Три са основните причини, за да полагаме усилия за устойчивост

първо, запазваме природата за бъдещите поколения;

второ, добавяме удовлетвореност у туристите, която ни прави по-желана фирма;

и трето, спестяваме разходите и повишаваме доходите!”

Scandic Хотели

Туризмът се оформя като важна икономическа, социо – културна дейност, ползваща и влияеща на околната среда. Ползите и негативните последствия от развитието на туризма са теми на дебат, получаващи все по-широк обществен отзвук. Все по-често поддържането на естествения баланс в природата, нейното опазване и развитието на туристическата инфраструктура са в противоречие. Някои такива спорове в международен план се решават от съдебната власт. Примери показват, че вземаните решения не винаги са в полза на туристическата индустрия – през 2002 г. световната природозащитна организация Greenpeace осъжда испанската верига хотели Sol Melia за нанесени екологични щети (Mensah, I., 2004). Същевременно все по-остър става конфликтът в България между природозащитни организации и субектите с инвеститорски интерес към големи туристически проекти (Сдружение за земята относно проект познат като Супер Боровец; спора относно влизащите в обхвата на НАТУРА 2000 територии в местността Иракли, около Разлог и Несебър и др.). Вече и у нас съдебната власт се намесва за ограничаване на строителство на туристически обекти в зони с природна ценност – вилно селище “Златна перла” в природен парк “Странджа”. Почти ежедневно медийните източници поднасят информация, свързана с последствията от устройствено нерегулираното и огромно по капацитет туристическо усвояване. Алармират за строителство на туристически обекти в най-красивите и крехки природни среди – морски и планински кътчета, дори в защитените природни места.

Нараства загрижеността за екологичния баланс на планетата и изчерпаемостта на природните ресурси. Екологичните бедствия, опасността от необратими природни катастрофи, предизвикани от човешката дейност създават тревожност сред обществото за състоянието на заобикалящата ни среда. Секторът, свързан с пътувания и туризъм, разбира и осъзнава резултатите от икономическия растеж и необходимостта от опазване на природната и социална среда, в резултат на това темата излиза извън академичните среди и дискусиите на високо равнище, и намира приложение в практиката. Положително е, че все повече изследователи разглеждат проблема, свързан с растежа на туристическата индустрия в контекста на ограничените ресурси с които се разполага. Много от тях (Bosselman, F., et al, 1999; Whitelow, K., 2000; Swarbrooke, J., Horner, S., 1999; Honey, M., 2001 и др.) се обединяват около твърдението, че устойчивото развитие на туристическия продукт, чиито природни, културни и социални характеристики са специфични за всяка страна, е единственият начин да се осигури бъдеще за всички участници в туризма.

В резултат на дискусиите по темата, изключително широка популярност, през последните десетилетия в световен мащаб придобиха, термините устойчиво развитие, екологосъобразно, “приятелско” отношение към околната природна среда, екотуризъм, зелен туризъм, алтернативен туризъм, в израз на намерения за ограничаване вредните влияния от бурното развитие на туризма.

Множеството обсъждания на високо равнище относно околната среда, дискусиите за климатичните промени и подходите за устойчиво решение намират отражение като цяло в туристическата дейност и в частност дейността на местата за настаняване. Световна тенденция в настанителния сектор е прилагането на управленски подходи за социална и екологична отговорност, като елементи на устойчивото туристическо развитие. Тази тенденция се проявява чрез формирането на инициативи като Инициативата на международните хотели за опазване на околната среда (The International Hotels Environment Initiative /IHEI/ www.ihei.org), Международно сътрудничество в туризма (www.tourismpartnership.org), Асоциация на Зелените хотели (www.greenhotels.com), в които участват водещи в хотелския сектор като Hyatt, Four Seasons, Hilton, Jumeyrah, Starwood, Marriot, Holiday Inn, Scandic и др. и възникването “зелени” хотели като “ONE” на Starwood хотелите, за да подпомага природно отговорните гости да останат такива и по време на пътуванията си. Основен инструмент за постигане на устойчиво развитие в туризма е прилагането на екологични сертификати и еко маркировки (Honey, M., Rome, A., 2001; Mansah, I.; 2004, Симеонова, П., 2004 и др.). Навлизането им като инструмент по пътя към устойчива дейност е обусловено допълнително и от това, че спомагат за постигане на редица предимства за прилагащите ги организации в сравнение с конкурентите им като по-висока ефективност, намаляване на рискове от несъответствие с екологичното законодателство, предпочитание от клиенти споделящи концепцията за отговорно поведение и др.

Прилагането на екологични сертификати и еко маркировки в туризма, конкретно в хотелската дейност е особено актуално с оглед темповете на нарастване на отрасъла в световен мащаб и съответното увеличаване на настанителната база. Хотелските обекти употребяват значително количество невъзобновяеми ресурси и енергия, а възможностите за управление на ресурсоемките дейности водят до спестяване на средства и повишаване удовлетвореността на гостите (Kassinis, G., 2003). Това е допълнителен стимул за интегриране на екологични сертификати и еко маркировки в общата управленска структура на хотелските организации. Особено важна е функцията на екологични сертификати и еко маркировки за рационално и по-ефективно ползване на ресурси (вода, енергия, природен газ, земна площ) в условията на недостиг на изчерпаеми ресурси. Важен елемент е предпочитанието на природоотговорни услуги и места за настаняване от туристите. Редица публикации на автори (Butler, J., 2007; McLatchy, 2007; Mihalic, T., 2001 и др.) и международни изследвания (Chafe, Honey, 2005; IHEI Research, 2002) сочат увеличаване на потребителско търсене с отговорност към природната среда.

• 
  последствията от съвременното туристическото развитие в у нас анализирани в ОП “Регионално развитие” 2007-2013 така: “възможностите за по-нататъшен растеж в традиционните курорти и туристически райони (Черноморското крайбрежие и ски курорти) са достигнали своя предел и тенденцията за ръст от изминалото десетилетие няма да може да бъде запазена, ако съществуващия подход на развитие се запази”;
  
• 
  появата на природно съобразни туристически продукти и услуги в международен (CESD, 2005) и национален мащаб (Националната стратегия по околна среда 2005-2014);
  
• 
  и увеличаващия се в световен мащаб тенденция на екологично управление в туристическия и хотелския сектор - нараства броя на екологични сертификати (Приложение 1).
  

Родопите К.К “Боровец” е един от големите и посещавани планински туристически центрове у нас. В този център са разположени значителна част съоръжения и настанителна база за зимен планински туризъм в България, които заедно с туристите оказват влияния върху планинската среда, която е в непосредствена близост до защитена територия от национално значение – НП “Рила”. К.К. “Боровец” е териториална система за отдих и туризъм (ТСОТ) от природен тип, в която от особено значение е туристическите дейности, и в частност на настаняването да се извършват с оглед опазване на околната среда. В проучването възприемаме посочената от М. Воденска (2001) дефиниция от Екологичния енциклопедичен речник на термина “околна среда” – “съвкупността от всички материални обекти, сили и природни явления, веществото и пространството на природата, всяка човешка дейност, които се намират в непосредствен контакт с живи организми; съвкупността от абиотичната, биотичната и социалната среди, които съвместно оказват влияние на човека и неговото стопанство.” През призмата на конкретните обект и предмет на дисертацията може да определим под “околна природна среда” представляващата “съвкупност от абиотичните и биотични фактори, оказващи комбинирано влияние върху туристът и неговото преживяване”.

За постигане на горе формулираната цел ще се изпълнят следните задачи:

• 
  Проучване на българското законодателство в областта на опазване на околната среда, в тази част, която касае пряко туристическата дейност и конкретно настанителния сектор;
  
• 
  Анализ на основни теоретични концепции в областта на устойчивото туристическо развитие;
  
• 
  Изясняване същността на еко етикети и екологични сертификати в настанителния сектор;
  
• 
  Проучване на приложимостта на изпбраната като подходяща за прилагане в Родопите екологична марка или сертификат
  

Според таксономичните схеми на туристическо райониране, курортна зона “Боровец” е част от Самоковския туристически микрорайон, принадлежащ към курортно-туристически район Рила (по райониране на М. Бъчваров 1970-1975-1982). Границите й са определени на основата на физико-географското и курортно-туристическото райониране на България, и са прецизирани съобразно землищните граници, границите на горските участъци на лесничействата и парковите участъци на НП “Рила”.

За постигане на поставената цел и научни задачи в проучването е използван комплексен метод на проучване. Той включва традиционния метод на набавяне на информация (проучване на документация и научна литература в областта на еко маркировката и еко сертификацията в настанителния сектор). Използвани са статистически методи за обработка на първичните данни; съчетани с анкетния метод на проучване на приложимостта на еко марката настанителния сектор в териториалния обхват на Родопите, както и анализ и синтез придобитите данни.

Поради спецификата на термините свързани с ползването на еко марките и еко сертификатите в настанителния сектор и поради тепърва навлизащите в България нормативи свързани с нея, ползваната терминология все още не е добре позната. За коректност на ползваните термини в настоящата разработка смятаме за нужно да се дефинира основния ползван понятийно – терминологичен апарат по управлението по околната среда в туризма и съответния български еквивалент. В прегледа на литературни източници установихме, че в англоезичната литература бива ползван термина Environmental Management, а в българската преводна литература и академични проучвания по темата се срещат няколко почти идентични термина, ползвани като синоними. Въпреки наличието на много малко български публикации относно управление по околна среда, срещнахме различни наименования. В публикацията си “Сертифицикационните програми и екоетикетите - инструмент на устойчиво развитие в туризма” (Симеонова, П., 2004) авторът използва термина “екологичен мениджмънт”. Според нас е удачно унифицирано поллзване на термините както са одобрени от компетентните органи по стандартизация във връзка с международните стандарти в областта на опазване на околната среда и компетентните органи на национално ниво- МОСВ. В одобрения от Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” (ИА “БСА”) БДС EN ISO 14001:2004 (2004) за описание на международния стандарт се ползва “ управление по околната среда”. Приетия от Българския институт по стандартизация (БИС, TK 15) наименование на Environmental Management System - система за управление по околната среда (www.bds-bg.org).

Според нас ползването на термина “система за екологичен мениджмънт” не е подходящо. Тази формулировка създава предпоставки за неточно разбиране от широката публика поради съдържанието на чужди думи и същевременно е объркваща, тъй като е различна от приелите широка гражданственост и употреба в нормативните документи термини.

Аналогично е и обосновката при ползването на термините еко маркировка/ (ЗООС, 2005) и еко етикет (Еко етикетиране - Environmental labeling, www.bds-bg.org) и техните производни еко марка и еко етикет. В разработката се ползват и двата термина, но държим да уточним, че са използвани като синоними, и отбелязват стоки и услуги щадящи природната среда. Речник на използваните термини е приложен (Приложение 6).

Тук е мястото да бъдат разяснени отликите и общото между система за управление по околна среда, еко марка и екологичен бенчмарк. Общото между трите е, че са измерител и показател за ненатоварващо с вреди (до колкото е възможно) влияние на дадена дейност/ организация върху околната среда. Екологичният бенчмарк създава стандарт според, който определен показател може да бъде измерван или сравняван; той е количествен процес, спомагащ сравнението между настоящето резултатност спрямо околната среда на една организация с това на индустрията и стандартите на конкурентите и определя какво е нужно да бъде подобрено. По своята същност трите инструмента за екологично управление са много сходни, разликата е в сложността и включване на допълнителни елементи в структурата им, които се увеличават в градация като базовото ниво е екологичен бенчмарк, следва еко етикета, най-комплексна и сложна е системата за управление по околна среда.
І. Устойчиво туристическо развитие. Екологично измерение на устойчивото туристическо развитие

Първоначално туризмът не се разглежда като сектор, който вреди на околната среда, а главно като отрасъл стимулиращ икономиката на регионите в които се развива. Данните на Световния съвет по пътувания и туризъм (WTTC) показват важността на туристическия отрасъл в социално-икономическото развитие в световен мащаб. Като най-голямата индустрия в света туризмът допринася с близо 4% в БВП за 2007 г. Друг много важен положителен ефект от развитието на туризма е създаването на работни места. Делът на заетите в него е около 8.4% от общата заетост на населението (или 1 от всяко 11.9 работно место е на зает в туризма) (www.wttc.org). Очаква се тези тенденции да бъдат запазени в следващите 10 години.

Още в края на 80-те години на 20 век стават осезаеми и негативните влияния на туризма. Днес теоретичните и практически изследвания са насочени към негативните му влияния върху природната и социо - културната среда. Сериозни проблеми са идентифицирани, когато така нареченият масов туризъм е използван като инструмент за икономическо развитие. Редица автори (Elkington, J., Knight P., 1992; Middleton, V., Hawkins, R., 1998; Mihalic, Т., 2000; Wahab, S., Pigram, J., 1998; Воденска, М., 2001) посочват последствия, свързани с туризма и неговите негативни влияния върху местното население, физическата среда и местната икономика. Туризмът е изтъкнат като причина за повишаване цената на земята, създаване на прекалена зависимост от туризма, изтичане на финансови средства от местната икономика и други.

Качеството на заобикалящата ни среда, както природна, така и сътворена от човека, е съществено за туризма. Разбира се, туристическа дейност не може да се развива без осигуряване на основни функции като настаняване, хранене, транспорт, условия за развлечения, спорт и др. Много от негативните й влияния са свързани със строителство на обща инфраструктура (пътища, аерогари) и специализирана туристическа инфраструктура – туристически комплекси, хотели, ресторанти, магазини, голф игрища, яхтени пристанища (About Sustainable Tourism, 2006).

Факт е, че негативните последствия от туристическата дейност е необходимо да бъдат управлявани, тъй като размерът им надвишава естествените възможности за средата да ги преодолее. Очаква се туризмът да продължи да се развива с ускоряващи темпове (Фиг.1). Това изисква бъдещото му развитие да се осъществява в рамките на концепцията на устойчивото туристическо развитие. Ето защо в настоящата разработка се изяснява понятието “устойчиво туристическо развитие” (УТР).
Фиг. 1 Графика на туристическото развитие по региони и дългосрочна прогноза (UNWTO, 2006)

Концепцията за устойчиво развитие възниква с последствие от бързото нарастване на населението на Земята, индустриалната експанзия и свързаното с тях увеличение на замърсяването (Bosselman, F. et al., 1999). През 1987 г. на срещата на Световната Комисия по Околна среда и Развитие се обръща внимание на нарастващата заплаха за околната среда произтичаща от индустриалното производство. Резултат от срещата е често цитираната, инициална дефиниция (от Брундтландския доклад) за устойчиво развитие като ”развитие, което посреща нуждите в настоящето, без да излага на риск възможността на бъдещите поколения да посрещнат нуждите си”.

В следствие от редица срещи на високо равнище, на които се обсъжда устойчивото развитие и ролята на туризма (Срещата на върха по проблемите на Околната среда и Развитието през 1992 г. в Рио де Женейро; конференцията на ЮНЕСКО в Лансароте, 1995 г.; Среща на Световната организация по туризъм, Световният съвет за пътувания и туризъм и Съветът на Земята, 1997) се заражда схващането за устойчивото туристическо развитие. На тези срещи са разработени и няколко документа свързани с неговото прилагане - Харта за устойчив туризъм и познатия под Дневен ред 21 за туристическата индустрия, който адаптира концепцията за устойчиво развитие за туризма, очертава система от практически стъпки за правителствата и частните компании за постигане целите на устойчивото развитие (Boselmann, F. et al, 1999; Маринов, В., 1999).

Схващането за устойчиво туристическо развитие (УТР) през годините е дискусионно и променливо. Съществува многообразие от описания на това какво представлява устойчивото туристическо развитие. Дефинирането му претърпява развитие и модификации като се разширява обхвата и дълбочината му. На него са посветени редица публикации на експерти в туризма – Cronin, L. (1990), Inskeep, E. (1991), Buttler, R. (1993), Jafari, J. (1994), Wahab, S. (1997), Middleton (1998) и др.

Последващо се разширява обхвата на устойчивото туристическо развитие като в него е включен и социалния елемент. В чуждестранните и българските разработки по темата на все повече експерти в туризма дълбоко е застъпен баланса между туризма и останалите дейности в интерес на цялостното устойчиво развитие (Jafari, J., 1994; Wahab, S.,1997; Middleton, V., 1998; Дограмаджиева, Е., 2000). Авторите обръщат особено внимание и на равностойното разпределение на придобивките от туристическата дейност в обществото и между поколенията (Crane, A., Matten, D, 2004, Маринов, В. 2001, Асенова, М. 2007).

Вероятно сред изобилието от автори проучващи тематиката могат да се посочат все по-еволюирали дефиниции за УТР. Като още по-изчерпателно, включващо всички до сега разгледани елементи намираме определението за устойчиво туристическо развитие на Световната туристическа организация. Според него то е: “туристическо развитие, което посреща нуждите на настоящите туристи и приемащите ги общности, като биват запазени и повишени възможностите за бъдещите поколения; този принцип на туристическо развитие е водещ в управлението на всички ресурси, така че задоволяването на икономическите, социалните и естетически нужди, да се осъществява при поддържане на културна цялост, поддържане на основните екологични процеси, биологичното разнообразие и системи, които да осигуряват нормален начин на живот в дестинацията” (FEMATOUR, 2000). Продукти на устойчивия туризъм са тези продукти, които са създадени в хармония с местните околна среда, общност и култури, така че те да са постоянните облагодетелствани, а не жертви на туристическото развитие (Agenda 21 for the Travel and Tourism Industry, WTO, WTTC Earth Council, 1995).

Едва в последните няколко години експертите в туризма отчитат не функционалността на общите насоки в устойчиво екологично развитие на туризма и насочват вниманието си към конкретните подсистеми на териториалната система за отдих и туризъм (ТСОТ). Много важна от научна и практико-приложна гледна точка е насочването на научните и практически изследвания към устойчивото екологично развитие, чрез управление по околната среда в настанителния сектор на S. Deng et al (1992), M. Brown (1996), D. Kirk (1998), S. Faulk (2000), X. Hu (2007) и др.

Важно е да се постави основа за анализ на управлението по околната среда в настанителния сектор като се вземат предвид:

• 
  мястото му в ТСОТ и
  
• 
  ролята му за устойчивото туристическо развитие предвид количествените и качествените му характеристики.
  

Териториална

система на

отдиха и туризма

- връзки с други системи

ТС – транспортна подсистема, ТК - подсистема на туристически контингент, ОК – организационно - кадрова подсистема; ТР – подсистема на туристически ресурси, МТБ – подсистема на материално-техническа база на отдиха и туризма

Изследванията на влиянията върху природната среда показват, че потреблението на природни ресурси и енергия в туризма е значително. По данни от 2000 и 2002 г. (A Manual For..., UNEP, GTZ, 2000) в САЩ в пътуванията и отдиха се употребяват 946 милиона кубични метра вода годишно, 60% от нея се употребява в настанителния сектор. В Европа всеки турист ползва 300 литра вода на ден, а потреблението в луксозни хотели може да достигне до 880 литра. Според същия източник, всеки международен турист в Европа генерира поне 1 кг. твърди отпадъци на ден, като туристите от развитите страни надвишават 2 кг. на ден. Средностатистически хотел от 300 стаи разходва енергия за 1,2 милиона долара годишно (Sweeting, J., Sweеting, A., 2003).

Както посочените по-горе данни сочат настанителната база е в основата на туристическия отрасъл. Тя въздейства върху околната среда със строителството на сгради, промяна на ландшафта, произвеждането на отпадъци от ежедневните им дейности (Menshah, I., 2004). Формирането на отпадъци, ползването на енергия и вода въздействат неблагоприятно върху околната среда ако не бъдат правилно управлявани. Според Menshah, I. (2004) обслужващия сектор, към който спадат местата за настаняване, и присъщите за тях характеристики (капацитет, ограничен във времето; хетерогенност; интензитет на работната ръка и включване на туристът в процеса на производство) изострят влиянията на туризма върху околната среда. Характеристиките големина и категория на обектите също имат значение за качествените и количествените параметри на влиянията върху средата. За да се прецени цялостното влияние върху природната среда трябва да се отчете общото влияние на всички подсистеми на ТСОТ (МТБ, туристи, кадри и транспорт) върху подсистемата на туристическите ресурси.