Уилям шекспир – лицето и гласът на английския ренесанс



Дата11.01.2018
Размер76.89 Kb.
УИЛЯМ ШЕКСПИР – ЛИЦЕТО И ГЛАСЪТ НА АНГЛИЙСКИЯ РЕНЕСАНС
При работата си върху романа “Дон Кихот” вие наблюдавахте разпадането на идеите на Ренесансовия хуманизъм в Испания. Припомнете по какъв начин Сервантес доказва невъзможността на идеалите за хармоничността на света и човека чрез жанра, героя и събитията на своята емблематична творба? – пародията, лудостта на Дон Кихот, хората и елементите от художествената действителност, които отправят към социалната и духовната криза в историческата ситуация от края на 16 и началото на 17 век в Испания.
По същото време малко по на север, в Англия, се случват подобни социални и културни събития, които определят епохата на Английския ренесансов подем, а по-късно предпоставят и кризата на увереността във възможностите на човека да подрежда света в съответствие със своите желания и потребности. Една значителна част от времето на Английския Ренесанс съвпада с управлението на кралица Елизабет от рода на Тюдорите, а творецът, който се превръща в име на това време (макар да не е бил най-популярният сред съвременниците си), е Уилям Шекспир. Затова този исторически период често се обозначава като Елизабетинска или Шекспирова епоха.
(Английски Ренесанс)
Какво си спомняте от часовете по история за владетелството на Елизабет? – един от най-напредничавите етапи в развитието на английската държавност и култура. Макар да започва с около 200 г след Италианското Възраждане, Английският ренесанс се заявява с постиженията на значими философи и творци. Поетът Джон Милтън създава интересна интерпретация на билейския мотив за изгонването на хората от Рая, като визира реалния живот на Тюдорите (“Изгубеният Рай”). Философите Томас Мор и Френсис Бейкън изказват представите си за идеалното обществено устройство и ролята на науката в живота на хората (утопията “Градът на Слънцето” на Т. Мор; “За усъвършенстване на науките” и “Истински указания за тълкуване на природата” на Фр. Бейкън). Кристофър Марлоу е най-уважаваният придворен драматург (може би някои от вас помнят името му от получилия Оскар филм “Влюбеният Шекспир”). Но по-късно времето определя непокорния, говорещ на разбираем език Шекспир като лицето и гласа на Английската ренесансова литература. През следващите няколко часа ще говорите за начина, по който творчеството му снема обществените и духовните процеси на неспокойното, но интересно време, в което живее. Запишете си темата за часа:
УИЛЯМ ШЕКСПИР – ЛИЦЕТО И ГЛАСЪТ НА АНГЛИЙСКИЯ РЕНЕСАНС

Какво сте чували, гледали или чели за, от Шекспир? – какви теми вълнуват твореца (за какво пише)? (вероятно отговорите ще се въртят около филмите, които са гледали) – Шекспир се интересува от историята (хрониките му “Ричард II, III”, “Хенри VIII”), от митологията (“Венера и Адонис”), от междучовешките отношения (комедиите “напразни услия на Любовта”, “Много шум за нищо”, трагикомедията “Ромео и Жулиета”), от отношенията човек-общество (“Хамлет”, “Крал Лир”) – на практика от всичко, което определя мястото на личността, на отделния индивид във времето и света, в които живее.
И както често се случва с известните творци, около тях се пораждат различни легенди, които придават тайнственост и необикновеност на житейските им истории. Спомняте си как 7 града спорят да бъдат признати за родно място на Омир. При изследването на ‘английския бард’ така нареченият Шекспиров въпрос се поражда около датата на раждането му и най-вече във връзка с авторството на текстовете му.
(Шекспиров въпрос)
Макар да е записан на 26 април 1564, се знае, че Шекспир умира на рождения си ден – на 23 април 1616, което отмества и датата на раждането му три дни преди да получи кръщение (но това е нормално за тогавашното време – изчаквали са се 3 дни да се види дали детето ще оживее, спомнете си как в приказките орисниците са идвали на третия ден да нарекат бъдещите умения на детето – “Спящата красавица” например). Семейството му е обикновено, а училището, в което учи е безплатно, което подсказва не ососбено високото ниво на образованието му. А ранния му брак – само на 18 – с 8 г по-голямата от него Ан Хатауей изключва да е продължил ученето си в някакво по-висше училище. Именно това кара изследователите му да се съмняват в авторството на произведенията му, защото не могат да си обяснят как един толкова млад и не особено образован човек, може да напише толкова изящни и в същото време разбираеми съдържателни текстове (първите си комедии Шекспир пише само на 24 г, като в същото време играе като актьор в пътуваща трупа, докато се установи в Лондон през 1592 г.).
Предположенията са, че под името на треторазрядния актьор се е криел или младият граф Саутхемптън, който е бил покровител на Шекспир (много от сонетите му са посветени на него), или Франсис Бейкън, който се е интересувал от драма и театър покрай философските си занимания. Английският писател Оскар Уайлд в края на 19 в. също се включва в изследванията на загадките около Шекспир – той пък предполага, че под инициалите му се е подвизавал неизвестен актьор, други пък стигат до крайност, като твърдят, че бил шпионин на Елизабет под прикритието на обикновен артист. Интересен е и фактът, че на надгробния камък стоят думи, които явно сам Шекспир е оставил за себе си и като предупреждение на тези, които ще го доближават след смъртта му:
Приятелю добър, на Бог се уповавай,
праха, заключен тук, напразно не смущавай.
Блажен да бъде, който този камък не отлости,
проклет – тоз, който се опита да помести мойте кости.

Един от коментарите на тази епитафия (надгробен надпис) е, че в гробницата се крие отговорът на това кой е Шекспир. Но пък много по-убедителното тълкуване е, че мъртвият просто иска спокойствие от живите.


През последните десетилетия никой вече не се занимава сериозно с ‘Шекспировия въпрос’. Независимо от неясните места в биографията на ренесансовия творец, автентичността на произведенията му се приема като израз на един безспорен талант, изразил противоречивостта на времето си с богатия език не на някаква книжна изкуственост, а на различните начини на говорене – от тези на благородническите среди, до остроумието на обикновените хора. И точно в тази естественост е и ренесансовият дух на творчеството му, достигащо до всякаква читателска и зрителска публика (защото най-значимата част от него са драмите му).
Когато говорихте за Италианския Ренесанс, сте споменали, че той се проявява най-вече в изобразителното изкуство, архитектурата, медицината, научните открития (Леонардо да Винчи), а в литературата се представя най-вече чрез поезията (чели сте някои от сонетите на Петрарка, а Дантевата ‘Човешка комедия” следва повече особеностите на поемата, отколкото на жанра, с който е назована). За Испанския ренесанс романът се оказва най-популярната литературна форма. А в Английския литературата е представена най-вече от драмата.
Какво помните за драмата като литературен род от изучаването й в контекста на Античната култура? – какво е най-характерното за нея като текст и за начина, по който се възприема? – драмата винаги разгръща някакъв конфликт, сблъсък – на позиции, на ценности – и е написана така, че да може да се играе на сцена; т.е. нейното действие не се разказва като нещо вече случило се, а се разиграва пред очите на самия зрител (или във въображението на читателя). Какви са последствията от този много по-директен начин на въздействие на драмата? – това, че всичко се случва ‘тук и сега’, пред очите на зрителите, придава на ставащото много по-голяма достоверност. Сюжетът на драмата винаги изразява някакви отношения от съвремието на автора, дори да става дума за исторически събития и личности – т.е. тя е пряко следствие от действителността и се опитва да й повлияе, да я промени към по-добро.
Театърът придобива такова голямо значение във времето на кралица Елизабет, че се превръща не само във витрина на обществените и човешките отношения, но и самият той става техен законодател (хората започват да се съобразяват с представяното на сцената - да се обличат, да говорят, да отстояват позиции подобно на тези, които виждат у актьорите. Това обратно въздействие на театъра върху реалността е обобщено в популярната фраза на Шекспир: Животът е сцена и всички хора на нея са актьори. (как разбирате тази мисъл в нашата сегашност? – всички играем роли, избираме си какви искаме да бъдем и се опитваме да изглеждаме по определен начин в очите на другите; защитаваме позициите си, като отстояваме ценности, в които вярваме; но слагането на ‘маски’ е и лицемерие, което скрива истинската същност на човека – много често хората не са това, което изглеждат). Какво е вложил Шекспир в това свое определение ще се опитате да разберете, когато се запознаете с някои от неговите драми. Нека споменем обаче как се групира неговото творчество.
(Жанрова специфика и развитие на Шекспировото творчество)
В литературната история присъстват 37 драми, 154 сонета и 2 поеми с признатото авторство на Шекспир. Някои от тях не са точно датирани, но може да се проследи еволюцията на твореца според темите и посланията, вложени в текстовете му. В своята последователност те набелязват и основните етапи в развитието на ренесансовите идеи – тяхното постановяване, разцвета и упадъка им:
Ранното творчество на Шекспир (1589-1594) включва най-вече комедии и исторически хроники: “Укротяване на опърничевата”, “Комедия от грешки”, “Двамата веронци”, “Хенри I, II, III” - как комедията и хрониката изразяват позитивното отношение на човека към света и към самия себе си? – всяка комедия завършва с възстановяване на нарушената човешка или социална хармония (за разлика от трагедията: Аристотел казва, че ‘трагедията е движение от щастие към нещастие и от незнание към знание’, докато комедията е “движение от нещастие към щастие, от лъжовност към истина”); хрониките пък представят героични моменти от историята на една общност и така създават нейния значим исторически образ. Следователно, тези два жанра всъщност подпомагат изразяването на ренесансовите идеи за възможната хармоничност и справедливо устройство на обществото.
В зрелите си творчески години (1565-1600) Шекспир продължава да пише комедии, но те вече са с по-сериозен нравствен характер – той вече е член на кралската театрална трупа и се опитва да представи живота на хората от кралския двор и техните приближени (например “Много шум за нищо”); в същия период създава и по-голямата част от сонетите си, в които поставя проблемите за приятелството, любовта, смисъла на живота в съответствие с ренесансовото мислене за единството на противоположностите. Вие вече сте говорили за сонетната форма при изучаването на Петрарка. Припомнете какво е особеното за тоя поетичен жанр – строго определения брой на стиховете (14), разпределени в 4 композиционни цялости (две четиристишни и 2 тристишни строфи), с постоянно римуване – чрез устойчивата форма на сонета и начина, по който се разгръща лирическата му тема, се внушава и ренесансовата вяра в устойчивостта на битието, неговата подреденост и завършеност в отделните моменти на развитието му. Шекспир внася някои промени в структурата на жанра, като му придава по-голяма свобода (за това ще говорите по-подробно следващия час).
Може би най-популярната пиеса от този период е “Ромео и Жулиета”. Познавате ли съдържанието на тази драма? (кратък преразказ на най-важното от съдържанието) – тя се определя като трагикомедия – можете ли да предположите защо историята на любовта между представителите на двата враждуващи рода е в този смесен жанр? – трагичното е в смъртта на двамата влюбени, но пък именно тя сдобрява Монтеки и Капулети и така се възстановява нарушената хармония в междуродовите отношения; а Ромео и Жулиета все пак успяват да случат любовта си и остават заедно дори в смъртта и така си осигуряват безсмъртие в паметта на поколенията.
В началото на 17 век вече се усеща разколебаването на хуманистичните идеи, обществото става по-несигурно, а хората - все повече податливи на фалша и лицемерието в отношенията. Това е времето на “Хамлет” и “Крал Лир”, “Бурята” и “Макбет” (последните Шекспирови творби)това са същински трагедии, представящи деградацията както в обществените, така и в човешките отношения. Как се представя кризата на ренесансовия хуманизъм ще проследите при прочита на “Хамлет” в следващите часове.
Преди това обаче ще се запознаете с особеностите на Шекспировия сонет, като коментирате няколко от най-популярните текстове от този жанр в неговото творчество (задачи за самостоятелен прочит на избраните сонети).
Каталог: upload -> metodika
metodika -> Представите за човека, другия и света в сонетите на уилям шекспир
metodika -> Общочовешки проблеми в комедията “тартюф
metodika -> Пародията “дон кихот” – обобщение на испанската действителност от края на 16 и началото на 17 век
metodika -> С какво Просвещението се противопоставя на Класицизма и в какво го продължава като мислене за човека и изкуството?
metodika -> Дон кихот – придобиване на идентичност
metodika -> Разумът в лудостта на дон кихот
metodika -> Дон кихот и санчо панса – двете лица на един образ
metodika -> Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма
metodika -> Тартюф” – комедия на характерите


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница