Туристически страни в Европа Испания

Изготвил: Научен ръководител:

Страната има площ 505.9 хил. кв. км и заема по-голямата част от Пиренейския полуостров. На Испания принадлежат Балеарските и Питиуските острови в Средиземно море и Канарските острови и в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля на африканското крайбрежие, както и прилежащите им острови - Велес де ла Гомера, Алусемас и Чафарина. Граничи (в км) с Португалия - 1 232, Франция - 650, Андора - 64, Гибралтар - 1.2, Мароко - 13 и има брегова линия с Атлантическия океан - 2 234 км и Средиземно море - 1 670 км без островите. Балеарските острови имат брегова линия 620 км, а Канарските - 1 140 км. В централните части преобладават платата (Месета) и средно високите планини - Иберийски, Центр. Кордилери и Сиера Морена. В северните части са Пиренеите с най-висок връх Ането - 3 404 м и Кантабрийските планини, а на юг - Андалуските планини с масива Сиера Невада (вр. Муласен - 3478 м). Равнините са разположени по крайбрежието, като най-голяма е Андалуската.

Много музеи са отворени от 9:30-14:00 часа и от 16:00-19:00 часа, и почиват един ден в седмицата, обикновенно в понеделник. Някои, като музея на Пикасо, са отворени и по време на дългата сиеста (обедна почивка).

Друга голяма гледка на града и обкръжаващите го планини, може да се види от църквата, разположена върху Планината Тибидабо. Въпреки, че е разположена точно извън града, вземайки Синия трамвай (Tramvia blau) и пътувайки с него до там е доста приятно.

Барселона има всичко, от традиционна храна до суши, китайска, пакистанска, индийска, мексиканска, италианска, руска и каквато друга можете да се сетите. Трябва да препоръчаме Хабана Виея (Habana Vieja), малко ресторантче близо до музея на Пикасо, където сервират най-добрата Кубинска храна в Барселона. Довършете удоволствието си и след вечеря запалете кубинска пура. Те са легални и евтини в Испания и могат да се закупят от всеки магазин за цигари.

В много ресторанти, бакшиша е включен в сметката, затова внимавайте да не прекалите с него :). Обикновенно се оставя около 10 % от сметката. На бара може да давате така, че да закръгляте сметката за питието или да давате на сервитьорите или барманите по 30-50 цента на питие.

В Барселона има два основни езика – Каталунски и Кастелано (Испански). Някои коренни жители на Барселона не говорят испански въобще, а на някои места знаците и надписите са само на Каталунски. Въпреки, че повечето големи ресторанти имат менюта на всеки по-основен език, някои може да имат само на испански и каталунски или дори само на каталунски. Но не се притеснявайте толкова, тъй като около 50% от неселението на Барселона говори английски.

Ла Рамблас (La Ramblas)

Много градове са приложили успешно и щастливо, концепцията за разходката.....дълга, пешеходна улица, по която всички радости на ходенето по тротоара могат да бъдат открити.

Но малко са тези, които са осъществили тази концепция в такъв голям мащаб и по толкова успешен начин, като известната Рамблас в Барселона: широка и много дълга улица – в същност, няколко улици свързани помежду си, на които центърът е даден изцяло на пешеходци, оратори, клоуни, мимове, играчи , които правят трикове с футболни топки и изпълнители от всякакъв род. Всичко това и още много други, като будки за вестници, книги, места за хранене, магазини за птици с извадени навън клетки с най-различни крилати, както и магазини за цветя, които са изпъстрени със всички цветове на природата.

Удобно за всички посетители, Ла Рамблас започва близо до Площад Каталуня във квартал пълен с хотели и ресторанти, след което продължава и се извива по цялата дължина на Старата Барселона и свършва, като стигнете до паметника на Христофор Колумб и оживената пристанищна част. По този път можете да видите разнообразната и процъфтяваща търговска местност, да посетите закрит фермерски пазар, построен през 1914 г. и да се полюбувате на сградата на една от най-красивите опери в Европа. Ако искате да се отбиете от Ла Рамблас, по средата може да свиете по Портафериса – ляв завой, ако сте се запътили към пристанището – и сте на много близо до Готическия квартал, Катедралата и някои от най-добрите музеи на града.

Един свят открит за всички, град-светлина La clara – така традиционно се определя Валенсия, изкъпана от меките средиземноморски слънчеви лъчи. Но не вярвайте на тези поетични определения, защото Валенсия е и център на търговията и промишлеността.

Готическото великолепие на старинния град и неговата основна забележителност  камбанарията Ел Микалет – отразяват рано сформиралото се чувство за гордост и достойнство на търговците във Валенсия. И сега гвоздей на туристическата програма във Валенсия са деловите центрове – копринената борса и градския пазар.

Но Валенсия се счита и за културна столица на региона. Достатъчно е да припомним, че тук се намират Музеят за изкуства IVAM и подчертано модернистката сграда на Музикалния Дворец.

Градът е бил основан през 138 г- пр. н. е и получава наименованието Valentia Edetanorum. През 714 г. Валенсия е превзета от арабите, които я превръщат в мавритански кралство. По това време Валенсия развива своето стопанство и търговия. Знаменитият Сид през 1049 г. превзема Валенсия и я превръща в столица на християнско княжество. През 1102 градът отново е превзет от маврите.

Така че почти непроменен е станал живота във Валенсия след като през 1238 г. е поставен края на арабското владичество. Тогава Валенсия е присъединена към съюза между кралствата Арагона и Каталония, като си съхранява статута на автономно кралство.

През ХV век предприемчивите каталонци превръщат града си в мощен търговски център. През 1407 г. Тук е открита първата градска банка, която финансирала сделките на борсата. Това мощно развитие продължило до откриването на Америка,когато основните търговски интереси се преместили на атлантическото крайбрежие, а централната власт в Мадрид постепенно сломила съпротивата на финансовата аристокрация на Валенсия. Но краят на "златния век на Валенсия" настъпва през 1609 г., когато са прогонени и покръстените маври, които способствали за процъфтяването на Испания.

Пет века жителите на Валенсия колкото упорито, толкова и безуспешно са се борили срещу кастилските и френските си угнетители. Никак не е случайно, че по време на Гражданската вона в Испания (1936-1939) именно Валенсия е избрана за столица от републиканското правителство.

Сега във Валенсия живеят около един милиона жители, а икономическото значение на града е огромно и нараства постоянно. Валенсия е третия по големина град в Испания и през последните години претърпява своя културен Ренесанс. Ситуиран на Средиземноморския бряг, градът притежава всичко, от златни пясъци до невероятна архитектура, един от най-добрите футболни екипи в Испания и нощен живот, който не угасва чак до сутринта. Това е едно превъзходно място за изучаване на Испански език, защото, макар да е голяма, Валенсия е съхранила топлината на малкия град и чужденците се чустват като у дома си.

Валенсия е родината на паеята и се хавали с много разнообразна кухня която включва всякакви видове риба и морски деликатеси. Във Валенсия се провежда и един от най-бурните фестивали в цяла Испания- Лас Фаяс (Las Fallas). Този фестивал е посещаван от множество туристи тъй като е много атрактивен. В него всеки квартал построява своята фигура от папие-маше, те биват оценявани и се излъчва победител. Най-интересната част обаче настъпва когато всички фигури буват изгорени. Това е едно празненство което наистина не е за изпускане.

Събитието е известно като Ла Томатина и се провежда всяка година в произволна сряда към края на август. Рецептата е проста – пушен свински бут, сто тона смачкани презрели домати и над тридесет хиляди ентусиасти, навити да изоставят всякакви социални задръжки и да размажат "ближния" с канонада от изобилстващите "снаряди".
   
Правилата също не са много – без използване на помощни средства, доматите да се смачкват преди да се хвърлят (за да се избегнат нелепи контузии) и без късане на чуждите дрехи, освен ако не ви помолят да го направите. После всеки е сам за себе си.
   
Ла Томатина се провежда в Буньол, град отстоящ на близо 40 километра от Валенсия. Той обаче е твърде малък, за да побере наплива от туристи и на повечето от участниците в Ла Томатина се налага да отседнат в хотели в столицата на провинцията и сутринта преди доматения бой да хванат автобуса до Буньол.
   
За арена служи Плаца дел Пуебло – градския площад. Насред него се издига няколкометров дървен стълб, предвидливо намазан с мазнина, на върха на който се закача пушения бут. Самият бой може да започне едва след като някой успее да свали месото от пиедестала му.
   
Когато това стане, началото на битката се известява с изстрел от старинен топ и няколкото камиона, обикалящи площада засипват доматените гладиатори с червения зеленчук.
   
В хаотичното стълпотворение всички са равни пред опустошителната сила на аления властелин и е почти невъзможно човек да се отърве невредим от епичното двучасово клане. Краят отново се слага с топовен изстрел, след което изтощените и омацани в цвета на победата храбри войни могат да се приберат по родните си места. И така до догодина...

Аликанте

Аликанте (265 хил. жители) е разположен в смия център на Каста-Бланки – един от най-големите центрове по риболов в областта Валенсия. За разлика от Валенсия Аликанте е разположен съвсем близо до морето. Тази очарователна близост на пристанищния град със старинната крепост Санта Барбара го прави особено привлекателен – крепостта е на самите ослепително бели скали...

Символ на морската душа на Аликанте е крайбрежната улица Еспланада със своята знаменита алея от палми, сигурно най-красавия булевард по цялото Средиземноморие. Животът в тесните старинни улички на Аликанте тече равномерно и спокойно.

Градът е основан от древните гърци като търговска крепост-колония. После  градът е бил завзет от Картаген и тогава получава името Akra Leuke (“Бяла крепост”), а арабите го преименуват на Ал-Лукант.

През 1490 г. Фердинанд ІІ дарява пристанището с права на град.

През 1691 г., по време на войната за испанското наследство, френска армада обсажда града. Аликанте е преживял окупацията на  австрийски войски. А когато през 1811 г. Наполеон го е завладял, толкова му е харесал, че го обявява за административна столица на региона. В годините на Гражданската война в Испания Аликанте поддържа републиканците. Именно в този град през 1936 г. е бил екзекутиран бившият диктатор Примо де Ривера.

От терасата на бара, разположен на 27-мия етаж на хотел "Gran Sol" се открива живописната, спираща дъха гледка на булеварда и на яхтеното пристанище.

Но ако преминете под портала El Portico Consistorial ще се окажете на един изключително красив площад - Placa de I' Ajuntament. Първо ще видите две двойни колони, които украсяват сградата на общинската управа. Неговата „Синя зала за приеми” (salon azul) е отворена за посетители всеки работен ден от  8.00 до 14.00 часа.

Ако преминем покрай часовниковата кула край сградата на общината ще се озовем на Placa de la Santisima Fac – ще се наложи да вървим под клоните на палмите и ако тръгнем по пресичащата я малка уличка Carrer Vilavella тя пък ще ни изведе в Музея на изкуствата на ХХ век.
А насреща е църквата „Санта Мария” която е била джамия до ХІV век.

В самия край на уличката Carrer Vilavella съ стълбите, които извеждат на брега.

Друга забележителност е квартала Barrio Viejo de Santa Cruz, наричан съкратено Эл-Барио. Малки, прости къщички сред цветя и дървета, които рязко контрастират с мдерното строителство на квартала около Placa del Carme. Нощно време Ел Барио е любимо място за влюбените – и младите, и старите. Кафенетата и баровете тук работят само нощем...

Картахена е пристанище на Средиземно море, разположено в югоизточна Испания. Градът е бил основан от картагенците през 221 г. преди новата ера.

Старата част на града с основните исторически забележителности е отделена от висока стена, която е била построена с отбранителна цел през ХVІІІ век. При входа, в централната част на града се извисява кметството. Сградата е построена в стил модерен в началото на ХХ век. Срещу него е разположен парка Торес.

В парка, върху неголям хълм се намира замъкът La Concepciyn. Недалече от него е старата катедрална църква на града. Тя е най-старата църква в града, построена през ХІІІ век. През 1987 г., по време а археологически разкопки бяха открити руините на римски театър, от І в. Пр. н.е.

Голямата част от стария град е военно-морска база. Струва си да се посети. В града има и музей на морската археология, както и Морски музей, който разказва за историята на навигацията в този район.

Картахена има 180 хиляди жители. Наличието на естествени пристанища, удобни за корабите, а както и богатите природни ресурси са привличали всички средиземноморски цивилизации към града. Картахена е била завладявана от римляните, вестготите, византийците, мюсюлманите, от пиратите... През 1503 г. градът е присъединен към владенията на испанската корона.

На 21 км от френската граница в страната на баските се намира град Сан Себастиян (Доностия), лятната столица на Испания. Градът се отличава с космополитизъм и с неповторим аромат на старина.

Сан Себастиян е разположен срещу Бискайския залив, обкръжен плътно от зелени гори.

Сан Себастиян е изключително популярен курорт и идеално място за опознаване на страната на баските. Градът е разделен на две части от река Урумеа, само на няколко минутки от центъра му ще се натъкнете на изключително спокойни места.

Най-лесно се стига до Сан Себастиян с автобус, но и всички влакове от Мадрид за Франция спират тук.

Сан Сбастиян е един от най-елегантните и ослепителни морски курорсти на Испания. Както и Мадрид, той е изключително скъп град.

Сан Себастиян е основан през 1180 като риболовно селище. Жителите на градчето са били ловци на китове и на риба. Но от друга страна градът е бил и оживено пристанище, от което се изнасяло вино и масло за Франция и Англия.

През вековете Сан Себастиян е бил подлаган на множество обсади, а през 1808 г. е бил окупиран от войските на Наполеон, който останали тук до 1813 г. Градът преживява упадък през ХІХ век, но от 1845 г., от когато кралица Изабел започва да прекарва лятото тук градът се съживява.

Старият квартал на града (Parte Vieja) – е мястото, където протича основно живота на местните жители. Тесните улички са запълнени с барове и ресторанти. На площада на Конституцията се намира библиотеката, в сградата в която преди това се е помещавала градската управа.

Базиликата в стил барок Санта Мария дел Коро, покровителката на грда, е разположена на улица „31 август”. В града има много паметници – например съборът Сан Винсенте, неоготическа сграда от ХІХ век, която се възвисява на 75 метра височина и се вижда от всяка една точка на града. Интересен е и музеят Сан Телемо, в чиято сграда прз ХVІ век се е помещавал манастир.

Сан Себастиян е прочут със своите плажове. В града има три плажа - Ондаретта, неформалния плаж Гросс и знаменития Плайя де ла Конча.

Една от най-привлекателните природни дадености на града е заливът Ла Конча („Мидата“) с характерната си подкововидна форма и красивия плаж. В центъра му се намира островчето Санта Клара. От единия му край се издига хълмът Игелдо, от другия - хълмът Ургул, всеки от които е украсен със скулптури от Едуардо Чилида (1924-2002), световноизвестен артист, роден и починал в Доностия (музей с негови творби се намира в Ернани, селище на 9 км от Доностия).

В храната тук преобладават морските продукти – Сан Себастиян може да се похвали с три ресторанта, които имат наистина световна известност.

Градът е известен и с големте летни фестивали. Кинофестивалът в Сан Себастиян е основан през 1953 г., а сга той е сред водещите европейски фестивали. Той се провежда през месец септември и привлича винаги над сто хиляди посетители. Боеве с бикове, изкуство и кинофестивала, спортни и културни събития, в съчетание с прекрасните плажове и потресаващо красивата природа няма да позволят да скучаете в този великолепен град.

Майорка е главният и най-популярният за туристите остров в Балеарския архипелаг. Островът принадлежи на Испания, разположен и в Средиземно море. Палма де Майорка е столицата на Майорка и на целия архипелаг – намира се само на 132 мили от Барселона и до града има редовни полети.

Богатата и наситена със събития история на Майорка започва още в доисторически времена, факт, който се потвърждава от археологическите находки – остатъци от поселения на първобитни хора.
Своя следа в историята на Майорка са оставили и знаменитите народи от Античността – финикийци, елини, римляни, византийци и араби.

Испанското присъствие започва през 1229 г., когато кралят на Арагон Хайме І установил свой контрол над острова и го присъединил към владенията си.

Туристическата индустрия на острова започва да се развива през 20-те години на ХХ век, когато тук са построени и първите хотели. Те са били предназначени за най-богатите хора на Европа тогава.
Днес курортният туризъм е основен отрасъл за всички острови на Балеарския архипелаг. Майорка разполага с огромна мрежа от съвременни, модерни хотели, които гарантират първокласен комфорт и наистина европейски услуги.

Благодарение на своя чудесен средиземноморски климат Майорка е сред курортите, посещавани през цялата година от туристи. Климатът е благодатен – даже и в самия разгар на лятото тук не е изнурително горещо, а зимата се отличава с необичайна мекост. Относителната влажност се колебае около 70 % през цялата година, а това в съчетание с благоприятния температурен режим способства за неизменно доброто прекарване на гостите на този прочут курорт.

Може би най-важния фактор, който превърна Майорка в едно от най-привлекателните и най-посещаваните кътчета на земята е нейната удивително богата и разнообразна природа.
Но Майорка съседстват планински хребети, гори и плодородни долини, грижливо обработвани от местните фермери.

Хотелите са съсредоточени основно по крайбрежието, прочуто със своите чудесни пясъчни плажове и с кристално чистата си вода. Бреговата линия се отличава с изключително красиво съчетание на обширни плажове и величествени скали от които започват борови гори, които понякога започват от самите живописни заливи.

Местната кухня, чиято основа са свежите морски продукти и овощни плодове, отглеждани в местните плантации, поразява със своето разнообразие и изисканост.

Майорка се слави и с богат фолклор, както и съд занаяти, сред които такива  като дърворезба, керамика, обработка на скъпоценни камъни, плетки и много други.

Гандия е важен туристически и културен център, разположен е на 65 км южно от Валенсия, столица на едноименната автономия и на 166 км от Аликанте.

Гандия е уютно скрита зад гористи хълмове, които служат като преграда за хладните ветрове, духащи от север. Тук са характерни дълги с километри пясъчни плажове, прекъсвани единствено от скали и канари, зад които се крият малки живописни заливчета. На места портокаловите градини граничат с морските плажове, тук местностите наподобяват екзотичен рай.

Гандия е град с богато историческо и културно минало, градът е родното място на знаменитото през Средновековието семейство на Борджиите. Тук може да се види херцогския замък на Борджиите, както и ред други творения на архитектурата от епохата на феодализма. В историческата част на града туристите срещат множество паметници – като съборния храм Света Клара, Часовниковата кула Света Ана, сградата, където се е помещавал мера на града и т.н.

На любителите на активния отдих Гандия предлага богати и разнообразни възможности. Тук можете да се отдадете на различни видове морски спортове – разходка с платноходка, подводни гмуркания и други.

В околностите на Гандия се намира и прочутата Адска пропаст.
През летния сезон в Гандия се провеждат и множество весели народни празници, с неизбежните карнавални шествия.

Градът се слави и със своята изумителна кухня, в основата на която са морските продукт и плодовете на богатите плантации от близките околности.

Бенидорм, е един от най-известните курорти на Испания. Градът е разположен в провинция Аликанте, на брега на едноименния залив – Бенидорм.

Гигантски отвесни скали, нахлуващи в морето, образуват център на залива и ме придават формата на два съединяващи се полумесеца.

Откъм сушата градът е обкръжен с високи планини, които го защитават от резките промени на времето и от хладните северни ветрове.

Това изключително географско положение създава уникален природен микроклимат, който се характеризира с постоянен температурен режим на водата и на въздуха, както  и с практическа липса на облачност.

Благодарение на тези изключително благоприятни климатични условия Бенидорм е сред морските курорти, които приемат гости през цялата година. През лятото този морски туристически център, който се слави със своята изключително добре развита инфраструктура на развлеченията е особено притегателен за младите хора, които прииждат тук от всички страни на Европа.

Бенидорм е широки крайбрежни булеварди, супер хотели, търговски центрове, ресторанти, барове, кафенета, дискотеки и нощни клубове. Като прибавим и обширните плажове от дребен златист пясък, става ясно защо Бенидорм е така привлекателен за туристите. Градът е място за спокоен отдих, с възможности за плуване в топлите морски води, предоставят се възможности и за занимание с практически всички видове морски спортове.

И все пак нощният живот е това, което привлича повечето туристи тук. Всички са убедени, че няма друг испански курорт, в който нощният живот да притежава такова великолепие и размах. Нощният Бенидорм е безкраен празник от музика, светлини и неудържимо веселие.

Многочислените и прекрасно организирани дискотеки и шоу-състезания с професионални водещи, огромното разнообразие от музикални барове, ресторанти и нощни клубове, заведения за гастрономи – от типично испанските таверни до знаменитите английски барове  (pubs) и екзотични ресторанти – това са само част от изкушенията за туристите.

Много важно е и обстоятелството, че Бенидорм е разположен близо до Валенсия – столицата на едноименната автономна област и безспорно най-красивия град на Испания

Тарагона е един от най-древните градове на Испания е столица на едноименната провинция и се счита за „сърцето” на крайбрежната ивица Коста Даурада.

Тарагона има изключително богато историческо минало. Градът е основан от римляните през 3 век преди новата ера, на мястото на още по-старо иберийско селище.

По-късно във времето Тарагона е резиденция на римските императори Август и Адриан. И до ден днешен са съхранени паметници т римската епоха – части от градската стена дълга 1100 метра и висока 12 метра, построена през от римляните през трети век преди новата ера.. Ако посетите Тарагона предстои ви и разходка из римския амфитеатър, сцена на кървави гладиаторски битки през първи век преди новата ера...

След 400 годни арабско владичество, което приключва през 1117 г., градът е бил значително преустроен.

Изключително любопитно е че Тарагона има две главни улици, с едно и също име – Rambla. Новата Рамбла (Rambla Nova) е централната улица на съвременния град, по която се издигат разкошни сгради в стил модерен, барок и неокласицизъм. На тази улица е и фонтанът, който изобразява четирите континента.

Старата Рамбла (Rambla Vella) е успоредна на Новата и е близо до пристанището и до историческия център на града.

В Тарагона има много музеи, които съхраняват историческото и културното наследство на региона. Най-старият музей тук е Музея на Романската култура (Museo de la Romanidad), разположен в кулата, в която по време на римското владичество се е разполагала администрацията.