Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka)



страница1/4
Дата22.10.2018
Размер0.6 Mb.
#92774
  1   2   3   4
ТУНДЖЕР ДЖЮДЖЕНОГЛУ
К Е П Е

(ŞAPKA)
черна комедия в две действия

tcucenoglu@hotmail.com

cucenoglutuncer@gmail.com

www.tuncercucenoglu.com

Награда на

Сдружението на оперно-театралните дейци на Република Турция (1996),

Lions за най-добър драматург (2001)


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
АМЕРИКАНЕЦА – около 35-годишен. От 10 г. работи като преподавател в един американски университет. Завърнал се в родината, за да отбие краткосрочната си военна служба. Единствената му грижа е да изслужи и час по-скоро да се завърне в университета. В случай на просрочка ще изгуби работата си. Тъй като живее в САЩ, наричат го Американеца.

КОМАНДИРА – около 50-годишен.

ЖЕНАТА – около 25-годишна, съпруга на Американеца.

ТЪЩАТА – около 45-годишна, сравнително нагиздена и оправна.

ДЕЖУРЕН ОФИЦЕР – около 25-годишен.

ШИВАЧКАТА – около 50-годишна.

ПЪРВИ СРОЧНОСЛУЖЕЩ – около 30-годишен.

ВТОРИ СРОЧНОСЛУЖЕЩ – около 30-годишен.

ТРЕТИ СРОЧНОСЛУЖЕЩ – около 35-годишен.

ЧЕТВЪРТИ СРОЧНОСЛУЖЕЩ – около 35-годишен.

ПРИЯТЕЛЯ – около 35-годишен.

МУЗИКАНТА – около 35-годишен.

ПАЗАЧА – около 35-годишен.

ШОФЬОРА – около 35-годишен.

ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ

ДЕЖУРЕН РЕДНИК


Място на действието – която и да е страна.

Време на действието – наши дни.



Бележка на автора

Когато тази пиеса бе в процес на писане, случи ми се да събеседвам с нашия известен режисьор Ъшъл Касапоглу, след което текстът придоби по-голяма отчетливост и яснота.

Посвещавам пиесата на по-големия си събрат в изкуството, покойния театровед и критик Тахир Йозчелик, с огромна признателност за подкрепата, която ми оказа през целия творчески път.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
1.
Спалното помещение на предстоящите отпускари. От двете страни – легла на два етажа. Стоманени шкафове. Зазорява се. От време навреме Първия потраква със зъби. Втория, първо кратко, а след това продължително изпуска газове. Четвъртия хърка системно. Третия вероятно сънува някакъв кошмар, понеже от време навреме се прикрива с ръце. Единственият, който е разтревожен от ситуацията, е Американеца. Дори най-малкият звук му влияе и въртейки се наляво и надясно, той показва недоволството си. От прозореца се промъква едва забележим сноп светлина. Отдалеко се чува призивът на войнишката тръба. Американеца се отърсва веднага и се събужда. Останалите само се раздвижват и веднага възвръщат предишното си положение. Американеца чува приближаващи стъпки, но се преструва на заспал. Вратата се отваря и влиза Дежурният офицер.
ДЕЖУРНИЯ ОФИЦЕР (Докато минава между леглата и ги почуква с пръчката в ръката си). Ставай! Ставай! Поспаланковци! Ставай! Ставай! Мърльовци! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! (Всички се поразмърдват. Без да престава да се провиква, Дежурният офицер излиза.) Ставай! Ставай! Мърльовци! (Излиза, но със същата монотонност продължава.) Ставай! Ставай! Ставай! Ставай!

АМЕРИКАНЕЦА. Добро утро!

ПЪРВИЯ. Добро утро!
Четвъртия се е събудил, но се излежава.
ПЪРВИЯ. Добро утро, Американецо!

ТРЕТИЯ. А за нас да не е добро, така ли?

ПЪРВИЯ. Нали казах на всички, бе майна...

ТРЕТИЯ. Аз искам специално „добро утро”!

ПЪРВИЯ. Ама че си непоносим сутрин...

ТРЕТИЯ. Брей! Няма да делиш хората, майна. Не може само за Американеца да има „добро утро”, а за нас да няма. Разбира се, той може да те уреди в университета като портиер. Какви тънки сметки!

ВТОРИЯ. Кажи му едно „добро утро”, та да си затвори човката.

ПЪРВИЯ. Добро утро!

ТРЕТИЯ. Не върви. Искам специално.

ПЪРВИЯ. Е, няма да ти скършим хатъра... Поздравявам те, драги мой, с едно специално „добро утро”. Стана ли?

ТРЕТИЯ. Езикът ти ли изсъхна? Виж, че стана.

ПЪРВИЯ (Към Втория) Да не би и ти да искаш специално „добро утро”?

ВТОРИЯ. Що за хора сте? Как поне за миг не се затварят тези ваши човки! Без друго до сутринта потрака със зъби като щъркел дългокрак. Млъкни накрая!

ПЪРВИЯ. Аз поне само тракам. Виж себе си. Моето поне е само звуково и не е миризливо. Дай да открехнем прозореца. За всеки случай, защото ако някой вземе да драсне кибрит, „Буммм!”, ще се взривим. (Открехва прозореца.) Ако имаше капчица далновидност в нашето правителство, нямаше да доставят природен газ чак от Русия. И залудо да плащат валута в тази оскъдица. Каква нужда има от това? Просто вържи една тръба в задника на този пръдльо и го разпределяй по цялата страна.


Американеца излиза с приборите за бръснене и кърпата.
ВТОРИЯ. Каква изтънчена шега, нали?

ТРЕТИЯ. Каква ти шега, това е самата истина, майна. Вече цял месец какво ли не си патим от теб. Както и да е, още няколко дни и край на теглото ни.

ВТОРИЯ. Моят случай си е чиста физиология. Но твоето скърцане със зъби си е психология. Срещало се предимно у хора, лишени от родителски ласки.

ПЪРВИЯ. Пак си ги измисля...

ВТОРИЯ. Психологът от съседната стая каза, майна. Няма да е лошо през отпуска да се прегледаш на психиатър. Кой знае, може и да се излекуваш.
Американеца влиза, като се старае да не разлее водата, налята в легенчето за бръснене.
ПЪРВИЯ. Какво, пак ли е заето?

АМЕРИКАНЕЦА. Вътре е нафрашкано с хора.

ТРЕТИЯ. Че кога не е било?

ПЪРВИЯ. Умник съм си аз! Колко добре съм направил, като съм се обръснал през нощта.

АМЕРИКАНЕЦА. Приятели, водата е за вас. Аз ще се бръсна със самобръсначка.

ВТОРИЯ. Ама че юнак!

ПЪРВИЯ. Не забравяйте тази благородна постъпка на Американеца!

АМЕРИКАНЕЦА. За нищо. (Започва да се бръсне с електрическата машинка.)

ТРЕТИЯ. Накрая и той свикна с нас. Нали, Американецо?

АМЕРИКАНЕЦА. Добре ще е да се поразмърдаме, приятели.

ТРЕТИЯ. Но ти не отговори, юнако. Свикна ли с нас?

АМЕРИКАНЕЦА. Няма да забравя дните, прекарани тук с вас...

ВТОРИЯ. Не му вярвайте на думите. Кръв капе от сърцето му, кръв... Да живееш в Америка до 35-годишната си възраст и после да попаднеш в тази килия в името на дълга към отечеството...

АМЕРИКАНЕЦА. Не, не...

ПЪРВИЯ. Ех, ти, Американецо! Нито характера си смени, нито любезността. Ама че юнак! Как да не се възторгнеш от такъв човек!? (В това време се отдръпва и поглежда преценяващо старателно оправеното легло.) Ей, чедо... Синковци, хубавичко вижте как се изпъва легло. (Вади от джоба си монета и я подхвърля. Монетата подскача върху леглото, още повече се зарадва.) Ей, рожбо! Легло за чудо и приказ! Ще речеш, че е изгладено! Слава на акъла, който го е измайсторил!

ВТОРИЯ (Като се бръсне). Акъл ли каза? Или ми се причу?

ПЪРВИЯ. Не ти се е причуло. (Като се облича.) Казах акъл. (Показвайки главата си.) Ето, това е акъл!

ВТОРИЯ. Това... Това си е кратуна. А кратуна и акъл са различни неща.

ПЪРВИЯ. Пак бъркаш. Кратуна е това, което се намира над твоето туловище, рожбо. Защото в кратуната не се намира онова, което наричаме акъл.

АМЕРИКАНЕЦА (Усмихвайки се). Момчета, ако не се размърдате, боя се, няма да ни пуснат в отпуск.

ПЪРВИЯ (Изпъва се за стойка „мирно” пред Втория). За проверка готов, командире!

ВТОРИЯ (Като че е истински командир, започва да ръкомаха насапунисаната четка за бръснене в ръката си). Креватът? (Разглежда го.) Добре. Копчетата? Добре. (Погледът му се спира върху чепиците, зарадван.) Вижте праха по чепиците! Не ти се полага отпуск!

ПЪРВИЯ. Веднага ще се приведем в порядък, командире! (Оглежда се и внимателно, без да го разбуди, издърпва крайчеца на чаршафа на Четвъртия, и избърсва чепиците си.) Готово, командире!

ВТОРИЯ. Не! Не е готово! А гурелките по очите? Не си измил лицето си, мърляч!

ПЪРВИЯ (Бързо накапва одеколон върху стиска памук, обтрива лицето и ръцете си, причесва се, изпъва се в стойка „мирно”). За проверка готов, командире!

ВТОРИЯ (Проверява). Браво, синко! Такъв трябва да бъде войникът! Заслужи отпуска си!

ПЪРВИЯ. Целувам ти ръка, командире!

ВТОРИЯ. Господ да даде сили на жена ти, рожбо, че да може да се справи с такъв жребец като теб! Особено след месечно прекъсване!

АМЕРИКАНЕЦА (Посочвайки Четвъртия). Закъснява.

ПЪРВИЯ (Навежда се към ухото на Четвъртия). Станиии! Станиии! Станиии! Станиии!

ЧЕТВЪРТИЯ. Е, стига де...

ПЪРВИЯ (Гръмко). Станиии! Станиии! Заспаланковци! Мърльовци!


Протягайки се, Четвъртия става. По навик, без да отваря очи, взема кърпата, приборите за бръснене и, блъскайки се наляво и надясно в леглата, излиза.
ПЪРВИЯ (Известно време наблюдава бръснещите се. На Третия). Стига, чедо! Престани да се стържеш!

ТРЕТИЯ. Моето не е мъх, рожбо, а брада.

ПЪРВИЯ. И какво от това?

ТРЕТИЯ. Разликата е в това, че първо бръсна лявата буза, после минавам на дясната, и тъкмо когато си мисля, че свършвам, с ужас установявам, че лявата пак е поникнала.

ПЪРВИЯ. Това ли ти е проблемът? Вземи още една бръсначка и обръсни двете страни едновременно.

ТРЕТИЯ. Ех, голишарко! Въобразява си, че ме иронизира.

ПЪРВИЯ. Брада било. Хайде де... Като че не зная какво е брада. Още малко, и ще му повярвам.

ТРЕТИЯ. Ами ти пипни, пипни... Ако прокараш ръката отгоре-надолу, няма да се убодеш.

АМЕРИКАНЕЦА (Като обтрива лицето си с лосион за след бръснене). Закъсняваме, момчета!

ВТОРИЯ (Обръснал се е вече и подава легенчето за вода на Американеца). Жив да си ми, Американецо!

АМЕРИКАНЕЦА. За нищо.

ПЪРВИЯ. Какво си направил ти? Страните ти порязани...

ТРЕТИЯ. Нямаш друга работа, що ли? Иди се поразтъпчи малко! (Към Американеца.) Благодаря ти, Американецо!

АМЕРИКАНЕЦА. За нищо.

ПЪРВИЯ. Не бива с него така любезно, Американецо! Няма да разбере. (Влиза вече обръснатият Четвъртия.) Обръснал се, просто да не повярваш!

ЧЕТВЪРТИЯ. Там вече никого нямаше. Размърдайте се, иначе ще го духаме. (Оправяйки си леглото, забелязва на чаршафа мръсни петна от чепици.) Кой мошеник е изцапал тук?

ПЪРВИЯ. Не разбрах?

ЧЕТВЪРТИЯ. И се правиш на ударен. Да не би моят чаршаф да е бърсалка за обувки?

ПЪРВИЯ. Какво плямпа този?

ЧЕТВЪРТИЯ. Не ви е срам!

ПЪРВИЯ. Срамното е под юргана, чедо. (Сякаш сега забелязва петната по чаршафа.) Ааа! Гледай ти каква мръсотия... (Опитва се да изчисти чаршафа с ръка.) Как е станало това?!

ЧЕТВЪРТИЯ. Цапаш, синко, размазваш повече! (Издърпва чаршафа.) Остави, целият ще се размаже! Брей че си...

ПЪРВИЯ. Кълна се, не съм аз...

ЧЕТВЪРТИЯ. Глей го ти... Като сополанко. А си цял мъж! Че децата ти са ръст, колкото тебе бре!

АМЕРИКАНЕЦА. Момчета, хайде по-бързо, моля!
Докато Четвъртия се облича, другите си оправят леглата.
ПЪРВИЯ (Уж проверява оправените легла). Добре! Даже отлично! Похвално! (Подхвърля монета над всяко легло.) Научихте я тази работа, няма спор. (Към Четвъртия.) Хайде, поразмърдай се!

АМЕРИКАНЕЦА. Побързай, моля!

ВТОРИЯ. Хайде, всички заедно да излезем, побързай.

ТРЕТИЯ. Сигурно всички вече са по масите си.


Четвъртия търси с ръка по пода сандъчето, в което е сложил чепиците си, но не го намира. Шари с поглед из цялото помещение и въпросително се втренчва в Първия.

ПЪРВИЯ. Какво ме гледаш така?

ЧЕТВЪРТИЯ (Подсмихва се под мустак, сякаш иска да каже: „Няма да ме минеш!”). Хайде, извади ги!

ПЪРВИЯ. Какво да извадя?

ЧЕТВЪРТИЯ. Закъсняваме.

ВТОРИЯ. Закъсняваме.

АМЕРИКАНЕЦА. Е, моля...

ТРЕТИЯ. Не му е време за шеги.

ПЪРВИЯ. Вие, какво, мислите, че аз съм ги скрил? Да не сте откачили?

ВТОРИЯ. Еее... Дотегна вече.

ТРЕТИЯ. И шегата си има граница...

АМЕРИКАНЕЦА. Момчета, действително закъсняваме.

ПЪРВИЯ. Защо да правя такова нещо?

ВТОРИЯ. Ти, разбира се, не би направил такова нещо, но все пак... Давай сега, вади...

ТРЕТИЯ. Точно така, вади ги.

АМЕРИКАНЕЦА. Моля ви...

ПЪРВИЯ. Ай стига де... Аз тръгвам! (Понечва да излезе, но всички, освен Четвъртия, му препречват пътя.)

АМЕРИКАНЕЦА. Съвземи се, моля!

ВТОРИЯ. Не прекалявай вече!

ТРЕТИЯ. Глупости!

ЧЕТВЪРТИЯ (Като че плаче). Бива ли такава шега?

ПЪРВИЯ (Умоляващо). Това нещо не търпи шега. Ето, кълна се в трите си деца! Не съм ги крил аз.


Напрегната пауза. Всички са зашеметени.
ЧЕТВЪРТИЯ (Като че плаче). Снощи, преди да легна, ги излъсках и поставих ето тук...

АМЕРИКАНЕЦА. Момчета, какво стоим? Давайте да потърсим. (Всички, освен Четвъртия, се впускат да претърсват под леглата и шкафовете. Американеца поглежда дори в прозореца, но обущата ги няма. Той потичва и поглежда пред вратата, намръщено). Много закъсняхме! Да докладваме на дежурния офицер.

ТРЕТИЯ. То, хубаво, ще докладваме и после какво?

ВТОРИЯ. Оня ден един беше си изгубил паласката и докладва. (Като прави циничен жест с ръка.) И от склада получи една от най-новите паласки.

ЧЕТВЪРТИЯ. И сега какво?

АМЕРИКАНЕЦА. Почакайте... Да помислим на спокойна глава. Да намерим друга обувка?

ПЪРВИЯ. Да, но това на завалията не са крака, а направо крачища! Дори да намерим, едва ли ще му станат.

ТРЕТИЯ. Трябва да се побърза...

ЧЕТВЪРТИЯ. Какво да правя сега, а?

АМЕРИКАНЕЦА. Нищо няма да правиш, върви си така бос...

ПЪРВИЯ. По чехли ли искаш да кажеш?

АМЕРИКАНЕЦА. Има ли друг изход?

TРЕТИЯ. Да полагаш клетва бос? Брей че си веселяк и ти, Американецо!

АМЕРИКАНЕЦА. Но нали е задължен да се яви?

ТРЕТИЯ. Задължен е.

АМЕРИКАНЕЦА. Щом няма чепици, така ще се яви. Ако някой предлага друго решение, моля, да го каже!

ВТОРИЯ. Да, не..., но ми се струва, че измислих нещо.

ТРЕТИЯ. Казвай какво?

ПЪРВИЯ. Хайде, де...

ВТОРИЯ. А ако ги пребоядиса? В черно.

ТРЕТИЯ. Какво да боядисаме?

ВТОРИЯ. Как какво, ето тези... чехли.

ТРЕТИЯ. Виж му ти решението...

ПЪРВИЯ. Ти какво, сериозно ли?

ВТОРИЯ. Ако се пребоядисат в черно, няма така силно да се набиват на очи.

АМЕРИКАНЕЦА. Недейте, момчета. Голяма грешка ще бъде. Ако разберат, още по-лошо ще стане.

ТРЕТИЯ. Вярно.

ПЪРВИЯ. Даже най-лошо.

АМЕРИКАНЕЦА. По-добре да остане, както си е. Ако обичаш, стани и повърви... (Четвъртия става и закрачва затъжен. Има странно противоречие между дрехите и чехлите. Той с ужас установява недоволството по лицата на другарите си.) Вие застанете от двете му страни. Вземете го в средата. Моля, вървете едновременно. (Първия и Втория вземат Четвъртия помежду си и закрачват.) Ако овладееш вълнението си, според мене всичко е наред.

ЧЕТВЪРТИЯ. Наистина ли?

АМЕРИКАНЕЦА. Няма как, разчитаме и на шанса. Нали не винаги всичко върви наопаки.

ЧЕТВЪРТИЯ. (Към Първия). Става ли тъй?

ВТОРИЯ (Без да вярва). С Божията воля...

ЧЕТВЪРТИЯ. Да вървя ли?

ПЪРВИЯ. Че няма да седиш тук, я.

ЧЕТВЪРТИЯ. А ако ме хванат?

ВТОРИЯ. Такъв ми е бил късметът, ще кажеш.

АМЕРИКАНЕЦА. Според мен си струва да се пробва. Хайде, ставайте вече!

ТРЕТИЯ. Толкова надежди изгряват със слънцето! Нов ден, нов късмет.

ВТОРИЯ. Заставай между нас, хайде, живо.

АМЕРИКАНЕЦА. Скоро ще затворят столовата.

ЧЕТВЪРТИЯ. Или всичко, или нищо.


Четвъртия става на крака, примирил се е със съдбата си, прилича на агнец, който водят на клане. Напуска спалнята между другите.
2.
Столовата. Застанал между другите, Четвъртия крие колкото може чехлите си и предпазливо минава през турникета. Този, който е на ред, подава подноса, слагат му полагащата се закуска. Всички вървят внимателно и сядат на свободната маса. Дежурния офицер се разхожда из столовата, която прилича на пчелен кошер.
ПЪРВИЯ. Протегни под масата тези...

ЧЕТВЪРТИЯ. Кое?

ПЪРВИЯ. Не казвай онази дума...

ВТОРИЯ. С какво можем да заменим думата чехли?

ЧЕТВЪРТИЯ. Тук и стените имат уши. Горко ми, ако някой чуе.

ТРЕТИЯ. Не я използвай, де! Виж, че се дразни.

АМЕРИКАНЕЦА. Не че не си прав, но и ти се дръж така, сякаш носиш почистени до блясък чепици.

ЧЕТВЪРТИЯ. Старая се, но не се получава. Струва ми се, че всички гледат тези мои...

ВТОРИЯ. Чехли ли?

ЧЕТВЪРТИЯ. Моля, сменете вече тази тема.

АМЕРИКАНЕЦА. Да се държим така, че все едно нищо не се е случило.

ПЪРВИЯ (Като се храни). Да, да се държим съвсем естествено.

ТРЕТИЯ. И държейки се естествено, гледам, че излапа всичките маслини.

АМЕРИКАНЕЦА. Внимание! Дежурният гледа насам.


Всички се правят на невинни и гледат пред себе си. Единствено Първия продължава да яде лакомо, държейки под око Дежурния.
ВТОРИЯ. Поспри за малко, чедо.

ТРЕТИЯ. Потърпи мъничко.

ЧЕТВЪРТИЯ. Ако ме хванат, ще е заради тях...

ТРЕТИЯ. И как ли е изтраял девет месеца в утробата на майка си?

ВТОРИЯ. И десет дена.

ТРЕТИЯ. Може и да ги няма. Сигурно е недоносче.

ПЪРВИЯ. Стига глупости, де.

АМЕРИКАНЕЦА. Момчета, всички сме с висше образование. Хора с работа и положение. Устроени. Някак не ни прилича...

ТРЕТИЯ. Американецо, просто искаме да снемем напрежението.

АМЕРИКАНЕЦА. Ясно, но пак не ни подобава.

ТРЕТИЯ. Е, ти не се прави на света вода ненапита

АМЕРИКАНЕЦА. Умолявам ви. Какво съм сторил аз?

ТРЕТИЯ. Не си мисли, че не знаем как отмъсти на тези, които първия ден не ти дадоха да мигнеш цяла нощ.

АМЕРИКАНЕЦА. Да, но...

ТРЕТИЯ. Не се оправдавай. Какво толкова са ти направили, една малка шега. Без малко да ги изгориш.

ВТОРИЯ. Момент! Кого щеше да изгори? Да не би да ги е натопил?

ТРЕТИЯ. То да беше само това, иди-дойди. Не се учудвайте, ако ви кажа, че предложи да им забодат отзад хартиени опашки и да ги подпалят.

ПЪРВИЯ. Наистина ли, Американецо?

АМЕРИКАНЕЦА. Това си беше шега. За нищо на света нямаше да ги подпаля.

ТРЕТИЯ. Оставаше и да подпалиш? Ето на какво са те учили в Америка.

ЧЕТВЪРТИЯ (Плачливо). Дежурният погледна насам!
Замлъкват. В столовата се възцарява гробна тишина.
ДЕЖУРНИЯ. Внимаааание! (Всички стават. Поглежда часовника си.) Слава на Бооога!

ВСИЧКИ. Слава на Бооога!

ДЕЖУРНИЯ. Да пребъде народът ни!

ВСИЧКИ. Да пребъде народът ни!

ДЕЖУРНИЯ. Добър апетииит!

ВСИЧКИ. Здраве желаем!


Всички сядат и започват да закусват.
ДЕЖУРНИЯ (Уж се разхожда между масите). Е, как е закуската? Доволни ли сте?

ГЛАСОВЕ. Тъй вярно! Много сме доволни! По-хубава не може да бъде! Бог ни е свидетел! Всичко друго би било неблагодарство.

ДЕЖУРНИЯ. Приятен апетит!

ВСИЧКИ. Здраве желаем!

ПЪРВИЯ. Внимание! Идва насам! Не, не идва.

АМЕРИКАНЕЦА (Към Четвъртия). Спокойно!

ТРЕТИЯ. Дръж се естествено.

ВТОРИЯ. Ако нещо те попита, отговаряй естествено...

ПЪРВИЯ. Дръж се като човек с чепици.

ЧЕТВЪРТИЯ (Умоляващо). Не ги споменавай. Ще пукна, Господи!

ТРЕТИЯ. Бъди самоуверен. Какво като те хванат? Най-много няма да те пуснат в отпуска.
Сякаш му вдъхват кураж.
ПЪРВИЯ. И какво като не те пуснат? Няма да те убият, я?

ВТОРИЯ. Без друго струва ли си да биеш толкова път за една нощ?

ТРЕТИЯ. Качи се в автобуса, друсай се най-малко шест часа, няма свършване, а може и гума да се спука...

ВТОРИЯ. А пътните разходи? Ако бяха поне два дена, друго щеше да бъде. Пристигаш, добереш се вкъщи, капнал от умора и директно лягаш, без друго си изстискан като лимон.

ТРЕТИЯ. И да не си изстискан като лимон, длъжни сме да се преструваме. Не можем да се заловим за друга работа. Ще се изложим пред жената. Какво ли ни дават да ядем и пием, но ето, кажи-речи от един месец дори и не съм помислял за жена.

ВТОРИЯ. Всъщност, повярвай, без отпуска дори е по-добре, това е в твоя полза.

ЧЕТЪРТИЯ. Идва. Насам идва!
Всички млъкват и се залавят за закуската.
ДЕЖУРНИЯ. Добро утро!

ЗАЕДНО. Здраве желаем!

ДЕЖУРНИЯ. Е, как е закуската? Добра?

ВСИЧКИ. Тъй вярно!

ДЕЖУРНИЯ (Към Американеца). Как е, доволен ли си и ти?

АМЕРИКАНЕЦА. Няма никакъв повод за недоволство!

ДЕЖУРНИЯТ. Кой знае, може там в Америка да дават по-различни неща на войниците.

АМЕРИКАНЕЦА (Сериозно). Не зная какво дават в Америка, командире!

ДЕЖУРНИЯ. Защо не знаеш?

АМЕРИКАНЕЦА. Не съм служил там.


Дежурния се смее, освен Американеца, и другите принудително се смеят.
ДЕЖУРНИЯ. Значи си доволен?

АМЕРИКАНЕЦА. Тъй вярно!

ТРЕТИЯ (Намерил сгоден случай). Американеца е доволен от всичко, началник.

ДЕЖУРНИЯ. Искаш да кажеш, че е глупак ли?

ТРЕТИЯТ. Съвсем не.

ДЕЖУРНИЯ. Тогава?

ТРЕТИЯ. Исках да кажа, че не е придирчив.

ДЕЖУРНИЯ. А ти?

ТРЕТИЯ. И аз съвсем не!

ДЕЖУРНИЯ. Например доволен ли си от това, което ти се поднася?

ТРЕТИЯ. Грях е да не бъда доволен!

ДЕЖУРНИЯ (Взема от масата една маслина). Като че ли е дребна, а?

ТРЕТИЯ. Дааа. Дребничка е.

ДЕЖУРНИЯ (Към Първия). А според теб?

ПЪРВИЯ (Замисля се). Не би могло да се каже, че е особено голяма.

ДЕЖУРНИЯ (Към Втория). А ти какво ще кажеш?

ВТОРИЯ. Дребна е.

ДЕЖУРНИЯ (Към Американеца). И според тебе ли е дребна тази маслина?

АМЕРИКАНЕЦА. Дребна, но месеста.

ДЕЖУРНИЯ (Към Четвъртия). А ти какво мълчиш? Да не би да се е случило нещо?

ЧЕТВЪРТИЯ. Съвсем нищо не се е случило, командире.

ДЕЖУРНИЯ. А откъде тогава тази напрегнатост? Да не би да си болен?

ТРЕТИЯ. Може по нужда да му се ходи?

ДЕЖУРНИЯ. Ако е така, ще отиде и ще се облекчи. Хайде, отивай!

ЧЕТВЪРТИЯ. Съвсем не ми се ходи! Нищо ми няма.

ДЕЖУРНИЯ. Ти какво мислиш?

ЧЕТВЪРТИЯ (Обърква се). Не зная, командире.

ДЕЖУРНИЯ. Нямаш мнение за тази маслина ли?

ЧЕТВЪРТИЯ. Вие казахте, че е дребна. И аз напълно съм съгласен с вас.

ДЕЖУРНИЯ. Значи тази маслина е дребна, така ли?

ЧЕТВЪРТИЯ. Каквото кажете вие, такава е, командире. Дребна.

ДЕЖУРНИЯ. И малко твърда.

ПЕРВИЯ (Тъй като Дежурния се е обърнал към него). Не би могло да се кажа, че е особено мека.

ДЕЖУРНИЯ. Каква ти е професията?

ПЪРВИЯ. Счетоводител.

ДЕЖУРНИЯ. А не мислиш ли да станеш политик?

ПЪРВИЯ. Доволен съм от работата си!

ДЕЖУРНИЯ. Мисли, мисли. От тебе може да стане добър политик, защото отговорите ти са закръглени. И вълкът сит, и агнето цяло. „Не би могло да се каже, че е голяма, командире!”, “Доволен съм от работата си, командире!” Не е ли така?

ПЪРВИЯ. Тъй вярно!

ДЕЖУРНИЯ. В такъв случай, като се уволниш, захвърляш счетоводството и ставаш политик. Вярно ли е, момчета?

ВТОРИЯ. Най-добре е така.

ТРЕТИЯ. Тъй вярно!


Първо Дежурния, а след него и останалите, с изключение на Четвъртия, се смеят.
ДЕЖУРНИЯ. А как е маслото?

ПЪРВИЯ. Това масло ли?

ДЕЖУРНИЯ. Да. Е, хайде намажи го на хляба. (Първия маже маслото на филията.) Нещо е зеленикаво, а?

ПЪРВИЯ. Не може да се каже, че е снежнобяло.

ДЕЖУРНИЯ. Браво! От теб ще стане прекрасен политик. „Не може да се каже, че е снежнобяло.” Зелено си е маслото, погледни? Рекох да се заема с въпроса за продоволствията. Трябва да ви се предлага нещо по-качествено. След като се плаща, защо да не е по-добро. Не е ли така?

ЧЕТВЪРТИЯ (Със своята грижа). Не разбрах, командире?

ДЕЖУРНИЯ. Нещо не ти е наред на теб.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница