Указания за финансов одит



Дата16.08.2017
Размер240.62 Kb.
#27890


МСВОИ 1505

Международните стандарти на върховните одитни институции – МСВОИ се публикуват от Международната организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ.

Повече информация можете да откриете на интернет адрес www.issai.org

Указания за финансов одит

ПОТВЪРЖДЕНИЯ ОТ ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ

КОМИТЕТ ПО ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ



ПОДКОМИТЕТ ПО ФИНАНСОВ ОДИТ -СЕКРЕТАРИАТ

Сметна палата на Кралство Швеция ‧ 11490‧ Stockholm ‧Sweden

Tel: + 46 5171 4000 ‧ Fax +46 5171 4111

Email: projectsecretariat@riksrevisionen.se

ИНТОСАЙ

Генерален секретариат на INTOSAI ‧ Сметна палата на Република Австрия



Dampfschiffstrasse 2

A 1033 vienna

austria

Tel: ++43 (1) 711 71 ‧ Fax ++43 (1) 718 0969



E-Mail: intosai@rechnungshof.gv.at

WORLD WIDE WEB: http://www.intosai.org

Настоящото Указание за финансов одит се основава на Международен одитен стандарт (МОС) 505 „Потвърждения от външни източници”, разработен от Съвета по международни стандарти и стандарти за изразяване на увереност (СМОССИУ) и публикуван от Международната федерация на счетоводителите (МФС). МОС 505 е включен в указанията с разрешението на МФС

СЪДЪРЖАНИЕ НА МСВОИ 1505

Практически бележки към МОС 505 Параграф

Обща информация

Въведение в МОС

Съдържание на практическите бележки П1

Приложимост на МОС при одита в публичния сектор П2

Допълнителни насоки по въпроси на публичния сектор

Процедури за потвърждения от външни източници за получаване


на одитни доказателства П3-П4

Отказ на ръководството да позволи на одитора да изпрати


искане за потвърждение П5

МЕЖДУНАРОДЕН ОДИТЕН СТАНДАРТ 505

Въведение

Обхват на настоящия МОС 1

Процедури за потвърждения от външни източници за получаване на
одитни доказателства 2-3

Дата на влизане в сила 4



Цели 5

Определения 6

Изисквания

Процедури за потвърждения от външни източници 7

Отказ на ръководството да позволи на одитора да изпрати
искане за потвърждение 8-9

Резултати от процедурите за потвърждения от външни


източници 10-14

Отрицателни потвърждения 15

Оценяване на получените доказателства 16

Приложение и друг пояснения

Процедури за потвърждения от външни източници А1-А7

Отказ на ръководството да позволи на одитора да изпрати
искане за потвърждение А8-А10

Резултати от процедурите за потвърждения от външни


източници А11-А22

Отрицателни потвърждения А23

Оценяване на получените доказателства А24-А25

Практически бележки1 към МОС 505

ПОТВЪРЖДЕНИЯ ОТ ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ

Обща информация

Настоящите практически бележки представляват допълнителни насоки към МОС 505 – Потвърждения от външни източници. Те трябва да се четат заедно с МОС. МОС 505 е в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г. Практическите бележки са в сила от същата дата.



Въведение в МОС

МОС 505 разглежда използването от страна на одитора на процедури за потвърждения от външни източници за получаване на одитни доказателства, в съответствие с изискванията на МОС 3302 и МОС 5003. Той не обхваща запитвания за съдебни производства и искове, които се разглеждат от МОС 5014.



Съдържание на практическите бележки

П1. Практическите бележки дават допълнителни насоки за одиторите в публичния сектор във връзка с:

а) Процедури за потвърждения от външни източници за получаване на одитни доказателства;

б) Отказ на ръководството да позволи на одитора да изпрати искане за потвърждение;



Приложимост на МОС при одита в публичния сектор

П2. МОС 505 е приложим за одитори на организации от публичния сектор като одитори на финансови отчети.



Допълнителни насоки по въпроси на публичния сектор

Процедури за потвърждения от външни източници за получаване на одитни доказателства

П3. Параграф А1 на МОС и параграф А48 на МОС 3305 посочват, че потвържденията могат да се използват за получаване на доказателства за наличието или отсъствието на определени условия (например „допълнителни споразумения”, които не са включени в официалните договори). В допълнение към твърденията за вярност във връзка с одита на финансовите отчети, одиторите в публичния сектор могат да се възползват от потвържденията за получаване на доказателства във връзка с допълнителните одитни цели, предвидени от техния одитен мандат или произтичащи от законите, другите нормативни документи, министерски постановления, изисквания на политиката на правителството или решения на законодателя. Например потвърждения от външни източници могат да се използват за получаване на доказателства относно:



  • наличието или отсъствието в споразумения или съглашения с трети страни на законови или други условия като например гаранции за изпълнение или финансиране;

  • ангажименти за разходи, които все още не са оторизирани от законодателя;

  • продължавани във времето права на физически лица за получаването на пенсии, помощи при нисък доход, анюитети или други периодични плащания; или

  • наличието на „допълнителни уговорки” с доставчици за връщането на стоки срещу кредит с цел да се използва финансиране, което в противен случай би било неусвоено поради преминаване в следващ финансов период.

П4. Параграф 2 на МОС гласи, че потвърждаваща информация, получена от независим от одитирания обект източник, може да повиши увереността, която одиторът получава от доказателствата, съдържащи се в счетоводните записи или направените изявления на ръководството. Като такава параграф 6 а) определя външното потвърждение като пряк писмен отговор, изпратен до одитора от трето лице (потвърждаващо лице) на хартиен, електронен или друг носител. Имайки предвид размера и усложнената структура на правителствата, одиторите в публичния сектор трябва да бъдат внимателни и да отправят искания за външно потвърждение на трети лица, които са независими от одитирания обект и чиито отговори са надеждни от гледна точка на взаимоотношенията между одитирания обект и потвърждаващата страна.

Отказ на ръководството да позволи на одитора да изпрати искане за потвърждение

П5. В допълнение към изискването, съгласно параграф 9 на МОС, да комуникират с лицата, натоварени с общо управление, може да съществува изискване или очакване одиторите в публичния сектор да комуникират със законодателя или друго подходящо лице с надзорни функции.



МЕЖДУНАРОДЕН ОДИТЕН СТАНДАРТ 505

ПОТВЪРЖДЕНИЯ ОТ ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ

(В сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или
след 15 декември 2009 г.)


СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение Параграф

Обхват на настоящия МОС 1

Процедури за потвърждения от външни източници за получаване
на одитни доказателства 2-3

Дата на влизане в сила 4



Цели 5

Определения 6

Изисквания

Процедури за потвърждения от външни източници 7

Отказ на ръководството да позволи на одитора да изпрати искане
за потвърждение 8-9

Резултати от процедурите за потвърждения от външни източници 10-14

Отрицателни потвърждения 15

Оценяване на получените доказателства 16



Приложение и други пояснения

Процедури за потвърждения от външни източници А1-А7

Отказ на ръководството да позволи на одитора да изпрати искане
за потвърждение А8-А10

Резултати от процедурите за потвърждения от външни източници А11-А22

Отрицателни потвърждения А23

Оценяване на получените доказателства А24-А25


Международен одитен стандарт (МОС) 505 „Потвърждения от външни източници” трябва да бъде разглеждан заедно с МОС 200 „Общи цели на независимия одитор и на осъществяването на одит в съответствие с Международните одитни стандарти”.


Въведение

Обхват на настоящия МОС

  1. Този Международен одитен стандарт (МОС) разглежда използването от страна на одитора на процедури за потвърждения от външни източници за получаване на одитни доказателства, в съответствие с изискванията на МОС 3306 и МОС 5007. Той не обхваща запитвания за съдебни производства и искове. МОС 5018 разглежда получаването на достатъчни и уместни одитни доказателства в резултат от тези запитвания.

Процедури за потвърждения от външни източници за получаване на одитни доказателства

  1. МОС 500 посочва, че надеждността на одитните доказателства се влияе от техния източник и естество, и зависи от индивидуалните обстоятелства, при които са получени9. Нещо повече, този МОС включва следните обобщения, приложими към одитните доказателства10:

    • одитните доказателства са по-надеждни, когато са получени от независими източници извън предприятието;

    • одитните доказателства, които са получени директно от одитора, са по-надеждни от одитните доказателства, получени косвено или по подразбиране;

    • одитните доказателства са по-надеждни, когато съществуват под формата на документи, независимо дали е на хартиен носител, в електронна форма или на друг носител.

Съответно, в зависимост от конкретните обстоятелства на одита, одитните доказателства във формата на потвърждения от външни източници, получени директно от одитора от потвърждаващите страни, могат да бъдат много по-надеждни от доказателствата, генерирани вътрешно от предприятието. Този МОС е предназначен да помогне на одитора при разработването и изпълнението на процедури за потвърждения от външни източници за получаването на уместни и надеждни одитни доказателства.

  1. Други МОС признават важността на потвържденията от външни източници като одитни доказателства, например:

    • МОС 330 разглежда отговорността на одитора за разработването и прилагането на цялостни отговори за оценените рискове от съществени отклонения на ниво финансов отчет, и за разработването и изпълнението на допълнителни одитни процедури, чието естество, време на изпълнение и обхват, се базира върху, и е в отговор на оценените рискове от съществени отклонения на ниво твърдение за вярност11. В допълнение МОС 330 изисква, независимо от оценените рискове от съществени отклонения, одиторът да разработи и изпълни процедури по същество за всеки съществен вид сделки, салда по сметки и оповестявания. Също така от одитора се изисква да обмисли дали процедурите за потвърждения от външни източници трябва да бъдат изпълнени като одитни процедури по същество12.

    • МОС 330 изисква одиторът да получи по-убедителни одитни доказателства, колкото по-висок е оцененият риск13. За да направи това, одиторът може да увеличи количеството на доказателствата или да получи доказателства, които са по-уместни или надеждни, или и двете. Например одиторът може да акцентира върху получаването на доказателства директно от трети лица или върху получаването на потвърждаващи доказателства от няколко независими източника. МОС 330 посочва също, че процедурите за потвърждения от външни източници могат да помогнат на одитора да получи одитни доказателства с високо ниво на надеждност, от които одиторът се нуждае, за да отговори на значителните рискове от съществени отклонения, независимо дали се дължат на измама или грешка14.

    • МОС 240 посочва, че одиторът може да разработи искания за потвърждение с цел получаването на допълнителна потвърждаваща информация като отговор на оценените рискове от съществени отклонения, дължащи се на измама на ниво твърдение за вярност15.

    • МОС 500 посочва, че потвърждаващата информация, получена от независим от предприятието източник, като например потвърждения от външни източници, може да повиши степента на увереност, която одиторът получава от доказателства, съществуващи в счетоводната документация, или от изявления, направени от ръководството16.

Дата на влизане в сила

  1. Този МОС е в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г.

Цели

  1. Целта на одитора при използването на процедури за потвърждения от външни източници е да разработи и изпълни такива процедури, за да получи уместни и надеждни одитни доказателства.

Определения

  1. За целите на този МОС, следните термини имат значението, посочено по-долу:

(а) „Външно потвърждение” - одитни доказателства, получени като пряк писмен отговор, изпратен до одитора от трето лице (потвърждаващо лице) на хартиен носител или на електронен, или друг носител.

(б) „Искане за положително потвърждение” – искане към потвърждаващата страна да отговори директно на одитора, като посочи дали потвърждава или не информацията в искането, или като предостави поисканата информация.

(в) „Искане за отрицателно потвърждение” - искане към потвърждаващата страна да отговори директно на одитора, само ако потвърждаващата страна не е съгласна с информацията, посочена в искането.

(г) „Липса на отговор” – пропускът на потвърждаващата страна да отговори или да отговори пълно на искане за положително потвърждение, или искане за потвърждение, върнато, без да е било доставено.

(д) „Изключение” – отговор, който посочва разликата между информацията, която се изисква да бъде потвърдена или която се съдържа в документацията на предприятието, и информацията, предоставена от потвърждаващата страна.

Изисквания

Процедури за потвърждения от външни източници


  1. Когато се използват процедури за потвърждение от външни източници, одиторът поддържа контрол на исканията за потвърждения от външни източници, включително:

(а) определя информацията, която трябва да бъде потвърдена или поискана; (виж параграф А1)

(б) избира подходящата потвърждаваща страна; (виж параграф А2)

(в) разработва исканията за потвърждение, включително се уверява, че те са адресирани до подходящия адресат и че съдържат информация за връщането на отговорите, които трябва да бъдат изпратени директно на одитора; и (виж параграфи А3-А6)

(г) изпраща исканията, включително последващи искания, когато е уместно, до потвърждаващата страна. (виж параграф А7)



Отказ на ръководството да позволи на одитора да изпрати искане за потвърждение

  1. Ако ръководството откаже да позволи на одитора да изпрати искане за потвърждение, одиторът :

(а) отправя запитване относно причините за отказа от страна на ръководството и търси одитни доказателства за тяхната валидност и обоснованост; (виж параграф А8)

(б) оценява ефектите на отказа на ръководството върху оценката на одитора на съответните рискове от съществени отклонения, включително риска от измама, и върху естеството, времето на изпълнение и обхвата на другите одитни процедури; (виж параграф А9)



(в) изпълнява алтернативни одитни процедури, които са разработени с цел получаване на уместни и надеждни одитни доказателства. (виж параграф А10)

  1. Ако одиторът заключи, че отказът на ръководството да позволи на одитора да изпрати искания за потвърждение е неоснователен, или ако одиторът не е в състояние да получи уместни и надеждни одитни доказателства от алтернативни одитни процедури, одиторът комуникира с лицата, натоварени с общо управление, в съответствие с МОС 26017. Също така, одиторът определя ефектите за одита и одитното мнение в съответствие с МОС 705 18.

Резултати от процедурите за потвърждения от външни източници

Надеждност на отговорите на искания за потвърждения

  1. Ако одиторът установи фактори, които водят до съмнения относно надеждността на отговора на искане за потвърждение, той получава допълнителни одитни доказателства, за да елиминира тези съмнения. (виж параграфи А11 – А16)

  2. Ако одиторът определи, че отговорът на искане за потвърждение не е надежден, одиторът оценява ефектите върху оценките на съответните рискове от съществени отклонения, включително риска от измама, и върху естеството, времето на изпълнение и обхвата на другите одитни процедури. (виж параграф А17)

Липса на отговор

  1. При всяка липса на отговор одиторът изпълнява алтернативни одитни процедури, за да получи уместни и надеждни одитни доказателства. (виж параграфи А18 – А19)

Когато отговорът на искане за положително потвърждение е необходим за получаването на достатъчни и уместни одитни доказателства

  1. Ако одиторът е определил, че отговорът на искане за положително потвърждение е необходим за получаването на достатъчни и уместни одитни доказателства, алтернативните одитни процедури няма да осигурят одитните доказателства, от които одиторът се нуждае. Ако одиторът не получи такова потвърждение, той определя ефекта от това за одита и одитното мнение в съответствие с МОС 705. (виж параграф А20)

Изключения

  1. Одиторът проучва изключенията, за да определи дали те са индикатор за отклонения или не. (виж параграфи А21 – А22)

Отрицателни потвърждения

  1. Отрицателните потвърждения осигуряват по-малко убедителни одитни доказателства в сравнение с положителните потвърждения. Съответно одиторът не използва искания за отрицателно потвърждение като единствена одитна процедура по същество, за да обхване оценения риск от съществени отклонения на ниво твърдение за вярност, освен ако не са налице всички от изброените по-долу: (виж параграф А23)

(а) одиторът е оценил риска от съществени отклонения като нисък и е получил достатъчни и уместни одитни доказателства за ефективността на контроли, които са уместни за твърдението за вярност;

(б) популацията от обекти, предмет на процедурите за получаване на отрицателно потвърждение, включва голям брой малки, хомогенни салда по сметки, сделки или условия;

(в) очаква се много нисък процент на отклонения; и

(г) одиторът не знае за обстоятелства или условия, които биха довели до това получателите на искания за отрицателно потвърждение да игнорират тези искания.



Оценяване на получените доказателства

  1. Одиторът оценява дали резултатите от процедурите за получаване на потвърждения от външни източници осигуряват уместни и надеждни одитни доказателства, или дали са необходими допълнителни одитни доказателства. (виж параграфи А24 – А25)

***

Приложение и други пояснения

Процедури за потвърждения от външни източници

Определяне на информацията, която да бъде потвърдена или поискана (виж параграф 7(а))

А1. Процедурите за получаване на потвърждения от външни източници често се изпълняват с цел да потвърдят или да поискат информация за салда по сметки и техните елементи. Също така те могат да бъдат използвани за потвърждение на условия по споразумения, договори или сделки между предприятието и други лица, или за да потвърдят отсъствието на определени условия, като например на „допълнително споразумение”.



Избор на подходяща потвърждаваща страна (виж параграф 7(б))

А2. Отговорите на искания за потвърждение осигуряват по-уместни и надеждни одитни доказателства, когато са изпратени на потвърждаваща страна, за която одиторът вярва, че разполага с познания за информацията, която трябва да бъде потвърдена. Например отговорното длъжностно лице във финансова институция, което има познания за сделката или за споразуменията, за които се изисква потвърждение, може да бъде най-подходящото лице във финансовата институция, от което да се поиска потвърждението.



Изготвяне на искания за потвърждение (виж параграф 7(в))

А3. Изготвянето на искане за потвърждение може да засегне пряко процента на отговорите за потвърждение и надеждността и характера на одитните доказателства, получени от тези отговори.

А4. Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при изготвянето на искания за потвърждение, включват:


  • твърденията за вярност, които са обхванати;

  • специфичните идентифицирани рискове от съществени отклонения, включително рисковете от измама;

  • формата и представянето на искането за потвърждение;

  • предишен опит от одит или други подобни ангажименти;

  • методът на комуникация (например на хартиен носител или в електронна форма или на друг носител);

  • разрешението на ръководството или насърчаването от негова страна на потвърждаващите страни да отговорят на одитора. Потвърждаващите страни могат да пожелаят да отговорят само на искане за потвърждение, което e разрешено от ръководството;

  • способността на съответната потвърждаваща страна да потвърди или да предостави поисканата информация (например сума по отделна фактура спрямо общото салдо).

А5. Искането за положително потвърждение изисква от потвърждаващата страна да отговори на одитора при всички случаи или като посочи своето потвърждение на предоставената информация, или като изисква от потвърждаващата страна да предостави информация. Обикновено се очаква, че отговорът на искане за положително потвърждение ще осигури надеждни одитни доказателства. Има риск обаче, че потвърждаващата страна може да отговори на искането за потвърждение, без да провери дали информацията е точна. Одиторът може да намали този риск като използва искания за положително потвърждение, които не посочват сумата (или друга информация) в искането за потвърждение, а искат от потвърждаващата страна да я попълни или да предостави друга информация. От друга страна, използването на този тип „празно” искане за потвърждение може да доведе до по-нисък процент на отговорите, тъй като са необходими допълнителни усилия от страна на потвърждаващите страни.

А6. Определянето дали исканията са подходящо адресирани, включва тестването на валидността на някои или на всички адреси в исканията за потвърждение преди тяхното изпращане.



Последващи действия по искания за потвърждение (виж параграф 7(г))

А7. Одиторът може да изпрати допълнително искане за потвърждение, когато отговорът на предишно искане не е бил получен в рамките на разумен срок. Например одиторът може, след като е потвърдил отново точността на оригиналните адреси, да изпрати допълнително или последващо искане.



Отказ на ръководството да позволи на одитора да изпрати искане за потвърждение

Обоснованост на отказа на ръководството (виж параграф 8(а))

А8. Отказът на ръководството да позволи на одитора да изпрати искане за потвърждение представлява ограничение на одитните доказателства, които одиторът може да пожелае да получи. Следователно от одитора се изисква да отправи запитване за причините за ограничението. Често посочвана причина е наличието на правен спор или водени в момента преговори със съответната потвърждаваща страна, разрешаването на които може да бъде повлияно от ненавременно искане за потвърждение. От одитора се изисква да потърси одитни доказателства за валидността и обосноваността на причините поради риска, че ръководството може да се опитва да откаже достъп на одитора до одитни доказателства, които могат да разкрият наличието на измама или грешка.



Ефекти за оценката на рисковете от съществени отклонения (виж параграф 8(б))

А9. Одиторът може да заключи от оценката в параграф 8(б), че би било подходящо да преработи оценката на рисковете от съществени отклонения на ниво твърдение за вярност и да модифицира планираните одитни процедури в съответствие с МОС 31519. Например ако искането на ръководството да не търси потвърждение е необосновано, това може да представлява фактор за риск от измама, който изисква оценка в съответствие с МОС 240 20.

Алтернативни одитни процедури (виж параграф 8(в))

А10. Изпълнените алтернативни одитни процедури могат да са подобни на тези, които са подходящи в случая на липса на отговор, както е посочено в параграфи А18 – А19 на този МОС. Тези процедури биха взели под внимание и резултатите от оценката на одитора в параграф 8(б) от този МОС.

Резултати от процедурите за потвърждения от външни източници

Надеждност на отговорите на искания за потвърждение (виж параграф 10)

А11. МОС 500 посочва, че дори когато одитните доказателства са получени от източници, които са външни за предприятието, могат да са налице обстоятелства, които засягат тяхната надеждност21. Всички отговори съдържат известен риск от възражение, изменение или измама. Такъв риск съществува независимо дали отговорът е получен на хартиен носител, или в електронна форма или на друг носител. Фактори, които могат да сочат съмнения относно надеждността на отговора, включват, че той:


  • е бил получен косвено от одитора; или

  • изглежда, че не идва от първоначално предвидената потвърждаваща страна.

А12. Отговорите, получени в електронна форма, например по факс или електронна поща, съдържат рискове относно тяхната надеждност, тъй като доказването на произхода и правомощията на лицето, изпратило отговора, може да се окаже трудно, както може да се окаже трудно и установяването на промени. Процес, който да се използва от одитора и от лицето, предоставящо отговора, който създава сигурна среда за отговорите, получавани по електронен път, може да намали тези рискове. Ако одиторът е удовлетворен, че този процес е сигурен и надлежно контролиран, надеждността на получените по този начин отговори се повишава. Процесът на електронно потвърждение може да включва различни техники за потвърждаване на самоличността на изпращача на информацията в електронна форма, например чрез използването на кодиране, електронни цифрови подписи и процедури за потвърждение на автентичността на интернет страницата.

А13. Ако потвърждаващата страна използва трето лице, за да координира и предоставя отговори на искания за потвърждение, одиторът може да изпълни процедури, за да обхване рисковете, че:

(а) отговорът може да не е от подходящия източник;

(б) лицето, предоставящо отговора, може да не е упълномощено да отговаря; и

(в) целостта на предаването може да е била нарушена.

А14. МОС 500 изисква от одитора да определи дали да модифицира или да добави процедури с цел елиминиране на съмнения относно надеждността на информацията, която ще се използва като одитно доказателство22. Одиторът може да предпочете да потвърди източника и съдържанието на отговора на искането за потвърждение, като се свърже с потвърждаващата страна. Например когато потвърждаващата страна отговори по електронната поща, одиторът може да се обади по телефона на потвърждаващата страна, за да потвърди дали наистина тя е изпратила отговора. Когато отговорът бъде върнат на одитора непряко (например поради факта, че потвърждаващата страна неправилно го е адресирала до предприятието, вместо до одитора), одиторът може да поиска от потвърждаващата страна да отговори в писмена форма директно на него.

А15. От своя страна устният отговор на искане за потвърждение не отговаря на определението за потвърждение от външен източник, тъй като не представлява директен писмен отговор до одитора. При получаването на устен отговор на искане за потвърждение, обаче, одиторът може, в зависимост от обстоятелствата, да поиска от потвърждаващата страна да отговори в писмена форма директно на него. Ако не бъде получен такъв отговор, одиторът търси други одитни доказателства в подкрепа на информацията от устния отговор, в съответствие с параграф 12.

А16. Отговорът на искане за потвърждение може да съдържа ограничителен текст относно неговото използване. Не е задължително тези ограничения да обезсилват надеждността на отговора като одитно доказателство.

Ненадеждни отговори (виж параграф 11)

А17. Когато одиторът заключи, че отговорът не е надежден, може да се наложи да преработи оценката на рисковете от съществени отклонения на ниво твърдение за вярност и да модифицира съответно планираните одитни процедури, в съответствие с МОС 315 23. Например ненадеждният отговор може да е индикатор за фактор за риск от измама, който налага оценка в съответствие с МОС 240 24.

Липса на отговори (виж параграф 12)

А18. Примерите на алтернативни одитни процедури, които одиторът може да изпълни, включват:



  • за салда на сметки за вземания – проверка на конкретни последващи парични постъпления, транспортна документация и продажби, осъществени към края на периода;

  • за салда на сметки за задължения – проверка на последващи парични плащания или кореспонденция с трети лица, и друга документация, като например протоколи за получени стоки.

А19. Естеството и обхватът на алтернативните одитни процедури се влияят от съответната сметка и твърдение за вярност. Липсата на отговор на искане за потвърждение може да сочи неустановен преди това риск от съществени отклонения. В тези ситуации може да се наложи одиторът да коригира оценения риск от съществени отклонения на ниво твърдение за вярност и да модифицира планираните одитни процедури, в съответствие с МОС 315 25. Например по-малък брой отговори на искания за потвърждение от очаквания брой или по-голям брой отговори от очаквания брой, може да сочи неустановен преди това фактор за риск от измама, който изисква оценка в съответствие с МОС 240 26.

Когато отговорът на искане за положително потвърждение е необходим за получаването на достатъчни и уместни одитни доказателства (виж параграф 13)

А20. При определени обстоятелства одиторът може да идентифицира оценен риск от съществени отклонения на ниво твърдение за вярност, за който е необходим отговор на искане за положително потвърждение, за да се получат достатъчни и уместни одитни доказателства. Такива обстоятелства могат да включват случаите, при които:



  • информацията, която е на разположение, за да потвърди твърдение(я) за вярност на ръководството, е налична само извън предприятието;

  • специфични фактори за риск от измама, като например рискът ръководството да заобиколи контролите или рискът от тайно споразумение, което включва служител(и) и/или ръководството, възпрепятстват одитора да разчита на доказателствата от предприятието.

Изключения (виж параграф 14)

А21. Изключенията, установени в отговорите на искания за потвърждение, могат да сочат отклонения или потенциални отклонения във финансовия отчет. Когато бъде идентифицирано отклонение, МОС 240 изисква от одитора да оцени дали това отклонение е индикатор за измама27. Изключенията могат да предоставят насоки относно качеството на отговорите от подобни потвърждаващи страни или за подобни сметки. Също така изключенията може да са индикатор за пропуск или пропуски във вътрешния контрол на предприятието по отношение на финансовото отчитане.

А22. Някои изключения не представляват отклонения. Например одиторът може да заключи, че разликите в отговорите на искания за потвърждение се дължат на различно време, различни мерни единици или чиновническа грешка в процедурите за потвърждения от външни източници.



Отрицателни потвърждения (виж параграф 15)

А23. Неполучаването на отговор на искане за отрицателно потвърждение не сочи изрично получаването от съответната потвърждаваща страна на искането за потвърждение, нито представлява изрично потвърждение на точността на информацията, съдържаща се в искането. Поради това пропускът на потвърждаващата страна да отговори да искане за отрицателно потвърждение осигурява много по-малко убедителни одитни доказателства, отколкото отговорът на искане за положително потвърждение. Също така по-вероятно е потвърждаващите страни да отговорят като посочат своето несъгласие с искането за потвърждение, когато информацията в искането не е в тяхна полза и много по-малко вероятно е да отговорят в обратния случай. Например притежателите на банкови депозитни сметки е по-вероятно да отговорят, ако според тях салдото в тяхната сметка е занижено в искането за потвърждение, но може да е по-малко вероятно да отговорят, когато смятат, че това салдо е завишено. Поради това изпращането на искания за отрицателно потвърждение на притежатели на банкови депозитни сметки може да е полезна процедура, когато се разглежда дали тези салда може да са занижени, но е малко вероятно да е ефективно, когато одиторът търси доказателства за завишаване на салдата.



Оценяване на получените доказателства (виж параграф 16)

А24. Когато оценява резултатите от отделни искания за потвърждения от външни източници, одиторът може да категоризира тези резултати по следния начин:

(а) отговор от съответната потвърждаваща страна, който сочи съгласие с информацията, предоставена в искането за потвърждение, или който предоставя поисканата информация без изключение;

(б) отговор, който се счита за ненадежден;

(в) липса на отговор; или

(г) отговор, който сочи изключение.



А25. Оценката на одитора, когато бъде разгледана заедно с други одитни процедури, които одиторът може да е изпълнил, може да му помогне да достигне до заключение дали са били получени достатъчни и уместни одитни доказателства, или са необходими допълнителни одитни доказателства, както се изисква от МОС 330 28.

1 Всички практически бележки се разглеждат съвместно с МСВОИ 1000 ”Общо въведение към указанията за финансов одит на ИНТОСАЙ”.

2 МОС 330 „Одитни процедури в отговор на оценените рискове”

3 МОС 500 „Одитнки доказателства”

4 МОС 501 „Одитни доказателства – конкретни съображения по подбрани въпроси”

5 МОС 330 „Одитни процедури в отговор на оценените рискове”

6 МОС 330 „Одитни процедури в отговор на оценените рискове”.

7 МОС 500 „Одитни доказателства”.

8 МОС 501 „Одитни доказателства – конкретни съображения по подбрани въпроси”.

9 МОС 500 , параграф А5.

10 МОС 500 , параграф А31.

11 МОС 330 , параграфи 5-6.

12 МОС 330 , параграфи 18-19.

13 МОС 330 , параграф 7(б).

14 МОС 330 , параграф А53.

15 МОС 240 „Отговорност на одитора относно измами при одита на финансови отчети”, параграф А37.

16 МОС 500 , параграф А8.

17 МОС 260 „Комуникация на одитни въпроси с лицата, натоварени с общо управление”, параграф 16.

18 МОС 705 „Модификации в становището, изразено в доклада на независимия одитор”.

19 МОС 315, „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени отклонения чрез получаване на разбиране за обекта и неговата среда” , параграф 31.

20 МОС 240 , параграф 24.

21 МОС 500, параграф А31.

22 МОС 500 , параграф 11.

23 МОС 315 , параграф 31.

24 МОС 240, параграф 24.

25 МОС 315 , параграф 31.

26 МОС 240 , параграф 24.

27 МОС 240 , параграф 35.

28 МОС 330 , параграфи 26 – 27.


Каталог: files -> bg
bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър
bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси
bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства
bg -> Съдържание представяне на интосай 4
bg -> Указания за финансов одит
bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България"
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница