Tя (Природата) и Той (Човекът)



Дата10.04.2018
Размер22.36 Kb.
#66507
Tя (Природата) и Той (Човекът)

От край време се знае, че Тя е неземно красива, силна и независима жена. Косите й, непокорни и гъсти, се стелели по раменете й. Краката й като вековни борове - дълги и стройни, едва докосвали земята, а очите й – сини като морето, ту били ясни и спокойни, ту - бурни и мътни.

Всяка сутрин Тя връзвала косата си на хлабава опашка, нахлузвала снежнобяла риза и излизала от къщи с голяма чаша билков чай. Сънена и грациозна, сядала в близката беседка, отрупана с рози – коя от коя по-изящни и благоуханни. Там красавицата прекарвала много време, наслаждавайки се на розовите цветове. Понякога мечтаела за любовта, за своя принц, рисувала го в мислите си и се надявала да го срещне.

Една сутрин – съвсем обикновена - Тя се събудила с усещането, че ще й се случи нещо прекрасно. Чувствала се по-красива от всякога. Докато връзвала косата си, един кичур се изплъзнал между пръстите й и застанал по най-перфектния начин около нежното й лице. Облякла бялата риза, която изглеждала по-бяла от преди, взела чашата си и тръгнала към беседката. Когато стигнала, видяла нещо необикновено - мястото било красиво, но далеч от предишното си съвършенство. Беседката не била празна. Тя се приближила още и видяла непознато същество. Видяла Него. Той бил мръсен, недодялан, страхувал се от всеки повей на вятъра и едва ли намирал за красиви розовите цветове, обсипващи беседката.

Незнайно как Тя – великолепната - се влюбила от пръв поглед в странното и объркано същество, намиращо се пред очите й. Липсата на всякакви обноски и маниери я карала да се усмихва.

Тя се престрашила, седнала до него и заговорила. Двамата останали дълго в красивата беседка. Говорили за начина си на живот, за навиците и ежедневието си. Смели се, забавлявали се и неусетно луната сменила слънцето на небосвода. Той изпратил новата си приятелка до дома й, а Тя нежно го целунала по бузата.

Те се срещнали на другият ден и още много пъти, Той започнал да разбира, че е далеч от нивото на красавицата. Тя била красива, умна и млада, а той - мръсен, зависим от стихиите й, живеещ в пещера. Той решил да се промени, за да заприлича поне малко на любимата си. Изнесъл се от пещерата, построил голяма къща край морето и я застлал с животински кожи. При всичкия този блясък Той не можел да си позволи да ходи пеш до беседката, където се срещали, затова си купил голям и мощен джип.

В деня на поредната среща Той облякъл скъп костюм, набрал голям букет, качил се в колата и тръгнал. Когато пристигнал, видял нещо ужасно. Всички рози в беседката били изсъхнали, на мястото на русокосата хубавица стояла стара, сбръчкана жена с посивели коси. Не му отнело много време да разбере, че новият му начин на живот е причинило това на красавицата и понеже много я обичал, Той не можел да си представи да я изгуби. Знаел, че ако промени нещата, ще излекува любима и те отново ще са заедно. Спрял да къса цветя, а Тя се радвала на нещо повече – неговата усмивка. Започнал да ходи пеш до беседката и по този начин тялото му се чувствало много по-добре. Посадил много растения в двора на голямата къща. И чудото не закъсняло - сред изсъхналите рози се появили пъпки, готови да разцъфтят по-красиви и от предишните, косата на хубавицата върнала пшеничния си цвят, а очите й отново заблестели. Любовта им била по-чиста и по-красива от всякога. Като самата нея, като Природата.



Деляна Евгениева Генова – 16 години, ІХ клас

Литературен клуб „Пегас(чета)”

Общински детски комплекс – Стражица


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница