Трудовите кооперации – една възможна форма на организация на труда



страница1/5
Дата06.04.2017
Размер1.16 Mb.
#18636
  1   2   3   4   5
Трудовите кооперации –
една възможна форма на организация на труда

© Мирослав Чанев Тодоров, автор, 2011

Всички права са запазени от автора.
© Saline Cooperative Preschool (http://salinecoop.org/saline logo.jpg), рисунка на корицата, 2010

Рисунката на корицата е емблема на Кооперативната детска градина в Салина, Мичигън, САЩ. Надявам се, че собствениците й няма да възразят срещу начина, по който я ползвам :-)



МАГИСТЪРСКА ТЕЗА към СФ на СУ
ТЕМА:

Трудовите кооперации – една възможна форма на организация на труда

София, 2011



Съдържание
I. Увод ............................................................................................................................................. 4

1. Определение ........................................................................................................................... 5

1.1. Видове кооперации ......................................................................................................... 6

1.2. Определението на МКС ................................................................................................. 6

1.3. Декларация на МСИЗОПК ............................................................................................. 7

2. Обосновка ............................................................................................................................... 9

2.1. Продуктивност на трудовите кооперации .................................................................. 10

2.2. Решение на проблема с принадената стойност на Маркс ......................................... 11

3. Развитие на кооперативното движение ............................................................................. 13

3.1. История .......................................................................................................................... 13

3.2. Трудовите кооперации по света .................................................................................. 15
II. Глава първа. Характеристика на съвременните трудови кооперации. .................... 17

1. Общ модел ............................................................................................................................ 19

1.1. Разделение на властта ................................................................................................... 19

1.2. Членове на кооперацията ............................................................................................. 22

1.3. Борд на директорите ..................................................................................................... 22

1.4. Граници между ролите в кооперацията ...................................................................... 24

1.5. Членство в кооперацията .............................................................................................. 25

1.6. Кадрова политика .......................................................................................................... 27

1.7. Акции на кооперацията ................................................................................................ 29

1.8. Разпределение на печалбата ......................................................................................... 31

1.9. Български кооперативен модел ................................................................................... 35

2. Примери ................................................................................................................................ 38

2.1. „Големият морков“ – неформално обучение на работното място ........................ 38

2.2. „Предимство“ – работа за хора с намалена трудоспособност ...................... 41

2.3. ТПК „Нов свят“ – плавен преход от планова към пазарна икономика ........... 43

2.4. „Обединени таксита“ – пълен успех на кооперативната идея ................................. 44

2.5. „Бърли проект“ – провал в дългосрочното планиране .................................... 46
3. Пречки за съществуването .................................................................................................. 49

3.1. Инвестиционни спънки ................................................................................................ 51

3.2. Слабости на демокрацията .......................................................................................... 54

3.3. Често срещани грешки в ръководството .................................................................... 55

4. Преходни форми на работническа собственост ............................................................... 56

4.1. ПРС във Великобритания ............................................................................................ 57

4.2. СРА в САЩ ................................................................................................................... 60
III. Глава втора. Иновативни организационни техники, подпомагащи бъдещото развитие. ...................................................................................................................................... 62

1. Самоуправляеми работни колективи ................................................................................. 64

1.1. Характеристика на СРК ............................................................................................... 66

1.2. Създаване на СРК ......................................................................................................... 67

1.3. Роли в СРК .................................................................................................................... 70

1.4. Гъвкава разработка на софтуер ................................................................................... 71

2. Запазване на ефекта от мащаба чрез информационните технологии ............................. 76

2.1. Слаба йерархия ............................................................................................................. 80

2.2. Йерархична демокрация .............................................................................................. 85

2.3. Външни пазари ............................................................................................................. 89

2.4. Вътрешни пазари .......................................................................................................... 91

3. Развитие на индивидуалните умения за работа в колектив ............................................ 92

3.1. Архетипни упражнения за колективна мъдрост ....................................................... 94

3.2. Пътуване към целта ...................................................................................................... 97

3.3. Изпълнение на целта .................................................................................................. 101

3.4. Работа като на шега .................................................................................................... 105


IV. Извод .................................................................................................................................... 107
Използвана литература .......................................................................................................... 111
Съкращения ............................................................................................................................. 116


I. Увод
Трудовите кооперации се появят сравнително скоро след възникването на съвременната пазарна икономика. От тогава те неизменно се свързват с търсенето на такива форми на организиране на труда, които биха могли да осигурят по-добри, по-справедливи и по-достойни трудови отношения между хората, в сравнение с формите, които са най-разпространени и са добре изпитани. Те винаги са се смятали за една алтернатива на нормалната стопанска организация и като такава въпросът за тяхната приложимост в реалния икономически живот е бил основен за тях.

В днешно време ставаме свидетели на все повече доказателства в подкрепа на икономическата жизненост на трудовите кооперации. По света съществуват хиляди примери за успешно действащи предприятия от този вид. Те могат да се наблюдават в най-различни сектори на икономиката, като обществени услуги, транспортни услуги, строителство, машиностроене, информационни технологии, хранително-вкусова промишленост и търговия. Кооператорите са създали големи национални и международни организации, чрез които се подпомагат взаимно и насърчават стартирането на нови кооперативни предприятия. Като пример за разпространението на трудово-кооперативната идея можем да споменем Британската асоциация на работническата собственост (БАРС), която съобщава, че годишният оборот на нейния сектор възлиза на 25 милиарда лири*.

Освен на практически примери, съвремието ни е богато и на теоретични разработки по въпросите на кооперативната организация на труда. Многобройните примери от миналото и настоящето и натрупаните откъслечни опитности представляват ценен обект на икономическото изследване и благодарение на тях в момента съществува един добре определен модел на вътрешната структура на трудовите кооперации. В действителност той наподобява модела на нормалното търговско предприятие, но има и своите особености. Още по-голям интерес представляват най-новите разработки от областта на управленската наука, свързани с облекчаването на йерархията във всички предприятия. „Работническото самоуправление”, „демокрацията на работното място“ и насърчаването на „колективната мъдрост” са все методологии на работния процес, които се смятат за модерни и високоефективни и вече се прилагат в много от водещите съвременни предприятия. Някои изследователи, наблюдавайки облекчаването на йерархията в големите предприятия, стигат до извода, че понастоящем човечеството се намира едва в началото на дългия исторически процес по налагането на предприятията, ръководени и притежавани от работниците, като стандартна производствена единица в икономиката.

1. Определение


Определението за кооперация според Международния кооперативен съюз (МКС) е: „автономно сдружение на хора, доброволно обединили се с цел да задоволят своите общи икономически, социални и културни интереси чрез своето съвместно притежавано и демократически управлявано предприятие”*. В допълнение, трудовите кооперации (ТК) са такива кооперации, при които кооператорите съвпадат със заетите в тях хора. Другите основни видове кооперации са потребителските – кооператорите са клиенти на предприятието, и производствените – кооператорите играят ролята на доставчици на предприятието.
1.1. Видове кооперации
Трябва да се отбележи, че в българската икономическа литература често се използват като синоними термините производствена и производителна кооперация. В действителност те трябва да служат за разграничаването на два различни вида кооперации1. Първият вид беше обяснен, а вторият вид, производителната, всъщност представлява разглежданата тук трудова кооперация. В съвременната българска юридическа практика трудовите кооперации се наричат още трудово-производителни кооперации (ТПК).

Производствените и потребителските кооперации са най-разпространените кооперации в света, като на трудовите кооперации се падат под 10% от общия дял. Ето защо в икономическата литература е прието, когато не се споменава вида на кооперацията, да се подразбира кооперация от някой от първите два вида. В тази работа ще се следва обратното правило. Под кооперация ще се разбира ТПК, освен ако видът й не е изрично упоменат.


1.2. Определението на МКС
Определението на МКС по много кратък и ефективен начин нахвърля основните характеристики на кооперациите, които ги различават от нормалните търговски предприятия. Те са валидни за всички видове кооперации. Първо ще разгледаме тези общи характеристики, а после ще видим и по-специфичните черти на ТК.

Кооперацията е преди всичко сдружение на хора, в противовес на сдружението на капитали, наблюдавано при нормалните предприятия. Водещ мотив в дейността й е удовлетворяването на нуждите на кооператорите, докато максимизирането на печалбата е оставено на заден план. Печалбата не се търси на всяка цена, а се отчита влиянието на дейността върху членовете, местното общество и околната среда. Грижата за хората вътре в кооперацията по естествен начин се пренася и в грижа за хората извън кооперацията.

Хората се обединяват доброволно в кооперациите. Те имат свободата да влизат или напускат кооперациите по установения за това ред. Тази характеристика ни помага бързо да определим някои икономически формирования, като създадените от 1945 до 1957 година в България Трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), като кооперации на хартия, но не и на практика.

Собствеността върху кооперацията е разпределена почти поравно между нейните членове и те всички участват в управлението й на принципа „един човек – един глас”. В случаите, когато броят на кооператорите е много голям, е възможно прехвърлянето на гласове, при което някои хора получават правото на много гласове. Въпреки това разликите между най-малкия и най-големия брой гласове не са големи и никога не е възможно отделен човек или група от хора да поеме самостоятелен контрол върху предприятието.


1.3. Декларация на МСИЗОПК
Международният съюз на индустриалните, занаятчийските и обслужващите производителни кооперации (МСИЗОПК) е създал официална декларация2, засягаща различни страни на явлението трудова кооперация. От този документ могат да се извлекат много от особеностите на този вид кооперации.

Основната човешка нужда, която трудовата кооперация удовлетворява, е тази от осигуряването на условия за достойно и възмездно полагане на труд. По-конкретно, това предприятие се стреми към създаването на сигурни работни места и безопасна, даже приятна, работна среда и към определянето на справедливо възнаграждение за вложените усилия. Едно сериозно средство за повишение на достойнството на работниците е уважението на тяхната воля. В ТК те не са производствен ресурс, а преди всичко хора, изпълнени със своите мисли, чувства и желания. Освен че участват в стратегическото управление на предприятието, те често имат голяма свобода и в ежедневната си дейност, а именно в отговора на въпросите „какво да се върши“ и „как съответното нещо да се извърши“. Трудовите кооперации често се използват за интегрирането в икономическия живот на някои социални групи, които нормално стоят встрани от него – малцинства, инвалиди, възрастни безработни.

Ограничение за приема на нови членове се явява наличието на работни места.

Възможно е някои от членовете да не са работници, както и някои от работниците да не са членове, но в по-голямата си част тези две групи се припокриват. Правят се усилия по привличане на обикновените работници към участие в кооперацията.

Взаимоотношението работник-предприятие се различава по своя характер от това при нормалните предприятия и при едноличните търговци. Уместно е това взаимоотношение да се регламентира с отделен трудов закон в държавите, в които това още не е направено.

Размерът на заплатата логично и открито се определя от функциите и отговорностите на позициите, от производителността на хората и от икономическото състояние на предприятието. Има стремеж към намаляване на разликата между най-голямата и най-малката заплата.

Кооперацията осигурява социални придобивки и медицински услуги на работниците си и строго следи за спазване на стандартите за майчинство и за полагане на детски труд.

Вижда се, че основната характеристика на кооперацията – грижата за нейните членове като за истински хора – определя и повечето от особеностите на ТК.


2. Обосновка


В хода на определението бяха изложени основните мотиви за основаването на трудови кооперации. Много от тях са нефинансови, т.е. не са свързани с постигането на максимално висока печалба или заплата. В тази категория, по реда на тяхното значение, влизат: осигуряване на постоянна работа, подобряване на физическите условия на труд, повишаване на чувството за достойнство в ежедневието, присъединяване към приятелска общност и експериментиране с кооперативните принципи.

Другите видове подбуди за създаването на трудови кооперации са чисто финансови. Начините за постигане на по-високи доходи от тези в нормалното предприятие (НП) са два. Единият се основава на повишаването на производителността в ТК. Вторият се състои в изземването на корпоративната печалба от собственика на предприятието и разпределянето й между работниците. В това, както и в диференциацията на заплатите, когато тя се прилага, се състои справедливостта при възнаграждението в трудовите кооперации – хората да получават точно толкова материални блага, колкото сами са си изработили.


2.1. Продуктивност на трудовите кооперации
Дали производителността в ТК е по-висока или по-ниска от тази в обикновените предприятия (ОП) е все още спорен въпрос. Има теоретически аргументи и в двете посоки, но емпирическите доказателства говорят по-скоро в полза на ТК. Едно скорошно изследване във Франция, където работническите кооперативи присъстват непрекъснато от средата на 19 век, показва, че ефективността на ТК е поне равна на тази на ОП3.

На теория се смята, че производителността се повишава чрез намаляване на посредниците и увеличаване на комуникацията в работния процес. Участието в управлението и в печалбата кара работниците да споделят повече лична информация с управителите и помежду си. Те полагат повече усилия и ефективно се следят взаимно за изпълнението на поставените задачи. Професор Роджър МакКейн доказва последното с помощта на апарата на теорията на игрите4.

Като недостатъци в работата на кооперациите се посочват възможността за блокиране на процеса за взимане на решения, поради демократичния му характер, както и предпазливостта им при реинвестиране на свободните налични капитали. Последното предположение е подложено на съмнение след споменатото емпирично изследване във Франция.

Темата за продуктивността на колективните форми на труд е засегната във всяка от основните глави. В тях ясно се показват тяхните предимства.


2.2. Решение на проблема с принадената стойност на Маркс
Карл Маркс, скоро след установяването на пазарните отношения в световната икономика, съзира един основен недостатък в тях. Според него собствениците на производствените активи – капиталистите – използват силата на своята собственост, за да ограбват труда на обикновените работници. Неговите доводи ясно си проличават в изследванията му относно стойността на материалните блага5.

Още от Адам Смит и от Дейвид Рикардо се знае, че стойността на всяка стока е равна на цената на нейното производство. Трудът е универсалният източник на всяко производство, като освен пряко, се влага и косвено в него чрез технологиите, машините и квалификацията на персонала. В капиталистическото стопанство трудът е стока и цената й е равна на цената за нейното производство, т.е. на разходите, които работникът прави, за да поддържа своя жизнен стандарт. От друга страна, в модерните стопанства трудът произвежда стоки на по-голяма от собствената си пазарна стойност. Разликата между стойността на произведеното и заплатата се нарича “принадена стойност” и тя е източник на капиталистическа печалба и експлоатация.

Маркс разглежда капитализма като една от преходните форми на организация на обществото и предвижда, че и той, както феодализма, ще се сгромоляса, следвайки законите на своето собствено развитие. Той посочва, че заедно с постоянното натрупване на капитал нормата на печалба намалява, а работниците обедняват и в крайна сметка ще настъпи един критичен момент, в който системата ще рухне под ударите на работническата революция. В действителност историята наблюдава една голяма икономическа криза, която има характеристиките на кризата, предвиждана от Маркс. Това е Голямата депресия, известна с ниското равнище на заплатите и въздържането от потребление, което води до фалита на редица предприятия. Тя не довежда до революция, но причинява съществена промяна в дотогава действащата икономическа система, т.е. в капитализма, какъвто го познава Маркс.

След тази промяна държавата се включва активно в икономическия живот и, използвайки инструмента на бюджетния дефицит, започва да подпомага капиталистите в дейността им по експлоатация на работниците. Съвременните марксисти смятат, че издаването на държавни облигации, лихвите от които се изплащат на капиталистите, а приходите по тях се събират от данъците, наложени на обикновените работници, са нова и допълнителна форма на експлоатация на работническия труд. Те изразяват надежда, че големите бюджетни дефицити на развитите капиталистически държави биха могли да причинят рухването на техните правителства, а от там и налагането на нов икономически ред в тях5.

В този контекст е интересно да се отбележи, че след последната финансова криза се наблюдава рекордно повишаване на държавния дълг на страните от Г-206. В процентно отношение той се доближава до нивата, които е имал по време на Втората световна война. Независимите анализатори на тези данни се питат дали след отминаващата Финансова криза няма да последва една още по-сериозна Криза на държавните резерви.

И така, ако предстои нова голяма промяна в икономическия начин на живот, в каква насока може да се очаква тя? Кейнсиановият модел донесе сигурност и подобрение в живота на обикновения работник и същото може да се очаква и от новия модел. Работническата кооперация обещава на своите членове по-добри условия на труд от сега съществуващите и освен това премахва проблема с принадената стойност, който е централен в експлоататорската теория на Маркс. В „Капитал 3”, глава 27, той пише, че „кооперативните фабрики на работниците са първите заченки на новата икономика“. Сред съвременните му привърженици се прокрадва идеята за „кооперативния социализъм”, която също дава предположения за развитие на производството в посока на асоциираните предприятия, в които собствеността ще бъде разпределена между участниците в тях7.


3. Развитие на кооперативното движение


Разпространението на потребителските, производствените и производителните кооперации по света, развитието на идеологичния им апарат и усилията за интегрирането им в обществото се обобщават с термина „кооперативно движение“. Това движение се характеризира с голямо разнообразие на формите, които придобива в различните исторически и национални условия. Основна тенденция в развитието му е фактът, че най-големите си скокове то прави в условията на икономически стрес и социални промени8.
3.1. История
Първите опити за създаване на кооперативни дружества се правят във Великобритания в 30-те години на 19 век8. Визията за тяхния модел е била дадена от Уилям Кинг в 28-те броя на неговия вестник „Кооператорът“. Въпреки че всички опити са били неуспешни, един от тях, Рочдейлската потребителска кооперация от 1833, успял да убеди една група от 28 мъже да продължат да търсят пътища за реализация на своите идеи. През 1844 те създават наново своята кооперация, която е успяла да продължи дейността си и до наши дни. Много от принципите й, намерили място в първия й правилник, се считат за основополагащи в кооперативната теория и са валидни и до днес. Рочдейлските пионери препоръчват създаването на трудови кооперации като средство за борба с безработицата, но те самите не участват в тях.

През 1852 във Великобритания е въведен първият закон за кооперациите и в повечето страни подобни закони се въвеждат до края на века или в началото на 20 век.

Популярна разновидност на потребителските кооперации стават кредитните дружества и кооперативните банки, които се развиват по моделите на Херман Шулце и Фридрих Райфайзен, разработени през 50-те и 60-те години на 19 век в Германия.

Земеделските производствени кооперации се радват на особено голям успех в страните от Европа и Америка. Като най-ярък пример се посочва Дания. Първата мандраджийска кооперация там е създадена през 1875 в Каслунде, а в наши дни съвместната датско-шведска кооперация „Храни Арла“ е най-големият производител на млечни продукти в Скандинавия.

Първата кооперация в България е производствена9. Тя е земеделското дружество „Орало” и се учредява през 1890 г. в село Мирково, Пирдопска околия. Първата потребителска кооперация е дружество „Опит” в Шумен, 1895. Първата трудова кооперация е „Напредък“, Габрово, 189510. Първият ни кооперативен закон се приема през 1907 и първият ни представител в МКС става потребителската кооперация „Братски труд“, София, през 1903.

В съвременността кооперациите се радват на все по-голямо признание от страна на международните организации. През 2003 Европейският парламент издава специален „Закон за европейското кооперативно дружество“11. Този закон позволява регистрирането на кооперации на наднационално, европейско ниво. Тези кооперации са улеснени при разширението и преструктурирането си в рамките на европейската икономическа зона. В тази си дейност те се подчиняват на единния европейски закон, а клоновете им в различните страни-членки се регулират от местните кооперативни закони. През 2009 ООН обяви 2012 за международна година на кооперациите12. Чрез своята кампания организацията ще се стреми да насочи общественото внимание към кооперациите, да подпомогне изграждането на регулаторни рамки и да подкрепи приноса на кооперациите за социално-икономическото развитие на света.


3.2. Трудовите кооперации по света
Данните за разпространението на кооперациите са взети от Свободната интернет енциклопедия13. По-късно тя самата ще бъде представена като пример за успешна кооперативна работа.

В Италия кооперативното движение е добре развито в региона Емилия-Романя и то успява да съчетае две различаващи се философски течения – католицизъм и социализъм. Регионът е един от най-богатите в Италия и включва над 7500 кооперации, 2/3 от които са трудови. 10% от населението е заето в такива кооперации14.

В Норвегия най-известната ТК е софтуерната корпорация „Кантега“. През 2007 и 2008 британският вестник „Времена на финанси“ („Financial Times”) включва „Кантега“ в списъка си на стоте най-добри работни места в Европа.

Испания е известна с кооперативната корпорация „Мондрагон“. Тя се намира в Баския регион и е един от най-често използваните примери за ТК. Тя е създадена през 1956. В края на 2009 членовете й са 85 066. Включва 255 предприятия от сферите на финансите, индустрията, търговията и образованието.

Във Венецуела правителството на Уго Чавес е приело развитието на трудовите кооперации за национална политика и това значително е увеличило тяхния брой през последните години.

В Аржентина много ТК са се формирали по време на икономическата криза от 1999-2002. Работниците са изкупували фалиралите предприятия, за да запазят препитанието си. Към 2005 броят на ТК е 200.

В Индия ресторантската верига „Индийски кафенета“ включва 13 кооперативни дружества, които поддържат 400 кафенета в страната. Тя е основана през 1957, след като британската компания „Кафене“ спира дейността си по политически причини и работниците й поемат контрол върху клоновата й мрежа.

В България понастоящем има над 300 трудово-производителни кооперации с повече от 20 хиляди члена10. В 38 от тях работят около 3500 хора с увреждания. Има 17 регионални съюза, които заедно с кооперациите са членове на Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НСТПК). В лицето на Бенжамен Варон България има кооперативен теоретик и идеолог от международно ниво. Използвайки съвременния апарат на марксизма, той показва, че значението на труда в производството непрекъснато нараства. Варон предвижда настъпването на нов икономически ред в света, при който управляващи ще бъдат не собствениците на капитала, а собствениците на труда, т.е. всички обикновени трудещи се хора15.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница