Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм



Дата22.07.2016
Размер172.95 Kb.
#225


С

ОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра „Стопанско управление”





ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ – ОСНОВА НА ПАЗАРНИЯ МЕХАНИЗЪМ
(Курсова работа по специалност Микроикономика)

Изготвил: Научен ръководител:

Ваня Живкова Живкова (ас. Албена Антонова)

Специалност: Стопанско управление

Курс: Първи

Фак. № 7363


София, ноември 2010г.



СЪДЪРЖАНИЕ


СЪДЪРЖАНИЕ 3

1.Същност и характеристика на пазара 4

В учебната литература се говори и за комуникационна, координационна и мотивираща функции. Те могат да бъдат класифицирани и като регулираща, измерителна, балансираща, възпроизводствена. 5

2. Основни елементи на пазарния механизъм 6

3.Видове пазар 11

4.Характеристика на пазара на българска консервна промишленост 12

5.Заключение 18

БИБЛИОГРАФИЯ 19





1.Същност и характеристика на пазара


Целта на настоящата тема е изясняването на основните понятия на пазарната икономика. Последователно се характеризират пазара, стоката, цената. Специално внимание се обръща на най-важните елементи на пазарния механизъм,а именно търсенето и предлагането. По този повод известният американски икономист Пол Самуелсън, цитирайки неизвестен автор, пише в учебника си „Икономикс“:
„Вие можете да направите дори от един папагал икономист. Всичко, на което трябва да го научите, се съдържа в двете думи „търсене и предлагане“.“

Пазарът е понятие, чрез което се изразява взаимодействието между купувачите и продавачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната.

Пазарът изразява съвкупност от икономически отношения в сферата на обръщението, посредством които се реализират стоките. На пазара се отива, за да се купят необходимите стоки и услуги, с които се удовлетворяват разлини потребности. Купувач на пазара може да бъде всеки човек. Съвкупността от всички купувачи на материални блага и услуги формира търсенето на тези стоки. Следователно основа на търсенето са постоянно нарастващите потребности. За да се задоволят те хората трябва да платят за това. Способността им да купуват различни стоки и услуги на пазара се нарича платежоспособно търсене.

Стокопроизводителите от друга страна, изхождайки от потребностите на хората, създават благата и услугите, които продават на пазара. Съвкупността от всички производители, осигуряващи удовлетворяване на платежоспособното търсене на хората, формира предлагането.

Следователно на пазара, от една страна се срещат производителите (предлагане) и от друга – потребителите (търсене). По този начин пазарът е реланото или въображаемо място, където хората се срещат и сключват сделка – покупко – продажба.

На пазара се проявяват всички икономически интереси: тук се откриваттяхната взаимна връзка, най-остро се изразява противостоянието един на друг. Получава се съперничество между контрагентите при желанието им да постигнат една и съща цел. Това се нарича конкуренция.



В широк смисъл конкуренцията означава взаимодействието на пазарните агенти, при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси, независимо от (или за сметка) на други участници. В тесен смисъл конкуренция означава присъствието на двама или повече продавачи и на двама или повече купувачи (всички действащи независимо един от друг) на определен пазар, където се предлага ограничено количество от дадена стока. Конкуренцията бива ценова и неценова, съвършена и несъвършена.

Пазарът има следните характеристики:



  • Продуктова – тя посочва какво се продава на пазара

  • Териториална (ако е географски локализирана) – насочва към месторазположението на пазара

  • Пазарен дял – представя процентното участие на дадена фирма в продажбите на определен продукт или услуга на един или всички пазари

Функции на пазара:



  • Селективна – означава, че пазарът извършва подбор на необходимите продукти

  • Алокативна – означава, че пазарът осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори и осигурява подходящ избор на действие

  • Дистрибутивна – преразпределение на новосъздадените продукти между субектите на производството на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

В учебната литература се говори и за комуникационна, координационна и мотивираща функции1. Те могат да бъдат класифицирани и като регулираща, измерителна, балансираща, възпроизводствена.

2. Основни елементи на пазарния механизъм


2.1. СТОКА (БЛАГО)

Стоката (благото) е всичко онова, което е предмет на размяна, на покупко – продажба.

Според представителите на трудовата теория на стойността, които използват понятието „стока“, тя е продукт на човешкия труд, задоволяващ определени потребности, предназначен за другиго по пътя на размяната.

Според представителите на субективната школа и преди всичко на теорията за пределната полезност важното е да се задоволяват определени потребности. Затова те акцентират на понятието „благо“ и „полезност“. Благото е всяко нещо, което може да задоволи личните потребности и има ефект за потребителя.

Има и особени стоки, например:


  • Продажбата на гледка. Гледката не е продукт на човешкия труд.

  • Други стоки, които не носят полза в потреблението – наркотиците. Те се произвеждат не заради нуждата, а необходимостта от тях се предизвиква изкуствено заради печалбата от тази стока.



2.2. ЦЕНА

Цената най-общо е това, което се дава в замяна срещу получено благо (стока). Цените обикновено се изразяват чрез количество пари на единица стока или услуга. Така че цената е паричният еквивалент, получаван срещу стоката (услугата) в процеса на покупко – продажбата.

В сферата на размяната се натъкваме на факта, че цените на стоките са в зависимост от съотношението между търсенето и предлагането. Превишаването на търсенето над предлагането предизвиква нарастване на цените и обратно.

Изхождайки от това обстоятелство, италианският икономист от 18-ти век Ортес формулира т.нар. закон за търсенето и предлагането. Той гласи:


Цените на стоките са правопропорционални на търсенето и обратнопропорционални на тяхното количество.

2.3. ТЪРСЕНЕ

Търсенето е желанието за получаване на дадена стока или услуга, което е подкрепено с притежаване на необходимите средства за придобиване правото на собственост. В този аспект търсенето е онова количество от дадена стока или услуга, която купувачите са готови да закупят при определено равнище на цената.

Законът за търсене изразява съществуващата обратна зависимост между цената и броя на купувачите, които са готови да я заплатят. Когато цената расте, търсенето спада. Следователно във всеки момент съществува взаимна връзка между пазарната цена и търсеното количество. Тя се илюстрира чрез „крива на търсенето“:
Фиг. 1. Крива на търсенето

Кривата на търсенето се определя от:



  1. Цената на стоката – Връзката между нея и търсенето е обратна.

  2. Цените на всички останали стоки на пазара – Те влияят върху търсенето толкова по-силно, колкото по-здраво са свързани с потреблението на наблюдаваната стока.

  3. Средният доход на потребителите – Измененията на този фактор нямат еднозначно въздействие върху търсенето на всички стоки.

  4. Потребителски вкусове и предпочитания – Промяната им може да бъде както конюктурен, така и дълготрайно въздействащ фактор върху търсенето.

  5. Броят на потребителите и видът на населеното място – Колкото повече са, толкова търсенето е по-голямо.



2.4. ЕЛАСТИЧНОСТ НА ТЪРСЕНЕТО

Ценова еластичност на търсенето е отношението между изразената в процент промяна в търсенето на дадена стока и изразената в процент промяна в цената на тази стока.


Където Еd е коефициент на еластичност на търсенето, Q – количество, Р – цена.


Еластично е търсенето, когато сравнително малка промяна в цената воси след себе си относително голяма промяна в търсенето:

Р – цена


Р1 – досегашна цена

Р2 – нова цена

Q – търсено количество

Q1 – досега търсено количество

Q2 – количество, търсено след намаляване на цената

Нееластично е търсенето, когато една относително голяма промяна в цената предизвиква сравнително малка промяна в търсенето:



Р – цена

Р1 – досегашна цена

Р2 – нова цена

Q – търсено количество

Q1 – досега търсено количество

Q2 – количество, търсено след намаляване на цената


Напълно еластично търсене имаме когато потребителите биха изкупили всякакво количество от дадена стока при една определена цена. Тогава кривата на търсенето е успоредна на хоризонталната ос линия.

Напълно нееластично търсене има, когато промените в цената не предизвикват никакви изменения в търсеното количество. Кривата на търсенето се оформя като успоредна на ординатната ос.

Симетрично еластично търсене е такова търсене на стоки, при които 1 % изменение в цената съответства същото изменение в количеството.

2.5. ПРЕДЛАГАНЕ

Предлагане е количеството от една стока (услуга), което продавачите са готови да продадат по точно определена цена.

Закон за предлагането гласи, че предлагането е правопропорционално на изменението на цената, което означава че то се увеличава с повишаване на цената и съответно намалява с понижението на цената на предлаганата стока. Взаимната връзка между пазарната цена на стоката и количеството от нея, което производителите биха искали да продадат, се изразява с кривата на предлагането:


Р




S



Q


Фиг. 2. Крива на предлагането

Кривата на предлагането се определя от:


  1. Цената на наблюдаваната стока – Връзката между нея и предлагането е правопропорционална.

  2. Производствените разходи – Между тях и предлагането съществува обратнопропорционална зависимост

  3. Наличната технология

  4. Цените на другите стоки, които могат да бъдат произведени със същите ресурси – Те и предлагането са в обратнопропорционална зависимост.


2.6. ЕЛАСТИЧНОСТ НА ПРЕДЛАГАНЕТО

Ценова еластичност на предлагането е отношението между процентното изменение на предлагането и процентното изменение на цената:



Еластично търсене – Процентното изменение на предлаганото количество е по-голямо от процентното изменение в цената. Еластичността е по-голяма от единица:


Фиг. 3. Еластично предлагане

Нееластично търсене - Процентното изменение на предлаганото количество е по-малко от процентното изменение в цената. Еластичността е по-малка от единица:

Напълно еластично е предлагането, когато количеството расте, без да се променя цената.Кривата на предлагането в този случай е хоризонтална права, успоредна на абсцисната ос.

Напълно нееластично е предлагането, когато дори големи промени в цената не предизвикват промени в предлаганото количество. Кривата на напълно нееластичното предлагане е вертикална права, успоредна на ординатната ос.

Симетрична еластичност – Процентното изменение на количеството е равно на процентното изменение на цената. Коефициентът на еластичността е равена на единица2.



2.7. ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ

Пазарно равновесие е налице когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на произведеното предлагане.

Съответствието на търсенето и предлагането гарантира за продавачите реализация на стоките, а за купувачите задоволяване на потребностите. Удовлетворени са интересите на противостоящи си агенти на пазара. Балансът се постига при пресичане на кривите на търсенето и предлагането, в резултат на което се формира равновесната цена:

Фиг. 4. Пазарно равновесие




3.Видове пазар


От гледна точка на териториалните граници и неговите мащаби се различават:



  • Местен;

  • Национален (вътрешен);

  • Регионален (външен);

  • Световен (външен);

Според обекта на продажба се разграничават:



  • Пазар на стоки и услуги, стокова борса;

  • Пазар на факторите на производството;

  • Финансов пазар : паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения се разграничават:



  • Високоразвит;

  • Формиращ се;

  • Възникващ;

  • Регулиран;

  • Свободен;

  • Монополен;

4.Характеристика на пазара на българска консервна промишленост


Предприятията от българската консервна промишленост са в процес на “пренастройване” на своята маркетингова и производствена политика. През последните десетилетия българските производители бяха подчинени на порочната практика на “плановата икономика” за производство на масови продукти за непретециозни потребители. В годините на прехода от планова към пазарна икономика, производителите постепенно пренасочват и разширяват асортимента на производство в опит за реализация на продукцията си в нови пазарни ниши. Процесът е съпроводен от постепенното подобряване на качеството на продукцията и внедряването на ново технологично оборудване.

Вътрешен пазар

Размерът на вътрешното потребление на продукцията на консервната промишленост в България се характеризира от действието на следните фактори:


  • Наличие на значително домашно производство на консерви;

  • Готовата продукция от преработени плодове и зеленчуци, предназначена за собствена консумация и търговията на дребно, е с твърде нисък процент.

  • Делът на продажбите на вътрешния пазар и преразпределението на продукцията от плодове между производители заемат средно по 28%.

Външен пазар

България е нетен износител на продукти от консервната промишленост. Положителното външно търговско салдо през 2002 г. достигна 50 млн. USD и в сравнение с 2000 г. е с 60% по-голямо. Постигането на подобен ръст е показателен за експортния потенциал на сектора.



Салдо, износ – внос на консервната промишленост (2000-2002) в хил. USD

Българският износ като цяло заема важно място в световния износ на консервирани храни. По данни на Международния търговски център на УНКТАД за 2001 г. търсенето на продукцията (в натурално изражение) на сектора като цяло нараства. Нарастващият износ е съпроводен по определени стокови групи с известно намаляване на цените и респ. със снижаване на годишния ръст на световния внос през 2001 в сравнение с 2000 г. :






Код

Продукт

Място на България в световния износ

Годишен ръст на световния внос в стойностно изражение за 2001/2000 г. в %

1

0812

Плодове, временно консервирани,но негодни за консумация в това състояние

7

-9

2

2001

Краставици, корнишони и лукове, консервирани с оцет

21

16

3

0712

Сушени зеленчуци

25

-6

4

0811

Замразени плодове

28

-6

5

0813

Сушени плодове

28

4

6

0710

Замразени зеленчуци

31

7

7

2003

Гъби и трюфели, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина

35

-7

8

0711

Зеленчуци, временно консервирани, но негодни за консумация в това състояние

39

-5

9

2002

Домати, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина

39

1

10

2005

Други зеленчуци, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, незамразени

40

15

11

2008

Плодове, приготвени или консервирани по друг начин, с или без прибавка на захар или други подсладители или алкохол, неупоменати другаде

40

1

12

2007

Конфитюри, желета, мармалади, пюрета и каши от плодове

44

5

13

2006

Зеленчуци, плодове, кори от плодове и други части от растения, варени в захарен сироп

48

-2

14

2004

Други зеленчуци, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, замразени

50

6

15

0713

Сухи бобови зеленчуци, без шушулките, дори с обелени люспи или начупени

70

-5

16

2009

Плодови или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, със или без прибавка на захар или други подсладители

74

6



Внос

Средногодишно в България се внасят межу 16 и 21 тона консервирани зеленчуци и 9-10 тона консервирани плодове. Над 60% от внасяните плодови консерви са натурални сокове.

Износ

България през последните години изнася общо между 58-67 хил. тона консерви. Разпределението между плодови и зеленчуковите е почти по равно. За разглеждания период прирастът на износа в стойностно изражение е 15%.



Износ на консервирани плодове и зеленчуци - тона




2000

2001

2002

Общо

58 277

62 417

67 016

Зеленчукови

25 908

30 262

32 532

Плодови

32 389

32 155

34 484

По бързо се увеличава износът на зеленчукови консерви.

Увеличава се износът на все по качествени консерви. Средната цена на изнесените зеленчукови консерви в сравнение с 2000 г. през 2002 г. е с 48% по-висока, а на плодовете – с 28%.



Средни цени на изнесените плодови и зеленчукови консерви USD/кг.



Продуктова структура на износа

В зеленчуковите консерви най-голям дял заемат консервираните с оцет



В плодовите консерви най-голям е делът на пулповете и другите консерви





География на износа

През последните три години значително се разшири пазара на консерви в страните от ЕС, Канада и САЩ. През 2000 година за тези пазари са изнесени – 45% от консервите, а през 2002 – 66%. Повече консерви са изнесени и за Азиатските страни. Средните цени на износа за тези страни са 1,6 пъти по-високи в сравнение със средните, цени на износа на всички останали страни. Това увеличава макроикономическата ефективност на консервната промишленост в България.



Структура на износа на зеленчукови консерви по групи страни



Структура на износа на плодови консерви по групи страни

Най-голям дял в износа на консерви за страните от ЕС заемат Германия – 40%, Гърция – 39.5%, Италия – 12.7% и Австрия – 5,5%.


5.Заключение


Пазарът е понятие,чрез което се изразява взаимодействието между купувачите и продавачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната. Съвкупността от всички купувачи на материални блага и услуги формира търсенето на тези стоки. Способността им да купуват различни стоки и услуги на пазара се нарича платежоспособно търсене. Пазарът има три характеристики: продуктова, териториална и т.нар. пазарен дял. Пазарът изпълнява следните важни функции – селективна, алокативна и дистрибутивна. Пазарният механизъм от своя страна се характеризира със следните основни елементи: цена, търсене и предлагане. Цената изпълнява различни функции. Върху търсенето и предлагането влияят определени фактори. Силата на въздействието на факторите се нарича еластичност. Разграничават се видове еластичност както по отношение на търсенето, така и на предлагането. Основните са разновидностите на еластичността спрямо цената: еластично търсене (предлагане), нееластично търсене (предлагане), напълно еластично търсене (предлагане), напълно нееластично търсене (предлагане). Съществува еластичност на търсенето спрямо дохода и кръстосана еластичност на две стоки. Пазарите се делят на видове в зависимост от определени критерии.

БИБЛИОГРАФИЯ


  • Атанас Узунов, Арменухи Пирян – Хачикян МикроикономикаСофия,ГорексПрес,2003.

  • Стоядин Стоянов Микроикономикан.м.,Тракия-М,1999.

  • Свалено от http://www.org-bg.net/index.php?mid=67.



1 Вж. Савов Ст. Макроикономика, С., 1993, с. 78.

2 Хартман Г. Пазарна икономика, С., 1992, с.66-68, 110-113.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница