24. МАЙ На 24. май се прекланяме пред братята Кирил и Методий - създателите на нашата писменост. Делото им надхвърля рамките на българската история и слага своя отпечатък върху развитието на славянството и цялата европейска цивилизация. Създаването на славянското писмо е едно от най-забележителните и най-важни събития в историята на българската и изобщо на славянската култура.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
Братята са родени в Солун през 9. век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител Лъв и неговата жена Мария. Методий е по - големият брат и е роден през 815 година. Константин е роден през 820 година и чак към края на живота си приема името Кирил.
След смъртта на бащата двамата братя минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята. През 843 година Кирил пристига в Константинопол, където учи в престижната Магнаурска школа. На Методий е поверен държавен пост и той е назначен за управител на административна област, населена предимно със славяни, недалеч от Солун.
През 860 година Методий, заедно с брат си Кирил посещава Херсон натоварен с т. нар. хазарска мисия. През 863 година след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност по превеждане на богослужебните текстове.
Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици. През пролетта на 867 потеглят за Цариград, за да ръкоположат последователите си в църковен сан. По пътя остават за кратко в славянското Панонско княжество по молба на неговия княз Коцел, а после минават и през Венеция, където Константин-Кирил Философ води своя диспут за триезичната догма с латинското духовенство. През 867 г. римският папа Адриан II поканва двамата и техни ученици в Рим, където биват ръкоположени най-изтъкнатите следовници на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд. В Рим Константин Философ е починал, където е погребан в църквата, която носи името на римския папа св. Климент. През 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ на Панония и Моравия.
БРАТЯТА КИРИЛ И МЕТОДИЙ Светите братя Кирил и Методий създават славянската азбука и превеждат на славянски Свещеното Писание (Библията). Те са известни още и като Солунските братя. Създатели са на глаголицата.
На името на Кирил е наречена създадената по - късно кирилица.
Канонизирани са като светци. Обявени са от папата за покровители на Европа. По време на своята мисионерска дейност те претърпяват много изпитания и страдания.
СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ Стоян Михайловски е потомък на стар възрожденски просветен род. Литературната си дейност започва през 1872 в списание „Читалище“ /Цариград/. Сатирично - публицистичното творчество на твореца е жанрово разнообразно — басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми. Неговите басни /„Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“, „Секира и търнокоп“/ са класически образци в българската литература, с трайно присъствие в българското национално съзнание. Автор e на химна на българската просвета и култура „Кирил и Методий“ /„Върви, народе възродени...“/
ПАНАЙОТ ПИПКОВ
Панайот Пипков е автор на музиката на „Всеучилищен Химн на Св. Св. Кирил и Методий“ („Върви народе възродени“). Текстът е на Стоян Михайловски. Химна е написан докато е учител по музика в Ловеч. Песента се ражда спонтанно през 1901 г. в час по пеене в Ловчанското Петокласно мъжко училище, когато учителят – композиторът Панайот Пипков, вижда как един ученик вглъбено чете стихотворението на Стоян Михайловски „Върви народе възродени“. Той взима тебешира и още преди урока да е свършил, написва нотите на музиката на черната дъска. Стихотворението се състои от 15 куплета, като в различните варианти на изпълнение се пеят пет или шест.
Българино, знай своя род и език!
«От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това бъларите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.»
И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТЪТ Прогресивното, дълбоко-хуманно и демократично дело на Кирил и Методий ги превръща в първоучители на цялото славянство. Значението на делото на братята Константин - Кирил и Методий отдавна е извън рамките на българската история. То е сложило своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация. Създаването на българо-славянската азбука е едно от най-забележителните и най-важни събития в историята на човешката култура изобщо.