Уилиям макдоналд о м



страница1/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   70
УИЛИЯМ МАКДОНАЛД

О М

1 О В И Я

cLv

Уплиям Макдоналд

Коментар
на НоВия ЗаВет

ТомЗ
Галатяни - ОткроВение

Издателстбо ВЕРЕН
п.к. 91, София 1408

dv

Christliche


Literatur-Verbreitung e.V.

Postfach 110135.33661 Bielefeld

© 1989 by William MacDonald

Оригинално заглавие: Believer's Bible Commentary - New Testament

© на българското издание 1997

Издателство ВЕРЕН ООД, София 1408, п. к. 91

ПреВод от английски: Екатерина АбадЖиеВа
Предпечатна подготоВка: Издателство ВЕРЕН
Корица: Dieter Otten, Bergneustadt
Типография: Ebner, Ulm

ISBN 954-8225-18-2


ISBN 3-89397-373-7

Съдържание

Съдържание

Съкращения 7

Посланието на апостол Павел към галатяните 9

Въведение 9

Схема на излоЖението 11

Коментар 11



Законничество 42

Крайни белеЖки 45

Библиография 47

Посланието на апостол Павел към ефесяните 49

Въведение 49

Схема на изложението 51

Коментар 51



БоЖественото ни избиране 55

Крайни белеЖки 118

Библиография 120

Посланието на апостол Павел към филипяните 121

Въведение 121

Схема на излоЖението 124

Коментар 124

Крайни белеЖки 154

Библиография 156



Посланието на апостол Павел към колосяните 157

Въведение 157

Схема на излоЖението 160

Коментар 160



Примирението 170

Християнското долючадие 193

Крайни белеЖки 249

Библиография 249

Първото послание на апостол Павел към солунцшпе 205

Въведение 205

Схема на излоЖението 207

Коментар 207



Господното пришествие 216

Белезите на последното врелге 228

Освещението 235

Крайни белеЖки 238

Библиография 240

Второто послание на апостол Павел към солунците 241

Въведение 241

Схема на излоЖението 242

Коментар 242



ГрабВането и Пришествието 244

Грабването и църквата 256

Крайни белеЖки 266

5

Съдържание



Библиография 267

Първото послание на апостол Павел към Тимотей 275

Въведение 275

Схема на изложението 276

Коментар 276

Крайни белеЖки 315

Библиография 317



Второто послание на апостол Павел към Тимотей 319

Въведение 319

Схема на излоЖението 320

Коментар 320

Крайни белеЖки 347

Библиография 348



Посланието на апостол Павел към Тит 349

Въведение 349

Схема на излоЖението 350

Коментар 350



Старейишните 353

Християнинът и светът 364

Отстъплението 408

Крайни белеЖки 370

Библиография 371

Посланието на апостол Павел към филимон 373

Въведение 373

Схема на излоЖението 374

Коментар 374

Крайни белеЖки 381

Библиография 382



Посланието към евреите 383

Въведение 383

Схема на излоЖението 386

Коментар 387



Какво е посланието на Писмото до евреите за днешно време 457

Крайни белеЖки 459

Библиография 461

Откровението на Исус Христос 463

Въведение 463

Схема на излоЖението 466

Коментар 467

Крайни белеЖки 505

Библиография 507



Обща библиография 509

Съкращения



Съкращения на заглавията на книгите от Стария Завет

Бит.

Изх.


ЛеВ.

Чие.


Второзак.

Ис. Haß.


Съд.

Рут


Щаре

2 Царе


ЗЦаре

4 Царе


1Лет.

2Лет.


Ездра

Неем.


Ест.

Йо8


Пс.

Пр.


Битие Екл.

Изход Пес.

Левит Ис.

Числа Ер.

Второзаконие Плач.

Исус НаВиеВ Езек.

Съдии Дан.

Рут Ос.


  1. Книга на Царете Йоил

  2. Книга на Царете Ам.

  3. Книга на Царете Aß.

  4. Книга на Царете Йона




  1. Книга на Летописите Мих.

  2. Книга на Летописите Наум
    Ездра АВак.
    Неемия Соф.
    Естир Агей
    ЙоВ Зах.
    Псалми Мал.
    Притчи

Еклисиаст

Песен на песните

Исая

Еремия


Плачът на Еремия

Езекиил


Даниил

Осия


Йоил

Амос


АВдий

Йона


Михей

Наум


АВакум

Софония


Агей

Захария


Малахия

Съкращения на заглавията на книгите от Новия Завет

Мат.

Марко


Лука

Йоан


Деян.

Як.

  1. Петр.

  2. Петр.




  1. Йоан

  2. Йоан

  3. Йоан
    Юда
    Римл.
    1Кор.

Евангелие от Матей 2 Кор.

Евангелие от Марко Гал.

Евангелие от Лука Еф.

Евангелие от Йоан фил.

Деянията на апостолите Кол.

Послание ЯкоВово 1 Сол.



  1. Послание на Петър 2 Сол.

  2. Послание на Петър 1 Тим.




  1. Послание на Йоан 2 Тим.

  2. Послание на Йоан Turn

  3. Послание на Йоан филим.
    Послание на Юда ЕВр.
    Послание към Римляните Откр.

1 Поел. към Коринтяните

2 Поел. към Коринтяните


Послание към Галатяните
Послание към Ефесяните
Послание към филипяните
Послание към Колосяните

  1. Послание към Солунците

  2. Послание към Солунците




  1. Послание към Тимотей

  2. Послание към Тимотей
    Послание към Turn
    Послание към филимон
    Послание към Евреите
    Откровението на Йоан

Съкращения на различните версии, преводи и парафразирани
издания на Библията

АСПБ Американски стандартен превод на Библията

НБфУГ Номерирана Библия от ф. У. Грант
НПБДЖНД Нов превод на Библията от ДЖон Нелсън Дарби


Съкращения

ПБДЯсБф Парафразирана Библия от Дзк. Б. Филипс

ПБКДЯс ПреВод на Библията от Кинг ДЯсеймс

РПБКУ Разширен превод на Библията от Кенет Уест

ЖБ Живата Библия

НАСПБ Нов американски стандартен превод на Библията

НАБ Нова английска Библия

НМПБ Нов международен превод на Библията

НИПБКДзк Ново издание на превода на Библията от Кинг Дзкеймс

РИСПБ Ревизирано издание на стандартния превод на Библията

РИ(А) Ревизирано издание (Англия)

Посланието на апостол ПаВел към


галатяните

,Това Послание е„Магна харта"на духовната свобода за целия свят


и за всяко време."

Чарлз Р. Ердмън



Въведение

I. Уникаию място в канона

Голяма част от английскогоВорещите, а


така също и от френскогоВорещите на-
роди са от келтски произход, т. е. шот-
ландски, ирландски, уелски или бретонс-
ки. Тези етнически групи ще бъдат осо-
бено очаровани да открият, че едно от
най-ранните Павлови Писма е било напи-
сано до техните предци (Галатия, Келт
и Галия са сродни думи).

Около 278 г. пр. Хр. голям брой евро-


пейски гали са мигрирали В местата, къ-
дето днес се намира Турция. Постепен-
но те са утвърдили границите на своята
дърЖава и са я нарекли Галатия. Много
хора смятат, че В характера на галатя-
ните могат да се Видят някои „келтски"
следи като например непостоянстВото
(Деян. 13 и Гал. 3:1).

Независимо от всичко това Послани-


ето към галатяните изпълнява една
много ВаЖна функция В ранното христи-
янство. Макар и много хора да гледат на
него като на „първа чернова" на Посла-
нието към римляните (тъй като и в него
се говори по подобен начин за евангелие-
то на благодатта, АВраам, закона и пр.),
Писмото до галатяните предстаВляВа
много сериозен и пламенен опит за спа-
сяване на християнството от опасност-
та да се превърне В месиянска секта на
законническия 1одеизъм. Ние не знаем
каква е била реакцията на самите гала-
тяни, но знаем, че евангелието на благо-
датта, отделено от делата по закона,

в края на краищата наистина е възтър-


ЖестВуВало и християнството се е раз-
раснало като вяра по целия свят.

В периода на реформацията Послание-


то към галатяните е придобило такова
огромно значение за Лутер, че той го е
наричал „моята Kerne" (галеното име на
съпругата му). Неговият „Коментар
върху галатяните" е оказал влияние не
само върху изследователите, но и Върху
обикновените хора. И досега той про-
дълЖава да се издава и изучава.

II. Авторство

Автентичността на Галатяните като


едно от Посланията, написани от Павел,
никога не е била оспорвана. То се цитира
като Павлово Послание от Поликарп,
Игнатий, Юстин Мартир, Ориген, Ире-
ней, Тертулиан и Климент от Алексан-
дрия. То е Вклкзчено като такова и В Му-
раторианския Канон и стои на първо
място в Маркионския „Апостоликон " Ве-
роятно благодарение на своята анти-
к>дейска насоченост. Всичко moßa гово-
ри за едни много силни външни доказа-
телства.


Вътрешните доказателства за автор-
ството на Павел вклкзчват споменава-
нето на неговото име в 1:1 и 5:2 и забе-
леЖката малко преди края на Писмото
(6:11), в която се казВа, че той е написал
това с „едри букви". На основание на
тази забелеЖка повечето изследователи
правят предполоЖения, че Павел е имал
някакво очно страдание. Тези предполо-
жения се подкрепят и от текста, В кой-
то се казва, че едно време галатяните са
били готови да извадят очите си и да ги

Галатяни

заменят с очите на ПаВел. ОсВен тоВа
има много исторически белеЖки, които
съвпадат с моменти, описани В Деяния-
та на апостолите. Проблемите около
обрязВането и около истинското апос-
толстВо на ПаВел са дали доста поВоди
за разгорещени спорове през 50-те и 60-
те години, които след тоВа са затих-
нали.

III. Датиране

Уточняването на датата на написване


на тоВа Послание зависи от тълкуване-
то на изразите „галатийските църкви"
и „галатяни". Ако под тях се разбира к>Ж-
ната част на Мала Азия, моЖе да се
предположи, че Писмото е било написа-
но през един по-ранен период — дори пре-
ди съвещанието В Ерусалим. Ако се при-
еме, че те са били В северната част на
Мала Азия, тоВа ще налоЖи една по-къс-
на дата.

Като географско понятие името Гала-


тия е било прието като наименование на
северната област, но като политическо
понятие е било използвано за обознача-
ване на 1оЖната област — римската
провинция Галатия.

ПредполоЖението, че името Галатия


се отнася до северната област на Мала
Азия, е било поддърЖано до 1800 г. и про-
дълЖава да се поддърЖа до голяма сте-
пен и днес от германските изследовате-
ли. Няма обаче никакви доказателства,
че Павел някога е слуЖил сред „галатяни-
те" от тази област, което, разбира се,
не означава, че трябВа автоматично да
се откаЖем от това предположение.

След популяризиране на предполоЖени-


ето от Сър Уилиям Ремзей, че Галатия
е била част от 1оЖната област, тази те-
ория е била широко разпространена във
Великобритания и Северна Америка,
фактът, че В Деянията на апостолите
Лука отделя значително място на миси-
онерската работа на ПаВел в тази об-
ласт (Писидийска Антиохия, Икония,
Листра и Дервия), говори в полза на те-
орията, че апостолът е писал именно на

новоповярвалите от тези места. И тъй


като ПаВел е евангелизирал ЮЖна Гала-
тия по време на първото си мисионерско
пътешествие и я е посетил повторно по
време на второто си мисионерско пъте-
шествие, бихме могли да допуснем, че
Писмото до галатяните е било написа-
но и през някой по-ранен период. Ако Пис-
мото е било написано преди съвещание-
то в Ерусалим, което е описано в Деяния
15 (и се е състояло през 49 г. сл. Хр.),
това би обяснило защо проблемът с об-
рязването е все още толкова актуален.
Теодор Цан, водещ германски консерва-
тивен изследовател, смята, че е напъл-
но ВъзмоЖно Посланието към галатяни-
те да е било написано от Коринт по вре-
ме на второто мисионерско пътешест-
вие на Павел. Това би означавало, че то
е неговото най-ранно Писмо.

Ако се приеме, че Галатия е била об-


ласт в северната част на Мала Азия, то-
гава Посланието към галатяните би
трябвало да е било написано някъде през
50-те години — най-рано през 53 г., но
най-вероятно след нея.

Но ако е вярно, че Галатия е била об-


ласт в кзЖната част на Мала Азия, как-
то и ние смятаме, и особено ако Посла-
нието е било написано преди Павел да е
присъствал на съвещанието в Ерусалим,
на което се е решавал въпросът за обряз-
ването на християните езичници, Време-
то на написването на тази книга би мог-
ло да се определи като 48 г. сл. Хр.

IV. Историческа обстановка и тема

Павел е посетил Мала Азия по време на


ранните си мисионерски пътешествия,
проповядвайки славното послание, че
спасението се получава единствено чрез
вяра В Христос. ТогаВа са били спасени
много негоВи слушатели и са се образува-
ли църкви, някои от които са били в Га-
латия. Жителите на Галатия са били из-
вестни като неспокойни, войнолк»биви и
непостоянни хора.

След заминаването на Павел В църкви-


те са навлезли много лъЖеучители, кои-

10

Галатяни 1

то са ВъВели едно погрешно учение. Те са
учели, че освен чрез Вяра В Христос спа-
сението е и чрез спазване на закона. Тях-
ното послание е представлявало смеси-
ца от християнство и к>деизъм, от бла-
годат и законничество, от Христос и
Мойсей. Те също така са се опитвали да
отвърнат галатяните от Павел, като
са казвали, че той не е истински апостол
на Господа и поради тази причина него-
вото учение не заслуЖаВа доверие. Опит-
вали са се да разрушат доверието във
вестта, като подкопаят доверието ВъВ
Вестителя. Много от галатийските
християни са били повлияни от техните
коварни Внушения.

Колко ли големи са били мъката и ра-


зочарованието на Павел, когато е чул
тези новини от Галатия! Нима него-

Схема на изложението

I. Личната страна на Посланието: Па-
вел защитава своя авторитет (1 и
2гл.)

A. Целта на Павел при написване на


Посланието (1:1—10)

Б. Защитата на Павел — на неговото


послание и слуЖение (1:11—2:10)

B. Укорът на Павел към Петър (2:11—


21)

II. Доктриналната страна на Послани-


ето: Павел защитава оправданието
чрез вяра (3:1—5:1)

Коментар


I. Личната страна на Посланието:
Павел защитава своя авторитет
(1и2гл.)


1:1 Още в самото начало Павел дърЖи да
изясни, че призоваването му като апос-
тол е едно небесно призвание. То не е
дошло от човеци, нито му е било преда-
дено от Бога чрез човек, а е дошло чрез

вият труд сред тези хора се е оказал нап-


разен? Дали все още е ВъзмоЖно христи-
яните да бъдат избавени от тези закон-
нически учения на 1одеизма? На Павел не
му е оставало нищо друго, освен да пред-
приеме бързи и решителни мерки. Той е
взел перото и е написал това изпълнено
с негодувание Писмо до възлкзбените си
деца във вярата. В него апостолът под-
чертава истинския характер на спасени-
ето, което се дава по благодат от нача-
ло до край и не моЖе да се спечели чрез
спазване на закона нито изцяло, нито
частично. Добрите дела не са условие за
спасението, а следствие от спасението.
Християнинът е умрял за закона. Той
води свят Живот, но не със своите собс-
твени усилия, а със силата на обитава-
щия В него Свети БоЖий Дух.

A. Великата истина на благовестието


(3:1-9)

Б. Законът срещу обещанието (3:10 —


18)

B. Целта на закона (3:19—29)


Г. Деца и синове (4:1—16)

Д. Робство или свобода (4:17—5:1)


III. Практическата страна на Послани-
ето: Павел защитава християнска-
та свобода в Духа (5:2— 6:18)

A. Опасността от законничеството


(5:2-15)

Б. Силата за святост (5:16—25)

B. Практически увещания (5:26—6:10)
Г. Заключение (6:11—18)

Исус Христос и Бог Отец, Който Го е
Възкресил от мъртвите. Човек, който
е бил призован само от Бога и е отгово-
рен само пред Бога, е свободен да пропо-
вядва БоЖието послание, без да се стра-
хува от хората. Затова и апостолът не
зависи нито от дванадесетте апостоли,
нито от когото и да било другиго както
по отношение на своето послание, така
и по отношение на своето слуЖение.

Този стих съдърЖа едно явно и едно не-


явно твърдение за божествеността на

11

Галатяни 1

Христос. ЯВното твърдение е изразът
„нито чрез човек, но чрез Исуса Хрис-
та", а неявното се подразбира от начи-
на, по който ПаВел сВързВа Исус Хрис-
тос с Бог Отец, като Ги поставя В едно
отношение на равенство. След това той
говори за Бог Отец като за Един, Който
е възкресил Исус от мъртвите. Павел
има Всички основания, за да напомни на
галатяните този факт. Възкресението
е доказателство за пълното БоЖие удов-
летворение от делото на Христос за на-
шето спасение. Очевидно галатяните не
са удовлетворени напълно от делото на
Спасителя, тъй като се опитват да го
усъвършенстват, като прибавят към
него и собствените си усилия за спазва-
нето на закона.

ПаВел е бил призован от Възкръснсъшя


Христос за разлика от дванадесетте
апостоли, които са били призовани от
Господ Исус по време на Неговото зем-
но слуЖение. От този момент нататък
възкресението съставя ВаЖна част от
неговото послание.

1:2 Апостолът свързва себе си с всич-


ките братя, които са с него. Тези бра-
тя единодушно подкрепят неговия при-
зив към галатяните да се дърЖат за ис-
тината на благовестието. За разлика
от другите Павлови Послания Писмото
към zavamuückume църкви показва съв-
сем съзнателна липса на топлина. Обик-
новено Павел се обръща към Вярващите
с думите „БоЖията църква" или „свети-
ите", или „Верните в Христа Исуса".
Често пъти той благодари на Бога за
християните или ги хвали за техните
достойнства. Нерядко апостолът назо-
вава отделни Вярващи по име. Но тук
няма нищо такова. Грешката на гала-
тийските църкви е толкова сериозна, че
единственото правилно отношение към
нея са сдържаност и студенина.

13 „Благодат и мир" са две от велики-
те думи на благовестието. „Благодат-
та" е незаслужената милост, която Бог
показва към безбоЖните грешници.
Вместо да кара хората да правят нещо,

за да заслуЖат своето спасение, тя по-


казва какво Бог е направил, за да ги спа-
си, и ги кани да приемат спасението
като истински подарък. Скофилд казва
следното: „Вместо да търси добри хора,
които би могла да усъвършенства, бла-
годатта търси осъдени, виновни, без-
мълвни и безпомощни хора, които моЖе
да спаси, освети и прослави." Мирът е
резултат от благодатта. Когато един
грешник приеме Спасителя, той получа-
ва мир с Бога. Знанието, че всички него-
Ви грехове са простени и че той никога
няма да бъде осъден, му дава спокойст-
вие. Но благодатта не само спасява вяр-
ващия, тя го и пази. Ние се нуЖдаем не
само от благословението да имаме мир
с Бога, но и от самия БоЖий мир. Това са
благословенията, които ПаВел поЖела-
ва на вярващите в Галатия 8 началото
на своето Писмо. Очевидно те добре
разбират, че тези благословения никога
не биха могли да дойдат чрез закона. За-
конът носи проклятие на Всеки, който
наруши неговите изисквания. Той никога
не е донесъл мир на нито една душа.

1:4 След това Павел напомня на свои-


те читатели с каква огромна цена е било
постигнато тяхното спасение. Обърне-
те внимание на думите: „нашия Господ
Исус Христос, Който даде Себе Си за
нашите грехове". Ако Той е дал Себе си,
за да разреши въпроса с греха, тогава за
нас е колкото излишно, толкова и невъз-
моЖно да добавим нещо към такова
дело, нито пък да постигнем примире-
ние, като спазваме закона. Христос е
единственият и достатъчен Спасител.
Христос умря, „за да ни избави от нас-
тоящия нечист свят". Това означава
избавяне не само от моралната и поли-
тическата поквара на този сВят, но и
спасение от религиозния свят, който
смесва ритуалите и церемониите с Вяра-
та 6 Христос. Тук е мястото, на което
Павел трябва да напомни на галатяни-
те, че те са на път да се върнат към съ-
щата тази система, от която Христос
ги е освободил, като е умрял! ИзбаВлени-

12

Галатяни 1

ето, което даВа Христос, е „според Во-
лята на нашия Бог и Отец". Тези думи
насочВат поклонението В правилната
посока—не към Жалките усилия на чове-
ка, а към суверенната БоЖия Воля. Те
подчертават, че БоЖият път за спасе-
ние е Христос и че друг път няма.

Cm. 4 трябва да ни напомни, че Бог не


се интересува от усъвършенстването
на сВета, нито как да направи така, че
хората В него да се чувстват по-удобно,
а се интересува от избавлението на хо-
рата от света. Нека и нашите приори-
тети да съвпадат с Неговите!

1:5 Според евангелието на благодатта


цялата слава за спасението на човека
принадлеЖи на Бог Отец и на Господ
Исус Христос. Човекът не моЖе да раз-
дели славата, като стане съвместен
спасител заедно с Христос, спазвайки за-
кона.

В тези пет стиха всеки отделен израз


притеЖава дълбоко значение. Във всеки
един от тях се крият големи истини, из-
разени само с няколко думи. В една съв-
сем сбита форма Павел заявява двете
главни теми, които ще бъдат развити
по-подробно в останалата част от Пос-
ланието — неговият собствен автори-
тет като апостол и неговото евангелие
на БоЖията благодат. Оттук нататък
той започва да разглеЖда пред галапгяни-
те първия проблем.

1:6, 7 В началото апостолът укорява


галатяните заради лекотата, с която
приемат всяка заблуда. Той се чуди как
те могат толкова бързо да се отвърнат
от истината на благовестието и ока-
чествява действието им като изоста-
вяне на Бога заради едно „друго благовес-
тие". Бог ги е призова* „чрез Христова-
та благодат", а сега те се връщат об-
ратно към проклятието на закона. Те
Вече са приели истинското благовестие,
а сега се отвръщат от него, за да преми-
нат към едно различно благовестие, ко-
ето изобщо не е благовестие. Това е едно
изопачено послание, което смесва благо-
датта със закона.

1:8,9 Павел два пъти произнася прок-


лятие върху всеки, който проповядва



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница