Тренинг методи в обучението Владимир Лабат



Дата11.01.2018
Размер190.23 Kb.
#42845
Тренинг методи в обучението

Тренинг методи в обучението

Владимир Лабат

В нашия културен ареал терминът "тренинг" или словашкият му еквивалент "тренировка" предизвикват асоциации с физическо усилие, телесни упражнения и спорт. В други страни, преди всичко англосаксонските, терминът има по-широко значение и можем да го срещнем в образованието, директно в училищата, в психологическите дисциплини, във връзка с психическото здраве, в здравеопазването, мениджмънта и управлението, а също така и в множество други области от социалния живот, при подготовката на специалисти и развитието на потенциала на отделния ндивид и социалните групи.

Тренингът може да бъде разбиран в множество зависимости. Думата тренинг е с английски произход (тренинг - тренировка, курс, обучение, инструктаж) и на практика изразява по-широк обхват на обучението отколкото подготовката и образованието в определена конкретна насока. На следващо равнище терминът тренинг произхожда от многобройните теории за ученето, откъдето се заемат методите и подходите на социалното такова като учене от конкретна социална ситуация, социален контекст и въз основа на импулси, обусловени от междуличностите отношения. Третото измерение на термина подчертава развитието на социалната компетентост на индивида - социалното му поведение, професионалните му умения, методическите подходи и гражданските правила като цел на тренинг програмата. С други думи, може да бъде схващан като характерен подход към ученето и като процес на образование, който включва не само развиване на знанията, но и развиване социалните умения на участниците в тренинга.

В проекта, за който е подготвено това ръководство, разбираме тренинг процеса като форма на интерактивно и партиципативно учене, но и като част от образованието, където освен с традиционния начин на учене, използващ преди всичко когнитивните функции на личността, се работи целенасочено и с. опита от преживяванията, емоционалните преживявания, самонаблюдението, обратната връзка и усвояването на социално поведение. Интерактивният подход се характеризира с това, че използва потенциала на отношенията между членовете на групата и към трейнъра (учителя, лектора, преподавателя). Партиципативните форми на учене предполагат двупосочна комуникация, участие на членовете на тренинг група в действието, по-висок дял при взимането на решения и поемането на отговорност. Така изградена, програмата очевидно кореспондира с ценностите, които са в основата на концепцията на двата образователни проекта от Сдружение "Гражданин и демокрация": "Повишаване правовото съзнание в областта на човешките права и приложението им във всекидневия живот" и "Правно образование и тренинг за позицията на Словакия като държава членка на ЕС и връзката на словашкото и европейското законодателство".



Ил 1 Баланс между информационното и партиципативно качество на тренинга

Една от характерните особености на ефективното партиципативно учение е балансът между равнището на знанията и степента на участие в тренинг процеса. Изхожда се от предположението, че знанията, получени с активно участие се приемат и асимилират по-бързо, по-лесно и в по-голяма степен. Ил. 1 изобразява трите възможни подхода към ученето (четвъртият - с ниско ниво на информация и минимално участие - не е източник на достатъчно качество). Стрелките показват качественото нарастване. Подходът, обозначен с А, се отличава с висока степен на участие и предоставяне на минимална информация. Става въпрос за ситуация, характерна за неформалия обществен живот и допринасяща за взаимно разбиране и висока кохезия Може да намери свое място в образователния процес. Например в тренинга, където се поставя акцент върху създаването на атмосфера на взаимно доверие или при укрепването на колективната позиция. Смятаме, че ако се стремим да окажем влияние върху позициите на учениците, не всеки момент от тренинга трябва да съдържа висока степен на информация. Обратното, понякога е по-важно общото преживяване и разбирането на другите хора. За илюстрация може да послужи стремежът да се разберат преобладаващите реакции на културното или етническо малцинство. Начинът на работа, типичен за подход С, се отличава с високо информационно равнище и минимално участие. Приближава се към традиционното механично разбиране на ученето. В някои ситуации обаче може да има свой смисъл. Възможно е да става дума за лекция на авторитетен специалист. Оптималният подход, характерен за партиципативното учене, представлява процес, при който учениците активно се включват и който предлага същевременно висока степен на знания (В). Тук от решаващо значение е не количеството, а качеството на знанията.

Тренингът е форма на образование. Противно на някои твърдения не приемаме мнението за новостта на тренинговите методи в нашата страна В чешки и словашки условия те се използват успешно в сферата на психическото здраве от почти тридесет години.

Какви са мотивите ни за налагането на тренинга9 Защо да не останем с традиционния учебен процес9 Причините са много При традиционния подход, характерен за нашата училищна система, силен акцент се поставя върху знанията Усвояването на умението да се учи, стремежът да се развива на първо място личностният потенциал и да се формират позиции у ученика, изграждането на позитивно отношение към постоянното образоване или тренингът на поведението не са първостепенните цели в официалната училищна доктрина на образователната система в Словашката република. Те са само неин евентуален второстепенен резултат. Проектите "Повишаване правовото съзнание в областта на човешките права и приложението им във всекидневия живот" и "Правно образование и тренинг за позицията на Словакия като държава членка на ЕС и връзката на словашкото и европейското законодателство" не се задоволяват само с придобиването на знания. Тяхната цел е по-далечна - с качественото прилагане на получените знания и умения се предполага придобиването на по-широк поглед отколкото само с опосредстването на знания. Очакваме изучаването на новите форми на поведение (способността да се води релевантна дискусия, да успееш убедително да представиш собственото си мнение, умението да създаваш демократични структури и процедури направо в естествената социална среда, да умееш да обясниш взаимозависимостите, да не се страхуваш да изразиш мнението си и да го защитиш, да налагаш правата си и да поемаш отговорност за действията си, но и да приемаш различното мнение, различните хора, различната култура и под.). Всичко това изисква социални умения поне в такава степен, в каквато е познаването на дадената проблематика. Възпитанието към зачитане на човешките права не може да остане на ниво информация, то изисква приемането и в оптимален вариант усвояването на демократичните ценности. Традиционното образование няма достатъчен потенциал за това. В тренинг програмите се работи с когнитивните процеси (мислене, памет, внимание, реч) в същата степен както и с емоционалните фактори (вътрешно преживяване, афективни състояния, чувства) и поведение (активност, реакции, процеси в социалната среда между индивидите, групите, в групите). Всичките три елемента имат свое място в тренинг програмата. За да обясним този процес, можем да използваме цикъла за учене на Д. А. Колб. Той се прилага много често в тренинг програмите. Моля да обърнем внимание на ил. 2.



Д. А. Колб е създател на концепция за ученето, т.нар. цикъл на ученето. Той се състои от четири елемента,представени от термините опит (преживяване, нов опит, практическа дейност), обратен поглед върху опита (разбор на опита, какво може да се научи от опита, дефиниране, какво може да се вземе, какво е използваемо, рефлексия и под.), теория (извод от опита - включване на получените знания в система и контекст, обобщаване, създаване на концепции), експериментиране (използване на познанията, утвърждаване на новите умения в реалния живот, планиране на следващи стъпки).

Тренинг процесът приема различни форми, самият подход обаче може да се обобщи до определена степен. За това може да ни послужи цикълът на ученето. Да си представим, че започваме тренинга с помощта на някакъв опит Това може да бъде упражнение, чиято цел е решаването на екипна задача Тренинг групата работи върху задачата двадесет минути и успява да реши задачата (опит) Следва разбор - какво е било направено, за да се стигне до решаване-] о на задачата напр трябвало е да се постигне сътрудничество разпределение на ролите подходът е изсиквал определено ръководство, било е необходимо да се договорят определени правила, била е важна обмяната на информация, в противен случай термините биха се използвали с различни значения Всичко това става предмет на дискусия (обратния! поглед върху опита можем да наречем и рефлексия) Говоленето за опита все още не означава приключил тренинг процес Методът продължава и по-нататък Полученият опит, а вече и някакви познания не могат да бъдат самоцелни, те биха могли да се насочат към определена тема, система, теория на концепцията (извод от опита) Тя може да бъде изведена от опита и рефлексията В дадения пример би могло да става въпрос за сравнение с правилата за демократично вземане на решение и разделение на властта, напр да се сравни опитът при разпределянето на ролите, ръководенето на екипа и приемането на правила с държавната система и създаването на правила за функциониране на обществото Част от това може да бъде и информацията за правните системи, където ще се появят елементите, установени от опита След приключването на подобен тренинг блок е възможно да се очакват експерименти с получения опит при други ситуации, напр в часа по математик!^ или в къщи при дискусииите за поделянето на домашната работа Експериментирането може да доведе до нов опит който, развивайки се по-нататък в цикъла, по посока на часовниковата стрелка, предполага придобиването на още и още опит и познания

Авторът на цикъла за ученето подчертава, че то е ефективно тогава, когато задоволява нуждата от опит, рефлексия на дейността, теориите и необходимостта от експеримент Не е нужно обаче добре ръководеният тренинг процес винаги да изхожда най-напред от опита Първата фаза може да бъде каквато и да е друга рефлексия към предишен опит и продължение на цикъла до приключването му Последната фаза тук е ефективното усвояване на ново поведение в упражнението, усвояване (опит) Може също така да се започне от концепцията (подаване на информация - като обобщен извод от човешкия опит -това могат да бъдат разбира се и теоретични знания) Ако обаче се стремим ученето да бъде ефективно, би било подходящо да се продължи експериментирането, изучаването на ново поведение и неговата рефлексия Обобщаването и "рамкирането" в системата вече не е важно, преминахме през него в началото Този модел на учене показва целесъобразността на метода спрямо индивидите, включени в тренинг групата Посочва, че някои от н предпочитат да започнат процеса на учене от по-друга фаза в сравнение с останалите От тази гледна точка е има резултат в комбинирането на подходите Това повишава динамичността на метода и го прави по-интересен По принцип обаче методът при тренинг програмите се прилага най-често по следния начин започва се с опита, продължава се с неговата рефлексия, преминава се към обобщаването (теорията) и се очаква активното експериментиране

Смисълът на треннг програмите се потвърждава и от изследванията на способността за запаметяване у човека Ил 3 изобразява вероятността за запаметяване според начина на учене.

Изследванията върху ученето и паметта наблягат на различния ефект от запаметяването според начина на учене. Както показват рисунките от ил. З, тенденцията към запомняне е различна при различните форми на учене Ако към процеса на учене се включва само четене, след определено време човек запомня средно около 10% от информацията, при слушане процентът се приближава до около 20%, при възможност да се следи явлението визуално, се запомня средно около 30% от информацията, при комбиниране на гледане и слушане процентът стига до 50%. Възможността за запаметяване при активна дискусия се повишава до 70%. Най-ефективният начин обаче е дейността, при която хората имат склонност да запомнят до 90% от импулсите. С това, че се базира на опита, личното преживяване и активността, тренинг процесът облекчава процеса на учене и запаметяване.

Ефективно ръководеният тренинг процес е подходящ и поради това, че осигурява:


  1. Автономно учене - запознаване с и поемане на знания въз основа на собствено решение, с пълното приемане на личната позиция на учениците и максимална подкрепа за независимото позитивно мислене.

  2. Синергичен ефект - взаимно обогатяване и образоване на всички участници, включително учителите; всеки учител може да се учи от учениците си, от жизнения им опит (също както и директорът от учителите или ръководният служител от подчинения), синергията се постига при обединяването на позитивните сили и усилия на всички, включително учителя.

  3. Трансфер - възможността да се пренесат и използват знанията и опитът от тренинга в други области от живота, тренингът трябва да стане тренировъчно пространство, където се упражняват способностите така, че абсолвентите да бъдат по-добре подготвени за справяне с жизнените ситуации, това означава и способност на трейнърите да направят програма, която да има реално значение.

Образователният процес предлага улеснение тогава, когато е балансирано въздействието му върху емоционални и рационалния елемент, движението и рефлексията, възбудата и подтиснатостта, индивидуалната работа, дейността по двойки, в група, в целия клас, в съдействие с учителя и без него. Също така е подходящо да се редуват разнородни методи на работа.

Тренинг методите могат да се обособяват по различен начин. Ето едно от деленията:



  1. Дискусионни методи - обхващат всички форми на дискусия по различни теми, с различна насоченост (тренинг във воденето на дискусия, аргументацията, самопрезентирането и презентирането, "дебатирането", стратегиите за вземане на решение, преговорите и т.н.), в различни ситуации (по двойки, малцинство срещу мнозинство и обратно, в малка и голяма група, при непозната ситуация, защитавайки собствено мнение, презентирайки мнението на групата и т.н.).

  2. Постановъчни методи - представят изпълнението на роли, моделирането на социални роли, симулирането на игри и ситуации, прилагане методите на социодрама, пантомима, театър, видеозаписи и анализ, видеопроизведение, филм и под.

  3. Игри с педагогически и психологически потенциал - обществени игри, имащи заряд, използван за постигане целите на тренинга. Може да става въпрос за оригинални игри, създадени за целите на тренинга (напр. играта "Емпатия", насочена към общо измерване нивото на емнатия и неговото нарастване или играта "Йерархия на ценностите", предназначена за установяване ценностните предпочитания на отделния човек и групата) или модификацията на игрите (напр. общоизвестната игра "Пексесо" за диференциране на различните начини за упражняване на властта). Тук могат да се включат и компютърните игри с подобна насоченост.

  4. Методи на културните изразни средства - това се методи, заети от множество художествени области, изобразителни методи (рисуване, живопис, графика, колажи асамблиране, монументални обекти и т.н.), методи на работа с музика (активна раб музика, активно музикално производство, пеене, рефлексия на музика), работа със словото (писмени работи, разбор на текстове и т.н.), движение (гимнастика, балет, танц) и спортна дейност; респ. многоизмерни изразни средства (комбинация от предишните).

  5. Методи за автентичен опит - представят методи, при които става въпрос за опосредстване на автентичен опит, напр. организиране на петиция в естествената среда, подготовка и ръководство на избори за училищно самоуправление, перманентни преговори с ръководството на училището или напр. т.нар. маскиране, където участниците в тренинга си поставят театрален грим и сами опитват в естествена социална среда какво означава да бъдеш идентифициран член на малцинството.

  6. Анкетни методи - обхващат разнородните техники на въпросниците, въпросите и отговорите, анкетите и под. Пример може да бъде скалата за социална отдалеченост, която може да се използва за установяване предразсъдъците на групата и индивида.

  7. Техники за релаксация - предсталяват различни упражнения за релаксация и концентрация, които подпомагат отпускането, покоя и удобството. Тук може да се спомене автогенният тренинг, прогресивният релакс. музикалната релаксация, някои упражнения от йога.

Тренинговите методи имат три общи черти - основават се на двупосочната комуникация (не само от учителя към учениците, но и обратно), използват елементите на груповата динамика и предоставят ново качество на авторитета.

Двупосочната комуникация е необходима част от партиципиалната форма на учене. Да обърнем внимание върху груповата динамика и качеството на авторитета.



Груповата динамика обозначава всички действия в социалната група. Възниква и се формира заедно с възникването и започването на работа на групата. Тя е проявление на всяка социална група.

Елементи на груповата динамика:

  • Цели на групата - групата си определя свои цели. Тя работи ефективно, ако мнозинството от членовете и е вътрешно съгласно с целите.

  • Кохезия (сцеплание) - това е центростремителната сила на групата. Нараства тогава, когато членовете и са приемливи един за друг, приличат си (по нагласа, ценности), ако групата си сътрудничи интензивно и има общи интереси (цели). Това зависи също така от стила на ръководене и големината на групата. Колкото групата е по-задружна, толкова по-открито ще се проявяват в нея членовете и. Кохезийната група е по-стабилна. Съдейства за атмосферата на т.нар. психологическа сигурност, която е много благоприятна за експериментиране и самоотваряне.

  • Тензия (напрежение) - също е естествена част от социалната група. Възниква между членовете на групата или между ръководството и членовете. Напрежението предизвиква безпокойство, което в повечето случаи се възприема негативно. От друга страна обаче е и динамизиращ компонент за действията на групата. Може да се говори за оптимално ниво на тензия в групата - ако е твърде висока, пречи да се решат проблемите, хората се прекъсват един друг, отношенията са много напрегнати. Ако & прекалено ниска, може да се стигне до стагнация в групата (групата е приятна за членовете си, но същевременно слабопродуктивна).

  • Социални роли - типичното и видимо поведение на отделните членове на групата. Съществуват множество деления на груповите роли. Напр.: роля алфа - лидер на групата, определя програмата за действие на групата, импонира на членовете и; роля бета - експерт, който носи необходимите за групата информации; роля гама – редови член на групата, не се отличава с нищо, приспособява се, идентифицира се с алфа; роля омега - периферен член на групата (причина за това може да бъде изоставане в групата, страх, отлика). Не е необичайна и ролята П (противник), която се противопоставя на алфа. Може да се срещнем и с ролята на лидера (способен и интелигентен член), с ролята на звездата (любимеца на групата), с ролята на черната овца (като непривлекателен член на групата). Ролите могат да се делят на изпълнителски (активен член, иноватор, адаптор и т.н.) или социални (жертвен агнец, черна овца, лидер и т.н.). Всеки човек има определен, специфичен репертоар от роли.

  • Подгрупи - в социалните групи възниква естествената необходимост от създаването на по-малки и по-интимни цялости - подгрупи. Колкото е по-голяма групата, толкова тази тенденция е по-силна. Може да става въпрос за двойки, тройки или по-голям брой хора. Свързват се тези, които се чувстват по-близки, симпатични и имат общи интереси. В групата взаимно се подкрепят, заемат подобни становища. Отношението и връзката на подгрупите помежду им и към цялата група е решаващо за това дали създаването и съществуването на подгрупите ще бъде обезпокояващ фактор в груповата работа, движещ момент в действията на групата, или просто естествена, неизползвана част от групата. Важен е въпросът за идентификацията на подгрупите с цялата група.

  • Групова атмосфера - резултат от баланса на силите, създаващи сцеплението (кохезията) и силите, способстващи напрежението (тензията). Може да бъде свободна, приятелска, приятна, напрегната, невраждебна, пълна с конфликти. Става въпрос за преобладаващото настроение на групата, емоционалната и атмосфера.

  • Норми - сбор от неизказани, неписани правила и формулировки, въз основа на които се разпознава кое е правилно и кое не, кое е желателно и кое не. Груповите норми обуславят отношенията и поведението на членовете на групата. Отделният човек може да отхвърля груповите норми, да ги приема, да им се подчинява, да ги нарушава, индивидуално или групово да ги променя. Нормите могат да са формали и неформални.

  • Комуникацията в групата е неотделима част от груповата динамика. Можем да различим пасивна (отбягване, бягство, едностранно подчинение), агресивна (налагане за сметка на другите, засягане правата на околните, нападателна комуникация), манипулативна (налагане на своите интереси с хитрост, това означава да се действа и постъпва така, че самите адресати да разберат това, което желаем ние; напр. говорим за реда и чакаме слушателите да го въведт без да сме ги молили за това; най-честата форма на манипулация е предизвикването на чувство за вина) и асертивна комуникация (директно разбиране, упражняване на своите права, но никога за сметка на останалите). Всяка се проявява в действията на групата, важен е балансът между тях и доминиращият стил комуникация.

Към груповите действия (динамиката) принадлежат, разбира се, и отношенията в групата, историята на групата, развитието и. Разпознаването на отделните елементи на груповата динамика, тяхното целенасочено използване и потенциал, с които добрият трейньр работи непрекъснато. Ако ги познава и е способен бързо и правилно да ги идентифицира, работата му ще бъда до голяма степен улеснена.

Ръководството на социалната група е също част от груповата динамика. В училищната среда това става на ниво ръководители връстници - авторитетът на съучениците и съученичките, които всяват респект и са приемани като личности лидери; стилът на ръководене на учителя. Второто ниво говори за качеството на учителския авторитет. Тренинг процесът променя традиционното поколенческо и статусно деление учител -ученик. Добре ръководеният тренинг процес създава друга рамка на отношенията -относително ликвидира дистанцията, поставя учителя в нови ситуации, вмъква го във все по-близко сътрудничество с учениците, предоставя му възможност да бъде много по-автентичен и да отстъпи от ролята си на "съвършения" авторитет. От една страна този процес е доста по-сложен, от друга страна допринася за обогатяването на отношенията и повишава двустранното разбиране. Новото качество на авторитета създава достоен за подражание пример. По-добър е моделът на поведение на зрелия учител, с неговите недостатъци и способности, отколкото безличната роля на перфектния експерт в своята област. Такъв един учител не прикрива своите дилеми, въпроси без отговор, несигурност, а показва на учениците възможните пътища. В духа на хуманизма бихме могли да кажем, че учителят съпровожда своите ученици при търсенето на собствения им път в живота.

В учебниците за групова работа се пише много за факторите, които влияят върху тренинг процеса. Те са многобройни и не всички се прилагат в училищни условия. В нашето ръководство би било полезно да се спрем на стила на ръководене и груповите интервенции.

От множеството стилове за ръководене на групата и стиловете на работа с учениците смятам за целесъобразно да споменем четири стила на ръководство - директивен, индирективен, полудирективен и т.нар. трейнърски (соис!тт§). Всеки един от тях работи с димензията на директивността (пряко ръководство, директно задаване на задачите, контрол и оценяване, преобладаващо структуриран подход с ясно насочена цел) и индирективността, респ. съдействието (предлагане на роли, съдействие за членовете на групата да се изразяват, създаване на пространство за другите, създаване на условия за самостоятелно търсене на решения). От тези характеристики произтичат директивният и индирективният подход. За полудирективен се смята стилът, при който се комбинира директивност с индирективност според ситуацията, задачите, атмосферата в екипа или според преобладаващия принцип на директивно ръководене на групата и индирективна работа с индивидите. Т. нар. коучинг пък използва едновременно директивността и съдействието. Ясно е, че съдействието и разбирането не изключват директивността. Както в спортния отбор - силният акцент върху изпълнението и стремежът да се разбере отделния член на колектива могат да доведат до добър резултат.

От стила на работата зависи ролята на ръководителя на тренинг групата. За илюстрация: съществува следното деление: активен ръководител на груповата работа (ясно ръководство, активна намеса в действията на групата), експерт (безпристрастен аналитик, правещ разбор на ситуацията в групата), модератор (ръководителят на групата води дискусиите, дава тон и посредничи при обмяната на мнения и позиции, намира се относително извън групата), коментатор (роля, в която доминира описанието на действията, средство за работа е обръщането на внимание върху процесите, разиграващи се направо в тренинга, тренинг процесът и анализирането му са доминантата на тренинг методите), автентично лице (трейнърът се представя сам за себе си, не се стилизира в ролята на ръководител, решаваща е собствената му позиция). Друг интересен поглед разделя трейнърските стилове по следния начин: шерп (трейнър, който се изкачва на "върха" безброй пъти, съпровожда останалите до по-високи цели, самият той остава на заден план и е повече или по-малко непознат), - гуру (високоавторитетен учител, който показва нови хоризонти), - шоумен (трейнър, работещ с примери, разиграване на шоу, целият тренинг е "театър"), - аналитик (определение, сравнимо с това на експерта). Стилът на ръководене на тренинга е специфичен, всеки трейнър го създава през цялата си кариера на специалист. Мнозинството трейнъри използват многобройни компоненти на ръководене, проявяват се в множество роли. Очевидно е обаче, че за всеки от нас някои роли са по-привлекателни отколкото други. Всеки си има свои лимити. От трейнъра зависи какъв резултат - като ефективен трениг, може да подготви хармонизирайки усилията и възможностите си.
Част от всяко групово мероприятие са т нар. интервенции, т.е намеса в действията на групата, които способстват ефективното сътрудничество Както виждаме от ил 4, интервенциите имат различна форма и интензитет Тяхното подреждане отдолу нагоре изразява интензитета на интервенциите, най-слабо интензивните се намират отдолу, а които най-осезателно засягат действията в групата, заемат най-високата точка горе Използването на интервенции би трябвало винаги да изхожда от принципа да се интервенира първо по по-слабо интензивен начин и едва когато тези интервенции се окажат неефективни, да се изпозва "по-твърда" намеса Напр., ако групата, подгрупата или отделен член не сътрудничат на тренинг процеса, по-подходящо е най-напред индиректно да се овладее съпротивата им, инатът или незаинтересоваността, като трейнърът започне да се движи из стаята, приближи се към тях или след това, ако резигнацията продължава, да започне да говори по тази тема открито

Степен на интензитет на нерепресивните, ненаказващите интервенции.

•най-слабо интензивен е зрителният контакт с участниците в курса, той дава ясна информация за действията и заангажираността;

•движението из стаята означава приближаване към участника: изправянето на крака, ако дотогава трейнърът е седял, ходенето из стаята - такъв подход повишава вниманието на участниците;



•ако въпреки това определена част от групата не сътрудничи, възможно е да се избере груповата работа в по-малки подгрупи;

  • следваща по-интензивна стъпка е т.нар. прерамкиране. т.е. иницииране на промяна в цялото действие - може да се промени пространството (промяна в сядането, влизане в друга стая, да се даде на съдържанието друг смисъл, напр. практическото използване в ежедневния живот и под.);

  • ако трейнърът има чувство за хумор, може да го използва като интервенция, когато предходните стъпки са се оказали неефективни, "добрият" хумор успокоява ситуацията и освобождава атмосферата;

  • описанието на поведението означава точно да се назове, опише какво става в групата, без оценки и коментари;

  • директен въпрос - директно да бъдат попитани участниците в тренинга какво става в групата, без ирония или подигравки;

  • обратната връзка означава информация от типа "вашето поведение, това, че си говорите по двойки, ме прекъсва", това не е оценъчно или критично изразяване, а огласяване на собственото усещане, произтичащо от поведението на участниците в тренинга;

  • интервенцията като желание за промяна представлява открита молба към несътрудничащата част от групата за промяна, директно и открито;

  • обработването на групата е намеса в случай, че обезпокояващите влияния набират интензивност и възниква вероятност продължаването на програмата в първоначалната посока да бъде възпрепятствано - тогава може да се започне разговор по въпроса какво става в групата, да се смени програмата с анализ на отношенията и комуникацията в групата;

  • ако и тази интервенция се окаже неефективна, може да се приключи или прекъсне срещата, което няма значение на дефанзивна реакция, а е реално приемане на факта, че в момента действията нямат смисъл, по-зряло е решението за прекъсване, отколкото да се воюва на всяка цена;

  • в случай на повторно противопоставяне, отказ от сътрудничество и високо напрежение, може да бъде потърсен специалист в тренинг програмите и да бъде помолен за супервизия (консултации, насочени към отношенията или прилагането на интервенции, директно или индиректно анализиране стила на работа), респ. да се обърне към независима трета страна за посредничество или облекчаване на комуникацията в рамките на групата.

Интервенциите се използват рядко в пълния им обхват, те обаче представляват указания как без налагане на наказания да се овладяват в тренинга проблемните ситуации, от които никой не е застрахован, дори и най-опитният трейнър.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница