Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос



страница1/6
Дата23.07.2016
Размер0.84 Mb.
  1   2   3   4   5   6
Уилиям Макдоналд

ИСТИНСКО
^СЛЕДВАНЕ


А ХРИСТОС

Верен
Уилиям Макдоналд



Истинско следване
на Христос

Издателство ВЕРЕН


пл. „Славейков" 1, София 1000

За автора:

Уилиям Макдоналд е един Високо ценен библейски
учител и аВтор на над 60 книги, някои от които
Вече са преВедени и на други езици. От 1947 до
1965 г. той преподаВа В библейското училище
Емаус, като от 1959 г. е негоВ ръководител. След
усилена преподавателска дейност В Америка и В
чуЖбина от 1973 г. насам той е член на съвета
на сътрудниците В Програмата за обучение на
работници В Сан Леандро, Калифорния.

Второ българско издание

© 2000, Издателство ВЕРЕН ООД

площад „СлаВейкоВ" 1, София 1000

ПреВодач: Ясен ДамяноВ

ПреВодач на стихоВете: Красимира НеноВа

Редактор и коректор: Юлиана БалкандЖиеВа

Предпечатна подготовка: ТИС ООД

© Корица: Dieter Otten — Gummersbach

Печат: ЕТ „Ко-Ко-92"

ISBN 954-8225-27-1

СъдърЖание

ПредгоВор 7

Въведение 8

Условията да бъдеш ученик 9

Отричане от Всичко 16

Пречки пред следването 27

Ученикът е управител 34

РеВност 40

Вяра 49

Молитва . 57



Война 66

Световно господство 74

Ученикът и бракът 84

Пресмятане на цената 90

Сянката на мъченичеството 96

Наградите на истинския ученик 99

Не поЖела Той 102

Белейки 104


Предговор

Тази кншкка е опит да се изВадят наяВе някои прин-


ципи на нобозаВетното ученичество. Някои от нас
В продължение на години са Вшкдали тези принципи
В СлоВото, но някак си са заключили, че те са тВър-
де крайни и неприложими В слоЖното Време, В кое-
то Живеем. Така ние се поддадохме на ледения мраз
на нашето духоВно обкръЖение.

После срещнахме група млади ВярВащи, които си


бяха поставили за цел да покаЖат, че изискванията
на Спасителя към НегоВите ученици не само са на-
пълно прилоЖими," но и че единствено тяхното из-
пълнение моЖе да доВеде до еВангелизиране на сВе-
та.

Ние сме много задълЖени на тези млади хора за


тоВа, че дадоха Жив пример за много от истините,
показани тук.

Доколкото тези истини все още надхвърлят на-


шия собствен опит, ние ги издигаме като стремеЖ
на сърцето си.

Въведение

Пътят към истинското ученичество започВа, кога-


то един чоВек се ноВороди. Той започВа, когато се
случат следните събития:

  1. Когато той осъзнае, че е грешен, изгубен, сляп
    и гол пред Бога.

  2. Когато признае, че не моЖе да се спаси сам
    чрез добро поВедение или добри дела.

  3. Когато поВярВа, че Господ Исус Христос е ум-
    рял на кръста като НегоВ заместник.

  4. Когато чрез ясно решение на Вяра той признае
    Исус Христос за сВой единстВен Господ и Спасител.

Така чоВек стаВа християнин. ВаЖно е да подчер-
таем тоВа предварително. Немалко хора смятат,
че чоВек стаВа християнин, като ЖиВее християнс-
ки ЖиВот. НИ НАЙ-МАЛКО! За да заЖиВеете Жи-
Вот на християнин, пърВо трябВа да станете та-
къВ.

ЖиВотът на ученика, описан на следВащите стра-


ници, е сбръхестестбен. Ние нямаме В себе си сила-
та да го ЖиВеем. НуЖдаем се от боЖестВена сила.
ЕдВа когато бъдем новородени, получаваме и силата
да ЖиВеем така, както е учил Исус.

Преди да продължите да четете, задайте си Въпро-


са: „Наистина ли съм роден отгоре? Станал ли съм
дете на Бога чрез Вяра В Исус Христос?"

Ако не сте, приемете го сега за Ваш Господ и Спа-


сител. След тоВа решете да Му се покорявате ВъВ
Всичко, което запоВядВа, без значение какВо моЖе да
Ви струВа тоВа.

Условията да бъдеш ученик

Истинското християнство е пълно посвещение на


Господ Исус Христос.

Спасителят не търси мъЖе и Жени, които ще Му


дадат свободните си Вечери или почивните си дни,
или годините след пенсиониране. Той търси онези,
които ще Му дадат пърВото място В своя Живот.
„Днес Той търси — както винаги е търсел — не
тълпи, носещи се безцелно след Него, а отделни
мъЖе и Жени, чиято вярност до смърт ще се роди
от съзнанието, че Той Желае онези, които са гото-
ви да следват пътя на самоЖертВа, който Той е
утъпкал пред тях." — Ивън-Хопкинс1.

Нищо друго не моЖе да бъде подходящ отговор на


Неговата Жертва на Голгота освен безусловното
отдаване. Една любоВ, толкова велика, така боЖес-
твена, не моЖе никога да се задоволи с нещо по-мал-
ко от нашите души, нашия Живот, всичко наше.

Господ Исус nocmaBu строги изисквания пред тези,


които искат да Му бъдат ученици — изисквания,
които В съВременното общестВо почти напълно се
пренебрегват. ТВърде често ние гледаме на христи-
янството като на отърВаВане от пъкъла и гаран-
ция за рая. Оттам нататък смятаме, че имаме
Всички праВа да се ползВаме от най-доброто, което
този сВят моЖе да ни предлоЖи. Знаем, разбира се,
че В Библията същестВуВат тези силни стихоВе за
ученика на Христос, но ни е трудно да ги съвмес-
тим със своите собствени представи за това как-
во е християнство.

Ние приемаме факта, че един войник Жертва Жи-


вота си от любов към родината. Не ни изглеЖда
странно, че комунистите Жертват Живота си по
политически причини. Но че „кръв, пот и сълзи"
трябва да характеризират Живота на един последо-
вател на Христос, ни се струва някак си далечно и
непонятно.

Но думите на Господ Исус са достатъчно ясни.


Едва ли има място за неразбиране, ако ги приемем
за чиста истина. Ето условията на ученичеството,
както са ни дадени от Спасителя на сВета:

1. Любовта кин Господ Исус Христос над Всичко

Ако някой дойде при Мен и не намрази баща си и


майка си, Жена си, децата си, братята си и сестрите
си, а още и собствения си Живот, не моЖе да бъде
Мой ученик." (Лука 14:26). ТоВа не означаВа, че тряб-

10

Ва когато u ga било да прояВяВаме към близките си


Враждебност или зла Воля. ОзначаВа обаче, че наша-
та любоВ към Христос трябВа да бъде толкоВа го-
ляма, че Всички други наши отношения — дори към
най-близките ни — В сраВнение с нея трябВа да изг-
леждат като омраза. Всъщност най-трудната фра-
за В този стих е: „... а също и собствения си Живот".
Самолюбието е една от най-упоритите пречки по
пътя на ученичеството. Докато не сме готоВи да
се откаЖем от ЖиВота си заради Него, ние не сме
там, където Той ни иска.

2. Отричане от себе си

Ако някой дойде след мен, нека се отрече от себе


си..." (Матей 16:24). Отричането от себе си не е се-
беотрицание. Последното е отказВане от някои
удоВолстВия, храни или притеЖания. А да се отре-
чеш от себе си, означаВа толкоВа пълно да се поко-
риш на господството на Христос, че тВоето „Аз"
да няма никакВи праВа или Власт. ОзначаВа, че „Аз"-
ът абдикира напълно от трона си. ТоВа е изразено В
думите на Хенри Мартин: „Господи, нека изгубя на-
пълно сбоята собствена Воля, нека не считам ис-
тинското си щастие за заВисещо и В най-малка сте-
пен от нещо, което моЖе да ме сполети отВън, а
за изцяло съдърЖащо се В хармонията с ТВоята
Воля."

11

Мой славен Победителю, Принце Бо&ествен!
Вземи капитулиралите ми ръце във Своите! .
Най-сетне Волята ми Ти принадлаки
т ърЖествено:


Щастлив васал съм аз на Твоята корона!

X Г. Моул

3. Съзнателен избор на кръста

Ако някой дойде след мен, нека се отрече от себе си,


нека вземе кръста си..." (Матей 16:24). Кръстът не е
някакВа физическа немощ или душебно страдание;
тези неща са присъщи на Всички хора. Кръстът е
един път, който е избран съзнателно и доброВолно.
Той е „път, който до днес, според ВърВеЖа на този
сВят, е път на позор и безчестие" — Котес2. Кръс-
тът символизира срама, преследването и хулите,
които сВетът изсипа Върху БоЖия Син и които ще
изсипе Върху Всеки, който дръзне да се изпраВи сре-
щу течението. Всеки ВярВащ моЖе да избегне кръс-
та просто като се съобразява със сВета и негоВите
пътища.

4. Живот, иззкивян В следване на Христос

Ако някой дойде след мен, нека се отрече от себе си,


нека вземе кръста си и нека Ме следва" (Матей
16:24).
За да разберем какВо означаВа тоВа, трябВа просто
да се запитаме: „Какбо характеризираше ЖиВота на
Господ Исус?" ТоВа беше ЖиВот на подчинение на

12

Волята на Бога. ЖиВот, Живян със силата на СВе-


тия Дух. ЖиВот на самоЖертВено слуЖене на дру-
гите. ЖиВот на търпение и многострадание пред
лицето на най-уЖасните непраВди. ЖиВот на реВ-
ност, изразходване, самообладание, кротост, бла-
гост, Вярност и отдаденост (Галатяни 5:22, 23). За
да бъдем НегоВи ученици, трябВа да ходим, както е
ходил Той. ТрябВа да показбаме плодоВете на прили-
ката с Христос (Йоан 15:8).

5. Пламенна любов към Всички, които принадлежат


на Христос

По това ще познаят Всички, че сте Мои ученици: ако


имате любов помезкду си" (Йоан 13:35). ТоВа е любоВ-
та, която цени другия поВече от себе си. ЛюбоВта,
която покриба мноЖестВо грехоВе. ЛюбоВта, която
дълго търпи и е милостиба. Тя не се превъзнася и не
се гордее. Тя не се дърЖи безобразно, не търси сбое-
то, не е раздразнителна, не мисли зло. Тя преглъща
Всичко, ВярВа на Всичко, надяВа се на Всичко и Всич-
ко търпи (1. Коринтяни 13:4—7). Без тази любоВ
ученичеството би било един студен законнически
аскетизъм.

6. Неотклонно постоянство в Неговото слово

Ако стоите В словото Ми, наистина сте Мои учени-


ци" (Йоан 8:31). За да има истинско ученичество, е
нуЖно постоянство. Лесно е да започнем добре, да
избухнем В блясъка на слаВата! Но проверката за

13

истинност е устояването докрай. Този, който гледа


назад, след като е слоЖил ръка на ралото, е негоден
за БоЖието царстВо (Лука 9:62). Епизодично подчи-
нение на Писанието не Върши работа. Христос
търси тези, които ще Го следВат В постоянно, бе-
зуслоВно покорстВо.

Запази ме от Връщане назад!
На плуга ръкохватките са мокри от сълзи;
Негодни от pwkga са моите сечива
О, БоЖе мой! От връщане назад ме опази!

X. Г. Моул

7. Отричане от всичко, за да следваме Него

Който от вас не се отрече от всичко, което има, не


моЖе да бъде мой ученик" (Лука 14:33). ТоВа е моЖе би
най-непопулярното от Всички изисквания към учени-
ка, които Христос е поставил, и нищо чудно да е
най-непопулярният стих в цялата Библия. Начетени
богослови ще Ви излоЖат хиляда и една причини, по-
ради които той не трябВа да се разбира букВално,
но обикноВените ученици го поглъщат Жадно, като
приемат, че Господ Исус е знаел какВо гоВори. Как-
во означава да се отречеш от всичко, което имаш?
ОзначаВа да изостаВиш Всички материални прите-
Жания, които не са абсолютно необходими и които
могат да се използват за разпространение на благо-
вестието. Човекът, който се е отрекъл от всичко,

14

не се преВръща В нехранимайко; той работи, за да


осигури нуждите на семейството си и на самия себе
си. Но тъй като страстта на живота му е делото
на Христос да напредВа, той Влага Всичко, което е
В поВече от насъщните нужди, В работата на Гос-
пода и остаВя бъдещето на Бога. Търсейки най-нап-
ред Божието царстВо и НегоВата прабда, той Вяр-
Ва, че никога няма да му липсВат храна и облекло.
Той не може съзнателно да задържа излишъци, кога-
то души загибат В нужда от благата Вест. Той не
иска да пропиляВа живота си В трупане на богатст-
Ва, които ще попаднат В ръцете на дябола, когато
Христос дойде за CBoume cBemuu. Той желае да се
покорява на Христовата забрана за събиране на
съкровища на земята. Отричайки се от Всичко, той
жертВа това, което и без друго не може да задържи
и което Вече е престанал да обича.

И така, тоВа са седемте изисквания към ученика


на Христос. Те са ясни и недвусмислени. Пишещият
това осъзнава, че чрез тяхното изваждане наяве
той се самоосъжда като безполезен слуга. Но тряб-
ва ли Божията истина винаги да бъде потискана за-
ради неуспехите на Божия народ? Не е ли вярно, че
Винаги посланието е по-голямо от онзи, който го
носи? Не е ли правилно да признаем Бога за исти-
нен, а Всеки чоВек — за лъжлиВ? Не трябВа ли да ка-
жем „ТВоята воля да се изпълни дори в моята сла-
бост"?

15

Като изпоВядаме миналия си проВал, нека смело се


обърнем към изискванията на Христос и отсега на-
татък да търсим тоба: да бъдем истински ученици
на нашия прославен Господ!

Учителю, води ме към Своята врата!
Пробий ухото ми, отново се предавам!
Защото Твойто иго значи свобода
за Тебе да се трудя и търпя Желая само.

X. Г. Моул

Отричане от Всичко

И така, ако някой от вас не се отрече от всич-
ко, което има, не моЖе да бъде Мой ученик."
(Лука 14:33).

ЧоВек трябВа да се отрече от Всичко, за да може да


бъде ученик на Господ Исус. ТоВа е недвусмисленото
значение на думите на Спасителя. Без значение кол-
ко Възражения можем да приВедем срещу такоба
„крайно" изискВане, без значение колко ще се бунту-
Ваме срещу такоВа „невъзможно" и „неразумно" по-
Ведение, остаВа фактът, че тоВа е СлоВото на Гос-
пода и Той има пред Вид точно тоВа, което казВа.

16

Haii-напред трябВа да осъзнаем следните суроВи


истини:

а) Исус не е отпраВил тоба шискВане към опреде-


лена избрана група християнски работници. Той е ка-
зал: „... ако някой* от Вас..."

б) Той не е казал, че просто би трябВало да имаме


Желанието или готоВността да се отречем от
Всичко. Казал е: „... ако някой от Вас не се отрече ..."

В) Не е казал и че трябВа да се отречем от опре-


делена част от тоВа, което имаме. Той казВа:
„... който от Вас не се отрече от Всичко, което
има..."

г) Той не е казал, че за чоВека, който се дърЖи за


сВоите съкроВища, е ВъзмоЖна някакВа полоВинчата
форма на ученичестВо. Исус казВа: „... той не моЖе
да бъде Мой ученик."

Всъщност не би трябВало да сме изненадани от


тоВа абсолютно изискВане, като че ли то е единст-
веното В цялата Библия. Не казВа ли Исус:

Не си събирайте съкроВища на земята, където мо-


лец и pwkga ги разяЖдат и където крадци подкопават
и крадат. А си събирайте съкроВища на небето..."
(Мат. 6:19, 20)?

Както Уесли много точно отбелязва: „Трупането


на имот на земята е така ясно забранено от нашия
Учител, както прелюбодейстВото и убийството."

букВ.: Всеки от Вас (гр.), бел. ред.

17

Не казВа ли Исус: „Продайте плюта си и давайте


милостиня.. " (Лука 12:33) ?

Не запобяда ли на богатия младеЖ: „... Продай


Всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще
имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай" (Лука
18:22)?

Ако не е имал пред Вид точно тоВа, което е казал.


какВо тогаВа е имал пред Вид?

Не е ли Вярно, че Вярващите от ранната църкВа


„продаваха стоката и имота си, и ги разпределяха
меЖду Всички, според нуЖдата на Всекиго" (Деян.
2:45)?

И не е ли истина за много от сВетиите на Бога


през Вековете, че те наистина са се отричали от
Всичко, за да следВат Исус?

Антъни Норис ГроуВз3 и съпругата му, ранни ми-


сионери В Багдат, се убедили, че „трябВа да преста-
нат да трупат съкроВища на земята и да започнат
да използбат целия си значителен доход ... за слу;кба
на Бога."4 Убежденията на ГроуВз по този Въпрос са
излоЖени В брошурата му „ПосВещение на Хрис-
тос"5.

Чарлз Стъд „реши да отдаде целия си ЖиВот на


Христос и да приеме предлоЖената му златна Въз-
моЖност да напраби тоВа, което младият богаташ
не успял... ТоВа беше едно просто покорстВо на чер-
но-белите изискВания на БоЖието СлоВо."6 След
като похарчил хиляди за делото на Господа, той за-
пазил сума, раВнябаща се на $9.588 за сбоята годени-

18

ца. Не биВало да бъде пренебрегната от съпруга си.


Тя го попитала: „Чарли, какВо каза Господ на младия
богаташ?"

„Продай Всичко" — отгоВорил той.

„Добре тогаВа, нека започнем на чисто с Господа
още от сВатбата си." И парите заминали за хрис-
тиянските мисии.

Същият дух на преданост е дбшкел и ДЖим


Елиът. Той писал В дневника си:

Татко, нека бъда слаб, за да престана да се


ВкопчВам във Временните неща. Животът ми,
репутацията ми, притежанията ми Господи,
нека изгубя силата на хватката си. Дори, тат-
ко, да бих загубил и любовта да бъда гален. Кол-
ко често съм отпускал хватката, единствено за
да спечеля това, което съм очаквал с „безоби-
ден"копнеЖ погалването. Отвори ръката ми,
за да приеме гвоздея на Голгота, както беше от-
ворена Христовата ръка
та аз, оставил Всич-
ко, сам да бъда освободен, развързан от всичко,
което сега ме оплита. Той не счете Небето, да,
равенството с Бога, за нещо, което трябва да
сграбчи и да дърЖи. Така че дай ми да отпусна
хватката си."7

Нашите измамни сърца ни казбат, че не е Възмозк-


но думите на Господа да се Вземат букВално. Ако се
отречем от Всичко, ще умрем от глад. Все пак
трябВа да мислим за собственото си бъдеще, а и за

19

бъдещето на любимите си хора. Ако Всеки христия-


нин се отрече от Всичко, кой ще финансира работа-
та за Господа? И ако няма никакВи богати христи-
яни, как ще бъдат достигнати с еВангелието хора-
та от no-Висшата класа? И така, аргументите се
сипят един след друг, за да докаЖат, че Господ Исус
не би могъл да има пред Вид тоВа, което е казал.

Истината обаче е, че покорството на запоВедта


на Господа е най-разумният и мъдър начин на Жи-
Вот, носещ най-голямо удоблетборение и радост.
СВидетелстВото на Писанието и на опита гоВори,
че никой, който е ЖиВял самоЖертВено за Христос,
не е изпадал В лишение. Когато чоВек се покоряВа на
Бога, Господ се гриЖи за него.

ЧоВекът, който се отрича от Всичко, за да след-


Ва Христос, не е постоянен просяк, който разчита
на другите християни да го издърЖат.

  1. Той е работлиВ. Работи упорито, за да посрещ-
    не собствените си нуЖди и тези на семейството
    си.

  2. Той е пестелиВ. ЖиВее ВъзмоЖно най-икономич-
    но, така че Всичко, което е В поВече от насъщните
    му потребности, да моЖе да се използВа за делото
    на Господа.

  3. Той е предВидлиВ. Вместо да трупа богатстВа
    на земята, той трупа съкровища на небесата.

20

4. Той се доВеряВа на Бога. Вместо да хбърли най-


добрите си години 8 трупане на големи спестявания
за осигурени старини, той даВа сВоето най-добро
Време 8 слуЖба на Христос и се надяба на Него за
бъдещето.

Той ВярВа, че ако търси най-напред БоЖието цар-


стВо, никога няма да му липсВат храна и облекло
(Матей 6:33).

За него е неразумно да трупа имот за черни дни.


Той би се аргументирал така:

1. Как бихме могли съзнателно да трупаме допъл-


нителни пари, когато те могат да бъдат използба-
ни още сега за спасяването на души? „... Но ако ня-
кой има благата на този свят, и Види, че брат му е В
нуЖда, а заключи сърцето си от него, как обитава в
него БоЖията любов?" (1. Йоан. 3:17)
И още — не забравяйте тази ВаЖна запоВед: „Оби-
чай блиЖния си като себе си" (Левит 19:18). МоЖем
ли да каЖем наистина, че обичаме този наш блиЖен,
когото оставяме да умира от глад, когато ние са-
мите имаме достатъчно и В излишък? Няма ли да
се обърна към Всеки, който е преЖибял радостта
от познабането на неизразимия БоЖи дар, и да по-
питам: „Би ли разменил тоВа познание ... за хиляда
сВята?" ТогаВа нека не стискаме за себе си средст-
вата, чрез които други могат да получат тоВа ос-

21

ВещаВащо познание и този небесен мир." — А. Гро-


уВз.

  1. Ако наистина ВярВаме, че идВането на Христос
    е предстоящо, ще се стремим да използваме парите
    си Веднага. Иначе поемаме риска те да попаднат В
    ръцете на дяВола — пари, които са можели да бъ-
    дат използвани за Вечно благослоВение.

  2. Как бихме могли съзнателно да се молим на Гос-
    пода да снабди финансовите нужди на християнска-
    та работа, когато самите ние имаме пари, които
    не желаем да използваме за тоВа? Отричането от
    Всичко ни спасява от лицемерие В молитвата.

  3. Как бихме могли да учим другите на цялото Бо-
    жие слоВо, ако има области като тази, В които не
    сме се подчинили на истината? ЖиВотът ни В та-
    къв случай ще запечата устата ни.

5. Разумният чоВек от света трупа изобилни
запаси за бъдещето. Това не е ходене с вяра, а с виж-
дане. Християнинът е призован към живот на зави-
симост от Бога. По какво се отличава той от све-
та и неговите пътища, ако трупа богатства тук
на земята?

Много често се чува аргументът, че ние трябва


да подсигурим бъдещето на семействата си; в про-

22

пшВен случай сме no-лоши от неВярВащи. Следните


дВа стиха често се използват В подкрепа на тоВа:

„... понеЖе децата не са длъЖни да събират


имот за родителите, а родителите за деца-
та" (2. Коринтяни 12:14).

Но ако някой не се гршки за своите и нап-Вече


за домашните си, той се е отрекъл от вярата и
е no-лош от невярващ" (1. Тимотей 5:8).

Внимателното изследване на тези стихоВе показба,


че те се отнасят до МОМЕНТНИТЕ НУЖДИ, а
не до ЗАПАСИ ЗА БЪДЕЩЕТО.

В пърВия стих ПаВел използВа ирония. Той е бащата,


а коринтяните са децата. Той не ги е тоВарил фи-
нансоВо, макар да е имал пълното праВо да го напра-
Ви като служител на Господа. В края на краищата,
той е техен баща ВъВ Вярата, а обикноВено бащите
се гршкат за децата, а не обратно. Тук изобщо не
стаба дума за родители, които подсигуряват бъде-
щето на децата си. Целият пасаж гоВори за теку-
щите нужди на ПаВел, а не на Вероятните му бъде-
щи потребности.

В 1. Тимотей 5:8 апостолът обсъжда гршката за


бедните ВдоВици. Той тбърди, че за тях и прехрана-
та им носят отгоВорност техните роднини. Ако
няма роднини или те не изпълняВат задълженията
си, тогаВа местната църкба трябва да се погрижи



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница