Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
05.07.2016
Национални вестници
Удължават срока за стандарта по спешна медицина
24 часа стр. 5
Болниците имат още 6 месеца за привеждане на спешните си отделения по новия стандарт по спешна медицина. Това става ясно от промяна в наредба на здравното министерство.
Досегашният срок бе 6 месеца от влизане в сила на новия медицински стандарт, или до юни. Удължаването е до края на годината.
"Промяната се налага поради оспорване на утвърдения с наредбата медицински стандарт "Спешна медицина" в частта за болничната помощ и целесъобразността тези изисквания да влязат в сила след произнасяне на Върховния административен съд", пише в мотивите към изменението. Болнични и неправителствени сдружения атакуват стандарта в съда заради заложените изисквания към болниците, сред които и за най-малко 700 кв. м площ на спешното отделение, 12 приемни поста и 6 реанимационни, за най-малко 3-ма лекари със специалност "Анестезиология и реанимация" и др. Освен това предстои и поетапно пилотно въвеждане на медицинския триаж - сортиране на случаите по степен на спешност, както и на новите протоколи и алгоритми за поведение в спешните центрове, уточняват още от МЗ.
1,5 млрд. лв. за проекти за градско развитие на общините
24 часа стр. 2,3,14
До 2 години 80% от картите на имотите в България ще са дигитализирани и качени онлайн, така че общините да не искат от хората скици и такси, а да си ги вземат служебно.
Това обяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова на дискусията "Региони в растеж", организирана в Бургас от в. "24 часа в партньорство със СИБАНК и с подкрепата на бензиностанции "Газпром".
Над 120 представители на бизнеса, местната власт от Югоизточния регион препълниха залата в център "Флора" в Бургас. Домакин бе кметът на града Димитър Николов. Дискусията на "24 часа" уважиха още кметовете на Поморие Иван Алексиев, на Приморско Димитър Германов, на Карнобат - Георги Димитров, на Камено -Жельо Вардунски, на Несебър - Николай Димитров, на Царево -Георги Лапчев, на Айтос - Васил Едрев.
В момента в Народното събрание тече гласуване на законови текстове, които ще обединят картите на земеделските земи с кадастъра, така че всичката информация да е на едно място, обясни Павлова. Паралелно обаче министерствата на регионалното развитие и на земеделието работели по проекти за обединяване и дигитализация на картите на двата вида собственост.
Павлова обясни нововъведението в отговор на бизнесмена Атанас Аврамов, който сподели конкретен проблем с липсата на кадастрална карта на имотите в една от промишлените зони на града. Според зам.-кмета на Бургас Чанка Коралска обаче зоната си има планове, а вероятно става въпрос за проблем с конкретен имот.
Да се въведе по-широка децентрализация на местната власт, както изисква Европа на регионите, поиска Георги Николчев от Асоциацията на собствениците в туризма. След 2020 г. ще има ново регионално деление, като вероятно ще се намали броят на областите, за да отговарят на изискванията в европейските регламенти, София пък ще бъде отделена в отделен регион за планиране, обясни му Лиляна Павлова.
Все още няма яснота дали регионите за планиране ще останат шест, както са в момента, или ще бъде променена тяхната бройка, обясни тя.
"Благодарение на магистрала "Тракия" Южна България разцъфна, добрата инфраструктура разви и увеличи и БВП на региона, каза още Лиляна Павлова.
"Силната местна власт, възможностите на инфраструктурата и активен бизнес, който да участва в партньорство с местните власти, са трите нужни условия за развитие на регионите", посочи тя и обеща: "Досега давахме пари за регионално развитие, вече ще инвестираме в растежа на регионите."
Ефектите от досегашните 3,1 млрд. лв., инвестирани в регионално развитие, се виждат, особено в съчетание с инфраструктурата, подчерта министърката на регионалното развитие.
За растеж в регионите са нужни проекти, които генерират приходи, в които бизнесът е генератор на идеи, каза още Павлова. Тя даде за пример комплекс "Флората" в Бургас, в който бе организирана дискусията. На неговата територия се провежда паралелно на дискусията между власт и бизнес първият фермерски пазар, организиран от "24 часа" и Българската банка за развитие.
250 млн. лв. са делегираните целеви бюджети за общините в Югоизточна България, съобщи Павлова. 210 млн. лв. ще бъдат инвестирани по проекти за градски транспорт и модернизация на градската среда в петте големи града на региона -Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Казанлък. Още 40 млн. лв. са заделени за енергийна ефективност в по-малките градове като Поморие, Карнобат, Елхово, Малко Търново, посочи министърката.
Принципът е да не се финансират само най-големите градове, а към всеки един от тях да има поне по един по-малък град, който да балансира развитието на региона, обясни Павлова.
1,5 млрд. лв., или половината от Оперативна програма "Региони в растеж", е предоставена на общините. Те ще могат да изберат кои проекти да си финансират съобразно плановете им за градско развитие.
Голяма част от оперативната програма е заделена за подкрепа на три ключови реформи - образователната, здравната и социалната, подчерта Павлова. В образованието ще бъдат подкрепяни професионалните училища. За тях за цялата страна са заделени 130 млн. лв., 32,5 млн. лв. са за региона на Югоизточна България, съобщи още Павлова. Целта е в професионалните гимназии да бъдат изградени модерни лаборатории, така че бизнесът да може да обучава учениците по начин, който да отговаря на нуждите му.
В здравеопазването ще бъдат финансирани спешни центрове в 28 областни града и 188 малки населени места, ще бъдат закупени 400 линейки, така че да се осигури спешната помощ в цялата страна, обясни още Павлова.
350 млн. лв. са заделени и за ремонти на първокласни, второкласни и третокласни пътища, съобщи министърката.
Приоритетно ще се финансират проекти в Северна България, но за Югоизточна също има предвидени ремонти по ключови трасета като Стара Загора - Раднево и Айтос-Възход, разказа Павлова.
Третата част от програмата е отделена към фонда на фондовете, където банките трябва да удвоят и утроят ресурса. Искаме да провокираме бизнеса да направи проекти и да ги финансира по-евтино по този начин, обясни Павлова. Вече сме финансирали с подобни схеми пазари, тържища, борси, езикови центрове, частни болници, завод за авточасти.
Най-важен за бизнеса, за да си осигури по-евтино финансиране, е гаранционният фонд, подчерта министърката. Засега е неясна обаче съдбата на запланувания фонд за туристическа инфраструктура, защото според Министерството на финансите е по-добре тези проекти да са част от фонда за градско развитие.
Мобилните пчелини, които се разполагат в горски територии, трябва да сключват договори с държавните горски предприятия за наем, препоръча земеделският министър Десислава Танева на пчеларя от Царево Манол Тодоров. С договора за наем пък вече ще може да се кандидатства за подпомагане пред Държавен фонд "Земеделие".
След около 2 години се очаква да бъде удвоен пътят Бургас-Слънчев бряг, ако всички процедури преминат без обжалвания, отговори Павлова на Владимир Кисьов от Българската туристическа камара.
Сподели с приятели: |