Тренировка по християнство 2
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Преданието на Библията
- Свидетелства относно Библията
| Джийн Гибсън
ТРЕНИРОВКА ПО ХРИСТИЯНСТВО - 2 Курс за средно напреднали clv Джийн Гибсън Тренировка по християнство 2 ИздателстВо ВЕРЕН n.k. 91, София 1408 clv Christliche Literatur-Verbreitung Postfach • 33661 Bielefeld © 1980 by Fairhaven Bible Chapel, San Leandro, California, USA оригинално заглавие: Intermediate Christian Training © на немското издание 1989 CLV • Christliche Literatur-Verbreitung Postfach 110135 • 4800 Bielefeld 11 © на българското издание 1993 CLV • Christliche Literatur-Verbreitung Postfach 110135 • 4800 Bielefeld 11 Превод от немски: Димитър Цицелков Предпечатна подготовка: Издателство ВЕРЕН София 1408 • п. к. 91 Корица: Dieter Otten, Bergneustadt Типография: Ebner Ulm ISBN 3-89397-233-1 Съдържание Предговор към българското издание 7 Предговор към немското издание 9 ЛЕКЦИЯ 1 Авторитетът на Библията 11 Учебно ръководство към лекция 1 21 ЛЕКЦИЯ 2
Положението на вярващите в Христос 25 Учебно ръководство към лекция 2 31 ЛЕКЦИЯ 3 Божията воля 35 Учебно ръководство към лекция 3 43 ЛЕКЦИЯ 4
Как да постигнем нашите цели в живота (I част) 47 Учебно ръководство към лекция 4 55 ЛЕКЦИЯ 5
Как да се отнасяме към Божиите дарове 63 Учебно ръководство към лекция 5 71 ЛЕКЦИЯ 6/УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 6 Как да постигаме целите в живота си (II част) 75 ЛЕКЦИЯ 7
Светият Дух - Личност и дело 85 Учебно ръководство към лекция 7 93 ЛЕКЦИЯ 8 Светият Дух - Неговото дело във вярващите 97 Учебно ръководство към лекция 8 107 ЛЕКЦИЯ 9
Дарбите на Светия Дух 111 Учебно ръководство към лекция 9 121 ЛЕКЦИЯ 10 Служение 125 Учебно ръководство към лекция 10 131 ЛЕКЦИЯ 11 Лично освещение 137 Учебно ръководство към лекция 11 147 ЛЕКЦИЯ 12 Далеч от Господа 153 Учебно ръководство към лекция 12 161 ЛЕКЦИЯ 13 Завръщането на Исус Христос 165 Учебно ръководство към лекция 13 175 ПРИЛОЖЕНИЕ А Описание на духовните дарби 179 ПРИЛОЖЕНИЕ Б „Не за да Му служат..." 187 ПРИЛОЖЕНИЕ В Различни възгледи относно връщането на Христос . . 197 Предговор към българското издание Драги читателю, радвам се да Ви представя днес този труд върху Библията, който е имал, има и - надявам се - ще има значение за Живота на много хора и в нашата страна. Пиша „Живота" с главно „Ж", за разлика от живота с малко „ж" - нашето съществуване на тази земя, което ние по навик наричаме със същата дума. В Евангелието на Йоан 1:4 е казано следното: „В Него (Исус Христос) бе животът и животът бе светлина на човеците." Това означава, че Живо- тът не може да съществува отделно от Христос. Този, който не познава и няма Христа в себе си, не притежава и Живота. Животът, за който говоря, е пряко свързан с вярата в Божия Син. Тази вяра започва със слушане на Божието Слово - на Евангелието. Тази книга е едно пътуване из цялата Библия, едно пътуване по теми, които са всъщност отговори на въпросите за Живота. А целта на тази книга е Вашето запознаване с този Живот или по-дълбокото му опознаване. В 13-те глави-теми главната дума се дава на Библията, обясненията са кратки, лаконични и дават изцяло възмож- ността на читателя сам да си извади заключенията-отговори по посочения огромен библейски фактически материал. Това изключва възможността от преднамерено влияние върху читателя. За много християни, които вече са намерили спасение чрез вяра в Божия Син, тази книга може да бъде едно помощно средство за тренировка по християнство, а именно: знанията, получени от Словото да станат част от ежедневието им, да им дадат увереност и стабилност, повече доверие и упование в Бога и Неговия Христос, „за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение". Задълбоча- ването на вярата на християнина, опознаването и всеотдай- ното следване на Христа, са невъзможни без тази ежедневна „тренировка", т.е. четене на Словото и прилагане на практика на прочетеното. Тази книга, която е предназначена както за самостоятелни, така и за групови занимания със Словото, е един подходящ за целта инструмент или „тренировъчен уред". Най-сърдечно Ви пожелавам успех и Божие благословение по пътя към целта. Посочените в курса места от Библията са по българския й превод от 1924 година. За ръководители и обучавани ще бъде издадено и едно ръководство към курса с много практически указания и съвети, което ще може да се получи безплатно от издателството. Здравко Ненов Предговор към немското издание „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено пригот- вен за всяко добро дело" (2. Тим. 3:16,17). Тук Бог поставя пред нас една ясна цел: израснали, съвършени „Божии хора", чиято духовна зрялост се изразява в практическата им готов- ност за „всяко добро дело", като ни дава на разположение и едно изключително средство: „всичкото Писание", приложе- но като поучения и практическо „наставление в правдата". Днес тази задача отново излиза на преден план. За това свидетелствува големият брой на издаваните библейски учеб- ни материали, както и все повече увеличаващият се брой на семинарите и ежеседмичните курсове в местните християнски събрания и в междуцърковните организации. Често срещана слабост обаче е, че голяма част от тях се ограничават само с теория, защото липсват време и възмож- ности за практическото им упражнение и приложение. Също така, почти всички дългосрочни библейски курсове се огра- ничават с преподаването на теоретични знания по въпроси, свързани с учението и живота. Поредицата от пет курса „Тренировка по християнство" прави опит да реши този проблем. Отделните книги не трябва да се считат просто за „курсове", които трябва само да бъдат заучени и писмено проконтролирани, а както казва заглавието, да са част от една „тренировка" в християнската вяра, която чрез после- дователното свързване на обучението с практическите зада- чи, ще може да помогне на младите християни да придобият и да прилагат практически своите духовни знания и способ- ности. Материалът от тази поредица е разработен и изпробван преди около 10 години в църквата Fairhaven Bible Chapel, в град Сан Леандро, Калифорния (самостоятелна местна хрис- тиянска църква по новозаветен образец), в която работи У. Макдоналд, световно известен автор на многобройни публи- кации върху учението на апостолите, духовната помощ и грижа, въпросите на християнската вяра и тълкуването на Библията. Междувременно тези курсове са преведени на няколко езика и от доста години се прилагат с голямо благословение, главно в Австрия и Южна Германия. Нарас- тващото търсене наложи издаването им в подобрена и пре- работена форма. Все пак не бива да се забравя, че нито един материал, включително и настоящият, не е чудотворно средство. Реша- ващи са както характерът и духовните качества на човека, който представя материала, така и мотивацията и готовност- та за обучение на онези, които ще работят с него. Доколкото тези неща са налице, настоящият курс за обучение може да бъде една крачка към голямата цел: обучение на зрели и способни работници. Алоис Вагнер 10 ЛЕКЦИЯ 1
Авторитетът на Библията „Той ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като техните книжници" (Мат. 7:29). Хората, които слушаха Исус Христос, бяха изумени и очаровани, как авторитетно, прав- диво и убедително проповядваше Той. Всички опити да бъде критикуван бяха безуспешни. Това, което беше характерно за Божиите пророци в миналото, се виждаше по много по-убедителен начин в Исус. Той имаше истинския авторитет! Откъде идваше този авторитет? Той идваше от Божието Слово (Марк 7:13; Лука 4:4; 8:11; 11:28). Неговият източник беше Словото на Бога, а не човешките предания (Мат. 15:3). Неговият източник бяха „Божествените Писания" (Римл. 3:2). Когато Исус казваше: „Писано е", нямаше никакво съмнение за какво говори. Той постоянно цитираше Светото Писание. То беше истината (Дан. 10:21; Йоан 17:17). В Светото Писа- ние нямаше заблуда. Заблудата беше последица от непозна- ването на Писанието (Марк 12:24). Претенциите на Библията за авторитет „Всичкото писание е боговдъхновено" (2. Тим. 3:16). Светото
Затова и Исус можеше да се позовава на това, което е казал Бог (Мат. 15:4). „...ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне" (Мат. 5:18-19). Писанието не може да се наруши (Йоан 10:35). То трябва да се изпълни, казва Исус. Как би могло да бъде другояче, след 11 като то излиза от „Божиите уста" (Мат. 4:4)! Пророците бяха просто пратеници на Бога (Мат. 11:10). Те
Новият Завет цитира Стария като „Божието Слово" и като „Светото Писание" (Рим. 1:2). Една голяма част от Новия Завет се състои от цитати от Стария Завет. Павел говори със същите изрази и за собствените си писания (1. Кор. 14:37). Петър поставя писанието на Павел на едно ниво с писанията от Стария Завет (2. Петр. 3:16). Писането на Новия Завет бе съпроводено от Божия авторитет (Мат. 10:19-20; Йоан 14:26; 16:12-15). Последната книга се приписва на Бога (Откр. 1:1) и завършва с едно предупреждение срещу добавянето и отнемането на Неговите думи (Откр. 22:18-19). Библията говори за себе си като за „Божие Слово", което е „живо и действено" (Евр. 4:12), и е едно „нетленно семе", което води към новорождението на хората (1. Петр. 1:23). В Библията намираме пророчество и изпълнение, препратки и вериги от препратки, претенции за авторитет и признаване на автори- тет. Библията съдържа 66 различни книги, написани от над 40 мъже в продължение на 1500 години, които са съгласувани помежду си така, както камъните на една чудесна постройка. Библията е най-великата книга, дадена някога на хората. Преданието на Библията Как можем да бъдем сигурни, че пред нас са точните думи, които Бог е дал, и никои други? Притежаваме ли истинските книги и истинските текстове на тези книги, които са били дадени първоначално? Това, което Бог ни е дал по един такъв свръхестествен начин, Той е в състояние също така и да съхрани. Само по себе си 12 единството на Библията, такава каквато я имаме днес, е едно доказателство за това. 66-те й книги, още от самото им появяване, са били приети от общностите на вярващите като книги, притежаващи Божествен авторитет. Когато хората са се събирали, за да размишляват по горепосочените въпроси, те винаги са признавали това, което е било всеобщо призна- вано от вярващите. Ценността и авторитета на библейските книги не се основават на някой декрет или на гласуване на църквата. Те винаги са имали тази стойност и този авторитет. Тези книги са били написани от известни и водещи мъже - такива мъже в Стария Завет, като Мойсей, Исус Навиев, Самуил, Давид, Исая и Еремия или Павел, Петър, Йоан, Матей в Новия Завет, които вече са били признати и утвърдени. Вярващите признаваха техните писания още от началото, както и Исус признаваше Стария Завет (Йоан 10:31-36; Лука 24:44). За Него той имаше Божествен авторитет. В 1546 година римокатолическата църква прибави към Ста- рия Завет (който евреите признаваха) още 14 книги. Те се наричат „апокрифи". Тази дума означава: „със съмнителна автентичност". Нито една от апокрифните книги не претен- дира да бъде Божие Слово. Нито Исус Христос, нито някой друг от писателите в Новия Завет цитира тези книги. Днеш- ните стандартни преводи на Библията, с изключение на римокатолическите преводи, съдържат същите книги от Ста- рия Завет, които се признават и от евреите. Последната книга на Стария Завет е била написана около 400 години преди Христа, а групата от 39 книги, които съдържа Старият Завет, е била утвърдена не по-късно от 200 години преди Христа. Най-ранната книга на Новия Завет е била написана около 45 години сл. Хр., а последната книга - Откровението на Йоан - по-рано от 100 години сл. Хр. В 95 година след Христа са били вече събрани писмата на апостол Павел. Около 170 години след Христа Новият Завет вече е същест- вувал в днешната си форма (с изключение на едно последно решение за второто писмо на ап. Петър). Други книги са били счетени за полезни, но без Божествено вдъхновение (1 и 2 13 Писмо от Клеменс, Варнава, Дидаше). Трети са били напъл- но отхвърлени (Евангелието на Тома). Някои пък са били разпознати като фалшификации (Евангелието на Петър). Няма „загубени" книги на Библията. Днес Новият Завет съдържа 27-те признати книги от онези дни и никакви други. Толкова много ли е бил променен текстът на тези книги, че днес вече не може да се разчита на тях? Не, Господ е запазил Своето Слово. В 1947 година до Мъртво море бяха открити документи, между които се намираха и ръкописи на Стария Завет, датиращи от 125 година преди Христа. Тези текстове потвърждават надеждността на днешните преводи. Те съвпа- дат с ръкописи от 9 век, които дотогава са били известни. За по-голям контрол, при преписването на ръкописите са били преброявани всяка дума и буква, за да бъдат точно сравнени с оригинала. Един специалист в областта на текста на Стария Завет, д-р Р. Лейрд Харис, казва: „Като се изключат някои незначителни неща, не може да има никакво съмнение и не съществува никакво обективно указание за това, че в процеса на преписване биха могли да възникнат различия в същност- та на учението."1 В областта на Новия Завет разполагаме с над 4500 гръцки ръкописа на Новия Завет или на части от Новия Завет. Някои фрагменти са от 130 година сл. Хр. Големи части от Новия Завет биха могли да бъдат възстановени въз основа на цитати от църковни ръководители от втория век. В музеите се намират пълни Библии от 4 век в оригиналната им форма. Сър Фредерик Кениън, бившият директор на Британския музей, казва: „Както достоверността, така и целостта на книгите на Новия Завет могат да бъдат считани за оконча- телно доказани."2 Очевидно е, че безбройните преписи ни гарантират точността на текста на Библията. Но къде са, все пак, оригиналните книги? Бихме искали да отбележим, че не притежаваме нито един оригинален екземпляр от трудовете на автори като Платон, Цицерон или Херодот, но никой не оспорва сериозно текста на техните произведения. Библейските преписи дати- рат по-близо до оригиналните ръкописи, отколкото всеки друг вид литературно съчинение. Освен това, броят на биб- 14 лейските ръкописи е много по-голям. От „Галската война" на Цезар имаме само 10 стари ръкописа, като най-ранният е написан 900 години след оригинала3. Същото се отнася и за много други класици. Копията от текста на Новия Завет, които притежаваме, са изготвени в период от 100 години след написването на оригиналните съчинения (като за този период те съществуват във вид на фрагменти; 250 години след написването на оригиналните съчинения вече има по-големи и съгласувани части). Няма никакво основание за скептици- зъм по отношение на нашите преписи. Свидетелства относно Библията Библията е една историческа книга, а не книга на философски разсъждения. Тя съдържа постоянно препратки към старите държави на света (Египет, Асирия, Вавилония, Персия, Гър- ция и Рим). На нейните страници се появяват световните политици от съответните периоди (Навуходоносор, Дарий, Санхериб, Кир, Ирод и някои римски императори). Посто- янно се споменават имената на градове, местности, титли и събития. Явна е взаимовръзката между обичаите, търговска- та практика и другите културни дейности за дадените пери- оди. Ако авторите - както критиците често пъти искат да ни накарат да вярваме - са измислили допълнително някои истории или са записали само легенди и митове, щеше да има безброй възможности за неточности. Някои изказвания и данни от Библията биват постоянно нападани и окачествя- вани като измама, но тези нападки винаги са били отхвър- ляни с помощта на доказателствен материал, открит по-къс- но. Критиката и съпротивата, на които е подложена Библията, нямат равни. Другите стари съчинения не са третирани така от никого. Въпреки точното изследване на всяка дума и на всяко историческо показание, което е в ход вече няколко столетия, писанията на Библията бяха потвърдени във всяко едно отношение. При всяко ново откритие в Близкия Изток това потвържде- ние става все по-пълно. В сравнение с огромния и сигурен 15 доказателствен материал, дребните и незначителни пробле- ми, които все още се дискутират, са пренебрежими. Поради своето развитие, библейската археология днес вече е една отделна част от това изследване. Увеличаването на материала, потвърждаващ Библията, е изумително. Известни изследователи, част от които не са новородени християни, са извадили на бял свят в своите книги подробен доказателствен материал, потвърждаващ информацията на Библията. Един от най-известните еврейски изследователи Нелсън Глюк писа: „Нито едно археологическо откритие досега не е отрекло някое твърдение от Библията"4. Най-известният археолог на Запада , д-р Ф. Олбрайт писа: „Не може да има никакво съмнение в това, че археологията е потвърдила в значителна степен историческата стойност на старозаветната традиция"5. Би било възможно да се посочат и други имена и доказателства. Пророчествата в Библията Пророчеството е предвиждане на бъдещи събития под фор-
16 Няколко елементарни признака ни показват в какво библейс- ките пророчества се различават от езическите имитации, „предсказанията" на модерните спиритисти, астролози или „гледачи". Истинските пророчества трябва да имат следните белези:
В кръга на изпълнилите се пророчества най-силно впечатле- ние правят тези за идването на Месията в Стария Завет, които са се изпълнили в лицето на Исус от Назарет. Пасажите в Исая 53 и Псалм 22 са само два от стотиците текстове, които недвусмислено предвиждат събитията около Спасителя. На- ционалната история на евреите до ден днешен, когато Израел е възроден като държава, (заобиколена от враждебни съседи), 17 е друг красноречив пример. Възможно е да се изброят десетки други случаи, за които човешките обяснения са съвсем неза- доволителни. Трудности в Библията Библията казва: „Но естественият човек не побира това,
Всеки, който е откровен, ще признае, че в Библията има трудности. Обаче нашият ум е покварен от греха и влиянието на светския живот. Ние знаем относително малко за истори- ята и обичаите на древните времена. Може би никога не сме изучавали сериозно Светото Писание, без да ни е попречил някой предубеден критик. Чудо е това, че въобще сме прочели Библията и сме й повярвали. Това никога не би станало без Божията милост и благодат. Преди да решите за себе си, че поради някаква трудност не можете да повярвате на Божието Слово, трябва да имате предвид следните обстоятелства: 1. На историческите въпроси винаги се е отговаряло чрез по-късно появили се доказателства. Лисаний е наречен владетел по времето на Йоан Кръстител (Лука 3:1). Пър- воначално се е знаело само за един Лисаний, който е царувал 60 години преди това. Тогава критиците казаха, че Библията греши. В последствие се откри, че е имало още един Лисаний, който е управлявал по времето на Йоан Кръстител. 2. Твърденията на Библията могат да си противоречат привидно. Надписът върху кръста на Исус е предаден Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 4 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|