Уникалните космически мащаби на неговата духовност и човещина са гордост за Габрово и България



Дата15.01.2018
Размер44.53 Kb.
#47059
БОТЬО БАРАКОВ

/27.11.1914 - 1997 г/

"Уникалните космически мащаби на неговата духовност и човещина са гордост за Габрово и България."

Иван Стоянов, диригент
Ботьо Бараков е една изключителна личност, щедър меценат, колекционер на картини, скулптури и редки книги, родолюбец и дарител. Има своя философия за живота, свое верую: "Невъзможно е да се живее приятно, ако не се живее по начин разумен, нравствен и справедлив", "Човек винаги трябва да бъде човек, да бъде добър и да не върши злини", "Всяко изкуство прави хората по-добри. Изкуството - това е бъдещата религия на цялото човечество" и т.н.
Ботьо Пенчев Ботев е роден в с. Източник /бившето Попрази/, край Габрово в многочислено семейство на търговец-кираджия. На­чалният му учител Калчо Коняров изиграва голяма роля в духовното му развитие. След време той ще му издигне паметник, което е уникално за нашата действителност, както казва краеведът Илия Габ­ровски - Ученик така да почете учителя си.
На 14 г. младежът постъпва като работник-бояджия във фабрика "Орел". След три години става майстор. Без каквито и да било средства заминава за Белград. През 1938 г. се връща в София, където основава търговска къща за анилинови бои, химикали и машини. Търговията върви много добре и той спечелва. Има възможност да пътува из Европа. Омагьосан е от богатствата на музеите и галериите, оперите и театрите в Будапеща, Берлин, Виена, Дрезден, Лайпциг, Регенсбург. Започва да влага милиони, напълно безкористно за създаването и утвърждаването на десетки изключителни творци, подпомага материално най-големите български художници с щедри откупи, на други издава книгите, като приходите остават за автора. Дарява парични средства за стипендии на бедни студент и от Художествената Академия.
В 1945 г. по негово предложение е учредено Културно дружество "Общество за култура и изкуство" с цел народите да се опознават и побратимяват чрез изкуството. Едни от целите на дружеството са: да обедини българските творци, да направи модерен камерен театър, да организира художествена галерия, да построи кораб на изкуствата.

Със свои средства Б.Бараков поддържа първия български камерен оркестър с диригент Асен Найденов, първия български професионален квартет "Аврамов", Софийския драматичен театър, подпомага хор и оркестър "Кавал", устройва щедри приеми с руски, полски и румънски артисти и лично ги награждава. Издръжката на всички те­зи състави му коства месечно по два милиона лева.

Купува място за постройка на Художествената галерия в София. Оказва се, че мястото е необходимо на военните, за което му дават някакво обезщетение. Накрая се спира на крепостта "Урвич" /над Панчарево/. Купува половината крепост, събира много ценни картини и скулптури и открива там галерия. Започват да я посещават софиян­ци, хора от провинцията, дипломати от посолствата. И... най-неочак­вано го арестуват. Обвинен е по процеса на Трайчо Костов. Осъждат го на 5 години затвор, първо в София, после - Плевен, накрая - Бе­лене. На разпитите казва: "Убийте ме, но с такава дейност не съм се занимавал!" След излежаването на присъдата от 5 години, процесът се подновява и се установява, че е невинен.
Бараков намира къщата си на "Урвич" напълно ограбена. Дори покривът е задигнат. Стърчат само зидовете.

Силната любов към българското, неговият девиз "Всичко за другите, нищо за себе си" му дават сили да започне отначало, от нулата.

Предлагат му държавна работа, но той предпочита каменните кариери на Витоша. После става текстилен бояджия в София.

Част от експонатите, които са пренесени в Габрово, са спасени от разграбване. Другата част са откарани в с. Източник. Бараков иска да направи там хубава галерия. Изпитал толкова огорчения и страда­ния, той не се предава на нихилизма и злобата. На въпроса какво мо­же да даде сила на човека днес, той отговаря "Човек трябва да жи­вее с вяра в бъдещето!"

Като репресиран и участник във Втората Световна война има право на увеличение на пенсията, но той не го е поискал. Живее със символичната си пенсия, част от която дава за нуждите на читалището.

В залеза на годините си се връща в родното си село. Поръчва скулптури, за да направи галерия на открито. Открадват ги, а са от знаменити майстори.

На 19 май 1993 г. Б.Бараков дарява на Художествената галерия в Габрово 17 скулптури и 36 живописни платна, оценени за над 3 милиона лева. Друга сбирка от изящни предмети, рисунки, документи, снимки, печатите на Общество за култура и изкуство и писма дарява на Историческия музей, Габрово.
Няма по-голямо дарение от неговото за последните 50 години!

Основателно Габровският Общински съвет провъзгласява Б. Ба­раков за свой почетен гражданин.

Наред с паметниците на патриарх Евтимий и Христо Ботев са и паметник на загиналите през войните от селото, бюст на пьрвия учи­тел на дарителя, на Неделчо Анев, участник в четата на Хр. Ботев, глава на краеведа Илия Габровски. В тази малка сбирка откриваме една приемственост в българската скулптура: бюстът на италианския скулптор, проф. д-р Нирижан е дело на проф. Андрей Николов. Барелефът на Сократ е изпълнен от ученик на А. Николов, проф. Марко Марков. Ученикът на проф. Марков, Кирил Анев участва в сбирката с композицията "Трифон Зарезан". Сред уникатите ценителите на изкуството ще забележат творби и на Йордан Гешев, Цанко Василев, родом от с. Борики, Асен Велчев, Стоян Рангелов, Васил Стоилов, Хилда Харитонова и др.
Ботьо Бараков познаваше античната философия и живееше като Диоген. Интересуваше се от историята и прекара по-голямата част от живота си край бастиона на Втората българска държава - "Урвич". Обичаше поезията и украсяваше със своите искрени стихчета скали и чешми.

Неговият дом беше място за поклонение на най-изявените творци на българската култура.

Той не познаваше озлоблението.

Не познаваше завистта.

Не познаваше суетата.

Той не се писа репресиран.



Той обичаше хората и остави всичко, което имаше на тях. Пред най-близките си приятели споделяше: "Всичко, което съм направил, съм го направил от сърце и даром.
Скромният и велик Ботьо Бараков си отиде от този свят спокоен. Напоследък казваше: "Радвам се, че ще си умра тук, където съм роден. Тук съм си в родния край!"

Литература: статии от централния и местния печат и документи на Б. Бараков, съхранявани от хореографа Г. Ганев.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница