Трети март-тържество

Чакан празник/,свята дата.

Трети март!Трети март!

Ден рожден на свободата

Трети март!/Трети март!/

В мир народът ни добрува/

Трети март!/ Трети март!/

Днес/България празнува.
Крила размахва моята Родина/.

С крилата на победите лети./

И ето/, от година на година/

по-хубава,/ по-слънчева/ блести

ти стигаш непристъпни върхове./

За отдих върху майчиното рамо,/

за топъл отдих в бащиния кът.
ВСИЧКИ - Обичам те / Родино моя/ и всеки ден и час / готов съм/ свободата твоя / да браня вярно аз.
Цели пет века/.

Нашите деди/.

Водели борба нелека/.
Извоювал свободата/

руският войник,/

и до днеска тая дата/

празник е велик.

Обичам твойте балкани,гори,скали

и техните бистри и студени извори!

Обичам те,мой мили краю,

с цялата си душа и сърце...

Ти си оная благословена земя,

която е пълна с нежности

със сияние и величие.

са високи и снежни.

Орли размахват криле

над сините води на езерата.

Земята на моя роден край

ражда пшеница , като огън.

По китните хълмове

налива зърно

грозде като кехлибар!
Тука ,в нашата страна ,

някога живял Паисий

в непрогледна светлина

той история написал.

бродил някога Раковски.

В средногорските земи

с конница летял Бенковски.

бродили за свободата

със знамена

Ботев, Левски, Караджата.

Аз съм българско дете

с обич гледам планините,

мойта обич все расте,

че съм внуче на борците!
В Карлово ,накрай градчето,

син очакван се родил.

Бързо раснало момчето ,

кръстено с любов Васил.

тръгнал по света широк,

трудният ти път не спира

и след твоя лъвски скок.

На гневно вейнатите гриви!

Над върховете каменливи

и досега сокол лети!

оная слънчева полянка,

където храбреците спят-

с крило да им направят сянка!

Тъй както си обичам мама!

що слушам по поля и друми!

Обичам хубавите песни

и приказките ни чудесни.

и слушам как шумят реките,

в гласа на Рила и Пирина

аз чувам моята Родина!
Земя на розите си ти

и песента ти се издига

със всяка майска чучулига,

която вдън небе трепти!

Родино,дай ми ти перо

или криле или кормило!

Аз всичко скъпо ,всичко мило

ще дам за твоето добро!

към тебе пак ще се стремя

и даже в своя сън ще чувам

как диша родната земя!

В една красива вечер ясна,

след детския ми весел ден

в очите ми звездица блесна

като наречена за мен.

И чух,макар ,че бе далече,

макар звездичка тя да бе,

как с маминия глас ми рече:

-Това е твоето небе!

под приказна дъга ,след дъжд,

тъй както крачех с крачка боса

изпя ми песничка веднъж.

Бе само миг един чудесен,

след туй щурчето онемя,

но беше казало със песен:

-Това е твоята земя!

но отсега се вричам, че

все със мен ще са звездата ясна

и българското ми щурче!!!

И ще ми стоплят все сърцето

до сетния ми ден

земята българска ,небето,

прегръдка майчина за мен!!!

за да открия живите следи

на думите им в пътя труден

вдълбал в живота ни бразди.

Мечтая с върхове да разговарям

и уча звуците на тази реч,

с която жива е до днес България.

ВСИЧКИ:

Една бе ти/, достойна/ зарад тях!