Улпия-ескус- българският ефес, непознатото културно наследство



Дата19.03.2017
Размер46.18 Kb.
УЛПИЯ-ЕСКУС- БЪЛГАРСКИЯТ ЕФЕС,

НЕПОЗНАТОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Живеем във време, когато официално се твърди, че бъдещето на България е в развитието на културния туризъм. Действително страната , по брой на културни паметници, включително и от римско време, може да мери ръст с държави като Турция и Гърция. Но за съжаление рекламата на страната в света и особено в Западна Европа, откъдето биха дошли най-много туристи е слаба. Няма я. Въпреки инвестициите, които се направиха в областта на археологията, в последните години, малцина от българите знаят повече за някои от най-важните римски градове – колонии в Северна България.

За един такъв впечатляващ обект –Улпия Ескус , близо до с. Гиген-община Гулянци, Плевенска област бих искала да алармирам обществото, защото там не само има какво да се види , но и е хвърлена огромна работа по разкриването на древните останки. Разкопки в Улпия Ескус се провеждат повече от сто години.
Малко история
Великата римска империя бележи своя върхов разцвет през І-ІІв. сл. Хр. Това е времето, когато император Марк Улпий Траян - велик пълководец ,успява да покори даките, а в земите на юг от Дунава основава цяла мрежа от градове, които са част от административната уредба на провинция Долна Мизия. За да защитава тези земи от набезите на различни племена, той прави крепости, настанява легиони.Тогава цивилното селище при устието на река Ескус ( сега Искър) получава статут на град - колония . Улпия-Ескус е най-големият римски град в днешна северна България от онова време. Тези, които са основатели на града са ветерани от Пети Македонски легион на римската войска.

Доцент Гергана. Кабакчиева от Националния археологичерски институт с музей при БАН от години се занимава с изселдването на този град. Тя бе любезна да ни разкрие ( на мен и група мои колеги) проучените останки и реконструира история на този древен град. Тя е написала и издала книга, специално посветена на ранната история на този забележителен археологически обект, нейни публикации на тази тема има навсякъде по света, защото той е сравним с древния Ефес в Мала Азия ( дн. Ефес-Селджук в Турция).



Територията на Ескус е била голяма и се е простирала между реките Осъм и Искър, та дори до днешния град- Червен бряг.

Воините, които се настаняват тук още около 10 г. сл. Хр. впоследствие като ветерани получават тези земи и остават постоянно.

Археологическите разкопки започват през далечната 1904-05 година от Вацлав Добровски- директор на Националния Археологически музей в София. За съжаление през 1911 година чехът е уволнен ( за това пише проф. Ив. Шишманов) и напуска България. При разкопките е установено, че Ескус е пазен от няколко военни крепости (кастели). Неговата укрепена площ е около 25 хектара. Водата за града е докарвана от 30-40 километра по акведукт и е имало много добра канализация. През 1941 – 1943 г. в Ескус се провеждат българо-италиански разкопки, които са ръководени от Иванка Жандова и професор Антонио Фрова. Тогава е открита голяма обществена сграда извън крепостните стени. Тя е със зала за спортуване, баня с много помещения и е градена по принципите на древното строителство. Сега вече се знае, че това е гимназиона на града, т.е. училището за младежите на богатите граждани.

След ІІ световна война разкопките са продължени през 1947-49 г.и 1950-52 г от Теофил Иванов. Той открива римска баня от III - IV в., стените на която са облицовани с мрамор. Водата за басейна , идва от акведукта и се затопля от пещи с дърва, които поддържат робите. Обикновените граждани са имали право да останат там само час - два, а високопоставените лица са прекарвали по цели дни в баните. Тази баня съществува до 376 г., когато готите я унищожават. В периода на разкопките е открита и римска улица с тротоари и магазини, сграда с мозайката „Ахейци” , по името на едноименната пиесата на Менандър.

Ескус е просъществувал до ХІVв, когато тези земи са завладени от турците. Интересен факт е , че през 1834г. е издаден турски ферман, който забранява изнасянето на камък от обекта. От 1952 до 1972 г. разкопки не са правени. Те започват след 1972 .г и продължават до днес

От 1989г. доцент Г. Кабакчиева ръководи проучванията на Улпия Ескус. През 2000 г. успява да го направи „Археологически резерват”, което означава обект с най-голямо значение за изучаването на древната история на българските земи. Изучаването на Ескус Г.Кабакчиева приема като свое призвание . От 1997 до 2007 г. тя успява да организира финансиране на разкопките от една неправителствена организация от Германия. Така, в резултат на тези проучвания са открити останките от най-ранния легионен лагер на римската войска на Долен Дунав. Такъв труд и отдаденост на един специалист, каквато е доцент Кабакчиева са достойни за поклон. Тя посвещава една голяма част от живот си на своята голяма,единствена любов -археологията. Участва в откриването на храма на Фортуна, изграден 190-192г., където е намерена триметровата статуя на богинята. Днес тази статуя се съхранява в Националния археологически музей. Храмът е строен по времето на император Комод, за съжаление е разрушен по време на християнизирането.Над храма са открити останки от християнска църква от X век.

В Улпия Ескус е разкрит и Капитолият, състоящ се от три сгради- храмове на главните римски божества Юпитер Оптимус Максимус, Юнона и Минерва. Размерите пък на главния площад на града (Форума) са огромни. Той е украсен с колонади. Тук са концентрирани най-важните обществени сгради . В северния край площада завършва с т. нар. Гражданска базилика, която е най-дългата сграда от римската епоха открита в България ( с размери 107 х 27 м). тя е украсена с кереатиди – високи женски фигури, които държат кошници с плодове над главите си и символизират плодородие и просперитет. В източната част на площада е изградена дълга сграда , която е била ползувана и за разходки през зимата.

Следите от обитаване в Ескус са от целия период от І до ХІVв., т.е. до завладяването от османлиите. По това време този район е тотално разрушен, защото се намирал на 30км от Никопол, където е последната крепост на Цар Иван Шишман.


Днешната ситуация
Някои от античните руини в Улпия Ескус са консервирани още преди години. През годините на прехода много от паметниците от Ескус са пренесени в Регионалния исторически музей в Плевен. Официално обектът се намира на територията на община Гулянци, която трябва да се грижи за неговото опазване. Но, това не се случва, тъй като общината е малка и няма бюджет за тези дейности. Доцент Кабакчиева продължава разкопките с минимални средства – преди дарения от немска фондация, а сега отпускани от държавата. В Ескус не е изградена подходяща инфраструктура, която да даде достъп на повече туристи до обекта. Необяснимо е също защо държавата не се намеси, след като доцент Кабакчиева е писала до всички възможни инстанции. Нима не сме заинтересовани тук да идват туристи от целия свят и да печелим от това, както успешно го прави турската държава в Ефес ? Нима не трябва да се продължи едно дело , което е започнало в началото на ХХ в. , и в лицето на доцент Кабакчиева има достоен приемник?

Дано будните държавни мъже и българските граждани станат съпричастни и чрез медиите се даде гласност на този невероятен древен римски град УЛПИЯ-ЕСКУС

, който по значимост е бил един от най-големите на Балканите

Прилагам снимков материал.


Евелина Тодорова

8.06.2014





Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница