ИЗБИРАЕМИ ДИСЦИПЛИНИ ЗА ЛЕТНИЯ СЕМЕСТЪР на уч.2014-2015 г.
Курс
|
Дисциплина
(точно име по учебен план)
|
Хорариум
|
Брой кредити
|
Преподавател/и
|
Кратка анотация на дисциплината *
|
I курс
|
|
|
|
|
|
|
Езикова култура
(изпит)
|
0+2
|
2 кр.
|
Ас. Петър Шишков
|
Курсът има за цел да представи пред студентите различни типове текст, необходими за научноизследователската им работа, да придобият практически умения да съставят подобни текстове, което ще ги улеснени в самостоятелната им работа. Студентите ще могат да научат как се пишат и оформят дипломна и курсова работа, да представят коректно библиографските единици в научната библиография, да пишат анотация, резюме, експозе, рецензия, доклад, научна статия и др. Те ще имат както теоретични познания, така и чисто практически, ще се имат различни самостоятелни конкретни задачи. Студентите ще си припомнят нормите на българския книжовен език и ще подобрят уменията си да спазват и прилагат правилата на българския правопис и пунктуация.
|
|
Увод в литературознанието
(изпит)
|
2+1
|
3 кр.
|
Дарин Тенев 2+0
Виктория Кирилова 0+1
|
Курсът представлява въвеждане в основните литературоведски идеи и понятия, които да послужат като база при по-нататъшното обучение на бъдещите филолози. В стегнат вид той запознава с класическото литературознание, с представите за това какво е литературата, как се променя литературното мислене във времето, за какви жанрове говорим, какво влагаме, когато използваме понятия като автор и читател. Съществен дял от курса са заниманията със съвременно литературознание, както и с тропи, фигури и стихознание. На семинарните занятия се работи с конкретни литературоведски текстове от автори, представители на школи като структурализма, Женевската школа, деконструкцията, семиотиката, рецептивната естетика и читателското литературознание.
|
II курс
|
|
|
|
|
|
|
Унгарски правопис – II част /продължение на курса от зимен семестър/
(Т.О.)
|
0+2
|
2 кр.
|
Гл.ас. Индра Нниколова-Маркова титуляр
|
Целта на семинарния курс е да запознае студентите с ортографичните особености на унгарския език. Обръща се внимание на връзката между унгарските графеми и фонеми, както и на възможните алофони на отделните фонеми. Разглеждат се основните принципи на правописа в унгарски език, а именно фонетичния принцип, който е ръководен, етимологичния принцип, т.нар. традиционен принцип, както и принципа на опростяването. Разискват се и проблемите, свързани с правописа на личните имена (унгарски и чужди), както и случаите, при които ползваме традиционен правопис. Друга основна задача на курса е да бъдат усвоени и пунктуационните особености на унгарския правопис, което се затвърждава чрез експлицитно представяне на правилата и системна проверка чрез диктовки на разнообразни текстове и други тестови задачи. В курса на обучение по дисциплината Унгарски правопис са предвидени самостоятелни разработки, предавани в писмен вид. Курсът завършва с текуща оценка формирана въз основа на среднооритметична оценка от диктовките, от самостоятелната разработка и от тестовите проверки.
Заб.: За студенти 2-ри, 3-ти, 4-ти курс, включили се в I част.
|
|
Историческа география на Унгария
(изпит)
|
1+1
|
3 кр.
|
доц. д-р Пенка Иванова Пейковска (хоноруван преп.)
титуляр
|
Целта на курса е да запознае студентите със специфичната терминология на историческата география на Унгария и с нейното съответствие на български език. Той обогатява представата на студентите за Унгария с познания върху промените на понятието „Унгария” (респ. териториални промени и промени в границите на държавата) през вековете, историческо развитие и съвременно състояние на унгарския град и на унгарското административно устройство. Студентите усвояват специфичната терминология на историческата география на Унгария.
|
|
Превод на фразеология
(Т.О.)
|
1+1
|
4 кр.
|
гл.ас. д-р Лиляна Лесничкова (титуляр)
|
Дисциплината има теоретико-приложен характер. Лекционният курс запознава студентите с видовете фразеологични съчетания в съвременния унгарски език, с техните признаци и особености в плана на изразяване и в плана на съдържание, както и с функционирането им в речта. Теоретичните въпроси се поставят с оглед на трудните и дискусионни моменти в унгарската и българската фразеология. Разглеждат се принципите и начините на представяне на унгарската фразеология в речниците (едноезични и двуезични), както и експресивно-стилистичните им функции. Коментират се конкретни проблеми, представляващи интерес от гледна точка на контрастивното изучаване на унгарското и българското фразеологично богатство. Обсъждат се възможните подходи и решения при превода на различни видове фразеологични единици. Семинарните упражнения изграждат у студентите умения за работа с двуезични и едноезични речници и помагала, като същевременно разкриват пред тях възможностите за съпоставително изучаване на унгарското и българското фразеологично богатство. Голямо внимание се отделя на практическото усвояване на специфичните за унгарския език фразеологични единици, както и на тези, при които могат да се открият паралели с други езици. Силно застъпена е и самостоятелната работа. Курсът предлага обширен набор от упражнения за самоподготовка. Учебната работа протича в два етапа в рамките на всеки блок от занятия: след първоначалната теоретична част следва приложно-практическата част на занятието. Оценяването става на базата на текущ контрол върху задачите за самостоятелна работа.
Заб.: За студенти 2-ри, 3-ти, 4-ти курс
|
|
Славянски заемки в унгарски език
(Т.О.)
|
2+0
|
2 кр.
|
гл.ас. д-р Ина Вишоградска
титуляр
|
Курсът лекции има за цел да запознае студентите с обширния слой славянски заемки, част от богатството на унгарската лексика. Паралелно с развиването на лексикалните познания се обръща внимание и върху познанията по фонология, което е неразделна част от междуезиковия обмен на лексика. Това се постига чрез представянето на основните механизми, които превръщат дадената славянска лексикална единица в унгарска. Заниманията освен с теоретична са и с практическа насоченост, което дава възможност студентите активно да се включат в процеса на идентифициране на унгарската дума като заемка от славянски език, независимо от фонотактичната й “дегизировка” и да установят – доколкото това е възможно – от кой точно славянски език е заета и през кой период. В курса на обучение по дисциплината «Славянски заемки в унгарски език» са предвидени курсови разработки. Очакваните резултати са студентите да получат знания за основните характеристики на славянските заемки в унгарски език и да разполагат с необходимите познания по фонология, които да им позволят да установят славянския произход на дадените унгарски лексикални единици. Същевременно студентите да добият ясна представа за славяно- (съответно и българо-) унгарската обвързаност на езиково ниво.
Заб.: За студенти 2-ри, 3-ти, 4-ти курс
|
|
Втори език – ΙΙ част
|
|
|
|
|
III курс
|
|
|
|
|
|
|
История и култура на угрофинските народи
(изпит)
|
1+1
|
3 кр.
|
Светлана Колева (хоноруван преподавател)
титуляр
|
Курсът има за цел да запознае студентите с основните моменти от историята и културното развитие на останалите угрофински народи освен унгарския, както и на самодийците. Курсът започва с общо представяне на проблема, терминологията и историята на изследванията на угрофинските народи и езици. При всеки представен народ се разглеждат накратко географското му разположение, население и етническо разделение, история, бит, религия, фолклор и литература. Студентите се запознават също със социално-икономическите характеристики на угрофинските общества и взаимното им влияние със съседни народи. Дискутира се и въпросът за съвременните проблеми и бъдещето на угрофинските народи. Курсът завършва с изпит и курсова работа.
|
|
История на унгарската музика
(Т.О.)
|
1+1
|
2 кр.
|
Светлана Колева
|
Курсът има за цел да обогати общата култура на студентите унгаристи в областта на музикалното изкуство без да изисква или да предлага специализирани музиковедски анализи. Курсът представя основните моменти в историята на унгарската музика и различните й жанрове. Прегледът започва с най-старите елементи в унгарската народна музика, преминава през класическата музика, представяйки най-известните унгарски композитори, и завършва с представяне на съвременната унгарска популярна музика. Курсът се спира и на едно уникално унгарско явление, движението Táncház ‘Танцова къща’ и неговите танцови клубове, които са възродили трайно интереса към унгарската народна музика през 60-те години на миналия век след почти пълна забрава. До края на семестъра студентите трябва да предадат курсова работа.
|
|
Аспекти на българо-унгарските отношения през 19 век
(изпит)
|
2+0
|
4 кр.
|
д-р Петър Каменов (хоноруван)
титуляр
|
Целта на лекционния курс към дисциплината «Аспекти на българо-унгарските отношения през ХIХ век» е да запознае студентите с характеристиката на двустранните отношения. Представят се основни научни издания по разглежданите въпроси. Лекциите се водят на унгарски език. В рамките на курса студентите разработват курсова работа по зададена от преподавателя и свързана с тематиката на курса тема.
|
|
Втори език – IV част
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
IV курс
|
|
|
|
|
|
|
Устен превод
(изпит)
|
2+2
|
6 кр.
|
гл.ас. д-р Лиляна Лесничкова
титуляр
|
Курсът е с теоретико-приложен характер, като акцентът в обучението се поставя върху развитието на практическите умения на студентите да превеждат устно. Покрива се широк кръг от теми чрез специално подбрани текстове за симулационни упражнения. Лекционните занятия запознават обучаемите с особеностите на отделните разновидности устния превод, с трудностите, които възникват при тях, и начините за преодоляването им. Разглеждат се основните техники на консекутивния и симултанния превод. По време на практическите занятия се упражняват двата основни вида устен превод, при това в двете посоки, като по-активно се практикува преводът от унгарски на български език. Превеждат се различни в тематично и стилово отношение текстове, които обхващат най-често срещаните формати и регистри в конферентна ситуация (научно-популярни, медийни текстове, речи, интервюта и т.н.). Прилагат се утвърдени в практиката форми на работа: по двойки, по групи, индивидуална дейност и фронтално обучение. Часовете се провеждат във фонетичен кабинет и дават възможност за индивидуална работа. Преподавателят следи и анализира продукцията на всеки студент, дава конкретни съвети и насоки за справяне със ситуацията. По време на курса обучаемите имат възможност да изпробват различни преводни техники и да си изразработят собствен стил на превод.
|
|
Исторически и културни реалии на Унгария
(изпит)
|
2+0
|
4 кр.
|
проф. дфн Йонка Найденова (хоноруван преподавател) титуляр
|
Целта на лекционния курс е да обхване материално-духовния облик на Унгария, на нейното общество и народ през 19 и 20 век, продължавайки разглеждането на културното развитие на Унгария като задължителна за третокурсниците дисциплина. Разглеждат се същностни моменти от историята, литературата, изкуството, религията, бита и поминъка на унгарците. Откроява се специфичната народностна самобитност, както и ролята на културата за развитието на обществото. Акцентът пада върху основни личности, дати и събития. Обсъждат се отделни текстове като синтез на важни културноисторически и научноисторически изследвания. Включена е допълнителна библиография на най-важните достижения относно културноисторическото изследване на Унгария и унгарците.
|
|
Анализ на унгарски литературни творби от 20 век
(Т.О.)
|
0+2
|
4 кр.
|
Ласло Бедеч (гост-преподавател от Унгария) - титуляр
|
Задача на дисциплината е да подпомогне уменията на студентите за анализиране на съвременни унгарски литературни творби, като използва, осмисля и разширява вече придобитите знания в областта на унгарската литература, стилистиката и езиковата култура. Слага се ударение върху формиране на умения за комплексен (лингвостилистичен) анализ върху художествени образци на ХХ век. Курсът се води от командирован чуждестранен лектор.
|
|
|
|
|
|
|
