Учебна документация Филологически факултет



Дата05.06.2017
Размер101.09 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 7/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по ИЛСЛ

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филологии

Специалност(и)

<наименование>1


МП „Актуална българистика”

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Библия, еротика, литература

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Избираем – за магистърска програма.

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


Магистър.

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


Един семесътр в рамките на едногодишното обучение по програмата.

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


ІІ семестър.

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


4

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Доц. д-р Иван Русков

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


1. Ще се запознаят с основни моменти от структурата на Библията и разбирането за Бога; с мита за първородния грях и други библейски сюжети, представителни за отношението божествено : човешко, мъжко : женско, праведно : греховно в контекста на каноничните пред/писания, от една страна, и като литературен текст, обект на интерпретации, от друга.

2. Основните разлики на библейско-християнската линия с Платоновите идеи и тяхното място в парадигмата на философския ерос. Това би могло да е и база за съпоставки със съвременните разбирания за пола, тялото и еротиката.


ще могат ...


  1. Да боравят практически с Библията.

  2. Да осмислят по-комплексно отношението традиционно : модерно, плътско : платонично и мястото на любовно-еротичното в контекста на определени етико-естетични парадигми.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно: библейските сюжети и предписания, както и философските идеи се разглеждат на лекции; част от теоретичните текстове се препоръчват за самоподготовка.

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)



12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


В курса се разглеждат библейски сюжети и постулати, представителни за структурата на библейската картина на света, за свещената история и главните агенти в нея. Акцентът е върху типологични и прецедентни случаи на не/спазване на обичаи и норми, свързани с голота, сексуални прояви, брак. Библейските предписания се съпоставят с разбирането за ероса в платонизма. Синтезирано се представят постановки от философско-теологични разбирания през Средновековието, както и практики за аскеза, контрол и наказание. Пост/ренесансовите концепции и прояви се засягат само доколкото са проявени в творби на изкуството като белег за пре/утвърждаване или конфронтиране с определени естетико-етични доминанти. В контекста на една или друга етична парадигма нечие деяние, жест или слово би могло да се окаже благодеяние, благодатно; или обратно – повече или по-малко странно, различно, еретично, блудно. А това – в една по-обща аналитична оптика – би могло да се приеме за латентен или изявен конфликт между прието и неприето, предтечата и последователя, същото и другото, накратко – да се възприеме като раз/мирно, б(л)удно.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


Аверинцев, С. С. Поэтика ранневизантийской литературы. М., 1977; ІІ изд. 1997.

Аверинцев, С. С. Ранновизантийската литература. Традиции и поетика. С., Тавор, 2000.

Августин, Аврелий Блажени. За Божия град. Т. 1. С., „Захарий Стоянов”, 2005.

Августин Блаженний [Аврелий Августин Блаженний]. О граде божием. Т. 1–4. В 22 кн., М., 1994.

Августин, Авр. (Свети Августин) Изповеди. С., НК, 1993; ІІ изд. 2006 г.

Апокрифи – Вж. Петканова, Д. (съст.) Стара българска литература. Т. 1., С., БП, 1981.

Барт, Р. Фрагменти на любовния дискурс. С., „Изток-Запад”, 2005.

Библиотеката и Библията. – Литературата, 1/2007. Тематичен брой. [Съдържа статии на Мони Алмалех, Никола Михайлов (християнски библиотеки в Интернет), Лук Ферейрър, Дейвид Джаспър, Кристофор Фрилингос, Алис Бах, Хауърд Ейлбърг-Шуорц и Рут Гро за различни страни на Писанието, включително и темата за еротичното.]

Библия. Изд. на Св. синод на българската църква. С., 1982.

Библия, фолклор, литература. Сб. статии. В. Т., УИ „Св.св. Кирил и Методий”, 1996.

Бенбасат, Алб. Българска еротиада. С., 1998.

Бенхабиб, Шейла. Феминизмът и постмодерното. – Демократически преглед, бр. 6–7, 1996, с. 350–378.

Бояджиев, Ц. Нощта през Средновековието. С., СОФИ-Р, 2000. ІІ изд. „Изток–Запад” 2011. // („Любовната нощ”, І изд. с. 500–526; ІІ изд. с. 444–466.)

Бояджиев, Ц. Студии върху средновековния хуманизъм. С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 1988. („Опит върху средновековната еротика”, с. 81–107.) // Вж. и Бояджиев, Ц. „Опит върху средновековната еротика”. – В: Loca Remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие. С., СОФИ-Р, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2007, с. 355–393.

Браун, Питър. Тялото и обществото. Мъжете, жените и сексуалното самоотричане през ранното християнство. С., АГАТА-А. 2003.

Бубер, М. Аз и ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение. Варна, СТЕНО, 1992. (Морал и религия; Еросът; Религия и реалност; Любовта към Бог и идеята за Бог; Религията и модерното мислене; Религия и етика.)

Български библейски речник. С., б.г. [Фототипно изд.: Речник на святото писание. Цариград, 1884.]

Гуревич, А. Я. Культура и общество средневековой Европы глазами современников. М., 1989. (гл. 7 Душа и тело, с. 161–181; гл. 9 Женщина, семья, секс, или Цивилизация мужчин, с. 292–309.

Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи. Т. 1–3. С., „Хр. Ботев”, 1997.

Елиаде, М. Мефистофел и Андрогина. С., Прозорец, 2004.

Елиаде, М. Митът за вечното завръщане. С., ИК „Хр. Ботев”, 1994.

Елиаде, М. Трактат по история на религиите. С., ЛИК, 1995 // 2002.

Елиаде, М.; Кулиано, Йон; Визнер, Х. С. Речник на религиите. С., ЛИК, 1999.

Елиаде, М. Сакралното [символ, мит, ритуал] в секуларния свят. – Философски алтернативи, 5-6, 2008, с. 3-12.

Денкова, Л. (съст.) – Вж. Философският Ерос.

Захариева, Ир. „Античная философская теория любви в раннем труде Алексея Лосева „Эрос у Платона”. – В: LiterNet

Кант, И. Религията в границите на самия разум. С., „Отворено общество”, 1997.

Каприев, Г. Византийска философия. ІІ доп. изд. С., Изток-Запад, 2011.

Киркегор, С. Избрани произведения в два тома. С., НК, 1991. (Из т. І: Непосредствено еротичните стадии или музикално-еротичното – с. 122–138; с. 151–167; Дневник на прелъстителя. // Из т. ІІ: Страх и трепет – „Настроение” и „Похвално слово за Авраам”, с. 373–385).

Кирова, М. Библейската жена. С., ИК „Стигмати”; УИ „Св. Кл. Охридски”, 2006.

Левин, И. Секс и общество на православните славяни. С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 1991.

Ле Гоф, Ж.; Трююн, Николя. История тела в средние века. М., 2008.

Льо Гоф, Жак. Въображаемият свят на Средновековието. С., АГАТА-А, 1998. (Ч. ІІІ Тялото, с. 161–187.)

Лосев, Ал. Ф. Бытие. Имя. Космос. Москва, 1993. [Эрос у Платона, с. 31–60.]

Маркузе, Х. Ерос и цивилизация. Философско изследване на Фройд. С., „Христо Ботев”, 1993.

Мифы народов мира. Енциклопедия. Т. 1-2., Москва, 1987-1988.

Овидий (Публий Овидий Назон). Елегии. С., НК, 1994.

Овидий (Публий Овидий Назон). Метаморфози. С., НК, 1994.

Панайотов, Ст. „Нормативният проблем за хомосексуалния субект: gay&lesbian studies и

queer theory.” – В: Критика и хуманизъм, кн.17, бр. 1, 2004, с. 191-206.

Песен на песните Соломонови. (Поетичен превод на Георги Рупчев.) – В LiterNet http://liternet.bg/publish6/biblia/pesen/index.html

Петканова, Д. (съст.) Стара българска литература. Т. 1: Апокрифи. С., БП, 1981.

Платон. Диалози. Т. 2., С., НИ, 1982. [„Пирът” и „Федър”.]

Пол и сексуалност. Култивиране на идентичностите днес – тематичен брой на сп. Критика и хуманизъм, кн. 30, бр. 3, 2009.

Радев, Р. Енциклопедия българска еротика. Т. 1–2, 2009.

Речник на литературните митове (ред. Пиер Брюнел). С., РИВА, 2007.

Стил, Карлос „Авраам и Одисей. Християнска и неоплатоническа есхатология”. – В: Критика и хуманизъм, кн. 10, бр. 1, 2001, с. 135–152.

Страница – сп., кн. 3, 2001. Тематичен брой за еротиката и порнографията. (Д. Х. Лорънс, Ст. Гидиков, Ал. Бенбасат, Кл. Протохристова и др., както и „Антология Европа” и „Антология България” с различни по жанр и стил текстове и илюстрации.)

Феминизмът – сп. Литературата, кн. 7 (1), 1997.

Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов. Съст. Денкова, Л., С., РИВА, 2007.

Фолклорен еротикон (съст. Флорентина Бадаланова; поредица). С., „Род”, Т. І, 1993; Т. ІІ, 1995.

Фрай, Н. Великият код. Библията и литературата. С., ГАЛ-ИКО, 1993.

Фуко, М. Анормалните. С., ЛИК, 2000.

Фуко, М. Власт. Антология. С., КХ, 1997.

Фуко, М. История на сексуалността. Кн. 1–3. Плевен, ЕА, 1993–1994. [Кн. 1. Волята за знание, 1993; Кн. 2. Употреба на удоволствията, 1994; Кн. 3. Грижата за себе си, 1994.]

Фуко, М. Секс, власт и политика на идентичността. [Разговарят Б. Галагер, А. Уилсън]. Прев. от англ. Иглика Луканова. – сп. Демократически преглед, кн. 34, 1997/1998, с. 380–388.

Хьойзинха, Йохан. Есента на Средновековието. Академ. [Липсва в НБИВ и НБКМ] Вж. Залезът на...

Хьойзинха, Йохан. Залезът на Средновековието. Изследване на формите на живот и мислене през 14 и 15 в. във Франция и Нидерландия. С., Панорама, 2002.

Шейтанов, Н. Балканобългарският титанизъм. С., „Захарий Стоянов”, 2006 г. [„Великобългарски светоглед”, „Култ на тялото”, „Българска съдба”, „Пол, народопсихология, светоглед”.]

Янакиев, К. Начала на интимното. Ерос и брак – в: сп. Хемус, кн. 1, 2000, с. 6-13.

Gay & Lesbian studies – В LiterNet

Gender studies – В LiterNet



Queer theory – В LiterNet

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Курсът е лекционен. Използва се и мултимедия. За отделни понятия и проблеми се дават персонални и общи задачи на студентите.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Завършва с изпит*, средноаритметичната оценка от който е резултат от два елемента: 1. Писмен тест с въпроси за разглеждани страни от Библията и философския дискурс. (В теста е отпечатана и скалата за оценяване: на всеки верен отговор се дава по една точка, а броят на точките е съответен на оценка по шестобалната система. От тест се освобождават само получилите оценка „Отличен” от разработка на курсова работа – вж. по-долу.) 2. Устно изпитване върху един въпрос от лекционното изложение и анализ на избран от студента литературнохудожествен текст. Устното изпитване отпада при писане на курсова работа.

*Студентът би могъл да разработи курсова работа, която трябва да представи в окончателен вид (като разпечатка на хартия и на електронен носител) не по-късно от 7 дни преди датата за изпита. Изискванията за обем, библиография, оформяне се уточняват според темата и проблема. Ако оценката от курсовата работа е неудовлетворителна за студента, той се явява на изпит при посочените по-горе условия.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български.

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. д-р Иван Русков

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)



б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 05 юни 2017 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница