Транспортната мрежа в община каспичан област шуменска

Курсова работа

СЛАВКО ЙОРДАНОВ ТОДОРОВ

1. 
   Проф.д-р Дончев Дончо; География на България;Изд”Сиела” ; 2005 г.
   
2. 
   Доц. к. и. н. Стефан Хрелов Урбанистика и териториално устройство; ИУ Варна; 1999 г.
   
3. 
   Иванова Дора и др.; Каспичан в областта и региона; Издателска къща “Кронос” 2001 г.
   
4. 
   Интернет.
   

Община Каспичан се намира в югоизточната част на Шуменска област. Граничи с общините: Шумен, Нови пазар и Провадия. Включва в състава си девет селища: гр. Каспичан, гр.Плиска, с.Каспичан, с.Могила, с.Върбяне, с.Златна нива, с.Кюлевча, с.Марково и с.Косово. Град Каспичан отстои на 18 км от Шумен, на 71 км от Варна, на 120 км. От Русе, на 6 км. От Нови пазар. Принадлежи към Североизточен приморски район.

Транспортът като отрасъл на икономиката, има редица специфични особености, които го отличават от другите стопански отрасли. Чрез него се осъществяват икономическите връзки между промишлеността, селското стопанство, строителството, търговията и туризма, както и между различните географски райони и населените места. Той трябва да отговаря на динамиката на структуроопределящите фактори и на произтичащата от тяхната териториална характеристика подвижност на населението. Във връзка с това всяка разработена схема за организация на транспорта трябва да осигурява възможности за рационално разполагане и развитие на производството, за удовлетворяване потребностите на стопанството и населението от товарни и пътнически превози при оптимално разпределение на превозите между различните видове транспорт.

Всичко това изисква задълбочено и всестранно проучване на транспорта с оглед на рационалното му развитие чрез обосновано насочване на инвестициите и установяване на оптимални пропорции както между видовете транспорт, така и между транспорта като цяло и останалите отрасли на икономиката.

След Втората световна война в региона започва разширяване на транспортната мрежа и модернизация на транспортните съоръжения с оглед тя да отговори на нарасналите нужди на материалното производство и превозването на населението от едно място на друго.

Транспортната мрежа в Община Каспичан представлява сложна структура и обвързаност на автомобилен транспорт, жп транспорт и тръбопроводен транспорт. От нейната структура отсъства водния и въздушния транспорт. Отнесена към транспортната мрежа на област Шумен заема важно място с наличието на автомагистрала “Хемус” и важен жп възел. Каспичан е малка община с добре развита транспортна инфраструктура. Отчитайки и факта, че в Североизточен приморски район са развити почти всички видове транспорт ( железопътен, автомобилен, въздушен, морски и тръбопроводен), можем категорично да направим извода , че Община Каспичан заема едно доста добро стратегическо место. Въпреки, че не разполага с въздушен и морски транспорт, тя може да се възползва и от тези видове транспорт, тъй като те отстоят само на около 70 км растояние. Североизточният приморски район по гъстота на жп линии е на едно от първите места в страната, за което не малък дял има и гара Каспичан. На 1000 кв.км площ в района се падат 346 км пътища. И тук делът на Каспичан е от значение в общия дял на пътищата в областта и района.

Транспортът има три основни съставки: пътища, транспортни средства и обекти (стоки и хора) за превозване.

Въпросът за транспортът и урбанистиката, за транспортното планиране на града е един от най-важните в настоящото развитие на Община Каспичан. Развитието на един град и една община може да се разгледа в два основни аспекта:

• 
  Градоустройствен – който съдържа връзката между структурните изменения в селищата и необходимостта от транспорт. Включени са въпросите за състоянието и перспективните форми за обитаване, зонирането и площоразпределението на територията съобразно социално-демографската структура и начина на живот и тяхното взаимно обвързване с потребностите и избора на транспорт, с устройството на пешеходното движение и с паркирането.
  
• 
  Транспортен, който съдържа техническото усъвършенстване и развитие на нови видове транспорт във връзка с научно-техническия прогрес и енергийните проблеми, тъй като това от своя страна влияе върху формирането на нови градоустройствени концепции.
  

Транспортното планиране е основен инструмент на транспортната политика. Върху градското движение и потребността от транспорт влияят няколко основни фактора:

• 
  Големината на града изразена в численост, плътност и подвижност на населението. В гр.Каспичан живият 4 хиляди жители, а в Община Каспичан – 10 хиляди. Град Каспичан според транспортната класификация на градовете попада в шеста група градове – малки, под 50 хиляди жители и единственият градски транспорт, който би могъл в бъдеще да се използва е автобусният. В момента в селището няма градски транспорт. Градът е малък и растоянията за преодоляване също са малки. За 30 мин. Целият град би могъл да бъде обходен пеша.
  
• 
  Друг съществен фактор, който влияе върху градското движение и потребността от транспорт, е степента на моторизация. Тя изразява количественото насищане с моторни превозни средства и се измерва с показателя брой моторни превозни средства на човек. При определяне на моторизацията се изключват масовите превозни средства (автобусите), товарните коли, леките коли (на държавни, общински и обществени организации), както и таскиметровите коли. Освен леките коли в общия брой на моторните превозни средства, определящи степента на моторизация, се включват и мотоциклетите.
  

През Каспичан минават автобуси пътуващи по автобусни линии Шумен-Варна; Шумен-Добрич; Шумен-Нови пазар.

В града и общината също така се развива и таксиметровия транспорт за пътуване на малки растояния и преди всичко до съседния град Нови пазар, който отстои на 6 км и до областния гр.Шумен, който отстои на 18 км. Всеизвестно е, че таксиметровия транспорт за пътници в областния гр. Шумен е един от най-евтините и най-добре уредени транспорти в сравнение с другите градове в България.

Каспичан е важен жп възел, което е много добре за общината и града. В гара Каспичан се осъществяват връзки по две главни жп линии в страната: Русе-Варна и София-Варна. Железопътният транспорт е добре развит. В региона има благоприятни природно-географски условия за развитието му. Развитието на железопътния транспорт преминава през няколко етапа. Първата ж.п. линия в страната, построена от Барон Хирш е открита малко преди Освобождението – през 1866 г. Тя е свързвала градовете Русе - Каспичан - Варна. Строежът и е бил извършен с оглед интересите на западноевропейските страни. След Освобождението започва вторият етап в развитието на ж.п. транспорта. През този етап се изгражда и една от основните ж.п. магистрали в страната, а именно София-Горна Оряховица – Каспичан –Варна (1899). През третият етап, след Втората световна война, железопътната мрежа се доизгражда до днешния си вид. В последно време не се изграждат нови жп линии, а се реконструират и модернизират вече съществуващите. Линиите се удвояват и електрифицират, използва се по-ефективна електрическа и дизелова тяга. ЖП линиите които преминават през възел Каспичан са електрифицирани. По тези две жп линии минаващи през гара Каспичан се превозват предимно селскостопански произведения, машини, метали, горива, соди и др. В обхвата на жп възел Каспичан влизат две главни направления на неговата дейност – товарна и пътническа.

• 
  Товарната дейност включва следните въпроси: движение на товарите, т.е. товароизлъчващи и товаропоглъщащи центрове ( в близост има големи промишлени предприятия за керамика и стъкло – “Рока България” АД и “Ново стъкло” АД, селскостопански кооперации, строителни фирми, кариерни стопанства, търговски предприятия, дърводобивни и дървопреработвателни предприятия и др.); райони на обслужване, обем и структура на товарооборота по направления; мястото на жп транспорта в общия товарооборот на територията на общината; размер и направления на транзитния товарооборот по жп участъци, гари и др.
  
• 
  Пътническата дейност обхваща следните въпроси: обем на пътникооборота, пътникопотоците, транзитните пътникопотоци..
  

• 
  превозени товари ( в тона) и превозени пътници (в брой);
  
• 
  товарооборот ( в тон/км) и пътникооборот ( в пътник/км );
  
• 
  средно растояние на превозените товарпи в км;
  
• 
  експлоатационна дължина в км;
  
• 
  гъстота на пътническите превози ( в пътник/км на 1 км експлоатационна дължина);
  
• 
  дължина на електрифицираните жп линии в км;
  
• 
  процентно разпределение на товари и пътници па жп линиите;
  
• 
  извършени превози по месеци в годината;
  
• 
  себестойност на превозите на товари и пътници;
  
• 
  зает персонал (общо и по видове дейност) и др.
  

Има още какво да се желае за усъвършенстване на транспортната мрежа на гр.Каспичан и общината, а също и на областта и района към които принадлежи. Работи се за създаване на проекти за подобряване на транспортната инфраструктура. Целта е добри връзки между съставните 9 селища на общината, асфалтирани пътища и бързо придвижване. Гр.Каспичан и общината имат добри природни и исторически дадености и при изгражданвето и поддържането на добра транспортна мрежа биха били притегателен център за много туристи, а и не само за туристи а и за постоянни жители, които ще живеят и почиват на тишина, а в същото време ще бъдат толкова близо до големия град.