Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Брой номер 54, за периода Януари-Декември 2008 година

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ!

Има една известна християнска поговорка: "Живей така, сякаш Господ Исус ще дойде за Своята Църква утре, а планирай по начин сякаш това ще се случи след 150 години!"." Светилниците ви да бъдат винаги запалени! - предупреждава ни ясно Божието слово" и добавя: " Събирайте си съкровища на небето!", " Мислете за горното, а не за земното". Без Бога всичко е суета!

Вашият Кирил Попов

Божия любов

християнско списание

Излиза от февруари 1992 г.

Издател:

Служение "Божия любов"

и "Благата вест"-Торонто

E-mail: bozhialiubov@mail.bg

Редактор: Кирил Попов

kirilos_popov@yahoo.com

Предпечат: Красимир Кънчев

Интернет: Марин Тодоров

Адрес за кореспонденция:

1220 София, ПК 87

Кирил Милчов Попов

Тел.:089/832-69-62 и 02/891-18-45

http://bozhialiubov.christian.net

Божия любов 2008 - с благословението и помощта на Foursquare Church - Canada и нейния президент пастор Barry Buzza! Благодарим им от сърце!!!

Съдържание на брой 54 (троен брой):

От Бога... преди всичко...........................3

Кака - поклонникът на Бога.....................7

Горещ за Исус........................................10

Истината за хороскопа.........................13

Страната с име Още Не........................16

Родилните мъки на планината.............18

Заради нас дойде..................................24

Вашите писма........................................26

Каквито и да са хората..........................29

Църквата мразена?! Защо?..................30

Цената на следването на Исус.............33

Опасността на успеха...........................39

Интервю за семейството......................40

Принципи, които работят......................43

Светлина в мрака..................................44

Семейство Божия любов......................46

Малкият Антонио...................................48

Духовното воюване...............................50

Мирът Съм Аз........................................52

Божие предупреждение........................53

Ал Бейкър: Освободен!.........................54

Чудото с Тони Паул...............................59

Пътнико свиден.....................................60

Блажен оня човек..................................66

Божия любов през годините.................68

Троянският кон......................................70

Тезисите на Мартин Лутер....................74

Бистри води или кал?............................79

Наистина богати....................................80

Молитва за спасение............................83

Тираж: 1200 броя

НУЖДАЕМ СЕ ОТ БОГА... ПРЕДИ ВСИЧКО !

Интервю със служителя на Евангелието пастор Том Бърк от Торонто

Кирил Попов: Канада е благословена страна, без никакво съмнение. Какво стои в основата на това?

Том Бърк: Канада е изградена върху християнската вяра. Всичките й основоположници са били посветени християни или са произлезли от много силни християнски семейства. От самото начало характерни за тях са били качества като честност, трудолюбие, грижа за собственото семейство и другите хора и, разбира се, прослава към Бога. "Добро правителство, мир и ред" - това е Канада.

Кирил Попов: И все пак са очевидни различни духовни проблеми, защото тя все пак е в света, а той лежи в дявола.

Том Бърк: През 70-те години наш министър-председател беше Трюдо, известен хуманист и, в по-голяма част от живота си, комунист. Действията на този човек поставиха начало на промяната в посока далеч от християнската вяра. Той споделяше виждането, че Господ е лошо нещо и искаше да премахне християнското влияние в страната.

Трюдо смяташе, че повечето проблеми на Канада идват от различията между протестанти и католици и, че като доведе емигранти от всички религии, езици и народи, ще размие тяхното влияние. До голяма степен той успя, но това отне много от християнските ни основи.

Кирил Попов: Какво се промени?

Том Бърк: Ако някой дойдеше в Канада през 60-те години се очакваше да уважава културата на страната, дори и да не я приема. Сега от обща християнска основа, преминахме към това всеки да е нещо различно в културно и в религиозно отношение.

Правителството плаща разноските на всеки, който реши да оспори някой закон, особено ако се позовава на хартата за правата на човека. Това направи възможно неотдавна мюсюлманин, който е от девет месеца в Канада, да подаде жалба за дискриминация във Върховния съд и почти да спре празнуването на Рождество Христово в нашата страна !

Кирил Попов: Кои са духовните сили, които се опитват да упражняват влияние върху Канада? Сред тях духът на мамона ли е?

Том Бърк: Несъмнено в Канада има материализъм, но основният проблем е страхът ни да не обидим някого. Не искаме да поставяме условия, защото, ако твърдя, че това, което правиш, е грешно, ти можеш да кажеш същото за мен. Затова, аз ти разрешавам да правиш каквото си искаш, ако и ти ми позволиш същото.

Трюдо е автор на един от най-известните цитати в канадската история: "Каквото някой прави в собствената си спалня, си е негов проблем". Бяха думи свързани с хомосексуализма, но се превърнаха в модел за поведение във всички сфери на живота и моралът на страната се смъкна до най-ниски нива.

Материализмът не е така силен, както беше преди години. Хората все повече се обръщат към духовното, но християнството се превръща в нещо като бюфет: малко хиндуизъм, малко християнство, малко от местните вярвания на индианците, малко мюсюлманство...

Днес много повече хора казват, че вярват в Бога, но само една трета от тях ходят на църква. Останалите заявяват, че нямат нужда от това, което е белег за огромен проблем. Сатана е заслепил очите на хората. Те вече не знаят, че има един Път, една Истина и един Живот. Приемат всичко, което им се поднесе, за добро и считат всички религии за еднакви.

Кирил Попов: Статистически данни сочат, че почти половината от българските семейства в САЩ и Канада се разпадат. Свободният свят ли позволява проявата на склонности, подтискани в родината или причината е друга?

Том Бърк: Главната причина за сривовете в браковете на много емигранти в Северна Америка е, че хората наблягат повече на работата, отколкото на семейството си. Освен това, в други страни жената се грижи само за дома си, докато в Америка тя върши домакинската работа, но същевременно работи навън.

Често съпругът и съпругата преследват различни кариери и се отдалечават един от друг. А при отсъствието на техните майки, бащи, роднини и близки приятели, липсва примера и възпитанието за авторитета на брачната институция. Почти няма кой да ги увещава да пазят своето семейство.

Трюдо въведе понятието "развод без вина". Всеки мъж може да напусне жена си, без да бъде виновен. По-рано, ако кажеше, че я напуска, поради изневяра или друг проблем, трябваше да докаже твърденията си в съда. Сега няма нужда от доказателства. Подписваш документ, чакаш една година и си разведен... По-лесно е да се разведеш,отколкото да се ожениш! Егоистично настроен, човек прави това, което счита за правилно в собствените си очи, след като за него Библията не е авторитет.

Кирил Попов: Какъв беше твоят личен път към Бога и кой е твоят копнеж днес?

Том Бърк: Израснах в много трудно семейство. И двамата ми родители бяха алкохолици. Майка ми беше изключително агресивна. Сам се грижех за себе си. Не познавах безопасността на семейството. Църквата се превърна в мое семейство. Вярващите ме обикнаха. Там познах Бога и почувствах Неговата бащинска любов.

Мислех, че Бог е груб, като моя земен баща, но до днес си спомням мига, когато разбрах, че Исус е умрял на кръста за мен. Избухнах в плач не за греховете, които бях извършил, но поради великото откровение, че Бог ме обича!

Копнея да докосна с Божието Слово хората, които имат наранени души и не разбират, че Господ ги обича и че са специални за Него.

Еднакъв е темпът на намаляване броя на истинските християни и на увеличаване на броя на самоубийствата в Канада.

Когато някой не знае кой е Бог и не вярва, че има живот след смъртта, за дявола е много лесно да го мами с твърдението, че той няма никаква собствена стойност. Но, ако човек знае, че е обичан от Бога и Той ще му помогне във всяка ситуация, би могъл да преодолее всичко.

Кирил Попов: Грижите и охолството ли са направили сърцата дори на християни апатични и безразлични към Бога?

Том Бърк: В нашата страна има неправилно разбиране по отношение на вярата. Счита се, че тя е нещо лично, поради което не искаме да я налагаме на другите хора. Затова не търсим неспасени, за да ги доведем при Исус.

Канадците отхвърлят идеята, че една религия е по-добра от друга. Ако изразиш становище, че Исус е единственият път за спасение, ще бъдеш счетен за невеж, нагъл и арогантен. В училищата и университетите е разпространена хуманистичната гледна точка.

Канада е благословена, поради християнските си корени, но колкото повече се отдалечава от Бога, толкова повече проблеми ще има.

Кирил Попов: Във времето на хладкото християнство на Лаодикия ли живеем?

Том Бърк: Животът на много християни е погълнат от странични занимания. Някои от тях не познават Библията и, също като хората от света, смятат, че всяка религия е добра. Липсва истинската вяра. Нямат в сърцата си горещото желание да свидетелстват за Исус. Ежедневието им включва само хранене, спане, работа и забавления. Не считат за важно да отделят време за Бога и да Му служат.

Ако човек не вярва, че има само един път до рая; ако вярва, че добрият индус, мюсюлманин или евреин ще отиде в рая, без да се покае пред Бога за греховете си, и без да приеме Исус Христос за свой личен Спасител, тогава отпада нуждата да въвежда някого в своята вяра.

Дори сред евангелските вярващи има хора, които приемат, че има много пътища до рая. Причината за този абсурд е, че проповедниците не предават правилното послание. През последните двадесет години се опитахме да направим църквата удобно място, за да се чувстват хората комфортно в нея. Това беше по-важно, отколкото наблягането на здравото Божие учение.

Много пастори приемат служението си не като призвание да прогласяват Божието Слово, а като професия. Те смятат, че, ако проповядват за истинската вяра, за жертвата и кръвта на Христос, за греха и единствения път за спасение, хората няма да идват в техните църкви, но, ако говорят приятни неща, ще има посещаемост. Проблемът е, че хубавите послания не променят хората. Само Святият Дух може да го направи.

Ако си в църквата от години, а не си слушал послание за кръвта на Христос, няма как да го знаеш и да водиш други към спасение. Поучението формира убежденията на хората.

Някои отиват в църковната сграда, защото повече искат да общуват с други хора, отколкото с Господа, но вярата идва от слушане на Божието Слово. Само това, което правиш от послушание към Бога, ще те промени.

Кирил Попов: Живеем в Последното време. Какво би споделил за него?

Том Бърк: В Библията на много места пише, че Исус ще се завърне. Посочени са и отличителните белези, когато наближи това да се случи. Естествено, тя не ни открива деня и часа, но Исус казва, че ако разпознаваме сезоните, ще знаем кога ще се завърне Той.

Един от основните белези е, че Израел отново стана държава. Живеем във време, когато този факт се приема за нещо съвсем нормално, но забравяме, че от 33-та година преди Христа до 1947 година не е имало държава Израел.

Библията съдържа предупреждения за силно увеличаване на броя на земетресенията и за големи промени във времето в последните дни. Изпълнението ние вече виждаме с очите си. Телевизиите в Америка непрекъснато излъчват репортажи за пораженията от бури, наводнения, пожари и всякакви стихии.

Учените обясняват, че причината за земетресенията е това, че повечето големи градове са построени на неподходящи места. Учените само изтъкват причините за това, което е било записано в Библията още преди две хиляди години...

Божието Слово споменава за много болести. При все това, до преди петнадесет години се смяташе, че повечето болести, победени от медицината, ще изчезнат. Фактите сочат обратното - днес са налице много нови болести, сред които и неизцелими.

Хората масово живеят в страх. Дори медицински сестри са ми споделяли, че биха се страхували да постъпят в болница при болест. Моята майка оцеля след три много сложни операции, включително от неуспешна трансплантация на орган. После обаче почина от вирус, с който се зарази в болницата.

Една от причините вярващите да не свидетелстват за Исус е и това, че те не вярват в Неговото завръщане. А ние трябва да се насърчаваме един друг, колкото повече наближава Господният ден.

Кирил Попов: С какво би искал да се обърнеш към читателите на сп."Божия любов"?

Том Бърк: Независимо от коя държава сме, можем да си помагаме с молитви.

Всяка страна в света има своите добри и лоши страни. Има хора, живеещи в икономически бедни страни. Те нямат пари, но имат нещо много по-ценно - Божия огън в сърцата си! Поради житейските трудности и невъзможността да разчитат на помощ от държавата, те са се научили да уповават на Бога и многократно са виждали мощната Му намеса, с изцеления от всякакви болести.

Благословенията, които имаме в нашата страна, са поради молитвите на нашите родители и прародители. Те вече се изчерпват. Нуждаем се от хора, които да се молят за нас, защото преди всичко ние се нуждаем от Бога.

Канадският паспорт е най-търсеният в света. Господ ни е дал привилегията да можем да пътуваме до почти всички кътчета на Земята. Моля се Господ да изпрати съживление на нашата нация и ние да Го пренесем до всички народи по света.

Независимо дали сме в Канада, България или Китай нека, чрез всекидневно общение да развиваме връзката си с Бога и да вървим във вяра, където и да сме.

Знайте, скъпи българи, че Господ иска да извърши нещо велико чрез вашата страна, вашата църква и чрез всеки от вас лично.

ФУТБОЛИСТЪТ КАКА - ПОКЛОННИКЪТ НА БОГА

Рикардо Изексон дош Сантош Лейте, познат на футболния свят с името КАКА, е роден в заможно бразилско семейство, на 22 април 1982 година. Той е най-добрият футболист в света, но това, което най-много го отличава, освен блестящите спортни качества, е откритото му поклонение и прослава към Живия Бог.

Всеки свой гол Кака празнува с вдигнати към Небето ръце, сочейки с пръсти към Бога, от Когото идва всяко благословение.

На финала за суперкупата, проведен в Япония и спечелен с 4:2, Кака отбелязва гол, съблича футболната си фланелка и пада на колене. На тениската под фланелката целият стадион и милионите зрители по света прочитат думите на посвещение (на снимката):

"Аз принадлежа на Исус"

Впоследствие халфът подарил същата фланелка на президента на Бразилия Луиш да Силва. В други случаи Кака отправил към зрителите послания като "Бог е верен" и "Исус те обича", написани върху спортната му фланелка на много езици.

Други футболисти-християни също прославят Бога на терена. Световната федерация по футбол решава да забрани подобни "прояви" по футболните терени, но не може да ги спре! Ясно е, че забраната е вдъхновена от низше и цели да възпрепятства откритото прославяне на Божието Име, на Когото принадлежи цялата слава, поклон и величие, сега и завинаги.

Обяснението за забраната е да не бъдат засегнати поклонниците на други религии. Незабелязван остава обаче фактът, че на никого от тях и през ум не е хрумвало да прослави своя "бог", по простата причина, че той не е променил живота им и не е направил нищо за тях! Нито пък би могъл, разбира се.

Кака започва да играе футбол в Сао Пауло на 7-годишна възраст.

Играта му харесва, но той не е обсебен от футбола. Едва петнадесетгодишен решава, че това ще е бъдещата му професия.

През 2000 година Кака скача в басейн, удря главата си в дъното и счупва прешлени на гръбначния си стълб...

Съществува реална опасност да остане парализиран за цял живот, но по забележителен начин Кака напълно се възстановява и изповядва: "Господ ме спаси! Аз съм винаги в ръцете на Бога!". В същия ден Кака решава да се посвети на своя Създател.

Кака играе футбол с удоволствие, без напрежение, леко и елегантно. Когато спринтира с топката е неуловим. Преминава с голяма скорост край защитниците на противниковия отбор и често бележи голове. Зрителите му се възхищават, скандират неговото име, а той насочва вниманието им към Бога.

През 2007 година Кака спечелва почти всички най-високи футболни отличия, сред които е и признанието за най-добър футболист в света. Въпреки това Кака не се главозамайва и винаги уповава на Бога. Той споделя:

- Наистина много исках да спечеля "Златната топка", което е голяма чест за мен. Беше една изключителна година. Благодаря на Бога за най-голямата индивидуална награда за един футболист. Благодаря на моята съпруга и на всички, които дадоха своя дял за спечелването на това високо отличие.

По време на Новогодишната служба в Бразилия, на която присъстват пет хиляди души, Кака оставя трофея си в своята църква.

"Така хората ще могат да го видят", казва футболистът-поклонник на Бога.

Кака става семеен през декември 2005 година, когато се жени за 18-годишната Каролина. И двамата сключват брак девствени. Кака се радва, че е запазил себе си чист пред Бога и Му е благодарен.

Във връзка с това световната преса го иронизира, но е много по-лесно да вървиш надолу по широкия път, водещ към погубление, отколкото по стръмната тясна пътека, извиваща се нагоре към Божието свято Царство.

Младите, които се познават от деца, никога не са крили желанието си да създадат голямо и щастливо семейство.

Сватбената церемония се извършва в Евангелската църква "Новорождение в Христа" в град Сао Пауло. Първото им дете Лука Селико Лейте се ражда на 10 юни 2008 година.

За учудване на спортната общественост Кака заявява, че няма да стане треньор или мениджър след края на състезателната си кариера. Футболистът споделил, че дава десятък от заплатата си на Бога и добавил:

"С удоволствие бих станал евангелски пастор. За тази цел трябва да следвам теология и да задълбоча познанията си по Библията. Не е просто нещо да поднасяш на днешното общество понятия и представи, които са писани преди хиляди години. Задачата на един добър пастор, обаче, е да предава учението на Библията".

Мечтата на Кака да стане пастор не е никак нереалистична. Любовта му към Бога идва от младежките години, когато, като библейския Тимотей, слуша у дома си за Исус.

"Моето бъдеще е в ръцете на Господа. Баща ми казваше, че талантът ми да играя футбол е дар от Бога. Винаги съм Му бил благодарен и съм изпитвал наслада от играта."

Кака е член на организацията "Атлети за Христа", разпространяваща благовестието сред спортистите по света. Любимата му музика е госпъл, а любимата книга - Библията.

Отделя сериозно внимание на благотворителността и е най-младият посланик на Обединените нации в борбата срещу глада, където също е известен с привързаността си към Господа.

Кака отговаря на няколко въпроса на българската спортна преса:

- Защо връзката ви с Господа е толкова силна?

- Господ е този, който ни дава всичко. Той ме е дарил с таланта да играя. Лесно е да имам силна връзка с Господа.

- Коя е силата, която Ви води в трудните моменти?

- Моята сила идва от Господа. Старая се да не похабявам таланта, с който ме е дарил.

-Как поддържате вярата си?

- Като се моля. Опитвам се винаги да бъда чувствителен човек, син, брат и баща.

Зе Роберто, Лусио и Кака, новородените християни в бразилския национален отбор по футбол, се молят преди всеки мач.

На финала за Купата на конфедерациите, когато Бразилия убедително побеждава основния си съперник Аржентина с 4:1, те събрали съотборниците си в кръг, за да благодарят на Господа.

За Кака християнството се основава на личната връзка с Исус Христос. Стреми се да живее чист живот и страни от греха. Усърдно се опитва да привлича нови хора към Бога.

Един чудесен пример за подражание!

Кирил Попов

Горещ... за Исус

Зная делата ти, че не си студен, нито горещ.

О, да беше ти студен или горещ... (Откровение 3:14)

п-р Йозеф Кравиец - Дюселдорф

Има една не съвсем забележима, но много важна духовна истина - ако човек е горещ за Исус, той е горещ и за Църквата, защото е частица от нея.

Думите от библейския стих, в началото на моето послание, били адресирани от Исус до вярващи хора и касаят и нас днес.

От Исус нищо не може да бъде укрито! Както виждаше всекидневния живот на вярващите в Лаодикия, техните мисли, думи и постъпки, така вижда и нас днес. Затова искреният ни стремеж трябва да бъде животът ни да се харесва преди всичко на Бога.

Студеният човек е невярващият, но има надежда, че като слуша Божието Слово, той може да повярва и да се превърне в горещ.

Божията воля е всеки мъж и всяка жена от Неговия народ да има горещо сърце.

Горещ ставам, когато отделям време за молитва и общувам с моя Господ. Тогава ставам способен да чувам Неговия глас и Той ми дава сили.

Горещият християнин е активно ангажиран в Божието дело, послушен е на Бога и е силен в Духа. Всичко в него гори за Христос, понеже е пълен със Святия Дух.

Хладкият християнин се намира в незавидно положение и е много неудобен за Исус. Той е колеблив, раздвоен в мислите си и безразличен. Слуша Словото на Бога, но не откликва, не се развива, почти е умрял духовно... Ходи на църква, пее песни за Бога, но сърцето му е далеч от Него.

Думите на Исус всяват изключителен респект: "Не искам такива християни!"

Вълните на трудностите в живота са много. Понякога нахлуват неочаквано или са толкова многочислени, че хората не успяват да реагират.

Когато проливният дъжд от трудни ситуации се излее в живота на хладкия християнин, духовният му дом се разклаща и срутва. Понеже е бил безразличен към Божието Слово, той просто няма силата да се отбранява.

Църквата в Лаодикия е била чудесно организирана. В нея имало много заможни хора. Но ето я първата негативна склонност - човек, имащ малко повече материални блага от другите хора, има нагласата да гледа на християнството само от практична гледна точка.

Ето ви един житейски пример: В нашата църква има един човек, който притежава фирма. Когато повярва в Бога, беше горещ, радваше се и фирмата му преуспяваше. Помня мига, когато, кръстен със Светия Дух, той падна на колене и започна да изрича първите си думи на небесен език. Беше горещ християнин, но няколко години по-късно се превърна в безразличен човек. Забогатя, нищо материално не му липсваше и това му повлия. Гледам го и ми е жал за него. Виждам как духовно замира. Възлюбени, не допускайте това да се случи и с вас! Ако си решил да вървиш с Исус, посвети Му се напълно! Можеш бързо да паднеш, ако спреш да се развиваш духовно.

Когато чета Божието Слово, То ме утвърждава във вярата и когато дойдат ветровете, бурите и ураганите, ще устоя срещу тях.

Бог е верен и когато сме в общение с Него, Той ни предупреждава дори за бъдещи опасности.

Веднъж бях на християнска конференция и един от служителите пророкува: "Тук присъства пастор, в чиято църква ще дойде змия. Тя ще хапе хората и ще се устреми към амвона. И въпреки това твоят поглед, пасторе, не може да бъде насочен на друго място, освен към Исус!". Със сърцето си разбрах, че тези думи бяха адресирани към мен.

И ето, след известно време в църквата ни дойде образован мъж, заедно със своята жена. Веднага ми каза: "Аз съм пророк и мога много да ти помогна в тази църква".

Отговорих прямо: "Много се радвам, че си пророк, но имам обичай първо да наблюдавам живота на пророка, преди той да може да служи".

Непознатият остана много недоволен от тези думи. Погледнах го в очите и ми направи впечатление, че бяха замъглени.