Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие
Изтегляне 0.78 Mb.
|
| ТУНДЖЕР ДЖЮДЖЕНОГЛУ
ПОДСЛОН ЗА ЖЕНИ, ЖЕРТВА НА НАСИЛИЕ (KADIN SIĞINAĞI) Съвременна трагедия в две действия Превод от турски: Лейля Шенер Посвещавам на приятелката си, на скъпата Гюнер Ердемир... Tuncer Cücenoğlu tcucenoglu@hotmail.com cucenoglutuncer@gmail.com www.tuncercucenoglu.com ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА – ДУДУ – около 75-80 годишна. От град Чорум. Старица, набита и изхвърлена на улицата от снаха си. ФИДАН – 17 годишна. Дъщеря на ГЮЛЛЮ. Ученичка в последния клас на гимназията. Макар че е много привързана към баща си, дошла е с майка си, за да не я остави сама. ДЕНИС – около 20 годишна. От град Адана. Завършила е осми клас. Красавица. Всячечки се е постарала да се отърве от натиска на семейството си, живеещо в предградията на Истанбул. Проституирала е по улиците. След това се е подслонила тук. Изпратили са я на (разни квалификационни) курсове, след което са я настанили на работа. АЛЖИР – около 35 годишна. От град Ерзурум. Мъжът и настоявал да се покрие. Възпротивила се е и се е подслонила тук. Постоянно сънува кошмари. Всяка нощ сънува че я убиват с камъни. Събужда се обзета от панически страх и дълго време не може да се освободи от въздействието на този сън. ГЮЛЛЮ - около 38 годишна. От град Орду. Избягала е от Орду, когато мъжът и и изневерил с рускини. Взела е със себе си само Фидан, понеже е любимката на баща си. ИЗМИР – около 35 годишна. Казва се Йетер. Мъжът и е шофьор, пияница и комарджия. Живеят в предградие на Истанбул. Омръзнало и от побои и се е върнала при родителите си в Измир, но е била принудена отново да се върне при мъжа си. Не е минало много време и отново е напуснала мъжа си, този път избягала с един негов приятел, често гостуващ в дома им. Но и той и нанасял побои и след известно време е поискал да я продаде в публичен дом. Отново се е върнала при мъжа си, но не издържайки повече на неуравновесения му характер се е приютила тук. ЗЕЙНЕП - около 40 годишна. От Истанбул. Има висше образование. Директорка е на приюта. Омъжена е, има едно дете. Има проблеми с мъжа си. СЕРАП - около 25 годишна. От Анкара. Психолог е по професия. Не е омъжена. Има приятел за когото иска да се омъжи ако успеят да разрешат проблемите си, най-големият от които е предстоящата военна служба на младежа. НАЗАН – членка на разни благотворителни сдружения. Около 40 годишна. Ефектно облечена. Не е щастлива с мъжа си. Отдала се е на благотворителност. ДИЯРБАКЪР – около 17 годишна. Наричат я Диярбакър, но истиското и име е Зилфо. ХАТУН – около 50 годишна. Майка на Зилфо. Приела безропотно веднъж установените обичаи. ДЕКОРАЦИЯ – Хол в апартамент. Кухня в американски стил. Маса за хранене, евтина холна гарнитура. По стените висят с нищо незабележителни репродукции. Прозорец, гледащ към улицата. Телевизор монтиран на стената. Стерео. Външната врата и вратите към спалните са отворени. Врата водеща към тоалетната/банята, вътрешността на която ще видим в последната сцена. Пространство, подходящо да бъде използвано като психологически кабинет. Място на действие – Истанбул Сезон – есен Време на действие – в наши дни.
(Влиза ДУДУ. С любопитство се вслушва за да разбере какво се говори) ФИДАН – Да... Добре. Ще дойда. След малко всички ще станат. Не ми звъни. Пусни смс. Никой да не разбере. Добре. И аз... (затваря мобилния телефон) Добро утро, лельо Дуду. ДУДУ – Добро утро Фидан. Кой беше на телефона? ФИДАН - Приятел от гимназията. ДУДУ – (Със съмнение) Какво казва? ФИДАН - (объркана, не знае какво да каже) Нищо. ДУДУ – Как тъй нищо. Говорихте вие нещо. ФИДАН – Нищо особено. Пита ме как върви записването. (Сменя темата) Телевизорът не рабори лельо Дуду. ДУДУ – Не работи. Може би няма ток. (ФИДАН светва лампата. Светлина облива гостната) ДУДУ – В електрическата централа имам предвид. Телевизора снощи работеше. (Внезапно) Внимавай да не кривнеш от правият път! ФИДАН – Какво искаш да кажеш? ДУДУ – В Истанбул сме. Не сме в провинцията. ФИДАН – Защо ми казваш това? ДУДУ – Недей да тревожиш майка си. ФИДАН – Никога. Не бих направила нищо което да я огорчи. ДУДУ – Красиво момиче си. А те тукашните мъже не са като вашите. ФИДАН –Скрили сме се тук. Кой ли ни вижда, поглежда? ДУДУ – Всеки ден отиваш в маркета за хляб и вестници. Младите мъже ще те подлъжат. ФИДАН – Никой не може да ме подлъже, лельо Дуду. ДУДУ – Могат. Тукашните мъже знаят как. Дяволи недни. Онова момче те изяжда с очи. ФИДАН – Кое момче? ДУДУ – Онова, дето работи в маркета. Чернокосо такова. Слабовато. Мислите си че не ви забелязвам. Смеехте се. Говорехте и се смеехте. Мислите си че няма да забележа. ФИДАН – Питаше ме откъде съм. "От Орду съм," му казах. Нищо друго не сме си говорили. ДУДУ – То тъй се започва. После да не кажеш че не съм те предупредила. ФИДАН – Родом е от Самсун. "Земляци сме," ми каза. Друго не сме си говорили. Недей казва на мама. Погрешно ще разбере. ДУДУ – Какво да не казвам? ФИДАН – За момчето от маркета. И че съм говорила с някого по телефона. Ако и кажеш ще ме подложи на кръстосан пазпит. Разбрахме ли се лельо Дуду? ДУДУ – Няма. С мене можеш да споделиш всичко. Мога да пазя тайна. ФИДАН – Нямам никакви тайни. ДУДУ – Защо се вълнуваш тогава? ФИДАН – Страхувам се да не разбере нещата погрешно. Разбираш ли ме? ДУДУ – Да. ФИДАН – (меко) Баща ми много би се огорчил. Не искам да огорчавам татко. Особенно него. ДУДУ – Майка ти нека се огорчава, така ли? ФИДАН – И мама да не се огорчава. Но за татко много ми е жал. ДУДУ – Откъде ще разбере баща ти ? ФИДАН - Ако разбере. Би се огорчил. Много ме обича татко. Колко пъти е идвал да ми се любува докато спя. Дойде, погледне ме, после отново... ДУДУ – Ако те обичаше толкова много не би те поставил в такова положение. Не би се подвел по чужбинските курви. ФИДАН – То е друго нещо. Не е виновен само баща ми. ДУДУ – Трябваше да предупредиш майка си. ФИДАН – Колко пъти и казах. Но слуша ли ме мама? Баща ми е същински ангел, лельо Дуду. Чужбинските жени са напудрени и боядисини, а мама все се муси… (Сменя темата) След малко всички ще станат. Колко хляба да взема? ДУДУ – (Влиза в кухнята. Проверява.)Четири са достатъчни. Ти най-добре купи пет. ФИДАН – Друго? Какво друго да купя освен вестник? ДУДУ – Толкоз. (Фидан си облича палтото. Връзва забрадка. Взема тетрадка) ДУДУ – Да не забравиш да отбележиш коя дата сме. После да нямаме проблеми. ФИДАН – няма да забравя. (излиза) (ДУДУ влиза в кухнята, поклаща глава. Слага чайника. Пали печката, отново се опитва да включи телевизора. Телевизорът не работи. изключва го. С бавни стъпки се движи. Избърсва праха от масата. броейки, безшумно слага чиниите, вилиците и ножовете на масата) ДЕНИС (Влиза от вътрешната стая. По нощница е. Държи дрехите в ръцете си. Включва телевизора. Слага дрехите върху дивана. Бърза.) Добро утро, лельо Дуду. ДУДУ – Добро утро красавице! Пак изгря като слънце! Телевизорът не работи. Как си дете мое? ДЕНИС – (изключвайки телевизора) Добре съм, лельо Дуду. Кога се събуди? ДУДУ – Преди малко. ДЕНИС – (Влизайки в банята) Да беше ме събудила и мен. ДУДУ – Сърце не ми даде ДЕНИС – (отвътре) Трябва да бързам днес. ДУДУ – След малко щях да те събудя. ДЕНИС – (влиза с бързи стъпки избърсвайки лицето си с хавлия) Днес шефовете щели да правят заседание. По-честичко трябва да им се въртя пред очите. Права ли съм, лельо Дуду? ДУДУ – Права си. Далеч от очите далеч от сърцето. Колкото по-често те виждат толкоз по-добре. ДЕНИС – (Прави грим докато говори) Днес ще получа първата си заплата. Довечера имате торта от мене. ДУДУ – Да ти даде Бог добро! ДЕНИС – Как мислиш, колко ще ми дадат? ДУДУ – Не знаеш ли колко ти е заплатата? ДЕНИС – Директорката каза че е неприлично да се пита. Не попитах. Да даде Бог заплатата да е добра. Все пак му казах на шефа. "Две приятелки ще наемем квартира." Попита ме колко е наема. Казах му. Замисли се. ДУДУ – Ама не е само наема. Трябват пари и за храна, пътни... ДЕНИС – Ще ходя пеша до работата. Квартирата е близо. Но за останалото си права. Храна, облекло, джобни... (Облича се.) Всичко струва пари, лельо. ДУДУ – (Сервира и закуската.) Откажи цигарите. Те също струват пари, дъще. ДЕНИС – Да си уредя живота, обещавам, ще зарежа цигарите. ДУДУ – Зарежи ги. То сега си млада, не си даваш сметка. Но занапред здравето ще ти създаде много проблеми. Зарязах ги преди години ама още кашлям. (Оставя чашка чай върху мсата.) Хайде, пий си чая, да не изстине. ДЕНИС – (Облича се и закусва в същото време) Как ще ти изплатя добрините, лельо Дуду. Нито една сутрин не ме изпрати на работа без да съм закусила... Милата ми, едничката ми... (Прегръща и целува ДУДУ.) Ти си ми едничка. ДУДУ – Иди го кажи на снаха ми Сойка. ДЕНИС – Ще и го кажа. ДУДУ – Третираше ме като прислужница. Всяка сутрин ставах рано рано, приготвях закуска за сина и за децата. Обличах ги, изпращах ги на учиище. Сина ми, глупавичкия, отиваше на работа. Вършех цялата домашна работа. Пране… чистене... Сама. Едва се движех от болки в кръста. Какво ли чаках в замяна? Една паница храна. Но и това и се видя много. Щото не е човек снаха ми. Не ме обикна. Спеше до пладне. Веднъж-дваж и казах че не бива тъй. Но вдигна цялата къща на крак. В какво ли се провиних? "ранно пиле рано пее" и казах само. Обидила ми се е. Нито веднъж не ми каза "благодаря мамо". Да бях си отрязала езика по-добре. Накрая ме наби и ме изхвърли на улицата. ДЕНИС – Не е само в нея вината, лельо. ДУДУ – И син ми ли е виновен, казваш? ДЕНИС – Разбира се. Длъжен беше да те закриля. ДУДУ – Не ме разсмивай. ДЕНИС – "Всичко зависи от мъжа". Дядо ми все това казваше. ДУДУ – Какво ли може той. Мъж под чехъл. Върти го на пръста си. Нито веднъж не му е подала даже чаша чай. Рече ли да подаде синът ми ми прави знак, "подай ми ти", казва значи, "чаша чай". (имитира сина си) "Уморява се милата ми, децата я довършват." Казва и мила на тая никаквица. Дето ако имаше начин би ме заставила да родя вместо нея. Две-три години чака доде забременее, да не и се развали фигурата. ДЕНИС – не готвеше ли? ДУДУ – (Усмихвайки се) Готвеше. Веднъж на месец. Помня сготвила пиле. Сложила го в тенджерата под налягане без да изчисти вътрешностите. Ех, сварило се пилето, червата се изсипали в дъното на тенджерата естественно. Първо на моя некадърник му сервира. Да беше видяла как яде, чак ушите му пръщят. ...Но все едно че люта чушка дъвче. "Всичко е толкова вкусно, скъпа" и вика. Рекох да опитам. Чиста отрова. Изплюх набърже а то щях да се отровя. Взех чинията пред него. "Не му ли изчисти вътрешностите на туй пиле?" я попитах. Знаеш ли какво ми отговори- "Ами аз си мислих че пилето е изчистено." ДЕНИС – (смее се) Ти си родена актриса, лельо Дуду. Как хубаво имитираш. ДУДУ – (поласкана е) Актьорството ми е втора природа. Животът ми мина като филм, във който главните роли играхме аз и снахата. Но знаеш ли кое най-много ме заболя? ДЕНИС – Кое, лельо? ДУДУ – След като снаха ми ме наби и ме изхвърли на улицата, дойде моя никаквец. Чаках го да се върне от работа в ъгъла на улицата. Къде можех да ида? Приближи се до мен, още малко и ще се разплаче. "Хайде да си вървим в къщи, майко" ми каза. "Няма да дойда" му отвърнах, исках да се поглезя малко. "Кракът ми повече няма да стъпи там, дето ме набиха!" Тъй му казах. Разбира се че щях да се върна, къде ще ида. Знаеш ли какво ми рече? "Превързахме и ръката майко. Не може да се справи с домашната работа. Няма кой да се грижи за мен и за децата. Хайде, ела си в къщи." Господ бог ми е свидетел, дожаля ми. Помислих че е паднала и си е счупила ръката... Не за нея, за децата ми стана жал. "Какво стана? Падна ли? лошо ли се удари?" го попитах. Знаеш ли какво ми отговори,"Счупила си е ръката като те удряла. Пожали ни. Ела си в къщи." Побира ли ти го ума, жали тая дето бие майка му. Жали че е счупена ръката дето удари майка му! Даже и не забелязва посинялото ми око, кръвта по ръцете ми... Не издържах повече. “Върви по дяволите” му казах, и му се изплюх в лицето. ДЕНИС – Пада му се! ДУДУ – Обърнах му гръб и заминах. И след това се подслоних тук. ДЕНИС – Вдън земя да се продъни! ДУДУ – (жал и е за сина) Него не, снахата проклинай! ДЕНИС – Дано и изсъхнат ръцете! От душа се моля, лельо Дуду, господ да ми даде свекърва като тебе! ДУДУ – Да даде господ! ДЕНИС – Искам го със цялото си сърце! (шегува се) Нямаш ли друг син, лельо Дуду? Да му пристана. ДУДУ – Къде ти… Все момичета. Рано рано си отидоха от този свят. Като че кой-знае каква радост ги чакаше на оня…. само този никаквец остана жив. Бог да го прости, с покойния ми мъж се грижехме много за него, гледахме го като зеницата на окото си. То белким затуй не стана човек от него, кой знае? ДЕНИС – Твоите спомени са по-тъжни дори от моите, лельо. ДУДУ – Ако взема да разкажа всичко което съм преживяла, телевизионен сериал ще се получи. Какво ли само не ми мина през главата? Питай ме защо накуцвам например... Хайде, питай! ДЕНИС – Защо? (поглежда ръчния си часовник) Разказвай, слушам те, ама бързо разказвай. ДУДУ – (охотно разказва) Живеехме в дървена къща кога се ожениха. Стара, двуетажна... Със стълба между двата етажа. Слизаме веднъж на долния етаж. Изведнъж снаха ми Сойка падна върху мене. Изтърколих се надолу, ни жива ни умряла. (показва крака си) Счупи се от две места. На кого ли не го показахме. Изхарчихме и малкото пари които имахме... Но напразно. Ей го на, за нищо не го бива. ДЕНИС – Че какво общо има това със снахата? ДУДУ – Колко си ми наивна. Ами бутна ме надолу, уж че и се подхлъзнал крака! ДЕНИС – (със съмнение) Чак пък толкова! ДУДУ – Ами помисли си, що не се сгромоляса заедно с мене, щом и се подхлъзнал крака? Хубаво си помисли. С едната ръка се държеше за перилата, с другата ме бутна. Още ми е пред очите. ДЕНИС – (изправя се) Трябва