Тренировка по християнство 2



страница1/14
Дата01.02.2018
Размер2.18 Mb.
ТипЛекция
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Джийн Гибсън

ТРЕНИРОВКА

ПО ХРИСТИЯНСТВО - 2

Курс за средно напреднали
clv
Джийн Гибсън

Тренировка


по християнство 2

ИздателстВо ВЕРЕН


n.k. 91, София 1408

clv

Christliche

Literatur-Verbreitung

Postfach • 33661 Bielefeld

© 1980 by Fairhaven Bible Chapel,

San Leandro, California, USA

оригинално заглавие: Intermediate Christian Training

© на немското издание 1989

CLV • Christliche Literatur-Verbreitung

Postfach 110135 • 4800 Bielefeld 11

© на българското издание 1993

CLV • Christliche Literatur-Verbreitung

Postfach 110135 • 4800 Bielefeld 11

Превод от немски: Димитър Цицелков

Предпечатна подготовка: Издателство ВЕРЕН

София 1408 • п. к. 91

Корица: Dieter Otten, Bergneustadt

Типография: Ebner Ulm

ISBN 3-89397-233-1

Съдържание

Предговор към българското издание 7

Предговор към немското издание 9

ЛЕКЦИЯ 1

Авторитетът на Библията 11

Учебно ръководство към лекция 1 21

ЛЕКЦИЯ 2


Положението на вярващите в Христос 25

Учебно ръководство към лекция 2 31

ЛЕКЦИЯ 3

Божията воля 35

Учебно ръководство към лекция 3 43

ЛЕКЦИЯ 4


Как да постигнем нашите

цели в живота (I част) 47

Учебно ръководство към лекция 4 55

ЛЕКЦИЯ 5


Как да се отнасяме към Божиите дарове 63

Учебно ръководство към лекция 5 71

ЛЕКЦИЯ 6/УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 6

Как да постигаме целите

в живота си (II част) 75

ЛЕКЦИЯ 7


Светият Дух - Личност и дело 85

Учебно ръководство към лекция 7 93

ЛЕКЦИЯ 8

Светият Дух - Неговото дело във вярващите 97

Учебно ръководство към лекция 8 107

ЛЕКЦИЯ 9


Дарбите на Светия Дух 111

Учебно ръководство към лекция 9 121

ЛЕКЦИЯ 10

Служение 125

Учебно ръководство към лекция 10 131

ЛЕКЦИЯ 11

Лично освещение 137

Учебно ръководство към лекция 11 147

ЛЕКЦИЯ 12

Далеч от Господа 153

Учебно ръководство към лекция 12 161

ЛЕКЦИЯ 13

Завръщането на Исус Христос 165

Учебно ръководство към лекция 13 175

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Описание на духовните дарби 179

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

„Не за да Му служат..." 187

ПРИЛОЖЕНИЕ В

Различни възгледи относно връщането на Христос . . 197

Предговор към българското издание

Драги читателю, радвам се да Ви представя днес този труд


върху Библията, който е имал, има и - надявам се - ще има
значение за Живота на много хора и в нашата страна. Пиша
„Живота" с главно „Ж", за разлика от живота с малко „ж"
- нашето съществуване на тази земя, което ние по навик
наричаме със същата дума. В Евангелието на Йоан 1:4 е
казано следното: „В Него (Исус Христос) бе животът и
животът бе светлина на човеците." Това означава, че Живо-
тът не може да съществува отделно от Христос. Този, който
не познава и няма Христа в себе си, не притежава и Живота.

Животът, за който говоря, е пряко свързан с вярата в Божия


Син. Тази вяра започва със слушане на Божието Слово - на
Евангелието. Тази книга е едно пътуване из цялата Библия,
едно пътуване по теми, които са всъщност отговори на
въпросите за Живота. А целта на тази книга е Вашето
запознаване с този Живот или по-дълбокото му опознаване.
В 13-те глави-теми главната дума се дава на Библията,
обясненията са кратки, лаконични и дават изцяло възмож-
ността на читателя сам да си извади заключенията-отговори
по посочения огромен библейски фактически материал. Това
изключва възможността от преднамерено влияние върху
читателя.

За много християни, които вече са намерили спасение чрез


вяра в Божия Син, тази книга може да бъде едно помощно
средство за тренировка по християнство, а именно: знанията,
получени от Словото да станат част от ежедневието им, да
им дадат увереност и стабилност, повече доверие и упование
в Бога и Неговия Христос, „за да не бъдем вече деца,
блъскани и завличани от всеки вятър на учение". Задълбоча-
ването на вярата на християнина, опознаването и всеотдай-
ното следване на Христа, са невъзможни без тази ежедневна
„тренировка", т.е. четене на Словото и прилагане на практика
на прочетеното. Тази книга, която е предназначена както за
самостоятелни, така и за групови занимания със Словото, е
един подходящ за целта инструмент или „тренировъчен
уред".

Най-сърдечно Ви пожелавам успех и Божие благословение


по пътя към целта.

Посочените в курса места от Библията са по българския й


превод от 1924 година. За ръководители и обучавани ще бъде
издадено и едно ръководство към курса с много практически
указания и съвети, което ще може да се получи безплатно от
издателството.

Здравко Ненов

Предговор към немското издание

„Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за


изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за
да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено пригот-
вен за всяко добро дело" (2. Тим. 3:16,17). Тук Бог поставя
пред нас една ясна цел: израснали, съвършени „Божии хора",
чиято духовна зрялост се изразява в практическата им готов-
ност за „всяко добро дело", като ни дава на разположение и
едно изключително средство: „всичкото Писание", приложе-
но като поучения и практическо „наставление в правдата".

Днес тази задача отново излиза на преден план. За това


свидетелствува големият брой на издаваните библейски учеб-
ни материали, както и все повече увеличаващият се брой на
семинарите и ежеседмичните курсове в местните християнски
събрания и в междуцърковните организации.

Често срещана слабост обаче е, че голяма част от тях се


ограничават само с теория, защото липсват време и възмож-
ности за практическото им упражнение и приложение. Също
така, почти всички дългосрочни библейски курсове се огра-
ничават с преподаването на теоретични знания по въпроси,
свързани с учението и живота. Поредицата от пет курса
„Тренировка по християнство" прави опит да реши този
проблем. Отделните книги не трябва да се считат просто за
„курсове", които трябва само да бъдат заучени и писмено
проконтролирани, а както казва заглавието, да са част от
една „тренировка" в християнската вяра, която чрез после-
дователното свързване на обучението с практическите зада-
чи, ще може да помогне на младите християни да придобият
и да прилагат практически своите духовни знания и способ-
ности.

Материалът от тази поредица е разработен и изпробван


преди около 10 години в църквата Fairhaven Bible Chapel, в
град Сан Леандро, Калифорния (самостоятелна местна хрис-
тиянска църква по новозаветен образец), в която работи У.
Макдоналд, световно известен автор на многобройни публи-
кации върху учението на апостолите, духовната помощ и

грижа, въпросите на християнската вяра и тълкуването на


Библията. Междувременно тези курсове са преведени на
няколко езика и от доста години се прилагат с голямо
благословение, главно в Австрия и Южна Германия. Нарас-
тващото търсене наложи издаването им в подобрена и пре-
работена форма.

Все пак не бива да се забравя, че нито един материал,


включително и настоящият, не е чудотворно средство. Реша-
ващи са както характерът и духовните качества на човека,
който представя материала, така и мотивацията и готовност-
та за обучение на онези, които ще работят с него. Доколкото
тези неща са налице, настоящият курс за обучение може да
бъде една крачка към голямата цел: обучение на зрели и
способни работници.

Алоис Вагнер

10

ЛЕКЦИЯ 1


Авторитетът на Библията

Той ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като


техните книжници" (Мат. 7:29). Хората, които слушаха Исус
Христос, бяха изумени и очаровани, как авторитетно, прав-
диво и убедително проповядваше Той. Всички опити да бъде
критикуван бяха безуспешни. Това, което беше характерно
за Божиите пророци в миналото, се виждаше по много
по-убедителен начин в Исус. Той имаше истинския авторитет!
Откъде идваше този авторитет? Той идваше от Божието
Слово (Марк 7:13; Лука 4:4; 8:11; 11:28). Неговият източник
беше Словото на Бога, а не човешките предания (Мат. 15:3).
Неговият източник бяха „Божествените Писания" (Римл. 3:2).
Когато Исус казваше: „Писано е", нямаше никакво съмнение
за какво говори. Той постоянно цитираше Светото Писание.
То беше истината (Дан. 10:21; Йоан 17:17). В Светото Писа-
ние нямаше заблуда. Заблудата беше последица от непозна-
ването на Писанието (Марк 12:24).

Претенциите на Библията за авторитет

„Всичкото писание е боговдъхновено" (2. Тим. 3:16). Светото
Писание произхожда от Бога, Който го е „вдъхнал" на
хората. „Светите човеци са говорели от Бога, движени от
Светия Дух" (2. Петр. 1:21). Писанието говори „не с думи,
научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа,
като поясняваме духовните неща на духовните човеци" (1.
Кор. 2:13). От това не става ясно, по какъв начин Бог е
„вдъхнал" Писанието, но горните твърдения, отнасящи се за
цялото Свято Писание, подчертават, че неговите текстове не
са продукт на чистия човешки разум, а са думи на Божият
Дух.

Затова и Исус можеше да се позовава на това, което е казал


Бог (Мат. 15:4). „...ни една йота, ни една точка от закона
няма да премине, докато всичко не се сбъдне" (Мат. 5:18-19).
Писанието не може да се наруши (Йоан 10:35). То трябва да
се изпълни, казва Исус. Как би могло да бъде другояче, след

11

като то излиза от „Божиите уста" (Мат. 4:4)!

Пророците бяха просто пратеници на Бога (Мат. 11:10). Те
бяха мъжете, към които беше отправено Божието Слово.
Мойсей и пророците постоянно предявяваха тази претенция
(Изх. 4:10-16; Втор. 4:2; Ерем. 1:7-9;9:12; Амос 3:8; Ис. 40:5;
58:14; Мих. 4:4; Ерем. 9:12). Изразът „Така казва Бог" се
среща около 2600 пъти в Стария Завет. Един след друг
авторите признаваха авторитета на този, който бе писал
преди тях и внимаваха да не му противоречат.

Новият Завет цитира Стария като „Божието Слово" и като


„Светото Писание" (Рим. 1:2). Една голяма част от Новия
Завет се състои от цитати от Стария Завет. Павел говори със
същите изрази и за собствените си писания (1. Кор. 14:37).
Петър поставя писанието на Павел на едно ниво с писанията
от Стария Завет (2. Петр. 3:16). Писането на Новия Завет бе
съпроводено от Божия авторитет (Мат. 10:19-20; Йоан 14:26;
16:12-15). Последната книга се приписва на Бога (Откр. 1:1)
и завършва с едно предупреждение срещу добавянето и
отнемането на Неговите думи (Откр. 22:18-19). Библията
говори за себе си като за „Божие Слово", което е „живо и
действено" (Евр. 4:12), и е едно „нетленно семе", което води
към новорождението на хората (1. Петр. 1:23). В Библията
намираме пророчество и изпълнение, препратки и вериги от
препратки, претенции за авторитет и признаване на автори-
тет. Библията съдържа 66 различни книги, написани от над
40 мъже в продължение на 1500 години, които са съгласувани
помежду си така, както камъните на една чудесна постройка.
Библията е най-великата книга, дадена някога на хората.

Преданието на Библията

Как можем да бъдем сигурни, че пред нас са точните думи,


които Бог е дал, и никои други? Притежаваме ли истинските
книги и истинските текстове на тези книги, които са били
дадени първоначално?

Това, което Бог ни е дал по един такъв свръхестествен начин,


Той е в състояние също така и да съхрани. Само по себе си

12

единството на Библията, такава каквато я имаме днес, е едно


доказателство за това. 66-те й книги, още от самото им
появяване, са били приети от общностите на вярващите като
книги, притежаващи Божествен авторитет. Когато хората са
се събирали, за да размишляват по горепосочените въпроси,
те винаги са признавали това, което е било всеобщо призна-
вано от вярващите. Ценността и авторитета на библейските
книги не се основават на някой декрет или на гласуване на
църквата.

Те винаги са имали тази стойност и този авторитет. Тези


книги са били написани от известни и водещи мъже - такива
мъже в Стария Завет, като Мойсей, Исус Навиев, Самуил,
Давид, Исая и Еремия или Павел, Петър, Йоан, Матей в
Новия Завет, които вече са били признати и утвърдени.
Вярващите признаваха техните писания още от началото,
както и Исус признаваше Стария Завет (Йоан 10:31-36; Лука
24:44). За Него той имаше Божествен авторитет.

В 1546 година римокатолическата църква прибави към Ста-


рия Завет (който евреите признаваха) още 14 книги. Те се
наричат „апокрифи". Тази дума означава: „със съмнителна
автентичност". Нито една от апокрифните книги не претен-
дира да бъде Божие Слово. Нито Исус Христос, нито някой
друг от писателите в Новия Завет цитира тези книги. Днеш-
ните стандартни преводи на Библията, с изключение на
римокатолическите преводи, съдържат същите книги от Ста-
рия Завет, които се признават и от евреите. Последната книга
на Стария Завет е била написана около 400 години преди
Христа, а групата от 39 книги, които съдържа Старият Завет,
е била утвърдена не по-късно от 200 години преди Христа.

Най-ранната книга на Новия Завет е била написана около 45


години сл. Хр., а последната книга - Откровението на Йоан
- по-рано от 100 години сл. Хр. В 95 година след Христа са
били вече събрани писмата на апостол Павел.

Около 170 години след Христа Новият Завет вече е същест-


вувал в днешната си форма (с изключение на едно последно
решение за второто писмо на ап. Петър). Други книги са били
счетени за полезни, но без Божествено вдъхновение (1 и 2

13

Писмо от Клеменс, Варнава, Дидаше). Трети са били напъл-


но отхвърлени (Евангелието на Тома). Някои пък са били
разпознати като фалшификации (Евангелието на Петър).
Няма „загубени" книги на Библията. Днес Новият Завет
съдържа 27-те признати книги от онези дни и никакви други.

Толкова много ли е бил променен текстът на тези книги, че


днес вече не може да се разчита на тях? Не, Господ е запазил
Своето Слово. В 1947 година до Мъртво море бяха открити
документи, между които се намираха и ръкописи на Стария
Завет, датиращи от 125 година преди Христа. Тези текстове
потвърждават надеждността на днешните преводи. Те съвпа-
дат с ръкописи от 9 век, които дотогава са били известни. За
по-голям контрол, при преписването на ръкописите са били
преброявани всяка дума и буква, за да бъдат точно сравнени
с оригинала. Един специалист в областта на текста на Стария
Завет, д-р Р. Лейрд Харис, казва: „Като се изключат някои
незначителни неща, не може да има никакво съмнение и не
съществува никакво обективно указание за това, че в процеса
на преписване биха могли да възникнат различия в същност-
та на учението."1

В областта на Новия Завет разполагаме с над 4500 гръцки


ръкописа на Новия Завет или на части от Новия Завет. Някои
фрагменти са от 130 година сл. Хр. Големи части от Новия
Завет биха могли да бъдат възстановени въз основа на цитати
от църковни ръководители от втория век. В музеите се
намират пълни Библии от 4 век в оригиналната им форма.
Сър Фредерик Кениън, бившият директор на Британския
музей, казва: „Както достоверността, така и целостта на
книгите на Новия Завет могат да бъдат считани за оконча-
телно доказани."2

Очевидно е, че безбройните преписи ни гарантират точността


на текста на Библията. Но къде са, все пак, оригиналните
книги? Бихме искали да отбележим, че не притежаваме нито
един оригинален екземпляр от трудовете на автори като
Платон, Цицерон или Херодот, но никой не оспорва сериозно
текста на техните произведения. Библейските преписи дати-
рат по-близо до оригиналните ръкописи, отколкото всеки
друг вид литературно съчинение. Освен това, броят на биб-

14

лейските ръкописи е много по-голям. От „Галската война"


на Цезар имаме само 10 стари ръкописа, като най-ранният е
написан 900 години след оригинала3. Същото се отнася и за
много други класици. Копията от текста на Новия Завет,
които притежаваме, са изготвени в период от 100 години след
написването на оригиналните съчинения (като за този период
те съществуват във вид на фрагменти; 250 години след
написването на оригиналните съчинения вече има по-големи
и съгласувани части). Няма никакво основание за скептици-
зъм по отношение на нашите преписи.

Свидетелства относно Библията

Библията е една историческа книга, а не книга на философски


разсъждения. Тя съдържа постоянно препратки към старите
държави на света (Египет, Асирия, Вавилония, Персия, Гър-
ция и Рим). На нейните страници се появяват световните
политици от съответните периоди (Навуходоносор, Дарий,
Санхериб, Кир, Ирод и някои римски императори). Посто-
янно се споменават имената на градове, местности, титли и
събития. Явна е взаимовръзката между обичаите, търговска-
та практика и другите културни дейности за дадените пери-
оди. Ако авторите - както критиците често пъти искат да ни
накарат да вярваме - са измислили допълнително някои
истории или са записали само легенди и митове, щеше да има
безброй възможности за неточности. Някои изказвания и
данни от Библията биват постоянно нападани и окачествя-
вани като измама, но тези нападки винаги са били отхвър-
ляни с помощта на доказателствен материал, открит по-къс-
но.

Критиката и съпротивата, на които е подложена Библията,


нямат равни. Другите стари съчинения не са третирани така
от никого. Въпреки точното изследване на всяка дума и на
всяко историческо показание, което е в ход вече няколко
столетия, писанията на Библията бяха потвърдени във всяко
едно отношение.

При всяко ново откритие в Близкия Изток това потвържде-


ние става все по-пълно. В сравнение с огромния и сигурен

15

доказателствен материал, дребните и незначителни пробле-


ми, които все още се дискутират, са пренебрежими.

Поради своето развитие, библейската археология днес вече е


една отделна част от това изследване. Увеличаването на
материала, потвърждаващ Библията, е изумително. Известни
изследователи, част от които не са новородени християни, са
извадили на бял свят в своите книги подробен доказателствен
материал, потвърждаващ информацията на Библията.

Един от най-известните еврейски изследователи Нелсън


Глюк писа: „Нито едно археологическо откритие досега не е
отрекло някое твърдение от Библията"4. Най-известният
археолог на Запада , д-р Ф. Олбрайт писа: „Не може да има
никакво съмнение в това, че археологията е потвърдила в
значителна степен историческата стойност на старозаветната
традиция"5. Би било възможно да се посочат и други имена
и доказателства.

Пророчествата в Библията

Пророчеството е предвиждане на бъдещи събития под фор-
мата на боговдъхновено изказване. То може да бъде истинско
или лъжливо. Може да идва от Божи човек или от измамник.
Писанието само определя една много строга мярка за доказ-
ване на истинността: „Когато някой пророк говори от Гос-
поднето име и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая
дума Господ не е говорил" (Втор. 18:22). Това значи, че всяко
предвиждане, което не се изпълни стопроцентово, не може
да идва от на Бога на истината, Който знае всичко, включи-
телно и бъдещето. Пророчеството позволява да се покаже
истинността и правдивостта на мъжете, които са Божии
говорители и носят Неговото Слово. В тази област притежа-
ваме най-впечатляващите доказателства за това, че върху
Библията лежи Божията ръка. Правят се опити за обезсил-
ването на този аргумент, като се посочва например, че
пророчествата просто са вмъкнати в по-късен момент. Таки-
ва опити са несполучливи. Хората все още идват до вярата
чрез доказателствата на пророчествата.

16

Няколко елементарни признака ни показват в какво библейс-


ките пророчества се различават от езическите имитации,
„предсказанията" на модерните спиритисти, астролози или
„гледачи".

Истинските пророчества трябва да имат следните белези:



  1. Те излизат от рамките на човешкото предвиждане или
    влияние. По нормален път човекът не може да предвиди
    резултата. Един от многото примери за това е Даниил
    9:24-26. Сбъдването на това пророчество е започнало в 444
    година пр. Хр. със декрета на цар Артаксеркс да се изгради
    отново гр. Ерусалим, а 483 години по-късно то е достиг-
    нало до връхната си точка със смъртта на Месията Исус.

  2. Те са детайлизирани и толкова конкретни, че изключват
    случайността като математическа вероятност. Съдбата на
    редица владетели, посочени в Даниил 11:1-35 се потвърж-
    дава много точно от последвалите събития през втори и
    трети век пр. Хр. Критиците твърдят, че тези стихове са
    били писани едва след настъпването на събитията. С
    разрушаването на гр. Тир от Александър Велики проро-
    чеството на Езекиил 26:12 се сбъдва буквално.

  3. Те са недвусмислени, т.е. не позволяват повече от едно
    тълкуване. Предвиждането, че Месия ще бъде роден в гр.
    Витлеем в Юдея, е точно (Мих. 5:2). Същото важи и за
    пророчеството, че Месията ще бъде предаден за 30 сребър-
    ника (Зах. 11:12).

  4. Те се сбъдват точно. Пример за това е пълното разруша-
    ване на Ерусалим, (Лука 19:41-44) а така също и на храма,
    където не е бил оставен камък върху камък (Мат. 24:2).

В кръга на изпълнилите се пророчества най-силно впечатле-
ние правят тези за идването на Месията в Стария Завет, които
са се изпълнили в лицето на Исус от Назарет. Пасажите в
Исая 53 и Псалм 22 са само два от стотиците текстове, които
недвусмислено предвиждат събитията около Спасителя. На-
ционалната история на евреите до ден днешен, когато Израел
е възроден като държава, (заобиколена от враждебни съседи),

17

е друг красноречив пример. Възможно е да се изброят десетки


други случаи, за които човешките обяснения са съвсем неза-
доволителни.

Трудности в Библията

Библията казва: „Но естественият човек не побира това,
което е от Божия Дух, защото за него е глупост" (1. Кор.
2:14). „копнежът на плътта е враждебен на Бога" (Римл. 8:7).
Хората не отхвърлят Библията, защото грижливо са я про-
учили, и когато са били готови да се преклонят пред Бога и
Спасителя, Който се разкрива в нея, са открили, че с разума
си не могат да приемат нейните твърдения. Много по-веро-
ятно е хората да имат предразсъдъци и бунтовнически да се
противопоставят на Библията, просто като приемат пропа-
гандата на безверието и лекомислените погрешни мнения на
неинформирани хора.

Всеки, който е откровен, ще признае, че в Библията има


трудности. Обаче нашият ум е покварен от греха и влиянието
на светския живот. Ние знаем относително малко за истори-
ята и обичаите на древните времена. Може би никога не сме
изучавали сериозно Светото Писание, без да ни е попречил
някой предубеден критик. Чудо е това, че въобще сме прочели
Библията и сме й повярвали. Това никога не би станало без
Божията милост и благодат. Преди да решите за себе си, че
поради някаква трудност не можете да повярвате на Божието
Слово, трябва да имате предвид следните обстоятелства:

1. На историческите въпроси винаги се е отговаряло чрез


по-късно появили се доказателства. Лисаний е наречен
владетел по времето на Йоан Кръстител (Лука 3:1). Пър-
воначално се е знаело само за един Лисаний, който е
царувал 60 години преди това. Тогава критиците казаха,
че Библията греши. В последствие се откри, че е имало
още един Лисаний, който е управлявал по времето на Йоан
Кръстител.

2. Твърденията на Библията могат да си противоречат


привидно. Надписът върху кръста на Исус е предаден

Каталог: bulgarian -> JeanGibson
bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
JeanGibson -> Тренировка по християнство 4
JeanGibson -> Тренировка по християнство -1
JeanGibson -> Тренировка по християнство 3


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница