Въпроси, свързани с филма „Loverboy”. Коментари от страна на учениците относно сюжета и най-силно впечатлилите ги сцени от филма. Посочване на причините за попадане в ситуация на «трафик на хора». Последици за жертвата на трафик на хора.
Основните етапи при механизмът за въвличане в трафик на хора „Loverboy”:
Стъпка 1: Срещата - бар, кафене, клуб, гара, интернет и др.;
Стъпка 2: Впечетление - хубаво бижу, парфюм, скъп телефон, дрехи и др.;
Стъпка 3: Начало на връзката - обич, само двамата навсякъде, преставате да говорите с родителите си или познати, които не го харесват;
Стъпка 4: Заедно - искате да бъдете с него денонощно, напускате дома си;
Стъпка 5: Въвличане в проституция - казва, че дължи пари, иска да нарушите принципите си;
Стъпка 6: Скланяне към проституция - той няма повече пари, чувствате се, че той е направил твърде много за вас и вие трябва да му се отплатите;
Стъпка 7: Проституция.
Причини за попадане в ситуация на трафик на хора:
-
Социокултурни - ниска грамотност и следователно малки възможности за работа, патриархален тип семейство, дискриминация, влияние на масовата култура и др.;
-
Икономически - те са основата на трафика на хора - бедност и особено феминизиране на бедността, невъзможност да се намери добре платена работа и т.н.;
-
Политически - извън въоръжените конфликти, след които неизбежно идва бежанската вълна, особен политически фактор е невъзможността на държавата да създава и прилага законодателството срещу трафика на хора, корупция и други фактори, благоприятстващи развитието на организираната престъпност и др.
Последици за жертвата:
В резултат на претърпяното насилие най-често последствията са свързани с психологически проблеми – страх, нежелание за общуване и депресии. Не на последно място са и последващите здравословни проблеми.
Престъплението „трафик на хора“ е правно регламентирано в Раздел IX , чл. 159а - 159г НК. Субект е всяко наказателноотговорно лице.
Пострадал може да бъде и едно отделно лице, но обикновено са засегнати повече лица. Изпълнителното деяние по чл. 159а НК, има четири форми: набиране, транспортиране, укриване и приемане на лица - поотделно или в група. Деянието по чл. 159а НК остава престъпление независимо и дори въпреки евентуалното им съгласие. Престъплението по чл. 159а НК е на просто извършване и е за настъпил престъпен резултат. От субективна страна това престъпление се извършва с пряк умисъл. За него е предвидена и специална цел: използване на пострадалите за развратни действия, ползването им за принудителен труд, отнемане на телесни органи от тях или държане на пострадалите в принудително подчинение.
Има посочени шест квалифицирани случая на трафика на хора по чл. 159а, ал. 2 НК.
Когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;
2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;
4. чрез използване състояние на зависимост;
5. чрез злоупотреба с власт;
6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги;
7. от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му,
наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
Първи е случаят по т. 1, където пострадалият е ненавършил 18 години, т. е. дете; ако пострадалите са повече, достатъчно е само един от тях да бъде дете.
Вторият квалифициран случай е по т. 2. Тук пострадалият се принуждава или заблуждава („измамен"); ако пострадалите са повече, достатъчно е пак само един от тях да бъде принуден или заблуден. В първата хипотеза, на принуждаването, е налице съставно престъпление (принуда по чл. 143 НК, с която се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав), а във втората, на заблуждаването - нетипично двуактно (лъгане, което само по себе си е несъставомерно, като с него обаче се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав).
Третият квалифициран случай на трафика на хора е по т. 3. Както и по предходната т. 2, така и в настоящия случай е налице съставно престъпление. Тук обаче улесняващата съставка се квалифицира не по чл. 143 НК, а по чл. 142-142а НК - като отвличане и (или) противозакон но лишаване от свобода.
Четвъртият квалифициран случай, по т. 4 е налице, когато трафикът на хора се улеснява чрез използване на състояние на зависимост. Тук, както и по т. 2, престъплението е нетипично двуактно. Неговото изпълнително деяние включва следните два разнородни акта: използване на зависимост, което само по себе си е поначало несъставомерно, като с него обаче се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав.
