Уеб услуги с asp. Net



страница1/9
Дата24.03.2017
Размер0.86 Mb.
#17693
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

Уеб услуги с ASP.NET

Автори


Деян Варчев, Стефан Добрев

Необходими знания


  • Базови познания за .NET Framework

  • Базови познания за езика C#

  • Базови познания за ASP.NET

  • Начални умения за работа с Visual Studio .NET

  • Познания по XML

  • Атрибути

Съдържание


  • Инфраструктурата на уеб услугите

  • Разпределени приложения

  • Нуждата от уеб услуги

  • Услуги и уеб услуги

  • UDDI директории за уеб услуги

  • Откриване на уеб услуги (DISCO)

  • WSDL описания на услуги

  • SOAP – формат на заявките

  • Протоколен стек на уеб услугите

  • Сценарии за използване на уеб услуги

  • .NET Enterprise приложения

  • Уеб услугите в ASP.NET

  • Архитектура

  • Създаване и публикуване на уеб услуги

  • Използване на уеб услуги. Генериране на междинен (прокси) клас

  • Уеб услугите и VS.NET – създаване и консумиране

  • Атрибути за уеб услугите – [WebService], [WebMethod]

  • Прехвърляне на типове (type marshalling)

  • Разгръщане (deployment) на уеб услуги върху IIS

  • Дебъгване на уеб услуги

  • Моделът на изпълнение на уеб услугите в ASP.NET

  • Асинхронно извикване

  • Уеб услуги и работа с данни

  • Поддръжка на сесии

  • Сигурност на уеб услугите. Сигурност чрез сесии

  • Изключенията в уеб услугите

В тази тема ...


В настоящата тема ще разгледаме уеб услугите и работата с тях чрез средствата на .NET Framework и ASP.NET. Ще изясним концепциите и стандартите, които стоят в основата на уеб услу­гите, и ще обясним защо те са се превърнали в стандарт за инте­грация и между­плат­формена комуникация. Ще се запознаем с различни сценарии за изпол­зването им. Ще разгледаме приложението на уеб услугите за изграждане на много­слойни .NET Enterprise приложения. Ще разгледаме програмния модел за уеб услуги в ASP.NET и средствата за тяхното изграждане, изпълнение и раз­гръщане (deployment). Ще се спрем и на някои често срещани проблеми и утвърдени практики при разработката на уеб услуги чрез .NET Framework и ASP.NET.

Възникването на уеб услугите


В зората на Интернет основна цел е била да се направят публично достъпни определени документи, статии и други ресурси за хора, които са били заинтересовани от тяхното съдържание. С бързото развитие на Интернет технологиите в края на 90-те години Интернет става място не само за уеб страници, но и единно място за обмяна на съобщения и информация между различни приложения. Липсата на единен стандарт за описанието и разпространението им, както и нуждата от адаптери за интеграция на вече съществуващите технологии, пораждат изграждането на нов независим (както от самото приложение така и от платформата, на която е разположен) стандарт – SOAP (Simple Object Access Protocol). Днес работата на всяко уеб базирано приложение, което е отворено към света, е немислима без уеб услугите, защото те са се превърнали в стандарт за междуплатформена комуникация и интеграция и се основават на вече утвърдили се в глобалната мрежа модели и стандарти.

Разпределени приложения


В днешно време повечето приложения се състоят от няколко отделни компонента, които взаимодействат помежду си, и заедно решават една обща задача. Чрез разделянето на няколко съставни части, логиката на самото приложение се разпределя между отделните му компоненти, всеки от които е логически обособен, има ясна отговорност и може да е разпо­ложен физически на отделен компютър. Оттук идва и името на самите приложе­ния – разпре­делени. Основен принцип при съставянето на всеки компонент е той да изпълнява добре дефинирана задача (strong cohesion) и да е логически независим (loosely coupled) от останалите компоненти.

Модели за разпределени приложения


С годините еволюцията на софтуерните технологии е преминала през различни модели на разпределени приложения, всеки от които има своите силни и слаби страни. Да разгледаме някой от тях:

  • Модел „Клиент/Сървър” – при този модел приложението е двуслойно. На сървъра са разположени данните за системата и общата за всички логика, а при клиента стои приложение, което взаимодейства с потребителите и комуникира със сървъра. Типичен случай на такава система е сървър с база от данни и множество клиенти, които работят с общите данни от сървъра.

  • Модел „Разпределени обекти” – този модел предоставя възмож­ност за отдалечен достъп до обекти, като позволява създаване на обекти върху отдалечен сървър и извикване техни методи. Ето някои архитек­тури, които използват този модел:

    • DCOM (Distributed Component Object Model) – представлява раз­ширение на COM модела в Windows операционни системи, което позволява COM компоненти, инсталирани на отдалечени една от друга машини, да комуникират помежду си. COM/DCOM архитек­турата е разработена от Microsoft и въпреки, че е пренесена и върху други платформи, нейното основно предназначе­ние си остава най-вече за операцион­ните системи на Microsoft Windows.

    • CORBA (Common Object Request Broker Architecture) – представ­лява отворен стандарт за комуникация между обекти, разполо­жени върху отдалечени една от друга машини. Стандартът е разработен от консорциума OMG (Object Management Group). Въпреки, че прави комуникацията независима както от езика, на който са написани приложенията, така и от операционната сис­тема, върху която се изпълняват, CORBA не е набрал популярност заради голямата си сложност и трудността за имплементация.

    • Java RMI (Remote Method Invocation) – представлява стандарт за разпределени приложения, разработен от Sun, и базиран на Java платформата. Позволява комуникация между отдалечени обекти, разработени на Java, чрез отдалечено извикване на методите им. За разлика от CORBA и DCOM, RMI е значително по-опростен, но работи само с Java обекти.

    • .NET Remoting [TODO: link] – представлява технология, използвана в .NET Framework, която осигурява лесен и прозрачен достъп до отдалечени .NET обекти. Работи само с .NET обекти.

  • Модел „Уеб услуги” – базиран е изцяло на отворени стандарти за отдалечени извиквания, в чиято основа стои XML. Най-често за кому­никацията се използват HTTP протоколът и моделът заявка-отговор, което прави Интернет и WWW идеални за преносна среда на уеб услугите, а от там идва и името им. Уеб услугите се самоопис­ват чрез езика WSDL и това значително опростява използването им.

Уеб услугите са настоя­щето и бъдещето на разпре­делените прило­жения. В самата си същност те представляват функционално независими програмни компоненти и извеждат междуплатформената комуникация на ново ниво на абстракция, което е зависимо от компанията-производител, използва­ния програмен език или софтуерна платформа.

Нуждата от уеб услуги


Вече разгледахме някои от вече съществу­ва­щи­те моде­ли за разпределени приложения и изтъкнахме част от недостатъците им. Сега ще се спрем по-подроб­но на нуждата от уеб услуги и ще изясним защо се е стигнало до тяхното създаване.

Недостатъци на модела „Клиент/сървър”


Моделът клиент-сървър (двуслойна архитектура) не пасва добре на идеята за разпределените приложения, защото с нарастване на сложност­та им нараства и нуждата от създаването на повече от два слоя.

Остава възможността да се използва модел за отдалечена комуникация, които позволява изграждането на многослойни разпределени приложения. Двата най-често използвани подхода за това са "Разпределени обекти" и "Уеб услуги".


Недостатъци на модела „Разпределени обекти”


С широкото навлизане на Интернет и неговото масово използване се е зародила нуждата от разпределени приложения, които да комуникират помежду си посредством глобалната мрежа.

Моделът „Разпределени обекти” не е създаден с презумпцията, че трябва да използва Интернет като преносна среда. Всеки един от разгледаните разновидности на модела е разчитал на свой собствен протокол за пренасяне на информацията. Добавяйки наличието на защитни стени (firewalls) в Интернет пространството, комуникацията между отделните прило­жения става силно затруднена.

Основен проблем при технологиите тип "Разпределени обекти" са липсата на междуплатформена съвместимост (interoperability) и трудностите при изграждането на хетерогенна инфраструктура за предоставената услуга. Използването на отдалечен обект или негов метод изисква, при клиента да е имплементирана същата архитектура, каквато и на сървъра, а това води до силна технологична обвързаност между доставчика на услугата и нейните консуматори.

Още един проблем на разглеждания модел е поддръжката на различни версии и настройки на приложението. За да може клиентът да използва даден отдалечен обект, той трябва да е съобразен с версия на приложе­нието, което е разположено на отдалечената машина, както да използва и идентични настройки с него.


Изисквания за съвременните разпределени приложения


Недостатъците на модела „Разпределени обекти” формират изисквания, на които трябва да отговаря съвременната архитектура за разпределени при­ло­жения. Някои от тях са следните:

  • Междуплатформена комуникация – отдалечените програмни компо­ненти трябва да са достъпни за клиенти с различни операционни системи, изградени върху различни софтуерни платформи и с раз­лични езици за програ­миране.

  • Базирана на отворени Интернет стандарти и технологии – различ­ните компоненти на разпределените приложения трябва да са лесно достъпни през Интернет и да се възползват изцяло от предимствата на глобалната мрежа. Те трябва да не са технологично обвързани с даден доставчик.

  • Самоописание – архитектурата за разпределени приложения трябва да предоставя възможност за самоописание на програмните компо­ненти, което да позволява тяхното използване без да е необходимо предварително познаване на структурата им и интерфейсът за достъп до тях.

Уеб услугите решават всички тези проблеми, а освен това откриват и нови хоризонти пред разработчиците на разпределени приложения. Нека ги разгледаме в детайли.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница