Трябва да знаем по бел в края на клас думата



Дата15.11.2017
Размер48.74 Kb.
#34631
ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПО БЕЛ В КРАЯ НА 2. клас
ДУМАТА служи за назоваване на нещо: предмет, признак на предмета или негово действие. Разделя се на СРИЧКИ, в зависимост от гласните, които съдържа /ма-ма, у-чи-ли-ще, дом/ ПРЕНАСЯНЕТО на част от думата става, като се раздели на срички и се спазва правилото, че едносрични думи не се пренасят и не може да се оставя или пренася една буква от дума /слон, ри-ба, ба-рабан, бара-бан, оби-ча/. Ако в думата имаме съмнение за някой гласен звук, проверката се прави с друга дума, в която същият този гласен е под ударение: ръка – ръчен, пътека – път, картина – карта. Ако в думата имаме съмнение за някой съгласен звук, проверката се прави с друга дума, в която този съгласен е озвучен от гласен след него – кораб – кораби, ориз – оризова, твърд – твърди.
ГЛАВНИ букви пишем В НАЧАЛОТО на изречението и на ИМЕНА на хора, реки, градове....../В града дойде цирк. Владимир, Искър, Червен бряг, България..../ Думите свързани по смисъл образуват ИЗРЕЧЕНИЕ. /Столицата на България е София./ Чрез СЪОБЩИТЕЛНОТО изречение съобщаваме нещо. В края му се пише ТОЧКА. /Аз обичам България./ Чрез ВЪПРОСИТЕЛНОТО изречение задаваме въпрос. В края му се пише ВЪПРОСИТЕЛЕН знак. /Ще ходиш ли в парка ? Изреченията, свързани по смисъл, образуват ТЕКСТ. Всеки текст има ЗАГЛАВИЕ.

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ - това е изменяема част на речта, с която назоваваме предмети, животни, хора или техните имена. То може да бъде: нарицателно или собствено; има и умалително същ. име /куче, Шаро, кученце/. Откриваме го с въпрос: Какво е това? Кой е този? Определяме му род и число: м.р. - самолет, ученик /един/, ж.р. - роза, ученичка /една/, ср.р. - колело, дете /едно/, ед.ч. - град, мн.ч. - градове .
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ - това е изменяема част на речта, с която назоваваме качество или признак на предметите. То се СЪГЛАСУВА със същ. имена - приема рода и числото им и образуват СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ - червена роза, умно дете, роден град, палави деца. Открива се с въпросите: Какъв?, Каква?, Какво?, Какви? - голям, сладък, красив, добра, прекрасна, слаба, буйно, гладно, малко, трудолюбиви....

ГЛАГОЛ - това е изменяема част на речта, с която назоваваме действие или състояние на предметите. Открива се с въпросите: Какво прави?, Какво правят? Определяме число.

Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –а, -я, в 1л., мн. ч. се пише –м – играя – играем, върша – вършим. Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –м, в 1л., мн. ч. се пише – ме – спортувам – спортуваме, спирам – спираме.


ОБЩУВАНЕТО може да се осъществи с помощта на УСТНА и ПИСМЕНА реч.

ВИДОВЕ ТЕКСТ:
ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН ТЕКСТ е този, в който се разказва случка, в която участват различни герои.
ТЕКСТ-ОПИСАНИЕ е този, в който се разкриват признаци и качества на предмет, животно, растение, лице и други. Описание на цвете, домашен любимец, любим човек, играчка и други - преобладават съществителните и прилагателните имена.
ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, от който читателят си представя това, за което се говори. Внушават се чувства.
ПУБЛИЦИСТИЧЕН (НЕХУДОЖЕСТВЕН) ТЕКСТ е този, с който се предават сведения, знания и други. Не се внушават чувства. Текстовите задачи по математика, синоптичната прогноза по телевизията, текстовете в учебника по Околен свят и други са нехудожествени текстове.

ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ:

СЪОБЩИТЕЛНИ, с които съобщаваме, разказваме. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ТОЧКА "Аз съм ученик от трети клас."
ВЪПРОСИТЕЛНИ, с които задаваме въпрос. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ВЪПРОСИТЕЛЕН знак "Ще пътуваме ли за Червен бряг ?"

ИЗРЕЧЕНИЕТО е съставено от ДУМИ.
ДУМАТА може да има различни ФОРМИ (за род, число) -
умен, умна, умно, умни, умния, умният, умната, умното, умните
ЗАПОМНЕТЕ: формата не променя значението на думата !!!
ДУМИ, които са близки по значение, се наричат СИНОНИМИ -

дим - пушек, тъмнина - мрак, студено – мразовито.


ПРАВОПИС НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

Правописът на гласните „А“ и „Ъ“ в крайната сричка на същ. имена от мъжки род единствено число се проверява с формите за множествено число.


ПИШЕ се „А“, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва) - бухал - бухали, лекар – лекари.
ПИШЕ се „Ъ“, когато проверяваната гласна изпада - вихър - вихри, метър – метри.

ЗАПОМНЕТЕ - винаги правим проверка с форми на думата, за която се съмняваме. Ако нямаме правописен речник, по-добре да заместим думата с подходящ синоним!
ПРАВОПИС НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ

Правописът на гласните „А“ и „Ъ“ в крайна сричка на прил. имена от мъжки род се проверяват с формите за женски и среден род или множествено число.


ПИШЕ се „Ъ“, когато проверяваната гласна изчезне (изпадне) – кръгъл -кръгли, объл – обли.) 

ПИШЕ се „А“, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва)лъскав - лъскаво, гиздав - гиздави, пухкав – пухкави.


ПРАВОПИС НА ГЛАГОЛА

Когато в единствено число глаголът завършва на „М”, в множествено число завършва на „МЕ” – пътувам – пътуваме; рисувам – рисуваме;

Когато в единствено число глаголът не завършва на „М”, а с друга буква, в множествено число завършва на „М” – чета – четем; пиша – пишем; пея – пеем;
Частиците ЩЕ и НЕ се изговарят слято с глагола, но се пишат отделно - ще пътувам, не ще пътувам, не искам, не пиша, не слушам, ще съм, не ще е. 


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница