Указания за писане: Основни принципи и задължителни правила Професор Дейвид Пост Юли 2006 Превод: Катина Панчева, ІV курс Европеистика
Изтегляне 151.32 Kb.
|
| Указания за писане: Основни принципи и задължителни правила
Професор Дейвид Пост Юли 2006 Превод: Катина Панчева, ІV курс Европеистика (с малки съкращения) Няма нищо по-съществено в практиката на правото от умението да създаваш добра писмена работа. Аз се ангажирам да спомогна за създаването на най-качествената писмена работа, на която сте способни. Но нека ви предупредя: Писането представлява трудност за всеки или поне за всички , които аз познавам и които го правят добре. Ако считате , че бихте могли да сътворите отлична писмена работа без усилие и много усърдие, то Вие сте а) невероятно надарен или б) сте се объркали. Прочетете тези указания внимателно, препрочитайте ги периодично в хода на писмената ви работа, особено преди да ми предадете какъвто и да е ваш писмен проект. Това ще спести и на двете страни много време и усложнения. Имам много силни възгледи относно процеса на писане и изисквам сериознa ангажираност от ваша страна. Моля, помислете си след като прочетете следното, дали наистина сте подготвени да следвате пътя, който предначертавам. Ако ли не, моля, чувствайте се свободни да преосмислите желанието си да работите съвместно с мен. Аз няма да се засегна и Вие ще си спестите възможно бъдещо огорчение. Тези указания се разделят на „ основни принципи” и „задължителни правила”. Основните принципи са за осмисляне от ваша страна; задължителните правила са, за да им се подчинявате сляпо. Основни принципи
Задължителни правила
7. Премахнете излишни въвеждащи и съюзни думи (като „Още повече”, ” В допълнение”, ”Освен това”, ”Като”, ”Въпреки” и други подобни). 8. Бъдете нащрек за употребата на „както е написано по-долу” или „както е написано по-горе”.
*********** Първа част: Основни принципи 1.Добрата проза е като рамка на прозорец” [Дж. Оруел, ” Защо пиша”] Смисълът на писането на правни текстове е не да превърнеш простото в сложно, например посредством употребата на множество неразбираеми фрази, дълги изречени и високопарни думи. Смисълът на правната литература е да превърнеш сложното в просто. Помислете над това. Не се страхувайте от простотата. Въпреки че всички сме учени, че простотата е израз на глупостта, не е. Това, което искате човекът, който чете, да каже след прочита на вашето указание или бележка, е нещо като: „Добре, това изглежда доста недвусмислено и ясно.” Истината е , че често прозата разкрива слабости в нашата мисъл; Оруел поставя по следният начин въпроса: ”ако опростите английския си, ще се освободите от най-голямото безумие на ортодоксалността…и когато направите глупава забележка, нейната глупост ще бъде очевидна , дори и за вас.” Превърнете това в свое предимство. Как да разпознаем кога нечие писание е безсмислено: когато например липсва добър преход от една гледна точка към друга или няма ясна логическа последователност – едно от най-важните умения, които трябва да се развиват за добро писане, тъй като ако не можеш да разпознаваш кога писмената ви работа е слаба, никога не може да бъде подобрена. 2.„ Словото ти става ясно и силно не, когато няма повече какво да добавиш, а когато повече няма какво да отнемеш” [Исак Бабел] По-малкото е повече. Кажи това, което трябва да кажеш. Премахни излишните думи. Стигни до смисъла. 3.Четете казуси. Четете, колкото се може повече и препрочитайте тези , които вече сте чели. Рядко студентите достигат до обема проучвания в съдебната практика необходим, за да се получи една добра писмена работа. Това обаче е мястото , където истинското право се намира - не в прегледите на законите, не в договорите, но в самите казуси, първичните източници (постановления, договори, укази). Вторичните източници също могат да бъдат полезни-те могат ви насочат към казусите, които е необходимо да бъдат прочетени или в редки случаи могат да спомогнат за по-доброто разбиране на казуси, които вече сте чели. Те никога не бива да бъдат използвани , като заместител на първичните източници, на които се основават. И ако това не е достатъчна причина да прекарате по-голямата част от времето си в четене на съдебни решения, ето още една: Те са дотук най-добрите примери за типа писане, на което в момента се учите. Трябва да четете съдебни решения като начин за усвояване на маниер на изказ относно правни въпроси – приети фрази, начин на употреба и анализ на прецеденти и други. Трябва да сте прочели доста съдебни решения, тъй като , за да бъдеш добър писател, трябва първо да си се научил да бъдеш добър читател. Изглежда логично, ако се замислиш за минута. Писането включва и четене на това, което си написал, за да откриеш недостатъците му и преповтаряне , за да ги отстраниш. Отново и отново.(Виж Принцип #9).Не е лесно. Това ще съумеете да направите по-лесно, ако започнете да правите критичен прочит на казусите , идентифицирайки техните недостатъци, четейки винаги си задавайте въпроса : На какви въпроси отговаря Съдът? Доколко убедителни са причините? И най-накрая , нужно е да сте прочели много решения, за да откриете модели на типа писане, на което искате да се научите. Подражанието е най-добрата форма на ласкателство. Когато четете решения (или каквато и да било друга форма на доказателствено писане, с цел-всичко, което се развива на база на аргументи, достигайки някакво заключение), което считате за добре написано, добре структурирано и ефективно, прочетете го отново и си задайте въпроса: какво го прави толкова добро? Как е структурирано? Има ли въведение и на каква функция се подчинява? Как авторът се справя с преходите между отделните параграфите? Как авторът разкрива пред читателя цялостната идея на писмената си работа? Когато авторът прави обобщение, какво го предхожда? Писането е занаят. Открийте другите, които го владеят добре, наблюдавайте методите им и се опитайте да им подражавате. 4. Правните текстове са документи, даващи доводи ; те отговарят на някои въпроси и убеждават читателя в правотата на отговорите, които дават. Те не са доклади. Целта, в крайна сметка е а) да се постави конкретен въпрос(или няколко въпроса), б) да се осигури отговор на читателя на тези въпроси , придружен с в) логическа аргументация, която убеждава читателя, че отговорът, до който е достигнал е верният. Вие няма да направите писмена работа , относно „авторски права”; ще го поставите въпроса и след това ще отговорите на конкретният въпрос свързан с авторското право. Според мен цялата правна литература е следната: адвокатски досиета , съдебни решения, резюмета и др. Всички те са , за да убедят читателите в нещо по силата на аргументите. Не мога да поставя достатъчно силен акцент на това;малко или много най-често срещаната причина за незадоволителните студентски писмени работи е отсъствието на каквото и да било усещане на значими аргументи в подкрепа на авторовия отговор на поставен конкретен въпрос. В голяма степен правните текстове са недвусмислени, по отношение на това, че се развиват в конкретна насока. Когато пишеш адвокатско досие например, знаеш докъде трябва да доведе : Ти привеждаш доводи в полза на клиента и се опитваш да убедиш читателя, че „обвиняемият [ например твоят клиент] не е отговорен за действие X” или обвиняемият[противоположната страна] е отговорен за действие Y” или „Действията на обвиняемия за окончателната присъда трябва да бъде приета/отхвърлена”или “Съдът не би могъл според конституцията не може да упражнява правото на иск в този казус” или…. Знаейки точно докъде искаш да стигнеш, можеш да подходиш отзад-напред, за да сглобиш аргументацията си. С изследователска работа от друга страна, никога не се знае докъде ще стигне, когато започваш. В началото, с други думи, не знаеш отговорите на въпросите, които поставяш- именно поради това се налага да направиш проучване. От друга страна именно тази неизвестност накъде си се запътил може да се превърне в твое преимущество. Можеш да промениш темата , даже можеш да промениш въпроса, който задаваш в течение на работата. Това е лукс, който не можеш да си позволиш при работата си с клиенти; не можеш да кажеш на твоя клиент :” Ами аз завърших проучването си и я гледай, открих , че всъщност ти си подсъдим по член 10 б) на Закона по сигурността”! Но при изследователската работа можете да започнете от някаква теза-например член 512 в) от Закона за авторските права, който покрива разпространението на защитен софтуер, но след това да заключиш след като бъде извършено проучване по въпроса , че много по-силни доводи съществуват по отношение на противоположното предположение. 5.Нека процесът на писане да спомага мисълта Ви. Първоначалната Ви задача, когато се заемате с правен текст е да внушава на читателя отговорите на въпросите, които са поставени. Другата задача е да се открият какви са отговорите на въпросите. Вие може да считате, че най-добрият начин за постигане на тези две задачи е да бъде завършена втората и след това да започнеш първата – да разбереш как да отговориш на въпросите и след това да започнеш да пишеш. Общо взето не става така. Трябва да си започнал да пишеш далеч преди да си разбрал отговорът на въпросите- далеч преди с други думи какъв ще бъде доказателството и какво точно искаш да кажеш. Единственият начин за повечето от нас, които сме смъртни, да изградим сложно, многопластово доказателство, е да го напишем и да видим , дали има смисъл. Освен ако въпросът, който сте поставили, не е твърде елементарен , вие няма да може да стигнете отговор, без да изложите доводите си на лист хартия и не го прочетете, за да установите дали подлежи на критика; ще бъде далеч по-сложно за вас да запазите всичко това в съзнанието си. Тогава, след като вече сте уточнили насоката ви, веднъж след като вече сте написали нещо, което ви позволява да видите отговора на въпроса, който сте си поставили – е необходимо да решите какъв е най-добрият начин да достигнете до читателя посредством привеждането на доводи по възможно най-лесно и безболезнено. Читателят не е необходимо да разбира всяка стъпка, която правите за достигането на извода; вие може да сте поемали в грешна посока и да сте достигали до задънена лица в опитите си да решите как да отговорите на въпроса и не е необходимо да разкривате пред читателя всичко това ( и ще бъде доста смутен , ако се разкрият пред него/нея). Друг начин да предам това е: Когато започвате, вие пишете само за себе си, така че да си разясните както точно се случва. Когато стигате края , вие вече пишете за читателя.
Всъщност читателят не знае и не се интересува колко време сте прекарали да създадете това, което сте сътворили, с колко пот на челото по време на дългите нощи прекарани в библиотеката и т.н. Това, което интересува него или нея е това, което получава; това е , което има значение за читателя, защото това е всичко , което е обозримо за него. Вашите доводи трябва да се базират на вашите аргументи. Вие винаги трябва да четете вашата собствената писмена работа от гледната точка на читателя. Изглежда лесно, но всъщност никак не е. Да се научите да правите това е изключително важно. Преди да ми предадете – план, чернова или каквото и да било, първо трябва да сте го прочели цялостно, от начало до край, от една позиция - все едно вие сте човекът, до когото е адресирано - „ средностатистическия читател” (ако пишете статия по въпроси, свързани с правото), партньор в адвокатска кантора ( ако пишете резюме на договор), съдията (ако пишете досие на дело или правна бележка). Едно от най-трудните умения за добър писмен изказ е да имате в предвид това, че читателя няма в съзнанието си всичко свързано с темата, което вие имате във вашето съзнание; напротив читателя може би няма никаква информация относно темата освен това, което се съдържа във вашата писмена работа. Вашият читател ще започне в началото с вашия текст и ще го изчете, подбирайки каквато информация вие му предоставяте и единствено тази информация и в реда, в който вие му я предоставяте. Трябва да постъпите по същия начин, ако искате читателя да разбере това, което искате да кажете. Развиването на способността да редактирате вашата собствена писмена работа е далеч по-важно от това, което е се появило по отношение на съдържанието, което сте изложили в този проект. 9. Преработвайте, преработвайте, преработвайте. Трябва да преработите писмената ви работа, ако е необходимо, така че да има смисъл за читателя. Не трябва да спирате да правите това само , защото сте правили вече едно, две или четири прегледа на вашата писмена работа. Вижте правило #8; не получавате някакви поощрения за броя на препрочитанията, а затова, че сте успели да се изразите ясно и точно. 10. Всичко изложено на лист хартия е значимо. Всичко – всяка дума, всяка пунктуация, всяко решение да започнете нов абзац в даден момент, вместо в друг. Това може би не важи за всяка област , но важи с пълна сила в правото. Част втора: задължителни правила-следвай ги или умри!
Вашата писмена работа на практика ще се състои от три части: Увод, Доказателствена част и Заключение, в тази поредност. Очевидно би било глупаво да напишете първо заключението преди изобщо да имате идея какво искате да се включва в изложението Ви. Но също толкова глупаво е да напишете и първо въведението . Трябва да сте наясно как ще развиете доказателствената част , за да може да напишете добър увод, тъй като функцията на увода е да представи на читателя това, което ще следва. Щом бъдете наясно с доводите си, е много по- лесно да напишете увода; преди да знаете каква ще бъде аргументацията, е много трудно, бих казал дори невъзможно да го направите. 2. Използвайте уводни изречения. Всеки отделен абзац в писмената ви работа трябва да се въвежда с нова мисъл и всеки абзац трябва да започва с изречение, постановяващо вашата позиция. Тези „уводни изречения са от изключително значение. Прочетете отново писмената си работа, няколко пъти, както аз ще постъпя : игнорирайте всичко, но не и първото изречение в началото на всеки абзац. Задайте си въпроса: Ако не знаете нищо по темата, този прочит на писмената работа, само уводно изречение по уводно изречение, ще има ли смисъл? Ако отговорът е „не”, значи не сте приключили с преработката. 3. Премахнете страдателния залог от писмените си работи. Не се изразявайте по следния начин: „Петстепенният тест за установяване на сходства на грешки според Закона на Ланхам бе създаден от Съда”; предайте на читателя кой го е създал („Осмият съд, заседаващ по райони, създава петстепенния тест за установяване на сходства на грешки според Закона на Ланхам”) Не се изразявайте по следния начин:”Където няма обща юрисдикция, възможността за спефична компетентност трябва да бъде проучена”, предайте информация така :” Там , където няма възможност за обща юрисдикция, Съдът трябва да проучи възможността за специфична юрисдикция” Не се изразявайте по следния начин: „Съвременната рамка за анализ на въпросите от собствената юрисдикция са развити в делото Международна Компания за производство на обувки срещу Вашингтон, 326 САЩ 310(1945), вместо това „Върховният Съд разви съвременната рамка за анализ на въпросите от собствената юрисдикция в делото Международна Компания за производство на обувки срещу Вашингтон, 326 САЩ 310(1945). Винаги пишете , така че читателя да може да посочи извършителя на действието описано в едно изречение. Може да считате, ако искате това, като още едно граматическо правило, което трябва да следвате механично, каквито са „не завършвайте изречението с предлог” или „не разделяйте инфинитива”. С други думи : Просто го направете. Това изобщо не е условно правило; преработването на изречения с цел да се премахне употребата на страдателен залог ще ви помогне в мисловния ви процес. Ето и пример за текст, която наскоро ми бе предаден: „Въпреки оплакванията на радиооператорите, че имат малка печалба от предаванията, АСАП бе оторизирана да изисква заплащане за разпространението на авторски творби.” Интересно – кой е оторизирал АСАП да направи това? Конгресът? Къде? В качеството на какво? С какъв статут? Или е бил Съдът? Някоя агенция? Нюйорският градски съвет? Както се оказва това е много труден , също така и много важен и интересен въпрос. Аз бих се обзаложил, че авторът на това изречение не е знаел отговора и той или тя прикрива липсата на знание зад употребата на страдателен залог. Всички ние правим това, през цялото време, а не трябва; премахването на страдателния залог от писмени ни работи ще ни спомогне да го избегнем. 4.Първо цитатът, после обяснението. Точните думи използвани в становищата или съдебните решения , които се дискутират винаги имат значение. Не ми казвайте какво означава дадено становище, преди да сте предали точният език използван в становището; не ми казвайте какво е искал да каже Съдът, преди да сте предали какво точно е постановил. Ако езикът е ясен, тогава няма какво повече да бъде добавено. Ако има нужда от пояснения и обяснения (както почти винаги се налага), обяснете и интерпретирайте – след като ми кажете какви са точните думи, които пояснявате или интерпретирате. Аз не искам да знам вашето мнение за становището или казуса, аз искам да знам какво а)постановява и б) какво се има в предвид. 5. Не „удряйте по масата”; премахнете думи като „ясно” или „очевидно” или „без съмнение” и други сходни , от писането си. Никога не казвайте” Ясно е, че…”или”очевидно е, че”. Не употребявайте думите „ясно” или „очевидно”, както при” становището явно оторизираше правоприлагащите служители..” или „ решението на Фийст очевидно променяше Закона за авторските права по много важен начин”. Ако е явно или очевидно или без съмнение, то няма да има нужда да бъде казвано – читателят вече ще го е забелязал, тъй като вие сте го направили толкова явно и очевидно. В 99 от случаите вие използвате тези думи като опора, за да скриете факта, че всъщност не сте направили нешата ясни и очевидни, а е трябвало. 6.Използвайте паралелни структури. Ако разяснявате общата или специфичната юрисдикция и един параграф започва така „ За да е налична обща юрисдикция, обвиняемият трябва ..”, то тогава започнете следващия абзац с паралелна тема(специфичната юрисдикция), по съшия начин : „За да е налична специфична юрисдикция, обвиняемият трябва да …”.Направете го опростено за читателя. 7.Премахнете излишни въвеждащи и съюзни думи (като „Още повече”, ” В допълнение”, ”Освен това”, ”Като”, ”Въпреки” и други подобни). Думи и фрази като „Още повече”, ” В допълнение”, ”Освен това”, ”Като”, ”Въпреки” са понякога полезни, но рядко; в по-голямата част от случаите забъркват хората в неприятности. Те обикновено се употребяват, когато логическата връзка между изреченията или параграфите се губи, с надежда , че казвайки „още повече” или „освен това” ще скрие този злощастен факт. Ако имате две изречения , които не са взаимосвързани, то употребявайки „в допълнение” в началото на второто от тези изречения няма да помогне. Употребявайте тези изразни средства много пестеливо. 8. Бъдете нащрек за употребата на „както е написано по-долу” или „както е написано по-горе”. Това означава , че все още писмената ви работа не е добре организирана. Какво би следвало да направи читателя, когато той/тя прочете „както е написано по-долу”? Да спре да чете и да стигне „по-долу”в теста , където и да сте обяснили това, което е трябвало да обясните? Ако нещо е необходимо да бъде обяснено на момента, то направете го. Винаги помнете: читателите четат от началото към края и отляво надясно; не трябва да позволите разбирането на читателя да зависи от нешо, което следва да кажете по-късно. 9. Прочетете работата си на глас. Писането, както Лорънс Стърн е казал (в своя роман “Tristram Shandy”), е разговор. Той е бил прав. Ако вашата писмена работа, или план, или бележка , или писмо, или досие или…..няма смисъл за слушателя, вероятността е голяма да няма смисъл и за читателя , както и обратното. Или най-малкото, поискайте мнението на някой , който не знае нищо по темата да прочете това, което сте написали; ако вашият приятел/съпруг/а/партньор/братовчед не може да проумее нищо от него, то вероятността и аз да не мога, е много голяма. Каталог: 2006 2006 -> Бележки по последните изменения и допълнения на зут асен Запрянов, адвокат от Пловдив 2006 -> Трети клас 15 април 2006г., Силистра 2006 -> Министерство на правосъдието агенция по вписванията 2006 -> Център за култура и дебат „червената къща” годишен отчет 2006 2006 -> Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет за периода 25 2005 24 2006 г 2006 -> I. Дъщерни предприятия на “Софарма” ад, включени в предварителния консолидирания отчет към 31. 12. 2006 г : “ 2006 -> Едно от основанията за прекратяване на наказателното производство е посоченото в чл. 24, ал. 1, т 2006 -> Осъществяването на индивидуалното трудово правоотношение 2006 -> 1. Обхват на признаването 2006 -> Заседание окончателен a6-0469/2006 Изтегляне 151.32 Kb. Сподели с приятели:
|