Учебное пособие для студентов, изучающих болгарский язык Саратов 2010

Саратов

ББК 81.2 (4 Бол) я 73

ISBN

Рецензент:

кандидат филологических наук, доцент кафедры теории, истории языка и прикладной лингвистики СГУ Е.В. Старостина
Рекомендовано к публикации

кафедрой теории, истории языка и прикладной лингвистики СГУ

Текстовый материал извлечен из следующих источников:

1. Хаджиева Елен, Гарибова Недка, Ефтимова Андреана, Пацева Мирена, Слуцка Анна. Български език за чужденци. Общ курс. – София: Университетско издателство «Св. Климент Охридски», 2006.

2. Ников Николай. Празниците на българите с легенди и предания. – София: Български бестселър. Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004.

4. Сто и петдесет шедьовъра на българската новела. Т. IX. – София, 2006.

5. Сборник текстов для перевода с болгарского языка на русский для студентов русской филологии / сост. Алексиева Татьяна, Василева Светлана, Спасова Римма. – София, 2010.

1. 
   Разположение.
   

България заема площ от около 111 хиляди квадратни километра. Населението и е около 7 милиона и 900 хиляди души.

2. 
   Планини.
   

3. 
   Реки.
   

Голямо е значението на река Дунав, която свързва България с много европейски страни.

4. 
   Равнини.
   

Тракийската низина е разположена на юг от Стара планина. Тя е много плодородна и тук се отглеждат зеленчуци, житни растения, лозя и овощни дървета.

Розовата долина се намира между Стара планина и Средна гора и е известна с отглеждането на прочутата маслодайна роза, от която се получава розово масло.

5. 
   Климат, растителен и животински свят.
   

Растителността е разнообразна. Горите са широколистни и иглолистни.

Животинският свят също е разнообразен. Срещат се вълк, лисица, мечка, Елен, сърна, а от птиците – славей, врабче, лястовица, щъркел, орел и други. В България се добиват въглища, олово, камена сол, малко нефт и газ.

6. 
   Градове.
   

7. 
   Държавно управление, символи на държавата
   

Българското знаме е трицветно: бяло, зелено и червено. Гербът е с 3 лъва с корони и голяма корона отгоре, с 6 кръста. Отдолу пише «Съединението прави сила», което е девизът на Народно събрание.

Градът е разположен в западната част на Средна България, в полите на Витоша. София се намира в средата на Балканския полуостров.

София има богата история – тя е един от най-древните градове в Европа. В 8-7 в. пр. н.е. (преди новата ера) тук е имало селище, чието население е било от тракийското племе серди. След това селището е завладяно от Рим. Римляните го наричат Сердика – град на сердите. Градът достига голям разцвет при Константин 1-ви Велики. През 809 г. градът е превзет от Крум и е включен в българската държава, Като получава славянското име Средец. В края 14 в. започва да се нарича София по името на църквата «Света София».

По време на османското робство приема стила на много турски градове. Развиват се различни занаяти и търговия. През 14 в. се създава Софийската книжовна школа. За запазване на вярата загива свети Георги Софийски. През 1870 г. Васил Левски основава революционен комитет в София.

София е избрана за столица след Освобождението заради благоприятното си местоположение – на 3 април 1879 г. Градът започва своето развитие – строят се представителни сгради по планове на чужди проектанти: Народният театър, Народното събрание, Софийският университет, храм-паметникът «Александър Невски», Съдебната палата, Народната библиотека.

Днес София е политически и административен център на България. Тук са Правителството, Парламентът, министерствата. София е голям промишлен център с повече от 200 предприятия на хранителната, текстилната и химическата промишленост. София е важен транспортен център – вече има и метро. Край София има селскостопанска крайградска зона. София е добре озеленен град с много паркове и градини. Доброто местоположение, благоприятният климат, околните планини, минералните извори превръщат София в балнеоложки център.

София е най-важното културно и просветно средище. В София има висши учебни заведения, БАН (Българска академия на науките), много училища, кина, театри, опера, оперета. През 1888 г. е открито първото висше учебно заведение в България – Софийският университет «Св. климент Охридски». Известни още са паметникът на Васил Левски, Докторският паметник, Археологическият музей, Художествената галерия, Историческият музей.

В центъра на София от 2000-та година се издига статуята на София, като символ на града, висока 24 метра.

Девизът на София е «Расте, но не старее».
Легенда за София
Богат и прочут бил византийският император Юстиниян Велики. От близки и далечни страни му изпращали подаръци. Негови роби му строели крепости. Славата му се разнесла в цял свят.

Но богатствата му не го направили щастлив. Юстиниян имал само една дъщеря, която се казвала София. Момичето отдавна боледувало. Никой не можел да и′ помогне. Баща и′ извикал лекари от цял свят. Те донесли най-различни лекарства, но не могли да върнат здравето и′.

Един мъдрец дал съвет на императора: София трябва да напусне императорския дворец и ще оздравее, ако живее сред природата. Само чистият въздух, слънцето и бистрата вода могат да и′ помогнат.

Юстиниян Велики изпратил конници по всички посоки на своята родина. Те дълго търсили такова място и най-накрая го намерили близо до Витоша. Там имало минерални извори, под лъчите на слънцето цъфтели чудни цветя.

Малкият каменен град, който се намирал тук, се наричал Сердика. София останала да живее тук. По устните и′ отново се върнала хубавата и′ усмивка и тя запяла с нежния си глас. И скоро оздравяла.

Но София не напуснала вече това място. За благодарност тя заповедала да се построи църква, която била наречена на нейно име. Градът започнал да расте. В него били построени дворци, бани, театри, паметници. Оградили го с високи стени. Старото име било забравено. И градът започнал да се нарича София, което значи мъдрост.

Най-известните златни съкровища в България тежат над 30 кг. Цената им обаче е повече от целия златен резерв на наци-оналната банка. Когато колекция от траки иски съкровища е показвана в Испания, тя е била застрахована за 100 милиона евро (според вестник „Стандарт"). Експонатите са били подре-дени в специални сандъци от алуминий с двойни стени и тер-моизолация, така че да се запазят дори при самолетна катаст­рофа.

Най-старото обработено злато в света е от Варненския некропол. То е било намерено близо до комплекса „Златни пясъци". То датира от IV хилядолетие преди Христа. При разкопки­те са били открити над 80 погребения, от които са били събрани около 6,5 кг. златни предмети, изработени с вкус и изя­щество.

Най-голямото ськровище е Вълчитрънскода. То възлиза на 12,5 кг. Намерено е случайно в едно лозе край град Плевен. Хората, които копаели лозето, не подозирали, че 13-те съда, които изкопали само 30 см под земята, са от чисто злато. То датира от края на бронзовата епоха - т. е. от XVI - XIII век преди Христа.

Панагюрското съкровище възлиза на 6 кг и 164 грама ви-сококачествено злато. То се състои от 9 съда: 4 ритона (съд за пиене) под формата на биволска глава, амфора, три съда, из­ваян и във формата на женска глава, един плосък съд, украсен с човешки изображения в концентрични кръгове и растителни мотиви.

През 2004 г. е открита уникална златна маска на траки иски цар до град Шипка. Тя е от V век преди Христа и тежи 690 грама.

Славяните, дошли през VI в., били разделени на племена.

В края на VII в. от кавказките земи се появили прабългарите на хан Кубрат. В 680-1 г. прабългари и славяни победили византийци-те и създали държава начело с хан Аспарух, със столица Плиска една от първите столици на Европа.

Славянобългарската държава, създадена от Аспарух, с първоначални граници Черно море, река Дунав и Стара планина, укрепва при хан Тервел, който присъединява към младата държава част от Южна България. При хан Крулд територията на държавата значително се разширява – включени са Банат – днешна Румъния, земите с центьр Белград, Сердика и Одрин. Земите, завоювани от хан Крум, били населени със славяни и това ги обединило в една държава. Хан Крум е известен със своите закони, с конто утвърждава феодализма в България.

При цар Симеон българската държава достига най-голяма поли-тическа мощ и териториално разширение. В новата столица Велики Преслав, станала центьр на българската култура, се строят великолеп­ии дворци, където работят известии български писатели. В 893 г. на Преславския събор старобългарският славянски език става официа­лен, а Климент Охридски - пръв епископ на български език. Самият Симеон се занимава с книжовна дейност - познати са „Симеонови-те сборници". Симеон покровителства освен Преславската школа и Охридската книжовна школа, създадена от Климент, който работи 30 г. в тази част на страната. Времето на Симеон е известно като „Златен век" на българската култура.

При сина на Симеон - цар Петър българската държава отслаб-ва и след продължителни войни с Византия България пада под визан-тийско робство - 1018 г.
Кирил и Методий
Велико и свято е делото на Кирил и Методий, не само заради културно-историческите последици за нас и за славянството. То е велико и като личен подвиг, който е невъзможно да се намери в историята на други народи. Може би още през 855 г. на планината Олимп в Мала Азия, според изричната бележка на Черноризец Храбър, Кирил и Методий се вдъхновили от идеята да станат нови апостоли на Божието слово сред българските славяни на Балканите, на езика, който те отлично познавали още от детство.

Те са родени в Солун в семейството на известен държавен служител. По-младият брат Константин (827-869) получил много високо образование, станал преподавател в Магнаурската школа и затова бил наречен Константин-Философ, а по-късно приел името Кирил. С помощта на брат си Методий той създал славянската азбука и направил първите преводи на богослужебни книги от гръцки на славянски език.

Първоначално двамата братя се заели да проповяват Христовото учение на славянска реч и да утвърждават новата славянска писменост във Великоморавия.

Труден бил пътят на славянските първоучители, много били и враговете им – немските духовници, триезичниците и др. Затова били изгонени от Великоморавия, но святото им дело било продължено от техните ученици. Някои от тях дошли в България, където цар Борис ги посрещнал като най-скъпи гости. В България те възкресили делото на своите учители. Старобългарсикят език бил признат за един от класическите езици заедно със старогръцкия и латинския. Още в средата на IX век България станала средище на новата славянска писменост и култура.

Затова и народният поет Иван Вазов пише:

«…и ний сме дали нещо на светът

Света гора представя една автономна монашеска република; един вид теократическа държавица в републиканска форма, защото духовната власт е същевременно и светска. Манастирите се управляват от един събор, наречен Кинот – нещо като народно събрание, който заседава в Карея – светогорски градец, център на всички манастири. В този събор всеки манастир праща по един представител, а председателството на събора е почетна длъжност, затова се заема не по избор, а по право. На този събор – Кинот принадлежи на върховната власт на атонската република; той изпълнява и съдебна функция, като разрешава спорове, възникнали между манастирите или манастирите и подведомствените им скитове и килии. Защото само манастирите се ползват с автономни права, само манастирът е юридическа личност, а скитовете и килиите са под ведомство и в пълна зависимост от манастира, в землището, на който влизат, и не могат да предприемат нищо самостоятелно, без разрешение на манастирския съвет. В Света гора има и гражданска власт, стражари и чиновници, подчинени на събора – Кинота и изпълняват неговите решения. Още и Кинотът има свои пандури, които са облечени в по-голяма власт от правителствените органи.

Хилендар е основан в края на XII в. сл. Хр. Основатели са царете-монаси Симеон и синът му Сава – архиепископ сръбски.

Манастирът Хилендар, както и всичките Светогорски манастири, представя замък, който има вид на триъгълник, със стени и здания от двете страни и с високи кули и бойници.

Съборният храм, в чест на «Введение Богородично», по величественост, красота и богатство на материала, от който е построен, надминава почти всички храмове на Света гора. Той стои сред самия манастир, отделен от всички здания, на трайна и висока основа. Построен е от големи дялани камъни, постлан е на много места, вътре и вън, с мраморни плочи и, според светогорски обичай, разположението му е кръстообразно. Колоните, на които той се държи, на брой двадесет и шест, са от цял бял мрамор; мраморни са рамките на вратите и прозорците. Храмът е цял украсен с икони, кандила, скъпоценни кръстове, висящи по стените; църковната посъдина е доста богата. В храма се намират пет чудотворни икони, всяка от които има своята крайно интересна история.