да тръгвам вече. Да не закъснея. После пак ще си поприказваме. Приятно му е на човек да приказва с тебе. До скоро! ДУДУ – Много неща има за разказване! И то такива, че му е трудно на човек да повярва! ДЕНИС – Разбирам. ДУДУ – Господ здраве да ти дава! ДЕНИС – И шефа щедра заплата! ДУДУ – Дано, мила дано ! ДЕНИС – Моли се за мен. ДУДУ – Ще се моля за теб. (Денис излиза клатейки глава. ДУДУ се моли и в същото време подрежда чиниите на масата. Сервира закуската... На вратата се звъни три пъти, "свой" е. ДУДУ отваря вратата. Влиза ФИДАН.) ДУДУ – Защо закъсня? ФИДАН – изтече много време докато разопаковат вестниците. Чаках да донесат и пресен хляб от фурната. Телевизорът им работеше, лельо Дуду. (Оставя накупеното и отново включва телевизора но той не работи.) Не работи. ДУДУ – Снощи нищичко му нямаше. ФИДАН – Развалил се е значи. ДУДУ – Ще изтърва два сериала. Онова момче беше ли там? ФИДАН - (преструвайки се че не знае за кого става дума) Кое момче? ДУДУ – Онова, от Самсун. ФИДАН – Беше. ДУДУ – Говорихте ли нещо ? ФИДАН – Какво ще говорим с него, лельо Дуду? ДУДУ – (Вади хляба от торбата с продукти. Докосва хляба.) Хайде събуди народа. Да закусят с пресен, топъл хляб. ФИДАН - (отваря вътрешната врата и вика) Добро утро! Закуската е готова. ГЮЛЛЮ - (Влиза. Не си е доспала както винаги.) Добро утро! ДУДУ – Добро утро! Не можа ли да заспиш? ГЮЛЛЮ - (със слаб глас) Не можах. Алжир отново не ми даде да заспя. Вие ми се свят. ДУДУ – Като се наметна с юргана, ако ще барабани да бият пак не могат ме събуди. ГЮЛЛЮ – Не помага. Цяла нощ като че води война... (включва телевизора) ДУДУ – Не работи.. ГЮЛЛЮ – Защо? ДУДУ – Де да знам. ГЮЛЛЮ - (изключва телевизора.) Както и да е. Назан ще дойде днес. Ако трябва ще даде телевизора на ремонт. ДУДУ – За всичко се грижи. Да и даде бог дълъг живот. ГЮЛЛЮ – Добре че я има Назан. Ако при всеки проблем чакахме кметството, дълго щяхме да чакаме. ИЗМИР – (Влиза. Енергично се движи) Добро утро на всички. ГЮЛЛЮ –Добро утро. ДУДУ – Добро утро. ИЗМИР – Не си включила телевизора! ДУДУ – Развалил се е. ИЗМИР– Трябва да го дадем на ремонт. (Приближава се до масата, отчупва си от хляба без никой да я види ) Пак си приготвила закуска лельо. Да си ни жива и здрава. ДУДУ – Да ви е вкусно! ИЗМИР – Големи ленивки станахме. Какво ли ще правим като ни напуснеш? ГЮЛЛЮ – Трудно ще ни напусне. ИЗМИР – Ще дойде и нейният ред. На всекиму ще дойде реда. ГЮЛЛЮ – Божа работа. ИЗМИР– Иде зима. Много са тези, които вече си отиват. Колко е тъжно, нали? Някой ще издъхне за да остави леглото си на леля Дуду. Своего рода баланс. ДУДУ – Кой ли знае. Току виж дошъл и моят ред. ГЮЛЛЮ – Опазил бог. ИЗМИР – Да не съм чула повече да говориш така. Все се моля да ти даде бог дълъг живот. ДУДУ – Молитви те не удължават живота. Отива си на кого му дойде времето. Току виж бог ме е прибрал при себе си доде чакам да се освободи легло. ГЮЛЛЮ – Не говори така. Да се живее е хубаво въпреки всичко. ДУДУ – Не казвам че не е хубаво. Пък и да не е, с репетиции няма да стане по-хубаво. Но кога ти изтече времето трябва да си идеш. Така са сложени нещата. Ако питате мене никой да не си отива. ГЮЛЛЮ – Ама кой ли ни пита нас. Както се разпореди господ бог. Сама каза, "Отива си на кого му дойде времето". ДУДУ – Чувствам се зле все пак. Бих искала никой да не умира и аз да не отида в старчески дом. То се знае какво чакат старите хора които живеят там. Не мисля че разположението на духа им е отлично. Тъжни са хората които нямат цел в живота. А тамошните нямат цел. ИЗМИРЛ– Като че тукашните имат... Тук по-ли е добре от старчески дом? Не бъди неблагодарна. Толкова хора бяха задействани в тази история. Даже самия шеф. ДУДУ – Нямам нищо против да остана тук до края на живота си. Заедно с вас. Хайде, извикай Алжир! ИЗМИР – (Влиза във вътрешната стая. Чува се гласът и) Събуди се.... Време е за ставане. Хайде! (ГЮЛЛЮ и ФИДАН сядат на масата. Отвътре влиза АЛЖИР.) ДУДУ – Добро утро. ИЗМИР – Добро утро Алжир. ГЮЛЛЮ – Добро утро, мила. ДУДУ – Как си дъще? АЛЖИР – Как да съм? Пак сънувах странни сънища. Цяла нощ хвърляха камъни по мен. И баща ми беше сред тях . ДУДУ – На добро e да сънуваш баща си. АЛЖИР – Кое му е на добро? Струпал купчина камъни, хвърляше ги по мен без да си даде почивка. "Недей тате" му казах. Но гласът ми не се чуваше. Не знаеше че замеря с камъни мене. Ако знаеше би ли го сторил? ГЮЛЛЮ – (С тих глас се обръща към останалите) Какво ще правим? Всяка нощ един и същи сън. АЛЖИР – И вие бяхте там. Всичките. Леля Дуду, Гюллю, Измир, Фидан, директорката, дори госпожица Серап… ДУДУ – Как ме сънува? АЛЖИР – Сънувах те такава каквато си. ДУДУ – Какво правех? ИЗМИР – Събираше камъни. И после ги раздаше. От време на време ме целеше с тях. ДУДУ – Никога не бих направила такова нещо. ИЗМИРЛ– Това е само сън. АЛЖИР – Сега си спомних. Подаваше чай на всички дето се бяха струпали там. Страх ме е вече дори да се изтегна на леглото. ГЮЛЛЮ – (Плахо пита) Аз какво правех Алжир? АЛЖИР – Замеряше ме с камъните дето ти ги подаваше леля Дуду. От време на време се подсмиваше подигравателно. ГЮЛЛЮ – Лошите неща които сънуваш, в действителност са натоварени с точно обратното. Значи ми е било мъчно за тебе. АЛЖИР – Щото ти беше мъчно ме замеряше с камъни, нали така? И то непрекъснато. Събираше камъни и ги подаваше на Фидан че и тя да ме замеря. ГЮЛЛЮ – Какви ги говориш Алжир! Аз бих ли хвърляла камъни по теб? Бих ли позволила някому да те замеря с камъни? АЛЖИР – Какво, да не би да лъжа? Казвам това което видях. (Обръща се към ИЗМИР) А ти се наведе и взе от земята най-големия камък. Не успя да го вдигнеш с една ръка обгърна го с двете. И с цяла сила го стовари върху ми. Опитах се да се запазя с ръцете си, но не успях. (показва как се е опитала да се запази от стоварващия се на главата и камък) Закопаха ме в земята. Само главата ми се вижда. Камъкът беше толкова голям че ми разби главата, шурна кръв след удара. А шефката крещи, "Каквото си дробила това ще сърбаш Алжир!" ИЗМИР – Назан беше ли там? АЛЖИР – Беше! Носеше камъни с ръчна количка. (Показва как) Стовари ги и отново тръгва да я напълни с камъни. Сега се сетих... В количката имаше и друго освен камъни. (Мисли) Ябълки. Дори пакетче леблебии. ИЗМИР – Нали все ни носи, затова ти се е присънило. АЛЖИР – Госпожица Серап крещеще без да спира- "Нищо от това което виждаш не става в действителност. Само ти се струва." А аз и викам, "Нима не виждаш че ме замерят с камъни" Но тя не ме чува. Момчетата от маркета, и те хвърляха камъни по мен! А онова животно, мъжа ми, все крещи, "Не ме слушаш! Не спазваш правилата на исляма!" Кръвта шуртеше от главата ми и образува голяма локва. ДУДУ – Стига толкова. Не разказвай повече. (Подава огледало и го държи пред лицето на Алжир) Какво виждаш? Хайде покажи. Виждаш ли нещо? ГЮЛЛЮ – (опипва дрехите на АЛЖИР.) Цяла си в пот. Хайде, смени си бельото. (ГЮЛЛЮ повдига АЛЖИР и я повежда за ръка във вътрешната стая.) ИЗМИР – Да кажем на госпожица Серап да поговори с нея. Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|