Училищната джунгла



Дата13.04.2017
Размер32.85 Kb.
#19100
Училищната джунгла
Това е Мария. На осемнайсет е и е рядък екземпляр. Обича поезията на Смирненски и не разбира Яворов. Мария е странна и неразбрана от връстниците си, но със себе си тя се разбира, защото обича себе си, живота, природата.
Тя знае какво иска – разбра го, когато беше на четиринайсет. Тя иска живот в хармония със света и свят в хармония с живота. Бори се срещу повърхностното консуматорство на съвременниците си и защитава една, според повечето загубена, кауза. Участва във всеки осъден на неуспех протест срещу експериментите с животни. Неуморно ходи из Южния парк и чисти Перловската река от всички нечистотии, които културни софиянци са запращали в нея, защото, хей, „тя и без това си е като сметище, защо да я пазим?”...
Мария кара колело до училище. Съучениците са й лепнали прякора „Хипито”. Но тя не се обижда – за нея те всички са една малка планета с цветя и животинки. За нея всичко това е един микросвят с шарена флора и (предимно) фауна.
Групичката мускулести побойници от 11.В са маймунки. Шумни са и са много отракани, но ако им подадеш банан, се успокояват. Обичат да се катерят по шведската стена в салона по физическо и да се закачат със зайките от осмите класове. Зайките са най-малките в гимназията, плахи и често невидими. Все още не са навлезли в живота в гората и гледат бързо-бързо да се скрият в стаичката си, докато малко по малко израснат и станат сърнички и антилопи. Сърните са момичетата от деветите класове. Вече малко по-зрели, те познават особеностите на гората и се приспособяват към нея. Все по-красиви, растат и затвърждават позициите си сред обитателите на училищната природа. В десети клас има антилопи и лисички. Антилопите са бързи, спокойни, изглеждат безобидни и добри, но ако се засегне територията (и интересите) им, могат бързо да покажат малките си рогца. Лисичките обичат да се кипрят, хитри са и житейски смисъл намират в клюкарстването и оплюването на околните.Именно една лисичка, в колаборация с един паун, бе измислила гениалното прозвище „Хипито”.
Пауните ли? Има и такива. Срещат се във всеки випуск – напудрени младежи с шалчета и маркови палта, суперскъпи парфюми и вечно обградени от лисички и газели. Пауните са неизменно с космическо самочувствие (обикновено без покритие) и нямат страх от нищо и никого. С изключение на хищниците.
Стигнахме до хищниците. Мария принадлежи към тяхната група като възрастова граница, но не се идентифицира с тях. Хищниците са дванадесетокласниците. Най-големи, най-силни, най-известни, всяващи всеобщ страх – те не се интересуват от слабите в джунглата, клюките на лисиците не ги засягат, пауните са им смешни, а зайчетата хапват за закуска. Всички ги познават, някои им подражават, а учителите, които Мария най-често си представя като различни птици, вече са вдигнали ръце от тях.
Директорът на гимназията е орелът. Недостижим и всевиждащ, той кръжи навсякъде и знае всичко. Ако лъвовете в 12. клас са царете на животните, то орелът е царят на птиците.
Мария ги обича всичките. Но и те я обичат. Стъпка по стъпка тя ги научи да уважават идеите й и да я подкрепят. Постепенно подигравателното „Я, Хипито пак се довлече с очуканото си колело” се превърна в ентусиазирано „Хей, Мими, кога ще садим пак цветя в двора?”
Маймунките са нейни помощници във физическите дейности - помагат й да пренася чувалчетата с разделно събран боклук, а на протестите я пазят, за да не я бутат другите. Харесва им идеята за по-чиста джунгла и по-здравословен живот. Зайчетата не я познават много добре, но когато я видят в парка, отиват при нея и се заемат с радост с помитането на грозящите алеите пластмасови опаковки. Антилопите и лисичките обичат да рисуват плакати и да правят проекти за облагородяването на училище – носят саксии с цветя, поливат новозасадените петунии и теменужки в двора, сдобиват училището с контейнери за събиране на празни флакони от дезодоранти и препарати, организират разходки в планината и инициират курса по екскурзоводство из българската природа. Пауните също помагат – използват своята известност, за да популяризират еко дейностите на Мими и да накарат още и още хора да се включат.
А страшните лъвове и тигрици се борят с малко консервативния орел-директор, за да получат разрешение за големите проекти, които с помощта на учителката си по биология, Бухалката, ще осъществят. Те организират мащабен концерт, средствата от който ще дарят на приюти за бездомни животни, за залесяване на изсечени местности, за задействане на проекти за рециклиране.
Мария иска да ни промени. И вярва, че това ще се случи рано или късно. Тя е еко борец, тя е мечтател, тя действа, събужда, успява. Бъди с нея. 
Now the changing times of the 21th century

means nothing to me cause I would rather be

discovering a world out there

believing in the sun, earth, water and air

take me there

so I can see the world bloom

standing on a sea cliff howling at the moon

creating a world for the open minded…

It’s possible to change this world

revolutionize the boys and girls

it’s possible to educate the next generation

to ever rule the world someday

DubFX, Love Someone

Вера Юлиянова Духлева, 18 години

E-mail: vera_duhleva@yahoo.com
Каталог: files -> custom -> Papka%20po%20BEL
custom -> І. общи положения
custom -> Кн. 2/2004 г., стр. 219; кн. 3/2004 г., ст
custom -> Наредба №9 от 19. 11. 2003 г
custom -> Кн. 2/2004 г., стр. 371; кн. 4/2004 г., ст
custom -> Фокус група: работодатели съдържание
custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на National Geographic Kids България ще бъдат избрани до края на ноември
custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на
Papka%20po%20BEL -> Крайни решения
Papka%20po%20BEL -> Помириши розите Мирела Занева, Випуск 2010


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница