Училище: Одобрени учебници по история

София 1113, бул. “Цариградско шосе” 125, бл. 5, тел.: 02/425 0470, azbuki@mon.bg; http://www.azbuki.bg/

Шест от внесените 8 проекта за нов учебник по история и цивилизации за V клас са одобрени от комисията, която оценява съдържанието, графичния дизайн и полиграфическото изпълнение. Проектите са на издателствата „Анубис“, „Булвест 2000“, „Даниела Убенова – Даниела Биланска“, „Просвета Плюс“; „Просвета – София“ и  „Св. Георги Победоносец“. Членовете на комисията смятат, че проектите на  издателствата „Питагор“ и  „Архимед 2“ не отговарят на изискванията на Държавния образователен стандарт за учебниците.

Представители на издателствата се запознаха със становищата на оценителите, за да могат да отстранят пропуските и да отпечатат проектите. Те ще бъдат представени първо в МОН, а след това – оценявани от учителите. Учебници ще се избират в 1716 училища в страната. Очаква се процесът да започне в началото на август.

В комисията по оценяване на съдържанието на проектите участваха 7 души – учители, преподаватели и научни работници от БАН, както и експерт от РИО. Други 6 души оценяваха графичния дизайн и полиграфическото изпълнение на учебниците.

Председателят на парламентарната комисия Милена Дамянова подчерта положителния факт, че се навакса закъснението по приемането на Закона в резултат на огромната предварителна работа на законодателната и изпълнителната власт и на експертите. Депутатите запазват правото си през есента да започнат задълбочени дебати по нов закон за професионалното образование. Вече имат идеи в каква посока той трябва да бъде разписан.

В МОН работят върху концепция, на която да стъпи бъдещият нормативен акт.

Четете повече в бр. 28,

14 – 20 юли 2016 г.

Училище:
Нов талант – стипендиант на „Аз Буки“

Шестокласничката от ОУ „Васил Левски“ в с. Караджово Надежда Керина е влюбена в музиката и танца. Това обаче съвсем не й пречи да бъде и отлична ученичка. Надежда е тазгодишният носител на стипендията на „Аз Буки“. Тя бе връчена за трета поредна година от директора на издателството Надя Кантарева на традиционната благотворителна вечер, която училището провежда всяка година. Избора кой да е носител на стипендията, Издателството е поверило на педагогическата колегия. Класен ръководител и подкрепящ музикалния талант е Йонко Делянов – старши учител по музика. Девойчето е част и от състава на детска танцова формация „Пловдивъ“ с ръководител Йорданка Костова.

„Преди девет години подехме инициативата училището ни да си има своя благотворителна вечер. На нея представяме пред многобройните гости от цялата община и дори от други региони постиженията на учениците и педагозите“, разказва директорът на училището Красимира Благоева. Ръководеният от нея екип и досега не може да повярва каква важна и отговорна кауза се оказва тази инициатива. Събраните на търг средства малкото училище разделя на три – част от парите отиват за подкрепа на детските градини, от които идват учениците в училището. Друга част се дава като стипендия за постижения в образованието и извънучилищните дейности. С останалите средства педагогическият екип всяко лято ремонтира и дообогатява учебната база. Когато преди две години пострада едно българско училище в отдалечен от Пловдивско район, караджовци не се поколебахаа да подкрепят финансово възстановяването на школото.

Четете повече в бр. 28,

14 – 20 юли 2016 г.


Реформи:
Държавният образователен стандарт за институциите

пояснява кой кой е в системата
До дни става факт още един от важните инструменти за управлението на образованието. До края на тази седмица министърът на образованието и науката ще утвърди още един държавен образователен стандарт – този за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. „За първи път в образователната ни система имаме Държавен образователен стандарт за институциите“, коментира Лазар Додев – директор дирекция „Организация, контрол и инспектиране“, МОН. В момента текат последните дни на обсъждането на стандарта. В него са разписани всички институции, предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование: детски градини, училища – държавни, общински, частни, духовни, училища по изкуства и култура и спортни училища, специални училища, центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР), центровете за специална образователна подкрепа, които са вид ЦПЛР, и специализираните обслужващи звена. В стандарта са разписани и ангажиментите на отделните участници в системата.

„Разбира се, само с един стандарт не може да се въведе ред в системата. Затова едновременно се разработват и обсъждат 19-те предвидени от закона и пояснени в него държавни образователни стандарта. Силно се надявам, че в своята цялост те ще въведат ред в системата“, продължава Лазар Додев.

Така например от 1 август всички детски заведения ще бъдат с едно наименование – детска градина, като, разбира се, всяка от тях може да изпълнява различни дейности. Детската градина може да открие и яслена група. Могат да се отглеждат деца от 10-месечна възраст. Да се приемат деца в различните групи, като в I група може да има и деца от 2-годишна възраст, ако са удовлетворени желанията на родителите на всички тригодишни деца. „Законът, както и Държавният образователен стандарт за предучилищното образование, позволява детските градини да предоставят допълнителни услуги – например почасово гледане. Детските градини да работят с удължено време, дори и в почивните дни, ако това е в интерес на семейството. Разбира се, това ще бъде уредено с решения на съответната община – принципал на детските градини“, пояснява Додев.

Училищата вече са основни – от I до VII клас, обединени – от I до X клас, а досегашните средни общообразователни училища (СОУ) стават средни училища (СУ). Гимназиите са профилирани и професионални. Законът е разписал, а съответният стандарт е пояснил кои са специализираните училища и тези по култура, изкуства, спорт, специални училища и др.

Какви стъпки трябва да „извървят“ директорите на детските градини и училищата от 1 август до 15 септември? „Вече имаме няколко готови стандарта, а до края на август ще бъде утвърдена и по-голямата част от останалите – уточнява Лазар Додев. – Изключително важно е директорите добре да познават както закона, така и стандартите, за да започне прилагането им. Всички училища, с изключение на началните, частните и духовните, имат право на печат с държавен герб. Тези, които имат промяна в наименованията, ще трябва да сменят БУЛСТАТ, печата си и да уведомят за промените институциите, които ги обслужват“, напомня за работата, която трябва да бъде свършена до 15 септември Лазар Додев.

Четете повече в бр. 28,

14 – 20 юли 2016 г.


Реформи:
В центъра е развитието на децата
Всеки в средното образование ще има лична електронна партида, предвижда нов стандарт. С новия Държавен образователен стандарт за информацията и документите се предвижда да се проследява развитието на децата от влизането им в задължителната възраст за предучилищно образование до завършването на средно образование. Документът бе широко обсъден и предстои неговото подписване от министъра на образованието и науката. Той е изготвен в рамките, определени в Закона за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август тази година.

Основният нов момент е информацията, която досега не беше обект на нормативна уредба. Нейното събиране, обработване и използване ще се осъществява чрез Национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО), която ще се администрира от Министерството на образованието и науката.

„В новото своеобразно електронно досие на училищно ниво ще се събира цялата информация за процеса и резултатите от обучението на всяко дете“, коментира за „Аз Буки“ Камелия Колева – началник отдел „Достъп до образование“ в дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието“ в МОН. В него ще се отразяват учебният план, по който е обучаван ученикът, оценките му по години, текущи резултати, резултати от национални външни оценявания, зрелостни и квалификационни изпити, участието в олимпиади и състезания, наличието на специални образователни потребности, оказаната подкрепа за личностното му развитие, различни награди или наложени и отменени наказания, стипендии, участие във форми на ученическо самоуправление, издадените на ученика документи и др.

„Друга новост е, че за разлика от действащата Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, която е доста обемна и за мнозина колеги е тежка като норматив, в новия стандарт е формулиран един основен текст, който урежда ключовите регламенти. Към него има и шест приложения, като в две от тях най-тежката част е изведена от текстовата част и е представена в табличен вид“, обяснява още Колева.

В преходните разпоредби на Наредбата за новия стандарт е посочен срок за въвеждането на електронния дневник в училищата и детските градини през 2018/2019 учебна година. За влизането в действие на цялата електронна система срокът е 2020 г.
Четете повече в бр. 28,

14 – 20 юли 2016 г.

Личности:
„Хоризонт 2020“ е програма за отличници
Констатациите на Сметната палата ни провокират да извлечем необходимите поуки, казва зам.-министър Иван Димов. По думите му целта на обновения вариант на Стратегията за развитие на научните изследвания, която до дни МОН ще внесе в Министерския съвет, е да се предложи визия и конкретен план за това как България ще увеличи дела от брутния вътрешен продукт за научни изследвания и внедрявания. „Важно е да подчертая, че евентуалното неприемане на тази стратегия няма да позволи да използваме средствата по ос 1 от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (частта за наука), в която има сериозна сума, предвидена за създаване на центрове за върхови постижения и на центрове за компетентности“, заявява проф. Димов.

Той уточнява още, че поставената цел разходите за научноизследователска дейност спрямо БВП на страната да скочат на 1.5% през 2020 г., трябва да ангажира не само държавата, но и бизнеса. „1.5% от БВП са не само средствата от държавния бюджет. Не бива да забравяме и инвестициите от бизнеса, който също влага в научни изследвания и иновации. В плана за изпълнение на Стратегията ясно е разписано как ще се постигне тази цел и са посочени конкретни суми както за фундаментални изследвания чрез фонд „Научни изследвания“, така и от други източници“, коментира зам.-министърът. „Имаме малко изоставане в усвояването на средства през първата година на „Хоризонт 2020“, но в сравнение със същия период на 7. Рамкова програма стоим по-добре. Но мисля, че е най-добре да сравняваме резултатите в края на действието на програмите. За това, че не сме сред изоставащите, говори и фактът, че само преди три месеца Европейската комисия обяви малък брой проекти, които са изключително успешни и с които ЕК се гордее. Сред тях е проектът, ръководен от проф. Галя Ангелова от Института по информационни и комуникационни технологии – БАН, посветен на научни изчисления в полза на иновациите. Само в Института по информационни и комуникационни технологии има 5 проекта по „Хоризонт 2020“, които са или в процес на договаряне, или са сключени след 31 декември 2015 г. Затова усещането ми е, че българските учени ще наваксат и България все по-осезаемо ще присъства в „Хоризонт 2020“. Впрочем и към момента не сме на последно място в ЕС. Включително и по параметъра „плах инвеститор“ след нас са Хърватска, Румъния и Латвия“, добавя още той.

Четете повече в бр. 28,

14 – 20 юли 2016 г.

Спечелените 91 проекта по паневропейската програма „Хоризонт 2020“ представляват 0,15 на сто от всички спечелени проекти. Те са донесли на страната 13,9 млн. евро. Общо по Програмата са финансирани над 5300 проекта с бюджет 9,5 млрд. евро. Броят на участниците е над 23 хиляди. Българските учени са 0,52 на сто от тях. Данните са публикувани в одитния доклад „Принос на „Хоризонт 2020“ за постигане на целите на Националната програма за развитие „България 2020“ и националните стратегически документи“. Обхванът е периодът 2013 – 2015 г. Одитът е извършен от Сметната палата с партньорството на Европейската сметна палата и одитната институция на Португалия. Заключението на експертите е, че има още какво да се желае по отношение на участието ни в „Хоризонт 2020“. Формулирани са препоръки към министрите на образованието и науката и на икономиката. Вицепремиер Меглена Кунева заяви ангажимента си МОН да изпълни препоръките.

Авторите на анализа отправят 11 препоръки към министъра на образованието и науката. Според тях е необходимо синхронизиране на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Министърът трябва да определи бюджет и количествени индикатори за измерване изпълнението на дейностите, свързани с „Хоризонт 2020“. Необходимо е и подобряване работата на националната контактна мрежа и представителите в програмните комитети на „Хоризонт 2020“ с механизъм за повишаване на мотивацията. Сред слабите места са сътрудничеството с ЕК, подборът на кадри и смяната им при неизпълнение на задълженията, процедурите за отчетност, както и избягването на конфликт на интереси. Министърът трябва да определи и експерти с конкретни функции по Програмата в състава на дирекция „Наука“.
Четете повече в бр. 28,

14 – 20 юли 2016 г.
Региони:

Сърцето на село Войсил
Начално училище „Св. Климент Охридски“ е малко школо с големи мечти, казва директорът Гергана Тончева. По думите й най-важната цел на нейния екип е да запази училището, защото без него селото няма бъдеще. През следващата учебна година в него ще учат близо 40 деца от селото. Училището няма статут на защитено или средищно, тъй като се намира близо до общинския център, както и до областния град Пловдив. За да съществува, то има подкрепата на ръководството на общината, както и на кмета на селото – Яко Видолов, които правят всичко по силите си, за да го запазят.

Всяка година екипът полага големи усилия, за да убеди родителите да запишат децата си в селото и да не ги водят всеки ден до големия град. „Трябва да им предоставим най-доброто – условия, материална база, качество на преподаване и отношение към децата. Големият ни проблем е тенденцията цели семейства да заминават в чужбина, което ни поставя пред демографско предизвикателство, въпреки че предприятията в района непрекъснато търсят работна ръка. Надяваме се селото да продължи да се развива и да стане по-атрактивно за млади семейства“, казва Тончева. Всяка година със средства от бюджета се правят ремонти на сградата, за да учат децата в приветлива и приятна среда. За да се пестят средства, учителите сами боядисват стаите и правят малки ремонти, в които се включва и кметът на селото. Преди няколко години той лично коси райграса в двора.

Въпреки че голяма част от възпитаниците са от ромски произход, обхватът на децата в селото е на 100%. Децата искат да остават в училище и след края на занятията, както и през ваканциите. Осигурена е целодневна организация на учебния процес със занимания по интереси след обяд. Има разработен проект за класна стая на открито, в който е включен кораб на знанието – място, където малчуганите ще могат да четат и рисуват. Кандидатстват за финансиране и по няколко програми, но не се класират заради малкия брой деца.

Четете повече в бр. 28,

14 – 20 юли 2016 г.
Наука:
Технологии на бъдещето
Европейски и световни учени представиха своите изследвания на конференция у нас. Темата на форума във Велинград бе „Технологии за получаване на метални оксиди и въглеродни наноструктури от газова фаза”, а организатор на научния форум е Институтът по физика на твърдото тяло при БАН. В събитието се включиха близо 80 учени от България, Германия, Швеция, Англия, Индия и САЩ. Участниците представиха резултатите от използването на най-новите технологии и методики за реализиране, структуриране и анализ на наномембрани и на прозрачни преходни и проводящи оксиди. Те намират приложение в производството на електрохромни прибори и фотоволтаични клетки и на газови и биологични сензори. Учени представиха и своите изследвания върху материалите на XXI век – графен и въглеродни нанотръбички.

Научният форум се организира със средства по проект ИНЕРА „Повишаване на научния и иновационния капацитет на ИФТТ-БАН в областта на многофункционалните наноструктури”, финансиран по програма „Капацитети” на VII рамкова програма на ЕС. С бюджет от над 4,5 млн. евро е закупена модерна апаратура на световно ниво, която оформя Нанотехнологичен научен център, и са привлечени и обучени специалисти, които да работят с оборудването.

„Проектът продължава до края на септември. Вече всички апарати са закупени, инсталирани и тествани успешно, а учени започват да публикуват получените резултати в международни издания”, съобщава директорът на ИФТТ проф. Хассан Шамати. Той подчертава, че от огромно значение са хората, които работят с апаратурата. „Затова най-големият ни проблем е да намерим начин да ги задържим в Института след края на проекта, тъй като по него те получават заплащане, съизмеримо с европейските стандарти”, казва проф. Шамати.

„Акцент в подбора е идеята да мотивираме български учени, които работят в чужбина, да се върнат у нас. По-голямата част от назначените попадат именно в тази група – били са в Канада, Холандия, Австралия, Тайван, Унгария. Имаме и колеги от чужбина - от Франция и Словения“, директорът на Института.

Диалектите са богатство за езика, защото, макар и ограничени откъм научна и културно-обществена лексика, имат значително по-богата лексикална система от книжовната във всяка област от човешкия бит (например земеделците различават 12 части на ралото, 10 на плуга, 31 на колата, овчарите употребяват поне 4 думи за агне: агне, шиле, дзвизка, дзвизак, 3 за овен – матор, батал и коч, и над 4 за овца – доилница, сирица, щерица, мария, първескиня и др., а в българските диалекти, като цяло, се срещат 14 названия на царевицата и картофа, 16 на вилицата или възглавницата и т.н.). Освен това в някои говори се пазят изключително стари прабългарски и старобългарски думи (например: прабълг. белчук 'халка за връзване на добитък', чапак 'горна част на сукман'; старобълг. средорек, нине), които разкриват интересни връзки на българския език с останалите славянски езици (срв.: нога – в западните и югоизточните български говори, в руски и сърбохърватски; noga – в полски; noha – в чешки, и др.).