Брандън, чух непознат звук, идващ от собствения ми стомах. Бурканът с фастъчен пастет, който държах, затрептя в ръката ми. Беше ли дошло времето да приема малко храна през устата си?

Този ден аз изпих една чаена лъжица сок от пъпеш, на следващия ден – глътка сок от моркови. Бавно аз стигнах до твърда храна, наслаждавайки се на забравените вкусови усещания. И силата започна да се връща в краката ми. Един ден Дейвид, влизайки, след работа, у дома ме намери да седя на леглото. Той погледна от мен към празната инвалидна количка, в която ме беше поставил сутринта и крайно удивен промълви: “Как…? Кой…?”.

Хранене. Ходене. Шофиране на кола. Спиране на морфина. Добавка след добавка към моя запас от здраве. Тъй като моето изцеление беше много напреднало, повече от “по-проблемните” деца /недъгави, бавно-развиващи се, глухи/ бяха поверявани на нас. Оценката за всяко едно от тези деца беше точна, само не беше значителна. Уникални, достойни за любов, прекрасни - толкова много други неща могат да се кажат за тези деца!

Аз бях открила, че важното е не кое не е наред в нас, но кое е в ред. Това казах на невролога, когато наскоро той ми показа резултатите от последните ми изследвания.

“Не разбирам!” – каза той. - Не виждам нищо друго, освен здраве”.

“Зная – му казах – аз също не виждам нищо друго, освен здраве, и то от дълго, дълго време насам!”.

ИЗПОЛЗВАХ ЗДРАВЕТО СИ!


ИСУС ВСЕДЪРЖАТЕЛЯТ
“Откровението от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви, чрез ангела Си, на Своя слуга Йоан, който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово, и всичко, което е видял. Блажен, който прочита и ония които слушат думите на това пророчество, и пазят написаното в него, защото времето на изпълнението му е близо.

Йоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, Който е бил и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол, и от Исуса Христа, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На Този, Който ни люби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си и Който ни е направил царе и свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове! Амин! Ето, иде с облаците и ще Го види всяко око и ония, които Го прободоха. И всички земни племена ще възридаят за Него. Така е! Амин! Аз Съм Алфа и Омега, Началото и Края, казва Господ, Който е, и Който е бил, и Който иде, Вседържателят”. /Откровение 1:1-8 /


Ако наблюдавате работата на художниците, когато правят скица, ще забележите, че, на белия лист, те първо изтеглят една черта, после друга и постепенно, накрая, изглаждат цялото лице на човека, когото рисуват. По същия начин, като четем стих по стих, глава по глава, Откровението на Йоана, ще започне убедително и постепенно да изниква пред нашите очи образът на Исус Христос, с всичките Му характерни черти.

На всеки ред и всяка страница ще видим Неговите могъщи дела. В смъртта, в изпитанието, в тъгата, в благословението, и на църквите Христос се явява! И пред дявола и силите на мрака с мощ Исус Христос застава! Алилуя! “Аз Съм Алфа и Омега, Началото и Края, Първият и Последният! Ето - бях мъртъв, но живея завинаги и имам ключовете на ада и смъртта!”. Навсякъде присъства Исус! - И в началото - и в края!

Беше мъртъв, но ще Го видим жив! Ще Го видим и на трона! Ще Го видим и как разгромява силите на врага! “Аз Съм Вседържателят!” – триумфално ни казва Исус.

Освен в първа глава, осми стих, думата Вседържател /Пандократор – от “панда” – всичко и “кратао” – държа/ се намира на още много места в Откровението: 4:8, 11:17, 15:3,16:7,14, 19:15, 21:22. В цялото Откровение Исус Христос се изявява като Вседържател!

В Откровение 4:8пише: “Свят е, свят е, свят е, Господ-Бог Вседържателят, Който бе и Който е, и Който ще бъде!”.

Виждаме Вседържателя да седи на Своя трон в небето, заобиколен от 24-те презвитера, четирите живи същества, милиардите святи ангели. Вседържател /Пандократор/ означава Този, Който държи в ръцете си всичко и има абсолютното господство и власт.

В десета глава на Евангелието на Йоана, Исус говори на учениците и им вдъхва сигурност и увереност. Не искаме ли и всички ние да сме изпълнени с тях, когато врагът е пред нас и връхлита като река и когато силите на тъмнината ни обкръжат?!… Сигурност и увереност!

Исус казва: “Вие сте Моите овце. Моите овце слушат гласа Ми и Ме следват. Тях никой не може да ги грабне от ръката Ми!”.

Радваш ли се на това откровение на Исус Христос Вседържателя: “Никой не може да грабне Моите от ръката на Отца Ми!”. Двойна сигурност и закрила: Ние сме в ръката на Христа, Който е в ръката на Отца!

“Сатана е дошъл да открадне, заколи и погуби – казва Исус, а Аз дойдох да имате живот и то в изобилие! На трона Си Съм! Имам пълната власт!”. Спи спокоен, ти който уповаваш на Бога! Когато си лягаш кажи: “Лека нощ, Господи!”. И сутрин поздравявай: “Добро утро, Господи!”. Исаия казва: “Ако мина през реки и огньове и непроходим път, Господ ще бъде с мен и няма да остави нито да се удавя, нито да се изгоря!”.

Исус е Вседържателя! От какво да се боя?!

Апостол Павел имаше видение и казва: “Качих се до третите небеса! Видях Господа! Първо ми се яви когато Му бях враг, на пътя към Дамаск, и веднага разбрах, че си нямам работа с някой случаен! Гласът, който излезе от мен беше: “Кой Си Ти, Господи!”.

Още като падна от коня, Савел в същия миг разбра, че пред него е Вседържателя, Който му и каза: “Трудно е да се рита срещу пирони!”. Исус казва и днес на всички, които Го гонят, преследвайки църквата: “Трудно е да се рита срещу пирони! Пироните ще останат, краката ще се пробият!”. И каза Савел на Господа: “Какво искаш да правя, Господи, Вседържателю!”.

При друг случай Го срещна отново и казва: “В тяло ли бях, вън от тялото ли - не зная. Но видях Господа и неща, които не е позволено да кажа. Онова, което око не е виждало, ухо не е чуло, на човешко сърце не е дохождало, него Господ е приготвил за вярващите в Него! И ми го показа!”.

Видя Исуса и след това, през каквото и да минаваше - виждаше Исуса! Виждаше Го в голотията, и в смъртта, в сегашното, в бъдещето, във височината, в дълбочината… Навсякъде Павел виждаше Исуса! И Го виждаше Победител! И изповядваше: “С Него и аз съм победител! Слава на Господното Име!”.

Кажи и ти: “Искам да видя Исуса! Искам да Го позная отблизо! Искам да се яви в моя живот! Да ми се открие на трона Си!”

В 11-та глава, стих 17 казва: “Благодарим Ти, Господи, Вседържателю, Който Си и Който Си бил, Който съществуваш и ще дойдеш! Благодарим Ти, че Си взел голямата Си сила и царуваш!”.

Когато народите се вдигнаха срещу Бога /описание на всичко, което се случва наоколо в нашия свят!/ тогава Господ просто взе голямата Си сила - и царството Му започна!

В синагогата в Капернаум, демонът, намиращ се вътре, избяга веднага щом влезе Исус! Защото Исус Христос взе силата си и царството Му започна!

Втора глава на Псалмите казва: “Защо се разоряват народите и племената намислят суета! Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно против Господа и Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им. Тоя, Който седи на небесата, ще се смее…”.

Когато се вдигнаха народите срещу Господа, Бог се смя и каза на Сина Си: “Вземи силата си и започни царството си! Ще ти дам народите за твое наследство, и твоя собственост ще станат краищата на земята!”. Царствата на света станаха собственост на Бога и на неговия Христос.

В четвърта глава на Деяния на апостолите книжниците и фарисеите заплашиха Господните ученици: “Няма да говорите повече в името на Исус!”. А те, като чуха заплахите, единодушно издигнаха глас към Бога: “Владетелю, Ти Си Бог /познаваха Вседържателя!/! Ти Си, Който направи небето и земята, и морето и всичко, което е в тях. Ти Си Който говори и чрез устата на Давида… Вседържателю! Погледни на техните заплахи и дай на слугите Си да говорят Словото Ти с дързост!…”.

И като се помолиха, разтресе се мястото на което бяха и започнаха с дързост да проповядват Божието, за което Исус ги и беше изпратил. Вседържателят застана пред учениците и им каза: “На Мен се даде цялата власт на небето и земята. Идете, учете всичките народи! Поискай от Мен и ще ти дам народите за твое наследство!”.

Учениците вярваха, че нито ножа, нито огъня и лъвовете, нито Нерон, нито власти, нито началства могат да ги разделят от Господа.

На Исус принадлежи цялата власт на небето и земята! Господ е Вседържател! На Него е дадена цялата власт! В Неговото Име отиваме за да печелим скъпоценни души за Господа, със силата на Светия Дух сме облечени!

Както паднаха стените на комунизма, така и страните на исляма ще бъдат на Господа. Също и будистките и индуистките страни ще бъдат Негови!…

Словото на Господа ще излезе и ще покрие цялата земя, както водите покриват морето!

Исус е Вседържателя!…

КАНАРАТА
Една тъмна и бурна нощ кораб се ударил в скалист бряг на Великобритания. Всички пътуващи загинали, с изключение на един смел ирландец, когото вълните изхвърлили на висока, подаваща се над морето, канара. Младият мъж успял да се хване и държи за тази канара, докато пристигнат спасителните кораби. Когато, след оказването на първа помощ, корабокрушенецът дошъл на себе си, го попитали: “Не трепереше ли, юначе, мокър в тази буря на канарата?”. “Разбира се, че треперех – отговорил. – Но, знаете ли, канарата, за която се държах, не трепереше изобщо!”. Както в морето на живота Канарата Исус!…
ПОВЯРВАЛ В ХРИСТА!...
ПРЕЗ 1973 ГОДИНА ПАСТОР СЕМБАНГИ ПРОПОВЯДВАЛ В СВОЯТА ЦЪРКВА В УГАНДА. СКРИТИ В ХРАСТИТЕ ОТВЪН, СЕ НАМИРАЛИ ПЕТИМА ТАЙНИ ПОЛИЦАИ НА ДИКТАТОРА ИДИ АМИН. В ЦЪРКВАТА ИМАЛО ВДОВИЦИ, ЧИИТО МЪЖЕ БИЛИ НАМЕРИЛИ ТРАГИЧНА СМЪРТ ОТ ПОЛИЦИЯТА. КОГАТО ЗАВЪРШИЛ ПРОПОВЕДТА СИ, ПАСТОРЪТ БИЛ ПОСЛЕДВАН ОТ ПОЛИЦАИТЕ ДО НЕГОВАТА СТАЯ. “ДОШЛИ СМЕ ДА ТЕ УБИЕМ - КАЗАЛ ГЛАВАТАРЯТ – ИМАШ ЛИ НЕЩО ДА НИ КАЖЕШ?”. ТОГАВА СЕМБАНГИ, С КОЛЕНА КОИТО ТРЕПЕРЕЛИ, ИМ ОТГОВОРИЛ: “ИСКАМ ДА СЕ ПОМОЛЯ ЗА ВАС БОГ ДА НЕ ВИ НАКАЖЕ, ЗА ТОВА КОЕТО ЩЕ НАПРАВИТЕ”. ГЛАВАТАРЯТ ГО ПРЕКЪСНАЛ: “КАКВО ПРИТЕЖАВАТ ВСИЧКИ ТЕЗИ ВЪТРЕ? ЗАЩО ИЗГЛЕЖДАТ ТОЛКОВА РАДОСТНИ? ДОРИ И ВДОВИЦИТЕ СА СПОКОЙНИ!”.

ТОГАВА ПАСТОРЪТ ИМ ОБЯСНИЛ, ЧЕ ЖИВОТЪТ КОЙТО ИМ Е ДАЛ ХРИСТОС, НИКОЙ, ДОРИ САМАТА СМЪРТ, НЕ МОЖЕ ДА ИМ ОТНЕМЕ! МЪЖЕТЕ ГО СЛУШАЛИ, А ЛИЦАТА ИМ ОМЕКНАЛИ. ГЛАВАТАРЯТ КАЗАЛ, ЧЕ НИКОГА НЕ Е ЧУВСТВАЛ ЛЮБОВ И ПОИСКАЛ ПАСТОРА ДА СЕ ПОМОЛИ ЗА НЕГО.

НЯКОЛКО МЕСЕЦА ПО-КЪСНО ГЛАВАТАРЯТ НА ПОЛИЦИЯТА ПОВЯРВАЛ В ХРИСТА!...
ВИДЯЛ ЕВАНГЕЛИЕТО!
Един китаец отишъл при мисионера в неговия район и поискал да приеме Христа и да се кръсти във вода. Мисионерът отначало се поколебал и започнал да го разпитва. “Ти къде чу Евангелието?”. “Не съм го чул – отговорил китаеца – а го видях!”. “Къде го видя?” - попитал мисионера удивен. “Видях го в Ниги По, който някога беше маниак по опиумите и варварин. Обаче, откакто стана християнин, се промени напълно и спря опиума! Стана успяващ, вежлив и добър човек!”. Дойдох и аз да приема Господа и още днес да се кръстя във вода!”...
“НЯКОЙ ДРУГ НАУЧИЛ ЛИ ГО Е?...”
Един млад механик от Англия получил призив от Бога да Му служи в Китай.

Когато обявил, в завода където работел, решението си да замине за далечната страна, ръководителят му, който се нуждаел от него, го приближил и много тактично му показал едно китайско издание. “Това е езикът на китайците. Мислиш ли, че ще се справиш?”. “Някой друг научил ли го е?” – отговорил механика. “Е, да!...”. “Тогава ще го науча и аз!”...



Действително Бог удостоил младия мъж да отиде в Китай. И не само научил езика, но станал отговорник на печатницата на Мисията. Оставил зад себе си едно издание на Новия Завет на местния диалект и поне 1000 вярващи хора, които познали Христа от неговото лично служение!...
Каталог: archive -> magazine -> doc
archive -> На вниманието на: Представителите на медии Галерия “Графит” – Варна с подкрепата на мтел
doc -> Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Брой 56 на списание Божия любов в word обработи за незрящи читатели удобен за екранен четец
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Списание «божия любов» Списание за Божиите чудеса днес
doc -> Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница