Треска и фебрилитет, анемия и хепатоспленомегалия

Маларията е паразитно заболяване, което протича пристъпно с треска и фебрилитет, анемия и хепатоспленомегалия.

Маларията е една от най-разпространените тропически паразитни болести в света. Разпространена е ендемично в Африка, Азия, Океания, Централна и Южна Америка.

Днес в страната ни се регистрират единични случаи на заразени при престой в тези страни.

Едноклетъчни паразити от рода Plasmodium:

• 
  Plasmodium vivax  - причинява malaria tertiana (тридневна малария);
  
• 
  Plasmodium ovale – причинява malaria ovale (тридневна малария);
  
• 
  Plasmodium falciparum – причинява тропическа малария;
  
• 
  Plasmodium malariae – причинява malaria malariae – четиридневна малария.
  

Маларията се предава по трансмисивен механизъм – чрез ухапване от женски комари от рода Anopheles.

Източник на заразата е болният човек

В заразения комар се образуват спорозоити (безполовите форми на паразита), които се отделят със слюнката при ухапване. Така те навлизат в кръвта на човека и достигат до черния дроб, където протичат следващи стадии от биологичния цикъл на развитие на паразитите, след което плазмодиите напускат чернодробните клетки разрушавайки ги и навлизат в червените кръвни клетки където се развиват половите форми – гаметоцити. Именно те се всмукват от комар при ухапване. Така цикълът се затваря.

В началото на заболяването се появяват нехарактерни симптоми – главоболие, безапетитие, субфебрилитет. Маларийният пристъп продължава 6-12 часа и протича в 3 фази:

• 
  чувство на студ – за 2-3 часа;
  
• 
  фебрилитет – 38-40 градуса,
  
• 
  съчетан с болки в мускулите, кръста, ставите, главоболие.
  
• 
  понякога и загуба на съзнание;
  
• 
  бързо спадане на температурата и обилно изпотяване.
  

• 
  през 48 часа при P.vivax и P.ovale,
  
• 
  през 36-48 часа при P. falciparum,
  
• 
  през 72 часа при P.malariae.
  

Третият характерен признак на маларията е анемията. Тя се изявява с бледа кожа и лигавици, а склерите са субиктерични, поради хемолизата.

На базата на типичната клинична картина с пристъпно протичаща треска и епидемиологичните данни за пребиваване в страни с тропически и субтропически климат.

Диагнозата се потвърждава с лабораторни изследвания. В периферната кръв на болен с малария се откриват паразити в различна степен на развитие в еритроцитите. Видовата диагноза се поставя при микроскопиране на кръвна натривка.
Използват се още и имунологични и молекулярно-биологични методи за доказване на паразита.

Български граждани, заминаващи в страни  с разпространена малария, трябва да провеждат химиопрофилактика. Тя се извършва преди заминаване с някой от използваните за целта противомаларийни препарати

Болните подлежат на задължителна регистрация и диспансеризация.

Дирекция „ Надзор на заразните болести”