Уляновск градът, където се срещат културата, историята и гостоприемството на "руската душа"

В Уляновск на неформална среща с чужди журналисти (сред които и от БТА) Третяк разказа, че никога не е прекъсвал връзката си със спорта и с любимия си хокей. Гордее се, че внукът му Максим е тръгнал по неговите стъпки - вратар е на юношеския хокеен отбор на ЦСКА. През 1998 година световноизвестният хокеист основава фонд "Международна спортна академия Владислав Третяк" с образователна и благотворителна цел.

За него древният град, който преди се е наричал Симбирск, е изпъстрен с културно-исторически реликви, запазили и досега духа на времето си.

Градът е кацнал на около 900 км. югоизточно от Москва, на единия бряг на най-дългата руска и европейска река Волга. Реката, за която се пее, че няма край, пази спомени от

миналото, близко и далечно, а във водите й се отразява съвремието в неговото многообразие и краски.
В Уляновск няма сгради-великани. Животът тече спокойно и равно, а историята, наднича из-зад всяко ъгълче на близо милионния град, в околните малки селца с чернозем и кал -

до зашеметяващото дворянско имение на фамилията Язикови, построено през втората половина на 18 век. Там са живели братята Язикови - Николай, известен руски поет, Петър - геолог-палеонтолог и историк, и Алексей - фолклорист.

В призрачния парк на имението още бродят сенките от миналото и сякаш се чуват стъпките на Пушкин. Великият руски поет е гостувал тук два пъти и сам е засадил ела, която и днес се вижда още от далеч. И въпреки усилващия се дъжд, ти се иска

да го обходиш надлъж и нашир, да потопиш ръка в изкуствените езера, в които плуват диви патици.

Дворянската къща е изгоряла през 1922 година. Сега има само музей, в който се пазят предмети и снимки на фамилията.

Освен Пушкин, приятел на семейството е бил и Гогол. За живота на Язикови разказва жена, над 70 години, облечена в сива вълнена пола, с показалка в ръка. Тя държи туристите непременно да чуят всичко за обитателите на дворянското имение, дори сама рецитира стихове и почуква с пръчката, ако някой от гостите се разшуми,

разприказва или отклони. Въпреки възрастта, думите й са живи, емоционални, а тонът - преливащ от гордост заради това, което може да покаже и да разкаже.

Всяка година в парка се организират общоруският Пушкински празник на поезията, както и други културни прояви.

Съвсем близо до имението се е сгушило малкото селце Подслониха. Почвата там е плодороден чернозем, а гордостта на местните жители е музеят на художника Аркадий

Пластов, "възпял" с четка селото, селския живот и избрал пасторалните пейзажи. Сред най-известните му творби е "Прилетял е фашист", нарисувана през 1942 г. Една година по-късно картината е била доставена в Техеран със специален полет и закачена в залата, където през 1943 г. са се водили мирните преговори между "Голямата тройка" - Сталин, Чърчил и Рузвелт.

През годините Бог не е забравил губернията. В село Арско се разказва за не едно чудо. При реставрацията на най-стария храм в региона - Богоявленската църква, кованият

кръст, който бил изкривен на една страна при опит да се свали от купола по време на съветската власт, се е понадигнал сам. Това забелязали преминаващите и строителите, разказва настоятелят - отец Алексей Кормишин. А при възстановителните работи на

вътрешните стени на храма са започнали да се появяват от само себе си фрески, като някои от тях от ден на ден ставали все по-ярки и ясни. Около храма никога не падат мълнии, добавя отец Алексей, който лично показва комплекса.

През 2003 г. по негов проект (той самият е архитект-реставратор по образование), с лични средства и дарения е издигната църквата в чест на Блажената Ксения Петербургска. В

нея е поставена чудотворната, както се вярва, икона на Св.Харалампи, помогнала на много болни и недъгави. На стотина метра от храма има и извор с лечебна вода. Отец Алексей е посветил живота си на бездомните деца и на тези без родители. А през 2002 г. започва да изгражда и православен център за духовна и социална рехабилитация на участници в локални военни конфликти.
История, култура и фолклор си дават среща в Уляновск. Не случайно уляновци имат амбицията градът да стане културната столица на страните от ОНД. Тази година в края на

септември там се състоя и първия конгрес - стъпка в тази посока, на който се обсъждаха изцяло проблемите на духовната сфера.

Градът изцяло си е "заслужил" правото да бъде културна столица на Руската федерация. В него се е родил руският писател Иван Гончаров. Земляк на автора е историкът, критик и

почетен член на Петербургската академия на науките /1818 г./ Николай Карамзин. Именно той е бащата на буквата "е" с две точки отгоре в писмения руски език. Затова Симбирск - Уляновск, може да се смята в определен смисъл за родина на графемата.

В града се е родил и Владимир Илич Улянов /Ленин/, чието име Симбирск носи и до днес. Спомени за семейството и за самия Ленин се пазят в държавния исторически

мемориален комплекс "Родината на В.И. Ленин", разположен в историческия център на модерния иначе град. А за 100-годишнината от рождението на Владимир Улянов е изграден и Ленинският мемориал, в строителството на който е участвала международна

бригада от Източна Европа и Азия. Дворецът е открит лично от покойния генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. В него зад витрина може да се види и снимка на българска правителствена делегация, водена от Тодор Живков.

История и настояще буквално свързват двата бряга на Волга. Туристите не могат да не забележат огромните съоръжения, превили гръб през реката - Императорският

(железопътен) и Президентският мост.

Императорският е строен между 1912 г-1916 г.

Първоначално са го наричали Николаевски, а след февруарската революция през 1917 г. - мостът на Свободата. В наши дни той носи името Императорският мост.

Изграждането на новия мост - Президентския, започва през 1986 г. и съвпада с началото на социално-икономическите промени в Русия. Заради финансови затруднения обаче остава недовършен дълго време. Откриването на конструкцията е станало едва през 2009 г. Мостът е част от федералния маршрут Москва - Муром - Саранск - Уляновск - Екатеринбург.