Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм

2. Основни елементи на пазарния механизъм

Стоката (благото) е всичко онова, което е предмет на размяна, на покупко – продажба.

Според представителите на трудовата теория на стойността, които използват понятието „стока“, тя е продукт на човешкия труд, задоволяващ определени потребности, предназначен за другиго по пътя на размяната.

Според представителите на субективната школа и преди всичко на теорията за пределната полезност важното е да се задоволяват определени потребности. Затова те акцентират на понятието „благо“ и „полезност“. Благото е всяко нещо, което може да задоволи личните потребности и има ефект за потребителя.

Има и особени стоки, например:

• 
  Продажбата на гледка. Гледката не е продукт на човешкия труд.
  
• 
  Други стоки, които не носят полза в потреблението – наркотиците. Те се произвеждат не заради нуждата, а необходимостта от тях се предизвиква изкуствено заради печалбата от тази стока.
  

Цената най-общо е това, което се дава в замяна срещу получено благо (стока). Цените обикновено се изразяват чрез количество пари на единица стока или услуга. Така че цената е паричният еквивалент, получаван срещу стоката (услугата) в процеса на покупко – продажбата.

В сферата на размяната се натъкваме на факта, че цените на стоките са в зависимост от съотношението между търсенето и предлагането. Превишаването на търсенето над предлагането предизвиква нарастване на цените и обратно.

Изхождайки от това обстоятелство, италианският икономист от 18-ти век Ортес формулира т.нар. закон за търсенето и предлагането. Той гласи:

Търсенето е желанието за получаване на дадена стока или услуга, което е подкрепено с притежаване на необходимите средства за придобиване правото на собственост. В този аспект търсенето е онова количество от дадена стока или услуга, която купувачите са готови да закупят при определено равнище на цената.

Законът за търсене изразява съществуващата обратна зависимост между цената и броя на купувачите, които са готови да я заплатят. Когато цената расте, търсенето спада. Следователно във всеки момент съществува взаимна връзка между пазарната цена и търсеното количество. Тя се илюстрира чрез „крива на търсенето“:
Фиг. 1. Крива на търсенето

Кривата на търсенето се определя от:

1. 
   Цената на стоката – Връзката между нея и търсенето е обратна.
   
2. 
   Цените на всички останали стоки на пазара – Те влияят върху търсенето толкова по-силно, колкото по-здраво са свързани с потреблението на наблюдаваната стока.
   
3. 
   Средният доход на потребителите – Измененията на този фактор нямат еднозначно въздействие върху търсенето на всички стоки.
   
4. 
   Потребителски вкусове и предпочитания – Промяната им може да бъде както конюктурен, така и дълготрайно въздействащ фактор върху търсенето.
   
5. 
   Броят на потребителите и видът на населеното място – Колкото повече са, толкова търсенето е по-голямо.
   

Ценова еластичност на търсенето е отношението между изразената в процент промяна в търсенето на дадена стока и изразената в процент промяна в цената на тази стока.

Където Е_d е коефициент на еластичност на търсенето, Q – количество, Р – цена.

Р – цена

Р2 – нова цена

Q – търсено количество

Q1 – досега търсено количество

Q2 – количество, търсено след намаляване на цената

Нееластично е търсенето, когато една относително голяма промяна в цената предизвиква сравнително малка промяна в търсенето:

Р1 – досегашна цена

Р2 – нова цена

Q – търсено количество

Q1 – досега търсено количество

Q2 – количество, търсено след намаляване на цената

Напълно нееластично търсене има, когато промените в цената не предизвикват никакви изменения в търсеното количество. Кривата на търсенето се оформя като успоредна на ординатната ос.

Симетрично еластично търсене е такова търсене на стоки, при които 1 % изменение в цената съответства същото изменение в количеството.

2.5. ПРЕДЛАГАНЕ

Предлагане е количеството от една стока (услуга), което продавачите са готови да продадат по точно определена цена.

Закон за предлагането гласи, че предлагането е правопропорционално на изменението на цената, което означава че то се увеличава с повишаване на цената и съответно намалява с понижението на цената на предлаганата стока. Взаимната връзка между пазарната цена на стоката и количеството от нея, което производителите биха искали да продадат, се изразява с кривата на предлагането:

Р

S

Фиг. 2. Крива на предлагането

Кривата на предлагането се определя от:

1. 
   Цената на наблюдаваната стока – Връзката между нея и предлагането е правопропорционална.
   
2. 
   Производствените разходи – Между тях и предлагането съществува обратнопропорционална зависимост
   
3. 
   Наличната технология
   
4. 
   Цените на другите стоки, които могат да бъдат произведени със същите ресурси – Те и предлагането са в обратнопропорционална зависимост.
   

Ценова еластичност на предлагането е отношението между процентното изменение на предлагането и процентното изменение на цената:

Еластично търсене – Процентното изменение на предлаганото количество е по-голямо от процентното изменение в цената. Еластичността е по-голяма от единица:

Фиг. 3. Еластично предлагане

Нееластично търсене - Процентното изменение на предлаганото количество е по-малко от процентното изменение в цената. Еластичността е по-малка от единица:

Напълно еластично е предлагането, когато количеството расте, без да се променя цената.Кривата на предлагането в този случай е хоризонтална права, успоредна на абсцисната ос.

Напълно нееластично е предлагането, когато дори големи промени в цената не предизвикват промени в предлаганото количество. Кривата на напълно нееластичното предлагане е вертикална права, успоредна на ординатната ос.

Симетрична еластичност – Процентното изменение на количеството е равно на процентното изменение на цената. Коефициентът на еластичността е равена на единица².

Пазарно равновесие е налице когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на произведеното предлагане.

Съответствието на търсенето и предлагането гарантира за продавачите реализация на стоките, а за купувачите задоволяване на потребностите. Удовлетворени са интересите на противостоящи си агенти на пазара. Балансът се постига при пресичане на кривите на търсенето и предлагането, в резултат на което се формира равновесната цена:

Фиг. 4. Пазарно равновесие

3.Видове пазар

От гледна точка на териториалните граници и неговите мащаби се различават:

• 
  Местен;
  
• 
  Национален (вътрешен);
  
• 
  Регионален (външен);
  
• 
  Световен (външен);
  

Според обекта на продажба се разграничават:

• 
  Пазар на стоки и услуги, стокова борса;
  
• 
  Пазар на факторите на производството;
  
• 
  Финансов пазар : паричен, валутен и капиталов;
  

Според степента на зрялост на пазарните отношения се разграничават:

• 
  Високоразвит;
  
• 
  Формиращ се;
  
• 
  Възникващ;
  
• 
  Регулиран;
  
• 
  Свободен;
  
• 
  Монополен;
  

4.Характеристика на пазара на българска консервна промишленост

Предприятията от българската консервна промишленост са в процес на “пренастройване” на своята маркетингова и производствена политика. През последните десетилетия българските производители бяха подчинени на порочната практика на “плановата икономика” за производство на масови продукти за непретециозни потребители. В годините на прехода от планова към пазарна икономика, производителите постепенно пренасочват и разширяват асортимента на производство в опит за реализация на продукцията си в нови пазарни ниши. Процесът е съпроводен от постепенното подобряване на качеството на продукцията и внедряването на ново технологично оборудване.

Вътрешен пазар

Размерът на вътрешното потребление на продукцията на консервната промишленост в България се характеризира от действието на следните фактори:

• 
  Наличие на значително домашно производство на консерви;
  
• 
  Готовата продукция от преработени плодове и зеленчуци, предназначена за собствена консумация и търговията на дребно, е с твърде нисък процент.
  
• 
  Делът на продажбите на вътрешния пазар и преразпределението на продукцията от плодове между производители заемат средно по 28%.
  

Външен пазар

България е нетен износител на продукти от консервната промишленост. Положителното външно търговско салдо през 2002 г. достигна 50 млн. USD и в сравнение с 2000 г. е с 60% по-голямо. Постигането на подобен ръст е показателен за експортния потенциал на сектора.

Салдо, износ – внос на консервната промишленост (2000-2002) в хил. USD

Българският износ като цяло заема важно място в световния износ на консервирани храни. По данни на Международния търговски център на УНКТАД за 2001 г. търсенето на продукцията (в натурално изражение) на сектора като цяло нараства. Нарастващият износ е съпроводен по определени стокови групи с известно намаляване на цените и респ. със снижаване на годишния ръст на световния внос през 2001 в сравнение с 2000 г. :

№	Код	Продукт	Място на България в световния износ	Годишен ръст на световния внос в стойностно изражение за 2001/2000 г. в %
1	0812	Плодове, временно консервирани,но негодни за консумация в това състояние	7	-9
2	2001	Краставици, корнишони и лукове, консервирани с оцет	21	16
3	0712	Сушени зеленчуци	25	-6
4	0811	Замразени плодове	28	-6
5	0813	Сушени плодове	28	4
6	0710	Замразени зеленчуци	31	7
7	2003	Гъби и трюфели, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина	35	-7
8	0711	Зеленчуци, временно консервирани, но негодни за консумация в това състояние	39	-5
9	2002	Домати, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина	39	1
10	2005	Други зеленчуци, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, незамразени	40	15
11	2008	Плодове, приготвени или консервирани по друг начин, с или без прибавка на захар или други подсладители или алкохол, неупоменати другаде	40	1
12	2007	Конфитюри, желета, мармалади, пюрета и каши от плодове	44	5
13	2006	Зеленчуци, плодове, кори от плодове и други части от растения, варени в захарен сироп	48	-2
14	2004	Други зеленчуци, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, замразени	50	6
15	0713	Сухи бобови зеленчуци, без шушулките, дори с обелени люспи или начупени	70	-5
16	2009	Плодови или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, със или без прибавка на захар или други подсладители	74	6

Внос

Средногодишно в България се внасят межу 16 и 21 тона консервирани зеленчуци и 9-10 тона консервирани плодове. Над 60% от внасяните плодови консерви са натурални сокове.

Износ

България през последните години изнася общо между 58-67 хил. тона консерви. Разпределението между плодови и зеленчуковите е почти по равно. За разглеждания период прирастът на износа в стойностно изражение е 15%.

Износ на консервирани плодове и зеленчуци - тона

	2000	2001	2002
Общо	58 277	62 417	67 016
Зеленчукови	25 908	30 262	32 532
Плодови	32 389	32 155	34 484

По бързо се увеличава износът на зеленчукови консерви.

Увеличава се износът на все по качествени консерви. Средната цена на изнесените зеленчукови консерви в сравнение с 2000 г. през 2002 г. е с 48% по-висока, а на плодовете – с 28%.

Средни цени на изнесените плодови и зеленчукови консерви USD/кг.



Продуктова структура на износа

В зеленчуковите консерви най-голям дял заемат консервираните с оцет

В плодовите консерви най-голям е делът на пулповете и другите консерви

География на износа

През последните три години значително се разшири пазара на консерви в страните от ЕС, Канада и САЩ. През 2000 година за тези пазари са изнесени – 45% от консервите, а през 2002 – 66%. Повече консерви са изнесени и за Азиатските страни. Средните цени на износа за тези страни са 1,6 пъти по-високи в сравнение със средните, цени на износа на всички останали страни. Това увеличава макроикономическата ефективност на консервната промишленост в България.

Структура на износа на зеленчукови консерви по групи страни



Структура на износа на плодови консерви по групи страни

Най-голям дял в износа на консерви за страните от ЕС заемат Германия – 40%, Гърция – 39.5%, Италия – 12.7% и Австрия – 5,5%.

5.Заключение

Пазарът е понятие,чрез което се изразява взаимодействието между купувачите и продавачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната. Съвкупността от всички купувачи на материални блага и услуги формира търсенето на тези стоки. Способността им да купуват различни стоки и услуги на пазара се нарича платежоспособно търсене. Пазарът има три характеристики: продуктова, териториална и т.нар. пазарен дял. Пазарът изпълнява следните важни функции – селективна, алокативна и дистрибутивна. Пазарният механизъм от своя страна се характеризира със следните основни елементи: цена, търсене и предлагане. Цената изпълнява различни функции. Върху търсенето и предлагането влияят определени фактори. Силата на въздействието на факторите се нарича еластичност. Разграничават се видове еластичност както по отношение на търсенето, така и на предлагането. Основните са разновидностите на еластичността спрямо цената: еластично търсене (предлагане), нееластично търсене (предлагане), напълно еластично търсене (предлагане), напълно нееластично търсене (предлагане). Съществува еластичност на търсенето спрямо дохода и кръстосана еластичност на две стоки. Пазарите се делят на видове в зависимост от определени критерии.

БИБЛИОГРАФИЯ

• 
  Атанас Узунов, Арменухи Пирян – Хачикян Микроикономика．София，ГорексПрес，2003．
  
• 
  Стоядин Стоянов Микроикономика．н.м.，Тракия-М，1999．
  
• 
  Свалено от http://www.org-bg.net/index.php?mid=67.
  

1 Вж. Савов Ст. Макроикономика, С., 1993, с. 78.

2 Хартман Г. Пазарна икономика, С., 1992, с.66-68, 110-113.

Каталог: file -> view
view -> Тема: Дж. Р. Р. Толкин
view -> Достоверността на един летопис и на един роман
view -> Бизнес план за развитие на интернет клуб „The Net”
view -> Как да улесним учениците с обучителни трудности (дислексия) в процеса на учене на английски език
view -> Тематичен обхват на проектните идеи: България-Румъния
view -> Project overview for
view -> Безжична революция
view -> Курсова работа
view -> Luis Tobío, "Recuerdos de un diplomático intermitente", colección "La valija diplomática", editorial dossoles 2003

Изтегляне 172.95 Kb.

Сподели с приятели: