УЧЕНИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
ПОНЯТИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ( тема № 14 ) – Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
(2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Престъплението е деяние, човешка проява с определени свойства. Те отразяват от една страна общественото значение на престъплението, и, от друга – обществената реакция срещу него.
Обществен характер на престъплението – законите въздигат в престъпления само тези деяния, които накърняват определени интереси. Обществената природа на престъплението се изразява в неговия общественоопасен характер, засяга отрицателно съществуващите обществени отношения. Именно това отрицателно засягане поражда необходимостта от тяхната наказателноправна закрила.
Елементи на определението за престъпление:
Обективни елементи на престъплението – престъплението е деяние, което е общественоопасно, противоправно и наказуемо.
Престъплението е деяние – съзнателен и целенасочен волев акт, предизвикан от необходимостта индивидът да приспособи съществуващата действителност към своите потребности.
Деянието може да се прояви в две форми – действие (система от телодвижения, извършени въз основа на конкретно решение и под контрола на съзнанието. Насочени са към постигане на определена цел и се осъществяват при определени условия на време, място и обстановка) и бездействие (пропускане на определено действие, което е необходим елемент за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена връзка).
|