Петият квалифициран случай е по т. 5. Той е налице, когато трафикът на хора се улеснява чрез злоупотреба с власт. Вижда се, че както по т. 2, предл. I, така и тук престъплението е просто съставно, но и улесняващата съставомерна съставка е пак принуда, с тази единствена особеност, че способът за нейното извършване е злоупотребата с власт. Така за улеснаващата съставка по т. 2, предл. I, остават другите два способа по чл. 143 НК - употребата на сила или употребата на заплашване.
И шестият квалифициран случай на трафика на хора е по т. 6 - чрез обещаване, даване или получаване на облаги. Тук, както и по т. 2, предл. II и т. 4, престъплението е нетипично двуактно. Неговото изпълнително деяние също включва следните два разнородни акта: някакво подготвяно или извършено разплащане от или на дееца, което само по себе си е поначало несъставомерно, като с него обаче се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав.
Престъплението по чл. 159 б НК е свързано с трансграничния трафик на хора. Това престъпление е нетипично двуактно. Изпълнителното му деяние включва два разнородни акта - улесняващ, който и сам по себе си е престъпен, и улеснен, които взет изолирано от първия, поначало не съставлява престъпление. Първият, улесняващият акт, предвиден алтернативно - набирането, транспортирането, укриването или приемането на множество лица, съставлява като предходния чл. 159а НК. Що се отнася до втория, улеснения акт - превеждане на същите лица през границата на страната, той напомня „контрабандата на хора" по чл. 280 НК. За разлика от нея обаче за извършването на обсъждания втори акт няма изискване (чл. 159б НК) хората да бъдат превеждани през границата „без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, не през определените за това места". Достатъчно е, за значителното завишаване на обществената опасност на деянието и налагане на по-тежкото наказание по чл. 159б НК, пострадалите просто да бъдат изведени зад граница, където е много по-трудно те да получат помощ от държавата. Следователно няма значение дали по време на самото им прехвърляне е, бил нарушен граничния режим. Стигне ли се обаче дотам, до тяхното прехвърляне зад граница „без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, не през определените за това места", ще се осъществи и състава на престъплението „контрабандата на хора" по чл. 280 НК.
Затова ако пострадалите по чл. 159 б НК бъдат преведени през границата незаконно, няма пречка да се получи идеална съвкупност между двете престъпления - по чл. 159 б и по чл. 280 НК.
Престъплението по чл. 159 б НК е резултатно - за него има предвиден престъпен резултат. Той настъпва в момента, когато пострадалият или най-често пострадалите се озоват от другата страна на българската държавна граница, през която са били приведени. От субективна страна това престъпление се извършва с пряк умисъл. За него е предвидена и специална цел. Тя е същата като за предходното престъпление.
Същите впрочем са и неговите квалифицирани случаи (чл. 159б, ал. 2 НК). Когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;
2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;
4. чрез използване състояние на зависимост;
5. чрез злоупотреба с власт;
6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги;
7.от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му,
наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.
Престъплението по чл. 159в НК е свързано с използването на лице, пострадало от трафик на хора за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или държане в принудително подчинение независимо от съгласието му, за което се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
И двете престъпления - по чл. 159а и чл. 159б НК, са типични форми за извличане на печалби от организираната престъпност. С оглед на това чл. 159 г НК предвижда по-тежко наказание, освен при опасен рецидив (чл. 29 НК), и в случаите, когато трафикът на хора по чл. 159а - 159в НК е извършено„по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група" се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
Престъплението “Трафик на хора” представлява един сложен процес, преминаващ през няколко фази: “набиране, транспортиране, укриване и последваща експлоатация на жертвата. Много често отделните изпълнителни деяния се осъществяват от различни лица. В тази връзка е налице съучастие във формата на съизвършителство само при наличие на общ умисъл. Общ умисъл за съучастие има, когато всеки съучастник е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другите съучастници, съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал или се е съгласил с извършването на престъплението, или с настъпване на неговите престъпни последици. В конкретния случай има участие в изпълнителното деяние на престъплението, което е достатъчно, като няма значение, че то е изразено алтернативно. Следователно съгласно чл. 21 (1) НК „всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.“
Важно е да се отбележи, че жертвите на трафик на хора се позлват със статут на специална закрила. Те няма да носят и наказателна отговорност при извършване на престъпление по време на експлоатацията им. Непълнолетните лица могат да бъдат въвлечени в престъплението като извършители, най-често в началния етап като примамват жертвите, както и голяма част от тях могат да се превърнат в такива.
|