-
Триъгълната дипломация на президента Никсън. Същност и особености.
Преди Никсън м/у САЩ и Китай няма никакви дипломатически отн-я. Отн-ята м/у Китай и СССР през 69г. са крайно влошени и в този момент Нискън осъзнава, че СССР и Китай се страхуват повече един от друг, отколкото от САЩ и използва това, за да подобри отн-ята на САЩ с тези две страни. За целта той предприема няколко едностранни инициативи към Китай: отменя забраната за пътуване на амер.граждани в Китай и започва да й доставя зърнени храни. Заявява, че ще запази неутрална позиция в спора м/у Китай и СССР, и по този начин, нормализирайки отн-ята си с Китай, успява и да запази отн-ята си с СССР. В Китай Кисинджър води разговори с китайския ръководител Мао Ди Дун и поема ангажимента да не съдейства за прилагането на доктрината “Брежнев” от СССР, а Мо Ди Дун поема ангажимента да не предприема повече никакви военни действия спрямо Тайван. През 72г. се подписва Шанхайското споразумение, в което има две важни клаузи: САЩ и Китай няма да предприемат никакви действия за установяване на хегемония в Азия и няма да сключват споразумения с други страни. След сближаването на САЩ и Китай Съв.съюз се оказва м/у 2 фронта и разбира, че най-доброто за него е да се стреми към намаляване на напрежението в отн-ята със САЩ. В резултат на триъгълната си дипломация президента Никсън установява разговор с Китай и активизира отн-ята си със СССР, и това са едни от причините да бъде смятан за най-добрия президент във ВП след Рузвелт.
-
Втората студена война. Причини и последици.
След временното разведряване на отн-ята м/у СССР и САЩ след Първата студена война, съветско-американските отн-я скоро отново се влошават. Новопостъпилия амер.президент Джими Картър поради идеологически причини нарежда изтеглянето на амер.войски от Южна Корея и това се приема от Съв. съюз като признак на слабост. Тогава СССР започва да активизира външно-полит.си действия в редица страни и да подкрепя антиамер.настроения. Конкретната причина за започването на 2-рата студена война е нахлуването на съв.войски в Афганистан. В резултат на това започва отново надпревара във въоръжаването, особено на ядреното, измисляне на нови оръжия, увеличаване на амер.разходи за отбрана и поради това, че новия президент Рейгън сваля забраната за продажба на оръжие, САЩ отново стават производител и търговец на оръжие номер 1 в света. САЩ започва борба с комунизма във всички точки на света, главно насочена с/у СССР. Във 2-рата студена война Европа изпада в ужас, защото става бойно поле на суперсилите и това създава сериозни конфликти сред съюзниците.
-
Доктрината “Рейгън”.
Доктрината “Рейгън” е силно антисъветски и антикомунистически насочена. Според нея САЩ ще помагат на антикомунистическите движения по света да измъкнат страните си от съветската сфера на влияние. Тази доктрина е стратегия за подпомагане на врага на врага. САЩ помага не само на истински демократи (като в Полша), но и на ислямските фундаменталисти в Афганистан, на десни движения в Централна Америка... М/у тях и САЩ може да няма нищо общо, но общия враг ги превръща в съюзници. Доктрината “Рейгън” дава пълен приоритет на военната политика и подновяване на въоръжаването със създаване на нови оръжия и отпускане на повече средства, свръхвъоръжаване, което ще доведе Изт.блок до колапс. Разполагат се амер.ракети със среден радиус на действие в Европа и се ангажира с Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО). С доктрината “Рейгън” САЩ оповестява, че е настъпил решителния етап в борбата с комунизма.
-
Характерни особености на ВП на Великобритания през 2-рата половина на 20-ти век и началото на 21-ви век.
3 направления на външната й политика през 2-рата половина на 20-ти век:
1) към брит.общност: През този период Великобритания запазва връзките и сътрудничеството си със страните от британската общност, но с една по-ограничена интензивност поради разрушената колониална система.
2) към евр.страни: След 2-рата свет.война ВП на Великобритания е политика на изолация от евр. проблеми и тя поддържа контактите си с Европа само в областта на икон.сътрудничество, поради което през 73г. става член на Евр.икон.общност, а по-късно и на ЕС.
3) към САЩ: Според англ.стратези САЩ е единствената сила, която може да се яви като фактор за запазване на статута на Великобритания в МО и затова тя изгражда по-специални отн-я с тях. Тя е най-големия поддръжник на амер.политика и я поддържа дори във военните действия. Залага цялата си ВП на стабилно партньорство и тясно сътрудничество със САЩ. Благодарение на тези отн-я, макар да не е силна както преди, Великобритания успява да запази авторитета си в МО и съхранява световната си сила въпреки упадъка си като икон. и военна сила.
В началото на 21-ви век Великобритания започва да преразглежда позицията си по отн-е на САЩ и Европа и започва да активизира дейността си в евр.интеграционни процеси. Европа става икон.фактор №1 в света и икон.контакти, сътрудничество и стокообмен м/у ЕС и Великобритания заемат първо място. За разлика от 20-век, в началото на 21-ви век Великобритания подкрепя инициативата за създаване на евр. въоръжени сили.
-
Осн.насоки на ВП на президента на Франция генерал дьо Гол.
Външно-политически цели:
-
активна линия по отн-е изграждане на Обединена Европа и подкрепа и сътрудничество от Зап.Германия
-
разширяване на контактите със Съв.съюз
-
съхраняване на добрите връзки със САЩ
Осн.насоки на ВП:
-
изграждане на силна нац.отбрана
-
поддържане курса на интеграция и разширяване контактите с Германия
-
поддържане на активни контакти със Съв.съюз и Източна Европа
-
обръщане на специално внимание на разширяване на френското влияние
-
стремеж към съхраняване на традиционните връзки с Югославия, бивша Чехословакия, Гърция, Румъния и др.
-
Осн.приоритети във ВП на германския канцлер Вили Брант.
Главната му цел е Обединението на Германия, което обаче трябва да се извърши с подкрепата не само на Запада, но и на Съв.съюз. За целта той предприема няколко стъпки – настоява за признаване суверенитета на ГДР и признаване на границата с Полша по линията Одер-Ниса и за подобряване на отн-ята със Съв.съюз. Когато амер.президент Никсън се съгласява с идеите му, този въпрос с границите се разрешава и се подписват договори за приятелство на ФРГ със Съв.съюз, с Полша и с ГРД. Подписва се и четиристранно споразумение на страните-победителки от 2-рата свет.война, което гарантира свободата на Зап.Берлин и достъпа на Запада до града.
-
Русия в съвременните МО. Цели и приоритети на руската ВП.
Сталин: подкрепа на комунистическите и антиамер.движения по света.
Горбачов (1989г.): Започва да търси активен диалог със Запада и САЩ, разширява контактите с Китай. Провъзгласява “принципа за мирно съвместно съществуване”. Нарежда съкращаване на съв.военни сили, изтегля значителна част от съв.дивизии от съв.-китайската граница и изтегля съв.войски от Афганистан. Отказва се от доктрината “Брежнев” и от сферите на влияние и признава правото на всяка държава да следва свой собствен път на развитие.
Елцин: Продължава активното сътрудничество със Зап.Европа и САЩ. Заделят се приоритетно достатъчно средства за развитие на високите технологии в областта на отбраната.
Путин: Приоритетната му цел е възстановяване на ролята на Русия в МО. Започва активен диалог със САЩ и Запада, използва контактите си с тях за разрешаване на вътр.-икон.проблеми. Възстановява руските позиции в Близкия и Далечен изток, на Балканите. Създава добри отн-я с Китай и Индия. Обръща специално внимание на ракетно-ядрената област.
-
Отн-ята САЩ-Европа. Осн.различия.
Макар и съюзници, САЩ и Европа имат много разногласия по важни въпроси, касаещи МО:
-
надпреварата във въоръжаването, на което по-голямата част от евр.съюзници се противопоставя
-
острата конфронтация м/у САЩ и СССР – евр.съюзници смятат, че вина за нея носят и САЩ
-
относно това кои от заплахите заслужават по-голямо внимание:
САЩ:
-
разпространяване на оръжията за масово унищожение
-
тероризма и държавите от т.нар. “Ос на злото”
Евр.съюзници:
-
организираната престъпност
-
унищожаване на околната среда
-
етническите религиозни конфликти
-
нелегалната емиграция
-
бедността
-
по отн-е на войната в Югославия с/у режима на Свободни Милошевич:
-
евр.съюзници – нанасяне на удари само по армейски съединения и военни обекти, но в никакъв случай с/у цивилни обекти
-
САЩ – жестоки бомбардировки на всички обекти
-
различно отн-е към силата и войната
-
Европа – силата трябва да се използва само в краен случай
-
САЩ – силата трябва да се използва винаги, когато са застрашени интересите или има потенциална възможност да бъдат застрашени
-
по въпроса за ролята, мястото и значението на междунар.право и междунар.институции:
Европа е за такъв междунар.ред, който да се гради в/у принципите на междунар.право, а междунар.институции трябва да са по-значими и по-властни от която и да е отделна държава.
Сподели с приятели: |