Учебна обиколка на българия



Дата07.05.2018
Размер210.09 Kb.


УЧЕБНА ОБИКОЛКА НА БЪЛГАРИЯ
Нашата учебна обиколка на България започна на 11.09.06г. в 8:00. На излизане от Варна екскурзоводката, която през цялото време се трудеше усърдно да ни предостави колкото се може повече информация за градовете и забележителностите, които посещаваме, ни разказа за историята и културното развитие на град Варна.

Във Варна се намират точно 3 врати към света - летището, автогарата и пристанището. Градът има около 12 общини и 158 населени места, но около 70% от населението се намира в града. Местността е населявана основно от гети. Именно Страбон казва за първи път името Одесос, старото име на град Варна, което означава „град на вода”. Градът се развива сравнително бързо - секат се монети, гръцката и тракийската култура съжителстват успешно. От 340-280г. градът се намита под Македонска власт. Трябва да се спомене, че римляните са били известни като много добри строители, именно те откриват бетона. Построяват Римските терми, които днес в по-голямата си част се намират под кооперациите в Гръцката махала. През 5 век се заселват и славяните, тогава Одесос за пръв път е бил наречен Варна. Има две теории за това от къде идва името Варна. Едната е от името на река Врана, а другата, че името идва от варовиковите находища(името се получава от корена вар). През 1201г. Варна е включена в пределите на България при цар Калоян. 1393г. Търново пада под Османско владичество. Когато Варна е освободена от пет вековно турско присъствие, начело на руската армия е ген. Столипин. Във Варна се намира туристическия обект Побити камъни, който е сформиран от каменни колони. Има две хипотези за появата им. Според едната се смята, че преди много милиони години са представлявали гора, а според другата, че след топенето на ледниците са се появили пукнатини, в които са се наслагвали пясък и миди. Така под влиянието на климатичните условия се получават колонадите.

Наближаваме град Девня.
ДЕВНЯ

Тук има 3 населени места и общо около 10 хил. жители. Град Девня се развива като промишлен център. Много от хората живеещи в този град изкарват прехраната си именно в заводите. Градът възниква под името Марционопол. 102г. след Тракийската война, Троян е владетелят създател. В този град се намира и музеят на мозайките, съставени от стъкло, печена глина, варовик и други материали имащи над 16 000 цвята.

Нашият гид не пропуска и възможността да ни разкаже за периодите в България. Най-старата цивилизация е неолитната. След хан Аспарух на власт идва хан Тервел, който има титла кесар, която е втора по значимост след императорската.

Хан Крум побеждава Никифор и си прави така известната чаша от черепа му, от която пие вино.

При княз Борис приемаме християнството за религия и настъпва обединение. През 864г. българите се покръстват. През 886 княз Борис приема Климент, Наум и Ангеларий в България, които разпространяват кирилицата.

Основната цел на цар Симеон е превземането на Константинопол. Той губи битката. Василий II, по-известен като българоубиец, пленява българската войска, ослепява я и на всеки 100-тен човек остава по едно око, за да могат да се приберат. При тази гледка цар Симеон пада и умира.

Неусетно стигнахме и до табелата ПРОВАДИЯ.
ПРОВАДИЯ

Провадия се развива през 14 век като голям занаятчийски град. След Освобождението настъпва разцветът на града. Днес тук живеят около 28 000 души. В Провадия се намира забележителността „Чудните мостове”, която ние за съжаление не посетихме. В града се намира и фабриката Бойчо Желев за производство на олио. Именно тук са и най-големите находища на каменна сол. За щастие успяхме да посетим Провадийската крепост, която се оказа забележителна не само за мен, а и за моите колеги. Повечето се зачудихме как е възможно в близост до Варна да има нещо толкова красиво и забележително не само за нас, а със сигурност и за туристите, и ние дори да не знаем, че то съществува. Доколкото ми е известно дори самият президент Георги Първанов е открил тази крепост, където на времето е имало пазар и църква. А днес просто се сблъскваме с величествената природа на нашата страна, гледката на града от високо и една табела на която пишеше Трикорабна едноабсидна църква - седалище на метрополит. След като си напълнихме очите с толкова красота и подишахме чист въздух се качихме отново на автобуса, където нашият гид започна своята беседа за културата през I и II Българско царство. Разбрахме че етапът от 681г. до покръстването се е наричал езически. Има основно паметници на материалната култура, като Плиска. Един летописен паметник е бил изсечен върху камък - Мадарски конник. По време на покръстването се развиват школи, в които се образоват много хора, интересно е и това, че по това време навлиза и книгата. Въвежда се българският език в богослужението. Обществените и административните сгради и църкви са били украсявани с помощта на преславската керамика. Масово се развива строителството на крепости и църкви, каквито е имало повече в Търново и Несебър с характерен облик, украса и орнаменти. През 10 век се въвежда богомилството от поп Богомил, което се разпространява в цяла Европа. По-късно идва времето и на исихазмът ( гръцки произход - означава мълчание). Изповядва се първобитната връзка между човек и Бог. Тогава възникват много манастири като Аладжа манастир. Важно е да се спомене, че населението се е разделяло на бедни и богати. По-бедното население е живеело в землянки, а по-богатите в къщи от дърво и метал. Пурпурните цветове са присъствали единствено в дрехите на заможните. Семействата са се създавали от много ранна възраст, още когато момичета са били на 13, а момчетата на 15 години. Развод може да има единствено при изневяра и потентност, но не и при някакъв вид тормоз от страна на момчето върху девойката.

Навлизаме вече в град Шумен.
ШУМЕН

Трябва да се спомене, че град Шумен е 10-ти по големина в България. Явява се като административен и областен център на региона. От тук минават много важни пътища като Варна - София и Русе - Бургас. Климатът е умереноконтинентален. Шумен е бил люлка на тракийската и ранно византийската култура. Името му идва или от името на цар Симеон, или от това, че навремето тук е имало многобройни залесени места, където се предполага че е имало много шума ( шума- Шумен). През 1813г. за първи път се честват братята Св.Св. Кирил и Методий. Тук е създадено и първото гръцко училище. Много видни хора са живели в Шумен. Градът е многоброен, голям е процентът на мюсюлманите, които живеят тук. В местността има много пещери. Именно тук се намира и втората по големина в България джамия - Томбулджамия, която е включена в списъка на 100 - те национални обекта. Има 12 стаи в пансионната постройка. Интересно е това, че в самата джамия са изписани части от Корана( думата коран има арабски произход и означава лекция, четиво). През 1740г. е започнал строежът й и е продължил близо 4 г.

В градът има построен конезавод, който е задоволявал нуждите на турските войски от коне. Нашата екскурзоводка ни разказа много интересна история за това как е било избрано мястото, където да бъде построен този конезавод. При създаването му турските войски сложили сурово месо на няколко места и където се е запазило по- дълго време, там е бил построен. Предполага се, че конете са спасили светът от чумата благодарение на своята миризма..

Имахме щастието да посетим паметника „Създатели на българската държава”


Паметник „Създатели на българската държава”

При слизането ни от автобуса, веднага се запътихме към паметника, където ни очакваше една жена, която ни проведе изключително интересна беседа за паметника. Разказа ни, че това е един много отричан и същевременно много харесван паметник. Построен е за 22 месеца в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава от авторски колектив. Състои се от 8 бетонни тела, които се сливат в горната си част, което е символ на постоянното развитие на хората. Има една незавършена плочка, отделена специално за 4-те годишни сезона. Надписите са на български език, но интересно изписани със старинен почерк. Идеята на самия паметник е че всичко трябва да се решава с мирни средтсва. Тук е и изписана прочутата фраза - „човек и добре да живее, винаги умира”, каквото и да правим след нас остава само това, което сме построили и съградили. Голямо впечатление ми направи лъвът, който се извисяваше най-отгоре, тежащ над 1000 тона, символизиращ българската мощ. Заглеждайки се в него и прилагайки малко въображение всеки може да открие тялото на пеперуда, вградено в тялото на лъвът от лявата му страна. Правят впечатление и скулптурите на хан Аспарух на коня си, хан Тервел, хан Крум, хан Омуртаг, княз Борис и цар Симеон.

След като беседата завърши изгледахме един документален филм чрез, който се запознахме с хората, който са направили паметникът реалност.След това всички се запътихме към автобуса, който ни закара до центъра на града. Имахме 1 час почивка, бяхме заобиколени от толкова много заведения, че едва решихме в кое да седнем да пийнем и хапнем. След като утолихме жаждата и се заситихме доволно отново се качихме в автобуса, където продължихме да си водим записки по новата беседа, която започна нашият гид, а именно - Паметници на ЮНЕСКО.
ПАМЕТНИЦИ НА ЮНЕСКО


  1. Боянска църква – уникален паметник на средновековната архитектура и живопис. Състои се от 3 части. Има стенописи от 1259г. над 89 сцени с над 240 образа. Църквата е предшественик на ренесанса за цяла Европа. Всичко е повлияно от византийското изкуство.

  2. Скалните манастири край село Иваново, които са създадени през 16 век. Смята се че стенописите предшестват дори тези от Боянската църква.

  3. Старият град Несебър, който е разположен на малък полуостров. Създаден е през 3 хил.пр.н.е. от траките и става гръцка колония.

  4. Рилския манастир - най-големият на Балканите. 8800кв.метра площ, на 1100 метра височина. Създаден е през 10 век от Иван Рилски. Има над 300 монашески килии разположени в 4 крила. Днес всеки един човек, срещу заплащане може да отседне в тези килии.

  5. Казанлъшка гробница - датира от края на 4 и началото на 3 век пр.Хр. Важни са стенописите в тази гробница, защото от тях ние получаваме сведения за бита и дрехите на траките.

  6. Свещарската гробница - създадена е през първата половина на 3 век пр. Хр.

  7. Резерватът Сребърна, заемащ 600 хектара площ. В резерватът има изграден и малък музей.

  8. Националният парк Пирин, който е и най-големият в България. Заема 26 000 хектара площ. Тук се намира и най-старото в страната ни дърво на 1200г. Паркът е известен със своите водопади и красиви местности.

  9. Мадарски конник

Минаваме през Търговище без да спираме. Получаваме информация за това, че тук има липса на подпочвени води и водоснабдяването се извършва благодарение на язовир Тича. Първоначално градът е имал ориенталски облик, което по-късно се променя по-време на руско-турските войни. В градът продължават да се провеждат различни изложения.


АРБАНАСИ

Посетихме и църквата в Арбанаси, която действително много се отличава от другите църкви, които през живота си съм посещавала. Имаше разделение на стаите, едната е била за мъжете, а другата за жените. В стаята на жените е изрисувано родословното дърво на Исус Христос. Най-голямо впечатление ми направи колелото на живота, което се върти благодарение на два ангела, ангелите на тъмнината и светлината, с помощта на нишка. На колелото на живота беше изрисуван смисленият живот на един човек.

След беседата и многото снимки които си направихме се качихме отново на автобуса. Оставаха около 6 километра до Велико Търново, където беше и нашата първа нощувка в хотел Етъра. Хотелът не беше 5 звезди, но имаше всичко от което се нуждаем за една нощ престой.
ВТОРИ ДЕН
ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Умереноконтинентален климат и плодородни черноземни почви, планински релеф и богато културно наследство, става дума за град Велико Търново, който има 10 общини и близо 75 000 жители (боляри). Името на града е свързано с думата „трън”, но във вековете се променя на Търново( 3-та столица на България) тук някога е имало голяма книжовна школа. Именно през Възраждането настъпва разцветът както за България така и за Търново, строят се красиви обществени сгради, църкви и манастири. Тук се създава една от първите български конституции на България.

Въпреки че София е столица,Велико Търново привлича не само български граждани, но и много чужденци.

Сутринта имахме време да обиколим много от забележителните места в града. минахме по самоводската чаршия, улицата на занаятите или още казано Старият град. Тук всеки един човек може да види как се прави и да си закупи токущо направен кадаиф. Кадаифът се прави на голяма метална, силно нагрята плоча, която през цялото време се върти и на тънки струйки се изсипва течността, която прилича на смес за палачинки, изпича се и се опакова. И ето че кадаифът е готов.

В сградата, където се е провело първото българско национално събрание днес има експозиция от Възраждането.

В планът на нашата учебна обиколка на България беше включено и посещение на Царевец.


ЦАРЕВЕЦ

Търново е едно от най-старите селища. Счита се, че именно славяните дават името му. През 1195г. заради увеличение на данъците избухва въстанието на болярите Асен и Петър. Две години след началото на въстанието, всеобхващащо цяла северна България, се възстановява политическата независимост на страната.

Градът е построен на три хълма - Царевец, Трапезица и Света гора. Хълмът Трапезица е все още не достатъчно проучен. На него са открити основите на 17 църкви, но за съжаление това което е било изкопано е най- вероятно изнесено от България, от което българският народ губи. През 1205г. цар Калоян разгромява рицарите от 4-ти кръстоносен поход, битката се състои в Одрин. Разгромът е огромен и императорът Балдуин е доведен и затворен в Търново. Най-вероятно той е починал тук. През 1972 г. тук е открит Калояновият пръстен от 14 век. Предполага се, че в един от откритите гробове се намират останките на самия Калоян. От средновековието до ден днешен са се запазили само 4 църкви.

Търново е бил непробиваема крепост не само на Балканите, но и на целия Балкански полуостров. 1373г. пада крепостта заради предателство. На хълма на Царевец при археологически разкопки са открити много сечива и други предмети от бита. Тук е имало много златарски работилници, оформени са няколко централни улици всички започващи началото си от централния вход. Сградите най-вероятно са били изградени на 2 етажа, като първият етаж е бил изграден от камък,състоял се от около 2 или 3 стаи. Тук се намира и Царският дворец, който заема площ от около 5000 кв. км. Царете са били наместници на Господа, поради тази причина този дворец е разположен на най-високото място в града. Трябва да се отбележи, че на самия Царевец няма останки от римската епоха. на 18 км. от Търново се намират останки от римския град - Никопол, който се явява административен център. Интересно нещо е и Цитаделата, която включва в себе си Царския дворец и Патриаршеската църква Св.Спас. От 1981г.- 1300г. от създаването на българската държава църквата е била възстановявана. За 1г. не по канон е била стенописана с основни моменти от културното и политическото положение на страната. В църквата е изрисуван и самият Балдуин.

И тъй като стана дума за стенопис любопитно е да се спомене, че името на Стара планина за първи път се появява именно на стенопис.

Дряново е следващият град, който посетихме.


ДРЯНОВО

В Дряново се намират 62 малки селища с население от около 11 000 души. През 1470г. е основан като селище. От 11 до 14 век на неговото място е съществувало друго селище. Тук са родени много известни строители и дърворезбари, като например Кольо Фичето, който е построил много мостове и църкви, включително и мостът на река Дряновска. През 11 век са построени 3 църкви и 2 училища. Има изградена пътека, която сключва гр. Дряново и Дряновският манастир. Имахме възможността да посетим Дряновският манастир. Манастирът е създаден през 1256г. Играл е важна духовна роля по време на националните войни. В него са се съхранявали оръжия и храна. В края на 90-те години добива окончателният си вид. Тук се намира и пещерата Бачо Киро, в която някога са живеели неандерталци. По тяхно време огънят все още не е бил измислен, а в близост до тях е имало много хищници.


ГАБРОВО

Град Габрово се намира на 370м. надморска височина. В него живеят около 77 000 души. Градът възниква по време на средновековието. В центъра на града се извисява статуята на Рачо Ковача. През 1860 г. е открита първата фабрика в града. Тук се открива и първото светско училище, което по-късно е наречено Априлова гимназия. В този град се появява първото взаимно училище, които по-късно наброявали повече от 50. В Габрово се провежда бианеле на хумора и сатирата. Тук има интересни архитектурни паметници.

След обедната ни почивка, която този път траеше час и половина посетихме Домът на хумора и сатирата, който се явява единственият в света.

Следващият град, който посетихме беше Трявна. Тук беше и нашата втора нощувка в хотел Ралица, който определено предлагаше повече от колкото очаквахме.


ТРЯВНА

Още с навлизането в града първото нещо, което привлече погледите ни беше общината - приказно красива сграда. Трявна се явява като градът на занаятите. Произведения на изкуството са излизали дори извън пределите на Османската империя. Художествените занаяти - иконопис и дърворезба са били много добре развити. Иконописът и до ден днешен се развива изключително добре, има много млади хора, които желаят да се занимават именно с това и поради тази причина във Великотърновският университет има открита такава специалност. Произведения на изкуството били дори и пантите по възрожденските къщи. Произвеждали са се църковни съдове и обкови, добре развито е било и грънчарството, благодарение на глината в района. В Троянската област е въведен нов стил за украсяване - една капка от един цвят се слива с други цветове, наречен е троянски стил. Основните мотиви за рисуване са били геометричните, най-често срещани са били триъгълниците. По време на Възраждането килимите, които са били произвеждани тук са били известни по целия Балкански полуостров. Резбарството е продължило своето развитие и по време на Османското владичество. По време на Възраждането са се обособили няколко школи за резбарство . Предпочитано дърво е ореховото. Най-старата дърворезбарска школа в България e Тетевенската. Втора по старост е Дебърската школа. За нея е характерно че вплитали много животни и човешки фигури. Поради сложната естетика Дебърската школа е високо оценена. Трета е Самоковската, изобразяваща също така човешки фигури. Интересно беше посещението в музея на Дърворезбата.


ТРЕТИ ДЕН
На път за Етъра, екскурзоводката ни разказа за Възраждането. От 15-18 век периодът се нарича Средновековие. Преходът се нарича Възраждане. Производството се разраства. 30-те години на 19 век се смятат за начало на Възраждането. Възраждането има три периода. Първият е ранният, който включва 18 и 19 век. Вторият е от 20-те до Кримската война, а третият от Кримската война до Освобождението.

Важни са отношенията с Русия. Османската империя се влошава и настъпва финансова криза. Започват да се набират еничари, които са мюсюлмани. Тежестта на отношенията в Османската империя пада върху българският народ. Нараства населението в градовете, от където следва и нарастването на потреблението и повишаването на търговията През 18 век се разраства производството на тютюн, коприна и памук. Скотовъдството се развива, все повече чифликчийски стопанства се появяват. В края на 18 век възникват първите манифактури. Основен момент в основите на Възраждането е развитието на културата. 1745 г. Паисий Хилендарски се установява в Света гора, обикаля и разпространява божието слово и така се заражда идеята за „ История Славянобългарска”. 1762г. отива в Зографския манастир и я завършва. В периода на 15-18 век единствените училища са били килийните към манастири, преподавали са свещениците. Създадени са първите гимназии и над 200 читалища, което е впечатляваща бройка за времето си.


ЕТЪРА

Това е архитектурно етнографски комплекс, единствен по рода си в България, създаден на 7.09.1964г. Обектите тук датират от периода на Българското Възраждане. Има работилници, които са пренесени от села намиращи се в близост до Габрово. При влизането си първото интересно нещо, което виждаме е Балканската Калфена къща, първият етаж на която е построен от речни камъни, използвали са го за обор или за съхранение на зимнина. На втория етаж има 2 стаи. Едната е с огнище, трикрака маса и трикраки столчета, а другата се е наричала соба и се използвала за спане. Второто нещо, което видяхме е ножарската работилница, пренесена от село Нова махала, където половината мъжко население са били ножари. Тук има над 40 ножа изработени от рог, кост и дърво. Отправяме се към механичното точило, което датира от втората половина на 19 век. След това продължаваме към Тепавицата, където вълненият плат се заздравява, за да не пропуска вода, и омекотява. Този процес продължава близо 12-14 часа. Погледите ни събира и воденицата, където всеки един човек може да си смели царевица, жито и ечемик. След това отидохме и при стругът за гаванки, датиращ от края на 18 век. Задвижва се с помощта на вода. Тук се намира и Часовниковата кула, която определя ритъмът на живот. Също така интересни бяха и селскостопанските уреди на труда. След като разгледахме всички тези забележителни неща, жената, която ни разясняваше кое за какво служи и ни даваше кратки интересни информации за всичко, приключи своята беседа, се отправихме към занаятчийската чаршия. Там хапнахме вкусни закуски, някои от нас за първи път опитаха бяло сладко, пийнахме прочутото кафе на пясък( турско кафе), което определено не беше по вкусът на всеки, качихме се отново на автобуса и се отправихме към Шипка.


ШИПКА

Докато отивахме към Шипченския храм, изслушахме една изключително интересна лекция, в която ставаше дума за това, че причините за Османското нашествие са две. Първата е, че настъпва дълбока криза на европейската цивилизация, а втората са войните с Византия. Страната се дели на три враждуващи по между си територии – Търновско царство, Видинско царство и Добруджанско деспотство. Столицата ни е била опустошително завзета от Османската империя, това става на 25.09.1396г. Над България пада сянката на петвековно робство. Властта е била в ръцете на султана, отговарящ единствено пред Аллах. От икономическа гледна точка властта е била абсолютна и върху хазната, и върху земята. Българите са лишени от права, изолирани от управлението наричани са били рая. Начинът на живот на българите се променя едва след превземането на Цариград и признаването на християните да изповядват вярата си. Българите са били подложени на много унижения. Настъпва време когато българинът или загива гордо или обръща вярата си( в този момент се сещаме за филмът „Време разделно” от Николай Хайтов). Империята е въвеждала непосилни налози (данъци) на населението. През 1878г. настъпва освобождението на България. През 60-те години на 19 век оглавено от ген. Киселов се сформира таен български комитет с основна цел обединяване на Балканите. Липсата на финансови средства разтрогва организацията, но някои от по-активните членове продължават да се занимават със своята дейност. През 1834г. Л. Каравелов( роден в Копривщица) издава вестник и застава начело на Български революционен комитет, член на който е и самият Васил Левски, който по-късно напуска комитета и се заема с въстанически действия. Васил Левски е бил дякон, но осъзнава, че може да бъде по-полезен. Създава Вътрешно революционна организация. Л. Каравелов и В. Левски се срещат в Букурещ, за да се обединят както физически, така и идейно. Основен проблем са финансите. През 1873г. Васил Левски е предаден и заловен в Къкренското ханче и по-късно обесен.

Лъвът на Шипка е обърнат на изток към Русия. Стъпалата са точно 869. На 9, 10 и 11 август се водят боеве, които са включени в Шипченската епопея.
ШИПЧЕНСКИ ХРАМ

Построен е в чест на загиналите, в стил руска църква. Един от най- внушителните пантеони, обезсмъртяващи техния подвиг е храм-паметникът „Рождество Христово”, който днес се явява като интернационална църква. Интересно е това че 290 деца са изписани върху мраморните плочи. Този храм се явява като пантеон на цялата руско-турска война, в която загиват 18495 знайни и незнайни руснаци. От 1902 до 1968г. храм-паметникът действа като манастир, а от 1968г. като музей. Тук има много икони със златен обков. Именно тук се намира и старинната икона от края на 16 век. Целият храм-паметник и всичко в него е изградено с руски средства. В храм- паметникът има 10 златни кубета и 17 камбани. Трябва да се отбележи, че тук се намира най-голямата действаща камбана в цяла Европа, тя тежи 11 643 тона.

Основен момент от Национално Освободителните Борби е Априлското въстание. Обстановката на Балканите е за действие върху Високата порта. Всички са били единодушни, че трябва да се предприемат действия срещу Османската империя. Гюргевският комитет разделя страната на 4 окръга - Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски. На 14.04 се прави план за действие в Оборище. Ненко Терзийски е бил предателят. На 20.04 заптиетата идват да арестуват Каблешков, който обявява въстанието. Въстанието се обявява с кървавото писмо, което днес се намира в къщата-музей на Тодор Каблешков. След близо 1 седмица Панагюрище пада. Много хора и дори цели семейства са слагали край на живота си само и само да не попаднат в ръцете на врага. На 20.05 Христо Ботев пада убит, което разединява четата и тя става много по-лесна за нападане. Самата страна става арена на ожесточени действия. Над 30 000 души са били изклани. Трябва да се отбележи, че много известни руснаци като Достоевски, са се застъпвали за нас.

Продължаваме учебната си обиколка с посещение и на град Казанлък, където беше нашата поредна обедна почивка от около час и половина.


КАЗАНЛЪК

Град Казанлък се явява като географски център на България. За името ни става ясно от една каменна плоча. Тук има над 1000 могили, някои от които все още не са разследвани. Тук се намира и могилата Голямата Косматка, където е открит уникален по изработка златен венец, тежащ по-малко от 100 грама. А в могила Светица е открита прочутата златна маска, тежаща повече от килограм. Веднага след откриването и е изпратена за изследване извън България, така че българи са нямали възможността да я видят на живо. Градът съществува от началото на 15 век, а през 19 век става известен с розовото си масло. Отправяме се към Музеят на розата.


МУЗЕЙ НА БЪЛГАРСКАТА РОЗАТА

Първите български къщи за износ на розово масло в Казанлък са на братя Димитро и Вотьо Папазоглу - основана през 1858г. и на Христо Христов основана през 1863г. В Казанлъшката долина розата намира прохладния умерен климат и леката песъклива почва. Разпроизводството става един от основните отрасли на селското стопанство. Град Казанлък е естествената столица на розата. Преди 300г. розата, която отглеждаме е пренесена от Персия. Площта на Розовата долина е 140 кв. км.(с 20кв.км. повече от 1997г.), от Клисура до Твърдица. Розата се бере около 20 дена. Съдът за експорт на розовото масло се нарича кум-кум. Имахме възможността да помиришем тапата на един такъв съд, в който от 59г. не е имало розово масло, останахме много учудени, защото ароматът беше много наситен. От 1 хектар се добиват 3,5 тона розов цвят, което се равнява на 1 кг. розово масло.

След като разгледахме Музеят на българската роза се отправяме към Тракийската гробница.
ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА

Истинската гробница е запечатана и се отваря само при симпозиуми или научни изследвания, а за туристите е построено нейно копие, наречено реплика, което и ние посетихме. Хълмът, където се намира гробницата по- принцип е бил за самолетни скривалища. Трябва да се спомене,че траките са вярвали в задгробния живот. Още преживе са си изграждали гробниците. При смъртен случай са се радвали, а при раждане са плакали. Тук има неповторими живописи. В гробницата са намерени кости от знатна тракийска фамилия, включително и кости на кон( любимото животно). Днес костите се съхраняват в Национално Историческия Музей. Тракийската гробница е под закрилата ЮНЕСКО.

Отправяме се към град Калофер, по пътя видяхме връх Ботев.

КАЛОФЕР

Минахме през градът без да слизаме от автобуса и да го разглеждаме. Единствено автобусът спря пред къщата на Христо Ботев(той е роден тук). Къщата е била възстановена през 1942г., защото покрай национално освободителните войни е била разрушена. В град Калофер живеят около 4000 души. Няма много информация от античността за града, намиращ се в долината на Бяла река. В града е имало над 1000 работилници. През 1845г. е построено голямо училище, а през 1871г.- девическа гимназия.

Следващите градове през, който минахме без да спираме са Карлово и Сопот.
КАРЛОВО

Тук е роден Васил Левски. Град Карлово е наследник на селища и крепости от различни епохи. През Възраждането са се развивали много занаяти, включително и производството на розово масло. Известни са и карловските минерални бани.


СОПОТ

Град Сопот се намира на 5 км. западно от Карлово. Тук живеят около 10 000 души. В този е град е роден Иван Вазов.Къщата на Вазов сега е музей. Информация за града имаме още от когато е имало турско присъствие. Тук е имало девическа гимназия. Интересна е воденицата на дядо Стоян описана в романа „ Под игото” от И.Вазов. Хората в днешно време се занимават с машиностроителен занаят.

Продължаваме към Копривщица, където беше нашата трета нощувка. Тук се разделихме в два хотела, поради малкия брой на леглата. Аз бях в хотел Рай, където беше много уютно, а хората изключително гостоприемни.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН
КОПРИВЩИЦА

Копривщица е град- музей, тук има над 250 паметника. В този град е роден Димчо Дебелянов. Добре развити са били търговията и занаятите, но не и земеделието. В края на 19 век настъпва разцветът на града, отваря врати първото класно училище. Тук В.Левски основава революционен комитет. Няма достоверни сведения за възникването на града. Естествено в град Копривщица вирее много коприва, тук има и руди. Основният поминък на хората тук е скотовъдството.

На 20.05.1876г. тръгва кървавото писмо и е пукнала първата пушка. Аз и моите колеги имахме възможността да отидем да стъпим на мостчето и да почувстваме атмосферата, където е пукнала първата пушка и от където е започнало Априлското въстание.

Посетихме къщата-музей на Тодор Каблешков. Построена през 1845г. от Генчо Младенов във възрожденски стил. Състои се от две симетрични крила.

Посетихме и Ослековата къща, която е архитектурно повлияна от пловдивската симетрична къща. Развита е в дълбочина, има малък двор. Тук има богата стенописна и дърворезбена апликация. Има три пана. На централното пано е Цариград, а на двете странични – Венеция. Днес Ослековата къща е Етнографски музей. Характерните облекла за Копривщица са доста по-скромни от тези в други части на България. Има много накити, келета е типичната дантела. Отглеждали са се 120 000 овце. Собственик е Ненчо Ослеков, който е бил много заможен и е бил участник в Априлското въстание. На 55г. е пленен и обесен в Пловдив.

Продължаваме към София-столицата на България.


СОФИЯ

Площа, която заема София е 1300квадратни км. Намира се на 550м. височина. Около 1 200 000 души живеят тук. София бива основана като римски град. Първото име на нашата столица е Сердика, дадено й от траките. По време на управлението на Константин Велики, който въвежда християнството като официална религия, Сердика преживява своя разцвет. По- късно градът пада под Османско владичество, всички църкви са разрушени и заместени с джамии. През 14 век градът вече се нарича София. На 01.1888г. е освободена и 2г. по- късно е столица. Средното равнище тук е по- високо, заплатите и цените също са по- високи. Посетихме Ротондата и храм-паметникът „ Александър Невски”.


РОТОНДАТА

Най-старата запазена архитектурна ценност на днешна София, символизираща величието и силата на древния Рим, е храм Ротондата. Тезата, че е строена за баня(калдариум), е много оспорвана, защото включена като най- съществена част в общия сложен архитектурен комплекс- ансамбъл на обществените сгради от 2 век, Ротондата по- скоро е имала култово или церемониално- фанфарно предназначение.


ХРАМ -ПАМЕТНИК „АЛЕКСАНДЪР НЕВЕСКИ

Това е най- голямата катедрала на Балканския полуостров. Строена е в периода 1904-1912г. и е израз на благодарност към руския народ. Храмът носи името на руския княз Александър Невски. Особеност при православните църкви е, че отляво на олтара се намира икона на Богородица, до нея икона с патрона на църквата, а отдясно- икона на Исус Христос. Стенописите,представящи сватбата в Канна Галилейска и дванадесетгодишният Исус сред мъдреците са естествено разположени под прозорците, а за столове е използвана инсталацията за отопление на църквата.

В град София имахме обедна почивка след, която се отправихме към село Черни Осъм, където пренощувахме за последен път през тази наша учебна обиколка. Тук се разделихме на 3 групи в 3 хотела. Аз бях в хотел Никола. Всички останахме доволни.На другата сутрин се отправихме за Варна. На връщане минахме през Троянския манастир, където аз имах честа да изнеса беседа.
ПЕТИ ДЕН
ТРОЯНСКИ МАНАСТИР

Според манастирските хроники пазени от незнаен монах Троянският манастир е основан от отшелник, който идва на това място и си построява хижа няколко години след падането на Втората българска държава. Отшелникът печели уважението на местните хора, които започват да го посещават за молитви и съвети. Между времето на създаването си и 1830г. манастирът преживява трудни времена през които често е нападан и унищожаван, а монасите- избивани. Манастирът е построен в духа на Българското Възраждане. Манастирът храм „Успение Богородично” е построен през 1835г. от майстор на име Константин от с. Пещера, Кюстендилско. Изграден е от ломен камък и големи тухли, сменящи се на редове с аркирани ниши и впечатлява чуждите туристи със своята архитектура. Един такъв турист унгарецът Феликс Каниц, представя своите впечатления от църквата в книгата си „ Дунавска България и Балканите” от 1871г. Въпреки че отделните части на комплекса са строени от различни майстори по различно време манастирът е забележителен в своята хармония. Монашеските сгради са ¾ етажни с дълги отворени чардаци, които гледат към вътрешния двор и колони и парапети в стила на старите български килийни училища. Стенописите по манастира и църквата са дело на известния майстор Захари Зограф от Самоковското училище за изкуства и иконография. Иконите в храма основно са направени от други майстори от самоковската школа сред които и брата на Захари- Димитър Захариев. Покрай своята духовна роля манастирът създава велики български писатели, учители и преводачи, както и историци като монах Спиридон, автор на втората книга за история на страната (1792г.).




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница