“Убий страстта си, даже и да смаже малкото ти егоцентрично сърце, убий страстта си.”

Убий страстта!

Днешният материал е на английски. Възможно е да има по-често такива материали в бъдеще. Ако има доброволци за превод на български – пишете ми на kadebg @ abv . bg :)

Снимка: Мъж държи в ръка собствената си отрязана глава

Този съвет е много популярен в средите на писателите (Стивън Кинг “On writing”) и се има предвид да се премахнат “излишните” думички от текста. За писателите всяка дума е като тяхна плът и кръв, тяхно дете и да бъде премахната боли дяволски много. О да наистина боли.

Същото е и в света на бизнеса. Винаги стартираме с идеи – плътта и кръвта на предприемачите, техните ценни рожби, техните старти. И тези “страсти” са създадени с цел печалба.

Но какво става, ако печалбата не дойде?

Да убиеш една бизнес-идея или да спреш един бизнес-проект по средата, само защто не носи очакваната печалба, е ужасно трудна работа. Да бизнесът е нещо, което се прави за пари, но все пак – твоят бизнес е твоята ценна рожба. Ти си я родил, хранил си я, държал си я за крехката ръка, докато тя е правила първите си стъпки в големия страшен свят.

ДА ПРАВИМ ТОВА, КОЕТО ОБИЧАМЕ, ИЛИ ДА НЕ СЕ НАТОВАРВАМЕ ЕМОЦИОНАЛНО?

Винаги можеш да последваш мечтите, които другите са реализирали с печалба, ако просто искаш да направиш пари. Дори да не разбираш нищо от фотография, пак можеш да продаваш фотоапарати и специализирано оборудване и дори да си водещ на пазара. Естествено това ще е свързано с липсата на усещането за пълна удовлетвореност. Твоите конкуренти ще имат предимството да използват страстта си да бъдат едни гърди напред – проучвайки, опитвайки всичко със собствените си ръце и трупайки познание за нещата, което идва много по-лесно, ако просто обичаш това, което вършиш.

От друга страна изборът да правиш нещо със страст прави много по-труден момента, когато трябва да убиеш тази идея, това твое “дете”. Разбира се, че е така! Как да не си чувствителен, когато става дума за твоя бизнес, който е и твоята страст?

Добре е да ръководим бизнеса си със страст като цяло, но не забравяй да поглеждаш и отчета за приходите и разходите. Понякога може до такава степен да се отнесеш в правене не това, което обичаш, че да забравиш основната цел на всеки бизнес – нали се сещаш, да прави пари?

Защото, ако не правим пари, то как този “бизнес” е нещо повече от хоби?

МОЯТА ИСТОРИЯ

Докато обмислях проекта, очаквах, че ще е лесно да привлека дванадесет деца, само с разлепянето на няколко обяви на ключови места. А след няколко месеца, след премиерата пред публика, децата ще ще има тълпи от деца, привлечени от качеството на работата, която показваме!

Познайте с колко деца всъщност стартирах? Едно.

А тълпите от деца след премиерата? Николко. В продължение на една година и няколко концерта, танцовата група така и не можа да стане повече от 10 момичета.

Трябваше още първите месеци да съм си взела поука – ако щяха да се появят “тълпи” от деца, нямаше да има нужда да се чака толкова. Реалността продължаваше да прави опити да ме събуди, закотвяйки моят танцов кораб в плитчините на малките бройки.

Но кой обръща внимание на тези шамари, когато живее с една осъществена мечта? Не и аз! Аз продължих да се правя на заспала, казвайки: остави ме на мира Реалност! Остави ме да се наслаждавам на работата си!

Аз обичах моята работа дотолкова, че това замъгли преценката ми. Танците и работата с деца са много емоционални дейности, които ми беше много трудно да правя от гледната точка на хладнокръвен бизнесмен.

Като говорим за емоции... Спомням си една репетиция, когато очаквах четири деца за урока по танци. До този момент групата бяхме аз и момичето, с което стартирахме. Въпреки това предишният ден три момичета бяха дошли да погледат какво всъщност правим. Личеше си, че им хареса и искаха да се присъединят към нас (аз и моята единствена танцьорка).

Танцова група от четири човека е нещо смешно, но за мен беше голям скок напред. Четири танцьорки изглеждат много по-добре от едно момиче и позволяват да се работи поне базово върху хореография. Разбира се бяхме много далеч от мечтаните цифри, но след като имахме четири танцьорки, беше само въпрос на време да се появят още!

Бях толкова развълнувана, че почти не спах предишната вечер.

Дойде време за репетиция. Първата ми танцьорка дойте, след това ... нищо. Трите нови момичета така и не се появиха. Мъчех се да се убедя, че просто закъсняват, но сърцето ми знаеше каква е истината.

Единствената ми танцьорка ме гледаше. Музиката за загрявка звучеше странно като парти за рожден ден, на което твоите приятели са забравили да дойдат. Аз, 26-годишната жена, исках да заплача. Моля повярвайте ми, трябваше да впрегна ЦЯЛАТА си воля и умение да се усмихна и да провда урока както обикновено. Заслужавах Оскар.

Защо не можех да привлека повече танцьорки? Реших да опитам с най-тривиалното – намалих наполовина таксата за участие. Това беше много рисковано, защото нямах идея дали ще подейства. Също така, веднъж намалена, тя нямаше как да се върне на началното си ниво, без да ме злепостави пред момичетата.

Изкарах късмет – явно в този бизнес, таксите са основна част от проблема за малкото търсене и с намаляването успях да привлека няколко танцьорки (много бизнесмени предпочитат да вземат 100 $ от един клиент, вместо 50$ от двама. Но при мен вторият вариант подейства идеално, защото аз се борех за да привлека повече хора).

Купих дори специални екипи за тях. Всеки екип беше оразмерен и поръчан индивидуално за съответното дете и струваше колкото три месечни такси. Това означаваше, че трябваше да работя с тях поне три месеца, само за да си върна парите дадени за екипите, без да взема предвид останалите разходи, които имах и времето, което отделях. А ако едно се откажеше по-рано, щях да съм на загуба.

Говорейки за време, това си беше чисто самоубийство за мен. Работата на пълен работен ден, група по танци за възрастни през вечерите на работните дни, писането на блог и подготвянето на моята книга, ме караха да се чувствам разбита петък вечер. А сега отделях по няколко часа събота и неделя за репетиции с децата (без да се броят подготовката на музиката, хореографията, концертите и т.н.). В крайна сметка нямах и един почивен ден. Въпреки това стисках зъби и продължавах..

Работата потръгваше, но мнооого бавно. Не беше толкова зле, че да спра, но не беше и толкова добре, че да си заслужава. Виждате ли, ако не бях толкова емоционално обвързана с проекта, ако се бях гледала хладнокръвно, всичко щеше да е ясно: “Убий страстта си, убий страстта си, даже и да смаже малкото ти егоцентрично сърце, убий страстта си.”

Вместо това, аз продължавах, дори когато трябваше да доплащам от собствения си джоб за неща, които децата трябваше да поемат. Толкова се бях захласнала, че дори понякога забравях да напомня на закъснелите с таксите. А когато на едното момиче баща й остана без работа и тя трябваше да напусне, реших да я остява да идва безплатно.

В крайна сметка трудно може да се каже, дали има някаква финансова печалба, но удовлетворението е великолепно. А причината защо можех да си позволя да правя това беше, че не трябваше да разчитам на тази дейност, за да мога да се издържам.

БЪДИ СТРАСТЕН ИЛИ ПОЛУЧАВАЙ ПАРИ?

Не, аз не съм на мнението “Бизнесът си е бизнес, но всичко в живота е с пари.” Не бих тормозила бедна вдовица, която е закъсняла с плащането, защото току що е починал мъжът й..

Имам предвид, че емоциите трудно се вписват в бизнеса, те замъгляват преценката. От една страна е страхотно да правиш това, което обичаш, но от друга трябва да си винаги нащрек, ако не искаш в един момент да няма как да го правиш. Все пак бизнесът е за да служиш на другите, а те да ти плащат за това. Ако искаш някой да служи на теб, ти ще трябва да му платиш..

Боли да “убиеш твоята страст (идея)”, защото това показва, че другите не я харесват. Ако другите я харесваха, те щяха да плащат и ти нямаше да има нужда да я убиваш. Но, когато другите не харесват идеите ти, ти се чувстваш сякаш не харесват ТЕБ и това “съсипва малкото ти егоцентрично сърце”.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УТЕХА

Продажбите на булчински рокли на старо е била много необичайна идея през 2004 г., когато PreOwnedWeddingDresses.com се появил на бял свят по думите на неговата собственичка. Но когато икономиката западнала през 2008 г., това довело до истински “бум” в този пазар, защото кризата “накара всички да се концентрирали върху идеята за пестеливостта”, казва тя.

След големите първоначални инвестиции (на пари и време), затварянето на бизнес е нещо трудно, даже и да не сме обвързани емоционално. Ето защо винаги можеш да попиташ твоите клиенти какво биха искали да се промени. Магазинът за дрехи може да стане магазин за дрехи втора ръка, група по латино танци може да се трансформира в клас по аеробика, а може вместо ябълки да продаваме праскови.

“Промяната” е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото изисква допълнително инвестиции на време и пари. А какво правим, ако просто е невъзможна?

Тогава спираме да наливаме печалбата си в нещо, което генерира загуби. Убиваме страстта рано, за да намалим и емоционалната болка (много по-лесно е да се прекрати тримесечен проект, в сравнение с тригодишен).

Опитай по-късно, или опитай нещо друго.

Психологът Барбара ДеАнджелис (семеен терапевт) казва:

Здравата връзка с човек изисква да го обичаш такъв какъвто е сега, а не такъв, какъвто ти се иска да бъде.

За разлика от връзките, самата идея за бизнес е – да си проект за нещо, което ще направи твоето бъдеще по-добро и да го реализираш. Принципа е “започни от малко, за да постигнеш много”. Но аз все пак предпочитам да взема предвид и съвета на Барбара. Трябва винаги да сме информирани къде се намира бизнеса ни ДНЕС. Дали наистина е толкова обещаващо бъдещето му? Ако е така, супер.