Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ

УТРИННИ СЛОВА

1.МОЕТО ВЕРУЮ

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

Първа глава от Евангелието на Матея

“В начало бе Словото”

Онзи, който чете първата глава, малко ще остане озада­чен с родословията. Тук има 3 по 14 рода; после иска да по­каже как Христос води Своето начало от обещанието Ав­ра­амово. Засяга една вътрешна страна, която вас няма какво да ви интересува. Тя е една сложна математическа задача. Ня­кой път има такива задачи, дето само малцина се ин­те­ресу­ват. Много сложни задачи са, които мъчно се разре­шават.

Може да запитат: Защо нещата са така? Всичко в при­ро­дата е скрито, няма нищо явно. Много малко е явно. И всякога хората виждат туй, което не е така. Вечерно време като излезнете, погледнете небето със звездите ­ ще видите та­­кива малки светлинки, като светулки. Казват, много малки све­щи са запалени там. И не може да осветляват. И тия без­бройни звезди, [за] които ни казват учените хора, ако ние останем на тяхното благоволение, то гладни ще умрем. И тия учени хора казват, че тия звезди са големи като Слънцето в далеч­ното пространство. А тук се виждат едва, и малки.

Онези, които създадоха света... И ние за света знаем тол­кова, колко­то малките мрави зна­ят за човека. Колкото мра­веш­кият свят знае за човека, за неговия произход, толкова, кол­кото и ние знаем за вселе­на­та и защо е създадена.

Край­на­та цел? Дават се разни тео­рии. Но да предпола­гаш нещата и да знаеш, туй са две неща различни. Срещаш чо­века, гледаш, че е сериозен отвънка и каз­ваш: сериозен е. Но лицето е сериозно, а какво е неговото разположение вът­ре, ти не знаеш. Или срещаш човека весел, засмян; той отвън­ка е засмян, отвътре как е? Истин­ският човек е скрит.

И ако погледнеш въобще сегаш­ните хора, степента, до­къде са до­стиг­нали, и най-напреднали­те на Земята, постоян­но има едно вътрешно неспокойствие и то зарад нищо и ни­какво. Някой път само една дума може да безпокои човека. Една дума. Онзи, който е оженен, син му е в странство, каз­ват, че син му заболял, баща му се смущава и майка му се смущава. Е, какво има в заболяването? Казвам: По някой път човек трябва да има вяра в Бога. Но въпреки туй верую, бащата и майката се смущават, че синът може да умре. Страх ги е, че може да умре. А при това хората вярват, че човек не уми­ра, той отива при Бога, а като дойде синът да иде при Бога, не ги утешава туй. И въпреки това смущението се явява. Въпреки че при Бога ще иде. Казват: “Има живот, но тази работа малко така...”

Запример често се проповядва, казват, че човек може да се излъчи, да излезе из тялото си, да иде в Небето. Но кол­­ко хора има, които сега са се излъчвали, както апостол Па­вел, и да ка­жат това? Както апостол Павел казал, че из­лез­нал от тя­лото си. Много малцина са. Някои могат да имат някои съни­ща. Туй, за което апостол Павел говори, то е едно пробуждане на космическото съзнание; то е за човека, влез­нал в едно ви­соко развитие. В неговото съзнание [е] друго, свет­лина ве­че прониква. И още обикновените хора малко са. Има един автор, наброява, засега има само 19 души, които са имали космическо съзнание. Може да има и повече, но засега само 19 души са те.

Сега, така като се разглежда, някой ще се обезсърчи. Заражда се друг един въпрос: Защо апостол Павел да има туй съзнание, а ние да го нямаме? То е същият въпрос: Защо Петко, Стоян да бъдат богати, а друг да бъде сиромах? То е съ­щият въпрос: Защо Стояновият кон да бъде натоварен, а Пет­ко­вият да ходи празен? Или защо някоя река да е пъл­новодна, а другата да е изсъхнала? Те влизат от същата кате­го­рия въпроси. По някой път питат защо хлябът да е топъл и защо е студен. Топъл е, защото сега е излезнал из фурната; и студен е, защото отдавна е изваден.

Сега, това са ред разсъждения, които не разрешават оно­ва, което ние търсим. Сегашният човек, във всичките свои разсъждения, той търси живота. Всеки иска да живее добре. В съзнанието на всеки един човек туй лежи. Всеки един човек иска да живее без болести, без сиромашия, без несгоди, без мъч­нотии. Той иска всичко да има. А е точно обратното сега. Не че всякога човек е тъжен и скръбен, но след всяка една малка радост, която ще ти дойде, непременно ще ти дойде противоположното ­ скръбта. Таман се зарадваш, отня­къде ще ти дойде някоя малка скръб, като че някой те дебне, не иска да види човека весел. Щом се поразвеселиш малко... И по някой път аз уподобявам туй състояние на ня­кои слуги ­ седят, разположили се, таман са седнали по столо­вете и се развеселили, и ето господарят ги види и каже: “Как­во седите по столовете? Защо не сте на работа?” Като че на гос­подаря му се топи сърцето да види тия свои слуги седнали, да си почиват.

Вънка от това, по някой път и вашето сърце се топи, като видите един човек по-красив; или по-богат ­ пак ви се стяга сърцето. Ако някой е по-силен, стяга ви се сърцето.

Сега, подбужденията ­ защо ви се стяга сърцето? Защо чо­век да не може да гледа спокойно и да се зарадва на щас­тието на другия човек? Пък и болният човек пак да се радва. Каква разлика има между един здрав човек и един болен човек? Между една скръб и една радост? Един скръбен и един радостен?

Пред една публика един говорител като им говорил, та им говорил за сиромашията, искал да покаже, че сиромаши­ята е добра, но те казали: “Сиромашията задръж за себе си, пък на нас дай ни богатството и ти опитай сиромашията.”

Някой път ние говорим за сиромашията, за която не вяр­ваме. Мнозина говорят за сиромашия и за болести, но ние сами не искаме ни сиромашия, ни болести. Ние не вяр­ваме в това. Това са задачи. И болестите са задачи, и сирома­шията е една задача. Изостанали от миналото, неразрешени, и сега на съвременните ученици са дадени, вие да ги разреши­те. Тия задачи са давани на много поколения и са ги оставили неразрешени. И болестите са задачи и на вас се дават; дали ще ги разрешите, то е въпрос. Може и вие да ги оставите на сле­дующи поколения.

Сега, по някой път вие искате да ви разправям защо са стра­данията, за да може да разрешите задачата си. Аха, оне­зи, които са ви дали тия задачи, те веднага знаят дали с ваше­то собствено съзнание ще разрешите задачата или някой ви е казал задачата. Запример вие седите и разправяте как е съз­да­ден светът. Но то не е ваша работа; дали сте за Лапласо­вата теория, как е създадена вселената. Казвате: “Науката го е създала.” А няма никакви факти, дали науката го е създа­ла. То е въпрос. Но според мене тя е най-трудната задача, да разправяте. Най-първо аз бих рекъл на един учен човек да ми разправи как е създаден човекът. Тия, учените хора, които се занимават с най-отвлечени неща, много малко знаят за се­бе си научно. Математици има, музиканти, които не знаят колко центъра има в мозъка. Музиканти има, които не знаят, че има такова чувство, отричат го, че има един център, който се занимава с музика. Философи има, които не знаят, че има някой си център ­ те не го знаят. Има учени хора, които не вярват в магията. И някой не вярва в магията. Как не, ма­гия има. Какво е магия? Омагьосване, магия, значи мъд­рост ­ един по-силен човек може да повлияе на един слаб чо­век, един по-силен човек може да носи един слаб човек на гърба си.

Разправят за един много виден професор, много учен ­ сега няма да ви кажа дали в Америка или в Европа ­ учен чо­век, разправя на учениците си и всички били доволни от него. Но един ден иде една млада студентка ­ и тя слуша лек­цията, и професорът почва да става разсеян. Не върви лекци­ята, тъй. Е, как ще го [обясните,] на кого ще го отда­де­те туй? Паралел­но с това един американец разправя, един виден проповедник разправя за една своя опитност. Пригот­вил той своята про­повед (някои проповедници цяла седмица приготовляват про­поведта си), написал я той, заучил я той, но по една слу­чай­ност забравя да вземе ръкописа си, но по­зау­чена била тя тъй, че той имал самоувереност, че ще изкара проповедта си. И казва: “Няма защо да взимам ръкописа от вкъщи. Ще имам малко вяра.” Качва се той на амвона и ето, една жена с черни очила влиза и като застава тя, като го поглежда, умът му се помрачава; оттук, оттам ­ нищо ня­ма. В дадения случай, той мисли да каже, че е неразполо­жен, че му станало лошо. Иска да излезне от това затруднено положение. И ето, идва един друг господин, като го поглежда, веднага му се въз­становява неговата беседа. Това е неговата опитност.

Е, как ще обясниш? Може да се обясни по един прост на­чин. Тази, първата жена, с черните очила, като го поглеж­да, изгасва светлината в мозъка му и всичко потъмнява в ума му ­ не може да чете, не може да мисли; влиза другият гос­подин през вратата, веднага взема, запаля светлината и той пак продължава проповедта си.

Има една аналогия: по същия начин вие сте в тази стая; ако сега изгасим нашата лампа, вие няма да се виждате. Зна­чи, от светлината зависи знанието.

Аз искам да ви наведа една мисъл: Бог, Който е създал света, оставил е хората сво­бодни, те да си влияят. Не че Гос­под ги е оставил свободни, но Той се е отдалечил, за да може те свободно да си усвояват зна­нието. Ако Бог със Своето съзна­ние би присъствувал в на­шия живот, Той като една планина щеше да застане и нямаше да бъдем ние свободни. Но Бог, като е създал света, се е от­да­ле­чил, да създаде в нас една мисъл, да се интересуваме как Той е направил света. И e оставил хората сами да си влияят.

Оба­че хората не държат едни към други същото отноше­ние, ко­ето Бог има. Един човек може да се наложи със своето съз­­на­ние. Той иска да убеди човека, че светът е тъй създаден, как­­то той мисли. Някой може да има свое верую за Христа. Ис­­ка да го наложи. И сега вие искате да знаете какво ще бъ­­де отношението на Христа спрямо вас. И как си го пред­став­ля­вате отношението на Христа спрямо вас? Представете си, че има 550 милиона християни, които трябва да дойдат при Него, и ти си един от тях. Колко време трябва да отдели Христос в съзнанието Си, колко минути трябва да говори с вас? И по някой път вие се сърдите, че Христос не ви е гово­рил, не ви е приел. 550 милиона души, по колко минути може да им определи, да им говори?

Сега, то е само за разсъждение. Сега, някой път вие мис­лите, че ако Христос е тук, ще определи за вас най-малко по­ло­вин час. Материалистически като разгледате въпросите, то е невъзможно. Ако разсъждавате по човешки, на ден 550 ми­лиона християни, които трябва да дойдат при Него ­ колко време трябва да отдели Христос в съзнанието Си, колко ми­ну­ти? В това положение, тъй, както ние схващаме, хората, тъй, както са тук, на физическото поле, то е така. Тогава как ще си представите: в съзнанието на Бога, всичките тия без­бройни светове на същества, от най-малките до най-голе­мите, всички в даден момент Той ги схваща. За всяко същест­во определя известно време. За всяко същество е помислил за неговите нужди, за всички промени, които може да станат в живота му. И когато се ражда, и когато умира.

Според нас човек се ражда и умира, а според Бога той ми­на­ва от едно състояние в друго. Когато се ражда един чо­век, в Небето скърбят. Когато ние се радваме, Небето скър­би, а когато ние скърбим, Небето се радва. Е, как ще разбере­те? Как ще примирите това? Щом една душа слиза и се въп­ло­тява в материята, тя се губи за Небето, няма я. И следова­телно по нашему като я няма, те слизат да вземат тази душа, ко­ято се е въплотила, която страда. И някой път не знае защо стра­да. При това, като умре, ние, които сме запознати с тоя чо­век, скърбим за него, а в Небето се радват, че той се е вър­нал.

Сега може да попитате: Защо е така? Аз оставям на то­зи въпрос вие да отговорите, защо е така. Някой би задал въп­роса така: Не можеше ли Господ да създаде един човек без уста, без да яде? Представете си, ако всичките хора станат едно съзнание, ако съзнанието на всички хора стане в едно съз­нание, човек няма да има нужда от ядене и пиене. Ако той е сам светлина само, за себе си само мисли, тия условия, туй знание, които сега има, няма да бъдат такива.

Какъв ще бъде човекът, който няма да има такъв образ? Мо­же ли да си го представите какъв ще бъде? Ама то пак са фило­софски разсъждения ­ щом Бог е създал човека, има извес­тен проект в Себе Си. Една необходимост; ако можеше по друг начин да го създаде, Той би го създал. Човек още не е дошъл до върха на своето развитие. Скициран е той. Човек не е дошъл още до Образа и Подобието на Бога. Вие както сте тука, още не сте по Неговия Образ. И колко време ви тряб­­ва на вас, за да го придобиете? Ако вземете, че човек, спо­ред твърденията на сегашната наука, е минал 400 000 фор­ми, през които той е минал, още през колко форми има да ми­на­ва? Да кажем, вие изчислявате, вие не знаете една ко­кош­ка в коя форма се е спряла. От най-дребната микроба до кокошката, колко родословия е минала? Четиристотин хиля­ди родословия има.

Сегашното ви положение, колко хиляди години ви тряб­ват, за да придобиете онзи образ, който вие очаквате? И все­ки един от вас, може да му дам един опит, да знае след колко години той може да го достигне. Този, съвършеният човек, трябва при всичките условия, при всичко, каквото става в света, той трябва да бъде не индиферентен, но трябва да бъде добър! И на всичко, каквото става, да вижда само доб­рата страна. Един съвършен човек ти никога не може да го обидиш, защото той никога няма да ти даде възможност да го обидиш. Няма да ти даде повод ти да мислиш зле заради* него.

Ама как тъй? Помисли: Един човек, който е така умен, всич­ко обмисля, всичко предвижда, в какво може да му се ска­рате? Работите ги прави по-добре, отколкото вие ги раз­би­рате. Ако има някакво недоразумение между вас, на какво се дължи? Вие не сте достатъчно предвидливи. Ако има ня­какво недоразумение между вас, вашият език не е толкова дели­катен; ако има някакво недоразумение между вас, очите [ви] не са толкоз деликатни. Някой, като ме гледа, се опули така, като че иска да проникне; или някой те гледа от главата до пе­тите, като че търси нещо, като че иска да проникне. Какво ще ме гледа? 160 см височина, 45 см широчина, ръцете може да измери, но това не е човекът. Този човек, преди да се е ро­­дил, е бил дребничък, микроскопически, не може да го ви­диш, така малък е бил, преди да дойде на света. Този, мал­­­кият човек, иде като една звезда и се увеличава, и сега го виждате с телескопа, той се движи, той расте, увеличава се постепенно, увеличава се, после пак замине за другия свят. Като остарява, смалява се. По който начин е дошъл, по същия начин си заминава от света.

Преди години ме питат колко голяма е вселената. Каз­вам: Вселената може да я събереш в една черупка, лешнико­ва. “Ех ­ казва, ­ [той] е съвсем малък!” Тогава му казвам, така ми­моходом, сега туй преди 30 години съм казал някому и сега гледам в един меродавен вестник една научна теория, че Вселената била толкоз голяма първоначално, колкото един сапунен мехур. И от този сапунен мехур взела тия гра­мадни размери. Взело є няколко милиарди години, за да дой­де в това положение, и още не е спряла. И колко още може да се разшири, ние не знаем.

Казвам: Туй са мъчно разбира­еми неща. Като вземем този, малкия свят, който бил като са­пунен мехур, откъде е взел да израсне, та станал такъв голям? Това само мимохо­дом се казва, съвсем друг смисъл има, че вселената може да я събереш в една лешникова черупка. Лешникова черупка, но има разни лешници. Нали казват, че Христос с 5 хляба на­хранил 5000 души. Как е станало това? Казва: големи ста­нали тия хлябове. Като могили бяха! Но казва един: как мо­жеха да влезнат в пещта? И те можеха да нахранят не 5000, но 50 000 души. Та казвам, че светът се събира в една лешни­кова черупка, но тази лешникова черупка е по-голяма, откол­кото сегашната вселена.

Значи, един ден ние подразбираме, малкият лешник е го­лям. Защото малкият човек и големият човек, има нещо не­раз­брано. Човек в своето детинство... в своето съзнание вие не помните, първата година вие не помните; после, в мла­дини човек няма такава зряла мисъл, къде е неговото съз­нание? Неговото съзнание е в баща му. Ти си дете, понеже баща ти е възрастен. Като започне да остарява баща ти, съзна­нието на баща ти постепенно идва в тебе и ти се осво­бож­даваш от влиянието на баща си. Започваш да мислиш. Ако някой път не можеш да мислиш, причината е баща ти. Той трябва да те освободи. Бащата казва: “Ти ще мълчиш.” Ба­щата е строг. Когато баща ти благоволи, той да ти даде право да мислиш. Че така и Бог, Който ни е създал, от Него за­виси. Не искай да мислиш, преди Господ да ти е дал право да мислиш. Не искай да станеш богат, преди Господ да ти е позво­лил. За всичко онова, което ти искаш, трябва да искаш позво­ление. Нямаш ли позволение, ти ще се натъкнеш на мъчно­тии. Че то е закон в света. Ти искаш да станеш богат човек в света. На какво основание отгоре? Едно житено зър­но, което не е сято, в хамбара стои, иска да стане нещо, седи там, няма условия. Онова, посятото на нивата, има мъчнотии и страда, но то расте.

Та казвам: Ако искате вашият живот да бъде щастлив, то трябва да бъдете в Божествения хамбар. Ако искате, може всин­ца да ви пратя в Божествения хамбар. Всичките ви стра­дания ще престанат. Такива майки, бащи, синове, дъщери, всичко туй ще изчезне, всички ще бъдете равни, събрани в хамбара. Но тъй, както сте на Земята, понеже сте на нивата, не­пременно, за да се развие вашето съзнание, са необходими тия страдания, като един вътрешен подтик. Понеже не разби­ра­те смисъла на този, вътрешния подтик. Хилядите страда­ния и противоречия в живота, това са все подтици, от които Господ иска да ви избави от туй застояло състояние. Аз го нари­чам, това е един вътрешен мързел. Мързел на живота. Инерт­ност. Учените хора го наричат инертна материя, която тряб­ва да стане жива. Ти се тревожиш ­ инертен си. Ти си сиро­мах ­ инертен си. Болен си ­ инертен си; глупав си ­ инер­тен си. Всичките неща в света се дължат на тази инер­тност. Ти не си подвижен, не може да предвиждаш нещата. Пър­вото нещо във всяка една религия е да се събуди съзна­нието, да влезеш във връзка с Бога и от Него да възприемеш Не­говите планове. И тогава ти изпълняваш онова, което Той ти начертава. Ти после ще чертаеш. Ти като знаеш Неговия план, ще чертаеш. Най-първо трябва да имаш един план.

Вземете сега, какво ще бъде отношението на Христа спря­мо вас? То не е важна работа. Какво ще бъде отноше­нието на майката към детето, то не е работа на детето. Чудни сте. Отношението на майката към детето предшествува оно­ва, което детето мисли. Преди детето да е започнало да мис­ли, вече тя има отношение към него. Подбужденията не произ­тичат от детето, а произтичат от самата майка.

Следователно вие искате да знаете какво ще бъде отно­ше­нието на Бога спрямо вас. Не е въпросът там. Вие трябва да съзнавате, вие трябва да разбирате Неговата Любов. Ва­шето разбиране какво ще бъде по тия отношения, които Бог има към вас? Искате да знаете ще ви обича ли Христос или не. То е друг въпрос. Какво ще разберете? Въпросът е: вие ще разберете ли Христовата Любов? Вие ще я сравните с лю­бовта на някоя майка. То е частично разбиране. С любов­та на някой възлюблен. То е частично. Христовата Любов може да я сравните с какъвто искате образ, но те са всички час­тични прояви. За да разберете Христовата Любов, трябва да разберете онази Велика Любов, Която е създала всичко, държи в своя ум всяка една любов, всеки един живот и му дава условия да се развива. Всяка една душа Бог държи в ума Си. Никой не Го е заставил отвън, той доброволно е създал този човек и има грижа заради него. Ако вие мислите, че Гос­под трябва да мисли за вас, тогава трябва да има друг Господ отвън, Който да застави този Господ да мисли заради вас.

Вие искате да знаете дали някой ви обича. И ако този човек ви каже, че ви обича... Най-първо, всеки един човек оби­ча себе си. Вие никого не може да обичате никога, ако не обичате себе си. Казва някой: Да обичаме ближния. Но закон има: Обичай ближния си както себе си. Най-първо ти обичаш себе си. Оттам ще вземеш тази любов [към ближния ­ от любовта] към себе си. Казват: “Себелюбив човек е той.” Себелюбието седи в този. Че, ако ние не обичаме хората като себе си, погрешката е там. Ние нямаме една мярка. Трябва да имаме една мярка. Досега ние поддържаме, че трябва да се обичаме. Постоянно казвате: “Да се обичаме.” Но толкова години ви гледам, като седнете вън, на трапезата, не можете да се споразумеете. Ня­кои завземате първите места. Вие не проявявате любовта. Вие не прилагате закона. Трябва постоянно да има една смяна, първите да идат накрая, а другите да вземат първите места. А вие сега, ако някой ви вземе мястото, правите цял въпрос. И проповядвате идеална любов.

Някои мислят, че са ме разбрали. Казва: “Преди да е говорил Учителят, аз вече зная беседата.” Преди няколко дена седя тук, една сестра седи при мен и разправя за свои мно­го важни въпроси. Гледам, едно момче спретнато, хубаво обле­чено, “тък, тък”, тропа на вратата. Тя ме погледна, каз­ва: “Едно хубаво дете хлопа.” Аз пак седя спокойно. То пак хлопа. Тя се безпокои, казва: “Хлопа.” Казвам: “Това дете пари иска. За пари е дошло.” Казвам: “Излез да видиш, попи­тай го за какво хлопа.” Излиза навън и казва: “Пари иска, 60­70 лева.” Сега тя иска да знае как аз го зная. Казва: “Отде знаеш това нещо?” Ех, няма да го зная. Аз съм в него, дош­ло ми кеф да искам 60­70 лева, чрез него правя един опит.

Това е едно обяснение. Тогава вие казвате: “Той прави всичките работи.” Но то е пак заблуждение. Ето аз да ви кажа приблизително една истина. Не цялата, половината ис­тина. Ама то е пак заблуждение. Когато някой при мене идва и ми иска пари, аз имам един барометър. Подига се темпера­турата на 100 градуса, започва да ми гори ­ ако започва да ми гори, ако температурата почва да се подига на 50, 60, 70 гра­дуса, на 100, на 200 градуса, то ще ми иска 50, 60, 70 съот­ветно градуси. Казвам: Дайте му, да се намали температу­рата.

Сега, възможно е и друго едно обяснение. Представете си, че преди 10 години аз съм взел 50­60 лева от бащата на това момче. Сега да обясня научно: взел съм 60­70 лева и при тия условия казвам: на еди-коя дата да дойде синът. Случ­ва се, че тази сестра идва, идва и това момче. Казва: “Гос­подине, 60­70 лева взехте от баща ми, дайте тия пари, да си ида.” Има ли някакво голямо пророчество тук? Значи туй, което аз зная, аз съм го направил по-рано. Аз, като виж­дам това момче, зная, че е синът на този господин и той иде да вземе парите.

То е едно обяснение. Казвам: Кое обяснение на вас ляга по­вече на ума? Туй, последното, е малко по-приемливо. Но се изгубва туй пророчество, че човек може да предвиди. Пред­­виждане има в света, то е една възможност. Всеки един от вас може да знае каква тежест може да дигне. Има едно чув­ство в човека, с което се мери каква тежест можеш да дигнеш. Даже, ако всички имате туй чувство, може да знаете при­близително какво ще бъде вашето щастие, туй смътно може да го видите. Но онези, съвършените хора, те знаят какво има да им се случи. И хубаво е човек да знае какво ще му се случи. Онзи, който не е съвършен, той не трябва да знае. Понеже той, като не разбира Божиите пътища, той се стра­хува. А за да не се страхува, той не трябва да знае.

По­неже вие сте от страхливите, затова не може да се ка­же ваше­то бъдеще. Че, ако вие влезете в Невидимия свят, изле­зете из туй тяло, да кажем, и с вашия етерен двойник или с вашето астрално тяло, или с вашето ментално тяло, и тогава в този свят ще ви прекарат през голяма пещ. И ако вие запазите съзнание, този горящ огън на Земята нищо не може да направи. Имате онзи опит, дето тримата младежи били турени в пещта.* Ако вие знаете закона, ако вие може да повишите трептенията на вашето тяло, ако вие можете да ги повишите на няколко милиона трептения, отколкото са сега, вас може да ви обстрелват с една граната и като дой­де, тя ще се разпръсне на 100 метра от вас, защото онази енергия, която ще излезе от вас, ще разстрои тази граната.

Писанието казва: “Земята, като дойде пред лицето на Бога, веднага ще се разтопи.” Представете си сега, че цялата Земя със съвременните хора пристигне пред лицето на Гос­пода и цялата Земя изведнъж ще изчезне, ние ще останем във въздуха, пък какво ще остане от нас, кажете ми? Всички вие, които сте тук, не сте готови. Ще стане това, което става със Земята. И вие ще се стопите някъде.

Та сега, някои искат да видят Господа, някои искат да видят даже Христа. Казва апостол Павел: Знаем, Христос когато беше дошъл на Земята, беше взел рабски образ. И като се намери в този рабски образ, смири се. Но Той имаше един духовен образ, който не подлежи на същите закони.

Или, някой път, думите Христови, Който казва тъй: “Ако човек не се отрече от баща си, от майка си, от жена си, ако не ненавиди своя си живот, не може да бъде Мой ученик.”

* Даниил, гл. 3.

Добре. Каквото e казал Христос, аз ще ви го формирувам в друг смисъл. Аз давам същото лекарство: Ако ти не можеш

да обичаш, ако ти не можеш да учиш, ако ти не можеш да оби­­чаш свободата, ти не можеш да бъдеш мой ученик. Аз не казвам да се отречеш. Но ако ти не можеш да обичаш, ако ти не можеш да учиш, ако ти не обичаш свободата, не мо­жеш да бъдеш мой ученик. Може да бъдеш мой ученик, кога? Когато обичаш, когато учиш, когато поддържаш сво­бодата. Това не е отрицателната страна.

Христос говореше на хора, които не можеха да приемат Не­говото учение, и затова Той им даде негативната страна. Каз­ва: “Туй, което говоря, не може да го направят.” Сега на бъл­гарите аз казвам тъй (дали може да го направят?): Който не може да обича, който не се учи, който не обича свободата, не може да бъде мой ученик.

Аз не казвам да се отречете. Хрис­тос казваше: Да се отре­чеш, да оставиш всичко. Аз каз­вам: Да дадеш всичко. Ти си богат човек, цяло езеро, едно море! Ти си се ограничил в себе си. Да прокопаем канали, да почнеш да течеш, да за­поч­не да излиза нещо от тебе, да се оживите.

Едно затворено езеро какво ще прави? Вие сте затво­рени езера. Трябва да се направят канали, да изтичате и да се вливате един в друг. Вие сте се индивидуализирали и всеки ис­ка да бъде щастлив. Щастието не зависи от тия изолирани езера. Щастието седи в онази обмяна, която има между една душа и друга душа. Във всяка една душа...

Ако вие разбирате философията... Всички тия религиоз­ни хора, тъй, както са сега, имат погрешни схващания. Бог се проявява в цялото битие. И в най-малката животинка. Ако ти, в дадения случай, във всяко същество можеш да ви­диш онзи малък Божествен лъч, ти си на правия път. Ако ти в Слън­цето виждаш Божието присъствие, ако в звездите виж­даш Божието присъствие, ако в света ти виждаш Божи­ето присъствие, ако в малките ручеи виждаш Божието при­със­т­вие, ако в болестта ти виждаш Божието присъствие, ако в бо­гатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в правия път! Ами че там е величието!

Ако човек Бог го е извадил, душата му, от къщата, пре­чис­тил къщата, реформира се тази къща, какво лошо има? По някой път и моите дрехи, и книгите изхвърлят навън из стаята, остане тя гола; и като замажат стаята ми, пак наново вна­сят книгите, дрехите и ги поставят по местата. Какво лошо има в това? Какво има, че по някой път може да се изчисти, а някой път може и нови стени да турят?

Вие искате Христос да ви намери в тия къщи, в които сте сега. Един голям ремонт трябва да стане. Тия неща, които има­те, тия разбирания, тия сърца, тъй, както сте сега, не че сте лоши, много сте добри, но всичко туй, което имате, за един обяд на Христа не може да платите. Ще отговорите: да се отрече човек. Христос казва: ще отворите вашите каси на миналото богатство, което досега сте складирали, все за черни дни да живеете, ще го отворите. Ами че тук по ня­кой път се сърдите, че не искате да работите, казвате: “Не искам да работя вече. Не искам да копая вече.” Тия хора не искат да проповядваме, пък не искат да обичаме ни­кого. Защо? Това е неразбиране. Защо се сърдиш? Кому се сърдиш? Опитва те Господ кому се сърдиш.

Кажете ми: какво сте направили досега за Господа? Не ми се хвалете. Аз както виждам, нищо не сте направили. Аз бих употребил една дума, но не искам да я употребя. Аз счи­там всичките ре­лигиозни хора като готовановци. Аз гледам на въпроса от Бо­жие гледище; и себе си гледам, какво съм на­правил. Аз гледам как Бог мисли за всички и как е по­жертвувал всичко. Пък аз, като човек, по някой път питам: как­во съм направил? Хи­ляди хора има, които страдат. И не мо­же да им помогна. Мога да им помогна, но[...] А Бог може да им помогне и им помага! Хиляди хора умират, отиват при Него, Той им повръща живота и те се раждат пак на Зе­мята. Питам: Аз, който искам всичко, кому какво съм дал? Как­во съм направил? Че някой дойде при мене, да кажем, съм дал. Аз се радвам на онова, което Бог прави. Понеже туй, което Той прави, то е моята радост. Аз няма какво да правя, аз се уча от Него.

Аз искам сега вие да се учите от Господа. Вие чакате все да се усъвършенствувате. И все се усъвършенствувате. Ще започнете с бастуните, че като се усъвършенствувате, едва се движите, едва се мърдате и се мъчите. Не чакайте тия, старите години. Днес е вашият ден, докато сте млади. Не чакайте старостта да се усъвършенствувате, защото при туй усъвършенствуване се подпирате с два бастуна. То не е ни­какво съвършенство. После, постоянно ми казвате: “Оста­рях­ме.” Какво е туй, остаряването? Остаряването е отдалеча­ване от Бога; подмладяването е приближаване при Бога.

Казвате: “Учителю, тъй като говориш, нас осъждаш.” Не е въпрос за осъждане. Но трябва една положителна наука, в която да дадем място на Бога да работи, да ни подигне. Ако ние сами не може да се подигнем, да не спъваме Божест­веното в нас, което работи за нашето подигане, ние не вървим в правия път.

Аз имам едно верую и по някой път казвам: Вярвам в Един Вечен Истинен Бог, Който е говорил преди години. Пос­ле, по някой път си казвам: Вярвам в Господа, Който сега ми говори. После казвам: Вярвам в Неговия Дух, Който из­работва всичките условия на моето спасение. И най-после каз­вам: Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света. Трябва да вярвате в Бога, Който ви е говорил, трябва да вярвате в Господа, Който сега ви говори и трябва да в­ярвате в Неговия Дух, Който работи във вас. Трябва да вярвате в Исуса, Който е дошъл да спаси света. Това е сега раз­биране! Казвате вие, Той в миналото ви е говорил, сега ви говори и не може да Го разберете. И Неговия Дух, Който за бъдеще ще изработва условията. И Христос казва за Себе Си, ясно е определил, Той казва: “Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.” “Аз дойдох да им дам Жи­вот, изобилно, и да покажа на хората по кой начин той може да даде от този Божествен израз.” За това е дошъл в света. Та­ка трябва да разбирате Христа. Всеки ден, когато дойде една радост във вашата душа, Христос ви е посетил. Когато дой­де една хубава мисъл, Христос ви е посетил. На това се дължи радостта.

Вие сега очаквате едно идване на Христа отвън. Когато едно време дойде Христос в Палестина, тогава Христос по­пита: “Какво мислят хората заради Мене?” Казват: “Едни мис­лят, че си пророк, че си учен човек. Други мислят, че си един от пророците.” “А ти ­ казва, ­ Петре, какво мислиш?” Пе­тър казва: “Ти си Син на Бога Живаго!” Христос казва: “Плът и кръв не са ти открили това.”

Сега, не искам да имате едно знание, което хората дър­жат, но да имате едно знание, което е дошло отвътре. Когато ние се познаем отвътре, то е истинското познаване. Вие не може да познаете един човек, докато не го обичате. Любовта е закон за опознаване на душите. Без любов вие ще бъдете не­щастни, чужди, нещастни, несретни. Нищо не може да пос­тигнете. С любовта всичко може да постигнете. Тогава ще дойде знанието, ще дойде свободата. Без любов нищо не се постига.

Та казвам сега: Турете основа ­ ако искате да бъдете уче­ници на Новото Учение, вие трябва да обичате. Ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да се учите; ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да обичате свободата, за която всичко да жертву­вате. Това са правила, това са пътища. Казва: “Какво е Но­вото Учение?” Това е Новото Учение: да обичаш, да учиш и то с жар! И всякога да имаш известна любов към знанието и да обичаш свободата.
Божият Дух носи всичките Блага на жи­во­та. (Три пъти.)
6.15 ч сутринта
Сега ще имаме време да посрещнем Слънцето.
(Вън Слънцето изгря ­ 6.16 ч. Ясно, чисто, великолепно! Приятно време! След това на поляната при хубаво слънце ­ упражненията, и с музика.)


1-во неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 22.IX.1935 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев