У нас лекарят е в грешка по презумпция

18.10.2011, zdrave.net, Невена Попова

Д-р Чобанова, преди няколко дни на голям национален форум заявихте на висок глас, че лекарите работят в условията на постоянна война от страна на обществото и това е реален повод за тревога. Защо според вас се стигна дотук?

Не зная причините за началото на тази война. Може би е желание лекарското съсловие да бъде държано в подчинение, да не надига глава и да няма глас. Това, което виждам, е нейното развитие. Погледнете някои съобщения, свързани с медицината – там лекарите са представени като престъпници, които правят манипулации, за да осакатят или убият пациентите, като безотговорни хора, които искат само да грабят и да оставят бедните и болните без последните им стотинки… Сякаш се превърна в тенденция да се говори за „лекарски грешки”, които се разгласяват като присъда от последна инстанция още преди да е установена истината – една некоректна практика, която, за съжаление, вече видяхме да се прилага и от отговорни лица на държавни постове, като министри, депутати и др. Най-често се оказва, че лекарска грешка няма, но лекарите са оклеветени, репутацията им - съсипана, животът - провален. Това води до разрушаване на доверието на пациента в лекаря, без което лечението е невъзможно.

Медицината е изкуство. Всеки лекар е творец. Всеки пациент е различен. За да можем да бъдем полезни на хората, трябва да можем да „влезем” във всеки един случай, с който се сблъскваме, да преценим всички възможни варианти на поведение и да предложим компетентно мнение  – това очаква болният човек от нас.  Кажете ми,  как да го направя, ако във вчерашния вестник някой е писал, как „нарочно” съм  „убила” пациент? Как да работя спокойно и да мисля за пациента, ако на гърлото ми е опрян нож във всеки един момент? Как да поема отговорност за нещо не съвсем стандартно, ако това може да доведе до ликвидирането ми като лекар и като член на нашето общество,  до години съдебни дела, до съсипване на личния и семейния ми живот? Или до саморазправа на пациентите?

В последните години се приеха десетки закони, в които се предвиждат „санкции” за лекарите, като глобите са от 1000 – 5000 - 10 000 лева и продължават да растат. В момента се подготвят още закони, предвиждащи финансови наказания за нас, лекарите. Знаете ли какво са 5000 лв. за моята практика? Това означава, че съм работила безплатно 6 месеца. Мислите ли, че това ме стимулира да поемам отговорност?

Убедена съм, че напрежението е изкуствено създадено. Всички знаят, че в медицината няма 100% гаранция за никого. Понятието „риск от усложнения” се зачита в целия свят, с изключение на нашата страна. Медийните сензации за „лекарски”  грешки насаждат сред гражданите на страната чувството, че  лекарят трябва да бъде „линчуван” за всяко възникнало неблагоприятно събитие – от недостатъчен ефект от лечението до поява на сериозни усложнения. Подобно е отношението на всички проверяващи институции (които в момента са около 30) имащи право да налагат санкции. Всяка проверка се прави, докато се изрови някакво нарушение, за което да се събира глоба. Сякаш проверка без наказание не се приема от проверяващите за добре свършена работа. Това показва изкривен начин на мислене, който демонстрира нагласата, че лекарят е в грешка по презумпция и не би могъл да бъде изряден. ОПЛ например са наказвани, че са лекували пациент извън обявения график! Колкото и абсурдно да звучи това. Както казва един мой колега, лекарите и шофьорите са единствените професии, които редовно са глобявани заради това, че вършат работата си.

Натискът ще измести пациента от центъра на вниманието на лекарите и ще установи трайно там „Цар Документ”. А това е несъвместимо с нашата професия и не носи ползи нито за пациентите, нито за лекарите. Неестествено е лекарят да бъде принуждаван да мисли предимно за това да не наруши с действието си някой от десетките закони, които му вменяват какви ли не административни изисквания, в много случаи ограничаващи клиничната свобода на действие. Лекарите са хора и човешкото не им е чуждо, така че за да избегнат проблемите, като защитна реакция  все повече ще предпочитат  да лекуват леките заболявания и ще опитват да избягват тежките и рискови по отношение на изхода състояния. По думите на д-р Пол Финк, професор по психиатрия от САЩ, казани още през 1997 г., ”практикуването на медицината от позиция на пазене на собствения си гръб ще се превърне в начин на живот”, което определено „отнема удоволствието от работата”. Не искам да лекуват мен по този начин…

Бих премахнала ограниченията, които сега изкуствено пречат на лекарите на всички нива да работят творчески. Налагането на безумни санкции за всяка дребна липсваща запетайка в някой документ не носи полза за пациента и не допринася за по-добрата работа на лекарите. Доволен е единствено чиновникът с изкривения, както вече казах, начин на мислене. Бих осигурила възможност за всеки да подобрява своята квалификация и да даде максималното, на което е способен, за да бъде обществото ни по-здраво. Бих създала стимули за добре свършена работа, вместо санкции за дребни пропуски. Бих осигурила възможност всеки да бъде добре заплатен. Нашата държава отделя малко пари за здравеопазване, а и брутният вътрешен продукт е малък. Не можем при това положение да си позволим всичко да бъде безплатно. За да бъде „безплатно” трябва да се подобри събираемостта на здравноосигурителните вноски  - да няма здравнонеосигурени и размерът на вноската да се увеличи значително.  Ако това е невъзможно, трябва ясно да се обяви - толкова средства има, недостигът се компенсира чрез доплащане от пациента.Тогава няма да се говори, колко пари са дадени „под или над маса” и т.н. Това са трудни политически решения, но на политиците това им е работата - нека си я свършат.

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Като общопрактикуващ лекар се надявам условията на работа и заплащане да се подобрят. Като участник в преговорния процес съм по-умерена в очакванията си. Това, което зависи от нас, сме го направили. Предложенията и идеите ни са публично обявени на сайта на НСОПЛБ и изпратени до съответните институции. Това, което предлагаме, е полезно и за нас – общопрактикуващите лекари, и за нашите пациенти. Ние ще го защитаваме в преговорите. Дали ще стане факт, зависи от желанието на МЗ, НЗОК и парламента да бъдат полезни за хората.

За мен последните дни са доста натоварени – както в работата ми като лекар, така и по отношение на обществените ми ангажименти към общопрактикуващите лекари и към преговорите за НРД 2012. Но  празникът е въпрос на усещане и настроение. Надявам се в този ден да съм сред приятели и колеги, с добро настроение – това ще ми даде усещането за празник.