Търновски пейзажи кина Котларска



Дата06.05.2017
Размер134.58 Kb.
ТЪРНОВСКИ ПЕЙЗАЖИ

Кина Котларска,

ст. експерт по история, РИО – Велико Търново
Урочната разработка има за цел да интегрира историята на родното място в обучението по история и цивилизация в 5. и 6. клас. По преценка на учителя тя може да се използва успешно в часовете по свободно избираема подготовка по краезнание или в поредица от часове на класа, а при подходяща адаптация – и от преподавателите по литература и изобразително изкуство.

Предложеният вариант за дидактическо решение прилага интердисциплинарен подход, като се използват специфични за няколко учебни дисциплини знания и умения. Напоследък този модерен съвременен подход става все по-популярен. Най-същественото му преимущество е свързано с възможността, която той предлага, за преодоляване прекалената парцелираност на знанието. Подобно научно изследване, насочено преди всичко към контактните зони на различните науки чрез едновременното прилагане на методите на няколко дисциплини при изучаването на даден обект, открива непознати възможности за разработването на нови изследователски полета.

В учебно-възпитателния процес интердисциплинарният подход е полезен с това, че подпомага и учители, и ученици при преноса на знания от един учебен предмет в друг, като им позволява да осъзнаят смисъла на обучението1. Все още той се смесва с междупредметните връзки и е сравнително слабо разпространен не само сред образователната общност у нас, но и в чужбина. Пейзажът от своя страна предоставя сериозен образователен ресурс и е много подходящ за екипна работа на преподаватели по различни учебни дисциплини. Според Европейската конвенция за ландшафта2 пейзажът обозначава част от територията, така както тя се възприема от населението и чиито характеристики са резултат от действието на природни и/или човешки фактори и техните взаимодействия.3 Определението, което дава този европейски документ, извежда на преден план динамичната същност на пейзажа. За специалистите по история от особено значение е фактът, че в качеството си на пространствено и времево взаимодействие на човека с околната среда в цялото му многообразие и творчески проявления, пейзажът представлява важна част от концепцията за устойчиво развитие.

Настоящата разработката има и друг важен съдържателен акцент – придобиването и тренирането на компетенции за декодиране на изображения и техния трансфер при обучението по различни учебни предмети. Умението за ориентация и критична интерпретация на изображения придобива все по-голямо значение в съвременния свят, където писменият текст отстъпва пред информацията, транслирана от различните образи и техните превъплъщения. Всъщност по-широката интерпретация на понятието „четене” включва според някои изследователи и четенето на рекламите, разчитането на морзовата азбука, на визуални и мирисни кодове, на телесно поведение, както и всякакъв вид декодиране.4 Констатацията, че „за първи път в историята на човечеството имаме ситуация, в която младите са по-компетентни по съвременните и доминиращи културни кодове, отколкото по-старото поколение”5, не е лишена от основание. От гледна точка на образованието тя поставя на дневен ред няколко сериозни въпроса: Имаме ли като педагози нужните компетенции, с които да подпомогнем нашите ученици при овладяването на механизми за критично отношение към реалните или фантазните образи, създадени и тиражирани от съвременните средства за коммуникация? Как и какво можем да направим в това отношение, без да излизаме от рамките на учебните програми и при постоянния недостиг на учебно време?

Един вариант за отговор на тези въпроси е и настоящата разработка. Тя е предвидена за поредица от часове и би могла да бъде адаптирана за конкретните условия, в които работи всеки учител.
ПЛАН НА УРОКА
Възраст: 12–13 години

Предмет: История и цивилизация

Време: 2 учебни часа

Цели:


  • Да бъдат усвоени знания за историческото развитие в устройството, разположението и функционирането на град Велико Търново.

  • Да бъдe осъзнато динамичното взаимодействие човек – природна среда в усвояването и променянето на пространството.

Необходими материали:

  • листи А4 и химикали;

  • фотоапарат/и;

  • прозрачно фолио за шрайбпроектор и флумастери;

  • 3 цвята лепящи листчета;

  • мултимедиен проектор или шрайбпроектор.

Предварителна подготовка:

  • Учителят подготвя работните листи и избира гледните точки, от които ще наблюдават учениците, а при невъзможност часът да бъде проведен с наблюдение – подбира съответните изображения и изготвя мултимедийна презентация.

  • Учениците наблюдават търновския пейзаж от Стамболовия мост и изпълняват предписанията от работните листи. Класът работи разделен на пет групи, които наблюдават пейзажа съответно фронтално, наляво, надясно, нагоре и надолу от средата на моста. Ако учениците разполагат с дигитални фотоапарати, хубаво би било да направят и няколко снимки, които могат дa бъдат използвани при подготовката на домашната работа.

  • Въз основа на извършеното наблюдение за домашна работа учениците получават задачата да съставят текст в рамките на 200–300 думи на тема „Търновският пейзаж от Стамболовия мост”.

Варианти:

Ако учениците вече владеят алгоритъма и успешно го прилагат, задачата може да се усложни с допълнителен творчески елемент и да звучи по следния начин:



Наблюдавайте пейзажа от вашия прозорец (балкон), като използвате предписанието за наблюдение на пейзаж. Въз основа на него напишете текст в рамките на 200–300 думи на тема „Търново от моя прозорец” или „Любимият ми сезон в Търново, гледан от моя прозорец”.

Възможен е и съвместен подход с учителя по изобразително изкуство, който подбира подходящи репродукции на търновски пейзажи, а учениците правят писмено описание на една от тях, като максимално се стремят да предадат емоциите на автора така, както са ги почувствали.


Ход на урока:


  1. Организационен момент и въвеждане в историческо мислене.

Учителят подчертава необходимостта да разбираме това, което виждаме, и привлича вниманието на учениците към особеностите на пейзажа като терен и декор на историята, като място, където си взаимодействат човекът и природата и където това взаимодействие оставя ясни следи, които биха могли да ни дадат много информация, стига да можем да я намерим и разберем.

  1. Обобщаване на наблюдението.

В рамките на 15 минути (по 3 минути на група) учениците споделят резултатите от своята работа, постигнати в хода на осъщественото през предишния час наблюдение. По един представител на всяка група прочита домашната си работа. Обобщението на учителя насочва към втория етап – ретроспективния анализ.

  1. Групова работа с комбинация от текстове и изображения.

За около 15 минути учениците работят разделени на четири групи върху раздадени от учителя работни листи. Те включват стари и съвременни снимки на Търново, както и откъси от наши и чужди исторически извори, отнасящи се до края на XIX и първите десетилетия на XX век. Сравнението проследява хронологията в развитието на града и неговите квартали, като се стреми да очертае еволюцията и приемствеността във взаимодействието човек – природа. Всеки работен лист предвижда попълване на ключови думи в таблица, предназначена да помогне на учениците да откроят развитието на търновските пейзажи през последното столетие. Освен в таблицата работните групи нанасят ключовите думи и на цветните листчета, като използват определен от учителя цвят за всяка колона – например червен за елементите от пейзажа, които са съществували в миналото, зелен за тези, които продължават да съществуват до днес, и жълт за новопоявилите се през последните 2–3 десетилетия. При представянето на резултатите от работата говорителите на групите залепват листчета в съответната колона на таблицата, представена като постер или начертана на дъската.

  1. Финална дискусия: „Търново променя нас или ние променяме него?”

Последните десетина минути са предназначени за обобщение на работата, извършена през двата часа. Важно е по подходящ начин учителят да насочи учениците към устойчивите елементи на пейзажа, преживели последното столетие, и към причините, които осигуряват този континюитет. Възможни въпроси за дискусия:

  • Кои елементи на търновския пейзаж са изчезнали? Какво ги е заместило? Защо?

  • Кои елементи продължават да съществуват? Как си обяснявате този продължителен „живот”? Какъв е характерът на причините – човешка намеса или природна даденост?

  • Как мислите, Търново променя нас или ние променяме него?

Приложения


Работен лист С предписание за наблюдение6
I. Очертайте основните линии

  1. Определете линиите на наблюдавания пейзаж – хоризонтални, вертикални, диагонални, криви, продължаващи или прекъснати.

  2. Какъв е техният произход? Човешко дело или природна даденост?

  3. Очертайте и класифицирайте тези линии: хоризонталните на един слайд, вертикалните – на друг. Използвайте два различни цвята.

  4. Сложете двата слайда един върху друг. Така ще си създадете представа за пространството, за скелета на пейзажа.


II. Определете формите и обемите

  1. Определете формите. Използвайте различните елементи за повърхнина (триъгълници=планини или хълмове, четириъгълници=ниви, къщи и др.).

  2. Идентифицирайте различните строителни подходи: има ли наслагване на широки хоризонтални слоеве или обратно – строено е във височина чрез системно монтиране на ясно различими вертикали.

  3. Определете пропорциите между обемите и повърхнините, тяхното използване и тяхното значение.


III. Осмислете цветовете

  1. Използвайте цветовете като средство за класификация. Определете цветове на постройките, растителността, небето и водата, които оформят пейзажа. Какво е присъствието на петте основни цвята?

  2. Обърнете внимание на разделението на тоновете. Кои преобладават? Защо?

  3. Анализирайте светлинните ефекти. Променя ли пространството своя ежедневен тен вследствие на промяна в обичайното осветление?

  4. Как хората използват символно цветовете (обществени сгради, строежи, пътища)?


IV. Изберете говорител на групата и обсъдете как ще представите на съучениците си вашата работа
РАБОТЕН ЛИСТ ЗА ПЪРВА ГРУПА
Мейнард Оуен Уилямс, България – земя без ферми, август 1932, с. 73–97, В: National geographic magazine, 2007, специално издание „България в архивите на NGM”
с. 75

Градът Търново – някогашна столица от времето, когато отбраната е била по-важна от търговията – е възседнал един хребет, през който минава тунелът на железницата и който се издига над дълбоки клисури насред града, също като в Люксембург.

Днешният град се намира на Орлов връх и е свързан с тесен провлак с хълма Царевец – оградения със стени район, където някога се намирали царските дворци. Струпване от манастири заемало трети хълм, а велможите обитавали четвърти.
с. 8

Българската средновековна столица Търново, гледана отгоре

Този прерязан от реката град дълго време бил културен център на Балканите. Царски дворци, манастири и аристократични квартали заемали различни хълмове, издигащи се на 100–120 метра над виещото се течение на Янтра.




ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ


  1. Разгледайте внимателно снимката. Намерете и отбележете на нея с червено кръстче следните обекти: Факултета по изобразителни изкуства на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Стамболовия мост, жп линията.

  2. Избройте 3 обекта от днешния архитектурен облик на града, които тогава не са съществували. Нанесете ги със зелено кръстче на снимката.

  3. Как се променя центърът на Велико Търново през последните 100 години?

  4. Попълването на ключовите думи в следната таблица ще ви помогне да отговорите систематизирано на въпроса.




Елементи от пейзажа

преустановили съществуването си

продължаващи

да съществуват и днес



новопоявили се














































РАБОТЕН ЛИСТ ЗА ВТОРА ГРУПА


Обявяването на българската независимост на Царевец през 1908 г.

В:История нa България, т. VIII, С., БАН, 1999, с. 103

Царевец, снимка на Кина Котларска, 2006 г.




Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, С., Издателство на Отечествения фронт, 1983
с. 55

Голият баир обсипан с голямо множество свят. Цял град дошел, дошли и любопитни от околните села и паланки. Горещини – тропически, слънцето жули право в очите. Никаква сенчица, за да се подслони човек. Пот тече от челата на всички. Горките свещеници, как се измъчваха под тежките църковни одеяния!

Аз слушах речта на княза, молебствието и възгласа за здраве и благоденствие на духовенството, а взорът ми блуждаеше по околните баири. Боже господи, каква дива, каква мрачна местност ! Нито дръвце, нито трън, нито даже тревица, голи чукари, канари, камънаци, негде разкъртени, разпаднали се от подземни трусове. Нито животно, нито птица ! Само орли тук-таме се вият в небесата.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ


  1. Прочетете текста и разгледайте внимателно снимките.

  2. Сравнете начина, по който е изглеждал Царевец преди 100 години и днес.

  3. Определете кои са новите елементи в пейзажа на Царевец. Предположете кога и как са възникнали. Обяснете защо.

  4. Попълването на ключовите думи в следната таблица ще ви помогне да от- говорите систематизирано на въпроса.




Елементи от пейзажа

преустановили съществуването си

продължаващи

да съществуват и днес



новопоявили се














































РАБОТЕН ЛИСТ ЗА ТРЕТА ГРУПА


Феликс Дж. Кох, Търново – градът на висящите градини, октомври 1907, с. 10–17, В: National geographic magazine, 2007, специално издание „България в архивите на NGM”
с. 10

От гарата тръгваше хубав селски път, по който ни понесе файтонът – между отчасти покрити с дървета високи урви, които стигаха до жълтеникави скали, издигащи се от красива, виеща се река. Далеч напред имаше други скали и на тях беше кацнал градът – Прекрасното Търново, всяка къща в което е окъпана в цвят: покривите с червени печени керемиди, стените боядисани в излинели розови и кафяви цветове, стрехите и корнизите подсилени с тежки почернели от времето греди. Жълто и синьо красяха други къщи. Спряхме, за да се насладим на перспективата – все едно Неапол, гледан от морето – защото и тук къщите са на по три или дори на по пет етажа, нещо изключително рядко за архитектурата на Ориента.


Ученички от девическата гимназия на Стамболовия мост,

личен архив на Анка Дончева, 1934 г.


Изглед от Стамболовия мост, снимка на Кина Котларска, 2006 г.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ


  1. Прочетете текста и разгледайте внимателно снимките.

  2. Сравнете начина, по който е изглеждал пейзажът от Стамболовия мост някога и днес.

  3. Определете кои са повече – новите елементи в пейзажа или старите. Обяснете защо.

  4. Попълването на ключовите думи в следната таблица ще ви помогне да отговорите систематизирано на въпроса.




Елементи от пейзажа

преустановили съществуването си

продължаващи

да съществуват и днес



новопоявили се














































РАБОТЕН ЛИСТ ЗА ЧЕТВЪРТА ГРУПА


Феликс Дж. Кох, Търново – градът на висящите градини, октомври 1907, с. 10–17, В: National geographic magazine, 2007, специално издание „България в архивите на NGM”
с. 13

Големият чар на Търново обаче се крие в неговите балкони. Всеки дом – а трябва да се помни, че в по-близките части на Изтока дом и дюкян са синоними – има в средата на фасадата на втория етаж врата, в по-голямата си част от прозорчесто стъкло, която се отваря към малък балкон, където през цялото лято цъфтят олеандрови храсти в тежки зелени качета.

...Но нека се върнем на балконите. Много от тях не се задоволяват с олеандрите, ами имат опънат отгоре си свод от лоза, така че българската дама да се скрие в беседката от листа, от която на воля да къса висящите сладки гроздове и да хвърля люспите по минувача в тясната алея...
с. 14

Търновска улица, 1907 г.



Къща на главната улица във Велико Търново, снимка на Кина Котларска,

2006 г.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ




  1. Прочетете текста и разгледайте внимателно снимките.

  2. Сравнете начина, по който са изглеждали къщите в Търново някога и днес.

  3. Определете кои елементи от архитектурата са се запазили и кои не. Обяснете защо.

  4. Попълването на ключовите думи в следната таблица ще ви помогне да отговорите систематизирано на въпроса.




Елементи от пейзажа

преустановили съществуването си

продължаващи

да съществуват и днес



новопоявили се















































1 Jacques Tardif, L’enseignement de l’histoire face aux défis de l’information et de la communication, Conseil de l’Europe, Strasbourg, 1999, p. 50.

2 В официалния превод на български език е използвана немската дума ландшафт за определяне на понятието, което във френския оригинал звучи като пейзаж.

3 Сп. Naturopa, 2002, №98, издание на Съвета на Европа.

4 Жан-Луи Клеро, Интердисциплинарен прочит на пейзажа, В: Интердисциплинарен прочит на пейзажа, Велико Търново, Фабер, 2007 (под печат) и Александър Кьосев, Младите владеят културните кодове по-добре от старите, http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=376333, последна проверка на сайта на 18.09.07.

5 Александър Кьосев, Цит. съч.

6 Адаптирано по Жан-Луи Клеро, Цит. съч.

Каталог: presentations
presentations -> Сатурн надя Кискинова наоп, Стара Загора
presentations -> 1. обобщение с допълнение Надя Кискинова, наоп стара Загора
presentations -> Ваканционен клуб “Ривиера” – елитен туристически комплекс
presentations -> 1. планети около други звезди
presentations -> Презентацията вселената през погледа на „Хъбъл" космическия телескоп „Хъбъл"
presentations -> Презентацията малки тела в слънчевата система надя Кискинова наоп, Стара Загора 2
presentations -> 1. календар надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин”, Стара Загора
presentations -> 1. системи от звезди надя Кискинова наоп, Стара Загора
presentations -> Цифрово подписване на документи в Java-базирани Web-приложения


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница