Учебниците – арена на страсти Издателските групи „Просвета”

Всеки нов учебник се одобрява от комисия в МОМН и от всички учители, които евентуално ще работят по него. За учебниците до 7. клас следват държавни поръчки – на всеки три години. След 2008 г. сега отново е време за избор и договаряне. Изборът логично се прави пак от учителите. С други думи, те са бюджетни служители, които се явяват и членове на комисията по одобряване, и ползватели на учебниците, които за тях са оръдие на труда.

Между конкурентните издателства естествено възниква пазарна надпревара, целта на която е получаване на по-многобройни поръчки от всяко заглавие и предразполагане на учителите към съответно благоприятно гласуване при следващи конкурси. Негласната цел е да се попречи на конкурента да постигне същите цели. Въпросът е дали всички използват етични и законни похвати. Целта ми не е да цитирам юридически текстове, нито да квалифицирам нечии действия. Ще представя само някои факти и коментари.

Само икономическата криза и инфлацията ли доведоха до поскъпване на учебниците? Категорично не.

Съществува дългосрочна тенденция разходите по производството и продажбата на всеки учебник изкуствено да се увеличават. В началото някои фирми наложиха практиката тези книги да се произвеждат под формата на пълноцветни издания, в голям формат, отпечатани на скъпа матирана или гланцирана хартия с ламирани корици и скрепване посредством шиене и лепене. Публичните аргументи, оправдащи тези действия, бяха: нов, модерен дизайн по подобие на напредналите държави, способстващ за естетическото възпитание на децата, и необходимост от здравина, тъй като учебниците се ползват 3 години. Не след дълго държавата узакони тенденцията, като я записа в ДОИ. За капак категорично постанови, че учебниците няма да ползват по-лек режим на ДДС – ставка 20%. Какво пропускаме?

За разлика от практиката в България, в повечето напреднали държави децата имат собствени шкафчета в училище и не разнасят значителни тежести всеки ден. А нашите нови, модерни книги тежат от 2 до 3 пъти повече от едно по-скромно издание, което може да се направи не по-малко естетично и ефективно. Отдавна съществуват нови технологии за лепене, които осигуряват предостатъчна здравина на изданията. Това превръща нуждата от шиене в анахронизъм. Цената при новоналожения подход към дизайна и изработката се покачва до два пъти. Т.е. въпросът е най-малкото спорен. Тогава кого обслужва поскъпването? Всеки учебник минава през конкурс, който изисква държавни такси, производство на около 2700 безплатни екземпляра и транспортирането им до всяко българско училище плюс ред други по-дребни разходи – всички изцяло за сметка на кандидата. От друга страна, наредбата за учебниците и учебните помагала теоретично допуска всеки гражданин или фирма като участник. Но поскъпването води до значително ограничаване на възможността за участие в конкурса на субекти с ниски финансови възможности !? Нека се замислим: само богатите хора ли могат да напишат и произведат добър учебник? Аз все още смятам, че само способните!

МОМН по никакъв начин не се ангажира с достигането на учебниците от издателствата до съответното училище. При държавните поръчки това не е толкова важно – държавата плаща цената, независимо дали тя е калкулирана отделно или в самата цена на продукта. При учебниците след 7. клас и при всички учебни помагала случаят е различен. Там се намесват посреднически търговски фирми, които боравят с търговски отстъпки от 20 до 30%. Тези проценти непосредствено повишават цената на всяка книга. На пръв поглед, както в повечето останали области, търговците заемат своето естествено място по веригата. Тяхната работа е да предлагат продукта на дребно, да го познават и рекламират, да го продадат успешно. Необходимо ли е това при учебниците и учебните помагала? Те са продукт с предизвестен купувач – всеки ученик е получил указание от учителя си точно какво да купи. Пренебрежимо малко са случаите, в които амбициозен родител ще отдели средства за допълнителни помагала – при тях ролята на търговците би била пълноценна. В смисъла на гореказаното учебниците и учебните помагала се нуждаят не от продажба на дребно с всичките й присъщи характеристики, а от транспортиране до потребителя. Не е необходимо да се начислява търговска отстъпка, а просто цената на транспорта, която е няколко пъти по-ниска. Стойността на този транспорт би спаднала още повече, ако съществува нарочна агенция, осъществяваща тази дейност. Конкурентните издателства трудно биха стигнали до съгласие за създаване на такава. По-добра идея е тя да се учреди към МОМН и да работи по утвърдени тарифи.

Дотук разбрахме, че български гражданин или фирма биха могли да участват в конкурс за учебник, само ако притежават няколко десетки хиляди лева и са готови да се разделят с тях. И още: учебниците са скъпи не просто защото светът е в криза, а защото се произвеждат от скъпи материали, нямат облекчения по ДДС, обременяват се с напълно излишна луксозна обработка, участват в конкурси с огромни разходи и когато не са държавна поръчка, се разпространяват от излишни посредници. Как изглеждат тези изводи в числово изражение? Един учебник за 7. клас в момента струва примерно около 12 – 18 лева (при тираж над 10 000), но ако се произведе в по-малък формат, на по-евтина и лека хартия, в по-малко цветове, не се ламинира, не се лепи и получи частични данъчни облекчения, би струвал не повече от 7 – 11 лева. Една промяна звучи като популярна политическа мярка, но по някаква причина администрацията не я предприема. Дори не е нужно промяната да е пълна. Какво пречи всеки учебник да се произвежда и в луксозен, и в олекотен вариант? Така родителите ще имат избор според приоритетите и бюджета си. Преди няколко години едно от малките издателства предприе стъпка в тази посока. Като израз на несъгласие с наложените луксозни стандарти, издателство „Архимед” произведе и започна да разпространява олекотен и много по-евтин от одобрения учебник по математика за 5. клас, с абсолютно идентични съдържание и подредба. Резултатът беше дълго разследване от страна на Комисията за защита на конкуренцията по сигнал на издателските групи „Просвета” и „Анубис-Булвест”, приключило с глоба в размер на 7 000 лева, наложена на „Архимед”, защото изданието по някакъв начин – формат, цветност, хартия, се различава от оригинално одобрения учебник. Глобата беше потвърдена от Върховния административен съд. Тогава издателство „Архимед” логично подаде олекотения вариант на учебника за отделно одобрение в МОМН. Парадоксално от там се получи отказ, базиран на твърдение, точно обратно на тезата, въз основа на която КЗК наложи глоба, а именно: учебникът е идентичен с вече одобрен такъв. КЗК, ВАС и МОМН са държавни институции, което не им попречи да си противоречат напълно. Кой има интерес от тези събития?

Финансовите еквилибристики не спират дотук. Държавните икономически експерти задават финансирането на учебниците целево, като суми за пълен учебен комплект за един ученик в даден клас. За да стигнат до тези числа, те евентуално първо са разработили методика, по която да получат цената на всеки учебник поотделно въз основа на някакви реални критерии – хорариум от учебни часове, обем страници, практически необходим за изложението, цени на материали, услуги, данъци и пр. В държавната поръчка граници за ценообразуването на всяка отделна книга не се посочват. Това дава на големите издателски групи, изпълнители на над 80% от поръчката, реалната теоретична възможност да играят с цените на учебниците чисто спекулативно, т.е. да ги съгласуват и определят така, че да извлекат по-голяма финансова изгода за сметка на другите участници. Например един учебник от 100 страници по география, която се изучава в 51 учебни часа, се окичва с цена около 15 лева, а друг учебник от 250 страници по математика, която се изучава в 136 учебни часа, получава цена около 12 лева. По география и трите одобрени учебника са на големите издателски групи, а по математика е дръзнало да се промъкне с одобрение едно малко издателство. Според условията на поръчката нищо, освен имагинерни законови текстове, не би могло да попречи това издателство да бъде принудено да продава на безценица и да загуби значителни средства, които големите издателски групи прибират благодарение на надутите цени по други предмети. Това, разбира се, не е лесно доказуемо, особено ако нямаш съответните политически, юридически и финансови ресурси. Считам, че е повече от лесно МОМН да коригира пропуска и да затвори вратичката за вероятни злоупотреби. Защото след понасяне на загуби в значителни размери една малка фирма не би могла да се задържи дълго на пазара, т.е. не би успяла да компенсира разходите си, не би могла да реализира печалба и не би била в състояние да осигури на авторите си адекватно заплащане (заплащането на авторите се изчислява като процент от цената на учебника). В крайна сметка учебниците биха започнали да се предлагат само от големи свързани фирми, което би отнело и възможността за коректив на тяхното качество (учителите участват в оценяването, но не маловажен е въпросът измежду какви проекти им се предлага да избират).

Има ли други прояви на конкуренцията? Пак ще стане дума за финансови ресурси. По-богатите фирми с по-големи приходи от държавните поръчки биха могли да си позволят по-мащабни и скъпи рекламни кампании. И те го правят. Подаряват на учителите, които са ги избрали, безплатни учебници, помагала, бележници и пр., правят събрания по райони и разпалено хвалят и препоръчват продуктите си. Обещават и нови интерактивни варианти на учебниците, които пак ще подаряват срещу съответния избор. Някой би казал, че това е чудесно, никой нищо не губи, учителите получават книги, а не бижута, събранията ги обогатяват професионално, а рекламата е нещо общоприето. Хубаво е, че не всички мислят по този начин. Какво тук не е наред?

Вярвам в интелигентността на читателя и ще се въздържа от повече остроумни коментари. Безспорна истина е, че от десетки години прожектираме на екран извадки от учебници чрез шрайбпроектори, после минахме на Powerpoint, но не си спомням някой да е използвал тези похвати в ежедневния учебен процес. Днешните технологии разширяват възможностите и правят изложенията по-интересни и динамични. Интерактивни варианти на учебници действително се използват в някои държави – части от САЩ, Канада, Великобритания и др., но предимно от ученици, а не от учители и не за да ги прожектират и сочат на екран, за да не се напрягат при преподаването. Причините са различни и не са непременно свързани със светлото бъдеще на образованието. В повечето случаи или учениците са в недостъпни райони, или учебниците са твърде тежки и не съществува практика да се разнасят.