Удължават срока за стандарта по спешна медицина



страница1/9
Дата21.06.2018
Размер389 Kb.
#75429
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
05.07.2016
Национални вестници



Удължават срока за стандарта по спешна медицина


24 часа  стр. 5  

Болниците имат още 6 месеца за привеждане на спешните си отделения по новия стандарт по спешна медицина. Това става ясно от промяна в наредба на здравното министерство.

Досегашният срок бе 6 месеца от влизане в сила на новия медицински стандарт, или до юни. Удължаването е до края на годината.

"Промяната се налага поради оспорване на утвърдения с наредбата медицински стандарт "Спешна медицина" в частта за болничната помощ и целесъобразността тези изисквания да влязат в сила след произнасяне на Върховния административен съд", пише в мотивите към изменението. Болнични и неправителствени сдружения атакуват стандарта в съда заради заложените изисквания към болниците, сред които и за най-малко 700 кв. м площ на спешното отделение, 12 приемни поста и 6 реанимационни, за най-малко 3-ма лекари със специалност "Анестезиология и реанимация" и др. Освен това предстои и поетапно пилотно въвеждане на медицинския триаж - сортиране на случаите по степен на спешност, както и на новите протоколи и алгоритми за поведение в спешните центрове, уточняват още от МЗ.



Кадастърът става дигитален, няма да се вадят скици на имоти


1,5 млрд. лв. за проекти за градско развитие на общините

24 часа  стр. 2,3,14  

До 2 години 80% от картите на имотите в България ще са дигитализирани и качени онлайн, така че общините да не искат от хората скици и такси, а да си ги вземат служебно.

Това обяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова на дискусията "Региони в растеж", организирана в Бургас от в. "24 часа в партньорство със СИБАНК и с подкрепата на бензиностанции "Газпром".

Над 120 представители на бизнеса, местната власт от Югоизточния регион препълниха залата в център "Флора" в Бургас. Домакин бе кметът на града Димитър Николов. Дискусията на "24 часа" уважиха още кметовете на Поморие Иван Алексиев, на Приморско Димитър Германов, на Карнобат - Георги Димитров, на Камено -Жельо Вардунски, на Несебър - Николай Димитров, на Царево -Георги Лапчев, на Айтос - Васил Едрев.

В момента в Народното събрание тече гласуване на законови текстове, които ще обединят картите на земеделските земи с кадастъра, така че всичката информация да е на едно място, обясни Павлова. Паралелно обаче министерствата на регионалното развитие и на земеделието работели по проекти за обединяване и дигитализация на картите на двата вида собственост.

Павлова обясни нововъведението в отговор на бизнесмена Атанас Аврамов, който сподели конкретен проблем с липсата на кадастрална карта на имотите в една от промишлените зони на града. Според зам.-кмета на Бургас Чанка Коралска обаче зоната си има планове, а вероятно става въпрос за проблем с конкретен имот.

Да се въведе по-широка децентрализация на местната власт, както изисква Европа на регионите, поиска Георги Николчев от Асоциацията на собствениците в туризма. След 2020 г. ще има ново регионално деление, като вероятно ще се намали броят на областите, за да отговарят на изискванията в европейските регламенти, София пък ще бъде отделена в отделен регион за планиране, обясни му Лиляна Павлова.

Все още няма яснота дали регионите за планиране ще останат шест, както са в момента, или ще бъде променена тяхната бройка, обясни тя.

"Благодарение на магистрала "Тракия" Южна България разцъфна, добрата инфраструктура разви и увеличи и БВП на региона, каза още Лиляна Павлова.

"Силната местна власт, възможностите на инфраструктурата и активен бизнес, който да участва в партньорство с местните власти, са трите нужни условия за развитие на регионите", посочи тя и обеща: "Досега давахме пари за регионално развитие, вече ще инвестираме в растежа на регионите."

Ефектите от досегашните 3,1 млрд. лв., инвестирани в регионално развитие, се виждат, особено в съчетание с инфраструктурата, подчерта министърката на регионалното развитие.

За растеж в регионите са нужни проекти, които генерират приходи, в които бизнесът е генератор на идеи, каза още Павлова. Тя даде за пример комплекс "Флората" в Бургас, в който бе организирана дискусията. На неговата територия се провежда паралелно на дискусията между власт и бизнес първият фермерски пазар, организиран от "24 часа" и Българската банка за развитие.

250 млн. лв. са делегираните целеви бюджети за общините в Югоизточна България, съобщи Павлова. 210 млн. лв. ще бъдат инвестирани по проекти за градски транспорт и модернизация на градската среда в петте големи града на региона -Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Казанлък. Още 40 млн. лв. са заделени за енергийна ефективност в по-малките градове като Поморие, Карнобат, Елхово, Малко Търново, посочи министърката.

Принципът е да не се финансират само най-големите градове, а към всеки един от тях да има поне по един по-малък град, който да балансира развитието на региона, обясни Павлова.

1,5 млрд. лв., или половината от Оперативна програма "Региони в растеж", е предоставена на общините. Те ще могат да изберат кои проекти да си финансират съобразно плановете им за градско развитие.

Голяма част от оперативната програма е заделена за подкрепа на три ключови реформи - образователната, здравната и социалната, подчерта Павлова. В образованието ще бъдат подкрепяни професионалните училища. За тях за цялата страна са заделени 130 млн. лв., 32,5 млн. лв. са за региона на Югоизточна България, съобщи още Павлова. Целта е в професионалните гимназии да бъдат изградени модерни лаборатории, така че бизнесът да може да обучава учениците по начин, който да отговаря на нуждите му.



В здравеопазването ще бъдат финансирани спешни центрове в 28 областни града и 188 малки населени места, ще бъдат закупени 400 линейки, така че да се осигури спешната помощ в цялата страна, обясни още Павлова.

350 млн. лв. са заделени и за ремонти на първокласни, второкласни и третокласни пътища, съобщи министърката.

Приоритетно ще се финансират проекти в Северна България, но за Югоизточна също има предвидени ремонти по ключови трасета като Стара Загора - Раднево и Айтос-Възход, разказа Павлова.

Третата част от програмата е отделена към фонда на фондовете, където банките трябва да удвоят и утроят ресурса. Искаме да провокираме бизнеса да направи проекти и да ги финансира по-евтино по този начин, обясни Павлова. Вече сме финансирали с подобни схеми пазари, тържища, борси, езикови центрове, частни болници, завод за авточасти.

Най-важен за бизнеса, за да си осигури по-евтино финансиране, е гаранционният фонд, подчерта министърката. Засега е неясна обаче съдбата на запланувания фонд за туристическа инфраструктура, защото според Министерството на финансите е по-добре тези проекти да са част от фонда за градско развитие.

Мобилните пчелини, които се разполагат в горски територии, трябва да сключват договори с държавните горски предприятия за наем, препоръча земеделският министър Десислава Танева на пчеларя от Царево Манол Тодоров. С договора за наем пък вече ще може да се кандидатства за подпомагане пред Държавен фонд "Земеделие".

След около 2 години се очаква да бъде удвоен пътят Бургас-Слънчев бряг, ако всички процедури преминат без обжалвания, отговори Павлова на Владимир Кисьов от Българската туристическа камара.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница