Учителски уроци за съботното училище април, май, юни 2009 г. Ходене по пътя: християнският живот



страница1/6
Дата11.01.2018
Размер0.83 Mb.
#43313
ТипУрок
  1   2   3   4   5   6
УЧИТЕЛСКИ УРОЦИ ЗА СЪБОТНОТО УЧИЛИЩЕ

април, май, юни 2009 г.


ХОДЕНЕ ПО ПЪТЯ: ХРИСТИЯНСКИЯТ ЖИВОТ

Райндър Бруинсма
Уроците за възрастни са изготвени от Съботно-училищния отдел на Генералната Конференция на Църквата на адвентистите от 7-я ден под общото ръководство на специален комитет за оценяване на ръкописите, чиито членове са консултант-редактори.

Съдържание
1. Любовта

2. Вярата

3. Надеждата

4. Животът

5. Откровението

6. Грехът

7. Благодатта

8. Почивката

9. Небето

10. Ученичеството

11. Домоуправителството

12. Общността

13. Мисията
УРОК 1 28 март – 3 април

Урокът накратко ...

ЛЮБОВ
Ключов текст : 1 Коринтяни 13:13

Учете групата да :

Знае : Че Бог е любов и че Исус е най-великият израз на тази любов.

Чувства : Разликата между човешката любов и всички обгръщащата, безкористна Божия любов.

Върши : Да позволим Божията любов да се прояви в нашия живот чрез Христос.
План :

1. Нужда от любов /Битие 1:26/

А. Библията превежда Вестта в този текст с „Да създадем човека по Наш образ” /”да отразява Нашето естество” – нов превод/. Защото ние отразяваме Божието естество и защото Бог е любов, ние трябва да отразяваме тази любов чрез делата си. Как може да направим това в нашия живот ?

Б. Като хора, ние всички имаме нужда от любов, да обичаме и да бъдем обичани. По какъв начин Божията любов е различна от любовта на другите ? Как може да ги замените ? И може ли да бъде заменена Божията любов ?
2. Преживяване на любовта /1 Йоаново 3 глава/

А. Божията необикновена любов е подчертана в цялото Писание. Сътворението, дарът на съботата, спасителният план и Духът на пророчеството, всички те изтъкват Божието любящо естество. Споделете специалните начини, по които сте изпитали Божията неизмерима любов.

Б. Дарът на вечния живот е върховната изява на любовта. Кой друг пример на Божествена любов може да посочите ?
3. Отразяване на любовта /Матей 22:35-40/

Ние трябва да откликнем на Божията любов с любов едни към друг. Това може да е трудно в един свят пълен с грях. Как може по-добре да отразяваме Неговата любов ?


Резюме : Бог е любов. Когато позволим на Христос да пребъдва в нас, тази любов ще се изявява в нашия живот.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
Ключова концепция за духовно израстване: Любовта е основното качество на Божия характер. Всички действия на Бога, от Сътворението до Изкуплението, са мотивирани от Неговата безкористна, безусловна любов към нас.
Само за учители : В този урок ние насочваме вниманието си върху Божията любов към нас. Помогнете на вашите ученици да разберат централното значение на любовта в нашите отношения към Бога и в християнския ни живот. Как може да подражаваме на Божията любов в отношенията си с другите ?
Целзус, гръцки философ от 2 век, един от многото критици и опоненти на християните и християнството, е писал язвително: „Тези християни се обичат един друг дори преди да се познават.” – В началото, глава11, „Страх от любовта”. Целзус смятал християнската любов за абсурдна. Но колко по-абсурдна би счел някой като Целзус идеята, че макар че Бог вече ни познава и знае това, че ние не сме за обичане, Той все пак ни обича.
СТЪПКА 2 – Изследвайте !
Само за учители : Библията казва, че Бог е любов и че любовта е най-голямата от духовните дарби. Без нея другите не означават нищо. Но за някои от нас е трудно да дефинираме любовта. Ние предпочитаме да се спираме върху неща, които са по-малко спорни. Но защо е толкова важно да се дефинира любовта, дотолкова доколкото по човешки е възможно да направим това ? Разисквайте.

БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР
Първо Коринтяни 13 глава ясно показва, че любовта е източник на всичко важно в християнския живот. В известен смисъл това прозрение по-скоро ни плаши и обезкуражава, когато мислим за това: Докато ние имаме контрол над повечето неща, които правим, ние не може да се насилим да обичаме. Както нашето спасение, способността ни да обичаме и да бъдем обичани е дело на Божията милост и благодат.
1. ”Най-голямата от тях”

/Прочетете с групата си 1 Коринтяни 13 глава/
Разисквайки върху важността на любовта, Павел я сравнява с дарбата на езиците, пророчеството и мъченичеството. Тези дарби и опитности бяха реално доказателство за ранната църква, че те са на прав път, въпреки противопоставянето и присмехите на света. Но духовните дарби не са същността. Тогава какво ?

Любов: Любовта на Бога към човешките същества, любовта на човешките същества към Бога и любовта на хората помежду им. Чудесата и онова, което изглежда свръхчовешки дела на посвещение са следствие на любовта и служат за целите на любовта. Другояче те са магически трикове и празна претенция.


2. Богът на Стария Завет в противовес на Бога на Новия Завет: едно Божествено раздвояване на Личността или случай на човешко неразбиране ?

/Битие 1:26-31; 2:21-25; 3:15; Исая 53 глава/


Някои хора считат за трудно да съгласуват Бога на Стария Завет и Този на Новия Завет. Те казват, че Богът на Стария Завет е Бог на гнева, Който изпраща язви и унищожаващи ангели, Който по-скоро ще заличи името на Своя народ от книгата на живота, отколкото да му прости. По същия начин казват, че Новият Завет ни представя един коренно различен портрет на Бога: Такъв на любовта, саможертвата, които включват всички хора.

Как разбираме, че старозаветният Бог е същият Бог на любовта, Когото виждаме в Исус Христос в Новия Завет ? Може би това не са различни половини от Бога, които се нуждаят от помирение, но нашата представа за Него ? Добре ще бъде да си спомним, че същият Бог, Който изпрати унищожаващи ангели, изпрати също манната. Богът на Стария Завет не само ни създаде и се грижеше за нас – както се вижда от горните текстове – Той замисли плана за нашето изкупление. Как бихме могли да започнем да разбираме, че Исус беше, Който в Стария Завет пръв ни казва кога, къде и как да Го очакваме ?


За разискване : Исус каза, че старозаветното Писание свидетелства за Него /Йоан 5:39/. Какво ни внушава това за единството на двата завета в предаването на Божията вест на любов ?
3. Един отговор на любов

/Прегледайте с групата си Второзаконие 6:5; Матей 5:44; 22:37-40; 1 Петрово 1:22/
Библията – Старият и Новият Завет – ни казват да обичаме Бога и да се обичаме един друг. Но като че ли да се каже това не беше достатъчно. Бог, в лицето на Исус Христос даде пример /Филипяни 2:5-7/, мотивация /2 Коринтяни 5:14,15/ и средства /Йоан 16:12,15/. Всичко, което остава, е да Му позволим да ни промени.
За разискване : Лесно е да се разбираме с хора, с които имаме нещо общо, или с хора, които ни карат да се чувстваме добри. Както каза Исус в Матей 5:46, дори бирниците – мярка за неморалност в това време – можеха да правят това. Какво ще кажем за онези, които ни изглеждат странни и противни или които ни разочароват или ни се противопоставят ? Какви примери може да извлечем от Исус, Този, Който е „изцяло прелестен” и от живота и службата Му за това как да обичаме и неприятните и отблъскващите ?
СТЪПКА 3 – Практикувайте !
Само за учители : Използвайте въпросите, дадени по-долу, за да помогнете на членовете на групата да разберат, че любовта е решаваща за самия живот и че в Бога ние виждаме любовта в съвършената й форма.
Въпроси за размисъл :

- Павел заявява, че от духовните дарби – вяра, надежда и любов – любовта е най-голямата /1 Коринтяни 13:13/. Защо тя е най-голяма ? Каква е връзката й с другите две дарби ?


- Да се грижим за другите или за нещо, защото като правим това някак си се облагодетелстваме, това е твърде цинична дефиниция или практика на човешката любов. Как бихте определили човешката любов ? Каква връзка има човешката любов с Божествената ? Свързани ли са двете, макар че човешката любов е несъмнено несъвършена ? Различават ли се по вид или просто по степен ? Какво могат да ни научат човешките взаимоотношения за Божествената любов и обратно ?
Въпроси за прилагане :

- В Йоан 13:34,35 Исус заявява: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.” Исус не остави съмнение в това, че изпълнението на тази заповед трябваше да бъде определящата характеристика на църквата след Него. Наистина ли любовта характеризира църквата така, както я виждаме днес ? Ако ли не, защо ? Каква е нашата роля като отделни личности църквата да стане по-любяща и по-малко склонна към дух на осъждане и дребнави машинации ?
- Като християни ние искаме да спечелим хората за евангелието. Култивирането на любящо поведение към другите е един от начините да постигнете това. Но при много случаи сам Исус – съвършеното въплъщение на любовта – не успяваше да спечели Своите слушатели. Какъв беше Неговият отговор при такива положения ? Как може да приложим Неговия пример ?
СТЪПКА 4 – Приложете !
Само за учители : През тази седмица ние учихме колко важна е любовта за християнската вест и живот. Предложете следния сценарий на вашата група, за да определите какъв би трябвало да бъде един любящ отговор при такова положение. Напомнете им, че отговорът не винаги е „понасяйте мъжествено !” Когато разисквате, помолете членовете на групата запомнят този важен въпрос: Кога мълчанието е най-мъдрият отговор и кога един любящ, но твърд отговор е една възможност да се отвори врата, през която да мине някой, за да срещне Исус ?
- Разговаряте с някого върху случайни теми и става ясно, че той /тя/ се интересува от духовни неща. Вие споделяте вярата си. Лицето учтиво, но настоятелно ви задава преки въпроси, за които вие нямате готов отговор. Как бихте постъпили ?

- Някой разпространява лоши и вредни слухове за вас в църквата или на работното ви място. Като резултат вие губите възможността за повишение или за службата, която наистина желаете. Вие откривате източника на слуховете. Как ще се справите при това положение ?

- Вие сте ръководител на служба във вашата църква. Подозирате, че един от вашите доброволци се е ангажирал в явно неподходящо и неуместно – може би незаконно или неморално – поведение, което пряко засяга ролята му в службата. Вашите подозрения са правилни. Как ще се справите с това лице ?

- Той е там на същата пресечка всеки ден на път за вашата работа... Неговият вид ви казва : „Бездомен, гладен, Бог да ви благослови.” Вие избягвате да срещнете погледа му, докато той минава и се надявате да не забележи символа на рибата върху колата ви, която сочи, че сте грижовен християнин. Той ви моли за пари. Какво казвате и правите ?


Само за учители: Може да представите горното като въпроси или като хипотетични ситуации.

УРОК 2 4 – 10 април

Урокът накратко ...

ВЯРА
Ключов текст : Ефесяни 2:8

Учете групата да :

Знае : Че вярата е нещо повече просто от вярване, но една опитност на доверие и сигурност.

Чувства : Вашата вяра става по-силна чрез изучаване на Библията и чрез връзка с Исус.

Върши : Нека вярата бъде ръководен принцип във вашия живот.
План :

1. Намиране на вярата /Евреи 2:4/

А. Вярата е нещо повече от вярване в една истина; тя е живеене чрез тази вяра. Как вашата вяра ръководи действията ви всеки ден ?

Б. Вярата узрява чрез изучаване на Писанието и чрез лична опитност. Коя е основата на вашата вяра ? Защо вярвате по този начин ?
2. Живеене на вярата /Евреи 11 глава/

А. Евреи 11 глава често е наричана главата на вярата. Тя се чете като „Зала на славата” на верните: от Авел до Гедеон тук са отбелязани хора с голяма вяра. Какви специфични черти имат тези хора ? Как може да се стремим да бъдем като тях ?

Б. Евреи 11:6 казва, че е невъзможно да угодим на Бога без вяра. Защо е толкова трудно да се приеме дара на вярата ? Какво ни прави колебливи понякога ?
3. Доказателство за вяра /Яков 2:14-17/

Яков казва, че вяра без дела е мъртва. Кои са някои от начините да покажете вярата си чрез вашите действия ?


Резюме : Нашата опитност във вярата би трябвало да ни служи като ръководство през целия живот. Чрез изучаване на Библията и чрез задълбочаване на връзката ни с Христос, ние може да оставим нашата вяра да се изяви във всички аспекти на нашия живот.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
Ключова концепция за духовно израстване: Вярата е доверие в Бога, което прави възможен християнския живот. Както е при любовта, ние не може да я изработим сами; Бог трябва да ни я даде.
Само за учители : В този урок ние насочваме вниманието си върху необходимостта от вяра за християнския живот и как може да изградим вяра в себе си и в другите. Трябва да поискате членовете на групата ви да разберат какво е вяра, защо е важна тя и как се проявява в техния собствен живот.
Гръцкият философ Зено твърди в своя „парадокс на стрелата”, че една стрела никога не достига своята цел. Неговият аргумент е предположението, че всеки предмет заема пространство, което е точно по размерите му. Така във всеки момент от своето летене предметът „изостава”. Понеже предметът изостава, той не се движи, макар че изглежда така. В този смисъл, тя е незабележима от една недвижеща се стрела в същото положение. Така Зено прави заключението, че движението е една илюзия.

Така, според логиката на Зено, ние може да изстреляме една стрела в гърдите на някого и със сигурност да предскажем, че тя никога няма да прониже сърцето. Вярно ли е ? За съжаление ние бихме сбъркали, защото това би била нашата цел. Независимо колко логични могат да бъдат аргументите на Зено, има малка вероятност някой да би искал да стане мишена, за да му докаже, че е прав – специално на Зено / ако той би бил още жив/.

Но парадоксът на Зено е бил използван, за да опровергае, чрез логика и разсъждения, някои фалшиви идеи за начина, по който хората си представяли вселената. От тогава насам е имало много математически и философски опити да се разреши неговия парадокс, защо стрелата достига своята цел, макар че логически не би трябвало. / виж „Парадоксите на Зено”/.
По същия начин и вярата поставя своя парадокс за един християнин. Ние не знаем как и защо „основанието ни да вярваме” става спасителна вяра, но знаем, че тя става. Но първо, ние трябва да се насочим към целта: да познаем Исус като наш личен Спасител.
Разисквайте с групата: Какви обстоятелства, ситуации, разисквания, книги, проповеди и т.н. ви доведоха до вярата ? До каква степен знанието за Христос става вяра в Христос ? Какви влияния в живота ви сега ви насочват към Христос ?
За разискване: В миналия урок ние учихме колко важна е любовта за християнската вяра и живот. Защо и как е необходима вяра, за да поставим тази любов в действие ?
СТЪПКА 2 – Изследвайте !
Само за учители : В нашия свят думата вяра може да се отнася за всяко дадено вярване /например „Будистка вяра”/, или доверие в дадено лице или нещо /както вяра, доверие в една обществена транзитна система/. Каква е библейската дефиниция за вяра ? Разисквайте.
БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР
Без вяра не е възможно да се угоди на Бога /Евреи 11:6/. Това твърдение би било обезкуражаващо, ако по дефиниция вярата не е нещо, което може да се постигне по друг начин, освен ако Бог не ни я даде. Всичко, което трябва да направим, е да протегнем ръка, за да я приемем /Ефесяни 2:8/.
1. Невидимото във видимо

/Прочетете с групата си Евреи 11:1-3/.


Вярата, за да бъде това, което е, е способността да се вярва в неща, които не са непосредствено и незабавно видими за нашите сетива. Когато един християнин вярва и се доверява на Бога, резултатите от тази вяра се проявяват в „реалния” свят, идващи от онова, което е, както изглежда, „нищо”.

Тези неща може да включват забележителна промяна в характера и ориентацията на личността, или отговори на молитва, или позитивни резултати от решения, които може да изглеждат далеч неприятни или неизгодни според светските стандарти – решения, взети единствено въз основа на вяра или на съзнанието, че това е, което Бог би искал някой да направи.

Авторът на урока за тази седмица сравнява тази промяна на живота със самото сътворение на света от Бога, Който доведе вселената в съществувание от нищо.
За разискване : Помолете групата да сподели минали опитности, при които е трябвало да поддържат вяра в Бога, когато видимо не е имало никакви доказателства да правят това.
2. Дарбата вяра

/Прочетете с групата си Ефесяни 2:8/
Когато възприемаме вярата като дарба, ние се противопоставяме на популярната концепция за нея. Хората вярват във всякакъв вид неща. Просто всеки вярва в нещо, което не е обект на рационално или емпирично доказателство.

Но това не е вярата, за която говорим. Библейската вяра е резултат на среща с един безкрайно добър и достоен за доверие, верен Бог. Дарбата на вярата е наистина дарба на Бога, защото за да познаваме наистина Бога, означава да Му се доверяваме. Но, за да получим наистина дарбата на вярата, ние самите трябва да бъдем достъпни за Бога.


За разискване : Как може ние самите да бъдем подготвени, за да получим дарбата на вярата или да развием онова, което ни е било дадено ?
3. Телефонирай

/Прочетете с вашата група Евреи 11:6 и Римляни 1:17/
„Телефонирай”, тази дума се използва от актьори за изпълнение или представление, което технически е правилно, но очевидно му липсва чувство или убеждение. Такова едно изпълнение е онова на християнския живот без вяра. Без вяра ние не може да угодим на Бога, защото ние не сме сигурни, че Той съществува, следователно ние не може да Го обичаме или да Му се доверяваме.

Християните могат да вършат нещата външно, но ще им липсва убеждението и радостта, които идват от знанието защо правят това. Защото християнският живот е дългосрочна връзка, не едно минутно обаждане. Накрая личността, която не е закотвена в Христос чрез вяра, ще се отклони в нещо, което удовлетворява незабавно. И загубвайки ни за света, плътта и дявола, това е което наранява Бога.


За разискване : Повечето от нас сме имали моменти, когато сме чувствали, че просто водим повърхностен християнски живот, без вяра. Какво или кой ви е помогнал да намерите обратния път ? Как е станало възможно това завръщане ?
СТЪПКА 3 – Практикувайте !
Само за учители : Насърчете членовете на групата си да използват тези въпроси, за да помислят за вярата като концепция и как се проявява тя в техния собствен живот.
Въпроси за размисъл :

- Една поговорка казва: „да видиш е да вярваш”. Теологът от 18 век Анселм Кентърберийски пише: „Защото аз не се стремя да разбера, за да повярвам, но аз вярвам, за да мога да разбера. Защото това аз също вярвам, че ако не вярвам, аз няма да разбера..” /Исая 7:9/. Разисквайте върху начините, по които вярата задълбочава нашето познаване на Христос.


- Каква е ролята на доктрината в един живот на вяра ?
Въпроси за прилагане :

- Как действа Бог чрез хората да изградят вяра у другите ? Какво може да направим, за да позволим Бог да действа чрез нас в това отношение ?


- Такива каквито сме несъвършени и непостоянни, вярата у нас често съществува заедно със съмнението. Как може да осъзнаем съмнението и да се уверим, че вярата взема връх ?

СТЪПКА 4 – Приложете !
Само за учители : В урока за тази седмица учихме, че вярата е нещо отделно както от интелектуалното приемане, така и от нашите собствени усилия. Но ние имаме да изпълняваме роля в култивирането и укрепването на вярата, която Бог ни дава. Следващото има за цел да наблегне върху това, как нашите действия и мисли могат да изграждат или намаляват вярата.
Дайте на всеки член от групата лист хартия и ги накарайте да начертаят линия надолу по средата, създавайки така две колонки. Над едната колонка да напишат „Изграждане на вярата”. Над другата колонка да напишат „Намаляване на вярата”.Накарайте членовете на групата да помислят за около три неща в едната и другата колонка. Поканете ги да представят и разискват върху своите заключения.
Само за учители: Подчертайте, че при това упражнение не е задължително да се начертае линия между „добрите” неща, които „добрите” хора правят, казват или мислят и „лошите” неща, които „лошите” хора вършат, казват или мислят. 1 Коринтяни 10:23 е поучително в това отношение.

Или, като алтернатива, помислете вместо това върху следващите теми за разискване и упражнение: Медиите са станали важни в живота на много хора днес и животът на вяра не прави изключение за това влияние. Ние сме склонни да насочваме вниманието си към негативните неща тук на земята, и със сигурност няма пропуск в това. Но как могат музиката, филмът и т.н. да ни помагат и ръководят в нашия път във вярата, или пък да ни спъват и заблуждават ?



УРОК 3 11 – 17 април

Урокът накратко ...

НАДЕЖДАТА
Ключов текст : 1 Петрово 3:15

Учете групата да :

Знае : Макар че живеем в уплашен от греха свят, ние имаме надежда за вечен живот в Христос.

Чувства : Увереност чрез изпълнените пророчества, че Бог има план за нашия живот.

Върши : Да живеем живот изпълнен с надежда, като насочваме вниманието си към обещанието за вечност и вдъхновяваме и другите да правят същото.
План :

1. Извор на надежда /1 Коринтяни 15:12-19/

А. Основанието за нашата надежда е във възкресението на Исус. Какво има предвид Павел като казва: „Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление” / ст.19/.

Б. Обещанието за вечен живот ни дава основание за надежда. Кои други елементи на християнството ни дават надежда, в иначе един безнадежден свят ?
2. Утвърждаване на надеждата /Лука 21:25-28/

А. Дарът на пророчеството ни показва, че Бог има план за нашия живот, въпреки на вид безкрайната лудост на света. От този дар ние черпим надежда. Как ви е показал Бог Своята мъдрост и разбиране чрез пророческата дарба ?

Б. Нашата надежда за вечен живот се основава в бъдещето. По какви начини възнамерява Бог да преживеем реална надежда за нашия настоящ живот сега на земята ?
3. Въплътена надежда /Псалм 31:24/

Живейте вашата надежда фокусирани върху обещанието за вечността. Нека надеждата ви се вижда във вашето поведение. Как още може да направите надеждата ви да свети в начина, по който живеете ?


Резюме : Надеждата, която имаме в Христос, е съществен елемент от християнската вяра. Без нея ние сме нещастни. Нека вашата надежда наистина влияе на погледа ви върху живота.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
Ключова концепция за духовно израстване: Смъртта и възкресението на Исус ни дават като християни основание да се надяваме на по-добър живот сега и във вечността. Тази надежда се издига над настоящите обстоятелства, защото се основава не на вероятности, а на сигурни неща.
Само за учители : В този урок ние разискваме и изследваме ролята на надеждата в християнския живот.
Преди известно време прочутата американска хумористка и поетеса Дороти Паркър работела върху сценарий на филм за продуцента Семюел Голдуин. Последният помолил тя да даде щастлив край. Паркър му отговорила: „Знам, че това ще подейства като шок за вас, г-н Голдуин, но в цялата история, през която са преминали милиарди и милиарди човешки същества, нито едно единствено не е имало някога щастлив завършек.”
Каталог: MEDIA%20SET -> A.%20MINISTRY,%20EDUCATION
A.%20MINISTRY,%20EDUCATION -> За Windows има само един вид архив формат
MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: "
MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов
MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението
A.%20MINISTRY,%20EDUCATION -> Юли, август, септември 2007 г. За добро или за зло: поуки от старозаветни съпружески двойки гордън кристо и розенита кристо
A.%20MINISTRY,%20EDUCATION -> Учителски уроци за съботното училище януари, февруари, март 2008 г. Ученичеството от
A.%20MINISTRY,%20EDUCATION -> Учителски уроци за съботното училище октомври, ноември, декември 2007 г. Пречистващият огън на страданието
A.%20MINISTRY,%20EDUCATION -> Учителски уроци за съботното училище януари, февруари, март 2009 г
A.%20MINISTRY,%20EDUCATION -> Учителски уроци за съботното училище юли, август, септември 2008 г. Служители на надеждата
A.%20MINISTRY,%20EDUCATION -> Учителски уроци за съботното училище април, май, юни 2008 г. Чудото исус рой Адамс


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница