Trapa natans, като част от възстновяване на природно местообитание 3150 естествени еутрофни езера с растителност от типа

1. Предмет на програмата

Дяволският орех (Trapa natans) е изчезнал макрофит в Персинските блата, въпреки, че по литературни данни (Кочев, Цолова 1984 и др.), където е образувал големи съобщества и в трите блата. След негативните промени във водния режим на Персинските блата, започнало с изграждането на дига по целия остров през 1970 г., повечето от типичните макрофити (вкл. и джулюнът) бързо намаляват и дори в следващите около 15-20 години напълно изчезват. Това променя и характеристиките на основното местообитание, което представляват блатата на острова (Песчинско блато, Мъртво блато и Дульова бара-Старото блато): 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition и което е ключов обект на опазване на резерватите Персински блата, Природния парк Персина и защитената зона BG0000396 Персина.

До 2006 г. значителни популация от дяволски орех се срещаше в централния отводнителен канал на Беленската низина в м. „Шувеня”, западно от гр. Белене (Tzonev 2004), както и до брега на р. Дунав, в затон в м. „Йоза”. През 2010 г. тази популация не беше потвърдена, както и друга близка и многобройна популация в старо корито на р. Искър, при с. Брегаре, община Долна Митрополия.

През периода 2002-2007 г. на територията на природния парк беше реализиран проект за възстановяване на естествения режим на островните блата: проекта “Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването” GEF TF 050706. През 2008-2009 г. водният режим на блатата беше възстановен, като това доведе и до частично възстановяване на природно местообитание 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition. Това възстановяване не може да бъде пълно, без появата на типичните макрофити-хидрофити, като дяволския орех. Разпространението на водните растения е най-често зоохорно и при възстановения воден режим може да се очаква и естествено възстановяване на някои от тези видове в Персинските блата. Предвид обаче на бавните естествени сукцесии и предвид на наличието на регулирано и контролирано постъпване и изпускане на Дунавските води в блатата, което допълнително ще ограничи и забави този процес, възстановяването може да бъде подпомогнато, чрез внасяне на макрофити от други територии по р. Дунав, където те се срещат. Трябва да се има предвид, че дяволският орех се размножава много бързо и може да причини проблеми, свързвани със засенчване, изчерпване на кислорода и др.

2. Цели на програмата

Възстановяване на изчезналата популация на вида в Персинските блата. Подпомагане на възстановяването на местообитание 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition. (предмет на опазване в защитената зона), чрез създаване на жизнеспособни популации на вида дяволски орех (типичен за хабитата) в подходящи местообитания в блатата.

3. Описание на биологичните особености на вида

Плаващо многогодишно, рядко едногодишно, растение със слаборазвит главен и множество адвентивни корени. Листата подводни, перести или нишковиди и надводни – събрани в розетка, на листни дръжки издути от въздухоносна тъкан, неправилно ромбовидни до заоблени. Цветовете на дръжки, излизащи от пазвите на листата. Венчето 4-делно, венчелистчетата бели или жълтеникавобели. Плодът едносеменна, рядко двусеменна костилка, с роговидни шиловидно източени израстъци и изгниващ под водата месест околоплодник. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена. Само 10% от тях не се развиват. Може да се размножава и вегетативно.

4. Описание на екологичните изисквания на вида

Обитава блата, разливи на реки със сладка и полусолена вода. В миналото е образувал плътни популации (Свищовската Балта, Беленското и Козлодуйските блата). Сега много от старите находища са дренирани и не съществуват. Среща се единично или на малки групи и в отводнителни канали и рибовъдни стопанства, основно край р. Дунав – Белене, Калимок-Бръшлен, Мечка, старото корито на р. Искър при с. Брегаре.

В България се среща и в изолирани находища по Черноморско крайбрежие, Предбалкан, Стара планина (Изт.), Родопи (Изт.), Тракийска низина; от 0 до 400 m н. в.

6. Данни за географските фактори в района на въвеждането на неместния вид

Климатът в района на въвеждане на вида е типичен континентален с горещо лято и студена зима. Районът е подходящ за реаклиматизация на вида.

7. Данни за заплахи и лимитиращи фактори за разпространението на вида и за очакваното въздействие върху местни видове

Заплахите за вида създава основно силното вариране на водното ниво на блатата и пълно, макар и временно пресушаване на водоемите. Растението има специфична и недобре проучена популационна динамика, като за кратко време се появява в голяма численост на дадено място, а след няколко години може да изчезне.

8. Поддържащи и други мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива.

Адекватно управление на водните нива на Персински блата, съобразено с екологичните особености на вида и на останалите макрофити, които също трябва да бъдат възстановени в блатата и са с подобни екологични изисквания. Необходимо е поддържане на водно ниво между 1 и 1.5 м през активния вегетационен сезон за вида – юни-август.

10. Методи и технологии за въвеждането на вида в горите, земите или водните площи в района на изпълнение на програмата

Предвижда се по възможност видът да бъде интродуциран от места, където все още се среща в голяма численост. Дяволският орех има добра семенна възпроизводителност и семената му запазват кълняемостта си с години. Предвид на липсата му през 2010 г. в находищата при с. Брегаре и при гр. Белене (в природния парк Персина) предлагаме реинтродукцията да се осъществи през есента на 2011 г., след наблюдение на тези находища и през лятото на 2011 г. Ще се потърсят и алтернативни находища и ще се провери състоянието им – рибарниците при с. Мечка и защитена местност „Калимок-Бръшлен”.

11. Източници на придобиване на екземплярите

Старото корито при с. Брегаре (семената или листни розетки със семена на 10 индивиди) и западно от Белене в Беленската низина (семената или розетки със семена на 10тина индивиди). Семената да се събират през октомври, когато растението започва да прекратява вегетацията си. При неустановяване на индивиди в тези места и съответно установяване на Калимок-Бръшлен и на рибарници Мечка, да се вземат индивиди оттам. Предвид на бързото размножаване на дяволския орех и неприключилите динамични процеси в Персински блата, предлагаме първа и опитна популация да се създаде в блатото Дульова бара.

12. Собственост върху земите, горите и водните площи, където ще се въвежда видът, и хипотези на уреждане на отношенията между заявителя и другите собственици, в случай че собствеността не е само на заявителя

Земите и водите в поддържан резерват «Персински блата» са публична държавна собственост и се стопанисват от МОСВ.

13. Срок и график за изпълнението на програмата, стойност и източник на финансиране

Първи етап – Реинтродукция в Персински блата:

Срок: 2 години (2011 – 2012 г.)

Стойност: 914 лв.

Стойност: 460 лв.