Учебное пособие для студентов, изучающих болгарский язык Саратов 2010



страница1/3
Дата02.01.2018
Размер0.5 Mb.
#40396
ТипУчебное пособие
  1   2   3



БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК

ТЕКСТЫ



Т.В. Бердникова


БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК

ТЕКСТЫ
Учебное пособие для студентов, изучающих болгарский язык

Саратов


2010
УДК 811.163.2 (072.8)

ББК 81.2 (4 Бол) я 73



Б48


Бердникова Т.В. Болгарский язык. Тексты: Учебно-методическое пособие. – Саратов: Изд-во , 2010. – 36 с.

ISBN


Учебно-методическое пособие рекомендовано студентам филологических факультетов, изучающих дисциплину «Славянские языки (болгарский язык)».

Рецензент:

кандидат филологических наук, доцент кафедры теории, истории языка и прикладной лингвистики СГУ Е.В. Старостина
Рекомендовано к публикации

кафедрой теории, истории языка и прикладной лингвистики СГУ




УДК 811.163.2 (072.8)

ББК 81.2 (4 Бол) я 73
Работа издана в авторской редакции

      1. ISBN


© Т.В. Бердникова, 2010



Предисловие
Пособие предназначено для организации самостоятельной работы и контроля знаний студентов филологических факультетов, изучающих дисциплину «Славянские языки (болгарский язык)». Пособие содержит тексты для анализа, подобранные по разным тематическим рубрикам: история болгарского государства, история языка, традиции и культура, лингвистическое страноведение, современное состояние республики Болгария, туризм. Отдельный раздел пособия составляют поэтические тексты.

Текстовый материал извлечен из следующих источников:

1. Хаджиева Елен, Гарибова Недка, Ефтимова Андреана, Пацева Мирена, Слуцка Анна. Български език за чужденци. Общ курс. – София: Университетско издателство «Св. Климент Охридски», 2006.

2. Ников Николай. Празниците на българите с легенди и предания. – София: Български бестселър. Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004.

4. Сто и петдесет шедьовъра на българската новела. Т. IX. – София, 2006.

5. Сборник текстов для перевода с болгарского языка на русский для студентов русской филологии / сост. Алексиева Татьяна, Василева Светлана, Спасова Римма. – София, 2010.



Республика България: Географски бележки


  1. Разположение.

България се намира на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. На север граничи с Румыния, Като река Дунав е естествената и граница. На запад граничи със Сербия и Македония, на юг с Гърция, а на югоизток – с Турция. Източната граница на България е Черно море.

България заема площ от около 111 хиляди квадратни километра. Населението и е около 7 милиона и 900 хиляди души.



  1. Планини.

Рила е най-високата планина на Балканския полуостров. Най-високият и връх е Мусала – 2925 метра. Стара планина, с най-висок връх Ботев, се простира от западната граница до Черно море, Като разделяя България на Северна и Южна. Пирин е втората по височина планина, в която расте рядкото цвете еделвайс. Родопите, в южната част на страната, са обширни и със заоблени върхове. На юг от Стара планина е Средна гора.

  1. Реки.

Най-дългата река е Марица, която извира от Рила, тече през Южна България и се влива в река Дунав. Други по-големи реки са Струма, Места, Арда.

Голямо е значението на река Дунав, която свързва България с много европейски страни.



  1. Равнини.

Дунавската хълмиста равнина се намира в Северна България. Тя е много плодородна: тук растат жито, царевица, слънчоглед. Източната и част се нарича Добруджа.

Тракийската низина е разположена на юг от Стара планина. Тя е много плодородна и тук се отглеждат зеленчуци, житни растения, лозя и овощни дървета.

Розовата долина се намира между Стара планина и Средна гора и е известна с отглеждането на прочутата маслодайна роза, от която се получава розово масло.


  1. Климат, растителен и животински свят.

Климатът на България е умерено-континентален, който по Черноморието преминава в средиземноморски.

Растителността е разнообразна. Горите са широколистни и иглолистни.

Животинският свят също е разнообразен. Срещат се вълк, лисица, мечка, Елен, сърна, а от птиците – славей, врабче, лястовица, щъркел, орел и други. В България се добиват въглища, олово, камена сол, малко нефт и газ.


  1. Градове.

София е столица на България. Други градове са Пловдив – втори по големина, варна и Бургас – големи пристанищни градове на Черно море, Русе – пристанище на река Дунав, Велико Търново – старата българска столица, копривщица – град музей и други.

  1. Държавно управление, символи на държавата

България е парламентарна република. Народното събрание (НС) се състои от 240 народни представители, които се избират за 4 години. Президентът, който е държавен глава, се избира за 5 години.

Българското знаме е трицветно: бяло, зелено и червено. Гербът е с 3 лъва с корони и голяма корона отгоре, с 6 кръста. Отдолу пише «Съединението прави сила», което е девизът на Народно събрание.


София – столицата на Република България
София е най-големият град – с население 1 милион и 177 хиляди души и е столица на Република България.

Градът е разположен в западната част на Средна България, в полите на Витоша. София се намира в средата на Балканския полуостров.

София има богата история – тя е един от най-древните градове в Европа. В 8-7 в. пр. н.е. (преди новата ера) тук е имало селище, чието население е било от тракийското племе серди. След това селището е завладяно от Рим. Римляните го наричат Сердика – град на сердите. Градът достига голям разцвет при Константин 1-ви Велики. През 809 г. градът е превзет от Крум и е включен в българската държава, Като получава славянското име Средец. В края 14 в. започва да се нарича София по името на църквата «Света София».

По време на османското робство приема стила на много турски градове. Развиват се различни занаяти и търговия. През 14 в. се създава Софийската книжовна школа. За запазване на вярата загива свети Георги Софийски. През 1870 г. Васил Левски основава революционен комитет в София.

София е избрана за столица след Освобождението заради благоприятното си местоположение – на 3 април 1879 г. Градът започва своето развитие – строят се представителни сгради по планове на чужди проектанти: Народният театър, Народното събрание, Софийският университет, храм-паметникът «Александър Невски», Съдебната палата, Народната библиотека.

Днес София е политически и административен център на България. Тук са Правителството, Парламентът, министерствата. София е голям промишлен център с повече от 200 предприятия на хранителната, текстилната и химическата промишленост. София е важен транспортен център – вече има и метро. Край София има селскостопанска крайградска зона. София е добре озеленен град с много паркове и градини. Доброто местоположение, благоприятният климат, околните планини, минералните извори превръщат София в балнеоложки център.

София е най-важното културно и просветно средище. В София има висши учебни заведения, БАН (Българска академия на науките), много училища, кина, театри, опера, оперета. През 1888 г. е открито първото висше учебно заведение в България – Софийският университет «Св. климент Охридски». Известни още са паметникът на Васил Левски, Докторският паметник, Археологическият музей, Художествената галерия, Историческият музей.

В центъра на София от 2000-та година се издига статуята на София, като символ на града, висока 24 метра.

Девизът на София е «Расте, но не старее».
Легенда за София
Богат и прочут бил византийският император Юстиниян Велики. От близки и далечни страни му изпращали подаръци. Негови роби му строели крепости. Славата му се разнесла в цял свят.

Но богатствата му не го направили щастлив. Юстиниян имал само една дъщеря, която се казвала София. Момичето отдавна боледувало. Никой не можел да и′ помогне. Баща и′ извикал лекари от цял свят. Те донесли най-различни лекарства, но не могли да върнат здравето и′.

Един мъдрец дал съвет на императора: София трябва да напусне императорския дворец и ще оздравее, ако живее сред природата. Само чистият въздух, слънцето и бистрата вода могат да и′ помогнат.

Юстиниян Велики изпратил конници по всички посоки на своята родина. Те дълго търсили такова място и най-накрая го намерили близо до Витоша. Там имало минерални извори, под лъчите на слънцето цъфтели чудни цветя.

Малкият каменен град, който се намирал тук, се наричал Сердика. София останала да живее тук. По устните и′ отново се върнала хубавата и′ усмивка и тя запяла с нежния си глас. И скоро оздравяла.

Но София не напуснала вече това място. За благодарност тя заповедала да се построи църква, която била наречена на нейно име. Градът започнал да расте. В него били построени дворци, бани, театри, паметници. Оградили го с високи стени. Старото име било забравено. И градът започнал да се нарича София, което значи мъдрост.


Съкровищата на България
Земята ни е богата на археологически находки от праисторическата епоха, античността и средновековието. Сред най-впечатляващите са Варненското злато, Вълчитрънското, Рогозенското. Повечето съкровища са били откривани случайно в хода на селскостопански и строителни работи.

Най-известните златни съкровища в България тежат над 30 кг. Цената им обаче е повече от целия златен резерв на наци-оналната банка. Когато колекция от траки иски съкровища е показвана в Испания, тя е била застрахована за 100 милиона евро (според вестник „Стандарт"). Експонатите са били подре-дени в специални сандъци от алуминий с двойни стени и тер-моизолация, така че да се запазят дори при самолетна катаст­рофа.

Най-старото обработено злато в света е от Варненския некропол. То е било намерено близо до комплекса „Златни пясъци". То датира от IV хилядолетие преди Христа. При разкопки­те са били открити над 80 погребения, от които са били събрани около 6,5 кг. златни предмети, изработени с вкус и изя­щество.

Най-голямото ськровище е Вълчитрънскода. То възлиза на 12,5 кг. Намерено е случайно в едно лозе край град Плевен. Хората, които копаели лозето, не подозирали, че 13-те съда, които изкопали само 30 см под земята, са от чисто злато. То датира от края на бронзовата епоха - т. е. от XVI - XIII век преди Христа.

Панагюрското съкровище възлиза на 6 кг и 164 грама ви-сококачествено злато. То се състои от 9 съда: 4 ритона (съд за пиене) под формата на биволска глава, амфора, три съда, из­ваян и във формата на женска глава, един плосък съд, украсен с човешки изображения в концентрични кръгове и растителни мотиви.

През 2004 г. е открита уникална златна маска на траки иски цар до град Шипка. Тя е от V век преди Христа и тежи 690 грама.


Основаване на българската държава

Първо и Второ българско царство
Първите известии обитатели на днешните български земи били траките. За тракийското племе одриси пише бащата на историята Херодот. Територията, населявана от това племе през VII - VI в пр. н. е., обхваща Източните Родопи и Странджа. Там одрисите създали своя материална и духовна култура, чиито следи се откриват в гроб-ници, скални и култови средища.

Славяните, дошли през VI в., били разделени на племена.

В края на VII в. от кавказките земи се появили прабългарите на хан Кубрат. В 680-1 г. прабългари и славяни победили византийци-те и създали държава начело с хан Аспарух, със столица Плиска една от първите столици на Европа.

Славянобългарската държава, създадена от Аспарух, с първоначални граници Черно море, река Дунав и Стара планина, укрепва при хан Тервел, който присъединява към младата държава част от Южна България. При хан Крулд територията на държавата значително се разширява – включени са Банат – днешна Румъния, земите с центьр Белград, Сердика и Одрин. Земите, завоювани от хан Крум, били населени със славяни и това ги обединило в една държава. Хан Крум е известен със своите закони, с конто утвърждава феодализма в България.



Княз Борис I през втората половина на X век налага християнството като основна религия. В резултат на това се създава нов инс­титут - църквата. Приемането на християнството има голямо значе­ние за изграждането на българската народност, за която се налага името „българи". Въвежда се и славянската азбука на солунските братя Кирил и Методий от учениците им Климент, Наум, Ангела-рий, намерили топъл прием в България.

При цар Симеон българската държава достига най-голяма поли-тическа мощ и териториално разширение. В новата столица Велики Преслав, станала центьр на българската култура, се строят великолеп­ии дворци, където работят известии български писатели. В 893 г. на Преславския събор старобългарският славянски език става официа­лен, а Климент Охридски - пръв епископ на български език. Самият Симеон се занимава с книжовна дейност - познати са „Симеонови-те сборници". Симеон покровителства освен Преславската школа и Охридската книжовна школа, създадена от Климент, който работи 30 г. в тази част на страната. Времето на Симеон е известно като „Златен век" на българската култура.

При сина на Симеон - цар Петър българската държава отслаб-ва и след продължителни войни с Византия България пада под визан-тийско робство - 1018 г.
Кирил и Методий
Велико и свято е делото на Кирил и Методий, не само заради културно-историческите последици за нас и за славянството. То е велико и като личен подвиг, който е невъзможно да се намери в историята на други народи. Може би още през 855 г. на планината Олимп в Мала Азия, според изричната бележка на Черноризец Храбър, Кирил и Методий се вдъхновили от идеята да станат нови апостоли на Божието слово сред българските славяни на Балканите, на езика, който те отлично познавали още от детство.

Те са родени в Солун в семейството на известен държавен служител. По-младият брат Константин (827-869) получил много високо образование, станал преподавател в Магнаурската школа и затова бил наречен Константин-Философ, а по-късно приел името Кирил. С помощта на брат си Методий той създал славянската азбука и направил първите преводи на богослужебни книги от гръцки на славянски език.

Първоначално двамата братя се заели да проповяват Христовото учение на славянска реч и да утвърждават новата славянска писменост във Великоморавия.

Труден бил пътят на славянските първоучители, много били и враговете им – немските духовници, триезичниците и др. Затова били изгонени от Великоморавия, но святото им дело било продължено от техните ученици. Някои от тях дошли в България, където цар Борис ги посрещнал като най-скъпи гости. В България те възкресили делото на своите учители. Старобългарсикят език бил признат за един от класическите езици заедно със старогръцкия и латинския. Още в средата на IX век България станала средище на новата славянска писменост и култура.

Затова и народният поет Иван Вазов пише:

«…и ний сме дали нещо на светът



на вси славяни книга да четат».
Света гора
Света гора Атонска, по географското си положение, се намира на източните брегове на Македония и представлява полуостров, който от три страни се мие от светлите води на Бяло море, а от четвъртата е прерязан с канал, построен още от персийския цар Ксеркс.

Почвата на Света гора е камениста и суха, само редки потоци животворно я оросяват. При подножието на планините се намират неголеми парчета земя, образувана от наноси, доста плодородна и обработвана от монасите. Климатът на Света гора е здрав, палещите лъчи на слънцето се освежават от влажного дихание на морето. Планинските върхове задържат и сгьстяват около себе си дигащите се от морето пари, обръщат ги или в прозрачни планински потоци, или в освежителен дъжд. Снегът се явява там зиме само за няколко дни, а понякога и за няколко часа, и само по върховете на Атон се задържа дълго. Растителността на планините е разнообразна, но не обилна; каменистата почва дава малко храна на тревите и растенията. Само по едната половина на върха Атон расте стройна гора, а на другата половина растителността му е съвсем бедна. По наклоните расте в изобилие лаврово дърво, а бръшлянът с лъскавата си зеленина богато покрива голотата на скалите. В подножието на планината, около келиите, се виждат кипарисови, орехови, кестенови, маслинови и смокинови дървета, лозя и други овощни дървета, отглеждани от монасите.

Още в най-дълбока древност се опитали да образуват там градове и села, но напразно! Бедната почва и растителност попречили. Светият Атон по красотата, уединението и тишината си, предразполага към дълбоко съзерцание на природата и към благоговейно размишление за твореца й. Като че по промисъл Божий е назначен за по-друг висш, духовен живот.

И до днес Света гора е заета изключително от манастири, които са разположени по най-плодородните места, а останалата част е недостъпна, суха, каменлива и не дава условия за живот. Затова Света гора е и до днес само място за пустинножителство. Тук се срещат и виждат само монаси, посветени на строгите монашески подвизи за спасение на душата си. През всичките времена, каквито преврати и да са ставали, Атон винаги е бил твърдо и непоколебимо хранилище на православната вяра.

На това свято място живеят изключително източноправославни монаси, на брой 10 000 души, от които най-много са руси, гърци и българи, а след тях сърби, власи и грузини. Има 20 манастира, 12 скитове и около 100 килии. Манастирите са разположени от двете страни на полуострова. От морето се виждат всички, само Зограф и Кастомонит са скрити в хубави долини, обрасли с богата растителност. От килиите първо място държи «Достойно ест», която от векове е била в ръцете на български монаси. Повечето от манастирите са гръцки, български са само два: Хилендар и Зограф и двата разположени на хубаво място, потънали в разкошна южна зеленина.

Атмосферата на Атон за българския монах е била задушна, особено през епохата на тъмното робство. Света гора има особено значение за нас, българите. Там е гробът на Неофит Бозвели, в атонските зандани е лежал Иларион Макариополски и, накрая, в най-тежки и тъмни времена в Атон е живял епохалният български монах Отец Паисий, родоначалник на дейците по нашето възраждане (1762 г.).

Света гора представя една автономна монашеска република; един вид теократическа държавица в републиканска форма, защото духовната власт е същевременно и светска. Манастирите се управляват от един събор, наречен Кинот нещо като народно събрание, който заседава в Карея светогорски градец, център на всички манастири. В този събор всеки манастир праща по един представител, а председателството на събора е почетна длъжност, затова се заема не по избор, а по право. На този събор Кинот принадлежи на върховната власт на атонската република; той изпълнява и съдебна функция, като разрешава спорове, възникнали между манастирите или манастирите и подведомствените им скитове и килии. Защото само манастирите се ползват с автономни права, само манастирът е юридическа личност, а скитовете и килиите са под ведомство и в пълна зависимост от манастира, в землището, на който влизат, и не могат да предприемат нищо самостоятелно, без разрешение на манастирския съвет. В Света гора има и гражданска власт, стражари и чиновници, подчинени на събора Кинота и изпълняват неговите решения. Още и Кинотът има свои пандури, които са облечени в по-голяма власт от правителствените органи.


Хилендарският манастир
Манастирът Хилендар лежи на източната страна на планината Атон, недалеч от шийката, която отделя Света-гора от материка, на два и половина часа път от Зограф, половин час от морето и шест часа от Карея. Разположението му е много красиво сред една равнина, в гъста гора, с надвиснали над нея по стръмната страна ровове, които обикалят манастира от всички страни, така че дори и от близко не се забелязва.

Хилендар е основан в края на XII в. сл. Хр. Основатели са царете-монаси Симеон и синът му Сава архиепископ сръбски.

Манастирът Хилендар, както и всичките Светогорски манастири, представя замък, който има вид на триъгълник, със стени и здания от двете страни и с високи кули и бойници.

Съборният храм, в чест на «Введение Богородично», по величественост, красота и богатство на материала, от който е построен, надминава почти всички храмове на Света гора. Той стои сред самия манастир, отделен от всички здания, на трайна и висока основа. Построен е от големи дялани камъни, постлан е на много места, вътре и вън, с мраморни плочи и, според светогорски обичай, разположението му е кръстообразно. Колоните, на които той се държи, на брой двадесет и шест, са от цял бял мрамор; мраморни са рамките на вратите и прозорците. Храмът е цял украсен с икони, кандила, скъпоценни кръстове, висящи по стените; църковната посъдина е доста богата. В храма се намират пет чудотворни икони, всяка от които има своята крайно интересна история.



Освен събора, има още десет параклиса, а вън от манастира се намират тридесет малки църкви.
Свети Иван Рилски и Рилският манастир
Рилският манастир е най-големият манастир-ски комплекс в България и един от деветте обекта, признати за световно културно нас­ледство.

Манастирът е разположен на три кило­метра от село Рила, в северозападната част на Рила, на 1100 м надморска височина. Ос­нован е от Свети Иван Рилски (чудотворец, покровител на България) през X век. Той живее в пост и молитва в непроходими-те рилски височини, като достига високо нравствено съвършенство. Но не забравя своя народ, който е в тежка духовна криза. И не остава скрит за своите съвременници, ко­нто го търсят, за да се поучат от неговото слово.

Според легендата Свети Иван Рилски благословил и цар Петър, който стоял на един южен връх срещу пещерата - жилище на светеца. Затова този връх се нарича Царев връх. Свети Иван върнал златото, което цар Петър му изпратил, като му припомнил него-вите царски задължения - сякаш предчувствал, че идват бури за царя и за България.

След многогодишен духовен подвиг, в залеза на своя живот, светецът основал свое братство и Рилския манастир, чийто пръв игумен станал той. Оставил и устав за монасите, който е пример за подражание за всич-ки българи.

През 1335 г. феодалният владетел Хрельо изгражда отбранителна каменна кула, запазе-на и до днес - Хрельовата кула. През осман-ското робство манастирът е опожаряван и ог-рабван. През Възраждането е изграден ма-сивно от Алекси Рилец. Най-старите стено­писи са от XIV век в Хрельовата кула. Дру-гите стенописи са от прочути майстори на възрожденското изкуство, между конто е Захари Зограф. Създадени са портрета, битови и исторически сцени, наред с религиозната живопис. Стенописите на външните стени са на повече от 160 години, когато манастирът е строен за трети път, но боите са непокътнати и до днес. Църквата в източната част на дво­ра е изградена в 1860 г.

Рилският манастир е средище на култура, огнище на просвета. Тук дълго време същес-твува училище и Неофит Рилски развива го-ляма педагогическа дейност. В библиотеката на Рилския манастир има 16 ООО тома и 134 ръкописа. В музея има много стари.нни предмета - оръжия, монетна колекция, икони, църковни дрехи. Най-ценният експонат е Рафаиловият кръст. Той е с две лица, висок е 81 см и е широк 43 см. На него са изобразени 104 ре-лигиозни сцени от живота на Исус Христос.

Рилският манастир е постижение на българска-та архитектура и живопис, обединяващ център на българщината, гордост за всеки българин.
Каталог: archive -> old.sgu.ru -> files
archive -> Данни катедра: Радиофизика и електроника (рфе)
archive -> Президентът учредява награда 'Джон Атанасов' за принос към информационното общество
archive -> На вниманието на: Представителите на медии Галерия “Графит” – Варна с подкрепата на мтел
files -> Контрольная работа №1 Легенда за София
files -> Контрольная работа №1 Легенда за София
files -> Учебное пособие для студентов, изучающих болгарский язык Саратов 2009 (072. 8) Ббк 81. 2 923


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница