Трети март Химн Стх. „България”



Дата31.03.2018
Размер65.42 Kb.
#63412
Трети март
Химн
Стх. „България”
Ето ме – аз съм България! Вървя по земята 13 века.

Сях и жънах из полетата край Балкана.

Раждах, за да има поети, художници и бунтовници.

Не един вражи крак ме е тъпкал, но никой не ме е покорил!

Аз дадох силата на Спартак и нежността на Орфей.

Моя дъщеря е хубавата Яна, моят син е Чавдар Войвода.

Ето ме, аз съм България!

Обичайте ме за яркото слънце и омайните рози,

За отрудените ми длани и за мирното ми небе.

Вярвайте ми, помнете ме, носете ме в песни, усмивка и знамена.


Водещ: - Горда Стара планина, до ней Дунава синей…и всичко това е България, нашата родина, страна, пълна с култура и история, със славни имена и дела, създадена през 681 г. от Хан Аспарух и оцеляла в дни на трудности и битки цели 1330 г.

Сменяха се ханове на престола след смъртта на храбрия Аспарух – Тервел, Телериг, Паган, Кардам, Крум. За да не бъде унищожен българският народ от чужди езици, за да не изчезнат българските предания, българската история, мъдрият хан Борис повикал двамата солунски братя, които измислили славянската писменост. Не успели да дойдат те в България, но изпратили славянската писменост в нашите земи по своите ученици. Оттогава насам българите имат своя азбука, своя писменост, с която да пишат своята история.

Процъфтявала българската държава, като хановете спазвали завета, който още хан Кубрат дал на синовете си – ако сте заедно, ще сте непобедими, разделите ли се – всеки може да ви победи. Но болярите забравили за тези мъдри думи и България била завладяна от османците. Турските орди превзели българската столица Търново. Грабели и убивали наред, а за българския народ започнали 500 тежки години – годините на турското робство…Още в първите години на робството османците се опитвали да вземат вярата на българите и да им дадат тяхната собствена. Но гордите българи не отстъпвали и предпочитали смъртта пред предателството спрямо своята вяра. Много легенди се носят за храбростта им, а една от тях е за турския ага и Балканджи Йово:
Умут: - „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, Хубава Яна на турска вяра?”

Йоан: - „Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра!”
Водещ: - Минавали годините, но българският народ не се отказвал и не забравял своята история, завета на дедите си. Мнозина от младите мъже хващали гората, ставали хайдути, за да се борят с поробителя и да спасят българския народ.
Цвети: „Не плачи, майко, не тъжи, Че станах ази хайдутин,

Хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!
Но не можело страданията на българите да продължават вечно. Появил се хилендарският монах отец Паисий. Обикалял той по нашите земи и навсякъде срещал българи, които страдат; българи, които се представят за гърци; българи, забравили своята история. Решил отец Паисий да помогне на народа и през 1762 г. завършил своята „История славянобългарска”.
Гого: - „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин…

Или не са имали болгаре царство и господарство!...”


Водещ: - Обикалял между хората, разказвал им българската история, а книжчицата му се предавала от ръка на ръка, преписвала се и се разказвала от уста на уста… Докато българите си спомнили за славното минало и в тях се събудила вярата, че ще бъдат свободни! Учели се на четмо и писмо българите, образовали се и се подготвяли за освобождението от османско иго. Пръв за революция заговорил Георги Сава Раковски. организирал патриотите около себе си, вдъхновявал ги и им разкривал плановете си за освобождение. Всеки ден Раковски
обикалял във воеводската си униформа българските войници, които живеели и тренирали в една белградска казарма и ги поздравявал:

Влади: - Г.С.Раковски: - Здравейте, левове балкански!

Войници: - Здраве желаем, народни войводо! Урааа!
Песен: „Боят настана”
Водещ: - Революционерите подготвили и изпратили в България няколко чети, които да вдигнат духа на народа. Но никой не се присъединил към бунтовниците. Първата чета, знаменосец в която бил Васил Левски, едва се спасила от турските войски. Втората чета, на Стефан Караджа и Хаджи Димитър при тежка битка тя била разбита.
Водещ: - Разказвач: Караджата бил заловен и изпратен в затвор, а Хаджи Димитър загинал юнашки от раните си. Неговата смърт е възпята в безсмъртните редове:
Божи: - „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира:

За него жалеят земя и небе, звяр и природа.



Водещ: - След разгрома на българските чети станало ясно, че ако народът не се вдигне на въстание, всички усилия ще са напразни. С тази тежка задача се нагърбил Васил Левски, останал в историята като Апостола на свободата. Обикалял Левски из страната, посещавал градове и села, събирал около себе си хората и им вдъхвал увереност в техните способности. Основавал тайни революционни комитети, събирал хората и те се готвели за избухването на всенародно въстание по даден знак.

Но турците разбрали и започнали да търсят Апостола под дърво и камък. За пет години Левски обиколил 3 пъти страната, основал стотици комитети. Според неговите идеи, след всенародното въстание България трябвало да стане „чиста и свята република”, в която всички да са равни – българи, турци, гърци, евреи, арменци, цигани. И макар идеите му да били нечувани, мнозина ги смятали за единствено спасение от робството. Османците се усетили, че се кроят планове за въстание. Снимката на Левски била разлепена из всички конаци, турските заптиета го търсели под дърво и камък. Една нещастна вечер през февруари Апостолът бил заловен в Къкринското ханче. Специален съд в София го осъдил на смърт. Датата 19 февруари 1973 г. е трагична за България. Загива Апостолът на свободата.



Николая: - „О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачиш ?



Водещ: - Всички били покрусени от смъртта на Апостола. Но колелото на историята било задвижено. Закипяла през 1876 г. трескава подготовка за всенародно въстание, в която се включил целият народ, помагали и жени, и деца, и старци. Ковели саби, изливали куршуми, приготвяли и черешови топчета.

Учителката Райна Попгеоргиева /Ели/ от Панагюрище ушила знаме – зелено, от едната му страна били извезани думите „Свобода или смърт”, а от другата – лъв, който тъпче турския полумесец.


Песен: Вятър ечи, Балкан стене, Сам юнак на коня

С тръба зове свойте братя: всички на оръжие!

Дойде време, ставайте, от сън се събуждайте,

доста робство и тиранство, всички на оръжие!


Разказвач: - Турските управници изпратили редовна войска срещу бунтовниците. Трийсет хиляди жертви дала България и всеки загинал като герой. Батак, Клисура, Пещера, Брацигово ще се пазят винаги в нашата история.
Танц: „Кой уши байряка”

Разказвач: Макар и твърде късно, в помощ на въстаниците се отправила още една чета, начело с поета Христо Ботев. На 16 май 1876 г. те превзели парахода „Радецки” и принудили капитана му да ги свали на българския бряг при Козлодуй.
Музика, фон „Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува
Водещ: - И Ботевата чета била разгромена, но цяла Европа се възмутила от жестокостите и на 24 април 1877 г. Русия обявила война на Турция, а към нея се присъединила и съседна Румъния. Преминали руските войски на българска територия и започнали да разгромяват турските войски, След ожесточени битки край Стара Загора за Самарското знаме, българските опълченци успели да се оттеглят на връх Шипка, за да бранят прохода. Сюлейман паша разбрал, че при Шипка се решава изходът на войната и хвърлил цялата си армия срещу шепата защитници, обсипвал върха с артилерийски огън, атакувал денонощно, но всичко било напразно. Оредявали редовете на защитниците, опълченците търпели глад и жажда, свършили куршумите. Но те не се предавали. Грабнали камъните и дърветата, а когато и те свършили, започнали да обсипват враговете дори с телата на убитите си другари.
Разказвач: Още малко и опълченците на Шипка нямало да издържат на щурма. Но в най-критичния момент пристигнал отрядът на генерал Радецки. Той носел боеприпаси, храна и много вяра. Така върхът бил спасен, турците не успели да го превземат и войната била решена.
Ели: - И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век.


Водещ: - Паднал Плевен. Руските войски превзели и София, Пазарджик, Пловдив. Понесли се към Одрин и го освободили. А когато пътят към Цариград бил открит, Османската империя помолила за мир.
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано бил сключен мирен договор между Русия и Османската империя. След 500 години робство, България получила свободата си. На този ден до днес почитаме паметта на геройски загиналите в боевете за Освобождението, записали имената си на страниците на българската история! Поклон пред паметта им!
Песен: Стара планина..
Гого: Българийо, гори ме твойта сила! Велика си и в стръкчето трева.

Сърцата ни са твоето продължение и ставаш по – безсмъртна от това.

Божи: Майко, ти роди Аспарух – за да има българска държава!

Ели: Роди ПАисий, за да има българска история!

Никол: Роди Кирил и Методий, за да има българска азбука!

Преси: Майко, ти роди Ботев, за да има българска поезия!

Цвети: Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

Майко, ти роди Левски, за да има смърт и безсмъртие!

Емо: Ако печеля, печели цял народ, ако губя – губя само мене си!

Николая: Ти, която всички си родила и люляла си ни на ръце,



Криеш ти непобедима сила в нежното си майчино сърце.

Раждай свидни чада, майко Българийо!
Каталог: svetluna1 -> files -> 2017
2017 -> Дг №2 “Знаме на Мира”
2017 -> Развиващи функции на играта
2017 -> ДГ№2 „Знаме на мира гр. Балчик, обл. Добрич
2017 -> Цел: Популяризиране Седмицата на толерантността; Развиване на поведения, маниери, подходи и отношения на подкрепа, разбиране и недискриминация към различните от нас
2017 -> Творчеството на децата
2017 -> Структурни елементи на игровата култура и начините на интегрирането им в игровия процес Психологическа структура на играта
2017 -> Алтернативи за творчество при видовете игри


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница