Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| Тунджер Джюдженоглу
МАТРЮШКА (Matruşka) Комидия в две части Превод от турски Исмаил Б. АГЛАГЮЛ cucenoglutuncer@gmail.com tcucenoglu@hotmail.com http://www.tuncercucenoglu.com/ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: ЖЕНАТА – на около 30 години. Привлекателна. Свадлива МЪЖЪТ – на около 45 години. С побелели коси. Представителен. Писател. ГЛАСЪТ – в първата част – мъжки, а във втората част – женски Време на действието: Наши дни Място на действието: Истанбул. ОБСТАНОВКА: По средата на сцената една малка маса. Върху нея един пепелник. От двете й страни – по един стол. На подходящо място – радиокасетофон (тунер). На пода – миндери (възглавници). От двете страни на сцената – по един телефон.
Тишина.
Най-напред влиза ЖЕНАТА, а после – МЪЖЪТ. И двамата са пияни. ЖЕНАТА сякаш се готви за свада. МЪЖЪТ минава „навътре”. ЖЕНАТА запалва цигара. Нетърпелива е. Идва МЪЖЪТ с поднос в ръка, върху който са сложени две чаши и чиния със сушени фрукти. Той ги слага на масата, като ги подрежда. Налива питие в чашите и след като сяда на един от столовете, дига чашата си. МЪЖЪТ: (меко) Здравей! ЖЕНАТА: (заядливо) Какво дебелоочие! МЪЖЪТ: Какво ти е? ЖЕНАТА: Още какво да ми е? МЪЖЪТ: А така хубаво беше започнала вечерта ни. Вечеряхме и се любувахме на морето. После, изведнъж се промени. По-право, промени се, като отиде и се върна от тоалетната. Какво те измъчва? ЖЕНАТА: Не знаеш ли? МЪЖЪТ: Какво е това, което трябва да знам? ЖЕНАТА: Нали уж вчера, поради болестта на майка й, жена ти щеше да бъде извън града. МЪЖЪТ: Да… беше… ЖЕНАТА: Затова ми бе съобщил още по-предишния ден. Като ми беше и казал, че възползвайки се от случая, можем да бъдем заедно у вас. Но, в последния момент ми телефонира и съобщи, че очакваш да дойде дъщеря ти. И дойде ли си снощи дъщеря ти? МЪЖЪТ: Да. ЖЕНАТА: И поради това ти не пожела да се видим, така ли? МЪЖЪТ: И ти ми се разсърди затова, че бях принуден да се срещна с дъщеря си, така ли? А не си ли ти тази същата, която казваше, че ще посрещне това с разбиране? Не бяхме ли се разбрали с теб още в началото по този въпрос? ЖЕНАТА: Какви ги бръщолевиш? МЪЖЪТ: Бръщолевя ли? Та ти не беше ли ми казала, че няма да ревнуваш дъщеря ми от мен? ЖЕНАТА: Никога не съм ревнувала дъщеря ти! МЪЖЪТ: Тогава? ЖЕНАТА: Снощи дъщеря ти не дойде. И ти ме излъга, като ми каза, че е дошла. А за истината научих едва тази вечер. Телефонирах на жената на шурея ти. Уж че съм приятелка на дъщеря ти. МЪЖЪТ: (безнадеждно) Да, тя не дойде. Утре ще дойде. И какво има в това? ЖЕНАТА: Снощи, като те потърсих по телефона, не ми ли каза, че е при теб? МЪЖЪТ: Бях принуден така да ти кажа, защото нямах пари и нямаше как да дойда при теб. ЖЕНАТА: Пак лъжеш. Защото при теб имаше друга жена. От вътре се чуваше дрънкането на чинии и прибори. „Сигурно дъщеря му прибира масата” – си помислих наивно. Ти ме считаш за глупачка. А жената вътре гръмливо се смееше. МЪЖЪТ: Гледах телевизия и една жена наистина прибираше масата. Но не тази която си въобразяваш ти, а жената от филма по телевизията. Всяка жена не прави ли същото? ЖЕНАТА: Като се смее кокетно, така ли? МЪЖЪТ: Любовникът й, разсъблякъл се, я чакаше в леглото и настояваше час по-скоро да отиде при него. При това положение какво да прави жената? ЖЕНАТА: Кой знае с какво безсрамие ти подканваш жената да дойде при теб? И няма съмнение, че в бързината си тя ще изпочупи чиниите. МЪЖЪТ: Един момент. Въпросната жена е жената от телевизионния филм. ЖЕНАТА: Разправяй ги на старата ми шапка! Ти вече си разобличен. Поне си признай! Признай си! МЪЖЪТ: Как можеш да допуснеш това! Ти си цяло дете! ЖЕНАТА: Снощи, като си легнах, започнах да мисля. И от мислене не можах да мигна. В три часа сутринта скокнах от леглото. Бях забелязала, че кокетливия смях не можеше да принадлежи на дъщеря ти. Отново те потърсих. Но телефонът ти не отговаряше. Кой знае колко дълбоко беше заспал в прегръдките на онази курва. Щях да полудея. Погледнах през прозореца навън. Наблизо не се виждаше никакво такси. Можех да нахълтам в дома ти. Освирепяла, можех да изтрепя и тебе и нея. Можех да попадна и в затвора. МЪЖЪТ: Добре че е нямало. ЖЕНАТА: Какво е нямало? МЪЖЪТ: Такси! Колко диви са тези помисли! Сякаш че сме лице в лице с една местна г-жа Отело. Как можеш да допуснеш, че такива помисли ще бъдат осъществени? Но това е присъщо на зодията „Риби”, от която си и ти. Но дали и истинският Отело е от същата зодия? Наистина, заслужава да се издири. (МЪЖЪТ незабелязано се доближава до ЖЕНАТА и посяга да погали косата й. ЖЕНАТА рязко отдръпва главата си.) ЖЕНАТА: Отдръпни мръсните си ръце от мен! Не искам вече да ме пипат ръце, които са прегръщали друга жена. Това е отвратително. Ти си един отвратителен субект. МЪЖЪТ: Млъкни вече. ЖЕНАТА: Няма да млъкна. Ти си един вулгарен субект. МЪЖЪТ: Млъкни ти казах! Не викай! ЖЕНАТА: Ще викам. МЪЖЪТ: В чужда къща сме. Ще ни чуят. ЖЕНАТА: Нека да чуят! (Насилва се да вика) МЪЖЪТ: (като се опитва да затвори устата на ЖЕНАТА.) Ще се опозорим. ЖЕНАТА: Искам всички да чуят! МЪЖЪТ: (като се стреми да я почерпи.) А ако съобщят на полицията? Или искаш утре сутринта вестниците да поместят снимките ни. „Известният сценарист заедно с младата си метреса бяха хванати на местопрестъплението”. И снимки, снимки – от различен вид и размери, под които стои и обяснителният текст: „Жененият сценарист и неговата метреса се стремят да закрият лицата си”. А ако попаднем в ръцете на тия от „Папараци” … горко ни! (МЪЖЪТ удря плесница на ЖЕНАТА, която все още се сили да вика.) ЖЕНАТА: (слисана) Ти ме удари! … Удари ме! .. (Учудването й преминава и тя му удря една и още една плесница). МЪЖЪТ: (грабва от пода един миндер и започва да се отбранява). ЖЕНАТА: (също грабва от пода един миндер, като удря) Значи така искаш! Значи… (И двамата премаляват от умора. Престават да се бият. МЪЖЪТ оставя миндера на пода. А подир него – и ЖЕНАТА. Присядат.) МЪЖЪТ: Кой можеше да допусне това? До къде достигнаха взаимоотношения ни? ЖЕНАТА: След седем месеца достигнахме и до това положение. И причината за това си ти. Твоите лъжи. Твоето лицемерие. МЪЖЪТ: Само аз ли съм лицемерен? Ти никаква вина ли нямаш? ЖЕНАТА: Нямам. Никаква вина нямам. Още в началото на запознанството ни аз се отнесох честно към теб. МЪЖЪТ: Така ли? Тогава да си разчистим сметките. Съгласна ли си? ЖЕНАТА: Съгласна съм. МЪЖЪТ: А как хубаво беше започнало всичко. (Фоайе на театъра. ЖЕНАТА – стои права, като държи в едната си ръка цигара, а в другата – чаша чай. Влиза МЪЖЪТ. Оглежда се и веднага забелязва ЖЕНАТА.) МЪЖЪТ: Добре, че съм дошъл в тоя театър. Всяко зло за добро. Може би. Боже, колко хубаво ще бъде! Предпочита да стои права. Мисли, че по тоя начин ще бъде по-добре. И не се лъже. Ако беше седнала, нямаше да имам шанса да й видя краката. Краката й са изключително хубави. Сякаш са струговани.) (ЖЕНАТА също забелязва МЪЖА. Но МЪЖЪТ бързо отстранява очите си от ЖЕНАТА.) ЖЕНАТА: Кой е този? Някакво познато лице. Но защо отбягва да ме погледне, след като ме фиксираше до сега? Може да го е направил и случайно. (ЖЕНАТА се прави, че не се интересува от МЪЖЪТ, а в същото време продължава да го наблюдава с крайчеца на окото си.) МЪЖЪТ: (отново поглежда към ЖЕНАТА.) Прави се, че не се интересува от мене. Но се заинтересува! Най-добре ще бъде ако придобие впечатление, че я наблюдавам – уж без да разбере тя. Наистина, хубава жена. Малко по-млада от мен. Какво ти малко, доста по-млада е от мен. Но жените на тая възраст не скъпят интересите си от мажете на моята възраст. Не напразно от тоя свят е минал един смъртник на име Фройд. Да не забравя да използвам това остроумие някъде. ЖЕНАТА: Боже, от къде го познавам тоя мъж? Да не би в някой вестник да съм видяла неговата снимка? Или пък съм го гледала в някоя телевизионна програма? Както и да е, но непременно съм го виждала някъде. Шестото ми чувство не може да ме излъже! Да не би пък да се лъжа? Боже мой, аз съм сигурна, че го познавам тоя мъж! МЪЖЪТ: Не бива да й дам възможност да разбере, че я гледам със сексуално наслаждение. Нежният пол не обича такива погледи. Трябва да изглеждам малко по-простодушен. Може би трябва да придобия вид на мъж, който само харесва и… толкоз. ЖЕНАТА: Много приятен мъж! Наистина, много приятен. И на ръст е… не много нисък. Поне от мене по-висок е. И не ме гледа като да съм дивеч. МЪЖЪТ: Не бива да я гледам като на дивеч. Внимателно и тактично. ЖЕНАТА: Отгоре на това и косите му не са боядисани. Тъкмо мъж на годините си. МЪЖЪТ: Трябва да се запозная с нея. (Чува се силен удар на гонг. Но този звук не е от най-обичайните. По-скоро наподобява звука, който издава тенджерата при удар с лъжица. И двамата трепват, дори се изплашват.) МЪЖЪТ: (на ЖЕНАТА) Какъв особен звук, нали? ЖЕНАТА: (с миловидно лице) Кое е особеното? МЪЖЪТ: Звука на гонга! Няма да е лъжа, ако кажа, че се уплаших. Вие не се ли уплашихте? ЖЕНАТА: Не може да се каже, че се уплаших. Такова… МЪЖЪТ: Ако не го считате за неделикатно… ЖЕНАТА: Моля… МЪЖЪТ: Срещали ли сме се с Вас някъде? ЖЕНАТА: И аз си мислех за същото. Като че ли по-рано … МЪЖЪТ: И аз имам същото чувство. Но това не ме смущава. Предполагам, че между нас протича ток. ЖЕНАТА: За момент се почувствах като трансформатор. Не обичам електричеството. След откриването на електричеството романтизмът напълно изчезна. За пример да вземем осветлението, получено от свещта. МЪЖЪТ: При това положение си вземам думите назад, защото не искам да се безпокоите. ЖЕНАТА: Няма значение. (И двамата, давайки вид, че не се гледат, взаимно си изплакват очите. А щом очите им се срещат, усмихвайки се, навеждат главите си.) МЪЖЪТ: Не бива да мълча. ЖЕНАТА: Прекъсването на разговора не е на хубаво. Дали пък не трябваше да харесвам електричеството? МЪЖЪТ: Трябва да намеря някакъв разумен повод, за да продължи разговора ни. ЖЕНАТА: Знам, че иска да говори, но не проговаря. Може би очаква аз да започна. (Отново се чува ударът на гонга.) МЪЖЪТ: Тоя път не се уплаших. ЖЕНАТА: Човек свиква, на каквото и да е. МЪЖЪТ: Все си мисля, къде съм ви виждал. ЖЕНАТА: И аз. МЪЖЪТ: Представлението като че ли е било комедия. ЖЕНАТА: Така пише. Вие не обичате ли да гледате комедия? МЪЖЪТ: Не правя разлика между спектаклите, защото съм принуден да гледам всичко. ЖЕНАТА: Критик ли сте? МЪЖЪТ: Опазил ме Господ! Такова ли е впечатлението Ви от мен? ЖЕНАТА: Да. Приличате повече на човек, който се занимава с писане и… драскане. МЪЖЪТ: Аз ли? ЖЕНАТА: Позволете ми да направя предположение. Писател ли сте? МЪЖЪТ: Обичате ли театъра и киното? ЖЕНАТА: Двете неща, които най-много обичам са киното и театърът. (МЪЖЪТ с удоволствие отваря чантата си и от там изважда една книга, която я подава на ЖЕНАТА. И тя я поема.) ЖЕНАТА: (хвърля око на корицата) „Храня надежда, че зората ще се зазори”. МЪЖЪТ: Гледахте ли го този филм? ЖЕНАТА: Мога ли да пропусна филма, който е с шест награди от миналия сезон? Гледах го в едно от кината оттатък Босфора. МЪЖЪТ: Предполагам, че сте една любознателна зрителка, щом като за филм отивате чак оттатък Босфора. ЖЕНАТА: Всъщност аз там живея. Но не можах да разбера, Вие какво общо имате с тоя филм? МЪЖЪТ: Бихте ли обърнали задната корица на книгата. ЖЕНАТА: (обръща и гледа) Ааа! Това на снимката сте Вие! Вие сте сценарист! И то автор на филмите, които все съм харесвала: „Ще погребем нашите мъртъвци”, „Слънцето непременно ще изгрее”, „Обединените ръце”. Този филм не съм го гледала. Любовен ли е? МЪЖЪТ: (дълбоко въздъхва) Сценария бях го написал с цел, да служи за пример за солидарността на работническата класа. Беше заснет. Обаче не бе прожектиран по кината, тъй като беше забранен. ЖЕНАТА: Значи беше филм с обществено-социална тематика? МЪЖЪТ: Не обичам такова едно окачествяване. ЖЕНАТА: Да се надяваме, че някой ден все ще го гледам. МЪЖЪТ: Няма да можете, защото са го изгорили. Дори и копията му са били унищожени. Да се каже на работниците да обединят дори ръцете си е голяма вина. Ако ми позволите, искам да Ви надпиша една от книгите си. ЖЕНАТА: Не. Бих искала сама да ги купя от книжарницата. МЪЖЪТ: Не можете да ги намерите в нито една от книжарниците! ЖЕНАТА: Ах, колко хубаво е това! Кой знае какво щастие е, човек да бъде автор на книги, които много се продават! МЪЖЪТ: Нямах шанса да изпитвам вкуса на такова едно щастие. Защото след като беше забранен въпросният филм, от страх, издателят ми изтеглил всичките ми книги от пазара. ЖЕНАТА: Колко книги имате? МЪЖЪТ: (дълго мисли) Три. ЖЕНАТА: Позорно е това, което е направил Вашият издател! МЪЖЪТ: Изплашили го, като му се заканили. ЖЕНАТА: Не бива да се плаши. Издателите трябва да бъдат сърцати. МЪЖЪТ: И аз така му казах: „Не ти прилича този страх”. До къде може да се отиде със страх? ЖЕНАТА: До никъде не може да се отиде. И най-противоречивите гледища, ако не бяха издадени във вид на книга, човечеството щеше ли да стигне до настоящият век? Щяхме ли да преодолеем схващанията на Средновековието? МЪЖЪТ: Знаете ли, и аз му казах същото, което Вие сега казвате, но – издателят не мисли като нас. Каза ми, че ако продължава да продава тези книги, не може да изплати глобата, с която биха го глобили властите, дори ако би продал всичките налични книги в книжарницата му. И ето защо сам инкриминира книгите ми. Бихте ли ми казали името си? ЖЕНАТА: (изважда от чантичката си една визитка) Заповядайте. МЪЖЪТ: (взема я) Благодаря Ви. (МЪЖЪТ старателно пише нещо. Подписва се. И подава книгата на ЖЕНАТА) ЖЕНАТА: (взема книгата и прочита написаното с привидно вълнение.) „Със щастливо чувство от запознанството, благодаря на звука на гонга, който стана причина да се сближим. С обич”. (С още по-привидно вълнение.) Много … много Ви благодаря. МЪЖЪТ: Моля Ви. Да се надяваме, че ще имам щастливия случай да Ви надпиша и другите си книги. Визитката Ви? ЖЕНАТА: Връщате ли ми я? Нека да остане във Вас. МЪЖЪТ: (и той изважда една визитка и й я подава.) Моля, заповядайте и Вие моята. ЖЕНАТА: (вземайки я.) Благодаря. (Прочитайки я.) Вие в „Снежно бял найлон” ли работите? МЪЖЪТ: Като осигурявам препитанието си от друга работа, придобивам възможността да бъда свободен по отношение на творчеството си. Пиша това, което съм си наумил и никой не е в състояние да ми продиктува това, което не искам да пиша. И това е голяма придобивка за мен. Пиша за всичко, което си искам, но и то бива забранявано. И в това се състои моето противоречие. ЖЕНАТА: Вашето изпитание… ако кажем, няма ли да бъде по-вярно? Това определение някак по подхожда на писателите. А на Вас – най-вече Ви отива скръбта. МЪЖЪТ: Благодаря Ви. (Разглежда визитката, която държи в ръката си.) На тази картичка са отбелязани само служебните Ви телефони. ЖЕНАТА: (прави се, че не чува.) Ако обичате, да минем в салона. МЪЖЪТ: Разбира се. Заповядайте. (Ужким минават в „салона”.) МЪЖЪТ: Мога ли да видя на кой номер сте? (Взема подадения от ЖЕНАТА входен билет и го сравнява със своя.) Не може да бъде! Това е нечувана случайност! Ще гледаме спектакъла, седнали един до друг! ЖЕНАТА: Наистина ли? МЪЖЪТ: Да. Ето, вижте! ЖЕНАТА: Досущ, както се случва в турските филми! МЪЖЪТ: Да, същото, но… хубава случайност! ЖЕНАТА: Така е. (Най-напред сяда ЖЕНАТА, а след това – МЪЖЪТ. Пауза.) МЪЖЪТ: С Вас изминахме доста път. ЖЕНАТА: Не разбрах, какъв път? МЪЖЪТ: По отношение на приятелството, искам да кажа, изминахме доста път. ЖЕНАТА: Да, да. (Пауза.)
МЪЖЪТ: Боже мой, каква привлекателна жена! Какво щастие е това! Насмалко да седнем прегърнати. Като гугутките. ЖЕНАТА: Трябва да отбягвам излишните приказки, за да не ме смята за бъбрица. (ЖЕНАТА изважда от единия си крак обувката си. МЪЖЪТ забелязва това и му става странно.) МЪЖЪТ: Изглежда, че не знае за това, че пръстите на краката й ме възбуждат. Господи, какви страхотни пръсти! ЖЕНАТА: (след като е забелязала, че МЪЖЪТ гледа към крака й.) Постъпих доста некултурно. Не биваше да извадя обувката си пред него. Как можах да допусна такова нещо? Особено като се има предвид, че с него току що сме се запознали. (На МЪЖА.) Извинявам се. Убиваше ми крака, та затова. МЪЖЪТ: Не, не, не се безпокойте. Напротив. Защо ще ме безпокоите. Нима не зная, че новите обувки винаги убиват крака на човека. ЖЕНАТА: От къде разбрахте, че обувките ми са нови? МЪЖЪТ: Личи си. По всичко личи, че са нови. Моля да не се безпокоите. Можете да извадите и другата си обувка. И знайте, че докато сте при мене, винаги можете да се събуете. ЖЕНАТА: Благодаря Ви. (За трети път се чува гласът на гонга. Този път – малко глухо и отдалеч. Затъмнение. И като светне, МЪЖЪТ и ЖЕНАТА започват да ръкопляскат.) МЪЖЪТ: Как намерихте представлението? ЖЕНАТА: Много ми хареса. А на Вас? МЪЖЪТ: Мога да кажа, че и аз го харесах. Преди всичко, заради положения труд. Понякога трябва да бъдат поздравени и немедоносните пчели. ЖЕНАТА: Но, Вие ръкопляскахте? МЪЖЪТ: Седяхме на първия ред. Участниците в спектакъла настойчиво ни гледаха, за да им ръкопляскаме. (Правят няколко крачки настрани) МЪЖЪТ: Мога ли да Ви изпратя до дома Ви? ЖЕНАТА: Живея много далече. МЪЖЪТ: Нищо от това. С кола съм. ЖЕНАТА: Ако ме закарате до пристанището ще Ви бъда благодарна. Свърши ли? МЪЖЪТ: Кое да е свършило? ЖЕНАТА: Нашето запознанство? МЪЖЪТ: Да. ЖЕНАТА: Още при първото ни запознанство трябваше да разбера какъв човек си ти. Но тъй като очите ми бяха ослепели, а ушите ми – оглушели, аз не можах да разбера това, което криеше от мен при започването. Или пък виждах нещата така, както на мен ми прилягаше. А всъщност, ти хем ме лъжеше, хем пък криеше много неща от живота си. Например, още не си казал, че си женен и че имаш дъщеря. МЪЖЪТ: Ти още при първото ни запознаване ли очакваше да ти каза, че съм женен и че имам една дъщеря? Това ли щеше да бъде най-подходящия подход към една жена, която харесвам? Но не съм казал и това, че не съм женен. (Към зрителите.) Кажете моля ви се, че не съм женен?… Но ти разбра, че съм женен веднага, след като си отиде вкъщи. ЖЕНАТА: Откъде ще науча? Аз да не съм предсказателка? МЪЖЪТ: Ето че и ти лъжеш! Не ти ли бях дал една книга, която специално бях надписал за тебе? ЖЕНАТА: Какво общо има това с книгата? МЪЖЪТ: От корицата й не прочете ли моята биография? ЖЕНАТА: Онази биография ли, която се състои от повтарянето на няколко филмови заглавия и толкоз. Не може да се отрече това, че при първото ни запознанство ти беше доста сръчен в шарлатанството и умело приложи всичките си трикове, за да ме примамиш. Удари на гонг ли не щеш, поздравления на немедоносните пчели ли не щеш… изцяло ме шашна. МЪЖЪТ: (показва задната корица на книгата.) Прочети това тук. Прочети го на глас, за да чуят всички. ЖЕНАТА: Женен. Има една дъщеря. Е и, какво от това? МЪЖЪТ: По кой друг начин можех да разкрия това? Можех ли да дам обстойни сведения за семейното си положение на една жена, с която току що сме се запознали и която съм харесал, за да затворя по тоя начин всякакви пътища към нея и нейното сърце? Не и не! Такава една неучтивост не мога да допусна към нито едно женско същество. Взаимоотношенията между мъжа и жената изискват деликатност. Всяко нещо отведнъж не може да се каже. ЖЕНАТА: И правият си пак ти, нали? МЪЖЪТ: Безспорно! Всяко нещо си има своя ред, стига да му знаеш цаката. Как можеш да очакваш от мене да ти кажа това, когато не сме достигнали още до етапа на срещите ни. Освен това, ако още в началото всичко си разкажем, какво ще говорим по-нататък? Никой да не очаква от мен да те злепоставя, като по тоя начин възпрепятствам и срещите ни. Аз съм деликатен човек и ето защо деликатно ти разкрих това. В това не се и съмнявам, но ако не си му обърнала внимание, вината е твоя. ЖЕНАТА: И да бях му обърнала внимание пак нищо нямаше да се промени. Сключването и разтрогването на браковете не се ли срещат най-често при хората на изкуството? МЪЖЪТ: Ти не се нахвърляй толкова върху хората на изкуството. Една част от тях може би не са успели да определят точната граница между съпругата и метресата. Може би още не могат напълно да посочат мястото на едната и мястото на другата в техния живот. Но… защо аз да не бъда единственият творец, който вече е създал равновесието между тях? Ясно ли ти е, душо моя? ЖЕНАТА: Не ми казвай душо моя! МЪЖЪТ: Добре, душо, няма да ти казвам. Имаш ли още нещо да кажеш за запознанството ни? ЖЕНАТА: Да покажеш идването си в театъра като необходимост, произтичаща от твоята любов към професията и работата, не преследваше ли скрита цел, която да ти послужи като претекст за да разкриеш, че си писател? Не, не, не е необходимо да обясняваш. Ако помислиш малко, ще разбереш, че съм права. Всъщност няма нужда и от мислене, защото – както ти самия ми беше разказал по-късно – причината да се хванеш на тая игра не беше ли необходимостта него ден жена ти да разтребва стаите и поради това ти не биваше да й се пречкаш вкъщи?… В продължение на седем месеца, откакто сме заедно, най-положителното нещо, което съм научила от тебе е анализирането на човешките действия, което ти дотогава смяташе, че единствено ти го владееш. Страшно ловък си, когато ме разкриваш мен. Но щом дойде ред да укриваш себе си, проявяваш небивала несръчност. Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|